Големият смог в Лондон помрачава града на 5.12.1952 година. Странна мъгла, жълто-черна на цвят и толкова гъста, че никой от жителите на вечно мъгливия Лондон не бил виждал през живота си. Освен това смогът имал мирис на химикали. Хората, които били навън, започнали да се задушават, неспособни да вдишват гъстия, почти непрозрачен въздух.

Макар все още да не знаели, лондончани изпитват онова, което по-късно става известно като едно от най-опасните екологични бедствия. Преди смогът да се вдигне изцяло от града, 12 000 души ще загинат, а на експертите ще им отнеме почти 65 години, за да открият източника на проблема.

Големият смог е причинен вследствие на няколко нещастни съвпадения.

Няколко дни преди Лондон да потъне в мъгла, градът е обхванат от антициклон, който причинява температурна инверсия и градусите започват да падат. Студът кара лондончани да използват печките си, в които горят въглища, много по-често.

Освен това, на 5.12 почти не се усещал никакъв вятър, което кара димът от комините да се задържи по-дълго над градските улици, вместо да бъде отвеян. Антициклонът от своя страна създал нещо като „въздушен балон“ над града, който възпрепятствал нахлуването на свеж въздух и разсейването на смога.

Големият смог бил толкова гъст, че в много части от града движението било спряно. Видимостта била намалена до нула, което от своя страна принуждава жителите да изоставят превозните си средства на средата на пътищата. Лошото качество на въздуха прави излизането навън почти невъзможно, тъй като нивото на замърсяване създава ужасна токсична атмосфера.

Онези, на които им се налагало да излизат обаче, започнали да изпитват сериозни здравословни проблеми. Случаите на инфекция на дихателните пътища, хипоксия, бронхит и бронхопневмония нарастват, а смъртните случаи достигат до 12 000. По-късни изследвания разкриват, че високите нива на сярна киселина в смога допринасят значително за големия брой смъртни случаи.

По какъв начин сярната киселина е достигнала до въздуха остава мистерия в продължение на 65 години. Едва през ноември 2016 година екип от учени обявява, че най-накрая са разгадали загадката. Те твърдят, че серният диоксид е навлязъл в атмосферата вследствие изгарянето на въглища.

„Хората са знаели, че сулфатите са допринасяли за разрастването на мъглата, както и че се отделят при горенето на въглища за битови нужди. Но как точно серният диоксид се е превърнал в сярна киселина, не е ясно. Резултатите ни показват, че процесът е улеснен от наличието на азотен диоксид – друг продукт, отделян при горенето на въглища“ – споделя лидерът на изследователския проект д-р Рени Джан.

Смъртоносният смог принуждава управниците да проучат начините, по които хората влияят върху замърсяването на въздуха. Само 4 години след Големия смог в Лондон, Великобритания приема Закона за чистотата на въздуха от 1956 година.

Твърде малцина са онези, които знаят за забранения удар „дим-мак“ – изкуството на отсрочената смърт. Най-добрите майстори на източните бойни изкуства предавали тайните си знания за него само на отбрани ученици.

„Дим-мак“ представлява похват в бойните изкуства, който позволява чрез външно лек удар, почти само докосване, да бъде убит човек. При това има едно обстоятелство, което е много важно: смъртта на врага може да настъпи както веднага, незабавно, така и след часове, дни, седмици – в точния момент, определен от майстора-боец.

Известен е случаят с Брус Ли по време на снимките на един от последните му филми. Той дълго време тренирал някакъв трик, но не успявал да го изпълни. Неочаквано от тълпата към него се приближил някакъв непознат и предложил да му покаже ефектен вариант. Брус проявил интерес и излязъл с него на снимачната площадка. Те стояли един срещу друг, когато непознатият изведнъж нанесъл на актьора кратък, но много силен удар в главата. Брус загубил съзнание и рухнал като покосен.

Докато всички се суетели около него, човекът, който го ударил, изчезнал, сякаш се разтворил във въздуха. Оказало се, че никой не го познава, не бил регистриран и сред статистите. По-късно един от гримьорите си спомнил, че същия ден в съблекалните влязъл мъж, когото той помислил за статист, взел дрехи и казал странна фраза: „Той трябва да умре!“ Мнозина и до днес вярват, че непознатият бил убиец от китайската мафия – „триадите“, който владеел ударите на отсрочената смърт.

След такъв удар човек може да умре и подир два месеца, дори години по-късно – в зависимост каква „програма“ е въвел в организма му майсторът на смъртоносната бойна техника. Една от хипотезите за смъртта на Брус Ли е именно такъв удар. Някои изследователи допускат, че Брус редовно е плащал на мафиотите от „триадите“, които, може би, са дали пари за първите му филми. Но настъпил ден, когато Малкият Дракон решил, че е дал всичко с лихвите и се отказал от „настойничеството“ на мафията. Тогава последвал смъртоносният удар…

Една от версиите е,че Брус Лий е бил убит с „дим-мак“.

В интерес на истината, на Изток, след внезапна смърт поради „естествени причини“ на някоя знаменитост, често плъзват слухове, че това е поредната жертва на убийци, владеещи тайната на „удара на отложената смърт“.

Това, че подобни слухове имат сериозно основание, разбрал през 1957 г. майсторът на бойните изкуства Джон Гилби. В Тайван боксьорът O Хсин Ян отстъпил пред неговите настойчиви молби и го запознал с някои от детайлите на тайнствения удар.

Човекът, който става жертва на „дим-мак“, умира на пръв поглед по неизвестна причина. Аутопсията обикновено показва естествено заболяване, макар никога да не е ясно как е възникнало. Ето защо убиецът, който владее това смъртоносно бойно изкуство, е истинска находка за всяка престъпна общност. Чрез него можете да отстраните твърде влиятелни хора – и никому няма да хрумне, че те всъщност са убити.

Понякога наричат дим-мак „изкуство на отровната ръка“. Аналогията с отровата в този случай е ясна. Тя също може да убие както веднага, така и след часове, дни, седмици – всичко зависи от вида и дозировката й.

Именно затова в миналото майсторите на „дим-мак“ преподавали това изкуство само на избрани ученици, като обръщали внимание преди всичко на моралните им качества, а не само на физическото им обучение. Ученикът трябвало да има уравновесен характер и чувство за справедливост. Такива смъртоносни знания не трябвало да попаднат при онези, които биха ги използвали за лична изгода.

Точките върху човешкото тяло, които майсторът на „дим-мак“ трябва да знае, не са дузина-две, а стотици. Така, например, броят на точките, свързани чрез нервни окончания с най-важните органи, е над 700. В интерес на истината обаче, в „дим-мак“ се използват на практика около 150. Освен точките за елиминиране на противника, ученикът овладявал и точките за лечение. Въобще, огромна част от времето му било посветено именно на изучаването на древната китайска медицина.

Не е достатъчно да се знаят само определени точки. Трябва да се запомни точното време за тяхното активиране. Неслучайно майсторите често цитирали бойната мъдрост: „Преди да удариш, погледни слънцето“. Въпросът е в това, че в различни часове на деня кръвта снабдява с различна интензивност вътрешните органи и повърхността на тялото. Затова, в зависимост от времето на деня се избира орган за поразяване, който е максимално снабден с кръв, или такава част от тялото, където кръвта е по-близо до повърхността. Необходимо е да се знае още с каква сила и от какъв ъгъл да се удари в една или друга точка.

От ъгъла, посоката и силата на натиска зависи също и лечебният ефект при лекуване. Освен това, има значение с коя ръка и кой пръст се въздейства върху точката. Всеки пръст съответства на определена стихия: палецът – на дървото, показалецът – на земята, средният – на водата, безименният – на огъня, кутрето – на метала.

За да стане ученикът майстор на „дим-мак“, трябвало да овладее в съвършенство енергията на своето тяло, за да може да контролира жизнената си енергия – т. нар. „ци“ (понякога наричана „прана“, „чи“ или „ки“). С помощта на енергията „ци“ може с поглед да бъде убит див звяр или човек.

Тази енергия се използва и в бойната практика. Майсторът мобилизира „ци“, концентрира я и когато докосне врага, сякаш я вкарва в тялото му. Такъв енергийно наситен удар е много по-опасен от обикновен, макар и много силен.

Въобще, на Изток бойните изкуства се разглеждат не само като придобиване на отбранителни и атакуващи умения, но и като начин за развитие на духа и познанието за невероятните възможности на човешкия организъм.

В продължение на десетилетия европейците жадуват да намерят по-кратък път до Азия, който да преминава през Арктика. Те наричат пътя „Северозападен морски път“. През 1845 година британците изпращат известния военноморски командир и изследовател Джон Франклин на север, за да открие пътя. Но след като изминават три години, през които няма вест от Франклин, те изпращат след него хора на спасителна мисия.

Тази първа експедиция за откриването на Франклин се проваля така, както се провалят и много други след нея – всички завършват със значителна загуба на хора, тъй като корабите попадали в капаните на замръзналия Северен ледовит океан. През 1853 година американците също изпращат своя спасителна експедиция – под ръководството на д-р Илайша Кейн.

Д-р Илайша Кейн

Кейн е хирург с дългогодишна практика и когато разбира за мисията, той се заклева да намери Франклин на всяка цена. Корабът „Advance” отплава от Ню Йорк и се насочва към северозападния бряг на Гренландия – последното място, на което се считало, че Франклин е бил, но когато стига до там Кейн бързо разбира защо британските кораби не са успявали досега.

Океанът бил изпълнен с айсберги, които лесно можели да пробият дупки в корабите. Кейн прекарва следващите няколко седмици сред водите, внимателно насочвайки кораба си около тези препятствия, докато междувременно търси Франклин. На някои места той и екипажът на „Advanced” поставяли спасителни лодки с храна край скалистите брегове, в случай, че някой от изчезналите хора от експедицията на Франклин все още е жив и успее да се добере до тези места.

Зимата настъпва и ледът сковава повърхността на водите, което прави пътуването с кораб невъзможно. Тогава Кейн решава да закотви кораба и да построи лагер в близост до район, обитаван от инуити. Той очаквал нещо подобно да се случи, затова предварително бил подготвен за търсене на оцелели от експедицията на Франклин по сушата. Кейн бил взел на кораба кучета и с помощта на инуитите започва да ги обучава да дърпат шейни по ледовете.

С течение на времето на Арктика настъпва безкрайната зимна нощ. Кейн и екипажът му трябвало да издържат месеци в тъмнина и температури, които били от порядъка на -50 градуса по Целзий. Положението се утежнило още повече и поради факта, че хранителните запаси на екипажа му започнали да намаляват.

Докато Кейн и хората му претърсвали ледовете в търсене на каквато и да е следа от експедицията на Франклин, студът започвал да оказва своето разрушително влияние. Мъжете буквално се сривали върху снега изтощени. Много от тях имали замръзнали крайници, които Кейн трябвало да ампутира.

Междувременно, след като мъжете не успяват да освободят кораба си от ледовете, те разбират, че ще трябва да го изоставят там и да се върнат по суша. Напредъкът бил бавен, а освен това мъжете на Кейн нямали и достатъчно храна. Благодарение на инуитите обаче, както и на усилията на доктора, само един член от неговия екипаж не успява да се справи с тази трудна задача.

На 84 ден Кейн и хората му достигат до селището Упернавик, намиращо се на западния бряг на Гренландия – цели 2 години след като напускат Америка. Там те научават, че останките от експедицията на Франклин са открити. Те били попаднали в леден капан и в крайна сметка се поддали на глада. Костите на мъртвите показвали признаци на канибализъм.

Макар да не открива онова, което търси, Кейн разминава ескпедицията на Франклин със стотици километри. Данните, които записва в бележника си по време на пътуването се оказват безценен ресурс, който по-късно служи за разбиране на условията в Арктика. Използването на кучета и шейни, както и описанията на техниките за оцеляване на инуитите революционализират методите за проучване на района.