В търсене на най-доброто място за обсерватория в света, астрономите откриха най-студеното, сухо и спокойно място на Земята.

Учените вярват, че ще могат да правят снимки на космоса с три пъти по-добро качество от досегашните, които са правени от други места на Земята.
Може би това не е най-доброто място за почивка, но е най-доброто за наблюдаване на звездите.

Екип от австралиийски и американски учени комбинираха изследвания от сателити, наземни станции и климатични модели, за да определят множеството фактори, които влияят на астрономията –  облачност, температура, яркост на небето, водни изпарения, скорост на вятъра и атмосферни турбуленции.

Учените посочиха място с височина 4,053м в Антарктическото плато (81.5 S 73.5 E), с простото име Хребет А. Изследването разкрива, че средната температура през зимата там е -70С и че съдържанието на вода в цялата атмосфера наоколо понякога е не повече от дебелината на човешки косъм.

Там също е и изключително спокойно, без почти никакъв вятър, което означава, че има много малко атмосферна турбуленция, която принципно кара звeздите да трептят.

„Астрономическите изображения които ще правим, ще бъдат с три пъти по-добро качество от досегашните, защото небето тук е много по-тъмно и сухо. Това означава, че телескоп със средни размери, ще бъде толкова мощен, колкото най-големите телескопи другаде по Земята“, казва д-р Уил Сандърс, ръководител на изследването.

Уникалната дупка гори без прекъсване повече от 35 години.

Това място се намира в Туркменистан, близо до малкия град Дарваз и местните го наричат „Врата към ада”.  Историята му е отпреди 35 години. Тогава геолози копаели за газ и изведнъж попаднали на подземна кухина, която била толкова голяма, че цялото място, заедно с оборудването, машините и палатките се свлякло под земята. Дупката била с диаметър 60 метра и дълбочина 20 метра. Никой не посмял да слезе долу, защото кухината била пълна с газ. Решили да го запалят, като мислели, че ще изгори за няколко часа. От тогава дупката гори, вече 35 години без прекъсване. Никой не знае колко газ е изгорял през тези години, но изглежда сякаш  няма край.

Ако някога сте мечтали да прекарате ден обградени от красиви цвета, градините Кюкенхоф в Холандия няма да ви разочароват. Богато разнообразие от приятни аромати гали обонянието ви, а цветовете превземат погледа ви. Холандия има честта да се слави с най-голямата цветна градина в света.

Кюкенхоф в превод означава „зеленчукова градина” и е кръстена на билковата градина от кухнята на замъка на Jacoba van Beieren. Разположена близо до Лис, между Амстердам и Хага, градината събира 7 милиона цветя, които са засаждани на ръка и покриват площ от 8 акра.

След смъртта на Jacoba van Beieren, градините Кюкенхоф са се превърнали в това, което виждаме днес благодарение на грижите, които са полагали богати търговски семейства.

Проектиран през 15-ти век, този парк и до днес е запазил невероятния си вид, като през годините е ставал все по-красив. През 1949г цветното изложение се превръща в ежегодно събитие, което позволява на Кюкенхоф да се прочуе като най-голямата цветна градина.

Градините посрещат посетители с нещо, което може да бъде описано като цветно футболно игрище. Човек лесно може да се изгуби сред множеството цветове на лалетата. Около основната градина има и зюмбюли, нарциси, лилии, гербери и орхидеи.  Майката природа показва артистичност с  танцуващите пред очите ви цветни редици в лилаво, розово, жълто, червено и оранжево. Освен основната градина има още седем градини, кръстени „Вдъхновяващи градини”.

Градините предлагат и други атракции на посетителите, освен главозамайването. Можете да гледате цветното шоу, парадът на цветята и дори да участвате в семинар, който ви дава съвети как да заснемете цветята. Можете да си вземете колело под наем или да се включите в някоя от организираните групови разходки.

Кюкенхоф са отворени само два месеца в годината – от средата на Март до средата на Май. През останалото време от годината градините се аранжират и поддържат. Много хора си вземат колело и минават покрай цветните полета извън градината. Ако обичате градинарството, пътуването до градините Кюкенхоф е гарантирано вдъхновение и уникално изживяване за вас. А тези, които просто обичат цветята ще се насладите на релаксираща разходка из красивите картини в чудните градини.

Ако някой ви пита за най-красивите места в Китай, обикновено става въпрос за Великата китайска стена, клисурата Тигров скок, Янгшуо и т.н. Много малко хора обаче знаят за Улингуан – спираща дъха живописна гледка, скрита далеч от провинцията Хунан.

Забележителен природен парк, разпростиращ се на 26 000 хектара в китайската провинция Хунан. В паркът има 3103 пясъчни кули, повечето високи над 200м, като най-известните от тях са Златния камшик и Портата на рая, за които се казва, че са душата на Улингуан. Между кулите лежат дълбоки дефилета и клисури с потоци, езера и водопади, около 40 пещери и два големи естествени моста.

Забележително красивият регион е дом на много застрашени видове растения и животни.

Улингуан е дом и на три малки етнически групи: Туия, Миао и Баи, които си имат собствени езици, традиции и архитектурни стилове. Ако попаднете сред тези племена може да си помислите, че сте попаднали някъде назад във времето, но уникалното преживяване определено си струва. Каньонът е любимо място за туристи от Китай и други страни.

Преди няколко години е инсталиран лифт със стъклена кабина, от който можете да се насладите на невероятна гледка. Ако пък обичате екстремните изживявания, често се организират спускания с лодки и много пътешествия из чудния каньон. Подгответе се за много вървене и не забравяйте да си вземете провизии и карта.

Сред забележителностите на парка е и пещерата на жълтия дракон – една от десетте най-големи в Китай.

Десет от най-интересните създания, които сами произвеждат светлина.

Светещи гъби (Mycena lux-coeli)

По време на дъждовния сезон в Япония започват да никнат светещи в тъмното гъби. Ирастват по паднали кестенови дървета и светят в призрачно зелено. Достигат 2 см в диаметър, но живеят само няколко дни след спирането на дъжда, понеже лесно  се обезводняват.

Хавайска късоопашата сепия (Euprymna scolopes)

В мрачните дълбини на океана някои животни сами си създават светлина. Така е при хавайската сепия, която е в симбиоза със светещата бактерия Vibrio fischeri. Сепията приютява колонии на бактерията в специални светещи органи и може да контролира яркостта и посоката на светлината. Тези органи не само произвеждат светлина, но и я откриват. Светещите органи са като втори чифт очи.

Медуза аларма (Atolla wyvillei)

Някои животни използват светлината си за да „викат” за помощ. Когато животното е в лапите на хищник, единствената му надежда за спасение е да привлече вниманието на нещо по-голямо и опасно, което може да победи врага му.

Фенерена гъба (Omphalotus olearius)

Всички живи същества изхвърлят ненужните за тях вещества. Тази гъба го прави през ламелите си и сред изхвърлените вещества са и специални светещи ензими, които се откриват и при светулките. Фенерената гъба е жълто-оранжева и може да бъде сбъркана с гъбата пачи крак.

Светещ сапровит (Panellus stipticus)

Panellus stipticus е широко разпространен сапрофит (гъба, хранеща се с мъртви органични вещества), но се среща най-често в Северна Америка. Доста е издръжлива и макар и изсъхнала може да се съживи след дъжд. Говори се, че тази малка гъба се използва за кръвосъсирване.

Ctenophore Bathocyroë

Вероятно за лунната повърхност знаем повече, отколкото за океана. Всеки ден се откриват нови видове. Този малък приятел се намира на средна дълбочина във всички морета и достига до 5 см височина.

Dinoflagellates

Това са голяма група едноклетъчни организми – най-често морски планктон, но се срещат и в сладководни басейни. Понякога са толкова много, че водата се оцветява в червено – феномен, познат още като червен прилив.

Кристална медуза (Aequorea Victoria)

Това са светещи хидрозоани (вид медузи, познат още като хидромедуза), които могат да се открият по западното крайбрежие на Северна Америка. Може да не сте чували за нея, но кристалната медуза е може би най-ценният светещ морски организъм. Калциевият фотопротеин и зеленият флуоресцентен протеин са открити и клонирани за първи път в това създание.

Светещ червей (Lampyris noctiluca)

Светещият червей от Европа е вид светулка, но е по-скоро бръмбар, както показва твърдата черупка, която покрива крилете му, когато не ги използва. Женските обикновено са два пъти по-големи от мъжките (до 25мм дължина) и нямат крила, но затова пък светят.

Светулка (Photinus pyralis)

Светулките светят за да привличат половинките си. За това спомагат специализирани клетки в коремчето им, които произвеждат светлина.

Уникални с хилядите животински и растителни видове, които се срещат само в тях, тези езера разказват чудни легенди и истории, а в мрачните им дълбини се крият какви ли не тайни. Някои са били дом на древни цивилизации, други пък са открити съвсем наскоро, това са десетте най-дълбоки езера в света.

10. Матано

Езерото е с тектоничен произход и се намира в Южен Сулаеси в Индонезия. Мотано е важен източник на питейна вода в района и е най-дълбокото езеро в страната с дълбочина 590м. В него се влива река Патея и се отича през водопад в езеро Махалона.

Езеро Матана е известно с изключително чистата си вода и многото ендемични видове риби, които са произлезли от един общ вид.

9.Кратер

С бурно вулканично минало, националния парк на езерото кратер е място с неизмерима красота. Скали високи по 60 метра, два малки острова и изключително синя и чиста вода, правят тази „лаборатория на открито” идеалното място за фотографите.

Това е най-дълбокото езеро в САЩ с максимална дълбочина от 594м. Също така е и едно от най-чистите в Северна Америка, благодарение на топящия се сняг.

Езерото е създадено преди 7700 години, когато връх Мазама (3600м) се срива и предизвиква огромно изригване. Легендата обаче е още по-интересна. Индианското племе Кламат разказват  за яростна война между Лао, богът на подземното царство, който живеел на връх Мазама и Скел – богът на горния свят.

Лао се влюбил в Лоха, дъщерата на шамана на племето Кламат, но бил отхвърлен  и тогава решил да накаже хората с проклятието на огъня. Скел се притекъл на помощ и след дълга битка успял да победи Лао, когото затворил дълбоко в подземния свят и стоварил Мазама отгоре му. Искал да цари мир и затова решил да постави отгоре красивото езеро.

8.Робско езеро

Площта му е 17 700кв километра, намира се в северозападните територии на Канада и е дълбоко 614 метра – най-дълбокото езеро в Северна Америка. Заради ниските температури 8 месеца в годината езерото е поне отчасти заледено, а през зимата ледът става толкова дебел, че камиони могат да минават по него.

Много хора казват, че са виждали огромно неизвестно създание в робското езеро, но до сега няма доказателства за съществуването му. Някои разказват за голяма перка във водата, често бъркана със скала, след което се скривала във водата.

7.Исик-кул

В северните планини Тиан Шан в република Казахстан, Исик-кул е соленоводно езеро, което се предполага, че е древен град  от преди 2500 години. Средната дълбочина на водата е 300 метра, а най-дълбоката точка 668 метра.

Според легендата в пред ислямските времена, цар Озунес имал магарешки уши. Успявал да крие тайната си като убивал всичите си бръснари, но веднъж един успял да избяга и разкрил тайната му, след което водата се надигнала и наводнила царството.

Интересно е колко истина има в тази история, туй като археологическите находки показват наличието на напреднала древна цивилизация точно на това място.

6.Малави

То е най-южното езеро в Източноафриканската долина и се намира между Малави, Мозамбик и Танзания. Най-дълбоката му точка е 705 метра, което го прави второто най-дълбоко езеро в Африка и благодарение на тропическите си води събира повече видове риби от всяко друго езеро на Земята.

Учените са изследвали проби от почвата в езеро Малави, които са разкрили, че преди 100 000 години нивото на водата е било с 600 метра по-ниско. Това означава, че земята около езерото е била пустиня. Според някои това може би е причината за изселването на хората от Африка към други части на света.

5.Сан Мартин

Езерото се нарича О’Хигинс в Чили и Сан Мартин в Аржентина. Намира се в Патагония, между региона Ейсен и провинцията Санта Круз. То е най-дълбокото езеро в Америка с дълбочина от 835 метра.

Езерото е кръстена на героите Хосе де Сан Мартин от Аржентина и Бернардо О’Хигинс от Чили, които са се били заедно за свободата на Чили.

4.Восток

От 140-те ледникови езера на Земята, Восток е най-голямото и най-дълбокото (900м). Намира се под станция Восток в Русия на 4 километра под повърхността на ледената покривка в централна Антарктика и е може би най-добре запазеното и скрито езеро. Британски и руски учени са го открили през 1996г.

Средната температура на водата е -3 градуса и причината водата да не замръзва е големия натиск от леда над него.

Учените са открили и, че вътрешността на леда може би е на 420 000 години, което означава, че езерото е покрито преди повече от 500 000 години, а водата в него от преди милион години.

3.Каспийско море

Между южните части на Руската федерация и северен Иран лежи най-голямото безотточно езеро в света. Соленоводно езеро, което е затворено поради разместването на континенталните плочи преди 5.5 милиона години. Древното езеро, остатък от океана Тетис (също като Черно море и Средиземно море) е третото най-дълбоко езеро в света с дълбочина 1000 метра.

Фауната в басейна е изключително богата: много есетри (от тях получавате известния хайвер), каспийски тюлени и риби, които се срещат само там (каспийска бяла риба), каспийски шарани, каспийски чайки и много редки видове сьомга, които се откриват само в този район.

Каспийско море е богато и на енергийни ресурси като нефт и газ, които се извличат още от 10-ти век. В днешни дни, нефтът в Каспийско море се оценява на 12 трилиона долара.

2. Танганайка

Разделено между Бурунди, демократична република Конго, Танзания и Замбия, Танганайка е най-дълбокото сладководно езеро в Африка и второ в света с дълбочина от 1470м. Езерото е открито случайно през 1858г. от британските изследователи Ричард Бъртън и Джон Спек докато търсели откъде извира река Нил.

Скоро National Geographic публикува статия за жесток убиец по бреговете на езерото. Това е крокодилът Густав, който е дълъг 6 метра и тежи 900кг., който е отговорен за смъртта на стотици хора.

1. Байкал

Наричано още „синьото око на Сибир”, езерото Байкал се намира в Южен Сибир, близо до руско-монголската граница. Известно е като най-дълбокото езеро в света с дълбочина 1636м. и събира повече вода отколкото всички големи езера събрани заедно.

Езерото Байкал е огромна екосистема, в която живеят повече от 1700 вида растения и животни; две трети от тях могат да бъдат открити само там. Изцяло е заобиколено от стръмни планини и гъсти гори. Възрастта му е изчислена на 25-30 милиона години, което го прави едно от най-старите езера в геологичната история.

Източник: environmentalgraffiti.com