Още
    Начало Блог Страница 41

    Кой ще победи: римският легион или средновековните рицари?

    Армиите от европейското Средновековие е много трудно да се сравнят с римските легиони от времето на Цезар –  защото това са напълно различни военни структури, използващи съответно съвсем различни начини на воюване.

    Древната римска армия била редовна, добре организирана и дисциплинирана, с качествено снабдяване и инженерно подсигурена. Средновековната рицарска войска била фактически нередовно опълчение от феодали, подчинени на краля, с военна дисциплина, изключително ниска за римските стандарти.

    По време на сражение рицарите били практически неуправляеми, за разлика от римляните, които имали ясна командна система и йерархия на бойните единици: центурия, кохорта, легион. Всички части се подчинявали на заповедите на своите командири, без никакви феодални своеволия.

    Основната ударна сила през Средновековието била конницата. Пехотата изпълнявала спомагателни функции и по правило била с изключително лошо качество. Имало изключения, като английските стрелци – но по принцип средновековната пехота можела само да стои в отбрана и нищо повече.

    А римската армия се основавала именно на действията на пехотата, докато конницата била малобройна и главно съюзническа – сирийска, нумидийска, германска и т. н. Римляните не познавали стремената, конницата им имала посредствено защитно въоръжение и не можела да устои на рицарите в битка.

    Средновековната армия имала по-добри оръжия: стоманени мечове срещу римските гладиуси от нискокачествено желязо, дълги рицарски копия, шлемове със забрала. Но пехотното защитно въоръжение било приблизително същото: обикновена плетена ризница. Прочутата римска пластинчата броня – „лорика сегментата“, се появила вече след Цезар като средство против германските дълги мечове и тежки секири.

    Дали рицарите се сблъсквали все пак с армии, подобни на римската? През Средновековието – не, но през Ренесанса прочутата испанска „терция“, най-добрата пехота на ХVІ век, в голяма степен копирала римския легион. Главната разлика била в основното оръжие: у римляните това било пилум (леко копие за хвърляне), а при испанците – дълга и тежка пика. Терцията побеждавала чрез дисциплина и съгласуваност. Римляните също би трябвало да се сдобият с дълги копия против атаките на тежката рицарска конница. Разбира се, те познавали този вид оръжие, защо сами воювали срещу македонската фаланга, въоръжена с дълги копия. Но ще им отнеме известно време, за да осъзнаят необходимостта от промени в оръжията и тактиката.

    Принц Едуард в Креси отдаде почит на падналия Йоан от Бохемия. Снимка: Уикипедия

    В същото време римляните се били сблъсквали с някакво подобие на средновековните армии. Сред партите, против които римляните неведнъж воювали, имало бронирани конници с дълги копия (по-късно във византийската войска те били известни като „катафракти“). Конете също били покрити с люспести или плетени ризници. Първият сериозен сблъсък между тях бил при Марк Крас. Римляните претърпели смазващо поражение – при това партите също нямали стремена, конете им били по-дребни от рицарските, а оръжията им – по-лоши от тези на рицарите.

    Римляните имали няколко коза, на които феодалната армия е трудно да се противопостави. Например, многобройна „артилерия“: катапулти, балисти, онагри, „скорпиони“ (стационарни арбалети). А също и навик за бързо изграждане на мощни укрепления. Римската армия всяка вечер задължително построявала лагер, заобиколен с ров и дървена стена.

    Феодалните армии разполагали с требушети, които пробивали каменни стени. Но обхватът им бил малък и за да се изгради требушет, било нужно много време.

    Най-важното отличие на римските легиони е тяхната голяма численост – дори да не разглеждаме сблъсък между цялата Римска империя с някоя от средновековните европейски държави, а само битка на експедиционни корпуси върху неутрална територия. Цезар или друг римски военачалник от I век пр. Хр. рядко тръгвал на война с по-малко от 8 легиона (всеки легион имал по 5 хиляди бойци) и със спомагателни части – общо около 50 хиляди души. Докато най-голямата средновековна армия наброявала около хиляда рицари (със слугите и оръженосците стават 7-8 хиляди конници) и 10-15 хиляди пехотинци.

    При този баланс на силите единственият шанс за рицарите е бързо да разкъсат римските легиони на отделни части. Това би изисквало поредица от последователни удари, без почивка между схватките. И отлично разузнаване, за да се знае точно къде и кога може да бъдат изненадани легионите.

    Във всеки друг случай римляните може и да загубят първата битка – но в някаква що-годе продължителна война рицарите нямат никакъв шанс.

     

    „Нощта на дългите ножове“: едни от най-кървавите кланета в историята

    Историята на човечеството е пълна с кървави войни и безмилостни битки. Често за унищожението на врагове или дисиденти се използва нощта, тъй като не може да се очаква ефективна защита от сънен или дезориентиран в тъмното враг. Случва се така, че нощното клане започва да се нарича „Нощ на дългите ножове“ в чест на репресиите на Хитлер и неговите сътрудници срещу политически опоненти в нощта на 30 юни 1934 година.

    Трудно е да се изброят всички масови кланета, които са се случили в нашата ера, затова решихме да поговорим за най-страшните от тях, случили през последните 500 години. В действителност има много повече, защото всяка война, религиозен или национален конфликт е бил съпроводен от клане.

    „Нощта на скръбта“

    Нощта на 30 юни срещу 1 юли 1520 г. историците смятат за повратна точка в кампанията на испанския конквистадор Ернан Кортес в Теночтитлан – градът на ацтеките, разположен на мястото на съвременния Мексико Сити. Испанците не успели да покорят жителите на града и почти ежедневно отрядът претърпявал сериозни загуби в резултат на схватки по градските улици.

    Скоро Кортес решил да се измъкне от Теночтитлан, но ацтеките унищожили четири от осемте язовира, свързващи града със сушата. Испанците трябвало да построят временни мостове от трупи и импровизирани материали, за да преминат през каналите. По време на пресичането конквистадорите и техните съюзници, тласкаланците, били атакувани от ацтеките от сушата и от канута, които навлизали в каналите.

    По-късно Кортес пише на крал Чарлз V, че неговият отряд е загубил 150 испанци и 2000 тласкаланци. В същото време изповедникът на испанеца Франсиско Лопес де Гомара, който се отличавал със завидна точност в бележките си, казва, че 450 испанци и 4000 тласканци губят живота си през нощта. Свещеникът винаги е бил добре информиран, въпреки факта, че никога не е напускал Европа.

    „Вартоломеева нощ“

    В навечерието на деня на Свети Вартоломей, в нощта на 23 срещу 24 август 1572 г., се е състояло най-известното масово клане на религиозна основа в историята. В тази нощ католиците в Париж излезли на улиците на родния си град, за да убият протестантите, които били обвинени в натиск върху кралското семейство, държавна конспирация и изкривяване на истинската вяра.

    Клането, подхранвано от управляващата френска династия Валоа, обхваща един от най-големите градове в Европа по това време. Нападателите нахлули в домовете на протестантите и избили всички, които заварили там. Мнозина не пропуснали шанса си да уредят стари сметки за обиди, тъй като при суматохата през нощта било трудно да се разбере какво се случва.

    „Вартоломеевата нощ“ отнема живота на повече от 2 хиляди парижани, сред които преобладават протестантите. Сред загиналите имало мъже и жени, старци и бебета – религиозните фанатици не знаели милост. Къщите и магазините на тези хора били разграбени и изгорени, а улиците и площадите на френската столица били осеяни с трупове.

    „Кристална нощ“

    Това ужасно и отвратително събитие днес се нарича пролог към Холокоста, тъй като бил първият мощен прилив на антисемитизъм в нацистка Германия. В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацистите организират еврейски погроми в десетки германски градове.

    Тълпи немци нахлуват в еврейски къщи, магазини и синагоги и пребивали всички, които приличали на евреи с юмруци, пръчки, камъни и стоманени пръти. Тази нощ получава името си поради факта, че бунтовниците разбили витрините на магазините, принадлежащи на техните жертви.

    Историците твърдят, че общият брой на убитите на територията на Райха е бил 90 души, а броят на ранените възлизал на хиляди. Една трета от всички жертви са евреи от Нюрнберг. Последствията от „Кристалната нощ“ били не по-малко ужасни – нацистите изпратили около 30 хиляди евреи в концентрационни лагери. Излишно е да казваме, че повечето от тези хора загинали или били убити.

    „Нощ на дългите ножове“

    Събитието, разговорното име на което се превърнало в нарицателно в целия свят, се случва през нощта на 30 юни срещу 1 юли 1934 г. Но свидетели на побоищата твърдят, че клането е продължило до вечерта на 2 юли. Инициатор на масовото клане, свързано с борбата за власт, както в случая с „Кристалната нощ“, били Хитлер и неговите сътрудници, които решили да елиминират единствения конкурент в борбата за власт – Ернст Рьом и подкрепящите го щурмоваци.

    Сътрудниците на бъдещия фюрер имали задачата да унищожат колкото се може повече членове на отрядите на СА и всички техни ръководители, включително и самият Рьом. Както обикновено противниците били обвинени в предателство и поискали доброволно предаване. Някои изпълнили изискването, а други се възпротивили.

    Случаят не се ограничил до арести – около 1070 души били задържани и екзекутирани на място или след транспортиране до затворите. Хитлер лично участвал в ареста на основния си опонент Ернст Рьом. Не посмели да застрелят опозиционния политик – вкарали пистолет с един патрон в килията му и той се застрелял сам.

    Автор: Десислава Михалева

    Каква е разликата между античната и съвременната демокрация?

    Гръцкият термин „демокрация“ се състои от две думи: „демос“ (народ) и „кратос“ (власт). В буквален превод – народна власт. Общо взето, така и разбират демокрацията: като система на управление, откъдето властта произлиза и се контролира от народа.

    В древна Гърция съществували множество различни държавни системи: в един град-полис управлявал цар, в друг – тиран. Думата „тиран“ тогава обозначавала всеки ненаследствен автократичен владетел, независимо от строгостта на неговата политика. Другаде имало олигархия (буквално „власт на малцина“) или пък аристокрация („власт на благородните“).

    Някои древни гърци считали демокрацията за най-добрата форма на управление. Други пък, напротив: смятали я за най-лошата, защото тя винаги водела до олигархия – власт на „малцина“, което обикновено означавало на най-богатите. Просто, защото те имали най-много пари, с които да подкупят избирателите, да платят на разпространители на слухове и на професионални оратори, да уредят безплатни трапези за всички. Това, че демокрацията е най-лошата форма, корумпирана и разрушителна форма на управление, било мнението на Платон.

    Перикъл изнася своята погребална реч пред гражданите на Атина. Картина на Филип Фолц (1852 г.). Снимка: Уикипедия

    В съвременния свят държавите с демократична форма на управление също преобладават. Но нали сегашната демокрация е копие на древногръцката? Тоест, въпросът може да се формулира и по-точно: дали днешната демокрация е истинска?

    Формално в Древна Гърция, както и сега в демократичните държави, народът управлявал чрез своите избраници. В наше време „народ“ означава избирателите, тоест цялото пълнолетно население на страната.

    А кого наричали „народ“ древните гърци? Само и единствено пълноправните граждани на даден конкретен град. Изглежда, че няма разлика със съвременността – защото дори сега, например, нелегалните имигранти не могат да гласуват. Но разлика има, и то много сериозна. Например, Аристотел пише: „Занаятчиите нямат право на гражданство, както и всяка друга класа от населението, чиято дейност не е насочена към служба на добродетелта“. Гражданите в античния полис били бащите на семейства с имущество, включително роби, което им позволява самите те да не работят. Аристотел считал за идеално онова общество, в което всеки гражданин има поне трима роби.

    Как точно древните гърци разграничвали „гражданите“ от останалото население на полицата? Критерият бил много прост. Гражданите по време на войната стоели в редиците на фалангата като хоплити – тоест воини в броня. Освен това, всеки хоплит купувал оръжие и броня за своя сметка. Бронята трябвало да бъде здрава и надеждна, а самият гражданин – достатъчно силен, за да се сражава. Такъв известен древен философ като Сократ на млади години също бил хоплит, участвал в няколко битки и дори бил сочен на младежите като образец за храброст.

    Впоследствие, когато станал философ, Сократ не се грижел твърде много за собственото си домакинство, а бил издържан от учениците си – та гражданин на Атина, какъвто бил Сократ, да не опозорява високото си звание с труд за пари.

    Както се знае, атиняните осъдили Сократ на смърт. За какво точно? Заради философските си разговори, с които той смущавал младите хора и всявал съмнения сред тях. Това се смятало за престъпление срещу демокрацията и било такова според тогавашните закони. Самият Сократ не отричал това и смятал присъдата за справедлива. Въпросът е там, че древната демокрация по принцип не е предвиждала инакомислие и свобода на мнението. Дискусии били разрешени само преди общото събрание на гражданите да вземе общо решение по някакъв въпрос – но не и след това. Който оспорвал решението, предварително се знаело, че е враг на Атина и атинския народ. Но в днешно време в наказателните кодекси на много страни също са включени наказания за т. нар. „антидемократична пропаганда“ – тоест, ако изкажеш мнение, което е различни от мненията в полза на демокрацията.

    Демокрацията в гръцките полиси била пряка: всички граждани се събирали на градския площад, наречен „агора“, обсъждали належащите въпроси и веднага гласували. Поради тази причина Платон смятал, че демокрацията очевидно е невъзможна в големите градове, където гражданите или не могат да се поберат на един площад, или не могат да водят конструктивни дискусии поради твърде голямото разстояние на единия край на тълпата от другия. Впрочем, в древните полиси не е имало прекалено много пълноправни граждани, най-често по-малко от хиляда души.

    Последната важна разлика между оригиналната и съвременната демокрация е отношението към малцинствата. Сега в демократичните страни се счита за важно да се защитят правата на малцинствата. В древна Гърция е имало доста много различни малцинства, но тяхното мнение не било вземано под внимание. По време на всяко гласуване резултатът се определял с обикновено мнозинство от гласове и решението било задължително за всички граждани, без никакви изключения.

    Дори самото подозрение, че определен гражданин набира популярност и може да я използва, за да вземе властта, понякога водело до изгонването или екзекуцията на този човек. Поради тази причина древните мислители предпочитали да живеят в държава с просветена тирания или под властта на аристокрацията. Те знаели от опит, че умен човек очевидно няма да може да надвика тълпата на площада.

    Какво биха казали древните гърци за нашата съвременна демокрация? Уви, няма как да разберем. Но очевидно едва ли щяха да я сметнат за истинска.

     

    Измамата на века: къде изчезна съветското „партийно злато“?

    Според официални данни през 1991 г. в трезорите на Държавната банка били преброени 11 милиарда долара по-малко от очакваното. Положението не било по-добро и със златните запаси на страната, от които буквално се изпарили 2400 тона благороден метал. Тези цифри шокирали одиторите, но както се оказва, било още по-лошо.

    Към 1985 г. в златния фонд на СССР е имало 2400 тона злато. Необходими били само 6 години, за да изчезне без следа от най-защитените обекти в страната. Нито националните разузнавателни служби, нито най-авторитетните детективи в света не успели да открият изчезналото.

    Изчезването на златния резерв било съпроводено със странна смърт. Първата жертва бил Николай Кручин, управител на ЦК на КПСС, който бил намерен под собствените си прозорци. Това лице е пряко отговорно за депозитите на КПСС в чуждестранни банки. Следващият умрял е Георги Павлов, който заемал същата длъжност до Кручин. Той също пада през прозореца, което било странно съвпадение.

    Никакво съмнение не останало, след като Дмитрий Лисоволик, началникът на американския сектор на ЦК на КПСС и имащ достъп до информация за „партийното злато“, починал. Лесно е да се предположи, че той също е умрял, като е паднал през прозореца на апартамента си. Разследването показва, че причината за смъртта и на тримата партийни функционери е самоубийството.

    Мистерията продължава да убива хора, свързани със съкровищата, а по-късно – някой загива при инцидент, друг от нападение на улицата, а  трети умира, подложен на изтезания. Мъчителната смърт от неизвестни застига през 1994 г. бившия полковник от КГБ Леонид Кучерук, който се смятал за един от обвиняемите в „златното дело”.

    Всички, които чуха за златото на КПСС, имаха логичен въпрос: откъде са дошли 11 милиарда долара и 2400 тона злато? На първо място, партийните вноски, които редовно се плащали от членовете на партията, осигурявали добър приток на пари. През 1985 г. в страната имало повече от 20 милиона. Част от средствата отивали  за заплати, а останалата част за сметки.

    Друг източник на пари бил Фондът за мир, попълнен с доброволно-задължителни дарения от физически лица, както и от цели работни колективи. От голяма полза била продажбата на тематична партийна литература, която също била наложена на почти всички не само в СССР, но и в други страни от социалистическия лагер.

    Заслужава да се отбележи също, че в този „котел“ се изливали и данъците, които православната, католическата и униатската църкви плащали по това време. Можело да продължите дълго време – големи и малки потоци, струйки и цели порои се вливали в хазната на партията от всички страни. Разбира се, КПСС като разумен собственик инвестира печелившо, придобивайки злато и твърда американска валута върху тях на външния пазар.

    Отчаян опит за намиране на липсващите ценности е направен през 1991 г. от вицепремиера на РСФСР Егор Гайдар. Политикът наел детективската агенция Kroll, една от най-известните и ефективни компании в света, за да търси липсващите ценности и да разследва кражбата. Американците получили значителен хонорар от 500 хиляди рубли и ревностно започнали да работят.

    Разследващите не постигнали глобален успех, доказвайки само няколко незначителни епизода на кражби и злоупотреби, свързани с пари и злато. За да продължи разследването, агенция Kroll поискала още 500 хиляди рубли, но те били отказани и търсенето приключило дотам.

    Днес съществуват две основни версии за това къде са изчезнали съветските милиарди. Повечето експерти смятат, че преди разпадането на Съюза всички пари и злато са били депозирани в чуждестранни банки, които дълго време са били финансови партньори на СССР. В случая била проведена мащабна операция за транспортиране на стотици тонове злато в чужбина, която била извършена с участието на истински професионалисти.

    Вторият вариант, който също има основание да съществува, предполага, че парите не са прехвърлени никъде и златото не е напускало страната. Всички ценности са останали на територията на бившия СССР, но изчезнали в джобовете на сръчни търговци, които някога са заемали високи партийни постове.

    Мнозина си спомнят милионерите сред бившите партийни и комсомолски лидери, които в началото на 90-те поникнаха като гъби след дъжд, инвестирайки в бизнес и изкупувайки заводи, фабрики и находища. Напълно възможно в основата на капитала на много от тези хора да е откраднатото „злато на партията“.

    5 мита за съня, в които е време да спрете да вярвате

    Сънят на човека е едно от най-загадъчните състояния. Той е обгърнат в много митове и предположения, а някои от тях играят пагубна роля за човешкото здраве. Събрахме най-популярните и сме готови да ги развенчаем.

    Мит 1. Можете да спите в аванс или да „наваксате“ часовете на пропуснат сън.

    Уви, ако мислите, че след това можете да компенсирате загубените часове сън, изтощавайки се с липса на сън, бързаме да ви разочароваме: не можете да „наваксвате“ вече загубения сън. Както и да се наспите в аванс.

    Организмът се нуждае от определено време, за да се възстанови и този процес е цикличен, т.е. човек не може да се възстанови, спейки в понеделник 5 часа, а в събота – 10 часа. Интервалите трябва да са равни. Типичното погрешно схващане е, че можете да спите достатъчно през уикенда, и може да доведе до тъжни последици, защото прекомерният сън е не по-малко вреден, отколкото липсата на достатъчно сън. В идеалния случай трябва да планирате деня си, така че да има периоди за почивка.

    Мит 2. Повишената физическа активност преди лягане помага да заспите по-бързо.

    Мнозина са сигурни, че ако осигурите на тялото си сериозно физическо натоварване преди лягане, ще можете да заспите по-бързо. Всъщност, всяка дейност причинява ускоряване на кръвообращението в тялото, което, разбира се, води до възбуждане на мускулите и тъканите, а не до тяхното отпускане и успокояване. Според експертите всички дейности трябва да приключат поне три часа преди лягане.

    Мит 3. Колкото по-стари сме, толкова по-малко сън ни трябва.

    Учените са доказали, че възрастните хора трябва да спят не по-малко от младите. Нормата на съня е 7-9 часа, в зависимост от индивидуалните характеристики на човека. Въпреки че това не отменя факта, че много по-възрастни хора страдат от проблеми със заспиването, безсъние и ранно събуждане. Причината за това може да бъде хронично заболяване и други здравословни проблеми. Тялото би искало да спи по-дълго, но не може, въпреки че има нужда от допълнителни часове сън.

    Споменава се също, че дневният цикъл при възрастни хора наистина се измества, поради което те започват да стават по-рано и лягат по-рано. Освен това възрастните хора често спят през деня, като по този начин намаляват съня си през нощта.

    Мит 4. Сън – време за почивка на мозъка

    Както показват многобройните изследвания, мозъкът по време на сън работи дори по-активно и по-продуктивно, отколкото в будно състояние. Следователно човек се нуждае от сън, за да отпусне тялото, както и нервната система. Самият мозък не спира да работи, защото някой трябва да следи дишането и дейността на сърцето. Но поради факта, че мозъкът не трябва да се разсейва от движенията на тялото, той постига известно разтоварване.

    Мит 5. Топлото легло и плътното одеяло ще ви помогнат да заспите по-бързо и да спите по-добре.

    Традиционно във въображението на мнозина се рисува картина, че ако се увиете в топло одеяло и се притиснете, можете да заспите по-бързо и да спите добре. Всъщност това изобщо не е така.

    Стаята трябва да е свежа и хладна. Най-добрият вариант би бил температура от 18-20 градуса. Според лекарите, в този случай човек спи по-удобно и се възстановява по-бързо. В идеалния случай прозорецът трябва да бъде оставен отворен за цяла нощ. Но опцията за добра вентилация преди лягане също е подходяща. Трябва да спите под одеялото – тогава сънят ще бъде лек.

    Автор: Десислава Михалева

    Пътят към Индия

    Безспорно, най-известният мореплавател на всички времена и народи е Христофор Колумб. Неговото случайно откриване на Америка е най-популярната географска авантюра в историята.

    Но именно фактът, че това откриване станало случайно, кара доста хора да смятат, че неговата слава е незаслужена. Тоест: Колумб открил нещо, без да знае какво – той до самата си смърт смятал, че това е Индия. Е, какъв откривател е този, който дори не знае какво е открил? И, справедливо или не, търсят друг кандидат за титлата „мореплавател на всички времена“. Един от най-подходящите кандидати за това звание е Вашку да Гама.

    Христофор Колумб

    Португалските историци предполагат, че Васко да Гама е получил образование и знания по математика, навигация и астрономия в град Евора, Централна Португалия. Още от ранна възраст участвал в морски битки. Когато през 1492 г. френски корсари пленяват португалска каравела със злато, която плавала от Гвинея за Португалия, кралят му наредил да се разходи покрай френския бряг и да пленява всички френски кораби, които види в пристанищата и в открити води. Младият благородник изпълнил тази заповед много бързо и резултатно, след което кралят на Франция по неволя трябвало да върне завзетия кораб. Тогава за първи път се разчуло името на Васко да Гама.

    По начало, търсенето на морския път за Индия било за Португалия задачата на века. Страната, разположена далеч от основните търговски пътища по онова време, не можела да извлече голяма полза за себе си от световната търговия. Износът й бил малък, а ценните стоки от Изтока като, например, подправките, трябвало да купува на много високи цени. Но страната след Реконкистата и войните с Кастилия била бедна и не разполагала с големи финансови средства. Все пак, географското положение на Португалия било много благоприятно за открития по западния бряг на Африка и за опити да се намери морски път към „страната на подправките“. Тази идея започнал да осъществява инфантът Енрике, който влязъл в историята като принц Хенри Мореплавателят.

    Васко да Гама. Снимка: Уикипедия

    След превземането на Сеута през 1415 г. Енрике изпращал една след друга морски експедиции на юг покрай африканския бряг. Придвижвайки се все по-далеч, те докарвали злато от гвинейския бряг, създавали крепости в новоткритите земи. Основна организация в португалските географски открития станал Орденът на Христос – бившият филиал на Ордена на тамплиерите в Португалия. Резиденцията на Ордена на Христос в замъка Томар се превърнала в интелектуален център на Великите географски открития, където се чертаели картите и набелязвали маршрутите на експедициите. Всички португалски мореплаватели били рицари на Ордена на Христос. Самият Колумб живял 12 години в Португалия, оженил се тук и взел от тъста си (също рицар на Ордена) прочутата карта, за която споменава в своите дневници, че се водил по нея в пътя си към Америка.

    Инфантът Енрике умрял през 1460 година. По това време корабите на португалците, въпреки всички успехи, все още не били достигнали даже екватора. След смъртта на принца експедициите за известно време били прекратени.

    След 1470 г. интересът към тях отново се засилил. Португалците достигнали островите Сао Томе и Принсипи, а през 1482-1486 г. Диогу Кан открил за европейците голям участък от африканското крайбрежие на юг от екватора.

    Васко да Гама слиза в Каликут. Снимка: Уикипедия

    През 1487 г. крал дон Жоао ІІ изпратил по суша двама офицери – Перо да Ковиля и Афонсу де Паива, в търсене на „страната на подправките“. Ковиля успял да стигне до Индия, но на връщане, научавайки, че неговият спътник загинал в Етиопия, отишъл там и бил задържан по заповед на етиопския император. Все пак успял да изпрати доклад за своето пътуване до родината си, в който потвърдил, че е напълно възможно да се стигне до Индия по море, заобикаляйки Африка.

    Почти по същото време Бартоломеу Диаш открил нос Добра надежда, заобиколил африканския континент и навлязъл в Индийския океан. Моряците от флотилията на Диаш обаче отказали да плават по-нататък, поради което мореплавателят не успя да стигне до Индия и бил принуден да се върне в Португалия.

    Едва след смъртта на Хуан II през 1495 г. и възкачването на престола на дон Мануел I продължила сериозната подготовка за нова морска експедиция към Индия. В експедицията, оглавена от Вашку да Гама, участвали 4 кораба и 170 души. Това били два големи тримачтови кораба – „нау“: флагманът „Сан Габриел“ с капитан Гонсало Алвареш, и „Сан Рафаел“ под командването на брата на Васко да Гама – Пауло. Освен това, каравелата „Бериу“ и транспортен кораб.

    По съвет на Бартоломео Диаш, на корабите били поставени правоъгълни платна вместо преобладаващите дотогава триъгълни (латински): така се улеснявало управлението на корабите в онези географски ширини.

    Експедицията на Васко да Гама била успешна. В региона на Мозамбик те се срещнали с арабски търговци, които им показали пътя към Индия и с тяхна помощ успели да прекосят Индийския океан.

    Печалбата от докараните индийски стоки надхвърлила 60 пъти разходите за експедицията. Веднага била подготвена нова експедиция, състояща се от 13 кораба, 1500 войници и 1000 моряци под командването на Педро Кабрал. Понеже по пътя ветровете отклонили корабите на запад, те „неволно“ открили Бразилия. След това възобновили плаването си към Индия. С всяка изминала година търговията само се разширявала.

    Васко да Гама също плавал още 2 пъти до „страната на подправките“. Там и умрял от малария на 64-годишна възраст през 1524 г. като вицекрал на Индия. Великият мореплавател е погребан в манастира „Жеронимуш“ в Лисабон.

     

     

    Какъв щеше да е светът, ако Картаген беше победил?

    Великият пълководец Ханибал не успял да победи Рим отчасти и поради вътрешната опозиция срещу него в самия Картаген. Прикрити врагове постоянно спъвали снабдяването на армията му и изпращането на подкрепления – това също бил един от факторите, които обусловили неговото поражение.

    Но какво щеше да се случи, ако преди да се бие с Рим, той бе решил вътрешнополитическите си проблеми, като организира военен преврат и завземе властта в Картаген? Не е било необходимо напълно да изтреби целия олигархичен елит; достатъчно е било да осигури подчинението му и да гарантира непрекъснатостта на снабдяването на своите армии, които скоро щели да тръгнат към Рим. Изплашените владетели на Картаген дори щели да са щастливи, ако Ханибал продължи тази кампания и щели да му изпращат редовно провизии и подкрепления, само и само да не се върне твърде скоро.

    Притежавайки така всички войски и ресурси на Картаген, нямало нужда да извършва рискован преход през Алпите – а е можел да десантира войски с всякаква численост, където пожелае по италийския бряг. Можел да избере предпазлива стратегия, като отначало превземе Испания и Сицилия – или пък да хвърли основните сили директно срещу Рим, изпращайки брат си Хаздрубал срещу римските владения в Испания, както и се случило в действителност.

    Така, ако има числено предимство, Ханибал ще може да победи римляните в една решителна битка или в няколко битки с по-малък мащаб. След това ще обсади Рим, а мощният флот на Картаген ще блокира цялото корабоплаване на римляните, като ги лиши от храна. Обсадата може да се забави, но резултатът от нея е предвидим – Рим ще падне. Ханибал ще изпълни клетвата пред баща си, която дал на млади години, и напълно ще унищожи омразния му град.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Произходът на името „България“

    Племето Авари и връзката им с българската история

    Историята на Римската Империя

    Процесът на завладяване на Елада от римляните ще се прекрати. Какво ще направят гърците след премахване на външната заплаха? Същото, което винаги са правили – ще се бият помежду си. Ще започне изясняване на отношенията между Македония, Ахейския и Етолийския съюз, като всеки от тях ще претендира за надмощие над цяла Гърция. Картаген едва ли ще се намеси в този конфликт, който вероятно ще се разтегли в продължение на век или повече, тъй като никоя от страните няма решаващо превъзходство.

    Скулптурен портрет, за който се предполага, че изобразява Ханибал. Снимка: Уикипедия

    Същото ще бъде и със страните от Близкия Изток. За разлика от Рим, Картаген, както обикновено, ще разчита не на военната експанзия, а на търговията и постепенното завземане на ключови позиции в икономиката. Египет пак ще стане най-големият износител на зърно, само че няма да го изнася в Рим, а за Картаген. Притежавайки пълно господство в морето, Картаген ще контролира почти цялата международна търговия. Подобно на Рим, той ще трябва да се бори с киликийските пирати, за да осигури източните търговски пътища.

    Военната експанзия на Картаген ще се развие в друга посока – на юг. Първо, разбира се, ще бъде подчинена Нумидия. Тя е източник на опасност за Картаген и в същото време доставчик на уникални бойни единици – слонове. Завладяването и включването на всички нумидийски земи в империята на Картаген е неизбежно. След това ще започнат изследователски, търговски и  военни експедиции в Екваториална Африка. Перспективите за богата плячка, роби, слонова кост и др. ще бъдат мощен стимул за активното усвояване на африканските територии. Картагенските кораби ще тръгнат на дълги плавания покрай западния бряг на този континент, в удобните заливи ще основават колонии. Африка в продължение на много векове ще бъде за Картаген това, което била по-късно за европейците – неизчерпаем източник на ценни ресурси, най-вече негри-роби.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Историята на Османската империя

    Волжка България или Страната на градовете

    Византийската империя – възход и падение

    Империята на Картаген, като няма съперници, сравними по сила, ще продължи да се разраства поне два-три века. До края на този период може да се очаква, че цяла Западна Европа, Северна и Западна Африка ще станат част от нея. В Източна Европа и Близкия изток влиянието на Картаген също ще бъде забележимо, което до голяма степен ще определя местната политика – но е слабо вероятно изпращането на картагенски войски там.

    Руини в Картаген. Снимка: Уикипедия

    Най-вероятно нови пристанищни градове ще се появят в пролива Ормузд и в Африканския рог, откъдето ще отплават търговски кервани към Индия. Може би Картаген ще построи няколко крепости в ключови точки на Великия път на коприната, за да контролира не само морските, но и основната сухопътна магистрала, свързваща Европа с Азия и Далечния Изток.

    Дали го очаква безоблачно развитие? За известно време, да. И след това ще се случи същото, което в нашата история с друга голяма търговска империя – Британската. Колониите ще станат твърде богати и силни, за да се подчиняват безусловно на диктата на метрополията. Може да се предположи, че най-напред от империята ще отпаднат северните райони – от Великобритания до Прибалтика. Тъй като, за разлика от Римската империя, Картагенската е консолидирана от военна сила, а не от икономически интереси, нейният крах ще стане много по-мек и няма да доведе до такава катастрофа, каквато било разпадането на Западната Римска.

    Проблемът обаче е в общественият манталитет. За разлика от Рим, където главни били достойнството, честта и смелостта, в Картаген царували дивашки религиозни обичаи – например, на бога Ваал се принасяли в жертва малки деца, като ги хвърляли в нажежена статуя на метален бик. Търгашеството, изгодата, лихварството били издигнати в култ. Определено, ако Картаген, а не Рим, беше определил европейската история, днес щяхме да бъдем по-големи сметкаджии и по-малко щяхме да се замисляме за такива неща като достойнството и правата на човека.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Синовете на Кубрат

    Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ 

    Как започнало Великото Преселение на народите

    Българите са единствените, които са побеждавали Чингис Хан и монголската империя

    Кара Булгар – забравената империя на черните българи

    5 азиатски битки, които променят историята

    Произход на българите – теории и хипотези

    Царската династия Романов – възход и падение

    Кои са печенегите, каква е ролята и връзка им с нашата история?

    Значение и произход на наименованието българи – теории и хипотези

    Хуни срещу римляни – битката при Каталаунските полета

    Падането под турско робство – история, причини и факти

    Кушанското царство – една от най-великите империи в древността

    Историята на Иванко – убиецът на цар Асен І

    Династията на Асеневци – история, величие и падение

    Второто българско царство – история, възход и падение

    Първото българско царство – история, възход и падение

    Най-малкият син на Кубрат – историята на Алцек и Алцековите българи

    Велика България – история и поява

    Шумерската цивилизация: Възход и Падение

    Историята на древна Спарта

    Историята на Котраг и създаването на Волжка България

    Аварски хаганат – възход и падение

    История на карантината – най-старият и най-ефективен лек срещу епидемии

    Карантината е метод, известен от векове за борба с разпространението на болести. Той получава името си в чест на първото в историята практическо приложение, осъществено във Венеция през XIV век. Тогава Европа буквално умирала от пагубната чумна епидемия и красивият воден град все още не се бил сблъскал с тази напаст.

    Болестта можела да дойде по море и властите в пристанищните градове знаели това много добре.

    Тъй като кораби от много страни постоянно пристигали на пристанището във Венеция, началото на епидемията в града била само въпрос на време. За да предотврати това, общинският съвет въвел правило, според което всеки кораб, пристигащ в пристанището, трябвало да бъде закотвен в морето в продължение на 40 дни, преди да се разреши на екипажа му да слезе на брега. По-късно са построени специални бараки за карантина на островите Лазорето и Повелия.

    Това правило, задължително за всички морски гости, било наречено „карантино“, от италианската дума „четиридесет“. Днес учените не могат да обяснят защо са определени 40 дни. Професорът по история на медицината от Оксфордския университет Марк Харисън предполага, че цифрата е свързана с 40-те дни, които Исус според Новия завет е прекарал сам в пустинята.

    По-късно карантинният период бил намален, но принципът му остава непроменен и все още се използва. Карантината се е практикувала в цяла средновековна Европа. Най-известният случай, когато изолацията помогнала да се победи болестта, е историята на английското село Им, в което през 1665-1666 г. голяма част от населението измирало от бубонната чума.

    След няколко месеца на чумна епидемия, през юни 1666 г. новият енорийски свещеник на име Уилям Момпесон решил да използва практиката на венецианците и да затвори селото под карантина. Той събрал оцелелите жители и ги информирал, че оттук нататък е невъзможно да напуснат селото или да приемат гости.

    Карантинни сгради на остров Лазорето във Венецианската лагуна

    Свещеникът бил подкрепен от херцога на Девъншир, който обещал да подкрепи карантинното село с храна, докато чумата не си отиде. От своя страна свещеника Момпесон обещал да направи всичко по силите си, за да утеши селяните и да им помогне да се справят с душевната мъка и тъга.

    Границите на селото били белязани с камъни, отвъд които жителите му не можели да минават, дори да се чувстват напълно здрави. В камъните били издълбавани кухини, които се пълнели с оцет. В тях слагали монети, които търговците можели да вземат, оставяйки стоките си близо до границата на карантината.

    Чумни погребения, запазени в село Им до наши дни

    Чумата не пощадила селяните. През август 1666 г. смъртността достигнала връх като умирали по 5-6 души на ден. Въпреки това, карантината продължила да се спазва и заболеваемостта скоро спаднала. През ноември починал и последният болен и епидемията напълно приключила. Резултатът бил ужасен. От 344 жители село Им загубило 267. Въпреки това, болестта била спряна и не се разпространила в други села.

    В съвременния свят карантината се въвежда от власти или медицински организации. Историкът Марк Харисън твърди, че карантината има не само от медицинско основание:
    Когато се въвеждат карантинни мерки, те се основават не само на медицински изчисления дали те ще бъдат ефективни за спиране или забавяне на разпространението на инфекциозно заболяване. Взимат се такива мерки за успокояване на правителствата на другите държави и за успокояване на собственото им население.

    „Чумна вила“ в английското село Им, чиито жители загинали по време на епидемията.

    През 1900 г. било необходимо да се обяви карантина за китайски имигранти в Сан Франциско, САЩ. Мерките били предприети, след като в една от хотелските стаи е открит труп на мъж от Китай с всички признаци на чума. Чайнатаун веднага бил отцепен от полицията и след това ограден с бодлива тел.

    На жителите в карантинната зона било строго забранено да я напускат, а вътре можели да влизат само полицаи и лекари. Както винаги, изолацията дала плод – нямало епидемия и жителите на един от най-големите градове в САЩ били спасени от паниката.

    Сан Франциско през 1900 г.

    Нова ера в контрола на разпространението на смъртоносни заболявания започва през 2002-2003 г. с избухването на коронавируса SARS, известен на мнозина като атипична пневмония. Хората, които били заподозрени, че са били в контакт със заразените, са изолирани, за да се уверят, че са безопасни. Китайските власти дори криминализират неспазването на карантината или възпрепятстването на нейното прилагане.

    Въпреки предприетите мерки вирусът от Китай навлязъл в канадския град Торонто, където убил 44 души. В Канада властите трябвало да карантинират 7000 души, за да спрат разпространението на SARS. Харисън е убеден, че ако не били тези решителни мерки, които били подкрепени в много страни, можело да започне пандемия, която би отнела огромен брой животи.

    А днес не само в Китай се налагат карантинни мерки, за да се ограничи разпространението на вируса.

    Автор: Десислава Михалева

    Заговорът против Никифор Фока

    Дворцовите преврати били нещо, с което византийската аристокрация била свикнала. Императорите-василевси също – за цялата почти 1000-годишна история на Византия само трима от тях умрели от естествена смърт.

    Един от тези злощастни владетели бил императорът Никифор II Фока (912-969), който платил с живота си само за това, че страстно обичал жена си. Императрица Теофано била родом от слънчевата Лакония.

    Никифор II Фока. Снимка: Уикипедия

    Впрочем, самият Никифор Фока дошъл на власт не съвсем законно. Той бил висш военачалник със званието „доместик на схолите на Запада“ при шестия император от Македонската династия – Роман ІІ. Проявил се блестящо в походи срещу маджарите и арабите, върнал на империята остров Крит, за което бил удостоен с грандиозен триумф в Константинопол. А когато император Роман умрял и управлението било поето от влиятелния евнух Йосиф Вринга, Никифор, който тогава бил на пореден поход, решил да вземе цялата власт в свои ръце. Неговият племенник Йоан Цимисхий го окуражавал, че армията го обича и шансът му е или сега, или никога. Фока се съгласил с тези аргументи, насочил армията към Константинопол и скоро жителите на столицата го посрещнали с цветя и радостни викове.

    Управлението на Никифор Фока продължило шест години. През цялото това време императорът воювал, като лично предвождал войската в безкрайни походи. Отдавна Византия не била извоювала такива големи и славни победи.

    Жена му Теофано била от народа. Но преди него успяла да очарова василевса Роман II, който се оженил за нея. Щастливата двойка имала двама синове – Василий и Константин. Именно те станали, макар и формално, императори след ненавременната смърт на Роман. Тогава Никифор дошъл на власт и, за да узакони присъствието си в двореца, взел овдовялата Теофано за своя съпруга. Подобно на предшественика си, той също се влюбил до безумие в красавицата.

    Затова, когато един ден есента на 969 г. Теофано дошла в императорските покои и започна да умолява съпруга си да върне своя племенник Йоан Цимисхий в Константинопол (той бил на заточение заради кавга с Лъв, брата на Никифор), василевсът размекнато се съгласил: „Така да бъде! Прощавам му, но само заради теб“. Никифор не знаел, че подписва собствената си смъртна присъда. Защото щом Йоан Цимисхий се появил в Константинопол, веднага организирал заговор. Що се отнася до Теофано, тя участвала в заговора не, защото мразела съпруга си и искала той да умре, а понеже се страхувала за съдбата на своите деца – дворцовите клюки твърдели, че Никифор ще убие младите Василий и Константин, за да постави собствена династия на трона.

    Развръзката настъпила на 10 декември 969 г. На този ден, или по-скоро нощ, както пише летописецът Лъв Дякон, над Константинопол валял мокър сняг. Вълните шумели, затова никой от стражите на двореца „Буколеон“, чиято фасада била обърната към Мраморно море, не усетил лодката, която спряла до мраморните стъпала. Нито пък забелязали как от прозорец на горния етаж с дебело въже била спусната голяма кошница. Неколцината мъже от лодката поред влизали в кошницата и били изтегляни горе. Там заговорниците извадили мечове и кинжали и се втурнали в спалнята на императора. Тя била отворена по молба на Теофано. „Тази нощ ще дойда при теб, нека спалнята да бъде отключена“, гукала привечер красивата императрица…

    Но когато нахлули в покоите, Йоан Цимисхий се паникьосал – леглото било празно! „Предадоха ни! Това е капан!“, извикал той. Ала Никифор бил наблизо, само на няколко метра от леглото. Той спял върху кожата на барс, поставена на пода. Императорът постъпвал така, откакто монах-отшелник му предсказал ранна смърт в собственото легло. Убийците хукнали към императора и започнали да го ритат. Съненият Никифор вдигнал глава: „Какво е това? Кой си ти?“

    Тържественото влизане на Никифор II в Константинопол през 963 г. Снимка: Уикипедия

    Лъв Дякон пише: „Йоан го сграбчил за брадата, а заговорниците така жестоко и нечовешки го удряли с дръжките на мечовете по лицето, че зъбите му започнали да падат. Йоан натиснал с крак гърдите му, замахнал с меча си и разсякъл черепа му на две. Друг го ударил с акуфий в гърба и го пронизал до гърдите. Това дълго желязно оръжие много прилича на клюна на чапла; разликата е, че акуфият е леко извит и силно заострен в края“. Така завършил живота си Никифор Фока – един от най-прославените императори на Византия.

    Неговият убиец Йоан, по прякор Цимисхий (от арменски – „нисък“; той произхождал от знатен арменски род) няколко дни по-късно бил провъзгласен за нов василевс. И тъй като Цимисхий бил воин, усърдно продължил делото на Никифор – водил войските на поход не по-рядко от него и също толкова победоносно.

    Между другото, той приключил дните си също по насилствен начин – от отрова, след като бил на трона по-малко от 6 години. Приблизително колкото Никифор Фока.

     

    Mистични места в Европа

    Стар свят. Изглежда, че няма град, замък или тясна калдъръмена улица, с която да няма свързана история за призраци, ужасни кървави тайни или мистични събития.

    По количество на непознатото, необяснимото и нереалното тази част на света все още изпреварва останалите. Запознайте се с места в Европа, свързани с непознатото.

    Прага, Чехия

    Мистичната столица на Европа, особено Старият град, предлага най-широк избор от срещи със свръхестественото. Да започнем с прочутия Голем от еврейския квартал, първият от поредицата Франкенщайновци.

    Къщата на д-р Фауст в Прага. Снимка: Уикипедия

    През март 1580 г. върховният равин Лев бен Бетцалел създава глинена фигура с височина около метър и половина и след това ѝ вдъхнал живот с помощта на кабалистични заклинания.

    Тогава всичко излязло от контрол. Голем се освободил от властта на създателя си. Усмирен, той е държан на тавана като плашило, но изчезнал по време на войната. Говорят, че понякога се разхожда в нощна Прага.

    А в Къщата на Фауст е живял и творил Едуард Кели, един от най-известните алхимици от Средновековието. Посещението на тази сграда гарантира успех във финансовите дела.

    Най-известният пражки призрак – духът на Ян Хус, изгорен с произведенията си на 6 юни 1415 г. – се появява в лунни нощи близо до Витлеемския параклис, където Хус проповядвал докато бил жив.

    Вторият призрак и символ на Прага е духът на Яхим Берка, който удушил собствената си невеста и след това се обесил. Сега, веднъж месечно, той тъжно стои на улица „Платнержская“ с надеждата да си поговори с невинно момиче. Смята се, че ако това се случи, призракът най-накрая ще се успокои.

    Пещерата на Алтамира, Сантилана дел Мар, Испания

    Безбройни са диамантите в каменните пещери … Но в тази – една от най-известните пещери в Европа – вместо диаманти ще видите „3D кино“ от каменната ера. Пещерните рисунки са многобройни многоцветни изображения на бизони, коне, сърни, диви свине и няколко човека.

    Освен това художниците са използвали релефа на стените, за да направят животните като „живи“, почти като в компютърната графика, и когато били осветени от пламъците на огнището, се е създал ефектът на движение в трите измерения наведнъж.

    Някой смята, че това е творение на „космически скитници“, а други настояват да не обиждаме нашите предци, защото и те са били запознати с усещането за красота. Те притежавали отлични артистични умения. Шедьоврите са създадени, според различни източници, от преди 32 до 19 хиляди години. И първите изображения на хора по стените на пещерата принадлежат към същата епоха.

    Ефектът от съзерцанието на рисунките е толкова удивителен, че реалността отстъпва и искате да полетите и да размахате копие. Вероятно във всеки от нас едновременно живеят примитивен човек и извънземен.

    Езерото Лох Нес, Инвърнес, Шотландия

    Това езеро е най-големият водоем в целия разлом Грейт Глен. В него има повече прясна вода, отколкото в цяла Великобритания. Но не заради това тук идват хора от цял ​​свят. Те искат да видят чудовището, прочутото Неси … или плезиозавър, оцелял от незапомнени времена, или напълно непозната форма на живот.

    Има легенда, че през Средновековието елегантен гущер с лебедова шия обичал да яде нещастни рибари, но скоро нещо не се е мяркал. В същото време снимките, макар и размазани и неясни, се появяват редовно.

    Както е на тази снимка, разбира се, колаж, туристите фотографират постоянно странни обекти в езерото.

    И въпреки че е малко вероятно да изненадат Неси, усещането за присъствието на нещо странно във водите на езерото е все по-силно. Невъзможно е да се отървете от мисълта, че сте наблюдавани от чифт внимателни и мъдри очи – очите на змей, който отдавна знае всички тайни на този свят.

    Бойнитски замък, Словакия

    В поразителната мрачна красота и строгост на готическия комплекс, основан през XII век на мястото на древен вулкан, живее интересен призрак от мъжки пол.

    Известният лейтенант и бизнесмен Ян Палфий, тогавашният собственик на замъка, бил отхвърлен от красива френска аристократка. Страдащият самотник никога не се оженил и в един момент се хвърлил в рова, като преди това завещал цялото си богатство на приютите …

    Като самоубиец Ян не е погребан на гробището, а в замъка. Може би затова неговата неспокойна душа и в нашите високотехнологични дни се скита из криволичещите коридори. Понякога призракът се наблюдава в компанията на жена в бяло.

    Но това не е гордата френска мадмоазел, а Анна Берн от Словакия, която по време на безсмислената Тридесетгодишна война се влюбила в немски офицер и му издала някои стратегически тайни. Тя била обесена, както тогава било прието, но по време на разследването била държана в замъка Бойнитски. Тя се заселила тук след смъртта.

    Комплексът на замъка е в отлично състояние, а за хора със силни нерви няма по-добро място за екскурзии. Фактът, че някои посетители се озовават в болница със сърдечен удар, не се брои.

    Задънената улица Мери Кинг, Единбург, Шотландия

    Това място в района на Стария град предизвиква ужас и страхопочитание в същото време. През XVII век, по време на поредната европейска чума, шотландските власти вземат радикално решение: те водели тук всички от града и околните села, които били заразени от ужасна и практически нелечима болест в онези години.

    Вероятно лекарите с алебарди са се считали за почти хуманисти: те не са изгаряли болните живи, както в Саксония, и не са ги поръсвали с негасена вар, както в Унгария. Те просто ги затваряли и чакали, докато болните сами не отидат на небето.

    Чумата в Шотландия не била толкова широко разпространена, колкото в континентална Европа, но имало много жертви. Според един архивен запис, през 1645 г. в разгара на епидемия Патрик и Джейн Макконахи оставили дъщеря си да умре на това място, след което призракът на Ани завинаги се заселил във влажните и мрачни улици на града.

    И до днес малката Ани докосва ръцете или дрехите на преминаващите по зловещата алея. Неспокойната й душа лети из стаите на древните сгради и пее шотландски песни за деца с жален глас.

    Предприемчивите единбургци организирали мащабни експозиции за живота на пациентите, болни от чума от онова време на задънената улица. Те изумяват със своя реализъм и сякаш се чуват стоновете на страданието и виковете за помощ …

    Оспидале Чита Нуова, Триест, Италия

    Случило се така, че в този пристанищен град през миналия век започнали да се раждат необичайно много талантливи и надарени с невероятни способности хора. Но в ежедневието, като правило, те били напълно безпомощни и попадали, от гледна точка на обикновения човек, в категорията на лудите хора.

    Ето защо тук е построена най-голямата болница в Италия за луди и хора със забавено развитие.

    Минали години и броят на пациентите само се увеличавал. Тогава професор Рампини, който, явно, не се отличавал с особено здрава логика, предложил сензационен метод на лечение – да се отвори гигантски развлекателен център, в който основно да работят неговите пациенти. И идеята се реализирала!

    Днес в магазини, бутици, кафенета и клубове продължават да работят гении, каквито професорът толкова искал да адаптира към обикновения живот.

    DJ-и, бармани, сервитьори … Изглежда попадате в обществото на истински марсианци, които четат мислите ви, говорят на странния си език, изпълняват извънземна музика и правят магически коктейли. И никой не се изненадва, че може би минават през стени, движат обекти и виждат в тъмното.

    Очевидно тази практика дава добри резултати, тъй като последната психиатрична клиника в Триест била закрита в началото на 80-те години. Броят на самоубийствата и хоспитализациите е намалял. На хиляда жители има приблизително 13,5 психо болни, а на разположение са четири центъра за психично здраве.

    Автор: Десислава Михалева

    Любопитни факти за краля-слънце

    Крал Людовик XIV (1638-1715) управлявал Франция 61 години. Той станал известен не само, защото построил великолепния Версайски дворец, но и понеже формирал Франция като държава и се превърнал в живо въплъщение на абсолютната монархия. Ето някои интересни факти за него.

    1. Когато Луи се родил през 1638 г., той бил сравняван с младенеца Иисус Христос. Наставникът му, кардинал Мазарин, писал, че Господ го е надарил с „всички качества“, така че да стане най-великият владетел, който светът някога е виждал. Освен това, се родил в неделя – деня на слънцето. Баща му Луи XIII умрял, когато момчето било на 4 години. Кардинал Мазарин заместил баща му.
    2. Луи оцелял във Фрондата – междуособици, които продължили 5 години (1648-1653). Имало момент, когато метежници нахлули в двореца, за да проверят къде е кралят и дали има намерение да избяга. Налагало се да помни, че двама негови предшественици – Анри III и дядо му Анри IV, били убити съответно през 1589 и 1610 г. След потушаването на Фрондата кралската власт се усилила, а ролята на парижкия парламент и аристокрацията станала второстепенна. Кралят бил убеден, че една страна може да просперира само при силна власт на монарха.
    3. Всяко лято, по време на война, Луи тръгвал на поход в Северна или Източна Франция. Някои от 80-те гранични крепости, които той построил, се използвали по прякото си предназначение дори през Втората световна война.

      Луи ХІV през 1673 г., худ. Клод Льофевр. Снимка: Уикипедия
    4. Управлението в периода от 1661 до 1673 г. било най-продуктивно. Тогава кралят провел реформи в социалната сфера и икономиката, създал много от държавните институции. При него започнал невиждан разцвет на изкуството, науката и литературата.
    5. От 1671 г. до смъртта си през 1715-та Людовик ХІV никога не е спал в Париж. Никой друг крал не избягвал така столицата като него. Основната му резиденция била дворецът Версай – най-големият и най-разкошният в Европа.
    6. Повече от 150 000 протестанти избягали от Франция, след като кралят отменил Нантския едикт, който им давал право на богослужения. Така заради притока на френски емигранти Лондон станал по-голям град от Париж.
    7. Луи неволно помогнал на заклетия си враг Вилхелм Орански да атакува Англия през 1688 г. Френският крал започнал поход към Свещената Римска империя през Рейн, като по този начин оставил другия бряг свободен и беззащитен. Това позволило на Вилхелм да отнеме английската корона от съюзника на Франция, английския крал Яков II.
    8. Луи имал много любовници и бил баща на повече от 10 незаконни деца. След смъртта на първата си съпруга през 1683 г. той тайно се оженил по любов за госпожа дьо Ментенон. Заедно те основали най-доброто интернатно училище за момичета по онова време в Сен-Сир през 1686 година.
    9. Той бил едновременно обичан и ненавиждан от своя народ. Докато наблюдавали погребалната процесия на Людовик през 1715 г., някои парижани (скрити протестанти) се радвали и слушали музика.

    В наше време обаче президентите на Петата република от Де Гол до Макрон го разглеждат като модел за подражание.

     

    10 предсказания от миналото за това каква трябва да бъде 2020 година

    Хората обичат да надничат в бъдещето. Пророците споделяли онова, което се появявало във виденията им. Това не са болните фантазии по тази тема на хората, обзети от мистични способности. Ако си припомним как нашите предци са виждали бъдещето, тогава трябва да живеем с един пръст на крака, без пари и с роботи.

    Маймуните ще работят за хората

    Корпорация RAND преди 25 години обявила, че през 2020 г. цялата физическа работа ще се извършва не от хора, а от маймуни. Специално обучените животни трябвало да станат водачи на превозни средства, чистачи, хамали и т.н. След съобщението корпорацията започнала активно да обучава орангутани, но опитът бил неуспешен. Животните, разбира се, научили някои неща, но не можели да карат коли.

    Хората няма да имат пръсти на краката

    В началото на 20 век хирургът Ричард Лукас, който изнася лекции в Медицинския колеж в Англия, направи интересно предположение: поради безполезността, пръстите на краката на човека ще изчезнат. Стъпалото ще има един голям пръст. Подобни „трансформации“ трябвало да бъдат завършени до началото на 21 век. Лукас уверявал, че до 2020 г. всички хора ще се отърват от 5-те пръста на краката. Интересното е, дали в това отношение обувките щяха да се променят?

    Телепортацията и телепатията са обичайни неща

    Технологичният експерт Майкъл Дж. О’Фаръл в своето произведение Промяна 2020 прави предположение, което не било предопределено да се сбъдне. Ученият обявил, че през 2020 г. ще настъпи период, в който хората ще започнат да общуват, използвайки телепатия, а телепортацията ще се използва за научни цели.

    След още 20 години телепортацията ще стане възможна в ежедневието. Хората ще се движат в пространството и времето с нейна помощ. Автомобилите и другите превозни средства ще престанат да съществуват. Също така хората ще говорят много малко, защото тогава ще могат да общуват, използвайки телепатия.

    Доставка на пощата с ракети

    Бързото получаване на информация винаги е вълнувало човечеството. Ето защо през 1959 г. е решено да се опита да се достави поща с помощта на ракети. Подводница, наречена „Барберо“, собственост на ВМС на САЩ, изпратила 3000 писма до политици. Ядрената ракетна бойна глава била заменена от пощенски контейнери. Изстреляните писма успешно стигнали до военноморската въздушна станция.

    Артър Самърфийлд – главният пощальон в САЩ по това време, казал, че вече едно писмо може да бъде доставено за няколко часа. Според него това е бил успешен тест за бърза доставка на поща: до 2020 г. това ще е единственият начин хората да получават писмата си. За съжаление Артър не би могъл да си представи, че в момента хората ще могат да получават информация много по-бързо.

    Хората няма да работят

    Известното издание Time през 1966 г. публикува на своите страници интересна статия, озаглавена „Футуристи“. В него се казва, че 21 век ще е ера на икономически подем. Човек няма да трябва да работи и цялата работа ще се извършва от роботи. От хората ще се изискват само научни разработки в медицината, науката, изкуството и т.н.

    Предполагало се, че само желаещите могат да се занимават с наука, докато всички останали могат просто да си живеят. Средният семеен доход за 3-ма души, който не изисква труд, трябвало да бъде 30 000 долара. Ако се извърши индексиране, то в наше време вече ще е 300 000. Жалко, че прогнозата не се е сбъднала.

    Всички ще имат радио шапки

    Списание Vogue през 1939 г. публикува на своите страници изявленията на дизайнера Гилбърт Род. В него звездата от модния свят говори за това какво ще носят през 2020 година. Дизайнерът вярвал, че жителите на Земята ще изоставят яки, джобове и копчета. Вратовръзки и други аксесоари също няма да има.

    Гилбърт също предложил мъжете да спрат да се бръснат. И бил убеден, че всички ще носят шапки с антени, които получават радио сигнал. За съжаление в повечето случаи прогнозите на Род не се сбъднали, освен че много мъже започнаха да носят бради.

    Хората ще станат вегетарианци

    Густав Бишоф – президент на Асоциацията на месопреработвателите в Съединените щати през 1913 г. прави изявление. В него се казва, че през 2020 г. хората ще спрат да ядат месо. Това се дължи на факта, че след 100 години за жителите на планетата няма да достигат животни, които могат да бъдат изпратени в кланицата. Месото ще струва много пари и не всеки ще може да си позволи да го купи.

    В този случай вегетарианството не е модна тенденция, а действие от безнадеждност. В наши дни вегетарианството набира все по-голяма популярност, не защото няма достатъчно месо, а защото мнозина смятат убийството на животни като нехуманно.

    Чай, кафе, тютюн ще излязат от мода

    Никола Тесла преди 100 години в своите интервюта често говори за опасностите от чай, тютюн и кафе. Той бил убеден, че до 2020 г. хората ще са наясно с опасностите от тези продукти. Няма да е модерно да се използват, тъй като съдържат много токсични съставки. До известна степен Тесла бил прав, защото сега хората все повече се отказват да пушат, но едва ли ще спрат да пият кафе и чай.

    Роботи ще има навсякъде

    Ариана Ван дьо Вен – експерт по глобалните тенденции, през 80-те години на миналия век прави изявление, че след 40 години роботите напълно ще се заселят до човека. Те ще станат терапевти, придружители, приятели, домакини, шофьори. Може би това ще се случи един ден, но засега трябва да се задоволяваме с роботизирани прахосмукачки, военни роботи и т.н.

    Хората ще могат да виждат бъдещето.

    Преди 8 години Дейв Евънс, сътрудник на Cisco Visual Networking, предположил, че хората ще могат да предсказват бъдещето си през 2020 г. Работейки като футуролог, Дейв бил сигурен, че ще бъде много лесно да се направи това. Ще се появят специални машини, благодарение на които ще бъде възможно. Те ще бъдат заредени със специални данни, позволяващи с точност от 90% да се предскаже съдбата на човек.

    Автор: Десислава Михалева