Откакто човекът започнал да се облича в животински кожи, наметалото се превърнало в незаменим елемент от мъжкия гардероб. В продължение на векове обикновено парче плат, голямо или малко, се използвало като одеяло или покривало през нощта и в хладните часове на деня – а размерът и материалът се променяли само в зависимост от климата, в който живеел човек.

Римската тога. Най-ранните наметала представлявали обикновени кожи, прикрепени към тялото с кожени каишки или се закопчавали с груба игла през едното рамо. По-късно наметалото се превърнало във връхна дреха, която римляните носели над туниката. Наричало се „тога“ и с единия край се премятала през лявото рамо – а различният цвят на тогата посочвал социалната класа на определени граждани, например, висшите чиновници носели бели тоги, императорите – пурпурни и т. н.

В Ранното Средновековие дрехите за благородниците и по-богатите класи били много дълги и обемни. Тези мантии имали дължина до глезена или до пода и най-често се използвали от монасите. Пак тогава се появили по-къси походни средновековни наметала с качулки. Те предпазвали конника от прахоляк и кал, скривали го от прекалено любопитни очи, а също така го пазели от дъжд и вятър.

Трябва да се прави разлика между понятията „мантия“, „плащ“ и „наметало“. Мантията е голяма и сравнително тежка, най-често до пода – именно тя се използва от коронованите особи. Плащът е неин по-къс и олекотен вариант, а наметалото вече е съвсем леко, по дължина се доближава до пелерината, като може да бъде дори само до кръста.

Английската дума „cloak“ (плащ, наметало) идва от средновековната латинска „cloca“, която означава обикновена пелерина на раменете, а също и от старофренската дума „cloche“, означаваща камбана. Въпросът е, че най-често срещаната форма на наметало в Ранното Средновековие е във вид на камбана без закопчалка – просто парче материал с един отвор за главата.

В по-късното Средновековие, като се започне от ХІV век, мъжете започнали по-рядко да носят плащове, освен когато било необходимо за предпазване от студ по време на пътуване и езда. Плащовете станали по-малко необходими поради въвеждането на отделна качулка с прикрепена пелерина само върху раменете. Появило се и наметалото тип „сюрко“ – своеобразен вариант на пончото, който служел за предпазване на рицарската броня от слънчевия пек. Сюркото имало най-различни варианти на дизайн, като върху него се намятали пълноценни плащове, украсени с пухкави кожи и закрепвани на гърдите с катарами и шнурове.

След XIV век наметалото с качулка активно излиза от мода и се носи само от бедняци и или дребни разбойници. Понякога плащовете били използвани от войниците, за да ги предпазва от дъжд – но, така или иначе, популярността им в Европа до ХVІ век била на много ниско ниво.

Всичко се променило, когато в периода около 1550-1560 г. плащът се върнал на мода сред испанските мъже като луксозна част от мъжкия гардероб. Испанската мода за носене на плащове станала много разнообразна – те били с различна дължина, с висящи или отворени ръкави, добавяли им широка яка.  Начинът на носене също бил различен, тъй като плащът можел да се носи на двете рамене или само на едното, или просто да се преметне през ръката. Испанският плащ бил красиво скроен и ушит, често се използвали богати и тежки материали; подплатата била контрастираща, а краищата и яките – разкошно украсена.

Именно по това време станали много популярни плащовете на едно рамо, особено сред различни европейски гвардейци или опитни наемници – които с помощта на такова наметало можели да прикрият шпага или оръжие на пояса, като същевременно подчертавали богатото си облекло. Мъжът можел да преметне плаща през лявото си рамо, за да може дясната му ръка да извади меч или пистолет пред нищо неподозиращия противник. Също така, съдейки по старинните начини на фехтовка, може да се предположи, че плащът се е използвал за различни похвати по време на битката, например, за да се увие около лявата ръка, за разсейване на вниманието или за да се улови вражеското острие с цел да се контраатакува. Техниките били най-различни.

Алтернатива на плаща било голямо палто (garde-corps или herygourd), което достигало до глезените и имало широки ръкави, събрани на раменете. Както плащовете, така и палтата можели да имат качулка с копче. По-специално, през 1630-те и 1640-те години, плащът най-често се носел само на едно рамо или се окачвал на гърба с връзки не само сред войниците, но и сред обикновените заможни мъже, тъй като това бил най-елегантният начин за носенето му.

Плащът на едното рамо продължавал да бъде моден елемент и в същото време играел „бойна и маскировъчна“ роля за шпаги, пистолети и ножове чак до началото на френската революция – когато униформите на различни европейски армии се превърнали окончателно в мундири, а ежедневните дрехи на мъжете станали това, което днес наричаме „делови костюми“.

–

По-голямата част от нас дори не могат да си представят свят без автомобили. Независимо дали ги обичате или мразите, използвате ги често или от време на време, ще трябва да признаете, че автомобилите играят водеща роля в живота ни. Те са оформили нашата култура, нашето поведение. Те са променили дълбоко възгледа ни за света и са белязали въображението ни.

Въпреки че автомобили се произвеждат още в края на 1800-те, едва в началото на 20-ти век, с изобретяването на Model-T на Форд, колите наистина оказват влияние върху транспортния пазар. Около 1900 г. в САЩ са произведени по-малко от 1000 автомобила. През 1914 г. вече са продадени 1,7 милиона автомобила.

Защо автомобилите се радват на такъв интерес? Те били практични, разбира се, и доста революционни. Хората, всъщност, биха могли да си представят, че отиват навсякъде, където искат, по всяко време, когато искат. Няма повече коне, няма повече ходене, няма повече влакове. Но също така, благодарение на Форд автомобилите били на достъпна цена.

Всъщност, със своя Model-T, Хенри Форд не само прави революция в света. Той буквално променя лицето на индустрията завинаги, като създава непрекъснато движещата се поточна линия. Принципът да има работници, назначени на определена длъжност, които вършат определена работа, проста и високо ефективна, позволява на Форд да увеличи печалбите си и производството си и следователно да продава автомобилите си на по-достъпна цена, допринасяйки за популярността на колата. Изведнъж онези изискани превозни средства, които само най-богатите могат да си позволят, стават достъпни за много други хора.

Всъщност, Хенри Форд е известен като кръстник на американската автомобилна индустрия, въпреки че Карл Бенц е изобретил първото превозно средство през 1879 г. Може и да не е измислил автомобила, но е направил революция в начина, по който са произведени, което е направило автомобилите достатъчно достъпни за хората.

Монтажната линия направи автомобилите достъпни

Форд усъвършенства производството на поточната линия стъпка по стъпка, като използва стандартизирани, взаимозаменяеми части. След това той обучавал служители само в един или два процеса, за да може всеки човек да работи възможно най-бързо и ефективно. Но след това той прави крачка напред, използвайки първата по рода си движеща се поточна линия за мащабно производство. Това е производствен модел, който е приет в безброй други индустрии, позволявайки масово производство, което намалява разходите. Без Model T, производството можеше да не е това, което е днес.

След това колите променили човешкия живот по два начина: първо те позволили на хората да се движат по по-лесен и бърз начин и тяхното бързо производство било копирано от много други производители, увеличавайки скоростта на производство и преобразявайки лицето на индустрията завинаги.

Веднъж станали популярни, колите започнали да променят света доста бързо. С новата свобода на движение хората вече нямало нужда да живеят близо до работното си място. Те можели да се установят по-далеч и да имат повече пространство.

Колите накарали и търговията да се издигне на ново ниво: изведнъж можело да опитате манго, без да се налага да ходите до Южна Америка. Можело да поръчате сервиз за хранене от Дания и да го доставите в рамките на една седмица. С други думи, бихте могли да купите много повече, отколкото преди.

Само си представете: преди автомобилите, пътуването между Ню Йорк и Бостън /320 км/ отнемало средно 12-14 дни с кон или пеша, или няколко дни с влак. Пътуването било скъпо, сложно и опасно. Повечето хора били само на няколко мили от родното си място през целия си живот.

Днес това отнема само три часа и четиридесет и пет минути от Ню Йорк до Бостън. Можете да планирате пътуването си минути, преди да се впуснете в него. Преодоляването на разстоянието е  лесно. Независимо дали става въпрос за уикенд в страната или пътуване извън граница, пътуването е станало нещо нормално в живота ни. Можете да отидете навсякъде, когато решите. След изобретяването на автомобилите светът е много, много по-малко място. И навсякъде има пътища, виещи се през гори, пустини, блата, над планини, над реки и езера. Лицето на земята е променено.

Промяна за по-добро или по-лошо?

Да, движим се по-бързо, изминаваме повече разстояние, имаме достъп до ресурси, които някога са били недостъпни. Но дали автомобилите са променили света към добро или към лошо?

В крайна сметка транспортът е отговорен за над една трета от световните емисии на парникови газове. Замърсяването на въздуха причинява близо 800 000 смъртни случая всяка година. Да не говорим, че произшествията, свързани с автомобилите, убиват над 1,2 милиона души на планетата годишно. те са причината номер едно за случайна смърт в много страни. Изграждането на пътища унищожава екосистемите, а шумовото замърсяване, създадено от превозните средства по тези пътища, гони различни животни от естественото им местообитание, застрашавайки техните видове.

Също така автомобилите могат да бъдат държани частично отговорни за увеличаването на индивидуализма. Тъй като вече не живеем на една крачка разстояние, общностите се разпръснаха и хората са по-малко склонни да си сътрудничат или дори да говорят помежду си.

Има още: колите ни позволяват да се движим по-бързо, да – и не. В някои големи градски райони стигането до дестинацията всъщност отнема повече време с кола. Поради нарастващия брой превозни средства на пътя, в определени градски центрове задръстванията са толкова критични, че преминаването от точка А до точка Б сега е по-бавен процес, отколкото преди изобретяването на автомобилите.

Разбира се, можете да намерите както положителни, така и отрицателни страни на автомобилите. И всъщност, не е възможно да се каже дали промяната, която са създали, е била към добро или към лошо, тъй като и двата отговора носят някаква истина в себе си.

Може би въпросът, който наистина си заслужава да бъде зададен, е: наистина ли автомобилите са отговорили на дадена нужда или са създали нужда?

Малко изобретения са оказали толкова силно влияние върху света, колкото автомобилът. Това е изобретение, което не само промени начина на живот на хората, но и повлия върху бизнеса и икономиката по начини, които никой не би могъл да предвиди по времето, когато Хенри Форд организира операция за масово производство на своя модел T.

Разбира се, имаше и няколко недостатъка в създаването на автомобила.

Днес над 4,25 милиона души работят директно в автомобилната индустрия. Производството на автомобили не само се е превърнало в една от най-големите индустрии в света, но и е движещата сила на растежа в петролната и газовата индустрия. Разбира се, през годините коневъдите и производителите на бъгита са фалирали.

Но опасенията за околната среда доведоха до създаването на най-новите автомобилни технологии. Производството на хибридни и електрически превозни средства непрекъснато се увеличава всеки ден, тъй като търсенето на по-чисти автомобили нараства. Това накара производителите на автомобили да преосмислят двигателите, системите за зареждане с гориво и цялостния дизайн на автомобилите.

Tesla е сред най-изявените компании в челните редици на движението за чисти автомобили. Тя доказа, че изцяло електрическите превозни средства могат да бъдат мощни и стилни, както и енергийно ефективни.

Автор: Десислава Михалева

Детските столчета за кола са едно от нещата, които приемаме за даденост. Те, обаче, не винаги са били на разположение, но откакто са, животът ни и безопасността на децата ни са се  подобрили драстично.

Кога е направено първото детско столче за кола?

Интересното е, че първото столче за кола се появява през 30-те години на миналия век. То, обаче, не е било използвано от съображения за безопасност, а само за удобство.

Компанията Bunny Bear проектира седалка, която се закача на гърба на истинска седалка за кола. Друг тип столче за кола е представено през 40-те години на миналия век. Това, всъщност, е предшественика на столчето за кола и то е почти като тези, които виждаме днес. То, обаче, било проектирано да бъде по-скоро седалка, която позволявала на децата да виждат през прозореца. Отново, столчето не е проектирано за безопасност и е по-скоро за удобство.

Кога е направена първата детска предпазна седалка за кола?

Идва въпросът кога започват хората да се отнасят сериозно към безопасността на децата си? Едва през 60-те години, когато през 1962 г. двама мъже се възползват от предпазния колан и проектират столчета за кола с единствената цел да подобрят безопасността на децата в превозното средство.

Американецът Леонард Ривкин създал седалка, която имала метална рамка, заобиколена от катарама, почти като висок стол за колата. Британецът Жан Еймс проектира задна седалка с Y-образна каишка. Това е седалката, която най-много прилича на настоящите модели.

Проблемът бил, че широката общественост не била достатъчно информирана за предимствата на безопасността на децата в движещо се превозно средство. И така, идеята не предизвикала голям интерес.

Ford Tot-Guard

По истински американски модел Форд се заема и произвежда „Tot-Guard“ през 1968 г. Това бил пластмасов стол с подплатена зона пред лицето на детето. Приличал малко на изправена масажна маса, която действала като възглавница при удар.

Малко след като Ford пуска своя Tot-Guard, General Motors също се включва в надпреварата. Техните седалки се предлагали в две версии, една за деца и една за кърмачета. Те също използвали предпазни колани, за да ги държат на място. Били направени от полипропилен и били подплатени с уретанова пяна. Седалките били рекламирани като леки и преносими. Те най-много приличат на тези, които използваме днес.

Не си мислете, обаче, че всички са приели присърце идеята  за безопасност на децата. Столчетата за кола все още били нещо необичайно и мнозина, които ги използвали, ги рекламирали като практичен начин да предпазите децата си по пътя и да ги забавлявате. Sears дори рекламира покрита с винил подложка от пяна, в която детето ви може да спи или да играе в задната част на колата ви.

Кога за първи път са въведени закони за детските столчета  за автомобили?

Трябва да се отбележи, че предпазните колани дори не били стандартно оборудване на автомобилите до 60-те години. Изискването за точки за закрепване в автомобила е въведено през 1965 г. и през 1968 г. е въведен закон за поставяне на триточкови колани в предната част на автомобила. Това било задължително за всички нови автомобили от 1965 година.

Коланите на предните седалки стават задължителни за автомобилите през 1972 г. Макар и интересно, този закон се прилага само за автомобили, регистрирани през 1972 г. и не касае коли, регистрирани преди това. Никога не е било законово изискване автомобилите, регистрирани преди 1972 г., да разполагат с колани. Ето защо, класическите автомобили не били оборудвани с предпазни колани, нито трябвало да бъдат по закон.

Не е било задължително поставянето на предпазни колани до 1983 г., а коланите на задните седалки не били задължителни до 1986 г.

Няма официална дата за въвеждане на закон, касаещ автомобилните седалки във Великобритания. Законите в Съединените щати влизат в сила през 1971 г. Изисква се всички седалки да са с обезопасителни колани и да обезопасяват детето на седалката. Но не са правени краш тестове за тези седалки.

Във Великобритания приемат закон за детските седалки, според който деца под тригодишна възраст е задължително да са в столче за кола.

До 2006 г. деца на възраст над три години трябвало да използват само столче за кола или допълнителна седалка, „ако има такава“. Деца под дванадесет години можели да седят в предната част на колата без столче за кола.

През 2001 г. списание Mother & Baby установява, че всеки пети родител вози детето си без столче за кола, а популярното столче за кола на Mothercare се продава на родителите, въпреки че е получило оценка за безопасност 0 от 100.

През 2004 г. е съобщено, че 63% от възрастните спират да използват предпазни столчета за децата си, след навършване на  шест години. Един на всеки десет родители заявява, че е спрял да използва столчето за кола до навършването на третия му рожден ден. През последното десетилетие безопасността на автомобилните седалки за деца се промени много.

Накрая през 2006 г. са въведени още закони, които правят придвижването на децата ни много по-безопасно. Съгласно закон от 2006 г. всички деца под 12-годишна възраст трябва да използват някаква форма на столче за кола, освен ако не са по-високи от 135 см.

Така че едва през 2006 г. столчетата за кола стават задължителни за тези на възраст над три години.

Днес детето трябва да използва детско столче за кола, докато навърши 12 години или е с височина 135 см. Тези столчета за кола, обаче, трябва да бъдат с диагонален колан. Изключение е, ако седалката е проектирана за обезопасителни колани или има точки за закрепване ISOFIX.

Законът също така гласи, че всяко дете под 9 кг трябва да пътува с бебешко кошче и ако детето ви е на 15 месеца, то трябва да седне на седалка, обърната назад.

Започнахме разглеждането на детските столчета от момента, в който те бяха представени за първи път. Първоначално те са проектирани за удобство и просто да държат детето ви неподвижно, когато шофирате. Сега, обаче, те са съществена част от сигурността на детето ви. Със сигурност може да се каже, че през последното десетилетие сме стигнали далеч по отношение на закона за столчетата за кола и предпазни седалки и определено сме изминали дълъг път от едно столче за кола, което можете да закачите на облегалката на седалката си. Абсолютна лудост.

Най-новото в иновациите на столче за кола? Volvo представи надуваема столче за кола преди няколко години.

Автор: Десислава Михалева