Когато стане въпрос за живи фосили, обикновено влечугите обират лаврите. Но има бозайници, птици и растения, които също са доста по-древни, отколкото сте предполагали. Някои дори бродят по Земята от времето на динозаврите и са останали непроменени до днес.
10. Белоопашат елен – 3.5 милиона години
Това е най-древният вид елен днес. Не е случайно, че е останал почти непроменен от 3.5 милиона години – еволюцията просто го е направила перфектен.
Белоопашатият елен използва няколко хитринки за оцеляването си. Той яде почти всичко – дори месо и риба. Тревата обаче не участва в диетата му. Този елен не разполага със специалните зъби и стомах като останалите видове, които им позволяват да пасат. Обитава региони от Северния полярен кръг до Бразилия – това е най-големият хабитат сред всички копитни животни.
Еленът също така практикува някои превантивни мерки за безопасност. Той прикрива собствените си следи, като ги стъпква и обикаля няколко пъти. Когато бива преследван, той поема по добре познати пътища за бягство, където е научил препятствията и може лесно да ги избегне, забавяйки хищника. Понякога дори отвежда преследвача си до друг елен, в опит да го заблуди. Способен е да преминава през реки, за да прекъсне следите си, да се крие под вода и дори да доплува до океана.
В добра година, семейство белоопашати елени отглеждат близнаци или тризнаци. Малките са отличници в криенето. През първите няколко дни те не излъчват никаква телесна миризма, сливат се с храстите и се тупват на земята и при най-малкия признак за опасност. Още от раждането си този елен е създаден да оцелява.
9. Зебра – 4 милиона години
Раираните коне на Африка обикалят стария континент от много отдавна. Най-древният вид е зебрата Греви, за която се смята, че е първата и днес е изключително рядка гледка. Зебрите са се отделели от групата на конете преди около 4 милиона години. В днешно време има 3 вида и повече от 10 подвида, всички с готини прически и отличителна окраска.
Макар териториите им понякога да се застъпват, различните видове зебри не се чифтосват. Всеки носи различен брой хромозоми и опитите на човека да ги кръстоса е довел до множество неуспехи.
8. Червена панда – 5 милиона години
Застрашената от изчезване червена панда дели общ предшественик с голямата панда, както и специален палец, апетит към бамбука и територия в Китай. Но за разлика от черно-белия си братовчед, тя не е от семейството на мечките.
Това очарователно същество е поне на 5 милиона години и се смята, че бамбуковата му диета е древно наследство. В Източна Европа и Северна Америка са открити дори по-стари останки от подобни на червената панда животни, което предполага, че произходът им може да води началото си отпреди 25 милиона години.
В продължение на много години, така наречената „огнена лисица“ обикаляла около учените, опитващи се да я класифицират. Червената панда дълго време е била причислявана към миещите мечки. Не е трудно да видим защо – също като миещите мечки тя има маска на лицето и опашка с тъмни пръстени, която й помага да балансира по клоните. Освен това използва предните си лапи като ръце, потапяйки ги в реките, когато пие вода. ДНК изследванията обаче са наложили поправка и учените са преместили червената панда в отделно семейство.
7. Канадски жерав – 10 милиона години
От 15-те вида жерави, канадският има най-голяма популация и територия. Най-старият фосил от вида е открит във Флорида и е на 2.5 милиона години, но всъщност може да има и по-древен. Друг фосил е открит в Небраска и сочи, че канадският жерав вероятно е доста по-стар, отколкото се е предполагало – на 10 милиона години.
От март до април всяка година 500 000 от тези красиви птици мигрират от Канада в Аляска, изминавайки 650км за един ден. Канадският жерав елегантно танцува за своята половинка, след което гнезди в блатистите региони и мъти едно-две яйца.
Малките пиленца се излюпват с отворени очи, прохождат само след няколко часа и дори могат да плуват. Възрастните жерави се грижат за децата си около 10 месеца и ги пазят свирепо от хищниците. Видът не е под голяма заплаха, но към момент се смята за застрашен.
6. Таралеж – 15 милиона години
Ако щете вярвайте, но този дребосък пръска очарованието си вече 15 милиона години. Още повече, че древният таралеж е бил същият като днешния.
Отличителната му черта са кухите бодли от кератин – същият протеин, от който са направени космите и ноктите. Новородените таралежи имат малки, едва забележими бодлички под кожата си и заприличват на по-големите си другари след няколко дни.
Не всички таралежи се свиват на топка при опасност, нито пък спят зимен сън. Това варира от видаю на вид. Някои пустинни таралежи предпочитат да бягат от опасността и се свиват само в краен случай.
Човешкото тяло е красиво и забележително, но в никакъв случай не е перфектно. Има някои недостатъци, които понякога доста ни пречат.
1. Имаме сляпа точка във всяко око
Причината е, че хората имат обратна ретина. Това означава, че нервните клетки са пред ретината и блокират светлината. Но при октоподите и сепиите например, нервните клетки се намират зад ретината и те нямат сляпа точка.
Можете да проверите това на практика, като се вгледате в тази GIF картинка. Затворете дясното си око и гледайте с лявото в плюса. Ще забележите, че червената точка изчезва и след това се появява в периферното ви зрение.
2. Мъдреците са доста проблемни
Мъдреците са ужасни. Причината е, че имаме прекалено малки челюсти, които и без друго са препълнени със зъби.
Учените казват, че мъдреците са били полезни, когато сме имали по-голяма челюст и по-различна диета, от която зъбите са се износвали. Сега обаче те причиняват само болка и инфекции.
3. Тестисите висят извън тялото, където са доста уязвими
Според учените, сперматозоидите виреят най-добре на температура няколко градуса по-ниска от телесната. Това е причината тестисите да се намират между краката.
Това обаче означава, че те са много уязвими и беззащитни. Всеки мъж, когото са го ритали между краката, знае това много добре. Има много по-голяма логика тестисите да са на безопасно място в тялото, както е при слоновете например. Но като се замислим, май би било доста странно.
4. Мърдането на ушите е безполезно
Някои хора могат да мърдат ушите си, но това не им помага в никакъв случай. Щеше да им помага, ако бяха котки. Котките могат да чуват птици или хищници по-добре, когато мърдат ушите си. Учените казват, че тази способност е остатък от нашите предшественици.
5. Най-голямата мистерия – мъжките зърна
Мъжките зърна са напълно безполезни. Смята се, че са остатъчен белег от зародиша (всеки човек първоначално започва като момиче в утробата на майката, а мъжките полови органи се развиват по-късно). Никой обаче не е сигурен.
6. В утробата имаме образувания, подобни на хриле
Наричат се брахиални арки и са ни останали от нашите древни предшественици – рибите.
Ембрионалните „хриле“ помагат за образуването на лицето, врата, устата и други структури в утробата, но не са задължителни за това.
7. Можем да се задавим много лесно
Когато поглъщаме храна, малък хрущял наречен надгръклянник покрива трахеята, за да може храната да тръгне по хранопровода и да стигне до стомаха. Задавяме се, когато надгръклянникът не си свърши работата и храната попадне в трахеята.
Но при човешките бебета и други бозайници надгръклянника е чак в дъното на устата. Техният ларинкс също така е малко по-високо, което им позволява да дишат и да се хранят едновременно (което ние не можем). Това обаче означава, че нямат способността да говорят.
8. Не издържаме дълго без кислород
Другите животни могат да изкарат дълги периоди без кислород. Морските костенурки задържат дъха си до три часа. Хората могат само до 4 минути, след което настъпват увреждания в мозъка.
Смята се, че не сме се адаптирали да оцеляваме в среда с малко кислород, защото всъщност за това не е имало еволюционна нужда. Рядко примати са умирали от удавяне например.
9. Не можем да синтезираме витамин C
Повечето гръбначни видове могат да произвеждат витамин C в телата си, но не и хората. Това означава, че трябва да го приемаме с диетата си. Интересното е, че притежаваме гена за синтезиране на витамина, но той е потиснат заради мутация още в ранната ни еволюция.
10. Имаме твърде много кости в стъпалата на краката
В стъпалото си имаме цели 26 кости и 33 стави (около ¼ от всичките ни кости се намират в стъпалата). Това води до доста проблеми, като счупени и изкълчени глезени например. За това можем да благодарим на маймунските си предшественици. Те са имали нужда от толкова кости, за да се хващат за клоните с краката си. Но този дизайн всъщност не е особено практичен, когато ходиш изправен на два крака.
Съжаляваме, ако тази новина развали настроението ви, но вие ще умрете.
Една от разликите между хората и другите животни е, че още от малки знаем, че ще умрем. Какво обаче означава това?
Историята е записала много различни теории от много различни хора, включително учени, религиозни водачи и всякакви други. В голяма част от тези теории се говори за някакъв живот след смъртта. Историите за рай или някакво друго съществуване след земния живот са утеха за хората, защото смъртта е ужасяваща за повечето от нас. Този страх основно се дължи на неизвестното. Хората искат да знаят какво има в края на тунела.
С развитието на компютърните технологии и физиката, има някои нови, умопомрачителни теории за това какво са реалността и съзнанието. Базирайки се на тази нова информация, философи са измислили нови обяснения за това, което се случва след като умрем… ако изобщо сме били живи.
10. Ще бъдем изхвърлени
От десетилетия съществува теорията, че вселената всъщност е огромен мозък. Може да е само един мозък на едно създание или пък да е мозък в пространството, заобиколен от други мозъци. Така нашата слънчева система е като мозъчна клетка, което ни превръща в незабележителна искра сред милиони други. Всичко в човешката история е просто микроскопично премигване в една мисъл.
Какво ще се случи с нас след смъртта в този случай? Каквото се случва с мъртвите клетки – хората ги отделят с урината или екскрементите. Така че, когато умрем, съзнанието ни ще бъде изхвърлено в тоалетната на вселената. Какво или къде е това? Никой не може да предположи.
9. Ще се върнем към космическото съзнание
Един не по-малко важен въпрос е какво всъщност е животът? Знаем, че сме живи и че обработваме всичко с мозъка си, който използва около 20 вата електричество (недостатъчно да захрани една нормална крушка). Но въпреки това всичко, което усещаме и мислим преминава от там. Това е страхотно биологично чудо. Но откъде идва съзнанието и къде отива след смъртта?
Според теорията на сър Роджър Пенроуз и Стюарт Хмероф, съзнанието идва от квантова активност в нашите мозъци. Това означава, че активност дълбоко в мозъчните ни клетки всъщност създава съзнанието, а тази активност пък извира от така наречено вселенско съзнание.
В резултат на това, всичко в цялата вселена е свързано чрез това съзнание. Когато умрете, съзнанието ви просто се връща откъдето е дошло. Сякаш вселенското съзнание е океан, а животът ви е вълна. За кратко е на земята, но накрая пак се връща във водата.
8. Това е само първата спирка
Прераждането е идеята, че когато умрете, душата ви се прехвърля от едно тяло в друго. Това е едно от основните вярвания в индийските и източни религии.
Странното обаче е, че когато тези теории са навлезли за първи път, хората не са имали представа колко сложна и загадъчна е всъщност вселената. Ами ако съзнанието наистина напуска тялото и отива някъде другаде във вселената?
Може би съзнанието ви ще бъде използвано отново след смъртта. Следващият ви живот може да е буквално всичко в цялата вселена. Възможностите са неограничени.
7. Светът свършва
Можете ли да докажете, че светът и вселената съществуват? Най-простият аргумент е, че можете просто да посочите към неща, които съществуват. Може би обаче нищо извън съзнанието ви не съществува. Всичко, което виждате, чувате и преживявате е истинско за вас, но не можете да докажете на другите хора, че съществува.
Някои казват, че светът е твърде голям и сложен, за да съществува само в главата ни. Може обаче да не е толкова сложен, колкото си мислим. Да направим една аналогия с компютърните игри. Когато сте на определено място в играта, всичко там е видимо и съществува. Когато не сте на това място обаче, тази част от света изчезва. Появява се само когато е необходимо, което прави нашата вселена доста по-проста.
Но какво става когато вие, единственият човек във вселената, умрете? Идва краят на света. Всички, които познавате и обичате, ще спрат да съществуват. Всичко, за което сте работили и сте постигнали, ще изчезне за миг.
6. Животът започва отначало
Изпитвали ли сте дежавю? Ами, ако целият ви живот е дежавю? Може би е просто определен период от време, повтарящ се отново и отново. Тук има два варианта. Първият е, че животът ви е като филм, пуснат да се повтаря. Щом свърши, той просто започва отначало и всъщност никога не умираме.
Друга теория е, че животът може би се повтаря, но имаме повече контрол върху него. Така, когато умрем, започваме отначало, само че имаме нови възможности пред нас и може би няма да допуснем същите грешки като миналия път.
5. Събуждаме се
Може да звучи като нещо от ситком от 80-те, но животът може да е просто сън.
Една такава вероятност е, че „истинското“ ви тяло е в дълбок сън. Това може да е по различни причини – може би сте на междузвезден полет или сте избрали да ви събудят в далечното бъдеще. Сънят е просто нещо, което да поддържа ума ви активен. Може би ще се запитате защо някой би си избрал толкова скучен и обикновен живот, който да сънува? Вероятно това ви държи заспали, но е достатъчно, за да останете активни. Когато умрете, истинското съзнание се събужда и сънят свършва. А какво става, когато и това съзнание умре? Няма как да предположим, защото може дори да не сте човек.
Друга вариация на тази теория е, че сме просто сънищата на по-висши същества. Те са толкова развити, че могат да създават нашата реалност само чрез сънищата си. Краят на нашия живот идва, когато се събудят.
4. Репрограмират ни
Животът може да е просто една компютърна симулация. Може би съзнанието ни е програмирано и животът се разиграва като в една компютърна игра или програма.
Ако симулацията е нашето съзнание, умираме когато приключи. Или започваме нова симулация, в която повтаряме живота си или водим напълно различен такъв. Зависи от този, който пуска симулацията.
3. Смъртта е илюзия
Хората имат уникална перспектива, що се отнася до времето. За разлика от всички други земни (а може би и извънземни) същества, ние отмерваме времето и усещаме как то преминава, секунда по секунда. Това е праволинеен процес, който върви само в една посока.
Това обаче е само наше възприятие. Времето е човешко изобретение и останалата част от вселената може да не работи по този начин. Може би всичко, което вече се е случило и предстои да се случи, съществува някъде, просто не можем да го видим. Все едно реалността е кино лента, а съзнанието е светлината, която прожектира образа на екрана. Когато кадърът не е пред светлината, това не означава, че той не съществува.
Какво означава смъртта в този случай? Тя е илюзия, защото никога не умираме. Съществуваме винаги и навсякъде, но не го осъзнаваме, заради начина, по който възприемаме времето.
2. Вече сме мъртви
Би било доста тъжно, нали?
Тази теория се доближава до предишната – според нея сме едновременно живи и мъртви. Може би нямаме живот, докато не умрем. Смъртта започва процес, който ни кара да изпитаме живота. Както когато пишете инструкции на компютър и накрая натиснете „Enter“. Може би вече сме живели, но не сме изпитали всичко, докато не сме умрели. Този процес може да ни се струва доста дълъг, но всъщност да е само милисекунда.
1. Всичко е възможно
Единственото известно за смъртта е, че не сме сигурни какво точно се случва след това, което означава, че всичко е възможно. Според теорията на мултивселената, има безкрай на брой реалности и в тях може да се случи всичко. Това означава, че в една вселена може да се прераждаме, в друга да отиваме в рая, а в трета да възкръсваме като зомбита и т.н.
Най-шантавото е, че не е задължително смъртта да е еднаква за всички. Може би с всеки човек се случва нещо различно, след като умре. Вероятно никога няма да разберем, докато не се върнем от смъртта.
Още откакто хората са зърнали за първи път блещукащите светлини в нощното небе, мечтаем да пътуваме сред звездите. След хиляди години изобретателност и саможертви, най-после сме успели да стигнем до… задния двор на Земята в общи линии.
Но въпреки това, нашият интерес към космоса е толкова голям, че всеки момент на онези смели астронавти, които са били там, е подробно описан и анализиран – включително и най-срамните. Всички сме попадали в неловки ситуации, но не и пред целия космос, както например когато…
5. Екипажът на „Дискавъри“ е трябвало да разтопи огромна ледена висулка от урина
Ако сте гледали „Аполо 13“, значи Том Ханкс ви е показал как става уринирането в космоса: правите го в специална тоалетна на борда, която след това изхвърля урината в космоса.
Космическата тоалетна технология не е напреднала особено след кацането на Луната. Но тогава се появил проблем – през 1984г нещо се случило с тоалетната на борда на совалката „Дискавъри“. Урина запушила системата и се образувала доста голяма ледена висулка от урина, която се подавала от едната страна на совалката.
Това може да ни звучи като доста забавна ситуация, но всъщност се оказало голям проблем за екипажа, защото 13-килограмовата ледена висулка можела да се отчупи при навлизане в земната атмосфера и да повреди деликатния топлинен щит на совалката. Никой не искал да остане в историята като убития от огромно парче замръзнала урина, затова астронавтите трябвало да намерят начин да решат проблема.
Първата им идея била да разтопят леда, затова три дни държали совалката с тази страна към слънцето, но ефектът бил на практика нулев. Изпращането на астронавт отвън не било препоръчително, защото е доста опасно, затова от Хюстън посъветвали да използват механичната ръка на совалката. С нейна помощ те отчупили леда и изпратили замръзналата урина в космическата бездна.
Но това не било всичко. Екипажът нямало как да използва тоалетната по малка нужда, затова се наложило да прибегне до пликовете, които обикновено се ползват по голяма нужда. Да, обаче урината е течност, а при нулева гравитация изобщо не иска да си стои в плика и се пръска навсякъде. Затова астронавтите решили да изолират торбите с кърпи и бельо, за да не излиза урината през пролуките.
4. Джон Йънг взел сандвич на борда и едва не убил всички
Програмата Джемини е важен епизод от надпреварата до Луната. Тогава са се случили много неща – първата американска космическа разходка, първото скачване на два космически апарата, първият сандвич с телешко в орбита.
По време на Джемини 3, астронавтът Джон Йънг пренесъл сандвич на борда на ракетата в своя костюм. Когато излязъл в орбита, Йънг решил да пробва сандвича и дори го споделил с колегата си Върджил Грисъм. Той отхапал от сандвича, но бързо го прибрал в костюма си, когато трохи се разлетели навсякъде в капсулата.
Официалната храна за астронавти има специално покритие, за да се предотвратят точно такива ситуации, защото трохите могат да отидат по електрическите панели и да доведат до всякакви проблеми.
3. Руснаците дали на космонавтите си рязани пушки срещу мечки
Рязаните пушки са използвани предимно от: 1) шофьорите на каляски в Дивия Запад (защото пистолетите са неточни докато се лашкаш по дупките), 2) Омар от сериала „Наркомрежа“ и 3) руските космонавти. Докато американските астронавти били въоръжени със сандвичи, руските им колеги носели рязани пушки.
Модел TP-82 бил разработен специално за космонавтите и разполагал с достатъчно мощност, за да повали мечка гризли. Това уточнение не е случайно – въпреки първоначалните ни надежди, че руснаците са въоръжили космонавтите си с рязани пушки, за да се отбраняват от извънземни или пък в случай, че попаднат в космическа престрелка с американците, оръжията всъщност щели да им служат когато се върнели на Земята. Защо? Защото за разлика от глупавите американци, които пращали своите космически кораби към океана, руснаците хитро насочвали капсулите си към хубава скала в Сибир. Но нещеш ли, понякога капсулите случайно се отклонявали от курса и се приземявали някъде в дивата пустош.
При един такъв случай, двама космонавти се озовали насред гората в Урал, на почти 1000км от първоначалното място за кацане (е, стават грешки понякога) и разполагали само с един 9мм пистолет, за да се справят с мечките и вълците около тях. И въпреки факта, че не им се наложило да се отбраняват, успели да убедят началниците си, че следващите екипажи трябва да са по-тежко въоръжени.
2. НАСА са използвали шантаво устройство за аварийни ситуации
С всичката опасност покрай малката капсула, седяща върху милиони килограми експлозиви и гориво, човек би помислил, че най-малко трябва да се притеснява, когато тя стои на площадката за излитане. За съжаление това не е бил случаят с Аполо 1, затова след трагедията трябвало да бъдат разработени нови методи. Доста нелепо изглеждащи при това.
На космическата совалка, щом астронавтите успеели да излязат от местата си със своите обемни и неудобни костюми, трябвало да скочат в големи кошници, прикрепени към дълъг 400м стоманен кабел и да се спуснат с тях до земята със скорост 100км/ч.
Но само защото астронавтите били напуснали совалката, не означавало, че изстрелването е спряло, а една огромна летяща бомба можела да им падне на главите всеки момент. Затова, за всеки случай, те изскачали от кошниците и веднага се скривали в бронирани военни машини, които да ги защитят от експлозии, докато те се молят шофьорът им да не е вземал уроци по избягване на падащи предмети от „Прометей“.
Това все пак звучи по-добре от първоначалния план на НАСА за Аполо, който бил да изпращат астронавтите по гигантска пързалка до бункер на 12м под земята. Бункерът можел да издържи на малък ядрен взрив, което е странно, имайки предвид, че ракетите на Аполо използвали керосин и водород. Чудим се дали НАСА не крият нещо, но господата с черните костюми до прозореца ни казаха да спрем да задаваме въпроси.
1. НАСА случайно изтрили записите от първото кацане на Луната
Ако сте достатъчно големи, сигурно преди 20-ина години ви се е случвало да запишете мача върху касетата със сватбата ви… случайно. Същото се случило и в НАСА, само че с най-голямото постижение в историята на цялата планета.
През 2006г НАСА признават, че някак са изгубили нишката какво се е случило с оригиналните видео и аудио записи, направени по време на Аполо 11. Според тях това изобщо не било голяма работа, защото записите вероятно били скатани някъде измежду касетките със стар хокеен мач и първата половина на „Близнаци“. В крайна сметка от космическата агенция излизат с малко добри и малко лоши новини: Намерили касетките, но те били напълно изтрити и презаписани.
За да спестят пари, НАСА решили да използват стари касетки за следващите си мисии. В един момент някой служител вероятно се е натъкнал на касетки с етикет „APL 11/MASH S02E09“ (за да се спести от маркери) и ги хвърлил в кашона за рециклиране.
Почитателите на конспирациите смятат, че това звучи твърде некомпетентно, за да е просто съвпадение. Накрая обаче новинарските агенции спасяват положението. CBS News все още пазели записите от оригиналното предаване и ги дали на правителството.
Ако разгледате времевата линия на научния напредък, изглежда сякаш всяко нещо, което използваме в ежедневието си, е изобретено в самия й край. Модерното общество е измислило всичко, а преди това хората сякаш са били маймуни, криещи се по дупките. Работата е там обаче, че някои привидно модерни неща всъщност съществуват от много отдавна.
4. Огнестрелните оръжия са направо древни
Използването на възпламеняващи се оръжия води началото си поне от 10-и век в Китай. Точно така – китайците са стреляли един по друг много преди западния календар да стигне четирицифрена година. Никой не знае как точно тази мода е преминала на Запад от Китай, но през 14-и век огнестрелните оръжия вече се използвали масово в Европа.
Но защо тогава картините и средновековието не ни показват рицари, хванали пушка в едната ръка? Оказва се, че използването на барут в битка не е било много ефективно, затова били нужни стотици години, докато огнестрелните оръжия изместят останалите.
3. Първият тъчскрийн е от 60-те години
Не толкова отдавна, идеята човек да си взаимодейства с машина чрез някакъв магически, чувствителен на допир екран, била част от научната фантастика. Това е било преди около 60 години.
По онова време британецът И. А. Джонсън работил усърдно върху първия сензорен тъчскрийн. Не забравяйте, че говорим за ера, когато идеята за ТВ дистанционно е била да викаш на детето, докато не стане да смени канала на някои от другите четири.
Джонсън усъвършенствал своя тъчскрийн между 1965 и 1967г, а през 1968г публикувал пълното описание на технологията за използването й в авиацията. Това не било просто теория или единичен прототип – неговите тъчскрийн екрани били използвани десетки години в авиацията на Великобритания. Моделът PLATO IV от 1972г пък позволявал на студенти от Илинойския университет да решават тестовете си на тъчскрийн.
2. Козметичните операции на носа са популяризирани от еврейски мъже преди повече от век
Един от най-ранните скулптoри на лицето бил брилянтен хирург в древна Индия, който възстановявал отрязаните носове на осъдените прелюбодейци. Неговите операции обаче били от медицинска необходимост. Практиката на козметичните операции на носа вероятно идва от Холивуд, нали?
Не. Всъщност това е станало модерно през 19-и век в Европа. Причината? Еврейските бизнесмени.
За да обясним феномена ще трябва да разгледаме по-отблизо случващото се в Европа по онова време. Първо, в ерата на Просвещението било прието, че всички граждани трябва да имат равни права по закон. Това било последвано от Френската революция, която сложила край на потисничеството на масите хора от страна на властта (като били прерязани доста гърла). Междувременно, еврейските интелектуалци подкарали нещата със своето движение за права и свободи – еврейската еманципация. Това означавало, че историческите ограничения, налагани на еврейските граждани из цяла Европа постепенно започнали да отпадат. От хора, които били прогонени от земите си и принуждавани да живеят в гета, евреите най-после можели да бъдат пълноправни членове на обществото.
Еврейските мъже били въодушевени, че ще могат да получат работа в сектори, където това преди не било възможно, но понеже реформите не изключват непременно расизма, те решили, че шансовете им ще са по-големи, ако заприличат на своите нееврейски конкуренти.
За съжаление не грешали. Всички тези промени изобщо не се харесали на повечето европейци. Те били готови да приемат евреите за равни на теория – поне докато тази теория не се превърнала в реалност. Онези, които не искали да приемат промяната, изведнъж били заобиколени от безброй евреи, които говорили езика им, движели се в техните социални кръгове и се обличали и изглеждали като тях.
1. Цветните снимки са изобретени през 60-те години… на 19-и век
Черно-бялата медия е била толкова масово навлязла толкова дълго време, че някои от по-старите телевизионни зрители все още сънуват монохромно. Това не било идеално, но улавянето на света във всичките му цветове сякаш било нещо немислимо и непостижими до неотдавна. Но ето това е цветна снимка, направена от Джеймс Кларк Максуел през 1861г:
Това не е изкуствено оцветена снимка от някой интернет ентусиаст. „Tartan Ribbon“ е първата цветна снимка в историята и е композиция от три отделни снимки, заснети с червен, зелен и син филтър. 20 години по-късно, докато изучавал феномена на светлинната интерференция, френският физик Габриел Липман направил тези цветни снимки и си спечелил Нобелова награда за физика:
През 20-и век фотографът Сергей Прокудин-Горски тръгнал на фото обиколка из Руската империя по повеля на цар Николай II. Той използвал вече усъвършенстваната техника на Максуел и това са резултатите:
Това горе е снимка на Русия, направена три години преди началото на Първата световна война. Това пък е портрет на група еврейски деца на училище:
Когато чуете думата „герой“, вероятно автоматично пред нея слагате и „супер“, представяйки си как Отмъстителите се борят с извънземните над Ню Йорк. Тези ваши герои винаги са нелепо добре изглеждащи, изградени само от мускули и имат някакъв костюм или наметало, което ги отличава от останалите.
Тези герои са перфектни във всяко отношение и не могат да сбъркат – винаги пристигат навреме, изглеждат безупречно и се придържат към моралния си компас. Те са станали известни, защото ежедневно спасяват „обикновени“ хора и всеки иска да е като тях. Всеки иска да е различен. Никой не иска да се чувства сякаш не съществува и е просто поредното число, вместо значим човек.
Супергероите са вдигнали летвата доста високо, защото са идеални личности, които винаги поставят другите преди себе си. Те са добри до мозъка на костите си и не биха се замислили да рискуват живота си, за да спасят вашия. Но такива хора всъщност не съществуват, нали? Е, има доста личности от историята, чиито действия са променили света. Независимо дали са целяли това или не, техните постъпки и мислене са ги превърнали в истински герои.
10. Кайл Карпентър
Уилям Кайл Карпентър е най-младият жив войник, получил Медал за храброст.
Той е награден с престижното отличие за своята забележителна храброст, която проявява на мисия в Афганистан. Карпентър предпазва свой приятел от ръчна граната, хвърлена на покрива, където са разположени през ноември 2010г. И двамата мъже оцеляват благодарение на действията на Кайл, който тогава е на 21 години и се хвърля върху гранатата. В резултат на това губи почти всичките си зъби, дясното си око, челюстта му е натрошена, а ръката му счупена на няколко места.
9. Жана д’Арк
Независимо дали вярвате, че е била напътствана от Бог или не, Жана д’Арк е имала огромно влияние върху френската армия преди екзекуцията си през 1431г.
Дали Бог наистина й е говорил или просто е била малко луда, нейното участие в планирането и изпълняването на важни военни ходове оказва голям ефект върху Стогодишната война, която дава път на Шарл VII към короната.
За момиче, което умира на 19 години, нейната решимост да направи това, което смята за правилно е вдъхновяваща, и въпреки че някои хора са я смятали за вещица или агент на Дявола, тя успява да спечели доверието на хиляди и да помогне на краля. Да не забравяме също, че говорим за дъщерята на фермер, която не е можела да чете или пише, но въпреки това кралят се е вслушвал в съветите й.
25 години след като е изгорена на клада за неподчинение и хетеродоксалност, папата я признава за невинна и я обявява за мъченица. През 1920г пък е канонизирана и се превръща в една от светците-покровители на Франция.
8. Неизвестният демонстрант
Човекът не е разкрил самоличността си, затова и до днес никой не знае кой е той.
Непознатият демонстрант спира колона от танкове сутринта на 5 юни 1989г, въоръжен само с две пазарски торби, по една във всяка ръка. Въпреки, че танковете се опитват да го заобиколят, той пак им препречва пътя. По всичко изглежда, че мъжът вероятно се е прибирал от магазина и действията му не са били планувани.
Случката се разиграва в деня след като китайското правителство обявява военно положение и започва насилствено разпръсване на протестиращите на площад Тиенанмън . Човекът по-късно е отведен насила, за да може да минат танковете, но никой не знае какво се е случило с него след това и дали изобщо е жив.
7. Роза Паркс
Роза Паркс е известна с едно нещо – че веднъж отказала да освободи мястото си в автобуса, за да седне бял мъж. Тя била афро-американка, в последствие станала известна като „първата дама на гражданските права“ и „майката на движението за свобода“.
Всичко започва на 1 декември 1955г, когато Роза отказва да послуша шофьора на автобуса, който й нарежда да освободи мястото си, за да седне бял мъж в секцията за чернокожи, тъй като другите места били заети.
За своето неподчинение Роза е арестувана, само защото цветът на кожата й бил различен. Тя се превръща в символ на съпротивата срещу расовата сегрегация, а действията й довеждат до автобусния бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите успешни масови движения против расовата сегрегация.
И макар в дългосрочен план битката да е спечелена, личният живот на Роза се превръща в истински кошмар. Тя губи работата си и получава безброй смъртни заплахи в продължение на години.
6. Джейн Адамс
Адамс е не само пионер в борбата за правото на жените да гласуват, но също така си поставя за цел в живота да превърне световния мир в реалност. Като отдадена пацифистка и общественичка, тя е наградена с Нобелова награда за мир през 1931г. През 1919г пък основава Международната женска лига за мир и свобода и работи неуморно години наред, за да на накара правителствата да подпишат мирни споразумения.
Джейн Адамс помага на много групи, считани за малцинства по онова време – жени, деца и имигранти. Тя прави всичко по силите си, за да спре експлоатацията на детския труд, помага на бедните и организира центрове за имигранти. През живота си учи жените, че могат да бъдат нещо повече от способността си да раждат деца и призовава хората от средната класа да използват времето и парите си, за да упражняват своите граждански задължения.
5. Стивън Хокинг
Един човек, който е преодолял всички физически, емоционални и академични ограничения в своя живот.
Хокинг страда от амиотрофична латерална склероза – болест на моторните неврони, която го е парализирала. Повечето хора го разпознават по електронния глас, идващ от компютъра, с помощта на който комуникира. Той не само е надминал всички прогнози на лекарите, които през 1963г му съобщават, че ще живее най-много още две години, но също така е посветил живота си на науката.
В своята книга „Кратка история на времето“ Хокинг обсъжда своите собствени теории за космоса. Той е и научен директор в Центъра по теоретична космология в Кеймбридж. Въпреки своето заболяване, което се отразява тежко не само на личния му живот, но и на професионалния му, той все още е женен, има деца и продължава да се занимава с наука.
4. Витолд Пилецки
Пилецки е изпитал истинският ужас на войната… доброволно.
Член на полската съпротива, той си поставил за цел да разкрие тайните на нацистите, когато мистериозни лагери започнали да се появяват из цяла Полша през 40-те. Затова нарочно се предава и е арестуван, след което изпратен в един от тези лагери – Аушвиц.
Там прекарва 2 години и половина, изпращайки информация до полското правителство, за да могат те да убедят съюзниците си, че концлагерите са лагери на смъртта. Комуникацията ставала по радио, което той си бил направил в лагера от контрабандни части. По-късно Пилецки успява да избяга и изпраща информация до Лондон, където обаче считат, че неговите разкази са силно преувеличени. Не повярвали, че 5 милиона души са убити там за последните 5 години.
След това собствената му страна го осъжда на смърт по обвинения за шпионаж и незаконно преминаване на границата под фалшиво име. През 1948г е екзекутиран от тайната полиция, а всичката информация за неговите дела е пазена в строга тайна до 1989г от полския комунистически режим.
42 години след екзекуцията му, Полецки е повишен посмъртно в чин полковник и е признат за един от най-големите военни герои в историята.
3. Уилям Уилбърфорс
Уилям Уилбърфорс е британски филантроп и политик, който активно се бори за забрана на търговията с роби.
Британската империя започва да търгува с роби през 16-и век и макар тогава да е една от най-могъщите суперсили в света, това идва на висока морална цена.
Робите са третирани по-зле и от животните и Уилбърфорс е един от малцината, които виждат нещо морално нередно в това. Той приканва останалите да обявят робството за престъпление и нещо, което трябва да бъде изкоренено от обществото.
Отнема му години, докато покаже на хората колко покварено е станало обществото и че тези роби всъщност са хора като всички останали. Уилбърфорс продължава да води своята кампания до 1833г, когато е приет Закона за премахване на робството, с който се освобождават робите в по-голямата част от Британската империя. Той умира три дни след като научава за този закон.
2. Оскар Шиндлер
Оскар Шиндлер е бил германски индустриалец, част от нацистката партия, който през Втората световна война спасява живота на хиляди евреи. Той ги наема в своите заводи в Полша, където произвежда кухненска посуда за армията. С течение на времето започва да подкупва членове на партията с пари и подаръци, за да не закачат неговите еврейски работници.
Първоначално Шиндлер смята да забогатее от бизнеса си и наема евреите, защото на тях можело да плаща по-малко. Това обаче се променя, когато Шиндлер научава за трагедиите, случващи се в концлагерите. Тогава се зарича да спаси колкото може повече евреи.
След войната той е изправен пред опасността да бъде арестуван като военнопрестъпник и обявява банкрут, защото всичките му пари отиват за подкупи и работниците му. През следващите години оцелява от дарения от Schindlerjuden (Евреите на Шиндлер), изпращани му от целия свят от евреи, които е спасил по време на войната.
1. Мартин Лутър Кинг Младши
Считан за един от най-великите американски оратори, Мартин Лутър Кинг Младши е убит заради работата си в Афроамериканското движение за граждански права. Там е един от водачите, активист и хуманист, както и отдаден християнин, вярващ че би могъл да промени света без насилие – и успява да го направи.
Лутър Кинг организира маршове, паради и кампании срещу расовата сегрегация и посвещава живота си на борбата с расизма, загнездил се в обществото и правителството. И до днес има спекулации, че в покушението му са замесени правителствени служби (ЦРУ и ФБР), но това така и не е доказано.
Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която и да е тема не е нужно да е в скучна и безлична сграда, както ще видим сега. Макар книгите да са същественото в една библиотека, да бъдете обградени от невероятна красота и атмосфера винаги е много по-приятно.
7. Библиотеката на абатство Мелк, Австрия
Библиотеката на абатство Мелк е спомената в известната драма „Името на розата“ от Умберто Еко. Имайки предвид колко красива е тя, лесно можем да видим как си е заслужила такава чест. Едно от най-впечатляващите неща в нея е невероятният стенопис на тавана от австрийския художник Пол Трогер, изобразяващ Съдбата. Дървени скулптури пък символизират Философията, Теологията и Медицината.
В библиотеката има около 90 000 книги, както и много средновековни ръкописи и 850 старопечати.
6. Ханделингенкамер, Холандия
Ханделингенкамер може да се намира в Холандия, но всъщност е впечатляващ архитектурен пример от Ренесанса – дело на архитекта К. Х. Питърс – вдъхновен от красотите на Китай. Това се вижда в цветовете, както и драконовите глави по стените и железните орнаменти.
Отличителната спираловидна стълба в библиотеката е удобен и интересен начин за достигане до по-високо качените книги. Куполът от оловно стъкло пък дава на интериора много естествена светлина, което прави възможно четенето на всяка от десетките хиляди книги тук.
5. Библиотеката на манастир Сан Франциско, Перу
Манастир Сан Франциско в Лима е ярко и красиво допълнение в градския пейзаж на Лима. Завършен е през 1774г и макар да е пострадал значително при земетресението от 1970г, все още е впечатляващ пример за испанска барокова архитектура.
Около 25 000 стари текста могат да бъдат открити в библиотеката на манастира, включително Библия от 1571г и копие на най-ранния испански речник.
4. Библиотеката на абатство Виблинген, Германия
Едно нещо, което ще научите от този списък е, че ако искате да видите наистина забележителна библиотека, трябва да я търсите в манастир. Дори сред доста голяма конкуренция, библиотеката в северното крило на абатство Виблинген е една от най-впечатляващите в света.
Прелестните картини на Франц Мартин Кун красят тавана над декорираната с орнаменти зала, завършена през 1744г.
3. Библиотека Сандро Пена, Италия
На пръв поглед библиотека Сандро Пена прилича на кацнала летяща чиния насред италианския град Перуджа. Всъщност обаче, завършената през 2004г сграда е дело на миланските архитекти от Studio Italo Rota.
Стъкленият розов екстериор свети през нощта, а името – това на родения тук поет Сандро Пена – е почетено с извадки от негови творби, които покриват прозрачните панели на фасадата при входа.
2. Библиотеката на Голуей-Майо технологичния институт, Ирландия
Дъблинските архитекти de Blacam & Meagher са използвали прогресивна техника при дизайна на грабващата вниманието сграда, в която се помещава библиотеката на института GMIT в западна Ирландия. Сложните платна на екстериора не са просто за красота, но също така пропускат дневната светлина, като същевременно предпазват интериора от твърде много слънце. Това намалява нужда от климатични системи, което спестява значително пари на библиотеката.
1. Библиотеката на абатство Адмонт, Австрия
Намираща се на брега на река Енс в югоизточна Австрия, библиотеката на абатство Адмонт е несравнимо красива. Бароковият архитект Джоузеф Хубер през 1776г е получил задачата да измисли дизайна на залата.
Изписана в бяло и златисто, библиотеката е коронована от седем купола, които са изрисувани от Бартоломео Алтомонте с фрески, изобразяващи различни фази от човешкото познание. Там се намират и известните скулптури на Джоузеф Стамел „Четири последни неща“, които изобразяват Смъртта, Рая, Ада и Последния съд.
Около 70 000 от всичките 200 000 книги в манастира се съхраняват тук и това е най-голямата такава библиотека в света.
Първа част от „10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни“ можете да видите тук.
5. Парадоксът на фитопланктона
Фитопланктонът е група микроводорасли, които се откриват в големите водни басейни и включват голямо разнообразие от видове. Общо взето са растения, които се носят по водата. Групата е много разнообразна и точно това разнообразие на организми плюе в лицето на еволюцията и естествения подбор.
Липсата на ресурси прави невъзможно толкова огромен брой различни организми да оцеляват в екосистема, без да се избиват един друг. И въпреки това ги има.
Този проблем не се отнася единствено за фитопланктона. Във водните басейни, изобилстващи от ресурси, всъщност се открива по-малко биоразнообразие, отколкото в онези, където ресурси не достигат. Това е добре известен парадокс, защото повечето хранителни вещества би трябвало да означават по-голямо разнообразие.
4. Как аржентинските мравки поддържат колонии на различни континенти
На пръв поглед аржентинските мравки изглеждат напълно обикновени. Но вероятно са единственият вид, освен нас, който е успял да колонизира три континента. Всичките три суперколонии аржентински мравки в Европа, Южна Америка и Азия се състоят от мравки, които споделят едни и същи генетични черти, което означава, че са една популация. Поради огромния географски обхват на тези колонии, социалните им структури също остават загадка за учените.
Аржентинските мравки веднага разпознават своите, но се държат агресивно към мравките от други видове. Освен това генетичният код на днешните мравки е останал непроменен от хиляди години. Това е странно, защото организмите извън своята естествена среда обикновено еволюират бързо.
3. Загадъчният човешки предшественик
Произходът на модерния човек е изучаван подробно през годините и макар първите хора да са се появили преди доста време, изглежда имаме добра представа за тях. Или поне това са си мислели учените, преди да открият следи от напълно нов вид древен човек в ДНК на вече изчезнал вид.
Когато учените изследвали ДНК от Денисов човек (близък до неандерталците вид, кръстен на пещерата, в която е открит), те забелязали следи от загадъчен вид, който все още никой не е успял да идентифицира.
Около Денисовите хора има много въпросителни, но поне знаем кои са били и откъде са дошли. Същото обаче не може да се каже за неизвестния вид, с който са се чифтосали преди 30 000 години – вид, който е оставил ясен отпечатък в ДНК-то им. В общи линии знаем само, че е дал на Денисовия човек странни зъби, които не се откриват никъде другаде в природата.
2. Животни, които оцеляват без кислород
Почти всеки организъм на Земята живее с помощта на кислорода – вдишва го или го произвежда. Това е причината всички да се шокират, когато в дълбините на Средиземно море са открити първите животни независещи от кислорода.
Макар някои бактерии и други прости организми да живеят без кислород, феноменът допреди не е бил срещан при по-сложни, многоклетъчни организми. Новооткритите животни са лорицефери – тип дребни животни, които някога са живели на кислород, но са се адаптирали към нова среда, където нивата на кислорода са спаднали и са били заменени от соли.
Преди това не е откриван друг сложен организъм, който да живее в среда без кислород и нямаме никакви данни за тяхната еволюция.
1. Половото размножаване
Освен някои микроби и растения, почти всички живи неща по света се размножават полово. Това е нещо, за което не се замисляме особено, но всъщност е доста странна еволюционна аномалия. Половината от всички организми – мъжките – не могат да създават свое поколение, но въпреки това използват същото количество ресурси. Защо й е на еволюцията да създава механизъм, който има очевидни недостатъци в дългосрочен план?
Една от по-популярните теории е, че така се изолират лошите мутации, но това не изглежда да е вярно. Когато учените са изследвали 700 гена от различни организми, те открили, че вредните мутации са 0.5 на индивид за поколение. Това не е малко и не оправдава по никакъв начин половото размножаване. Колкото и да ни харесва, сексът е нещо, което все още не можем да разберем.
Макар науката да ни е научила на много за живия свят, все още има неща, които остават мистерия за нас. Това може да са феномени, случващи се навсякъде около нас, за които въобще не сме си давали сметка досега. Може и да са добре известни факти, които все още никой не може да обясни.
10. Кравите винаги са обърнати на север или юг, когато пасат
Повечето хора не обръщат особено внимание на пасящите крави, но един екип учени са прегледали хиляди сателитни снимки и са открили нещо шокиращо: кравите се обръщат по посока на земните магнитни полюси – на север или юг. Това поведение изглежда не се влияе от неща като вятъра или други фактори и никой не може да го обясни.
Вярно е, че някои животни притежават вътрешен компас, но това а първият такъв случай с голям бозайник. Друго странно нещо е, че колкото по-близо са до полюсите, толкова по-малка е точността им при ориентирането. Учените не знаят дали този феномен е свързан с навигирането или е някакъв опит за избягване на хищниците. Все пак изглежда има някакво предназначение, защото е наблюдаван при крави на шест континента.
9. Защо някои бозайници са се върнали във водата
Знаем, че морските животни са излезли от водата и са развили крайници, с които да се придвижват по земята. Това е логично, тъй като на сушата има повече ресурси, допринасящи за успешна еволюция. Но защо някои от тези животни – като например предшествениците на китовете и тюлените – са се върнали обратно във водата, все още е загадка.
От еволюционна гледна точка е много по-трудно сухоземно животно да се адаптира към водата, отколкото обратното. Това е нещо, което озадачава учените от доста време. Морските бозайници са се научили на много по-ефективен метод за придвижване с опашка вместо с перки доста по-късно в своята еволюция, което ни кара да се запитаме: Защо изобщо им е било да го правят?
8. Алкалоидите в растенията
Растенията често произвеждат вещества със страхотни (понякога и ужасяващи) ефекти върху животните, които ги консумират. Алкалоидите са естествени вещества, откривани в растенията и животните, като един от най-известните е морфинът. В растенията са идентифицирани около 7000 различни типа алкалоиди и все още никой не е сигурен за какво са им.
Това са силни вещества, които отключват различни реакции у други животни. В случая с опиумния мак, който произвежда морфин, някои експерти смятат, че растението така отблъсква животните. Как точно морфинът, който облекчава болката, гони враговете на растението, не е ясно. Според друга теория, алкалоидите имат по-различна функция и всъщност регулират метаболизма на растенията.
7. Защо цветята са навсякъде
Цъфтящите растенията влизат в така наречения отдел растения покритосеменни и както вероятно сте забелязали, има ги навсякъде. Изненадващото обаче е, че това невинаги е било така. Те са се наложили над останалите видове растения за кратък период преди около 400 милиона години и днес представляват около 90% от всички растителни видове по света.
Този проблем толкова много е глождил Чарлз Дарвин, че той го нарекъл „отвратителна загадка“. Рязката еволюция на цъфтящите растения малко след появата им е в разрез с неговите теории за бавна еволюция чрез естествен подбор.
Освен това, при цъфтящите растения няма нищо помагащо на еволюцията – вместо да инвестира енергия за цъфтенето, растението може да я вложи в растежа си например. Никой не знае откъде са се появили тези растения и как така са завладели целия свят толкова бързо.
6. Защо по Екватора има толкова голямо разнообразие
Ако тръгнете от полюсите към Екватора, ще забележите, че биоразнообразието се увеличава. Преди около 200 години немският изследовател Александър фон Хумболт първи описал това. Природата, както и човешката култура, стават по-разнообразни. Болестите също.
Когато чуете за смъртоносна епидемия в Африка или Южна Америка, причината не е само в лошите условия на живот в неразвитите страни – вирусите и бактериите просто са много по-активни и разнообразни в южните страни, отколкото в северните.
Причината за това все още е неизвестна и учените имат само теории. Десетки теории. Но имайки предвид огромния брой форми на живот, за които говорим, никоя теория не дава отговор на въпроса.
Втора част от „10 забележителни загадки за живота, които никой не може да обясни“ можете да видите тук.
Много шум се вдигна около паметника на цар Самуил в центъра на София. Едни смятат, че бил грозен, други не намират нищо нередно в него, а трети питат как така му светели очите.
Човечеството издига статуи от хиляди години. Това е начин, с който почитаме и помним онези, които са допринесли с нещо ценно и значимо. И за да ви убедим, че има много по-странни статуи от тази на цар Самуил, ще ви покажем няколко специално подбрани.
10. Блуцифер
Блуцифер се намира край летище Денвър и е ужасяващ. Всъщност това не е истинското име на статуята, а само един от прякорите й, с които я наричат хората от града. Други имена включват Синият жребец на смъртта и Конят на Сатаната. Правилното име е Синият мустанг, но човек лесно може да разбере защо то се е изменило.
Статуята представлява изправен на задните си копита, анатомично правилен кон – поне на теория. Светещите му червени очи обаче издават дяволския му произход.
Не е изненадващо, че много от жителите на Денвър не харесват статуята. Тя се оказала лош късмет и за създателя й. Луи Хименес работил по високата почти 10м и тежаща 4100кг статуя, когато парче от нея паднало върху него и го убило.
9. Кетцалкоатъл в Сан Хосе
Кетцалкоатъл е древен ацтецки бог, който е отчасти змия, отчасти дракон с пера. Има причина да е на върха на пантеона, защото е величествен. Сякаш всеки артист би си мечтал да получи привилегията да изработи статуя на Кетцалкоатъл, особено в мащабите, одобрени от Сан Хосе, Калифорния.
През 1992г скулпторът Робърт Греъм бил нает да направи статуя, която не само да бъде централна атракция в града, но и да е в чест на испанските семейства, живеещи в града, както и на хората, които са го основали и са живели там в миналото.
Не сме сигурни дали проектът се е оказал твърде амбициозен за Греъм или просто е спряло да му пука, щом е прибрал $500 000 от града. Първоначално планът му бил за огромна бронзова статуя, но постепенно този план се изменил в нещо съвсем различно. Макар от градската управа да одобрили новия дизайн, скулпторът не се допитал до ничие друго мнение. И преди не одобрявали статуите му, така този път решил да крие до последно произведението си, което при представянето разбираемо предизвикало доста интересни реакции.
Първо хората започнали да оставят кучетата си върху статуята, за да ги снимат. Щом това им омръзнало обаче, останали с една доста обидна статуя. Никой не искал наследството му да бъде запомнено по този начин, защото Кетцалкоатъл бил един от боговете, който преподавал изкуството на това да извадиш все още биещото сърце на човека по време на жертвоприношение. Освен това хората не смятали, че би му се харесало да бъде изобразен като изпражнение, пък макар и на пиедестал.
8. Безликите бебета в Прага
Прага е странно място. Освен това е дом на високата 216м телевизионна кула Жижков, която е най-високата и втората най-грозна постройка в страната.
Вместо просто да се примири с това, градът се опитал да направи сградата по-привлекателна. Явно в Прага това означава материализиране на най-големите ни кошмари.
През 2010г, 10 гигантски бебета без лица са издигнати на различни места около кулата, катерейки се и спускайки се от нея. Дело са на един от най-противоречивите чешки скулптори, Давид Черни.
Големите, зловещи бебета нападат и парк Кампа. Там се намират още три такива бебета, които сякаш са дори още по-ужасяващи. Там те са направени от бронз, вместо от фибростъкло. Не са напълно безлики, но както виждате това не е в тяхна полза.
7. Дева Мария и Темида
Деймиън Хърст е един от най-бруталните артисти. Неговите статуи на Дева Мария и Темида не оставят никакъв шанс на минувачите, които няма как да не ги видят.
И двете статуи са огромни и бременни. Личи си, защото са частично одрани, за да се виждат вътрешностите им, от мускулите до неродените зародиши. Споменахме ли, че са огромни? Дева Мария е висока 10м и тежи 13т. През 2014г е поръчана от милионер в Манхатан, чиито съседи му обявяват война.
Темида пък, направена със същия мотив, е дори още по-голяма. Тя е висока 20м и държи меч над главата си в Северен Девън. Според Хърст, тя е дългосрочно отдадена под наем на английското крайбрежно градче, но някои от жителите му въобще не са възторжени от това. Докато едни я наричат брилянтна туристическа атракция, други смятат, че прекалено би се харесала на Ханибал Лектър.
6. Обезглавената статуя
Пред градската поща в Легазпи, Филипините може да попаднете на ужасяваща гледка: коленичеща фигура без глава, която сякаш е била обезглавена преди секунда. Статуята е обградена от повече въпроси, отколкото отговори.
Една от по-официалните версии на историята е, че монументът е в памет на загинали във ВСВ биколнци. Войната не е чужда на биколанците. Има още една статуя (доста по-малко ужасяваща) в Нага, издигната в памет на мъчениците биколанци, след чиито екзекуции избухва Филипинската революция.
Според местната легенда пък, на 22 ноември 1945г работници открили обезглавено тяло в пясъка на залива Албей. Трупът не бил отдавна там, тъй като униформата все още била като нова. Главата обаче липсвала. Благодетел от един от градските колежи искал да съхрани паметта за този мъж и поръчал негова статуя, но преди това изпратил тялото му на парад през града.
Колко е вярно това никой не може да каже. Няма документи, по които да се проследи историята на обезглавената статуя, нито пък поръчката й, макар доста хора да твърдят, че помнят случката.
5. Плащът на Съвестта
Един паметник, който е едновременно ужасяващ и красив. Има много различни негови версии, които постоянно се появяват из Европа. Дело са на Анна Хроми. Фигурата с наведена глава за първи път се появява на заден план в една от нейните картини през 1980г. Тогава е изобразявала празнотата и как нищо, освен един плащ, не е останало от една старица.
Същият мотив се поява отново, когато го превръща в скулптура. Този път е представен под формата на празно палто, символизиращо пътят, който извървяваме в живота – път, на който ние предаваме форма. Хората я приемат доста добре и Анна решава да направи версията с плаща.
Дори мраморът за скулптурата си има своя невероятна история. Взет е от същата кариера, откъдето е идвал мрамора за творбите на Микеланджело. Това е единствената кариера в света, където може да бъде извадено толкова голямо парче мрамор. Скулптурата на Анна Хроми тежи 200 тона и е толкова голяма, че повечето от работата по нея е свършена на място в кариерата.
4. Паркът на обезглавените статуи
Край път в Палмира, Тенеси може да бъде видяна зловеща колекция от статуи. Те не винаги са били такива и идеята им също е била друга. След смъртта на техния създател, Енох Танер Уикъм, статуите паднали в жертва не само на суровия климат, но и на вандализма.
Статуите са били изработени с любов в продължение на 20 години от фермер, който след като се пенсионирал решил най-после да се отдаде на хобито си. Има птици и вол, няколко мъже на коне и групи хора, както и статуи на вожд Текумсех, Андрю Джаксън и дори бик, стоящ до американския пионер Дениъл Бун.
След смъртта на Уикъм през 1970г, статуите западнали и заприличали на декор от филм на ужасите. Всичките изгубили главите си, а повечето имат и липсващи крайници. Целите са в дупки от куршуми, събаряни и прегазвани са от камиони.
Направени са опити да бъдат спасени някои от скулптурите и няколко от тях са преместени зад телена ограда.
3. Неб Сану, движещата се статуя
В Манчестърския музей е изложена древна египетска статуя на Неб Сану, която на пръв поглед изглежда напълно обикновена. Малка е – висока едва 25 см. Изведнъж обаче се случило нещо странно и статуята започнала да се движи в стъклената витрина.
Известно време всъщност никой не бил забелязал движението на статуята. Служители на музея обаче видели, че тя променяла ъгъла си през деня, сякаш произволно. Това било достатъчно странно, за да монтират камера и да запишат движението й.
Статуята е на около 4000г и е била направена в чест на бог Озирис. В колекцията на музея е от около 80 години, през което време нищо странно не е било наблюдавано около нея. Движението й обаче поражда всякакви теории, включително, че в нея се е вселил духът на Озирис.
Обяснението на феномена обаче се оказва доста по-обикновено и скучно. Физикът Брайън Кокс разкрива, че миниатюрни вибрации създават диференциално триене между стъклото и статуята, от което тя постепенно се завърта.
2. Вацлав I Свети на кон
Тази статуя е от същия скулптор, направил огромните безлики бебета. Вацлав I Свети е чешки владетел, въвел християнството в Чехия. Друга негова статуя (много по-величествена) се намира на Вацлавския площад в Прага, където той язди напълно нормален кон.
Вацлав I Свети на Давид Черни не само е яхнал мъртъв кон, но конят всъщност е обърнат по гръб, с отпусната глава и изплезен език. Лицето на статуята много прилича на тогавашния президент Вацлав Клаус, което не е останало незабелязано.
1. Будисткия Ад
Будизмът е най-известен с идеите за прераждането. Да получиш още един шанс за живот след смъртта е доста привлекателна идея. По-малко привлекателна е идеята, че има период на изчакване, преди да получите новото си тяло. Когато човек умре, неговите дела биват претеглени. Ако натежат лошите, душата ви отива направо в Ада, където трябва да платите за всички злини, преди да се преродите.
По-злите души могат да прекарат хиляди години в този будистки Ад. И в случай, че се чудите как изглежда той, посетете Ванг Саен Сук.
На входа на парка ви приветстват две прети. Те са доста стряскаща двойка, обикаляща Земята във вечна жажда и глад. Като при много други видове духове, има различни интерпретации за това какво е претата, освен дух, който плаща за своите грехове. Има прети, които ядат само повръщано по някаква причина, както и такива, чието наказание е гърлата им да са толкова тесни, че винаги имат чувството, че се задушават и не могат да се хранят и дишат. Някои прети са в постоянни мъки, горят или се носят по вятъра.
Целият парк е пълен със статуи, които оставят малко на въображението и показват на посетителите какво ги очаква, ако се отклонят от пътя на доброто.
Конете са опитомени преди хиляди години и днес съществуват повече от 300 породи. Нека разгледаме някои от най-необикновените.
1. Ахал-текински кон
Най-известен е с невероятната си козина с метален блясък. Този характерен белег, заедно с деликатната му фигура, са му спечелили прякора „супермоделът“ сред конете. Макар блясъкът да се вижда при всеки цвят на косъма, ефектът е най-впечатляващ при бъкскин, светлокафяво, кремаво и перлено.
Необикновеният блясък на козината се дължи на структурата на косъма – плътният му център е с по-малък размер и в някои зони може изобщо да липсва. Прозрачната част на косъма заема това пространство и образува нещо като оптично влакно, което провежда светлината от единия до другия си край.
Породата е произлязла в Туркменистан, където е била използвана от племената за предвижване по суровия терен. Това е енергичен кон с голяма издръжливост. Идеален е за всичко от обяздване и скокове до състезания по издръжливост.
2. Башкирски къдрав кон
От Башкирия идва още един кон с уникална козина, наподобяваща тази на пудел. Къдриците му са особено забележими през зимата, когато косъмът му е по-дълъг. Тези коне са с най-различни размери, от миниатюрни до товарни, и в най-различни цветове, но всички притежават ген, който прави козината им къдрава.
И също като при пуделите, твърди се, че къдравите коне са хипоалергични, което означава, че повечето алергични към конете хора няма да имат проблеми с тази порода.
3. Шварцвалдски жребец
Големите и плътни грива и опашка идеално подхождат на едрата фигура на шварцвалдския жребец. Козината на породата има характерен цвят на тъмен орех, а гривата и опашката са в светло ленено.
Тези коне се срещат само в региона на Шварцвалд, като породата им датира отпреди 600 години. Когато механизацията навлиза широко във фермите и нуждата от силни товарни коне намалява, шварцвалдският жребец едва не изчезва. В началото на 80-те години са били останали едва 160 коня от породата, но правителството започва усилия за опазването й. Все още се счита за застрашена с около 750 коня, но популярността й расте.
4. Камаргски кон
Считан за една от най-древните породи в света, „дивият“ камаргски кон носи със себе си известна доза романтизъм, защото живее в блатата и мочурищата на Камарг в южна Франция. Снимките на сиви, почти бели коне, галопиращи през водата, са известни на всички.
Произходът на породата е забулен в мистерия. Конете са забелязвани още от времето на келтските и римските нашественици на Иберийския полуостров и може би имат връзка с древната порода сутрé, датираща отпреди 17 000 години.
5. Ексмур пони
Още една рядка порода, която живее почти диво. Тези енергични, дребни коне се срещат на Британските острови и са кръстени на мястото, което обитават – бърдата на Ексмур в югозападна Англия. Те са набити коне с уникални черти, които им помагат да се справят с водата и снега, включително допълнителен клепач и плътен слой мазна козина, която ги пази от студа и влагата.
Ексмур понито има невероятна история. Доказателствата за коне в региона са на повече от 50 000 години, като днешната порода е произлязла от тези древни коне. Макар породата да е оцелявала векове наред, Ексмур понитата са изпитали сериозен спад в популация по време на Втората световна война, когато са използвани като мишени за стрелба и са избивани заради месото си. Дори с големите усилия на ентусиасти през последните няколко десетилетия, днес има само около 800 Ексмур понита.
6. Фалабела пони
Миниатюрните коне са уникални, но най-необичайните сред тях вероятно са Фалабела понитата – едни от най-дребните коне. Те рядко са по-високи от 80см. Породата е произлязла в Аржентина в средата на 19-и век и е представена в САЩ през 1962г.
Заради малкия си размер и лесната дресировка, Фалабела понитата са подходящи за коне водачи за хора с физически увреждания. Освен това живеят доста дълго, обикновено 40-45 години.
7. Норвежки Фиорд
Норвежкият Фиорд притежава много отличителни черти. Една от тях е, че е сред най-старите породи коне и е използван във фермите от векове. Има силата и мускулатурата на товарен кон, но е по-малък и по-подвижен.
Може би най-забележителното при него обаче е сиво-кафявата козина с двуцветна грива. Външните косми са в кремав цвят, но отвътре са тъмно кафяви или черни.
8. Джипси ванър
Породата е произлязла като караванен кон сред циганите на Британските острови, където е теглил караваните, в които са живеели.
Джипси ванър е най-известен с красивите си черно-бели шарки, макар да може да бъде и в един цвят, и с плътното и дълго окосмение около коленете и копитата.
9. Коник
Това е прелестен кон със забележителна история. Породата произлиза от Полша. Развъдници между двете световни войни са работили по селектирането на конете, за да заприлича породата възможно най-много на тарпана – див европейски кон, изчезнал през 1910г. Кобилите са били чифтосвани с мъжки от породата Кон на Пржевалски, за да се стигне до тази прилика. Резултатът от всички тези експерименти е днешния коник – сиво-кафяв кон с тъмна лента на гърба.
10. Марвари
Това е конят с най-странните уши. Рядката порода от региона Марвар в Индия е лесно разпознаваемa. Тя води началото си от 12-и век и някога е използвана предимно в кавалерията. Днес се използва най-вече във фермите и за езда.
Повечето хора имат бегла представа за това как действа храносмилането: приемаме храна, тя се разгражда и това по някакъв начин ни поддържа живи. Но без да разбираме по-добре какво точно се случва, можем лесно да повярваме на всякакви странни митове, които днес все още са доста разпространени.
В действителност храносмилателният ни тракт е сложна система от много части, които комуникират една с друга и с тялото. Освен това е доста адаптивна към всичко, на което я подлагаме и не се нуждае от специални хранителни комбинации и „прочиствания“, за да работи добре. Ето някои от най-големите митове за храносмилането и истината зад тях.
1. Храносмилането се случва в стомаха
Част от храносмилането става в стомаха, но храната преминава през поредица от спирки по пътя си през тялото, като стомахът е само една от тях. Ето как протича този процес:
Устата е първата спирка и всъщност играе много важна роля. Вкусовете и миризмите сигнализират на останалата част от храносмилателния тракт да очаква храна. Сдъвкваме храната, за да може ензимите да си свършат по-лесно работата, а слюнката ни помага да я вкусим и погълнем, както и поддържа устата ни чиста между храненията.
След като погълнем храната, тя минава през хранопровода, който я изпраща до стомаха (това отнема около 8 секунди). Движението на храната през храносмилателния тракт се нарича перисталтика.
В стомаха храната се подлага на киселинна баня. Това помага за убиването на микробите и частично обработва протеините. Няколко ензима, специализирани да работят в киселинна среда, вършат своите задачи: основно извличайки протеини.
Повечето от храносмилането всъщност става в тънкото черво: ензими разграждат мазнините, протеините и въглехидратите до мастни киселини, аминокиселини и захари. Това дава на тялото миниатюрни блокчета гориво, вместо огромни парчета хранителни вещества, което позволява на клетките в малкото черво да ги абсорбират и прехвърлят на кръвта. Оттам, те биват препратени където са необходими. Изгаряме ги за енергия, съхраняваме ги като мазнини или ги използваме за изграждането на компоненти в собствените си тела – като например когато използваме аминокиселини от протеините в храната, за да получим повече актин и миозин в мускулите.
В дебелото черво трилиони микроби разграждат всичко останало – основно фибри и други пребиотични въглехидрати. Това са добри новини за нас, тъй като остатъчните продукти на тези микроби са съществени за нашето здраве. Именно от там получаваме повечето витамин К например.
2. Храната съдържа ензими, които подпомагат храносмилането
След като ензимите (протеини, които ускоряват химичните реакции) са важни за храносмилането, помага ли ни, ако приемаме допълнително такива? На това твърдение се крепят диетите със сурова храна и детоксикациите. Но то е поредният мит, защото храносмилателната ни система произвежда ензими когато имат нужда от тях: стомахът и тънкото черво го правят сами например, а работата на панкреаса е да произвежда дори повече и да ги изпраща в тънкото черво. Всъщност няма недостиг на ензими. Имаме си достатъчно.
Що се отнася до растителните ензими – първо, те са си за растенията. Помагат за покълването, фотосинтезата, дишането, разграждането и т.н. Не могат да помогнат на човешките телесни функции, включително и на храносмилането. Телата ни си произвеждат достатъчно собствени ензими – около 22. Второ, много малко от ензимите в суровите храни оцеляват след киселинната баня в стомаха и достигат до червата, където се абсорбират.
3. Храната абсорбира алкохола
Вярно е, че човек се напива по-трудно на пълен стомах, но това не е защото храната абсорбира алкохола. Ако се върнем на първия мит, ще видим, че абсорбирането на веществата се случва предимно в тънкото черво. Храната не абсорбира друга храна – може да се смеси с такава, но пак трябва да бъде преработена от организма.
Алкохолът в стомаха ви рано или късно ще навлезе в кръвта ви, защото това е единственият начин да достигне до мозъка (и черния дроб). Ако искате да не се напиете, трябва да пиете по-малко и по-бавно.
Ето и как помага храната: ако изпиете бирата си докато ядете хамбургер, стомахът получава и двете по едно и също време и отделя повече време за тях, защото трябва да преработи хамбургера. Стомашното съдържание бива постепенно освобождавано в тънкото черво в рамките на няколко часа, което пречи на алкохола да попадне в кръвта бързо.
4. Киселите храни са вредни за вас
Има две общоприети схващания в този мит и двете са грешни.
Първото е, че ако ядете кисели храни с протеини или въглехидрати, киселината пречи на другата храна да бъде преработена.
Вярно е, че киселината от храната кара стомаха да отделя по-малко от своята киселина, но точно така би трябвало да е. Стомашните клетки не изхвърлят химикали на сляпо – те използват система от хормони и нервни клетки, за да разпознават киселинното ниво и да действат според него.
Другата част от мита е, че прекалено киселата диета води до твърде много киселина в кръвта. Аргументът: ако тествате pH нивата или киселинните нива на урината си, те ще са различни в зависимост каква храна сте яли.
Истината разбира се е, че храната не влияе на киселинността в кръвта ви. Но защо тогава тестът на урината показва друго?
pH промените в урината всъщност не отразяват pH нивата на кръвта ви. Бъбреците ви произвеждат урина като филтрират кръвта и внимателно следят кои химикали да оставят и кои да изхвърлят. Регулирането на киселинността е част от работата им, което означава, че могат да секретират допълнителна киселина, за да поддържат pH на кръвта нормалните граници.
5. По-доброто храносмилане означава повече енергия, което е добре за нас
Енергията не е просто някакво усещане за превъзбуденост. Тя е научен термин и при храната учените я измерват с единица, която със сигурност познавате: калория. След като изяснихме това, сигурни ли сте, че искате повече калории?
Храните, които преработваме по-лесно и ни дават най-много калории срещу най-малко разход, са неща като захарите и преработените въглехидрати. Това не е най-полезната храна. Всъщност това, което бихте искали, но вероятно не приемате достатъчно, са храни, които организмът храносмила трудно.
Пълнозърнестите храни и зеленчуците, особено суровите, съдържат много фибри и пребиотични въглехидрати. Споменаваме сурови, защото термичната обработка прави храната малко по-лесна за храносмилане като отчасти унищожава фибрите.
Фибрите пък забавят храносмилането. Те правят стените на клетките по-устойчиви, което обяснява защо суровите фъстъци дават по-малко калории от фъстъченото масло.
Има и друго, с което ни помагат фибрите. Не можем да ги преработваме изобщо (не произвеждаме подходящите за това ензими), но микробите ни си облизват пръстите с някои от тях. Това означава, че като ядете разтворими фибри и устойчива скорбяла, всъщност храните трилионите микроби в червата си. Ако те са здрави, то и вие ще сте здрави.
