Елизабет Йоркска е родена на 11 февруари 1466 г. в Лондон. Неин баща е крал Едуард IV, а майка й – Елизабет Удвил, амбициозна, властна и много красива жена. Малката Елизабет била първото дете на съпрузите.
След смъртта на Едуард IV през 1483 г. на престола трябвало да се възкачи братът на Елизабет, Едуард V – който обаче така и не бил коронясан. Въобще, синовете на покойния крал и Елизабет Удвил – Едуард и Ричард, били държани в Тауър, ужким под защитата на чичо им Ричард. Той обаче умишлено бавел коронацията, а скоро въобще обявил всички деца на Едуард ІV и Елизабет Удвил за незаконни; уж брат му, покойният крал, преди брака си бил обвързан с обещание да се ожени за друга жена. Скоро известия за двамата малки принцове – Едуард V и Ричард, които били затворени в Тауър, изобщо престанали да се чуват.
Какво се е случило с тях, до ден-днешен не е точно известно; това е една от най-интригуващите загадки в британската история. Най-вероятно момчетата са били убити. Не е ясно само по чия поръчка. Дълго време се смятало, че зад това стои самият им чичо Ричард, но все още е невъзможно да се докаже със сигурност.
Така през юни 1483 г. Ричард станал крал под името Ричард ІІІ. Положението на Елизабет Удвил и нейните деца се влошило значително, но тя нямала намерение да се предаде. Започнала да планира интрига срещу Ричард, като решила да използва най-голямата си дъщеря Елизабет Йоркска за оръжие в тази битка.
По това време вече няколко десетилетия Англия страдала от политически междуособици: представителите на две династии, Йорк и Ланкастър, се борели за трона. Този период, известен като Войната на Червената и Бялата роза, достигнал своя връх с появата на амбициозния, но не съвсем легитимен Хенри Тюдор. Като се има предвид, че правото му да стане законен английски крал било доста спорно, Хенри трябвало да заеме трона със сила. Той си осигурил подкрепата на французите и стоварил десант с малка армия в Уелс, където успял да събере нови поддръжници. През 1485 г. се състояла решителната битка, която определила съдбата не само на Хенри, но и на цялата страна за много дълъг период – ако не и завинаги. Ричард III загинал в битката при Босуърт на 22 август, след което Хенри бил обявен за крал още на бойното поле. 30-годишната вражда, която изтощила държавата, приключила.
Новият крал на Англия разбирал, че за да укрепи собствената си политическа позиция, трябва да се ожени за подходяща дама. Още преди войната той планирал, в случай на победа, това да бъде Елизабет Йоркска – тя, като дъщеря на крал, имала много по-голямо право на трона, отколкото самият той. Чрез брак с йоркската принцеса Хенри Тюдор, който бил далечен роднина на Ланкастърите, можел не само да се легитимира в очите на хората, но и да осигури горе-долу спокоен живот на своите наследници. За доброто на държавата Йорк и Ланкастър трябвало окончателно да сложат край на враждата и да обединят родовете си. По този начин двете линии се слели и образували кралската династия Тюдор, която впоследствие дала на Англия такива монарси като Хенри VIII и Елизабет I.
След като станал крал, Хенрих отменил акта на Ричард, който обявявал Елизабет и другите деца на Удвил и Едуард ІV за незаконни. Никой не трябвало да се съмнява в правомерността на претенциите на Тюдорите за трона. Женитбата на Елизабет и Хенри донесла дългоочаквания мир в държавата. Символът на сливането на родовете на Йорк и Ланкастър станала розата на Тюдорите, която съчетала двата цвята – белият на Йорк и червеният на Ланкастър.
Елизабет, чието детство и младост преминали в бурните години на война, избрала за себе си позицията на миротворец. Съвременниците отбелязват нейната доброта, скромност, топлина и жизнерадост. Венецианският посланик в свой доклад споменава хуманизма и благотворителната й дейност, а Еразъм Ротердамски говори за нея като за „блестяща“ жена.
Смята се, че самата Елизабет е учила децата си на определени науки. Сравнителен анализ на почерка на Елизабет и нейния син Хенри (бъдещият Хенри VIII) показва наличието на общи елементи. Вероятно тя е била първият му учител. Едва ли е било позволено на Елизабет да образова първородния си принц Артур, тъй като престолонаследникът трябвало да бъде възпитаван по много специфичен начин. Но е възможно тя да е станала наставник за другите деца. И двамата родители, Хенри и Елизабет, вземали активно участие в живота на децата си, което не било често срещано в кралските семейства.
Историците са съгласни, че съюзът между „бялата принцеса“ и първия крал от династията на Тюдорите е бил щастлив и хората горещо приветствали тази двойка . Въпреки, че бракът бил организиран от техни роднини по политически причини, съпрузите искрено се обичали. Известно е, че двамата редовно си разменяли нежни писма и подаръци.
Хенри и Елизабет имали 8 деца, но само четири от тях оцелели в ранна детска възраст: Артур, Маргарет, Хенри и Мария. Артур обаче умрял през април 1502 г. на 15-годишна възраст, като по този начин единственият оцелял син на двойката Хенри станал наследник. Известно е, че всичките й деца били невероятно привързани към майка си. Крал Хенри VIII, вече млад мъж, многократно споменава как е скърбял след ранната й смърт.
Елизабет е единствената жена, която едновременно е била дъщеря, сестра, племенница, съпруга, майка и баба на английски крале. Нейният син станал един от най-известните владетели в британската история, а внучката й Елизабет открила „златния век“ на Британия.
Маргарет, дъщерята на Елизабет, станала майка на шотландския крал Яков V – така чрез принцесата на Йорк линията отива към Яков VI (за Шотландия), който бил също Яков I (за Англия) и обединил шотландската и английската корона. Другата й дъщеря, Мария, станала кралица на Франция, макар и за кратко.
„Бялата принцеса“ изпълнила безупречно ролята си: укрепила династията, като родила няколко здрави потомци и осигурила поне един силен наследник. Тя никога не противоречала публично на съпруга си, не се опитвала да лобира собствените си политически възгледи, проявявала доброжелателност и любезност към своите поданици и нежност към децата си. Била красавица: от майка си наследила красива руса коса, висок ръст, снежнобяла кожа и фини черти на лицето. Истинско въплъщение на идеалната кралица от Късното Средновековие – неслучайно я възхвалявали заедно с „прекрасната дама“ от рицарските романи.
Тя починала на 11 февруари 1503 г., на 37-ия си рожден ден, оставяйки съпруга и децата си в дълбока тъга. Хенри VII живял още 6 години, но смъртта на Елизабет го променила и той потънал в тежка депресия, от която така и не се възстановил.
Първият крал от династията на Тюдорите бил погребан в Уестминстърското абатство до съпругата си.
