Търсене
Още
    Начало Блог Страница 41

    Mистични места в Европа

    iskamdaznam
    -
    0
    Mистични места в Европа

    Стар свят. Изглежда, че няма град, замък или тясна калдъръмена улица, с която да няма свързана история за призраци, ужасни кървави тайни или мистични събития.

    По количество на непознатото, необяснимото и нереалното тази част на света все още изпреварва останалите. Запознайте се с места в Европа, свързани с непознатото.

    Прага, Чехия

    Мистичната столица на Европа, особено Старият град, предлага най-широк избор от срещи със свръхестественото. Да започнем с прочутия Голем от еврейския квартал, първият от поредицата Франкенщайновци.

    Къщата на д-р Фауст в Прага. Снимка: Уикипедия

    През март 1580 г. върховният равин Лев бен Бетцалел създава глинена фигура с височина около метър и половина и след това ѝ вдъхнал живот с помощта на кабалистични заклинания.

    Тогава всичко излязло от контрол. Голем се освободил от властта на създателя си. Усмирен, той е държан на тавана като плашило, но изчезнал по време на войната. Говорят, че понякога се разхожда в нощна Прага.

    А в Къщата на Фауст е живял и творил Едуард Кели, един от най-известните алхимици от Средновековието. Посещението на тази сграда гарантира успех във финансовите дела.

    Най-известният пражки призрак – духът на Ян Хус, изгорен с произведенията си на 6 юни 1415 г. – се появява в лунни нощи близо до Витлеемския параклис, където Хус проповядвал докато бил жив.

    Вторият призрак и символ на Прага е духът на Яхим Берка, който удушил собствената си невеста и след това се обесил. Сега, веднъж месечно, той тъжно стои на улица „Платнержская“ с надеждата да си поговори с невинно момиче. Смята се, че ако това се случи, призракът най-накрая ще се успокои.

    Пещерата на Алтамира, Сантилана дел Мар, Испания

    Безбройни са диамантите в каменните пещери … Но в тази – една от най-известните пещери в Европа – вместо диаманти ще видите „3D кино“ от каменната ера. Пещерните рисунки са многобройни многоцветни изображения на бизони, коне, сърни, диви свине и няколко човека.

    Освен това художниците са използвали релефа на стените, за да направят животните като „живи“, почти като в компютърната графика, и когато били осветени от пламъците на огнището, се е създал ефектът на движение в трите измерения наведнъж.

    Някой смята, че това е творение на „космически скитници“, а други настояват да не обиждаме нашите предци, защото и те са били запознати с усещането за красота. Те притежавали отлични артистични умения. Шедьоврите са създадени, според различни източници, от преди 32 до 19 хиляди години. И първите изображения на хора по стените на пещерата принадлежат към същата епоха.

    Ефектът от съзерцанието на рисунките е толкова удивителен, че реалността отстъпва и искате да полетите и да размахате копие. Вероятно във всеки от нас едновременно живеят примитивен човек и извънземен.

    Езерото Лох Нес, Инвърнес, Шотландия

    Това езеро е най-големият водоем в целия разлом Грейт Глен. В него има повече прясна вода, отколкото в цяла Великобритания. Но не заради това тук идват хора от цял ​​свят. Те искат да видят чудовището, прочутото Неси … или плезиозавър, оцелял от незапомнени времена, или напълно непозната форма на живот.

    Има легенда, че през Средновековието елегантен гущер с лебедова шия обичал да яде нещастни рибари, но скоро нещо не се е мяркал. В същото време снимките, макар и размазани и неясни, се появяват редовно.

    Както е на тази снимка, разбира се, колаж, туристите фотографират постоянно странни обекти в езерото.

    И въпреки че е малко вероятно да изненадат Неси, усещането за присъствието на нещо странно във водите на езерото е все по-силно. Невъзможно е да се отървете от мисълта, че сте наблюдавани от чифт внимателни и мъдри очи – очите на змей, който отдавна знае всички тайни на този свят.

    Бойнитски замък, Словакия

    В поразителната мрачна красота и строгост на готическия комплекс, основан през XII век на мястото на древен вулкан, живее интересен призрак от мъжки пол.

    Известният лейтенант и бизнесмен Ян Палфий, тогавашният собственик на замъка, бил отхвърлен от красива френска аристократка. Страдащият самотник никога не се оженил и в един момент се хвърлил в рова, като преди това завещал цялото си богатство на приютите …

    Като самоубиец Ян не е погребан на гробището, а в замъка. Може би затова неговата неспокойна душа и в нашите високотехнологични дни се скита из криволичещите коридори. Понякога призракът се наблюдава в компанията на жена в бяло.

    Но това не е гордата френска мадмоазел, а Анна Берн от Словакия, която по време на безсмислената Тридесетгодишна война се влюбила в немски офицер и му издала някои стратегически тайни. Тя била обесена, както тогава било прието, но по време на разследването била държана в замъка Бойнитски. Тя се заселила тук след смъртта.

    Комплексът на замъка е в отлично състояние, а за хора със силни нерви няма по-добро място за екскурзии. Фактът, че някои посетители се озовават в болница със сърдечен удар, не се брои.

    Задънената улица Мери Кинг, Единбург, Шотландия

    Това място в района на Стария град предизвиква ужас и страхопочитание в същото време. През XVII век, по време на поредната европейска чума, шотландските власти вземат радикално решение: те водели тук всички от града и околните села, които били заразени от ужасна и практически нелечима болест в онези години.

    Вероятно лекарите с алебарди са се считали за почти хуманисти: те не са изгаряли болните живи, както в Саксония, и не са ги поръсвали с негасена вар, както в Унгария. Те просто ги затваряли и чакали, докато болните сами не отидат на небето.

    Чумата в Шотландия не била толкова широко разпространена, колкото в континентална Европа, но имало много жертви. Според един архивен запис, през 1645 г. в разгара на епидемия Патрик и Джейн Макконахи оставили дъщеря си да умре на това място, след което призракът на Ани завинаги се заселил във влажните и мрачни улици на града.

    И до днес малката Ани докосва ръцете или дрехите на преминаващите по зловещата алея. Неспокойната й душа лети из стаите на древните сгради и пее шотландски песни за деца с жален глас.

    Предприемчивите единбургци организирали мащабни експозиции за живота на пациентите, болни от чума от онова време на задънената улица. Те изумяват със своя реализъм и сякаш се чуват стоновете на страданието и виковете за помощ …

    Оспидале Чита Нуова, Триест, Италия

    Случило се така, че в този пристанищен град през миналия век започнали да се раждат необичайно много талантливи и надарени с невероятни способности хора. Но в ежедневието, като правило, те били напълно безпомощни и попадали, от гледна точка на обикновения човек, в категорията на лудите хора.

    Ето защо тук е построена най-голямата болница в Италия за луди и хора със забавено развитие.

    Минали години и броят на пациентите само се увеличавал. Тогава професор Рампини, който, явно, не се отличавал с особено здрава логика, предложил сензационен метод на лечение – да се отвори гигантски развлекателен център, в който основно да работят неговите пациенти. И идеята се реализирала!

    Днес в магазини, бутици, кафенета и клубове продължават да работят гении, каквито професорът толкова искал да адаптира към обикновения живот.

    DJ-и, бармани, сервитьори … Изглежда попадате в обществото на истински марсианци, които четат мислите ви, говорят на странния си език, изпълняват извънземна музика и правят магически коктейли. И никой не се изненадва, че може би минават през стени, движат обекти и виждат в тъмното.

    Очевидно тази практика дава добри резултати, тъй като последната психиатрична клиника в Триест била закрита в началото на 80-те години. Броят на самоубийствата и хоспитализациите е намалял. На хиляда жители има приблизително 13,5 психо болни, а на разположение са четири центъра за психично здраве.

    Автор: Десислава Михалева

    Любопитни факти за краля-слънце

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Любопитни факти за краля-слънце

    Крал Людовик XIV (1638-1715) управлявал Франция 61 години. Той станал известен не само, защото построил великолепния Версайски дворец, но и понеже формирал Франция като държава и се превърнал в живо въплъщение на абсолютната монархия. Ето някои интересни факти за него.

    1. Когато Луи се родил през 1638 г., той бил сравняван с младенеца Иисус Христос. Наставникът му, кардинал Мазарин, писал, че Господ го е надарил с „всички качества“, така че да стане най-великият владетел, който светът някога е виждал. Освен това, се родил в неделя – деня на слънцето. Баща му Луи XIII умрял, когато момчето било на 4 години. Кардинал Мазарин заместил баща му.
    2. Луи оцелял във Фрондата – междуособици, които продължили 5 години (1648-1653). Имало момент, когато метежници нахлули в двореца, за да проверят къде е кралят и дали има намерение да избяга. Налагало се да помни, че двама негови предшественици – Анри III и дядо му Анри IV, били убити съответно през 1589 и 1610 г. След потушаването на Фрондата кралската власт се усилила, а ролята на парижкия парламент и аристокрацията станала второстепенна. Кралят бил убеден, че една страна може да просперира само при силна власт на монарха.
    3. Всяко лято, по време на война, Луи тръгвал на поход в Северна или Източна Франция. Някои от 80-те гранични крепости, които той построил, се използвали по прякото си предназначение дори през Втората световна война.

      Луи ХІV през 1673 г., худ. Клод Льофевр. Снимка: Уикипедия
    4. Управлението в периода от 1661 до 1673 г. било най-продуктивно. Тогава кралят провел реформи в социалната сфера и икономиката, създал много от държавните институции. При него започнал невиждан разцвет на изкуството, науката и литературата.
    5. От 1671 г. до смъртта си през 1715-та Людовик ХІV никога не е спал в Париж. Никой друг крал не избягвал така столицата като него. Основната му резиденция била дворецът Версай – най-големият и най-разкошният в Европа.
    6. Повече от 150 000 протестанти избягали от Франция, след като кралят отменил Нантския едикт, който им давал право на богослужения. Така заради притока на френски емигранти Лондон станал по-голям град от Париж.
    7. Луи неволно помогнал на заклетия си враг Вилхелм Орански да атакува Англия през 1688 г. Френският крал започнал поход към Свещената Римска империя през Рейн, като по този начин оставил другия бряг свободен и беззащитен. Това позволило на Вилхелм да отнеме английската корона от съюзника на Франция, английския крал Яков II.
    8. Луи имал много любовници и бил баща на повече от 10 незаконни деца. След смъртта на първата си съпруга през 1683 г. той тайно се оженил по любов за госпожа дьо Ментенон. Заедно те основали най-доброто интернатно училище за момичета по онова време в Сен-Сир през 1686 година.
    9. Той бил едновременно обичан и ненавиждан от своя народ. Докато наблюдавали погребалната процесия на Людовик през 1715 г., някои парижани (скрити протестанти) се радвали и слушали музика.

    В наше време обаче президентите на Петата република от Де Гол до Макрон го разглеждат като модел за подражание.

    –

     

    10 предсказания от миналото за това каква трябва да бъде 2020 година

    iskamdaznam
    -
    0
    10 предсказания от миналото за това каква трябва да бъде 2020 година

    Хората обичат да надничат в бъдещето. Пророците споделяли онова, което се появявало във виденията им. Това не са болните фантазии по тази тема на хората, обзети от мистични способности. Ако си припомним как нашите предци са виждали бъдещето, тогава трябва да живеем с един пръст на крака, без пари и с роботи.

    Маймуните ще работят за хората

    Корпорация RAND преди 25 години обявила, че през 2020 г. цялата физическа работа ще се извършва не от хора, а от маймуни. Специално обучените животни трябвало да станат водачи на превозни средства, чистачи, хамали и т.н. След съобщението корпорацията започнала активно да обучава орангутани, но опитът бил неуспешен. Животните, разбира се, научили някои неща, но не можели да карат коли.

    Хората няма да имат пръсти на краката

    В началото на 20 век хирургът Ричард Лукас, който изнася лекции в Медицинския колеж в Англия, направи интересно предположение: поради безполезността, пръстите на краката на човека ще изчезнат. Стъпалото ще има един голям пръст. Подобни „трансформации“ трябвало да бъдат завършени до началото на 21 век. Лукас уверявал, че до 2020 г. всички хора ще се отърват от 5-те пръста на краката. Интересното е, дали в това отношение обувките щяха да се променят?

    Телепортацията и телепатията са обичайни неща

    Технологичният експерт Майкъл Дж. О’Фаръл в своето произведение Промяна 2020 прави предположение, което не било предопределено да се сбъдне. Ученият обявил, че през 2020 г. ще настъпи период, в който хората ще започнат да общуват, използвайки телепатия, а телепортацията ще се използва за научни цели.

    След още 20 години телепортацията ще стане възможна в ежедневието. Хората ще се движат в пространството и времето с нейна помощ. Автомобилите и другите превозни средства ще престанат да съществуват. Също така хората ще говорят много малко, защото тогава ще могат да общуват, използвайки телепатия.

    Доставка на пощата с ракети

    Бързото получаване на информация винаги е вълнувало човечеството. Ето защо през 1959 г. е решено да се опита да се достави поща с помощта на ракети. Подводница, наречена „Барберо“, собственост на ВМС на САЩ, изпратила 3000 писма до политици. Ядрената ракетна бойна глава била заменена от пощенски контейнери. Изстреляните писма успешно стигнали до военноморската въздушна станция.

    Артър Самърфийлд – главният пощальон в САЩ по това време, казал, че вече едно писмо може да бъде доставено за няколко часа. Според него това е бил успешен тест за бърза доставка на поща: до 2020 г. това ще е единственият начин хората да получават писмата си. За съжаление Артър не би могъл да си представи, че в момента хората ще могат да получават информация много по-бързо.

    Хората няма да работят

    Известното издание Time през 1966 г. публикува на своите страници интересна статия, озаглавена „Футуристи“. В него се казва, че 21 век ще е ера на икономически подем. Човек няма да трябва да работи и цялата работа ще се извършва от роботи. От хората ще се изискват само научни разработки в медицината, науката, изкуството и т.н.

    Предполагало се, че само желаещите могат да се занимават с наука, докато всички останали могат просто да си живеят. Средният семеен доход за 3-ма души, който не изисква труд, трябвало да бъде 30 000 долара. Ако се извърши индексиране, то в наше време вече ще е 300 000. Жалко, че прогнозата не се е сбъднала.

    Всички ще имат радио шапки

    Списание Vogue през 1939 г. публикува на своите страници изявленията на дизайнера Гилбърт Род. В него звездата от модния свят говори за това какво ще носят през 2020 година. Дизайнерът вярвал, че жителите на Земята ще изоставят яки, джобове и копчета. Вратовръзки и други аксесоари също няма да има.

    Гилбърт също предложил мъжете да спрат да се бръснат. И бил убеден, че всички ще носят шапки с антени, които получават радио сигнал. За съжаление в повечето случаи прогнозите на Род не се сбъднали, освен че много мъже започнаха да носят бради.

    Хората ще станат вегетарианци

    Густав Бишоф – президент на Асоциацията на месопреработвателите в Съединените щати през 1913 г. прави изявление. В него се казва, че през 2020 г. хората ще спрат да ядат месо. Това се дължи на факта, че след 100 години за жителите на планетата няма да достигат животни, които могат да бъдат изпратени в кланицата. Месото ще струва много пари и не всеки ще може да си позволи да го купи.

    В този случай вегетарианството не е модна тенденция, а действие от безнадеждност. В наши дни вегетарианството набира все по-голяма популярност, не защото няма достатъчно месо, а защото мнозина смятат убийството на животни като нехуманно.

    Чай, кафе, тютюн ще излязат от мода

    Никола Тесла преди 100 години в своите интервюта често говори за опасностите от чай, тютюн и кафе. Той бил убеден, че до 2020 г. хората ще са наясно с опасностите от тези продукти. Няма да е модерно да се използват, тъй като съдържат много токсични съставки. До известна степен Тесла бил прав, защото сега хората все повече се отказват да пушат, но едва ли ще спрат да пият кафе и чай.

    Роботи ще има навсякъде

    Ариана Ван дьо Вен – експерт по глобалните тенденции, през 80-те години на миналия век прави изявление, че след 40 години роботите напълно ще се заселят до човека. Те ще станат терапевти, придружители, приятели, домакини, шофьори. Може би това ще се случи един ден, но засега трябва да се задоволяваме с роботизирани прахосмукачки, военни роботи и т.н.

    Хората ще могат да виждат бъдещето.

    Преди 8 години Дейв Евънс, сътрудник на Cisco Visual Networking, предположил, че хората ще могат да предсказват бъдещето си през 2020 г. Работейки като футуролог, Дейв бил сигурен, че ще бъде много лесно да се направи това. Ще се появят специални машини, благодарение на които ще бъде възможно. Те ще бъдат заредени със специални данни, позволяващи с точност от 90% да се предскаже съдбата на човек.

    Автор: Десислава Михалева

    Военни изобретения, които преминали на „цивилна“ служба

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Военни изобретения, които преминали на „цивилна“ служба

    Отдавна е забелязано, че редица изобретения, които отначало имали чисто военен характер, с течение на времето преминали в гражданския сектор и започнали да се използват в делника –  а някои от тях дори съвсем загубили военното си предназначение.

    Микровълновата печка. За пръв път способността на свръхвисоките честоти да нагряват продуктите била забелязана от американския инженер Пърси Спенсър, който работел във фирмата Raytheon, произвеждаща оборудване за военни радари. Не е известно как точно се случило това. Според една версия, по време на експеримент парче шоколад се стопило в джоба му. Според друга – че се загрял сандвич, поставен върху включен магнетрон. Патентът за микровълновата печка бил издаден на Спенсър през 1946 г.

    Микровълнова печка 1971 Radarange RR-4. Снимка: Уикипедия

    А първата в света микровълнова печка Radarange била произведена през 1947 г. от Raytheon. Но тя била предназначена не за готвене, а за бързо размразяване на продуктите – и се използвала само във военните столови. Това била машина с човешки ръст, тежала 340 килограма и имала мощност 3 киловата, което е около два пъти повече от мощността на съвременна стандартна микровълнова печка. Серийното производство започнало през 1949 г. и тогава струвала около 3 хиляди долара. А през 1955 г. американската компания Tappan Company представила и домашна микровълнова печка.

    Дамски превръзки и хартиени носни кърпи. Историята на хигиеничните дамски превръзки започнала с появата на целулозната вата – материал с висока степен на просмукване. По време на Първата световна война Ернст Малер и Джеймс Кимбърли от американската компания Kimberly-Clark „откраднали“ тази идея в Германия. Когато САЩ влезли във войната през 1917 г. , „Кимбърли-Кларк“ започнала да произвежда превръзки за раните на войниците. Първоначално те били предназначени само за ранените, но медицинските сестри от Червения кръст също оценили достойнствата на новата памучна вата. Допълнителното „нецелево“ използване на материала гарантирало успеха на фирмата. След края на войната тя изкупила остатъците от памучна вата и създала нова стока – дамската превръзка. Била наречена Kotex – съкращение от  cotton texture, „памучна текстура“. Масовото производство започнало през 1920 г. А в началото на 20-те години служителят на компанията Бърт Фернес предложил целулозата да се мине с гореща ютия – това направило повърхността й гладка и мека. Така се появили кърпичките за лице „Kleenex“.

    Секундното лепило. Изобретяването на „суперлепилото“ дължим на служителя на американската компания Eastman Kodak Хари Кувър. През 1942 г. той участвал в изследователската работа на компанията за създаване на прозрачна пластмаса за оптични мерници. Сред другите полимери изучавал цианоакрилатите, но ги намерил неподходящи за целта: дори и най-малкото количество влага правело веществото лепкаво. Кувър си спомнил това 9 години по-късно, през 1951 г., когато с колегата си Фред Джойнър работел над термоустойчиво покритие за реактивен самолет. Те тествали материали, използвайки различни прибори. Сред тях бил и рефрактометър, който тогава струвал космическата сума 3 хиляди долара. След един от експериментите с цианоакрилат, Джойнър открил, че лещите на рефрактометъра са залепнали. Устройството се повредило безнадеждно, но изследователите не били наказани. Кувър си припомнил предишните експерименти и реши, че на базата на цианоакрилат може да се направи „супер-лепило“. Седем години по-късно, през 1958 г., на пазара се появило лепилото „Ийстман 910“. Отначало то не се ползвало с популярност, затова Кувър прибягнал до необичайна реклама: в популярното шоу „Аз имам тайна“ залепил към въже метален прът и увиснал заедно с водещия върху него. На другия ден продажбите хвръкнали нагоре.

    Свойствата на „супер-лепилото” се оказали с по-широк обхват, отколкото простото слепване на твърди повърхности. Например, по време на войната във Виетнам, благодарение на изобретението на Кувър много войници, които били в джунглите далеч от операционните зали, с негова помощ успели да избягнат загуба на кръв и останали живи.

    Тубата за бензин. Познатата ни класическа метална туба за бензин е изобретена от немски инженери преди Втората световна война. През 1936 г. по инициатива на командването на германската армия – Вермахта, бил обявен конкурс за нова туба за съхранение и транспортиране на различни течности, предимно гориво. Победил екипът, ръководен от Винсент Грюнфогел, ръководител на отдела за разработки на компанията Schwelmer Eisenwerk Müller & Co.

    20 литров резервоар за гориво. Отляво: стар модел; вдясно: модел на Вермахта-Айнехайтсканистер от 1941 г. Производител: Nirona. Снимка: Уикипедия

    Проектът представлявал 20-литрова туба, заварена от два щамповани метални листа, с три удобни дръжки в горната част – за да се носи както от един (за средната дръжка), така и от двама войници (които хващат лявата и дясната). В тази крайно удачна форма тубата се използва до ден-днешен.

    Консервите. През 1795 г. Наполеон Бонапарт обявил награда за изобретателя, който можел да осигури храна за армията по време на военни походи. В онези години войските зависели силно от големи и бавни обози, а също така периодично грабели храна от местното население – което, меко казано, не допринасяло за спечелване на неговите симпатии.

    Задачата била решена от френския готвач Никола Гор. Той прочел статия в местен вестник как поради липса на пресни продукти екипажът на френски кораб се разболял от скорбут по време на продължително плаване. Започнал да експериментира със стъклени буркани и тенекиени кутии: вътре поставял месо, гарнитури и дори десерти, запечатвал и ги варял. През 1802 г. провел експеримент: предал консервираните храни на екипажа на френски кораб. За 4 месеца храната не се развалила, което доказало ефективността на рецептата. През 1810 г. готвачът получил като награда за своето изобретение лично от ръцете на Наполеон Бонапарт 12 хиляди златни франка – които сега са приблизително 400 хиляди евро.

    Как се прави консервирана храна, снимка от Енциклопедията за хранителни стоки на Алберт Сеньори (1898). Снимка: Уикипедия

    А днес не можем да си представим супер- и хипермаркетите без щандове с всевъзможни консерви. Впрочем, и много домашни мазета ще са доста по-бедни без тях.

     

    –

    Атеизъм, любов към котките и още 5 неочаквани признака на висок интелект

    iskamdaznam
    -
    0
    Атеизъм, любов към котките и още 5 неочаквани признака на висок интелект

    Всички добре познават признаците на висок интелект като любов към четенето, способност да се решават сложни логически проблеми и бързо взимане на правилни решения. Но съвременната наука твърди, че има и други, косвени признаци, които свидетелстват за наличието на забележителен ум. Те никак не са малко, но ние избрахме само седем, които можете да намерите в себе си, без сложни тестове и комуникация със специалисти.

    Любов към алкохола

    Може да изглежда странно, но алкохолът може да се счита за верен спътник на интелектуалеца. Американски, британски и финландски учени единодушно твърдят, че алкохолът в разумни граници дава възможност за по-добро справяне с логическите тестове и загадки.

    Вярно е, че има сериозна уговорка – съдържанието на алкохол в кръвта не трябва да надвишава 0,7 ppm. С увеличаване на дозата способността за аналитично мислене се намалява пропорционално и затова можем да наблюдаваме нелогичните и откровено абсурдни действия на пияните хора. Да, различните видове алкохол имат различни ефекти върху възможностите на организма, включително и сексуалните.

    Атеизъм

    Доказано е, че колкото по-висок интелект има човек, толкова по-ниска е нуждата му от религиозност. Подробен анализ на връзката между интелигентността и вярата наскоро беше публикуван в научното издание Personality and Social Psychology Review. Проучванията, довели до подобни заключения, са проведени в различни страни през миналия век напълно независимо. Учените са сигурни, че колкото повече човек знае за света, толкова по-малка е нуждата му от вяра в свръхестествените сили.

    Благосъстояние

    Нуждата е не само неприятна, но и пагубна за интелигентността. Учени от Университета на Илинойс в Чикаго, както и от Университета в Мичиган и Денвър, открили, че постоянната борба с бедността намалява коефициента на интелигентност поне с 13 пункта.

    Но това не е всичко. В хода на проучването на проблема експертите определят, че бедността има кумулативен ефект – колкото по-дълго човек е в тежко финансово положение, толкова по-трудно ще бъде той да се върне към нормалното си ниво на познавателни ресурси.

    Стегната фигура

    Френски изследователи са открили интересен модел – мъжете и жените с ниско съдържание на мазнини в тялото показват най-добри резултати при разговорните тестове. Стройните хора възпроизвеждат до 55 процента от новите думи, а пълните – не повече от 44 процента.

    Способност да се доверяват

    Ако сте склонни да се доверите на хората, значи не сте наивен, а умен. Резултатите от проучването, публикувано в публикацията Social Psychological & Personality Science, показват, че участниците в експеримента, които се доверяват на събеседниците си, проявяват по-високо ниво на интелект от недоверчивите хора. В същото време, колкото и да е странно, именно лековерните субекти най-точно определят измамата.

    Любов към котките

    Психолози от Университета в Карол, Уисконсин, САЩ, откриха, че хората с широка кръгозор и добре изразени собствени убеждения предпочитат котките като домашни любимци. Ръководителят на изследването, професор по психология, Дениз Гуастело, твърди, че любителите на котки се справят по-добре с интелектуалните тестове, отколкото любителите на кучета. Но любителите на кучета могат да се похвалят с по-висока комуникативност, дружелюбност и енергия.

    Цвят на очите

    Най-необичайната зависимост е открита от учените от университета в Луисвил. Те смятат, че способността на човек да намери изход от ситуации, изискващи нестандартен подход, както и способността му да се фокусира, зависи от цвета на ириса. Най-добрите резултати били показани от участниците със светли очи.

    Автор: Десислава Михалева

    Защо азиатците имат „тесни очи“?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Защо азиатците имат „тесни очи“?

    Със сигурност всеки от нас рано или късно се е питал защо представителите на различните раси са толкова различни един от друг. Според изследователите характерните особености на всяка човешка популация се дължат на адаптиране към околната среда.

    В такъв случай е логичен въпросът: какви условия са могли да повлияят на характерната и странна за другите народи форма на очите на азиатците?

    Монголска жена. Фотограф: Михаела Норок

    Всъщност, размерът и формата на „азиатските“ очи не се различават от очите на други раси. „Присвиването“ се дължи на епикантуса – гънката на горния клепач. За разлика от европейското око, азиатският епикантус има плътен мастен слой, което създава впечатление за известно подуване на целия клепач. Тази особеност в по-голяма или по-малка степен е характерна за всички представители на монголоидната раса. Тази раса включва китайците, корейците, японците, виетнамците, монголите, бурятите, калмиките, народите от Крайния Север, някои тюркски народи – якути, тувинци, казахи, киргизи, татари, башкири и много други. Някои изследователи са склонни да включват към нея и индианците, които имат тъмна кожа, тъмен цвят на очите и същия епикантус – установено е, че те са дошли в Америка от Сибир преди около 20 хиляди години, когато Беринговият проток все още не е съществувал и американският континент бил свързан по суша с Азия.

    Самият термин „монголоидна раса“ се появява през XIII век с формирането на Монголската империя, обединяваща повечето от изброените народи. Всъщност, въпросът защо еволюцията е дарила на монголоидите такъв епикантус, все още няма ясен отговор. Повечето изследователи приписват това на суровия степен климат, доминиран от силни ветрове и сурови зими. Уплътненият клепач затваря слъзния канал срещу прах и предпазва зрителния орган от вредното въздействие на заслепяващата слънчева светлина, която се отразява от заснежените степи.

    Учените забелязали и известна зависимост на епикантуса от ширината и височината на носа. Колкото по-ниско е разположено междуочието, толкова по-ясно се вижда епикантусът. В допълнение, „монголската гънка“ зависи от дебелината на мастния слой под клепача. По този начин епикантусът се схваща като мастно натрупване.

    Има и още две мнения: 1) локалното отлагане на мазнини по лицето предотвратява замръзването при студения зимен вятър и, 2) мастната гънка е запас от хранителни вещества, което е наложително в сухия климат. Като доказателство за второто мнение привеждат южноафриканският народ на бушмените, който също е придобил „монголска гънка“ по време на еволюцията. Бушмените са признати за един от най-древните народи на планетата. Това са носителите на най-старата Y-хромозомна халлогрупа А. От нея са произлезли всички съвременни етноси. Редица изследователи са привърженици на теорията, че някога епикантус притежавали всички хора на планетата. По-късно „монголската гънка“ атрофирала и изчезнала сред хората, които се придвижили към европейските по-благоприятни условия на живот.

    Всички тези хипотези обаче имат своите слаби места. Например, ако епикантусът предпазва очите от прах, тогава защо не се наблюдава при жители на Африка и Централна Азия, където има много пясъчни пустини? На свой ред е озадачаващо, че в Африка само бушмените се сдобили с епикантус. Народите от Централна и Северна Африка, с тамошните не по-малко трудни региони, се оказали без „монголска гънка“.

    Освен това, самите признаци на монголоидната раса се оформили в умерената или субтропичната зона на територията на съвременния Китай. А тези региони винаги изобилствали на храна и не познават суровия степен студ.

    Епикантусът има тенденция да се появява в детска възраст дори сред европейците. Той обаче напълно изчезва в процеса на растежа. При индианците от Америка „монголската гънка“ се изгубва до 20-годишна възраст. „Присвиването“ на окото днес постепенно изчезва сред тюркските народи и дори сред жителите на самия Китай.

    Изследователите са единодушни в едно: по един или друг начин епикантусът е служил като своеобразен защитен механизъм на човека. С развитието на технологиите и подобряването на условията на живот, „монголската гънка“ постепенно атрофира и намалява. Кой знае, може би след много поколения епикантусът сред азиатците ще изчезне напълно.

     

    –

     

    Ефектните заблуди в киното

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Ефектните заблуди в киното

    Когато човек иска да каже, че не вярва на нещо, показано във филм, обикновено свива рамене: „Като на кино“. И наистина, за съжаление, в стремежа си към по-впечатляващ ефект и психологическо въздействие върху зрителите, създателите на филми често допускат твърде неправдоподобни детайли, които нямат връзка с реалността. Ето някои от тях.

    1. Халката на граната не се дърпа със зъби.

    Във филмите с военен или екшън-сюжет понякога може да видите как героят, поставен в трудна ситуация, изважда със зъби халката на граната, готов за саможертва, както и да отнесе със себе си на оня свят повечко врагове. Проблемът обаче е, че халката на гранатата не може да се извади със зъби. Тя е свързана с щифт от твърда тел, прегънат на две и вкаран в отвор върху взривателя, а от другата страна двата му края образуват закривени „мустачета“.

    Как е практика? Отначало с ръка се изправят металните „мустачета“ – именно те не позволяват случайно взривяване на гранатата. Чак след това се дърпа халката. Неслучайно споменахме, че телта на щифта е твърда. Няма как със зъби толкова силно да се дръпне халката, че „мустачетата“ да се изправят. Най-много екшън-героят да си потроши зъбите.

    1. Заглушителите не правят изстрела безшумен.

    Според филмите, ако върху дулото на пистолет е завинтен заглушител, никой няма да чуе изстрела, дори и да е зад близкия ъгъл. В някои случаи убиецът минава и без заглушител. Взимаме бутилка, поставяме в нея повече хартиени салфетки – и снайперската карабина гърми със звук, съпоставим с щракване на пръстите.

    Как е на практика? Заглушителят наистина прави изстрела по-тих, но не толкова, че да не се чуе. За да бъде стрелбата наистина тиха, се нуждаете от специални модели оръжия и дозвукови патрони. Но ако просто завинтите заглушителя върху обикновен пистолет, няма да получите безшумен изстрел – а звук, сравним с удар на чук по ламарина.

    1. Дефибрилаторът не спасява спряло сърце

    Във филмите дефибрилаторът – уредът, който удря с електрически ток гърдите на пациент, може да съживи дори човек, чието сърце вече е спряло. Понякога това не се получава от първия опит, обаче от втория или третия винаги действа.

    Как е на практика? Дефибрилаторът не може да „включи“ вече спряло сърце. Това устройство се използва за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм, когато сърцето бие, но с нарушения. Ако ударите с токов шок човек със спряло сърце, просто ще го доубиете окончателно.

    1. Инжектирането в сърцето не съживява

    В прочутия филм „Криминале“героят Винсънт (Джон Траволта) се опитва да спаси Мия (Ума Търман), която е загубила съзнание след предозиране с наркотици. Героят няма дори спасителен дефибрилатор. Какво решава? Да направи инжекция право в сърцето. И спасява героинята.

    Как е на практика? В съвременната медицина има такова нещо като „интракардиална инжекция“, но на практика тя не се използва. Съществуват по-безопасни, макар и не толкова зрелищни начини да доставите лекарство в сърцето. Забиването на игла в него ще направи дупка и ще причини тежко вътрешно кървене, което може да стане фатално. Дори ако такъв трик е възможен, то само на операционната маса, а не в занаятчийски условия.

    1. Куршум не отваря ключалка или катинар

    Като на кино: катинари и ключалки не са пречка за яки мутри или командоси с пушкала. Пистолетен изстрел от разстояние един метър – и катинарът се разлита на парчета. Без ключове и шперцове.

    Как е на практика? Стрелбата с пистолет по ключалка е не само безполезна, но и опасна: куршумът няма да причини много вреда на катинара, но ще рикошира и е напълно възможно да рани или убие стрелеца. В  действителност за разбиване на ключалки полицейските части използват специални патрони с прах вместо твърди куршуми. А преди това надяват бронежилетки и лицеви маски.

    1. Автомобилите не експлодират при всяка възможност

    Като на кино: ако снимате катастрофа или изстрел по автомобил, той непременно ще избухне. При това – често заедно със съседните коли. Обяснението е само едно: вместо бензин в автомобила слагат нещо избухливо, вероятно нитроглицерин.

    Как е на практика? Самият бензин не е експлозивен – взривяват се неговите изпарения. Затова автомобилните конструктори специално проектират резервоарите така, че изпаренията да не се натрупват там. Затова експлозията на бензинов резервоар е рядко явление. А и да бъде подпален бензин с куршум е доста трудна задача. Обикновените куршуми не вършат работа – ще ви трябват запалителни или трасиращи. Улучената кола може и да пламне, но зрелищна експлозия пак няма да се случи.

    1. Пираните не са смъртно опасни

    Пираните са често срещани чудовища във филми на ужасите. Там те са много по-опасни от акулите въпреки, че са по-малки. Тези риби нападат на огромни глутници и оглозгват жертвите си за секунди. И ако някой мафиотски бос ви хвърли в басейна със своите любими пирани – спасение няма.

    Как е на практика? В света няма официално регистрирани случаи на убийство на хора от пирани въпреки, че много гладната хищна риба може да ухапе човек. А и като цяло, кръвожадността им е силно преувеличена: те са по-склонни да ядат мърша, но не и живи хора. В интернет има клипове със собственици на пирани – рибите демонстрират пълно безразличие към присъствието на човек.

     

    –

    Животът в началото на ХІХ век

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Животът в началото на ХІХ век

    Едно от най-увлекателните пътувания, които можем да предприемем, безспорно е пътешествието в миналото или бъдещето. На пръв поглед това е невъзможно поради липса на прословутата „машина на времето“ – но все пак тя може да бъде заместена от собственото ни въображение. И ако пътешествието в бъдещето е доста трудно поради липсата на каквато и да било обективна информация (там оставаме насаме само с фантазията си), то за завръщане в миналото имаме многобройни опорни точки – събитията са известни, описани, разказани в спомените на съвременници, монографии на историци и т. н.

    Например, ако решим да се завърнем 200 години назад, ще се озовем в началото на ХІХ век. Тогава тъкмо е приключила една от грандиозните епопеи в европейската история – войните на Наполеон. Русия, Англия, Австрия и Прусия са победили, през 1815 г. се е състоял Виенският конгрес, който за цял век напред определя насоките и, повече или по-малко, внася някакъв регламент в европейския политически живот. Това, що се отнася до глобалните фактори. Но, в същото време, обикновените хора живеели своя делничен живот, подробностите за който често са също толкова интересни и любопитни, колкото и „голямата политика“.

    Такъв любопитен исторически детайл от ежедневния живот, например, в Русия, е обстоятелството, че колкото по-ниско било социалното положение на човека, с толкова по-малко коне имал право да разполага той. Това било строго определено. Още през ХVІІІ век Екатерина Велика издала указ, който установява ясното съответствие на социалния статус на човек с неговите средства за транспорт. Колкото по-високо стоял служителят в чиновническата йерархия, толкова по-представителни били неговите „екипажи“ – както тогава наричали каретите. Например чиновниците от 1-ви и 2-ри клас по т. нар. „табела на ранговете“, както и генералите, можели да се возят в екипажи, запрегнати с 6 до 10 коня, и с лакеи зад каретата. Чиновниците от 3-ти, 4-ти и 5-ти клас също се возели в карети –  но без лакеи. Преди реформите на Екатерина, с 6 и повече коня било разрешено да се возят само дворяни, а на търговците се позволявали най-много два.

    Строго било забранено да се изпреварва каретата на императора. Впрочем, подобно правило се е съхранило, и то по цял свят, чак до нашия ХХІ век. Я някой, независимо в коя страна, да се опита на магистрала да изпревари кортежа на президента или министър-председателя…

    В началото на ХІХ век аристократите в Европа винаги били готови за дуел. За което и старателно се подготвяли. Например, Пушкин по време на разходка постоянно носел със себе си бастун с тегло 16 килограма. Това била обичайната му тренировка, за да не трепне ръката му по време на двубой.

    Популярната днес фраза, че „няма срамна работа“, в началото на ХІХ век не била валидна. Военната служба се смятала за много по-престижна от гражданската. В Британия била много популярна фразата: „Последното убежище на негодниците е армията“. Смисълът на тази сентенция е, че дори един отчаян негодник, когато влезе в армията, може да се поправи и да заеме достойно място в обществото. Колкото до чиновническата служба, тя била просто срамна и унизителна за богатите и знатните. Който от тях искал да служи – само военно поприще.

    Разбира се, когато говорим за началото на ХІХ век в Европа, не бива да се пропуснат баловете. Дори днешните момичета понякога представят себе си как танцуват в разкошна рокля на великолепен бал!

    Между другото, тези танци въобще не били шега. Те започвали да се усвояват от ранна детска възраст – от 5-6 години. Обучението по танци напомняла тренировка на спортист; танцьорите трябвало да бъдат непринудени, ловки и да знаят всички движения. Една погрешна стъпка можела да причини сериозни последици, дори при мъжете да провали нечия кариера!

    По време на танца не трябвало да се дискутират сериозни теми или да се обсъжда една тема дълго време. Разговорът трябвало да тече бързо и лесно, в ритъма на танца. Сериозната беседа била наричана пренебрежително и с досада „ораторство“.

     

    –

    Франсоа Дювалие – президент на Хаити, магьосник, революционер-мечтател и водач на „зомби армия“

    iskamdaznam
    -
    0
    Франсоа Дювалие – президент на Хаити, магьосник, революционер-мечтател и водач на „зомби армия“

    Светът е пълен с опасни психопати, които можете да срещнете  по пътя си по всяко време. Но има и по-лоши ситуации, например, ако мерзавецът е на власт и се превръща в тежест за целия народ. Един от тези несимпатични герои, Франсоа Дювалие или просто Папа Док, ръководи Хаити от 1957 до 1971 година. Това време се превръща в жестока страница в историята на многострадалната държава, която съдбата не пожалила особено.

    Кариерата на Франсоа Дювалие започва достойно. Имайки медицинско образование, той отделя много енергия на здравеопазването, участва в санитарни мисии и помага на жителите на отдалечени села. Дювалие можел да остави добър спомен за себе си в много поколения хаитяни, ако не бил влязъл в политиката.

    Един от най-образованите хора в страната си, Франсоа Дювалие е назначен за помощник-министър на труда, а по-късно за министър на общественото здраве и труда в правителството на първия черен президент на Хаити, Дурмас Естима. След свалянето на военната хунта на Естима, д-р Дювалие се укрива от властите и през 1956 г., когато преследването на привърженици на бившия държавен глава утихва, той участва в президентските избори.

    Дювалие губи тези избори, но не се отчаял. През цялата 1956 г. столицата на Хаити, град Порт-о-Пренс, е разтърсена от експлозии, които убиват и осакатяват граждани. Привържениците на Дювалие, които по този начин сеели паника сред населението и проправяли пътя за завземане на властта със сила, били ангажирани с това. Случаят обаче се намесил в съдбата на Док – легитимният президент избягал, а предсрочните избори се превърнали в най-добрият час на Дювалие.

    Осъзнавайки, че може да загуби изборите отново, хитрият лекар убедил учителя Даниел Фининьол, безспорният фаворит на предизборната надпревара, да се присъедини към коалицията. Заедно Фининьол станал президент, но заемал тази позиция само 19 дни. На правителствено заседание генерал Кебро, дясната ръка на Дювалие, арестувал Фининьол. След като законният президент бил изгонен от страната със семейството си, в Порт-о-Пренс избухнали бунтове, които Кебро брутално удавил с одобрението на Док.

    Според най-консервативните оценки, поне 1000 души са били убити тогава. В същото време при разстрелите на демонстрациите нямало ранени – те просто били натоварени заедно с труповете в камиони и погребани живи в джунглата. Когато народните вълнения били потушени, Кебро обявил новите президентски избори, които се провели на 22 октомври 1957 г. Те преминали без регистрация на избиратели и никакъв контрол. Както се очаквало, Франсоа Дювалие станал президент, а парламентът бил формиран от най-пламенните му привърженици.

    Новият президент превърнал спокойния живот на хаитяните в ада на земята. Папа Док смятал, че за да се поддържа стабилността в страната, трябва да бъдат екзекутирани поне 500 души годишно, но той постоянно надхвърлял плана. Просто казано, никой не контролирал репресиите, извършени от охраната на новия президент, която веднага започнала да се нарича Тонтон-Макут.

    Първоначално тези формирования се наричали VSN – Volontaires de la Sécurité Nationale (доброволци на националната сигурност). Те трябвало да осигурят ред в градовете и селата на страната и били формирани от доброволци. Желаещите да служат на родината си и папа Док получавали оръжие и практически неограничена власт над обикновените хаитяни. Тонтон-Макут не получавали заплата и се ръководели от правилото „краката хранят вълка“.

    Името Тонтон-Макут е тясно свързано с местните креолски вярвания и култа на вуду. Думата тонтън се превежда като „чичо“, а в Хаити се използва като синоним на думата „магьосник“. Сред островитяните битували легенди, че тонтоните обикалят селата с чували (макут) и събират в тях деца, които после убиват и изяждат. Оказва се, че тонтон-макут е зловещо, враждебно образувание и това не е твърде различно от реалността.

    Гвардията на папа Док работела много просто – обвинявали човек в заговор срещу президента, след което Тoнтон-Макут отива при него. Жертвата бива хвърляна в каменен кладенец без съдебен процес или разследване или просто бивала убита, а цялото му имущество било прибирано от „магьосниците“.

    На Хаити вярата в чуждоземните сили и по-специално култа към вуду винаги е била силна. Привържениците на Дювалие активно се възползвали от това – носели тъмни очила, бели ризи и черни панталони, което ги карало да приличат на Барон Събота – едно от най-влиятелните вуду божества, олицетворяващи смъртта. Често, за да засилят ефекта на Тoнтон-Макут, върху лицето се нанасяла бяла боя, която ги карала да изглеждат като мъртви.

    Тези хора използвали най-ужасните изтезания и екзекуции – те изгаряли живи хора, убивали ги с камъни, нарязали ги на парчета с брадви и мачете. Често труповете се оставяли на показ, за да внушат страх у хората. Хаитяните вярвали, че Тoнтон-Макут може да вижда през стени, да чете мислите и е напълно неуязвим. Някои от островитяните били сигурни, че изобщо не са хора, а зомбита, които мощните вуду магьосници изкарали от гробовете, за да служат на папа Док.

    От 1957 до 1961 г. режимът на Дювалие убива повече от 30 хиляди души, но тази цифра вероятно е доста по-голяма. Страхът от Док и неговата зомби армия бил толкова голям, че когато през 1964 г. президентът обявил вечните си правомощия, никой дори не помислил да се възмути.

    За да създаде легитимност на продължаващата реформа, се провежда референдум. На бюлетините имало един въпрос – „Съгласен ли си?“ От отговорите имало само един – „Да“. След като получил доживотно председателство, Дювалие тотално се смахнал и официално се обявил за Барон Събота.

    Папа Док постоянно подчертавал връзката си с другия свят. Когато президентът Кенеди отказва финансова помощ на Хаити и се опитал да организира преврат в страната, Дювалие лично провежда вуду церемония, по време на която набожда фигурата на американския президент с игли.

    През 1961 г. Док претърпял сърдечен удар и докато бил болен, задълженията му били изпълнявани от Клеман Барбо – организаторът и вдъхновител на Тонтон-Макут. Връщайки се на работа, Дювалие първо бутнал зад решетките човека, който изпробвал властта, а след като помислил малко, наредил да бъде екзекутиран. След известно време, на една от вуду церемониите, свещеникът казал на папа Док, че духът на Барбо се е преместил в черно куче. След това всички черни кучета в страната били убити с указ на президента.

    С течение на времето се появил цял списък от заглавия и призиви, одобрени от доктора, които направили възможно да го наречем „безспорния лидер на революцията“, „покровител на обикновения народ“, „коректор на грешките“ и т.н. Терорът в страната се засилил многократно – Папа Док лично провеждал ежедневни срещи на тема „държавна сигурност“, на които били одобрявани списъци с обречени хаитяни.

    В същото време Дювалие не забравил да сложи ръка върху държавната хазна, която била напълно на негово разположение, като лична банкова сметка. Тoнтон-Макут можело да се появи във всеки завод в страната и да поиска парите „в подкрепа на революцията“ от името на собственика и никой не смеел да откаже.

    Папа Док се проявил и в литературата. Научавайки за книгата на Мао Цзедун, диктаторът написал своя –  „Мисли на Дювалие“, която всеки гражданин на страната бил длъжен да я купи за 15 долара. Малцина биха могли да си позволят такъв лукс, така че сборникът с мисли на президента се плащал на вноски, като се приспадали пари от заплатите.

    В своите изказвания, адресирани до народа, Франсоа Дювалие умело използвал идеите за борба срещу расизма. Президентът казал на своя народ, че е изпратен отгоре, за да донесе на черните хора равенство и свобода от предразсъдъци. Откровено заблуждаващите мечти на диктатора, който бил трогнат от влиянието на властта и парите, били сложно преплетени с идеите на негрите – философска доктрина, основана на протест срещу расизма.

    Столицата на страната през 60-те се превърнала в декор за заснемане на филми на ужасите – отсечени глави лежали на купчини на площади в Порт-о-Пренс, а трупове на обесени хора, набъбнали от жегата, се люлеели по балконите на къщите. Грабежите, изнасилванията, отвличанията на жени и деца станали нещо обичайно и никой не се изненадвал, че злодеите действат от името на папа Док и единствено с цел „защита на революцията и обикновения народ“.

    През годините на управлението на папа Док икономиката на Хаити, която вече била окаяна, била унищожена до основи. Повече от 200 хиляди души, живеещи в северозападната част на страната, постоянно гладували, а трафикът на хора се превърнал в редовен бизнес. Хаитяни продавали децата си в робство за няколко долара с надеждата, че поне ще бъдат нахранени.

    В страната процъфтявала търговията с кръв. През 1971 г. товари с 2500 литра кръв се изпращат два пъти месечно в САЩ. Франсоа Дювалие искал да прехвърли властта си по наследство и след смъртта на Док юздите били в ръцете на неговия син Жан-Клод Дювалие. Новият диктатор бил наречен Бейби Док и той продължил да тероризира страната.

    Синът на Франсоа Дювалие нямал хватката и интелигентността на баща си, но успял да удържи „кормилото“ от 1971 до 1986 година. Той бил отстранен от поста си и избягал във Франция, като предоставил на страната си последната услуга – откраднал няколко стотин милиона долара от хазната. През 2011 г. Бейби Док посещава родината си, но бил арестуван. По-късно наследникът на Док бил освободен под домашен арест и починал през 2014 г. в дома си в Порт-о-Пренс от сърдечен удар.

    Въпреки факта, че народът на Хаити се разделил със семейство Дювалие през 1986 г., все още се усещат последствията от „мъдрото” управление на папа Док и Бейби Док. Както и преди, Хаити остава една от най-бедните и опасни страни на планетата и е малко вероятно нещо да се промени в близко бъдеще.

    Автор: Десислава Михалева

    Как изчезнало робството в Европа?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Как изчезнало робството в Европа?

    През първите векове сл. Хр. робство съществувало в цяла Европа. Икономиката на Римската империя функционирала главно чрез робски труд, робите били основната работна сила в латифундиите, каменоломните и т. н. Общинските, както ги наричат днес, работници в Рим също били роби – те обслужвали водопроводните и канализационните системи, ремонтирали пътища и мостове.

    В богатите къщи роби извършвали всички домакински работи, учели и отглеждали деца, били секретари и пълномощници на собственика си по бизнес-въпроси. Въпреки, че статутът на всички римски роби бил еднакъв от гледна точка на закона, положението на роба в дома на патриция и на този в селската ферма – латифундията, естествено, било просто несравнимо. Напълно отделна категория роби били гладиаторите – формално също роби, в по-късните векове на римската история те се превръщат в общественото съзнание в нещо като съвременните шампиони и естрадни звезди.

    В другите цивилизовани държави от онова време робството не се различавало много от римското. Сред варварските народи то също било налице, макар и не толкова развито. Когато в края на първото хилядолетие сл. Хр. писмени закони започнали да се появяват дори сред предишните диви уелсци, в тях вече имало разпоредби относно статута на робите. Такива алинеи имало и в германските кодекси, в законите на вестготите и т. н. По правило в тези неримски общества хората ставали роби по две основни причини – или след пленяване в битка, или поради тежки дългове. При това дългът би могъл да бъде формиран и поради невъзможността да се плати някаква глоба за нарушение на закона.

    Християнската религия, възникнала през I в. сл. Хр., активно се разпространявала и сред робите. Когато тя станала официална в Римската империя, много църковни водачи започнали да полагат усилия, за да облекчат тяхната съдба. Без да отричат ​​робството по принцип като социален институт, те насърчавали приемането на закони, ограничаващи произвола и жестокостта към робите.

    Някои влиятелни хора от Ранното Средновековие сами били роби в миналото. Например, свети Патрик, покръстителят на Ирландия, изживял плен и робство. Робиня била по едно време и кралицата на франките Батилда, съпруга на крал Хлодвиг II, управлявал държавата на Меровингите. След като станала кралица-регентка, тя забранила търговията с роби-християни. След норманското завладяване на Англия също било забранено заробването на християни. Въпреки това, ако се съди по т. нар. „Книга на Съдния ден“ – първото централизирано преброяване на населението в историята на този остров, което новите власти провели 20 години по-късно, около 10% от английските християни оставали роби.

    През последния век от съществуването на Западната Римска империя робството в нея постепенно се трансформирало в крепостничество. Робите били прехвърляни в статут на „колони“ – тоест, селяни-арендатори. Те не можели по своя воля да напускат парцела, който обработвали и върху който се намира домът им. Но в същото време не били собственост на притежателя на тази земя и това ги отличавало от робите.

    Забраната за заробване на християни и търговията с роби-християни била приета в много европейски страни. Например в града-държава Венеция подобна забрана била въведена през VIII век. Това било важно, защото венецианските търговци били най-големите търговци на роби през Средновековието. Независимо от забраната обаче, във Венеция търговията с роби-християни продължавала през цялото това време. Известно е, че когато през ХІІІ век татаро-монголите заробили огромни маси хора в Русия, Полша и Чехия, цената на един роб-християнин на венецианските пазари била по-ниска от цената на връзка кромид лук.

    През VІІІ и ІХ век кралете от династията на Каролингите издавали специални разрешения на венециански търговци да прекарват кервани със заробени девствени момичета-християнки от Андалусия към арабските владения в Северна Африка. Освен това, тъй като венецианците активно търгували с ислямските страни, търговията с мюсюлмански роби във Венеция също била забранена. Тази забрана обаче, за разлика от отношението към робите-християни, се спазвала строго. В ислямските страни също била забранена търговията с роби-мюсюлмани, затова робите в тях по правило идвали от християнските и езическите народи.

    Нашествията на викингите, а след това и на татаро-монголите, дали нов тласък на търговията с роби в Европа. Завоевателите трябвало някъде да „пласират“ робите-християни, затова ги продавали на търговците на роби, които, естествено, не били християни. Повечето от тях били купувани в „Ал-Андалус“, ислямска държава в сегашна Испания. Оттам на свой ред мнозина били изпращани по робските пазари на Северна Африка.

    В същото време собствените селяни на европейските феодали – така наречените „серви“, първоначално били близки до роби по социалното си положение. Но постепенно те станали първо крепостни, а след това и свободни наематели. Тоест, положението им станало приблизително като това на римските колони.

    Робството в Европа до края на І хилядолетие сл. Хр. се превърнало в прищявка на богатите, които искали да имат роби за домашни слуги. Но към края на Средновековието ще започне така нареченото „вторично закрепостяване” на селяните.

    С началото на Ренесанса римските папи издавали редовно були срещу търговията с роби от Африка, като заплашвали с отлъчване от Църквата – но робството и крепостното право в Стария свят изчезнали едва през ХІХ век.

     

    –

    Какви военни тактики използвали срещу татаро-монголите?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Какви военни тактики използвали срещу татаро-монголите?

    През ХІІІ век татаро-монголите завладели огромни територии. На изток покорили Китай, а на Запад стигнали до Германия. Европейците ги наричали „татари“ по името на един от народите в монголския племенен съюз – и тази дума всявала ужас в цяла Европа.

    Техните военни победи се дължали най-вече на действията на страховитата татаро-монголска конница. Подчинена на желязна дисциплина, с ефективна вътрешна структура и предвождана от талантливи военачалници, тя съкрушавала всичко пред себе си на бойното поле. Състояла се най-вече от стрелци с лъкове, които обсипвали врага с дъжд от стрели и прилагали различни военни хитрости, най-вече лъжливи бягства.

    Обучение на татарска конница. Снимка: Уикипедия

    Унгарците и поляците били разгромени от татаро-монголите по време на първото нашествие през 1241-1242 г. – но след това ги победили през 1285 и 1287 г. Кое обусловило този поврат?

    Европейците предпочитали да въоръжават войските си с голям брой арбалети, да залагат на тежката рицарска конница и да използват замъци като опорни пунктове. С времето това съчетание се оказало ефикасно срещу азиатските завоеватели.

    Китайците на свой ред се научили да противостоят на нашествениците по друг начин. Те търпели съкрушителни поражения през целия ХІІІ-ти век – но после не само отхвърлили монголската власт и изгонили враговете си обратно в степите, а извършвали и победни походи на север, като громели чергарите на собствената им територия. Пример за това е битката при езерото Буир-Нуур през 1388 г., където китайската армия лесно победила татаро-монголите и взела 70 хиляди пленници.

    Именно в Китай изобретили първия вариант на „вагенбург“, като създали азиатската версия на укреплението от каруци. Върху тях монтирали дървени щитове, зад които седели стрелци с арбалети. Използвайки такава тактика, станало възможно страшната монголска конница да бъде разгромявана както във фронтално сражение, така и ако нападнела по време на поход.

    Китайците също използвали крепости. По-рано татаро-монголите лесно ги превземали, но когато загубили възможност да попълват редовете си с арабски и китайски военни инженери, укрепленията отново се оказали непристъпни.

    Ала все пак, всичко зависело от терена. Борбата срещу монголските конни стрелци по нищо не се различавала от борбата срещу всякакви степни чергари – а това било описано от византийския император Маврикий в неговата книга „Стратегикон“ още през VI век. Основната тактика била вашите собствени стрелци да обстрелват вражеската кавалерия. Армията се построявала в две линии така, че всеки враг, който се опитвал да обхване в клещи първата линия, да се озове между тях.

    Първата линия трябвало да се състои от пеши стрелци с лъкове и арбалети. Те превъзхождат конните стрелци по обхват, точност, плътност и честота на стрелбата, както и по запаса си от стрели. Щом нападащите леко бронирани конни стрелци претърпят достатъчни загуби и изморят конете си, те ще бъдат нападнати от втората линия – а това е вече тежка конница, подкрепена от пехота.

    Тактиката на леката конница изисква открито пространство, за да може напълно да използва своята подвижност. Затова и чергарите в никакъв случай не трябвало да бъдат атакувани директно и челно. Вместо това, умният подход бил да ги накарате да изморят собствените си коне.

    Монголски конни стрелци. Илюстрация от Джами ат-таварих на Рашид ад-Дина. Снимка: Уикипедия

    Плътността на стрелбата на пехотинците поради по-близкото растояние между бойците е много по-висока от тази на конните стрелци. Освен това, пешите стрелци може да бъдат защитени с брони, както и с щитове, забити в земята. Когато конницата на чергарите се изтощи в опити да избегне вражеските стрели, се тръби за обща атака.

    Класически случай на използване на такава тактика е битката при Сините води през 1362 г., където литовци и руснаци се сражавали срещу войската на татаро-монголската Златна орда. Нещо повече, тогава те успели да се справят дори, като използвали само една линия.

    В крайна сметка всички врагове на татаро-монголите научили как да се бият успешно против тях. Властта им над Китай и Персия не се удържала и сто години. Постепенно с времето те губели сили и преминали от завоевателни войни към отделни нападения с цел заграбване на плячка и роби. Нещо повече, чергарите вече изоставяли плячката си и бягали, щом срещали войски на цивилизовани държави.

    Колко французи се завърнали от Русия?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Колко французи се завърнали от Русия?

    Една от най-мащабните военни кампании в цялата история на войните до ХХ век, безспорно, бил походът на Наполеон в Русия през 1812 г.

    На 24 юни 1812 г. императорът прекосил със своята Велика армия река Неман, навлязъл в руска територия и поел към Москва. Когато тази армия 5 месеца по-късно достигнала по обратния път руските граници, от нея били оцелели само жалки останки. За този страшен разгром изиграли роля студовете, партизанската война, лошата екипировка на френската армия за руските климатични условия – и, разбира се, най-вече мъжеството на руските войници и талантът на пълководците, които ги предвождали.

    Армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812г

    Но какви, всъщност, били загубите на Наполеон? Различни историци са на различно мнение по този въпрос – от 200 до 300 хиляди убити, между 100 и 200 хиляди пленници. В края на похода само 20 хиляди души, сред тях 2500 офицери, можели да продължат службата си.

    Колко големи били загубите в действителност, наистина е много трудно да се определи. Нямало редовно поддържани  списъци на личния състав, а колкото имало, били изгубени. Освен това Великата армия получавала подкрепления, а други части били връщани обратно. Не е известно и колко войници дезертирали. Също не е ясна  и съдбата на големия брой цивилни, които придружавали армията. Затова и всички цифри се основават само върху теоретични разсъждения.

    Според едни от най-задълбочените изследвания, общият брой на войниците във всички френски и съюзнически им сили, опериращи от юни до декември 1812 г. източно от река Неман, бил между 550 и 600 хиляди души. От този брой само 120 хиляди се завърнали у дома- сред тях били 20 хиляди преминали обратно границата заедно с Наполеон, върналите се по-рано заради болести или рани, оцелелите в плен. Към това някои добавят около 50 хиляди войници, които дезертирали още в началото на кампанията или офейкали по-късно, когато все още имали възможност за това.

    Сред оцелелите броят на самите французи бил най-много 35 хиляди души. Корпусите, които Австрия и Прусия предоставили на Наполеон за войната против Русия и наброявали 30 хиляди и 20 хиляди души, пострадали сравнително малко. Прусите охранявали фланга на френската армия в Прибалтика, а австрийците – в Галисия. На 20 декември пруският главнокомандващ Лудвиг Йорк фон Вартенбург подписал конвенция с руснаците в град Тауроген, според която неговите войски започват да поддържат неутралитет. Това била първата стъпка на Прусия за присъединяване към противниците на Наполеон.

    Наполеон при Бородино, худ. Василий Верешчагин (1897 г.). Източник: Уикипедия.

    От 96 хиляди поляци в армията на Наполеон останали живи 24 хиляди, от 32 хиляди баварци – 4 хиляди, от 15 хиляди вюртембергци – едва 300 души, от 80 хиляди италианци – само 5 хиляди. Освен това, десетки хиляди умрели месеци след края на похода от коремен тиф, туберкулоза и психологическите ефекти от страшните руски условия.

    Една от точните цифри, които са известни, е броят на пленниците – 100 хиляди души, повечето от които умрели от рани, болести и студ. Сравнително точен е броят на оцелелите сред тях 20 хиляди души, които се завърнали във Франция през 1814 година.

    Това означава, че общо около 400 хиляди французи и техни съюзници загинали в Русия. От тях само 100 хиляди паднали в битка. Останалите умрели от рани, болести, глад, студ и изтощение. Към тях се прибавят десетки хиляди цивилни, които загинали по време на похода.

    Загубите от руска страна са предимно по време на сражения и отделни въоръжени сблъсъци, тъй като руснаците, естествено, били добре екипирани за собствената си студена зима. Смята се, че руските загуби са общо около 1/3 от френските.

     

    –

    1...404142...319Страница 41 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto