Парите са много важен инструмент в съвременното общество. Без пари днес не можем да си представим нашето съществуване. Ето някои интересни факти за парите.

Предистория

Първите пари се появяват през VII век. пр. н. е. в Либия. Това са монети. За производството на първите пари се използвала сплав от злато и сребро, наречена „електрон“.

Но първите хартиени пари се появяват в Китай през XIV век. И причината за това е остър недостиг на суровина (мед) за производство на монети. След това се намерило решение – да се използват вместо монети парчета хартия с рисунки.

Но алчността на владетелите и осъзнаването, че могат да отпечатат толкова пари, колкото искат, довела до катастрофално намаляване на стойността на тези банкноти. Тя намаляла повече от 70 пъти. Нямало какво друго да се направи освен да се върнат монетите.

И сега фактите:

 През XIX в. в Аляска пускат пари, направени от кожа, вместо от хартията. Тези пари са били използвани до 1826 година.

 Най-голямата монета в Русия е „империал“, чиято стойност е 10 рубли, с тегло 11,61 грама. А най-тежката монета в света е била изсечена в Китай. Теглото й било 5 кг.

 В СССР е издадена една златна монета – златен червонец. Тя била употребявана от 1923 г. до 80-те години на миналия век.

 Около 30% от населението на света живее с по-малко от 2 долара на ден. В същото време повече от един милиард души живеят с по-малко от 1 долар на ден.

 Всички пари, включително монети и банкноти, които са били издадени в САЩ и са в обръщение, са в размер на около 843 милиарда долара! Но това е само груба оценка. Такава сума пари никой не може точно да изчисли. Вероятно има много повече.

 В САЩ хартиените пари се появяват през 1861 г. И също така, както и с първите хартиени пари в Китай, причината е липсата на метал и необходимостта от финансиране на Гражданската война. Първите хартиени пари в САЩ били направени на тавана на Министерството на финансите.

 За направата на банкноти се използват памук (75%) и лен (25%). По този начин хартиените пари стават много издръжливи.

 Според Книга на рекордите в Русия сторублевата банкнота с образа на Болшой театър е най-секси купюра в света.

 500 евро е най-често използваният купюр в света.

 В Китай парите се използват като брачни съобщения. Добра идея, защото парите променят стотици пъти собствениците си и огромен брой потенциални партньори могат да видят обявата, написана върху тях.

 Парите са благоприятно място за размножаване на микробите. На една банкнота броят им може да достигне няколко стотин хиляди.

 Според прогнозите на Централната банка на Русия, през следващите няколко години броят на петхилядната банкнота в обращение ще достигне 15-20% от всички използвани пари в Русия.

Природата е рационална, но по някаква причина, подобно на автомат, произвежда двойници. Защо се случва това? Учените търсят отговора на този въпрос.

Кои наричаме двойници

Професор от Департамента за криминалистични изследвания Александър Зинин казва, че не са тези, у които сходството се дължи на расов, антропологичен тип или лицеви пропорции. Както и не са тези, които са свързани чрез преки кръвни връзки.

Ученият, лекарят, авторът на книги за клониране и генното инженерство Николай Дегтярев, смята, че „двойниците са хора с идентично генетично устройство, в които ДНК е същото, но с различни биологични родители.“ В научните среди ги наричат биогени. Пример за това са император Николай II и крал Джордж V.

Генетичен подбор

Математиците са изчислили, че всеки от нас след 8 поколения може да се окаже предшественик на 256 потомци и всеки от тях ще има подобни гени. След 30 поколения – това са почти един милион връзки на една свързана верига. Въз основа на теорията на вероятностите, те също така са установили, че „шансовете за случайно съвпадение на ДНК не са равни на нула  – в света има милиарди“, така че повторяемостта на отделни участъци на генома при различни индивиди, е норма.

Изразяването на гените във външния вид зависи от околната среда. На Земята има достатъчно зони с подобни параметри, така че вероятността за формиране на двойници се удвоява.

Мистичната хипотеза

Последователите на някои мистични учения намират естествения подбор чрез „процеса на отхвърляне“. „Ето защо – казва парапсихологът Василий Найробув – човек не се появява в едно копие, а е като винт в серийно произвоство. Природата го тества и като открие дефект, го изхвърля.”

Той смята, че двойниците са „запасни играчи“ и Николай Дегтярев предполага, че „историята е нещо подобно на колелото на Самсара, където безкрайният кръговрат на превъплъщенията, като еволюционна спирала, отчасти е предопределен.“ И според Найробув „ако се сблъскат две копия може да се случи нещо подобно на унищожението – те ще се разпаднат“.

Какво се е случило с италианския крал Умберто I и ханджията от град Монца? Когато те се срещнали сякаш са гледали в огледало. Те се наричали Умберто. Родени са в Торино. Съпругите им се казвали Маргарита, а синовете им Виторио. И двамата обичали атлетиката, воювали в едни и същи битки, получили медали за храброст. След една година кралят станал монарх, а ханджията – ресторантьор. И двамата се раждат в един ден (14 март 1844 г.) и умират на следващия ден след запознаването си (29 юли 1900 г.). Ханджията бил застрелян от случаен крадец. Кралят – от анархист.

Хипотеза на академичната наука

Какво гарантира оцеляването на копие от определен ген, у който може би има специална „мисия“? Природата, според биолозите, като умна домакиня дублира генетичния материал „в резерв“ – като се вземат предвид смъртността и безплодието на отделните носители на важния ген.

Паралели с близнаци

Изследователи на феномена на двойниците изключват възможността за абсолютна идентичност на ДНК при хора, които не са еднояйчни близнаци, чийто геном е еднакъв. Но при многояйчните близнаци – както при обикновените братя и сестри – само половината от генома е идентична. Нещо подобно се наблюдава при двойниците. В геномите на човешките версии могат да присъстват същите гени и антигенният състав на кръвта ще бъде идентичен.

Тухли от двойственост

Всеки организъм е съвкупност от гени, които причиняват морфологията: цвят и форма на очите, формата на носа, веждите, брадичката, цвета на косата, височината, черепната структура и предразположението към някои психични заболявания и физиологията.

Цялата информация е кодирана в хромозоми. В норма те са 46. Във всички молекули на ДНК в една клетка има около 3,2 милиарда базови двойки (строителен материал на ДНК и РНК, който е отговорен за синтеза на протеини и генетична памет). Това са около 30-40 хиляди гени. Те съхраняват 6 400 000 000 000 000 бита информация. Само 1,5% от общия геномен материал е „активен“. 98,5% е  „кошница с отпадъци“ на ДНК. Това откритие накара учените да стигнат до заключение – може да има немалко носители на близка комбинация от „активни“ гени. Именно те са отговорни за двойниците.

Хора матрици

Те имат дупки на брадичката си и плешивост, а брадавиците им са на едно и също място. Така че не само чертите на лицето, но и родилното петно на гърдите му под формата на слънце, позволило на самозванеца да се качи на трона на  основателя на древноегипетската династия на фараона Менес, докато той инспектирал своите владения. За да възврне властта си, той показал на сановниците си белег от травма на бедрото, която е получил на 15-годишна възраст.

Двойниците са сходни по характер и темперамент. Ако се окажат в подобни социални условия, тогава техните съдби са подобни. Почти като еднояйчните близнаци, които дори и да се разделят, живеят живота си сякаш под индиго.

Мерое бил богат метрополис на древното царство Куш (днешен Судан). След като първата столица Напата е ограбена и разрушена през 590 г.пр.н.е, Мерое е обявен за нова столица. Преди това градът е важен административен и търговски център, тъй като се разполагал на ценни търговски пътища и бил изключително процъфтяващ.

Тъй като все още никой не е успял да преведе мероитската писменост на царството Куш, се знае твърде малко за това как Мерое се е превърнал в изумителния град, за който Херодот пише през около 430 г.пр.н.е.  Мерое  бил известен заради богатствата си, дори толкова известен, че персийският крал Камбис II провежда поход, за да го превземе. Походът се проваля много преди Камбис II да достигне Мерое, заради труднопроходимия терен в пустинята.

Макар че Мерое вероятно е основан през около 890 г.пр.н.е, той процъфтява едва през периода 750 – 350 г.пр.н.е. Царството Куш се управлявало от така наречените кушити, които следвали египетски практики и обичаи, и използвали египетски титли. С течение на времето тези практики се обезличават и йероглифите били заменени от нова писменост, позната като мероитска.

Египетското влияние и цар Ергамен

Историкът Диодор Сицилийски пише, че преди на трона да се възкачи цар Ергамен (295 – 275 г.пр.н.е), свещениците, почитащи бог Амон, решавали кой цар да управлява и за колко време. Тъй като здравето на царя се свързвало с плодородието на земята, свещениците имали властта да определят дали настоящият управник вече не е способен да заема поста си. Ако решат, че той е негоден, те му изпращали съобщение, че според бог Амон неговото управление на земята е приключило и той трябва да умре. Царете винаги се подчинявали на тези божествени заповеди и слагали край на живота си в името на благото на народа.

Въпреки това, Диодор Сицилийски пише още, че цар Ергамен, който изучавал гръцка философия, бил първият, който отказва да се подчини на тази заповед. Заедно с въоръжена сила той се отправя към забраненото място, където се намирал храма на свещениците, и ги убива, като по този начин унищожава тази традиция и учредява практики по своя лична преценка.

Кралиците на Мерое

Ергамен (познат още като Аркамани I) бил също първият цар, който заповядал погребенията да се извършват извън Мерое (вместо да се следват египетските практики за погребване на мъртвите зад стените на града). Той полага първите закони, чрез които Мерое да се дистанцира в културно отношение от Египет. Египетския език, писменост и изкуство в Куш изчезват през този период.

Египетските богове като Изида и Амон били заменени от божеството Апедемак – бога лъв, а кралиците споделяли политическата власт заедно с царя. Кралиците получавали титлата „Kentake”, което най-често се превежда като „Кралица регент“ или „Кралица майка“ и през периода 170 – 314 г. на власт са били най-малко 7 кралици.

Една от най-известните истории за кралиците на Мерое е тази за царицата Аманиренас, която билa не само успешен управник, но и ценен воин. Тя успяла да сключи примирие с Октавиан Август, което било повече в полза на Мерое, отколкото на Рим.

Възходът и падението на Мерое

По време на най-големия си възход, Мерое е център на търговията, агрикултурата и топенето на желязо. Един от най-ранните записи, документиращи политическото сътрудничество между Мерое и Египет, е от времето на династията на Птолемеите, когато Мерое снабдява Египет със слонове, използвани при военни действия.

Днес Мерое е един от най-известните археологически комплекси на Судан, а руините на древните пирамиди, замъци и официални сгради стоят мълчаливо там, където е процъфтявал някога успешният град. Вярва се, че през 330 година градът е покорен от царството Аксум, което довежда до упадъка на Мерое. Пристигането на войните от Аксум, както и прекомерната употреба на природните ресурси, довеждат до обезлесяване на района и изтощаване на почвата. В крайна сметка през 5 век Мерое е изоставен и се превръща в град на легенди и загадки.

Лихар срещу Франция

През 1883 гражданите на малкия испански град Лихар са разгневени, след като чуват, че по време на визитата му в Париж, кралят им Алфонсо XII  бил обиден и атакуван от френския народ по парижките улици. В отговор на това кметът на Лихар – Дон Мигел Гарсия Саез, както и 300 негови съграждани обявяват война на Франция – на 14.10.1883. По време на войната не е изстрелян нито един изстрел и няма нито една жертва от страните участници. 93 години по-късно, през 1976, крал Хуан Карлос посещава Париж – визита, по време на която към него се отнасят с огромно уважение. През 1981 градският съвет на Лихар решава, че „с оглед отличното отношение на французите“ те ще прекратят военните действия и ще обявят край на войната с Франция.

Войната за дървената кофа

Войната започва през 1325 година, когато между Модена и Болоня възниква конфликт за нещо крайно необичайно – дървен съд, подобен на кофа. Проблемът започва, след като група войници от Модена нахлуват в Болоня и открадват съда. Тогава Болоня обявява война на Модена. Тя се води в продължение на 20 години, но Болоня така и не успява да си върне дървения съд. Той и до днес се съхранява в камбанарията на Модена.

Парагвайската война

Президентът на Парагвай – Франсиско Солано Лопес, бил огромен почитател на Наполеон Бонапарт. Той гледал на себе си като на опитен тактик и отличен командир, но му липсвало нещо, което да докаже уменията му – война. За да разреши този проблем, през 1864 година Франсиско Солано Лопес обявява война на три от съседните на Парагвай страни – Аржентина, Бразилия и Уругвай. Изходът от войната? Парагвай е почти изцяло унищожен. Смята се, че около 90% от мъжете в страната загиват по време на конфликта – от вражески армии, болести или глад. Парагвайската война е считана за една от най-ненужните битки в историята, тъй като Лопес не е имал причина да я обявява.

Войната в Арустук

Това е военен конфликт между САЩ и Великобритания, воден в близост до границата на щата Мейн. След войната от 1812 година британските сили все още окупират голяма част от източен Мейн и макар че няма военни части, районът е считан за британска територия. През зимата на 1838 година американски дърводелци секат дърва именно в тази спорна територия, в резултат на което Великобритания изпраща войници в района. Тогава на мястото пристигат и американски военни и напрежението се засилва. Веднъж дори американските части по погрешка получават огромно количество свинско месо и боб, предназначено за британците. Поради тази причина конфликтът е известен като „Войната със свинско месо и боб“. В продължение на почти година двете страни очакват нападението на другата, но в крайна сметка правителствата на държавите успяват да се споразумеят. Великобритания се съгласява да върне източната част на Мейн, а в замяна на това американските войници се оттеглят от района. В тази война няма битки, но има стотици смъртни случай заради болести и наранявания.

335-годишната война

Тази война се води между Холандия и островите Сили (45 километра югозападно от Ландс Енд, Англия). Войната започва през 1651 година, но много скоро била забравена. Изминават 3 века преди двете страни да подпишат мирен договор – през 1986 като по този начин превръщат войната в най-дългата в човешката история.

Джон Лист

На 9.11.1971 Джон Лист убива съпругата си, след което прострелва две от децата си – Патриша и Фредерик. Още по-ужасяващ е фактът, че след това Джон отива да гледа мача на сина си Джон Младши в училище и когато двамата се прибират, той убива и него. Лист планира убийствата толкова добре, че минават месеци, преди телата да бъдат открити. През това време, той отдавна е изчезнал.

Джон бил безработен и имал финансови проблеми, а семейството му дори не знаело, че той е загубил работата си. В неговия откачен ум, той вярвал, че е по-добре да убие семейството си, вместо да ги подлага на подобно финансово изпитание. След убийствата Джон иска да започне живота си отначало. През 2008 годин обаче, той получава 5 поредни доживотни присъди.

Уилям Бишъп

На 2.03.1976 полицията получава съобщение за пожар в отдалечен район в Северна Каролина, където е открит плитък гроб, в който имало 5 тела. Те са идентифицирани 5 дни по-късно, когато разследващите посещават дома на Уилям Бишъп и откриват кървава сцена. Телата са на съпругата, майката и трите сина на Уилям. Разследващите смятат, че Бишъп откачил, след като разбрал, че няма да получи повишението, на което се надявал, затова купува чук, лопата и бензин, с който да подпали телата. За съжаление Бишъп успява да избяга и никога не е обвинен за убийствата, които е извършил.

Андреа Йейтс

През 1999 година Андреа живее в Хюстън, Тексас със съпруга си и четирите им деца. По това време тя изпада в нервна криза и прави няколко опита за самоубийство, след което е приета в психиатрична клиника. В крайна сметка се установява, че Андреа страда от следродилна депресия и макар че докторите я съветват да не ражда повече деца, тя ражда петото си дете през ноември 2000. На 20.06.2001 година Андреа удавя всичките си 5 деца във ваната на дома им.

Андреа е заловена, но пледира невинна поради невменяемост. През 2002 тя получава доживотна присъда, но 3 години по-късно е отменена и Андреа е изпратена в психиатрична клиника.

Джефри Макдоналд

В ранните часове на 17.02.1970 полицията пристига пред дома на военния лекар Джефри Макдоналд. Той имал няколко повърхностни прободни рани и няколко охлузвания, но съпругата му Колет и двете им дъщери били брутално убити. Макдоналд заявява, че няколко пияни или дрогирани младежи са нахлули в дома му и са убили семейството му. След разследване на военната полиция от лекаря са свалени всички обвинения и той заминава за Калифорния, за да започне отначало.

Неговият свекър обаче, Фреди Касаб, не е убеден в невинността на зет си и започва свое собствено разследване на случая. Открити са доказателства, които в крайна сметка довеждат до залавянето на Макдоналд и той получава доживотна присъда. Този случай остава един от най-обърканите в историята на Америка.

Дарли Рутиер

В утрото на 6.06.1996 Дарли Рутиер звъни на 911, твърдейки че докато е спяла на първия етаж на къщата заедно с двамата си сина, се събудила и видяла как непознат мъж убива децата ѝ. Съпругът ѝ и най-малкият ѝ син били на горния етаж и не чули нищо от случилото се. Властите обаче не вярват на тази история и след кратко разследване обвиняват Дарли за убийствата.

Някои вярват, че семейството е имало финансови проблеми, затова Дарли е решила да убие синовете си, за да спечели пари от застраховките им. Както при случая с д-р Макдоналд, цялата ситуация е прекалено сложна и объркана. Дарли е осъдена на смърт чрез летална инжекция.

Даян Даунс

В нощта на 19.05.1983 жена на име Даян Даунс е приета в болницата в Спрингфийлд, Орегон. Трите ѝ деца – Дани, Черил и Кристи били простреляни от непознат мъж, който се опитал да открадне колата им. Самата тя също била простреляна в лявата ръка. Черил загинала на място, но другите две деца оцелели. Разследващите веднага се усъмняват в историята на Даян, тъй като тя се държала изключително спокойно, имайки предвид ужасяващата ситуация, а малката Кристи изглеждала крайно изплашена от присъствието на майка си.

Когато Кристи се възстановява достатъчно, за да може да говори, тя казва на полицията, че майка ѝ е извършила престъплението. Разследващите откриват, че Даунс е имала връзка с мъж на име Робърт Никърбокър и тъй като той не искал да има деца, полицаите вярвали, че Даян е решила да се отърве от нейните, за да може да продължи любовната си афера. Тя е призната за виновна и получава доживотна присъда плюс още 50 години. Оцелелите ѝ деца са осиновени от Фред Хюги – прокурорът по нейното дело.