Репликата от заглавието можело да бъде изречена само в близкото минало – по време на Втората световна война и малко след нея. Става дума за едно нерядко срещано произшествие във Военно-морските сили на САЩ, които днес разполагат с 11 самолетоносача.

Това се случвало по време на бойни действия или учения. Какво всъщност ставало? Поради лоши климатични условия (мъгла, облаци, дъжд) или неправилни действия на пилота, той кацал по погрешка на „чужд“ самолетоносач. Разбира се, не става дума за вражески – а просто не на онзи кораб, към който самолетът бил прикрепен. Проблемът е, че всеки самолет си има „свой“ самолетоносач, на който каца и от който излита; там го обслужват, пилотът е в свой колектив, сред познати колеги и т. н. И, естествено, когато, по силата на различни обстоятелства, обърквал самолетоносачите и кацал не на своя, това предизвиквало усложнения.

В наше време това вече едва ли е възможно. Съвременните самолети, както и корабите, са толкова натъпкани с електроника, че дори да иска, летецът не може да обърка своя самолетоносач с друг. Но по-рано това наистина се случвало. Какви били последиците?

Разбира се, нищо сериозно. Но, все пак, това създавало допълнителна работа на цял екип техници от „чуждия“ самолетоносач, които сега, покрай основната си работа, получавали и допълнителна. Нали трябвало да обслужат и неканения гостенин? А всеки самолет след кацане има нужда от подробен оглед, евентуални дребни поправки и ремонти, зареждане с гориво и т. н. Естествено, никой не се радвал, че вместо да си почива, трябвало да се занимава с неочаквано възникналия проблем.

Но, така или иначе, оглеждали самолета, извършвали техническо обслужване, зареждали го с гориво и го изпращали по живо, по здраво. С една малка, но твърде живописна подробност: целият самолет бивал изписан с подигравателни надписи и рисунки. Още повече, че това бил удобен повод да се упражнява армейското чувство за хумор. Смутеният пилот бил обсипван с всевъзможни иронични забележки и насмешки – а техническият персонал, обслужващ самолета, получавал чудесен повод да упражнява остроумието и уменията си в художествено рисуване.

Какво пишели по фюзелажа на неканения „гост“? Обичайният армейски хумор, съвети да се премести в пехотата (военноморските летци поради високата си квалификация винаги били смятане за „елит“ и „аристокрация“ в армията), поздрави към техниците от другия самолетоносач с пожелания да се погрижат за невнимателния пилот. Рисували и съответните подигравателни картинки, които обикновено символизирали женските роднини на пилота. Така техниците си „отмъщавали“ на непохватния летец за допълнителната работа, която им отварял.

Иначе всичко минавало по план. Доклад за инцидента, поддръжка на самолета, подготовка за излитане. Все пак бил свой, а не на „жълтурковците“, както наричали японците.

Пилотът не можел да предотврати подобни гаври със самолета му, защото след кацането той напускал палубата и отивал да пише рапорт за произшествието. Командирите обикновено гледали през пръсти на такива произшествия, защото от тях нямало никакви вреда, а самолетите от палубната авиация и без това постоянно се пребоядисват.

Разбира се, имало и други случаи на кацане на палубата на първия срещнат самолетоносач. Това ставало в случай на спешна необходимост поради техническа неизправност или повреда, получена във въздушен бой. В такива случаи, естествено, никой не си позволявал ирония или насмешки.

Дотук става дума за кацане на палубата на свой, а не на вражески самолетоносач. Но е известен случай, когато сякаш и това можело да стане.

По време на „студената война“ съветските бомбардировачи Ту-95 редовно облитали районите близо до Куба, като правели аерофотоснимки. По онова време Военноморските сили на САЩ, включително самолетоносачи, носели постоянно дежурство около Куба, за да подсигуряват обявената й блокада.

Самолетът Ту-95 има размах на крилете около 85 метра – което е по-широко от палубата на всеки самолетоносач. Двигателите му са 4 с диаметър на витлата по 3 метра.

Веднъж американски изтребител от близкия самолетоносач прехванал такъв бомбардировач и полетял редом с него, като пилотът му със знаци поискал руснаците да отворят бомбените люкове и да покажат, че не носят бомби. Имало от какво да е обезпокоен, шега ли е – бомбеният товар на Ту-95 е 12 тона, плюс 16 крилати ракети Х-55М!

Това било стандартна процедура, съветските пилоти отворили и показали, че там има само фотоапаратура. Американецът се успокоил и решил да се пошегува, изобразявайки командата „Нареждам ви да кацнете!“

Съветските пилоти изненадано уточнили: „Да кацнем?“ – „Да!“ – „На самолетоносача?!“ – „Да!“

Руснаците вдигнали рамене, изобразили знак на съгласие, дори спуснали колесника и елероните – започнали да се снижават за кацане. На самолетоносача, виждайки, че огромният самолет идва към тях с явно намерение да кацне, което означавало да помете цялата палуба заедно с надстройките, настъпила паника. Всички се разбягали, някои наскачали във водата от височината на 9-етажна сграда. Ту-95 прелетял на метри от командната кула на самолетоносача и заминал към Куба. Казват, че на излизане от кабината летците изпопадали от смях.

След преговори между висши офицери от двете страни, уточнения и анализ на инцидента, американското командване наказало своя пилот с едноседмичен арест и лишаване от премия. Съветските летци също получили официално мъмрене за „хулиганската“ си постъпка – която неофициално била отпразнувана с богата трапеза.

На 21 януари 1793 г. френските революционери отрязват главата на Бурбонския крал Луи XVI. Някой от тълпата извикал, че сега Магистърът на ордена на тамплиерите Жак дьо Моле е отмъстен. Парижани решили, че проклятието, което тамплиерът отправил през далечния XIV век към френските крале, най-накрая се сбъднало.

Орденът на Тамплиерите

През 1119 г. група френски рицари, участващи в Първия кръстоносен поход, създавали Ордена на бедните рицари от храма на Йерусалим. Първият магистър бил Юг дьо Пайен. Братята охранявали поклонниците и притежавали земи и замъци в Израел, Сирия и Европа. Резиденцията на ордена била в джамията Ал-Акса в Йерусалим.

Наричали джамията храма на Соломон, а самите рицари в превод от френски тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“). През 1291 г. египетските мамелюци прогонили християните от Светата земя и орденът се преместил в Европа, където се оттеглил от военните дела и преминал към финансиране.

До четиринадесети век ордена на рицарите тамплиери се превърнал в богат заемодател, чиито длъжници били даже европейски монарси включително и самия папа. Техните резиденции били разположени в Германия, Англия, Испания, Португалия, Кипър, а центърът на ордена бил концентриран в Парижския храм. Броят на братята достигнал 30 хиляди души. Орденът на тамплиерите се превърнал както в духовна, така и в светска организация, която стояла над царе и благородници, което плашело властите.

Поражението на тамплиерите

Кралят на Франция, Филип IV Хубави, решил да прекрати влиянието на мощните тамплиери. След споразумение с папа Климент V, сутринта на 13 октомври 1307 г. той заповядал започването на арестите. По този начин Филип получил двойно обезщетение: нямало нужда да изплаща дългове на тамплиерите, а имуществото им било конфискувано в полза на короната и църквата.

В затворите братята били измъчвани, и изтръгвали от тях признания за богохулство, зоофилия, содомия, поклонение пред идоли и демона Бафомет, който им е осигурил богатство. След признанията те били екзекутирани или затворени до края на живота си.

На сутринта на 18 март 1314 г., на тръстиковия мост насред река Сена последният магистър на тамплиерите Жак дьо Моле бил изгорен на клада. Вече поглъщан от пламъците на огъня, той извикал:

„Господ знае, че умирам несправедливо осъден. Следователно много скоро нещастията ще паднат върху главите на онези, които несправедливо ни осъдиха. Господ ще ни отмъсти, убеден съм в това. Ти, Господи, моля те, насочи погледа си към Дева Мария, за да ни приеме. Папа Климент V, пред Господния съд казвам – смъртта ще те намери след четиридесет дни, а крал Филип, преди тази година да приключи! 

Думите на последния магистър на тамплиерите са записани от френския летописец, съвременник на онези събития, Годфрой от Париж.

Обаче не навсякъде започнали преследване на тамплиерите. В Испания тамплиерите създали ордените на Калатрава, Алкантара, Сантяго Мечоносеца и се преместили в тях. Същото се случило и в Португалия, където се преобразували в Ордена на Христос. Тамплиерите не били арестувани и в Германия. В много региони на Европа братята били задържани, но оправдани и освободени.

Проклети крале

Изненадващо, проклятието на екзекутирания магистър се сбъднало. През април същата 1314 година, папа Климент умира в страшна агония от възпаление на червата. На 29 ноември Филип Хубави изпаднал в парализа, паднал от коня си и бил стъпкан от копитата му.

Тримата синове на краля последователно управлявали Франция за кратко и посредствено. След военнен поход по-възрастният Луи X на 27-годишна възраст починал от треска. Той заемал трона 2 години. Средният брат Филип V царувал шест години и също починал внезапно. Дошло време за най-малкия от синовете на „проклетия цар“ – Карл IV. Той също носил короната 6 години и починал от болест.

С Карл се прекъснала династията на по-възрастните Капетинги и властта преминала към по-младите клонове на кралското семейство, първо Валоа, а след това Бурбоните. Смъртта на децата на Филип Хубави провокирала Стогодишната война между Франция и Англия. По ирония на съдбата, последното убежище на френския крал Бурбон Луи XVI, свален от голямата революция, бил замъкът Темпъл – парижката резиденция на тамплиерите.

Революционерите отрязали главата на Луи с гилотината. По времето, когато монархът бил екзекутиран, гражданинът Луис Капет се провикнал:

Проклятието на Жак дьо Моле, който не призна вина и не се разкая преди смъртта си, се изпълни.

На пръв поглед цветарството е мирно, спокойно занимание, което няма абсолютно нищо общо с войната. Обаче тези, които искрено мислят така, са в неведение за съвременните разработки на Пентагона. Днес Министерството на отбраната на САЩ отделя финансови средства за създаване на шпионски растения с помощта на генно-модифицирани организми (ГМО).

През последните десетилетия се наблюдава еволюция в начините за изучаване и събиране на секретна информация. На пръв поглед, толкова много неща служат за тази цел: интернет-мрежи, нанороботи, „стада“ от дронове, виртуални вселени… Какво още? Но и тук може да се случи изненада. В лабораториите на Пентагона се разработва необичаен проект: използването на ГМО-растения със сензори и система за извличане на данни. Тоест, самата природа ще се ангажира с шпионаж и ще работи за американските въоръжени сили!

Разбира се, това е оригинална идея: след като класическите методи за проследяване на врага не могат напълно да изпълнят основната си задача, ненадеждни са и лесно се засичат, американците решават да използват природата. Проектът за отглеждане на „бойна флора“ получил името АPT (Advanced Plant Тechnologies – „Усъвършенствани растителни технологии“). Например, ако потенциален враг организира производство на оръжие, създаде бункер или надеждно зарови експлозиви в земята и смята, че никой не знае това – тогава близките растения веднага ще съобщят.

На теория, Advanced Plant Technologies изглежда многообещаващ проект. Нали е възможно семената на „шпионските“ растения да се разхвърлят върху огромна площ? Биологичните разузнавачи ще действат ежедневно, целогодишно и денонощно. Те не изискват финансови разходи.

Такива шпиони може да бъдат жертвани с десетки и стотици хектари. И не само на широки площи. Може и в обикновена стая. Откриването им е изключително трудно, ако не и невъзможно. Кой ще заподозре, че едно обикновено мушкато или фикус работят за врага?

Но, за да се създаде такъв „растителен шпионин“, е необходимо да се решат голям брой проблеми. На първо място, естествено, е необходимо да се предвиди влиянието на паразитни организми, болести, тревопасни животни, селскостопанска химия върху растението. Кой знае как едно цвете ще реагира, ако обемът на нитрати в земята надвишава нормата? Дали растителният разузнавач ще предаде невярна информация или ще умре? Или ще издаде истинската си „шпионска“ същност, тоест, ще се саморазобличи?
Освен трудностите с дистанционно или предварително програмирано самоунищожение на „заловена“ китка, има и технически затруднения.

Всички знаят, че растенията са чувствителни към химикали и патогени, като реагират по различен начин: те на свой ред произвеждат химически вещества, променят размерите си и пр. В Пентагона мечтаят как да фиксират стабилна реакция към конкретни вещества, за да се показва какво се случва в региона, където растението извършва разузнаване – и след това да получат информацията от своя „биологичен шпионин“. Освен това, растителният „агент“ трябва ясно да отчита радиацията и наличието на електромагнитно излъчване. За да се постигне тази цел, не може без ГМО.

Следващата трудност е, че растението трябва да бъде не само умно, но и да има висока устойчивост. По-специално, растителният разузнавач трябва да издържи на всеки климат, включително суров, и също да бъде „всеяден“ – тоест, да се изхранва от всякакви почви.

Финалната трудност – когато вече бъде създадено такова цвете, се поражда от проблема с организирането на система за дистанционно проследяване и извличане на данни.

Обаче, на фона на основната задача, това вече са малки неприятности. Пентагонът искрено вярва, че изпълнението на проекта е възможно. Допълнителен аргумент е, че този метод на шпионаж не изисква сериозни разходи от държавната хазна. Перспективите са обещаващи. Какво ще се случи на практика – времето ще покаже.

Една от най-необичайните и любопитни шпионски операции била проведена по време на „студената война“ в ГДР. Не се знае кой умник дал идеята за нея. Но веднъж англичаните получили информация, че поради многобройните икономически санкции руснаците нямат тоалетна хартия. А вместо това използват листове от различни документи. Речено – сторено: британските, американските и френските шпиони получили задача да ровят в боклука за документи, използвани като „тоалетна хартия“. Операцията получила „екологичното“ название „Тамариск“. Думата „тамариск“ се използвала в професионалния шпионски жаргон за обозначаване на неразложени органични частици. Другата, по-вулгарна версия, е, че операцията била наречена така, защото младите филизи от това растение през есента имат силно слабително действие. Така или иначе, животът на колегите на Джеймс Бонд заприличал на карикатура на битието на златотърсачи.

Преди да ровят из биологичния боклук в търсенето на хартия, която заменила тоалетната в съветския съюзник ГДР, шпионите дори не можели да допуснат, че ще изпаднат до такова срамно занимание. Първите опити завършили с неуспех: разузнавачите внимателно оглеждали канализационната система на противника, но намирали нищо важно. Причината била елементарна: листовете от документи не се разтваряли в течности и затова ги слагали в кошчета – откъдето после ги изхвърляли в общите сметища. Насоката на операцията била коригирана. Шпионите започнали да ровят в кофите за боклук и сметищата.

Разбира се, те не се интересували от всяко сметище, а само от онези, които били разположени в близост до важни места. Например, до болници, за които имало сведения, че в тях се лекуват важни личности от сферата на военни и учени от секретни учреждания. Шпионите се оплаквали, че освен на документи, редовно се натъкват на медицински отпадъци – ампутирани ръце и крака, превръзките и др. Началниците им се замислили, а после заповядали да събират от контейнерите за боклук и отрязаните крайници. По тях можело да се узнае какъв барут се използва в патроните на съветските и гедеерски военни. Много ценна информация!

Човек може да си представи как висококвалифициран разузнавач тихо си проправя път до болничния боклук късно през нощта и рови из отпадъците, търсейки използвани за тоалетна хартия документи, ампутирани ръце и крака. Но какво да се прави: дългът над всичко! Във филмите за Джеймс Бонд британските шпиони в безупречни костюми и папионки пият мартини в луксозни барове и разиграват милиони в луксозни казина – а на практика се оказало, че търсят листове, използвани в клозетите от съветските военни в ГДР. След което сортират „разделно“ находките: хартията в една торбичка, отрязаните ръце и крака в друга. Със събраното „богатство“ разузнавачът се завръщал в базата и предавал намереното „имане“ за изследване в съответните лаборатории. Там вече го изследвали експерти от различни специалности. Всичко описано изглежда необичайно и глупаво, но усилията на шпионите донесли богати резултати.

Всъщност, тоалетната хартия наистина била дефицитна, при това навсякъде: и в стратегически обекти, и в дипломатическите учреждения! Постепенно операция „Тамариск“ породила нов термин в жаргона на разузнавачите. Да „тамарискаш“ вече означавало да се ровиш в боклука при търсене на информация. Това било по-благоприличната версия. Някои от разузнавачите наричали тези действия много по-откровено: „ровене в лайната“.

Успехите на „Тамариск“ станали повод да се увеличи обхвата на операцията. Шпионите започнали да посещават сметищата, разположени в близост до военни полигони. По време на учения било невъзможно да се влезе в такива обекти, но пък никой не забранявал ровенете в боклука.

Освен това, шпионите проверявали военните гробища и записвали времето на смъртта, посочено върху паметниците. Ако някой откривал важна информация, го повишавали.

На свой ред и самите те си отмъщавали: най-смърдящите и въобще „ароматни“ документи изпращали в онзи отдел, който най-много ги тормозел. Така използвали възможността да се гаврят с неприятните си колеги.

Операция „Тамариск“ била обявена за успешна и я приключили едва през 1990 г. след падането на „желязната завеса“.

Заобикалянето на законите и намирането на недостатъци в системата не е дело  само на лошите измамници. Предприемчивите хора по света, благодарение на иновативното си мислене, намират ползи там, където за другите е невъзможно.

Срещу Банката с банкови методи

Бившият служител на реда, 42-годишният Дмитрий Агарков, спечели слава по целия свят, благодарение на шегата си с Tinkoff Bank . Той сканирал договора, изпратен му по пощата и направил промени с дребен шрифт, като добавил, че лихвеният процент за използване на заема и комисионната за издаване на пари в брой е 0%. Банката подписала този документ, просто защото никой от служителите не препрочел договора. След две години използване на банковата кредитна карта от Агарков, срещу него било заведено дело, което съдът отказал да удовлетвори. Самият Агарков решил да съди кредитната институция за 24 милиона рубли, но след продължителни преговори и двете страни мирно се оттеглили.

Година безплатни VIP услуги

Китаецът Куонг бил клиент на VIP зоната на летището цяла година, въпреки че никога не е летял. Летищните услуги за клиенти от бизнес класа предлагат редица услуги, чиито стойности са включени в цената на билета. Сред тях са първокласна храна, бар, зона за релакс – и всичко напълно безплатно. Китаецът купил билет за бизнес класа, за самолет на China Eastern Airlines, но го отменял всеки ден, като по този начин подновявал своето „членство“ във VIP клуба на летището Yushu Xian. Той всеки ден обядвал на най-високото ниво, а след това, прехвърлял полета си за следващия ден. Това се повтаряло в продължение на цяла година, докато накрая не бил разобличен: факт е, че името му в списъка на пътниците на борда никога не се е появявало и той е пререгистрирал билета за полета около 300 пъти.

Наемане на програмисти от Китай

Отделът за сигурност на американска компания открил нещо необичайно. Един от служителите харчел твърде много интернет трафик за търсене на видео, както и на сайтове като Reddit и eBay, не свързани с дейността на компанията. Оказало се, че четиридесетгодишният специалист по софтуер делегирал цялата си работа, като я възлага на специалисти от Китай. Между другото, той платил само една пета от личния си доход, като възнаграждение за услугите на работниците в Шанхай, и допълнително печелел от гледане на видеоклипове с котки и онлайн пазаруване.

Закон срещу тютюнопушенето

През 2007 г. щата Минесота, Съединените щати приел закон за борба с тютюна, който забранява пушенето в барове. През зимата никой от посетителите на бара не искал да излезе навън да пуши на студа. Пушачите останали у дома, а собствениците на барове и ресторанти загубили печалба. В закона обаче имало интересна клауза. Според закона човек е освободен от отговорност за пушене на неправилно място, ако е актьор и играе роля, която включва пушенето на цигари и тютюн. Тъй като законът не уточнявал дали става въпрос само за професионални артисти или аматьори, собствениците на местния бар Barnacle започнали да организират вечерни театрални представления, където целият персонал и посетители станали актьори. Форматът на такива „действащи“ партита излязъл от щата и се разпространил за удоволствие на американските любители на тютюна.

На почивка за сметка на производителите на пудинг

През 1999 г. калифорнийският инженер Дейвид Филипс се натъкнал на съвместна промоция на производител на десерти и нова авиокомпания. Условията на акцията гласели, че на всеки 10 промоционални кода от пакет пудинги, купувачът ще получи 1000 мили, които може да използва по всяко време. След няколко прости изчисления Дейвид Филипс преценил, че след като натрупа достатъчен брой мили, той ще може да лети безплатно и ако цената на пудинга е няколко пъти по-ниска от услугите на авиокомпанията, тогава офертата е необичайно изгодна. В крайна сметка той купи 12 150 пакета пудинг, което му струвало 3140 долара. Той успя да натрупа толкова мили, сякаш е похарчил $ 25 000 за билети. Тъй като самият Дейвид не можел да се справи с толкова много пудинг, продуктът бил дарен на армията на спасението. Така благотворителността му спестила данъци от 800 долара. В резултат на предприемчивостта на Дейвид, семейство Филипс летяло безплатно три години.

Тийнейджъри, които печелят от любителите на XXX

Две момчета от Ню Джърси публикували реклама в New York Post, за продажба на комплект от 10 хитови филма XXX само за $ 49.95. Обикновено комплект от 10 касети струва най-малко 100 долара, а предложението изглеждало много изгодно за феновете на жанра. Основното условие на транзакцията е плащане чрез паричен превод или чек по пощата – не се приемяли пари в брой и банкови карти. Имало много купувачи. Предприемчивите момчета открили банкова сметка, в която превеждали средства от получени чекове. Те дали гръмкото име CHILD PORNOGRAPHY VIDEOS INCORPORATED, на компания, на която била открита сметка. След това тийнейджърите изпращали обратно писмо, в което заявявали, че поради големия брой кандидати, не са в състояние да изпълнят всички поръчки. Чек за 49,95 долара от ДЕТСКО ПОРНОГРАФСКО ВИДЕО бил прикрепен към извиненията в писмото, но никой не бързал да го осребри, за да не предизвика подозрения. Въпреки, че всички чекове и сметки бяха напълно законни, клиентите не ги осребрили.

Вратичка в кредитната карта на CitiBank

CitiBank предлага кредитна карта, която позволява да върнете 5% от покупките по сметките на телефонни оператори като Airtel, BSNL, Vodafone и други. Проверката на телекомуникационната услуга се извършва въз основа на кодовете на категорията на търговеца, а доставката на средствата и определянето на техния статус се извършват от MasterCard и Visa. Airtel пусна своя електронен портфейл, който може да бъде попълнен с кредитна карта, интернет банкиране, за да използвате тези пари, когато пазарувате онлайн. Airtel и CitiBank имат един и същ MCC (4-цифрен номер, който класифицира вида дейност на точка на продажба в транзакция за плащане с банкова карта), така че процентът на операциите с банкова карта може да бъде прехвърлен в портфейла на телефонния оператор и след това отново изпратен в картовата сметка.

Княжество от 30 души в Австралия

В края на 60-те години австралийският фермер Леонард Кесли получил много голяма реколта от пшеница. Предвид наложените от държавата земеделски квоти, това можело да се превърне в проблем за него. Правителството нямало намерение да увеличава обема на законната продажба на зърно и дори напротив заплашвало да отнеме „излишната“ земя. В отчаянието си от подобна несправедливост Леонард се опитал да се отдели от Австралия и да обяви земята си за независима държава. По този начин, пет семейства от провинция Хът Ривър се обединиха в княжество с независима валута, символи и владетел в лицето на Негово височество княз Леонард I от Хът. Поради продължителните процедури австралийското правителство не успяло да предотврати този процес на отделяне. Така през 1972 г. провинцията спряла да плаща данъци и до ден днешен 30 души живеят в независима държава (въпреки че са издадени около 14 000 паспорта). Между другото, примерът на Кесли вдъхновил много микронационали по целия свят.

Плаващи домове в Сиатъл, които не се облагат с данъци

Преди много години масовото преселване на жители в Сиатъл драматично променило облика му. Всичко започнало с факта, че в началото на XX век един от особено предприемчивите граждани установил, че законът не облага движими вещи, като лодки, салове и друг воден транспорт. Това означава, че може да  се построи къща във водата без нищо да се плати на държавата. И така Сиатъл бързо обрасъл със салове и лодки. Тези жилища били построени главно от онези, които не са могли да си позволят да купуват земя. С течение на времето лодки с къщи наводнили цялото езеро, което довело до замърсяване на екосистемата  и намеса на правителството. Броят на водните сгради бил ограничен, електричеството било доставено до къщите, а състоянието на къщите върху салове се приравнили към обикновените сгради. От приюти за бедните тези къщи се превърнали в домове за особено заможни граждани.

Самолетни билети и монетен двор на САЩ

Известно е, че банкнота от 1 долар струва на САЩ повече от монета от 1 долар, която може да бъде в обръщение много по-дълго. През 2010 г. монетният двор реши да увеличи тиража на монетите в долари, като предложи на всички да ги купуват онлайн, използвайки кредитни карти. Освен това нямало ограничения за броя на закупените монети, които всеки може да си поръча. Джейн Llau Llau била една от малкото, които усетили как да правят пари по следната схема. Тя поръчала големи количества монети, използвайки карта с кешбак, което позволява да получи възстановяване на малък процент от сумата за покупката, под формата на бонус в мили от авиокомпания. Тя получила монети с безплатна доставка, пренесла ги в банка с депозитна сметка и изплатила кредитния си баланс. Благодарение на дупка в системата, Джейн успяла да спести от билети и да лети на почивка безплатно.

Б-17 е най-известният американски бомбардировач през Втората световна война.

Въпреки, че по това време в американските ВВС имало машини с подобни и по-добри характеристики, именно B-17 поради надеждността и бойните си качества символизирал силата на американската авиация. Той получил неофициалното название „летяща крепост“.

Работата по създаването на бомбардировача, който по начало бил предназначен да засили бреговата отбрана на САЩ, започнала през 1934 г., когато бил обявен конкурс. Компанията „Боинг“ първоначално планирала четиримоторен модел с изцяло метален планер, затворена кабина и прибиращо се шаси, в съответствие с най-добрите идеи на времето. Първият прототип станал публичен през юли 1935 г., след което получил известния си прякор. Месец по-късно B-17 значително надминал моделите на конкурентни фирми в проведените сравнителни изпитания, като получил отлични шансове за държавна поръчка. Но в края на август същата година експерименталният образец, наречен „Модел 299“, се разбил и бил дисквалифициран.

Отличните технически характеристики на самолета обаче не останали незабелязани от специалистите и през януари 1936 г. на Boeing било предложено да доработи B-17 и да представи 13 бомбардировача, които да се подготвят за серийно производство.

Доработените екземпляри преминали строга проверка при различни условия и прелетели повече от 9000 километра за една година без значителни произшествия и неизправности. Така „Боинг“ получил желания договор и машината с индекс Б-17 влязла в серийно производство. Бомбардировачът започва да се произвежда масово през юли 1939 г. Това продължило 6 години в Сиатъл, Бернбанк и Лонг Бийч. Били произведени общо 12 700 самолета от различни модификации.

Б-17 се състои от 4 четири блока, като всеки е от 9 модула. Крилото му е сглобено от 18 секции с решетка на основните странични елементи. Бомбардировачът е проектиран с изцяло метален кил (вертикалната „опашка“), а металната рамка на управляващите плоскости е с платнено покритие.

Самолетът Б-17 се прочул с отличната си жизнеспособност – много машини се завръщали на летищата при всякакви повреди, дори много тежки. По повечето си характеристики той значително превъзхождал своите конкуренти. Бойният му товар бил 7.5 тона, максималното тегло при излитане – почти 30 тона. Пределният му боен радиус е 3219 км, което съвпада с данните на повечето му конкуренти. Но защитното му въоръжение се състои от 13 картечници калибър 12,7 мм с боекомплект от 6380 патрона. Самолетът можел да носи бомбен товар до 7900 кг, но такава практическа нужда възниквала рядко. Обикновено теглото на бомбите било средно около 2300 кг. В бомбения отсек можело да се поставят два допълнителни резервоара за гориво, за да се увеличи максималният боен радиус.

Отначало за собствена защита Б-17 имал само 4 картечници. Сред предимствата му била и тяхната далекобойност – около 1 км срещу 400 м на изтребителите. Самолетът бил особено уязвим отпред, но тази посока създавала големи трудности и за противника по време на атаката – времето за стрелба не надвишавало две секунди.

Опитът показал, че повечето бомбардировачи били сваляни поради липсата на огнева защита. Затова основната тактика при използването на тези самолети предвиждала шахматен строй, което осигурявало максимална сигурност – но пък създавало трудности за избягване на противовъздушния огън. Доста Б-17 били свалени, докато не им придали изтребително прикритие.

Екипажът се състоял от командир, втори пилот, щурман – който едновременно управлявал една носова картечница, бомбардир – отговарящ за втората носова картечница, борд-инженер –  съчетаващ основните си функции с управление на горната картечница, стрелец-радист, стрелец на долната картечница, ляв и десен странични картечари, стрелец на задната картечница.

През 1942 г., след появата на усъвършенствани модификации, Б-17 се проявил добре в операциите на японския фронт. През 1943 г. бомбардировачите успешно се използвали при нападения срещу Германия. Отначало имало големи загуби, но след като започнали да изпращат изтребители, пораженията спаднали до не повече от 11 на 200 самолета.

„Летящи крепости“ също са използвани за бомбардировки на София и други български градове по време на войната.

Гренада е най-южният от Антилските острови. Държавата заема и южната част от архипелага Гренадини, където най-големият остров е Кариока. През 1983 г. в Гренада живеели в бедност и нищета малко повече от 90 000 души. Населението на столицата Сейнт Джордж било само 7,5 хиляди граждани. Забележителност на града бил Медицинският институт, където са учили приблизително 700 американски студенти. Това образователно учреждение носело на държавния бюджет около 10-15% от годишните му приходи.

През 1979 г. Морис Бишоп, ръководителят на лявото движение JEWEL, организирал преврат и отстранил от поста му министър-председателя Ерик Гери, който бил затънал в корупция, окултизъм и борбата срещу дисидентите. Бишоп незабавно установил военни и търговски отношения с Куба и Съветския съюз. Държавата имала най-голяма нужда от развитието на удобно разположеното международно летище, за да увеличи приходите си от самолетен трафик. До есента на 1983 г. 700 военни строители от Куба почти завършили изграждането на нова писта.

Новият 40-и американски президент Роналд Рейгън бил неприятно изненадан. Не стига, че комунистите вече били в Куба, Никарагуа, без малко и в Салвадор – а сега и в Гренада строят летище. Явно нещо трябвало да се направи!

В това време заместникът на Бишоп, радикалният марксист Бернард Корд, на 13 октомври 1983 г. арестувал своя шеф, който скоро бил разстрелян. В държавата настъпили размирици.

При това положение за американците първостепенна задача било да изведат сънародниците си от зоната на конфликта – това били най-вече студентите, които учели в Сейнт Джордж. В Съединените щати бързо събрали бойна група от 82-ра въздушно-преносима дивизия, 2 подразделения рейнджъри и отряд морски пехотинци.

Проблемът бил, че никой нямал конкретен план за действие. А в същото време десантът на острова под кодовото име „Спешна ярост“ (Urgent Fury) бил планиран за 05.00 ч. на 25 октомври 1983 г. Войниците взели със себе си двоен запас патрони за карабините М16 – но не носели гранати.

В определения час десантниците с транспортни самолети С-130 поели към Гренада, за да завземат летището в южната част на острова. Два дни преди това там се десантирал екип от 4-ма елитни пехотинци – „морски тюлени“, но всички се издавили в бурното море. Така започнали неприятностите, които сега обаче продължили. Локаторите и навигационните системи на първите 2 самолета блокирали. Така рейнджърите с 3-ия самолет били принудени да кацнат първи – в 5.30 ч. сутринта. Откъм острова зенитни оръдия открили слаб огън, но американските самолети за огнева подкрепа AС-130 „Спектър“ бързо ги накарали да замлъкнат.

Пехотинците се десантирали отделно от другите – с вертолети в източната част на Гренада. Най-вълнуващите приключения се паднали на специалните сили, които се приземили с 30 минути по-късно от предвиденото. Въоръжени само с картечни пистолети, те се оказали като на длан пред позициите на противника, чиито войници били въоръжени с автомати „Калашников“ АК-47. Затова на места командосите били принудени набързо да избягат в тропическата джунгла. Друг екип „морски тюлени“ бил принуден да се върне обратно в морето.

Поради силния обстрел с „калашниците“, командосите се помолили за помощ от всички възможни сили – самолетите за огнева подкрепа, вертолетите на морските пехотинци, изтребител-бомбардировачите А7-“Корсар“ на ВМС. Тогава вече хаосът навлязъл в своята кулминация. Два американски вертолета се сблъскали, един от пилотите загинал. Други 2 били свалени от зенитния огън, загинали още трима души. Освен това един от военноморските „Корсар“-и унищожил местната лудница, понеже я сметнал за военен обект.

Междувременно в 7.35 рейнджърите завзели летището. Техен джип тръгнал да оборудва контролно-пропускателен пункт, при което обаче загубил ориентация и попаднал под обстрел. Загинали 4 рейнджъри, 1 бил тежко ранен. Към обяд височините около летището вече били под контрола на рейнджърите. Самолети с десантници от 82-ра дивизия започнали да кацат на пистата.

В 15.30 часа три бронетранспортьора БТР-60 внезапно нападнали американците. Американските войници в отговор започнали да стрелят с гранатомети и безоткатни реактивни 90-мм оръдия – 2 бетеера били повредени, а трети унищожен от щурмови самолет А7 „Корсар“.

Сутринта на 26 октомври морските пехотинци с танкове М60 и амфибии все пак успели да се промъкнат към обстрелваните флотски командоси. Неочаквано патрулен екип попаднал на кубинска засада – двама американци били убити, а петима ранени. Едва в 8.35 повечето кубински строители се предали.

Привечер студентите били отведени от острова с хеликоптери CH-46, при което една машина закачила палма с витлото си и паднала – но, за щастие, никой не загинал. На другия ден уж всичко било наред – докато един „Корсар“ по погрешка не нападнал с ракети и снаряди щаба на парашутистите от 82-ра дивизия. Били ранени 17 души, един от които по-късно починал.

Сега било необходимо да се превземе казармата, където се били укрепили стотици кубинци. Американските рейнджъри се качили на вертолети „Черна акула“ и излетели. Кубинците със силен огън повредили хидравликата на машините и две от тях се сблъскали във въздуха. Трети вертолет при приземяването си се натъкнал на канавка и при опита да излети се блъснал в другите два. В тази неразбория американците, които били вътре във вертолетите, практически не получили рани, но тези, които се озовали отвън, били насечени от витлата. Трима рейнджъри загинали, а 5 били тежко ранени.

Така в резултатът от операцията „Спешна ярост“ загинали 19 американци, (от над 7000 участващи в нея), 25 кубинци, 45 въоръжени гренадци и най-малко 24 цивилни.

Студентите и другите чужденци били откарани от Гренада, пленените кубинци били отпратени за родината им. Разбили се общо 9 вертолета, които вече не подлежали на ремонт.