Още
    Начало Блог Страница 124

    Обонянието при блатните валаби е по-важно от зрението

    Смята се, че усещането за мирис при тревопасните бозайници играе важна роля в търсенето на храна. Валаби – малките роднини на кенгуруто – най-често се хранят с евкалиптови листа. Растенията могат да произведат ароматни летливи съединения, които привличат животните. Особено ярка миризма имат цветята, плодовете и гъбите. Миризмата на цветя привлича не само насекоми, но и бозайници. Маймуните и прилепите, които ядат плодове, откриват плодоносни дървета и избират узрелите и вкусни плодове. Миризмата помага на бозайниците да намерят и гъби – особено тези, които са скрити в земята.

    При растенията,аромат имат  не само цветовете и плодовете, но и листата. В състава им са открити летливи вещества от групите на монотерпените и терпеноидите. Така че, теоретично, листата могат също да привличат животни с миризма си. Но по този повод почти нищо не е известно – поне по отношение на тревопасните бозайници. Съвсем наскоро австралийски учени получиха първите данни за това.

    В продължение на няколко години, в австралийския щат Нов Южен Уелс те изучавали храненето на блатните валаби (Wallabia bicolor) – сравнително малки (до 80 см ) роднини на кенгуруто. Основната храна на валаби са евкалиптовите листа, макар и само тези, които те могат да получат от земята.

    Факт е, че евкалиптовата гора има малко храсти, и като цяло горите са сухи, а короната на евкалиптите – високо. Ето защо, животното трябва да търси свежи листа.

    През 2016 г. изследователи са доказали, че блатното валаби действително използва обонянието си при търсенето на храна. Направили са доста прост експеримент: в евкалиптовата гора в земята поставили цилиндрични тръби – така че съдържанието им не се виждало (отверстието на тръбите било покрито) и можело само да се помирише.  Над тръбите поставили видеокамери за наблюдение на поведението на кенгуруто (в експеримента се включили и гигантски кенгура). Някои тръби са оставени празни, а в други поставили ситно нарязани евкалиптови листа.  Анализът на записите от камерите показал, че най-напред валаби посетили тръбите с нарязаните листа.

    Интересното е, че предпочитанията към тръбите с листа са отбелязани само при блатното валаби, но не и при близкия до него вид – гигантското кенгуру Macropus giganteus. Гигантските кенгуру са австралийските „крави“, които ядат всичко: листа и трева. Вероятно поради това, миризмата за тях не е особено важна.

    Решавайки да продължат да работят в тази посока, през 2017 г. учените разбират колко чувствителни са блатните валаби към миризмата. За тази цел били проведени няколко експеримента с използване на специален вид евкалипт – Eucalyptus punctata.

    В първия експеримент учените се опитали да разберат дали валаби могат да помиришат няколко листа. За да направят това, те отново използвали тръбите, вкопани в земята, над които са поставени видеокамерите. В различните групи от тръби имало различен брой листа – от 0 до 17. Оказало се, че колкото повече са листата в тръбата (и колкото по-силно тя „мирише“), толкова по-бързо са били намерени от валаби.

    След това учените решили да разберат какво е по-важно за тях при търсене на храна: миризмата или зрението. За тази цел използвали евкалиптови разсади с височина около 1 м: конвенционални (никога не се докосват – група 1), невидими (маскирани визуално, които са оградени с гъста решетка – група 2), без мирис (покрити с тънк слой вазелин, без миризма  – група 3) и накрая, ненатрапчив и без мирис разсад (група 4).

    Експериментът се провел съгласно същата процедура. Установено било, че най-напред валаби са отишли при посадъчния материал с миризма (групи 1 и 2) и този без миризма открили по-късно. В същото време вероятността да се изследва „ароматния“ разсад не зависило от това дали е забележим добре (група 1) или лошо (група 2). По този начин, когато се търси храна, усещането за мирис при блатните валаби било по-важно от зрението.

    В третия експеримент учените разбрали дали валаби могат да определят качеството на листата с мирис. Тези експерименти се извършвали съгласно вече известния план – листата се поставяли в тръби, изкопани в земята, като се използвали празни тръби като контрола. Листата за експериментите били отгледани специално. Взели шестмесечен разсад от евкалипт и го отглеждали в продължение на 6 седмици. Половината от разсада се напоявал три пъти седмично с обикновена вода, а половината от него се смесвал с фосфорни торове. Разсадът от първата група в експеримента се считал за отглеждан в условия на липса на хранителни вещества, а във втората група – в условия на излишък. Листата на единия вид разсад се различавали от другия вид по цвета. Оказало се, че валаби могат да различат листата по миризмата и предпочитали тези, които са добре хранени.

    По този начин вилаби в значителна степен се ориентират по миризмата, когато търсят листа – основната им храна. Те могат не само да миришат листата, но и да разграничават чрез миризмата добрите листа от лошите. Тези резултати са първото доказателство за важната роля на обонянието при храненето на листоядните бозайници.

    Очевидно е необходимо допълнително проучване на ролята на миризмата в поведението на другите тревопасни животни. Не е изключено тези проучвания да имат практическа стойност, когато става дума за домашните тревопасни животни (крави, кози, овце, коне). Ако за всички или за някои от тях миризмата е важна, тогава ще може да се оптимизира храненето чрез добавяне на привлекателни съединения към храната. Генетично модифицираните растения също могат да помогнат, ако миризмата им е различна. Но засега това са само предположения.

    Томас Алва Едисон: великият изобретател

    Томас Едисон вярвал, че гениалността не се дава от природата, а се постига с ежедневна работа. На него може да се вярва, защото името му е един от синонимите на думата „гений“. През целия си живот той създава невероятен брой различни изобретения, подобрява съществуващите и получава около 4000 патента.

    Сред най-известните му изобретения са електрическата лампа и фонографа (устройство, което позволява да се записват и възпроизвеждат звуци). В допълнение към изобретенията си, той основава няколко компании и лично контролира дейността на няколко други предприятия. Едисон е основателят на една от най-големите корпорации в света – General Electric.

    Начало на пътя

    Бъдещият голям изобретател е роден в американския щат Мичиган през 1847 г. Сред прадедите му са шотландски и холандски емигранти. Томас Едисон бил последното от седемте деца. Майка му е дъщеря на свещеник, образована жена решила сама да учи сина си, тъй като учителите в местното училище го смятали за неособено умен.

    Първите учители на Едисон били майка му и книгите – той обожавал четенето. Четял трудовете на Нютон и Бъртън, Паркър и Гибон преди да навърши 12 години. И не само четял, но се опитал да повтори опитите и експериментите, които били споменати в книгите.

    Още в детството си той се представил като начинаещ предприемач: помагайки на майка си да продаде зеленчуците и билките, спечелил първите си пари. Вярно е, че веднага ги похарчил за закупуването на оборудване и химикали за експериментите си. За да получи повече пари, Едисон започнал да продава вестници във влаковете, а по-късно основал вестник на влака.

    Един ден, поради редовните експерименти, извършвани от Томас, вагонът, в който била неговата лаборатория се запалил. Гасейки пожара, кондукторът ударил Едисон по ухото и в резултат на това тъпанчето му се повредило. Поради това, изобретателят през целия си живот имал проблеми със слуха.

    Запознаване с телеграфа

    През 1862 г. Едисон се научил да използва телеграфа. Той много бързо усвоил всички тънкости и скоро станал телеграфен оператор на гарата. Тук успял дори частично да автоматизира процеса, което му позволило да спи през нощта. Телеграфът работил в продължение на 5 години в няколко компании. В същото време започнал да работи върху първите си изобретения. През 1868 г. пристигнал в Ню Йорк и се опитал да патентова машина за преброяване на гласовете „за“ и „против“ по време на изборите. Тук се срещнал с инженера Франк Поуп, който станал негов първи партньор.

    Една година по-късно, Едисон вече бил в състояние да сключи първата сделка и да продаде някои от своите патенти. Получил много голяма сума пари за онова време –  30 000 долара и открил работилница, където започнал да произвежда някои от своите изобретения.

    Разцвет

    През следващите 2-3 години Едисон отворил още няколко работилници, създал свой екип, в който влизали математик, инженери и други специалисти, и започнал да прави изобретения. Той работил по 19-20 часа на ден. И резултатите не закъснели: новите изобретения му донесли слава и пари. На 29 години Томас Алва Едисон бил собственик на 45 патента и солидна банкова сметка. Той се оженил, но това почти не оказало влияние на работния му график.

    Когато имал нова идея, Едисон оставал в офиса денонощно. И той не само живеел в лабораторията, но също така принуждавал служителите си да правят същото. Те не можели да напуснат кабинетите, докато не се реши проблемът, който измъчвал Томас.

    Дружеството му се разраствало и дори трябвало да се премести в нов, по-голям офис. Именно в Ню Джърси, работата по създаването на фонограф приключила. Това изобретение било патентовано през 1877 година. Но трябвало да се работи още дълго време докато стане рентабилно производството на фонографи. Едисон вярвал, че с помощта на това устройство може да се записват книги, да се слуша музика, да се преподава красноречие, да се учат чужди езици и т.н. Фонографът, който се появил на пазара, бързо станал много популярен.

    И Едисон веднага започнал да търси нови решения. Той отдавна бил замислил да създаде надежден източник на светлина и започнал експерименти за създаване на електрическа крушка. Преди всичко се интересувал от лампи с нажежаема жичка, тъй като ги смятал за най-достъпните за масово производство и употреба. Много дълго резултатите не му харесвали. Опитвайки се да създаде нишка, той пробвал различни материали: от платинена тел до памучна резба. Смята се, че е направил почти 10 000 експеримента преди да получи желания резултат.

    Това се случило през ноември 1879 г. Първата истинска лампа на Едисон светила повече от 40 часа. След 2 месеца била усъвършенствана – времето на работата било вече 600 часа. Едисон не бил първият и единственият, който работил за създаването на електрическа крушка. Но той е направил това масово, а също така разработил цялостна осветителна система, използваща голям брой лампи.

    През 1882 г. Томас Едисон създал компанията Edison General Electric, която произвеждала лампи, кабели, генератори и друго електрическо оборудване. Няколко години по-късно, произвеждал 1 милион електрически крушки годишно.

    Създаването на крушката не сложило край на изобретателската дейност на великия американец. Той измислил много повече неща, без които би било невъзможно да се развие напредъка. Някои от тях все още съществуват, например алкалните батерии.

    Съдба

    Томас Алва Едисон починал на 84-годишна възраст без да спира да работи до края на живота си. Живял дълъг и плодотворен живот, създал хиляди изобретения, основал няколко компании, работил с много изключителни хора (включително Никола Тесла).

    Едисон е не само гениален изобретател, но и голям бизнесмен. Той бил наясно, че не е достатъчно просто да измислиш нещо, но то трябва да се продаде, за да има печалба.

    Най-младата майка в света

    Лина Медина е родена в Перу през 1933 година в семейството на бижутер. Когато момичето било на пет години, разтревожените й родители я завели в болница. По това време тя имала доста голям корем и лекарите се страхували, че момичето има тумор. Месец и половина по-късно, на 14 май 1939 г., с помощта на цезарово сечение, Лина родила син. Момчето било напълно здраво и тежало 2,7 кг. Кръстили го лекаря, който го изродил – Херардо.

    По време на операцията, лекарят обърнал внимание на факта, че въпреки че Лина е била само на пет години, нейните полови органи са били напълно развити като на възрастна жена. Първите месечни цикли на Лина започнали, когато тя е била само на две години (според друга версия – само на 8 месеца), а на тригодишна възраст месечните й цикли били редовни.

    Лина била диагностицирана с рядко състояние, наречено „преждевременен пубертет“. Момчето отгледали родителите й и до десет годишна възраст то израснало с пълната увереност, че Лина е неговата сестра.

    Всеки се интересувал от един въпрос: кой бил негодникът, от когото заченала малката? Първият заподозрян, разбира се, бил бащата на Лина. Полицията незабавно го задържала, но трябвало да го пуснат заради липсата на доказателства.

    Лина мълчала. Не казала нищо за това кой би могъл да бъде баща на детето й и какво се е случило с нея. Тя мълчала през целия си живот и името на бащата, както и обстоятелствата, така й останали неясни. Съществува подозрение, че в селото, където е родена Лина, имало празненства, които завършвали с оргии. Вероятно в една от тези оргии са включили момичето.

    Доктор Херардо Лосада се чувствал отговорен за малката си пациентка. Той й дал образование, а по-късно тя започнала работа като секретарка в клиниката му. Херардо също помогнал на сина на Лина да отиде да учи в гимназия. За съжаление, първият й син умира млад, той живее само до четиридесет години. Умира от рак на костния мозък. Няколко години преди смъртта му, Лина родила втори син и се омъжила за мъж на име Раул Хурад. Малко се знае за нея и за по-нататъшния й живот. Живеела със съпруга си в бедния квартал на столицата Перу, това е всичко, което се знае за нея. Имало подозрения, че цялата история е фалшива, но са съхранени документи и снимки на Лина. Тя никога не давала интервюта и винаги отказвала да се срещне с журналисти.

    Лоши черти от характера, които ни помагат

    Защо мързелът, завистта и други човешки недостатъци могат да бъдат полезни?

    Леност

    На пръв поглед изглежда, че мързелът е лоша черта на характера. Всъщност тя може да служи като добър маркер за човека. Например, мързелът е в състояние да помогне да се определи какво е наистина важно за вас в живота и какво не. Ако ставате всяка сутрин за работа, а ужасно ви мързи, тогава това е повод да се замислите да смените работата си. Същото важи и за взаимоотношенията: когато е трудно човек да направи нещо за половинката си (да речем да отиде да напазарува), това е сигнал за умора от партньора. По този начин мързелът е един вид подсъзнателен филтър, който разделя важното от незначителното. Между другото, познаването на този принцип е полезно не само за самоанализ, но и за комуникация с децата. Ако едно дете, например, мечтае да стане актьор, но го мързи да ходи на уроци по литературата, тогава то трябва да се мотивира не с висока оценка, а с простата логика: ако не знаеш добре литературата и не се стремиш към висок резултат на изпита, то е малко вероятно да постъпиш в театралното висше училище .

    Гордост

    Високомерието и гордостта често са осъждани, но нерядко гордостта помага на хората да спазват и поддържат своите морални правила и принципи в живота. Ако си спомните древните трагедии, много от героите в действията си са били ръководени от гордостта: тя им дава сила да не се предават пред враговете и да се борят за идеалите си докрай. Предвид замъгляването на моралните граници в съвременния свят, гордостта не изглежда толкова лошо качество.

    Инфантилност

    В ситуация, в която мислите за кризи, потокът от новини и неплатените ипотеки развалят живота на голям брой хора, можем само да завиждаме на хората с малко инфантилност. Може би те не достигат тези висоти на кариерата, които други постигат, но много трудности в живота възприемат и преживяват по-лесно и би било добре да се поучим от тях. Хубаво е да имате приятел с тази черта на характера, за да можете да се отпуснете в неговата компания и да отвлечете вниманието си от безкрайната суета.

    Егоизъм

    Безкористността е добра, но често помагайки на други хора правим това в ущърб на самите себе. Непоисканата помощ или прекомерната загриженост често предизвикват раздразнение у приемащата страна, и разбира се, всичко това изисква много сила от лицето, което иска да „помогне на ближния си“: Много често такива ситуации се случват в отношенията между майката и детето. И тук идва времето на здравия егоизъм или на инстинкта за самосъхранение: да не забравяте за себе си, отдавайки се безрезервно и без остатък. Първо, бързо ще ви свършат силите и няма да можете да помогнете никому и на второ място, вашият собствен живот е с голяма стойност, която не трябва да забравяте.

    Лек цинизъм

    Психиката е уникално нещо, което в много случаи е в състояние да развие механизми за приспособяване на човек към реалността. Така например, лекият цинизъм, който се появява при хората около 30-те години, им помага да се адаптират към обкръжаващата ги действителност. Без това едва ли е възможно да се съществува в съвременното информационно пространство, когато всеки ден чуваме за трагични инциденти по цял свят. Така че, не обвинявайте твърде много циниците: като правило, това, което те демонстрират, е просто защитна реакция, която се появява поради страх от заобикалящата ги действителност.

    Завист

    Невинаги да се движим напред е следствие от желанието ни да станем по-добри, много често това причина за това е завистта.

    Например, ако едно лице се дразни понеже друг служител несправедливо е повишен в кариерната стълбица, завистта може да го накара да отиде в друга фирма и да направи всичко възможно, за да стигне желания висок пост. Именно тази черта на характера е типична за много творчески хора: колко романа са написани от класици, които завиждат на своите конкуренти, дори е трудно да си представим. Владимир Набоков (въпреки че е крил това) завиждал на славата и влиянието на Фьодор Достоевски и в книгите си редовно влизал в задочни дискусии с него. В резултат на това светът получи няколко блестящи творби, въпреки че, както знаем, завистта не е най-добрата човешка черта.

    Максимализъм

    Той може да бъде и опасен, но без това качество е невъзможно да си представим всеки истински талантлив човек. Ако вземем някоя изключителна фигура в изкуството или науката, ще видим, че той е максималист – поне по въпросите, свързани с основната цел в живота му. Тази характерна черта ви помага да бъдете целенасочени и да постигате целта си на всяка цена; да защитавате моралните и жизненоважни принципи, като не обръщате внимание на опасността и недостатъците на избраната позиция. Като цяло не е най-лошата черта, въпреки че понякога ни плаши и отнема всичките ни сили.

    Интересни факти за парите

    Парите са много важен инструмент в съвременното общество. Без пари днес не можем да си представим нашето съществуване. Ето някои интересни факти за парите.

    Предистория

    Първите пари се появяват през VII век. пр. н. е. в Либия. Това са монети. За производството на първите пари се използвала сплав от злато и сребро, наречена „електрон“.

    Но първите хартиени пари се появяват в Китай през XIV век. И причината за това е остър недостиг на суровина (мед) за производство на монети. След това се намерило решение – да се използват вместо монети парчета хартия с рисунки.

    Но алчността на владетелите и осъзнаването, че могат да отпечатат толкова пари, колкото искат, довела до катастрофално намаляване на стойността на тези банкноти. Тя намаляла повече от 70 пъти. Нямало какво друго да се направи освен да се върнат монетите.

    И сега фактите:

     През XIX в. в Аляска пускат пари, направени от кожа, вместо от хартията. Тези пари са били използвани до 1826 година.

     Най-голямата монета в Русия е „империал“, чиято стойност е 10 рубли, с тегло 11,61 грама. А най-тежката монета в света е била изсечена в Китай. Теглото й било 5 кг.

     В СССР е издадена една златна монета – златен червонец. Тя била употребявана от 1923 г. до 80-те години на миналия век.

     Около 30% от населението на света живее с по-малко от 2 долара на ден. В същото време повече от един милиард души живеят с по-малко от 1 долар на ден.

     Всички пари, включително монети и банкноти, които са били издадени в САЩ и са в обръщение, са в размер на около 843 милиарда долара! Но това е само груба оценка. Такава сума пари никой не може точно да изчисли. Вероятно има много повече.

     В САЩ хартиените пари се появяват през 1861 г. И също така, както и с първите хартиени пари в Китай, причината е липсата на метал и необходимостта от финансиране на Гражданската война. Първите хартиени пари в САЩ били направени на тавана на Министерството на финансите.

     За направата на банкноти се използват памук (75%) и лен (25%). По този начин хартиените пари стават много издръжливи.

     Според Книга на рекордите в Русия сторублевата банкнота с образа на Болшой театър е най-секси купюра в света.

     500 евро е най-често използваният купюр в света.

     В Китай парите се използват като брачни съобщения. Добра идея, защото парите променят стотици пъти собствениците си и огромен брой потенциални партньори могат да видят обявата, написана върху тях.

     Парите са благоприятно място за размножаване на микробите. На една банкнота броят им може да достигне няколко стотин хиляди.

     Според прогнозите на Централната банка на Русия, през следващите няколко години броят на петхилядната банкнота в обращение ще достигне 15-20% от всички използвани пари в Русия.

    7 удивителни факта за двойниците

    Природата е рационална, но по някаква причина, подобно на автомат, произвежда двойници. Защо се случва това? Учените търсят отговора на този въпрос.

    Кои наричаме двойници

    Професор от Департамента за криминалистични изследвания Александър Зинин казва, че не са тези, у които сходството се дължи на расов, антропологичен тип или лицеви пропорции. Както и не са тези, които са свързани чрез преки кръвни връзки.

    Ученият, лекарят, авторът на книги за клониране и генното инженерство Николай Дегтярев, смята, че „двойниците са хора с идентично генетично устройство, в които ДНК е същото, но с различни биологични родители.“ В научните среди ги наричат биогени. Пример за това са император Николай II и крал Джордж V.

    Генетичен подбор

    Математиците са изчислили, че всеки от нас след 8 поколения може да се окаже предшественик на 256 потомци и всеки от тях ще има подобни гени. След 30 поколения – това са почти един милион връзки на една свързана верига. Въз основа на теорията на вероятностите, те също така са установили, че „шансовете за случайно съвпадение на ДНК не са равни на нула  – в света има милиарди“, така че повторяемостта на отделни участъци на генома при различни индивиди, е норма.

    Изразяването на гените във външния вид зависи от околната среда. На Земята има достатъчно зони с подобни параметри, така че вероятността за формиране на двойници се удвоява.

    Мистичната хипотеза

    Последователите на някои мистични учения намират естествения подбор чрез „процеса на отхвърляне“. „Ето защо – казва парапсихологът Василий Найробув – човек не се появява в едно копие, а е като винт в серийно произвоство. Природата го тества и като открие дефект, го изхвърля.”

    Той смята, че двойниците са „запасни играчи“ и Николай Дегтярев предполага, че „историята е нещо подобно на колелото на Самсара, където безкрайният кръговрат на превъплъщенията, като еволюционна спирала, отчасти е предопределен.“ И според Найробув „ако се сблъскат две копия може да се случи нещо подобно на унищожението – те ще се разпаднат“.

    Какво се е случило с италианския крал Умберто I и ханджията от град Монца? Когато те се срещнали сякаш са гледали в огледало. Те се наричали Умберто. Родени са в Торино. Съпругите им се казвали Маргарита, а синовете им Виторио. И двамата обичали атлетиката, воювали в едни и същи битки, получили медали за храброст. След една година кралят станал монарх, а ханджията – ресторантьор. И двамата се раждат в един ден (14 март 1844 г.) и умират на следващия ден след запознаването си (29 юли 1900 г.). Ханджията бил застрелян от случаен крадец. Кралят – от анархист.

    Хипотеза на академичната наука

    Какво гарантира оцеляването на копие от определен ген, у който може би има специална „мисия“? Природата, според биолозите, като умна домакиня дублира генетичния материал „в резерв“ – като се вземат предвид смъртността и безплодието на отделните носители на важния ген.

    Паралели с близнаци

    Изследователи на феномена на двойниците изключват възможността за абсолютна идентичност на ДНК при хора, които не са еднояйчни близнаци, чийто геном е еднакъв. Но при многояйчните близнаци – както при обикновените братя и сестри – само половината от генома е идентична. Нещо подобно се наблюдава при двойниците. В геномите на човешките версии могат да присъстват същите гени и антигенният състав на кръвта ще бъде идентичен.

    Тухли от двойственост

    Всеки организъм е съвкупност от гени, които причиняват морфологията: цвят и форма на очите, формата на носа, веждите, брадичката, цвета на косата, височината, черепната структура и предразположението към някои психични заболявания и физиологията.

    Цялата информация е кодирана в хромозоми. В норма те са 46. Във всички молекули на ДНК в една клетка има около 3,2 милиарда базови двойки (строителен материал на ДНК и РНК, който е отговорен за синтеза на протеини и генетична памет). Това са около 30-40 хиляди гени. Те съхраняват 6 400 000 000 000 000 бита информация. Само 1,5% от общия геномен материал е „активен“. 98,5% е  „кошница с отпадъци“ на ДНК. Това откритие накара учените да стигнат до заключение – може да има немалко носители на близка комбинация от „активни“ гени. Именно те са отговорни за двойниците.

    Хора матрици

    Те имат дупки на брадичката си и плешивост, а брадавиците им са на едно и също място. Така че не само чертите на лицето, но и родилното петно на гърдите му под формата на слънце, позволило на самозванеца да се качи на трона на  основателя на древноегипетската династия на фараона Менес, докато той инспектирал своите владения. За да възврне властта си, той показал на сановниците си белег от травма на бедрото, която е получил на 15-годишна възраст.

    Двойниците са сходни по характер и темперамент. Ако се окажат в подобни социални условия, тогава техните съдби са подобни. Почти като еднояйчните близнаци, които дори и да се разделят, живеят живота си сякаш под индиго.

    Пития – надарена жрица или измамница, употребяваща халюциногени?

    Днес Храмът на Аполон в Делфи е само руини, но преди 2000 години той е представлявал невероятна гледка. Храмът бил построен на склона на планината Парнас и в него се намирала жрицата на Делфи – Пития.

    От началото на 8 век Пития се обявила за оракул, който разговарял с боговете и по-специално с Аполон. Тя била известна с пророчествата си, за които се говори, че били предавани в безумно състояние, по загадъчен и дори поетичен начин. Хора от всички краища на Гърция и дори Европа, пътували до Делфи, за да се срещнат с Пития. Те задавали въпроси за бъдещето си и чакали с нетърпение, докато тя обмисля пророчествата си.

    Пития често дъвчела лаврови листа, вдишвала изпарения от пукнатините на подземна пещера и пиела водите от близкия извор. След това тя изпадала в транс и давала отговори на посетителите. Нейните пророчества били толкова известни, че след земетресението, което разтърсва Родоския колос, народът отива при Пития, за да я попита дали да възстанови колоса. Тя им казала да не го правят и те решили, че падането му означавало, че боговете са разгневени.

    Преди Битката при Саламин атиняните питат Пития какъв ще е резултата от сражението, надявайки се тя да предскаже победа. Пития обаче им разказва за обреченото бъдеще, което ги очаква и което можело да бъде спасено единствено чрез „дървена стена“, което атиняните разбират като дървени кораби.

    Макар нейните предсказания да са широко известни в историята, нейното състояние било изключително необикновено. Наистина ли е умеела Пития да „говори“ с боговете или нейните прогнози са били породени от употребата на халюциногени?

    Учените отхвърлят възможността лавровите листа да са оказвали влияние на Пития, тъй като те и до днес се използват в готвенето. Водата от извора също не може да е причинявала халюцинации, тъй като хората, живеещи наблизо, също пиели от тази вода. Остават единствено изпаренията. През 2001 година екип от учени открива наличие на етилен в тези изпарения. Вдишван в големи количества, етиленът може да предизвика халюцинации, така че е възможно необикновеното поведение на Пития да се дължи именно на това.

    След като откриват вероятната причина за изпадането в транс на жрицата, изследователите правят опит да открият дали Пития наистина е предвиждала бъдещето правилно. Позовавайки се на древни литературни текстове, учените откриват, че нейните пророчества били два вида – тези, които били неясни и объркващи и други, които били директни, точни и конкретни. Оказва се, че според текстовете всички нейни предсказания се оказвали истина.

    До ден-днешен не се знае със сигурност каква точно е била Пития – дали е била измамница, употребяваща халюциногени, на която хората просто са искали да вярват или наистина е имала някаква дарба да разговаря с боговете, които са искали да предадат мъдростта си на хората от Делфи? Вероятно отговорите се крият някъде там, но засега можем да разчитаме единствено на нашето въображение.

    Мерое – град на мистерии и легенди

    Мерое бил богат метрополис на древното царство Куш (днешен Судан). След като първата столица Напата е ограбена и разрушена през 590 г.пр.н.е, Мерое е обявен за нова столица. Преди това градът е важен административен и търговски център, тъй като се разполагал на ценни търговски пътища и бил изключително процъфтяващ.

    Тъй като все още никой не е успял да преведе мероитската писменост на царството Куш, се знае твърде малко за това как Мерое се е превърнал в изумителния град, за който Херодот пише през около 430 г.пр.н.е.  Мерое  бил известен заради богатствата си, дори толкова известен, че персийският крал Камбис II провежда поход, за да го превземе. Походът се проваля много преди Камбис II да достигне Мерое, заради труднопроходимия терен в пустинята.

    Макар че Мерое вероятно е основан през около 890 г.пр.н.е, той процъфтява едва през периода 750 – 350 г.пр.н.е. Царството Куш се управлявало от така наречените кушити, които следвали египетски практики и обичаи, и използвали египетски титли. С течение на времето тези практики се обезличават и йероглифите били заменени от нова писменост, позната като мероитска.

    Египетското влияние и цар Ергамен

    Историкът Диодор Сицилийски пише, че преди на трона да се възкачи цар Ергамен (295 – 275 г.пр.н.е), свещениците, почитащи бог Амон, решавали кой цар да управлява и за колко време. Тъй като здравето на царя се свързвало с плодородието на земята, свещениците имали властта да определят дали настоящият управник вече не е способен да заема поста си. Ако решат, че той е негоден, те му изпращали съобщение, че според бог Амон неговото управление на земята е приключило и той трябва да умре. Царете винаги се подчинявали на тези божествени заповеди и слагали край на живота си в името на благото на народа.

    Въпреки това, Диодор Сицилийски пише още, че цар Ергамен, който изучавал гръцка философия, бил първият, който отказва да се подчини на тази заповед. Заедно с въоръжена сила той се отправя към забраненото място, където се намирал храма на свещениците, и ги убива, като по този начин унищожава тази традиция и учредява практики по своя лична преценка.

    Кралиците на Мерое

    Ергамен (познат още като Аркамани I) бил също първият цар, който заповядал погребенията да се извършват извън Мерое (вместо да се следват египетските практики за погребване на мъртвите зад стените на града). Той полага първите закони, чрез които Мерое да се дистанцира в културно отношение от Египет. Египетския език, писменост и изкуство в Куш изчезват през този период.

    Египетските богове като Изида и Амон били заменени от божеството Апедемак – бога лъв, а кралиците споделяли политическата власт заедно с царя. Кралиците получавали титлата „Kentake”, което най-често се превежда като „Кралица регент“ или „Кралица майка“ и през периода 170 – 314 г. на власт са били най-малко 7 кралици.

    Една от най-известните истории за кралиците на Мерое е тази за царицата Аманиренас, която билa не само успешен управник, но и ценен воин. Тя успяла да сключи примирие с Октавиан Август, което било повече в полза на Мерое, отколкото на Рим.

    Възходът и падението на Мерое

    По време на най-големия си възход, Мерое е център на търговията, агрикултурата и топенето на желязо. Един от най-ранните записи, документиращи политическото сътрудничество между Мерое и Египет, е от времето на династията на Птолемеите, когато Мерое снабдява Египет със слонове, използвани при военни действия.

    Днес Мерое е един от най-известните археологически комплекси на Судан, а руините на древните пирамиди, замъци и официални сгради стоят мълчаливо там, където е процъфтявал някога успешният град. Вярва се, че през 330 година градът е покорен от царството Аксум, което довежда до упадъка на Мерое. Пристигането на войните от Аксум, както и прекомерната употреба на природните ресурси, довеждат до обезлесяване на района и изтощаване на почвата. В крайна сметка през 5 век Мерое е изоставен и се превръща в град на легенди и загадки.

     

     

    Кислородното насищане на дълбочините на океана е станало много по-късно от появата на първите животни

    След анализ на степента на окисление на желязото в базалтовата лава, която се формира в различни периоди на дъното на океана, американски геохимици проследили историята за насищане на дълбоките части на океана с кислород. Тъй като степента на насищане с кислород на океанските води е пряко свързана с парциалното налягане на кислорода в атмосферата, учените са открили и кога съдържанието на кислород в атмосферата достига съвременното ниво. Това се случило много след възникването на първите животински видове.

    Смята се, че в началото на Протерозоя, преди около 2.5-2.2 милиарда години, в атмосферата на Земята за първи път се появил свободен кислород – станала е т.нар кислородна катастрофа. В резултат на това,  атмосферата се променила от възстановителна към оксидираща. Преди това, на повърхността на Земята, в атмосферата и във водите на световния океан надделявала безкислородната среда. Кислородът е възникнал в горната част на атмосферата в процеса на фотодисоциация на въглероден диоксид и вода, но практически всичко се изразходвало за окислението на други газове и се абсорбирало от земната кора.

    В края на Протерозоя съдържанието на кислород в атмосферата се увеличило бързо с появата в океана на фотосинтезиращи организми. Първоначално и те абсорбирали окисленото желязо, но след това съдържанието на разтвореното желязо в океаните значително намаляло, кислородът започнал да се натрупва в атмосферата и хидросферата на Земята.

    Хипотеза за кислородната катастрофа се основава на резултатите от изследването на геохимичните параметри и изотопния състав на утайката, съхраняващи се в шелфа и в континенталния склон ниско под вълновата зона (под 100 м). Резултатите от тези проучвания обаче едва ли могат да бъдат разширени до цялата океанска площ с много по-големи дълбочини.

    За да се запълни празнината в знанията за достъпа на кислород до дълбоките части на океана, американските геохимиците Даниел Столпер и Бренин Келър от Университета на Калифорния в Бъркли предложиха геохимични метод, основан на анализ на съотношението на тривалентно желязо към общото съдържание на желязо. Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature.

    Започвайки с периода на Камбрия (линията между Докамбрия и Фанерозоя) се фиксират стабилно и непрекъснато нарастване на средните нива на Fe + 3 / ΣFe. За ранния Палеозой (541-420 милиона години) този параметър е 0,34; за късния Палеозой (420-252 милиона години) – 0.47; за мезозойско-кайнозоските базалти (по-малко от 252 милиона години) – 0.58. За съвременната базалтова лава изливаща се върху морското дъно е характерна висока степен на окисление на желязото, свързана с циркулацията на кислород в морската вода в горните слоеве на океанската кора.

    На границата на Археозоя и Протеозоя  безкислородния режим се заменя с кислороден. Основната цел на проучването обаче не била да потвърди общоприетата хипотеза, че по време на целия Докембрийски период средата в океаните е безкислородна и след това става кислородна, а да се определи моментът, в който кислородът в дълбините на океана става достатъчен за бързото развитие на организмите.

    Новите постижения на изкуствения интелект

    Макар темата за изкуствения интелект и неговата същност и предели на действие все още да буди въпроси и да не е напълно ясна за обикновения потребител, технологията се развива с нестихващи темпове и навлиза във все повече сфери от нашето ежедневие.

    В най-общи линии, изкуственият интелект е система, която наподобява и симулира интелигентно поведение, което извършва чрез автоматизиране. Следователно той е базиран на човешкото мислене и поведение, поради което и доста хора, включително известни и влиятелни личности като например Илън Мъск, са изразявали своите опасения спрямо възможните предели на развитие на изкуствения интелект. Факт е обаче, че тези нови технологии продължават да навлизат в нашия живот, като, дори без да осъзнаваме, ги използваме ежедневно, например на мобилния си телефон. Също така е факт, че именно благодарение на тези бързи темпове на развитие, в близко бъдеще роботите ще бъдат достатъчно квалифицирани да заменят хората в някои професии. Следователно те могат не просто да ни бъдат от полза, но и да станат по-добри от нас.

    Photo by Gordon Johnson, CC0 license

    Както вече ви разказахме, изкуствен интелект успя да се пребори със световния шампион на древната китайска игра Го. Няколко месеца по-късно пък бе създаден друг изкуствен интелект, който разгроми няколко доказани покер играчи. След победата на своя нов колега в картите професионалният покер играч и астрофизик Лив Боере категорично заключи, че подобен изкуствен интелект е способен да промени света. Скоро след това нашумя и хуманоидният робот София, който дори получи гражданство и то в Саудитска Арабия и който ще можем да видим това лято и у нас. „Нямам търпение да се срещнем на Webit.Festival Europe в София – дигиталната столица“ – гласи видео поканата на робота за събитието.

    Изкуственият интелект обаче може да има много по-сериозна и решаваща роля и приложение в различните сфери. Тъй като умее да възприема и обработва огромно количество данни, технологията ще може да послужи и в банковия сектор, като превенция срещу прането на пари. Възможността да разпознава лица пък ще помогне в сферата на видеонаблюдението, каквато е идеята на най-скъпия до момента AI (artificial intelligence) стартъп в света. Тази му способност и функция ще послужи и в борбата с пътните инциденти, каквато е идеята на друга компания, разработила технология за разпознаване на лицевите изражения, чрез която ще може да бъдат предотвратявани катастрофи, ако водачът на превозното средство е уморен или разсеян.

    Френското правителство пък обяви, че смята да вложи около милиард и половина евро в развитието на технологиите и изкуствения интелект в следващите пет години. Амбициозният план на Франция да се превърне във водеща държава в сферата е и доста отговорен. Опасностите, които може да крият новите технологии, биха могли да бъдат предотвратени при достатъчното им познаване и адекватно разработване. За целта пък са необходими и технологични знания и високо квалифицирани специалисти, което означава и отваряне на нови работни места.

    Очакванията на специалистите в технологичната сфера са в близко бъдеще огромен процент от професиите да бъдат заменени с нови, които към днешна дата все още дори не съществуват.  А имайки предвид факта, че роботите могат да изземат работните ни функции, тази възможност звучи доста обнадеждаващо.

    10 разпространени научни мита

    Има определени схващания, които се основават на личния опит, образованието, медиите и мненията на хората около нас. Много от тези идеи, свързани с науката, приемаме за факти, въпреки че те отдавна са били опровергани. Ето някои от най-разпространените научни митове, с които всички сме се срещали.

    1. Великата китайска стена може да се види от Космоса

    Великата китайска стена е много дълга, но не може да се види от Космоса. Дори първият китайски космонавт Ян Ливей потвърди, че това творение не може да се види с просто око.

    1. Полярната звезда е най-ярката звезда

    Полярната звезда не е най-ярката звезда на нощното небе, както мнозина вярват. По яркост тя е някъде на 50-то място. Полярната звезда е лесно забележима, тъй като оста на Земята е почти ориентирана към нея. Тя винаги сочи север. Най-ярката видима звезда след Слънцето е Сириус в съзвездието на Голямото куче. Величината на Сириус е -1.47 (колкото по-ниска е стойността, толкова по-ярка е звездата).

    1. Трябва да бягате на зиг-заг, за да избегнете атаката на крокодила

    Един от най-старите съвети за оцеляване звучи така: ако искате да избягате от крокодил, трябва да се движите на зиг-заг, тъй като той не може да се обръща бързо. Всъщност, крокодилите почти никога не ловуват на сушата и предпочитат да атакуват от водата. Максималната скорост на сушата при тях достига около 16 километра в час, което прави възможно изпреварването на крокодила и докато се движите по права линия.

    1. Стреляйки в резервоара за гориво, можете да взривите колата

    Този ефект може да се наблюдава само във филмите и видеоигрите. Всъщност, куршумът или ще заседне в резервоара, или ще премине през него. Ако обаче куршумите се изстрелят от достатъчно голямо разстояние, топлината от триенето с въздуха може да доведе до експлозия. Въпреки това, не е толкова лесно да се взриви кола, както е показано в някои холивудски филми.

    1. Червеният цвят ядосва биковете

    Испанските тореадори започнали да използват парче яркочервена кърпа или плащ много отдавна. Оттогава се е разпространил мита, че биковете се дразнят от червения цвят. Всъщност, биковете не се интересуват от цвета на плаща. Те атакуват обекта, който се движи най-много.

    1. Мълнията никога не удря едно място два пъти

    Мълнията, като правило, попада на едно и също място два пъти. Това явление е много често. Така например известната небостъргач Емпайр Стейт Билдинг го удрят мълнии около 100 пъти годишно. Мълнията най-вече обича високите сгради и дърветата, но в големи полета най-често удря най-високия обект няколко пъти, преди да се премести в друга извисяваща се мишена.

    1. Стъклото е твърдо

    Стъклото е аморфно твърдо вещество, което се държи като течност с много висок вискозитет. Това означава, че то може да тече много бавно и това обяснява и защо прозорците с витражи са по-дебели в ниските си части.

    1. Няма гравитация в Космоса

    Всъщност има толкова много гравитаця в Космоса, че тя е причината звездите да се въртят около центъра на Галактиката, Земята около Слънцето и спътниците около Земята. Причината, поради която астронавтите изглеждат безтегловни в Космоса е, че те се въртят около Земята. На орбита с надморска височина от около 400 км, гравитацията се намалява само с 10%.

    1. Има тъмна страна на Луната

    Слънцето във всеки момент осветява всяка част от Луната. Има обаче страна на Луната, която никога не се вижда от Земята. Това се дължи на улавянето на приливите, което води до факта, че Луната се завърта около оста си за същия период, през който тя обикаля около Земята. Винаги виждаме само една страна на Луната, но другата страна не е тъмна. Когато видим полумесец, Слънцето в по-голямата си част осветява страната, която не виждаме.

    1. Нервните клетки не се възстановяват

    През 1998 г. шведски учени установиха, че мозъчните клетки могат да бъдат възстановени. Центровете за учене и памет в мозъка могат да създадат нови клетки. Освен това американски учени откриха процес, който позволява създаването на копия на ембрионални стволови клетки, които могат да бъдат трансформирани в мозъчни клетки.

    Някои от най-необичайните войни от историята

    Лихар срещу Франция

    През 1883 гражданите на малкия испански град Лихар са разгневени, след като чуват, че по време на визитата му в Париж, кралят им Алфонсо XII  бил обиден и атакуван от френския народ по парижките улици. В отговор на това кметът на Лихар – Дон Мигел Гарсия Саез, както и 300 негови съграждани обявяват война на Франция – на 14.10.1883. По време на войната не е изстрелян нито един изстрел и няма нито една жертва от страните участници. 93 години по-късно, през 1976, крал Хуан Карлос посещава Париж – визита, по време на която към него се отнасят с огромно уважение. През 1981 градският съвет на Лихар решава, че „с оглед отличното отношение на французите“ те ще прекратят военните действия и ще обявят край на войната с Франция.

    Войната за дървената кофа

    Войната започва през 1325 година, когато между Модена и Болоня възниква конфликт за нещо крайно необичайно – дървен съд, подобен на кофа. Проблемът започва, след като група войници от Модена нахлуват в Болоня и открадват съда. Тогава Болоня обявява война на Модена. Тя се води в продължение на 20 години, но Болоня така и не успява да си върне дървения съд. Той и до днес се съхранява в камбанарията на Модена.

    Парагвайската война

    Президентът на Парагвай – Франсиско Солано Лопес, бил огромен почитател на Наполеон Бонапарт. Той гледал на себе си като на опитен тактик и отличен командир, но му липсвало нещо, което да докаже уменията му – война. За да разреши този проблем, през 1864 година Франсиско Солано Лопес обявява война на три от съседните на Парагвай страни – Аржентина, Бразилия и Уругвай. Изходът от войната? Парагвай е почти изцяло унищожен. Смята се, че около 90% от мъжете в страната загиват по време на конфликта – от вражески армии, болести или глад. Парагвайската война е считана за една от най-ненужните битки в историята, тъй като Лопес не е имал причина да я обявява.

    Войната в Арустук

    Това е военен конфликт между САЩ и Великобритания, воден в близост до границата на щата Мейн. След войната от 1812 година британските сили все още окупират голяма част от източен Мейн и макар че няма военни части, районът е считан за британска територия. През зимата на 1838 година американски дърводелци секат дърва именно в тази спорна територия, в резултат на което Великобритания изпраща войници в района. Тогава на мястото пристигат и американски военни и напрежението се засилва. Веднъж дори американските части по погрешка получават огромно количество свинско месо и боб, предназначено за британците. Поради тази причина конфликтът е известен като „Войната със свинско месо и боб“. В продължение на почти година двете страни очакват нападението на другата, но в крайна сметка правителствата на държавите успяват да се споразумеят. Великобритания се съгласява да върне източната част на Мейн, а в замяна на това американските войници се оттеглят от района. В тази война няма битки, но има стотици смъртни случай заради болести и наранявания.

    335-годишната война

    Тази война се води между Холандия и островите Сили (45 километра югозападно от Ландс Енд, Англия). Войната започва през 1651 година, но много скоро била забравена. Изминават 3 века преди двете страни да подпишат мирен договор – през 1986 като по този начин превръщат войната в най-дългата в човешката история.