Оказва се, че някои от онези странни фобии, които хората имат, всъщност не са толкова откачени. Еквинофобията (страх от коне) вероятно е спасила поне няколко човешки живота. Вярно, погледнато по-мащабно, конете са най-малкият проблем, особено сравнени с първите три в този списък.

19. Леопардите

Макар да няма официална статистика за нападенията на леопарди, в Индия те са доста чести. Понякога за една година тези котки убиват по 15 човека.

18. Конете

Жалко е да видим тези прекрасни животни тук, още повече понеже те не убиват нарочно. Поради навика на някои хора да ги яздят обаче, особено в родеота, десетки души биват убити от тях всяка година.

17. Кравите

Как точно кравите убиват хора? Много лесно – с един здрав ритник в главата. Обикновено те са доста спокойни животни, но всяка година убиват повече от 20 души само в САЩ.

16. Мравките

По света има много видове мравки и всички те общо убиват повече от 30 човека годишно. Огнените мравки могат да са доста смъртоносни понякога.

15. Пчелите

Повече от 50 души загиват годишно след ужилване от пчела. Вярно, това обикновено са алергични към отровата им хора, но все пак не са малко.

14. Африканските лъвове

Според последните данни лъвовете убиват около 70 човека годишно. Не, че им изглеждаме толкова вкусни, просто са царете на джунглата и могат да си правят каквото поискат.

13. Медузите

Познайте какво! Във водата трябва да се пазите не от акули, а от медузи. Едно ужилване може да се окаже смъртоносно и медузите убиват 15 пъти повече хора отколкото акулите.

12. Тигрите

Лъвът може да е царят на джунглата, но тигърът е царят на убиването. Годишно убиват около 100 човека, като можем да се обзаложим, че в повечето случаи хората ги провокират.

11. Елените

Не, елените не пробождат хора с рогата си (макар да могат). Около 120 човека загиват всяка година при автомобилни катастрофи, причинени от елени.

10. Домашните кучета

Кучетата са страхотни, но трябва да признаем: когато имат лоши стопани, могат да нападат и убиват. Близо 190 души годишно изпитват тази реалност.

Според общоприетото схващане, единствено бозайниците и птиците са топлокръвни – способни са самостоятелно да поддържат постоянна телесна температура. Но сега учените от Национално управление на океанските и атмосферни изследвания в САЩ са идентифицирали един нов, неочакван кандидат: рибата луна. Откритието представлява първият и единствен известен случай на топлокръвна риба.

Опахата, наричана още риба луна, е голяма, хищна риба с овална форма, която обитава дълбоките океански води. Нейната необичайна форма може да ви заблуди, че не е особено добър плувец, но всъщност тя е изключително бърза и може да се съревновава с рекордьори като рибата тон и рибата меч. Споменатите обаче имат нужда да регулират вътрешната си телесна температура  като плуват от топли в студени води и обратното, докато рибата луна може без проблем да си стои в мразовитото дълбоко.

Как точно рибата луна успява да поддържа температурата си в толкова студени води отдавна озадачаваше учените. Обикновено морските животни в студени води са доста по-бавни и неподвижни, за да пестят топлината си.

Преди се е смятало, че рибата луна е бавна, също като повечето други на тази дълбочина. Но понеже тя може да поддържа телесната си температура, всъщност се оказва доста активен хищник, способен да преследва плячка като сепия и да мигрира на големи разстояния.

Учените за първи път заподозрели нещо съмнително, когато започнали да изучават хрилете на рибата луна. Те открили, че някои кръвоносни съдове там – тези, които пренасят топлата кръв през тялото – са увити около кръвоносни съдове, пренасящи студена кръв от хрилете. Тази топлообменна система рециклира топлината, генерирана от движението на рибата.

В резултат на тази удивителна еволюция, рибата луна може да поддържа сама телесната си температура. Това е доста по-различно от процесите, които позволяват на някои риби, например акулите, временно да затоплят части от тялото си при движение. Рибата-луна може да поддържа по-висока телесна температура, дори около вътрешните си органи. Способна е да поддържа очите и мозъка си с 2°C по-топли от останалата част на тялото – феномен, който се открива още при някои акули, марлини и риба тон. Това позволява на очите и мозъка да функционират нормално при дълбоки гмуркания във води с температура под 4°C. Като цяло поддържа постоянна телесна температура с 5°C по-висок от околната си среда.

Макар рибата луна все по-често да попада в мрежите на рибарите и да се превръща в популярно ястие по ресторантите – особено в Хаваи – много малко е известно за нея и навиците й. Няма официални данни за размера на популацията й, макар някои учени да подозират, че всъщност бройката расте, вероятно поради свръхулова на риба тон и други риби, които се явяват конкуренция за плячката й.

Смята се, че прекарва целия си живот в дълбокия океан, на дълбочина между 50 и 500м. Води привидно отшелнически начин на живот, но риби от вида са забелязвани и заедно с риби тон, скумрия и херинга.

Онези, които си поръчват риба луна в ресторанта обаче трябва да внимават. В нея й се съдържа много голяма концентрация живак, а е известно също, че рибата пренася и тропически морски токсин, който причинява сигуатера – сериозна болест, за която няма лек.

Какво е да видиш последният по рода си? Да осмислиш, че пред очите ти е уникално чудо, което скоро ще изчезне от лицето на земята?

Судан е последният мъжки судански бял носорог на планетата. Ако той не се чифтоса скоро с една от двете женски в резервата Ол Педжета, видът му е обречен. А шансовете това да се случи са минимални, тъй като Судан е вече на 42 години и всички опити за чифтосването му досега са били неуспешни. Освен тези три судански бели носорога, на света има само още два – и двата се намират в зоопарк, и двата са женски.

Изглежда някак човечно, че Судан е охраняван от въоръжени мъже, които се грижат за неговата безопасност. Но това всъщност е образът на бруталността. Дори в този последен обречен момент, пред който е изправен вида на суданския бял носорог, Судан продължава да бъде в опасност от бракониерите, които не биха се замислили, ако можеха да отсекат рога му и да го продадат на азиатския пазар за традиционна медицина.

Судан не знае колко ценен и уникален е. Неговите очи са просто тъжни черни точки върху набръчканото му лице, докато той обикаля резервата под охрана. Той е нещо величествено. Могъщество, покрито от дебела кожа, излъчващо чиста сила. Колко ужасяващо е, че нещо толкова силно може да е толкова уязвимо? Това е благородната глава на стар войн, с поочукана броня и отслабваща воля за борба.

Човешките същества – ние винаги убиваме нещата, които обичаме. Убиваме дори себе си. Правим го от десетки хиляди години. Има красиви рисунки на европейски вълнести носорози в пещери във Франция, които са на повече от 30 000 години. Тези древни роднини на Судан са били могъщи и героични като него. Но същите тези хора, които са ги изрисували върху каменните стени, са допринесли за тяхното изчезване. Когато климатът се е обърнал срещу вълнестата мегафауна в края на последния ледников период, копията на хората са нанесли последния удар.

Днес се инвестират много пари и любов за опазване на носорозите, но въпреки това те са избивани повече от всякога. Суданският бял носорог е най-редкият вид африкански носорог. Има много повече черни носозори. В Азия обаче търсят рогове от судански бял носорог, за които се смята, че лекуват всичко от грип до рак. От 2007г, когато в Южна Африка са били застреляни 13 носорога, днес убийствата са много повече. Само миналата година са били избити 1215 носорога, а тази година по всичко изглежда, че този рекорд ще бъде надминат.

Тази снимка е лицето на кризата. Уязвимият судански бял носорог е избит почти до последния индивид – и това въпреки всички мерки, въпреки тези въоръжени рейнджъри. Избиването на останалите видове носорози също е извън контрол и никой не успява да спре бракониерите. Яванският носорог също е на ръба на изчезването. Индия успешно е опазила индийския носорог, след като видът едва не е бил заличен от британските ловци през колониалния период, но сега и там бракониерите са по-голяма опасност от всякога.

Какво великолепно създание виждаме на тази снимка и колко безсмислена е човешката разруха? Нищо ли не сме научили от ледниковата епоха досега? Толкова ли е трудно човекът да победи импулса за убиване?