Още
    Начало Блог Страница 224

    Най-ужасяващите бебета на очарователни животни

    Ако ги нямаше снимките и клиповете на сладките бебета животни, интернетът вероятно щеше да спре да съществува. Но всичката тази очарователност може би ви дава грешна представа за това как стоят в действителност нещата. Истината, също като природата, е ужасяваща. Ето някои от „другите“ бебета животни, които не виждате във Фейсбук страниците на приятелите си.

    1. Нощна пеперуда на Харис

    1. Нощна пеперуда на Харис

    Известна с трите си петна по всяко крило, нощната пеперуда на Харис е доста стилна и впечатляваща. Вижте само малките й, пухкави крачка, шарените крила… не е точно очарователна, но е близо. А сега, откъде мислите се е взела тя?

    Вече сме писали за животни, които заблуждават хищниците като се дегизират като изпражнения. Не е особено достойно, но такава е играта на оцеляването. И гъсеницата на тази пеперуда прилага същата тактика, но с едно малко различие. Виждате ли тези неща, висящи от нея? Това са откъснатите й глави. Гъсеницата всъщност пази старите обвивки на главата си. Когато се почувства застрашена, тя започва да се тресе и да размахва ужасяващите си дрънкулки.

    2. Слонска акула

    2. Слонска акула

    Повечето акули са перфектни машини за убиване. Но не и слонската. Тя не прилича толкова на перфектен хищник, колкото на резултата от брак между риби с роднинска връзка.

    Всички яйца на акули са доста странни, но тези на слонската приличат на нещо, което не можем да оприличим с нищо приятно. Тези риби се откриват само в Австралия, най-злият континент на света. Като дойде сезона, женските снасят шантавите капсули, които се излюпват след осем месеца в толкова плитка вода, че туристите могат неподозирано да ги газят с крака.

    3. Панда

    3. Панда

    Всеки знае, че пандите са супер сладки и пухкави – като гигантски плюшени играчки са. Дори подсъзнателно да сте наясно, че са доста силни мечки, които биха могли да ви разчленят, има нещо в това очарователно лице, което ви кара да сте сигурни, че няма да го направят. Повечето хора обаче не знаят, че пандите не се раждат такива. Бебетата им не са пухкави, нито черно-бели. Повече приличат на ужасяващи червеи с ръце.

    4. Пеперуда калиго

    4. Пеперуда калиго

    Калиго е малка пеперуда, която обича да си похапва хранителни растителни сокове. И макар да изглежда абсолютно безобидна, същото не може да се каже за бебетата й.

    Ларвите на пеперудата може да не са истински извънземни паразити, но са открити по ръба на вулканичен кратер в Италия, което ги прави доста необикновени.

    5. Жаба

    5. Жаба

    Жабите започват живота си като яйца и след това се превръщат в попови лъжички. Това го знае всеки. Но те не изглеждат точно така, както, когато ги погледнете от високо във водата.

    6. Риба зебра

    6. Риба зебра

    Това е риба зебра, наречена още данио. Тя отвсякъде си прилича на нормална риба, нали? Същото не може да се каже за бебета й.

    Те приличат на обърнати наопаки покемони. Учените ги обичат, защото освен много лесни за отглеждане, тези рибки имат необикновени регенеративни способности, благодарение на които им поникват нови перки, опашки, сърца и дори мозъци.

    7. Кеа

    7. Кеа

    Кеата е доста екзотичен папагал от Нова Зеландия, най-известен с яркото си оперение и интелекта си. И след като е толкова умен, може би някой ден ще можем да го питаме защо по дяволите бебетата му са толкова ужасно грозни?

    Бебето кеа изглежда сякаш всеки момент ще се издрайфа само като мисли за себе си. Точно така, красивият папагал започва живота си като това изчадие, което прилича повече на нещо, което котката ви е довлачила, отколкото на жива птица.

    Как животните са спасили човечеството

    Хората обичат да мислят, че сме стигнали толкова високо по еволюционната стълбица благодарение на нашата гениалност и способността ни да подчиняваме природата. Но еволюцията не работи така – ние сме това, което сме, благодарение на същества, които повечето хора не уважават изобщо. Затова нека отделим няколко минути да ги почетем.

    1. Кучетата са ни помогнали срещу неандерталците

    За да разберете как предшествениците на кучетата са спасили човешката раса, трябва да се върнем 40 000г назад, когато неандерталците и модерните хора са бродили по Земята по едно и също време. Противно на приетото схващане, неандерталците не са били толкова глупави. Също като ранните човеци, те можели да използват сечива, да палят огън и да практикуват социални ритуали.

    Всъщност, дори имали почти същите по размер мозъци, което означава, че може би са имали език. Но една голяма разлика между двата вида е била, че човеците са живели и работили редом с кучетата, докато неандерталците използвали тези животни за други цели (вечеря). Присъствието на кучетата в ловните групи е увеличило успеваемостта им с 56%, което е дало на ранните човеци голяма преднина.

    1. Кучетата са ни помогнали срещу неандерталците

    Но те не са можели просто да крадат малките кученца от леговищата им и да ги обучават. Оказва се, че опитомяването на диво куче/вълк е изключително трудно и изисква много време, дори за модерните хора. Човеците от мезолитния период си имали други неща на главата. За щастие обаче, вълците дошли при нас – когато хората започнали да изграждат селища, един от страничните ефекти били отпадъците. Вълците обичали да ядат боклука.

    Докато вълците прекарвали все повече време в близост до хората, те се научили да не се страхуват от тях. Освен това развили способността да разчитат човешките жестове и да следят погледа. Ако посочим или погледнем нанякъде, кучето също се фокусира в тази посока. Така, с течение на времето кучетата намерили своето място в човешката култура завинаги.

    Междувременно, всички неандерталци измрели.

    2. Срамните въшки лишили хората от козината им

    Откакто хората бродят по Земята, въшките ги тормозят. Много животни пренасят въшки и всяко си има свой отделен вид такива. Човешките въшки, котешките въшки, конските въшки – всички са различни. Хората обаче могат да се радват не на един, а на цели два вида въшки – тези по косата и срамните. Въшките в косата са малко неудобство, което можете да избегнете като подобрите социалния кръг, в който движите, докато срамните въшки са изгарящ, инфекциозен кошмар. Дори нашите предци жертвали окосмяването по телата си, за да се отърват от срамните въшки.

    2. Срамните въшки лишили хората от козината им

    Учените са открили, че първоначално сме прихванали човешката срамна въшка от горилите. Но преди да си помислите нещо, вероятно не се е случило както си представяте – нашите предци са били покрити с плътна козина и е било достатъчно да прекарат малко време около горилите, вероятно платонично, за да хванат въшки. Освен това, тогава срамните въшки всъщност са били по цялото тяло. Помислете си само що за ужас.

    Докато два вида въшки водели епична битка върху телата ни, неудобството било толкова голямо, че сме еволюирали и сме се лишили от козината си. За едните въшки останал само скалпа, а за срамните – чатала. Подмишниците, единствената друга зона с повече окосмение, вероятно са били обявени за невоенна зона. И така хората заприличали на това, което са днес.

    3. Червеите са направили земеделието възможно

    Червеите изглеждат като най-малко впечатляващите творения на еволюцията. Можете да преброите нещата, които правят на едната си ръка: Те се гърчат и изглеждат отвратително. Но много учени смятат, че червеите са движещата сила зад раждането на цивилизацията. Един от тези учени е бил не кой да е, а самият Чарлз Дарвин.

    3. Червеите са направили земеделието възможно

    Дарвин 44 години проучвал червеите и написал книга за тях. Той явно доста ги обичал и буквално ги превъзнасял като най-важните животни на Земята. Но какво толкова им е страхотното? Оказва се, че те подготвят почвата, за да може хората да отглеждат храната си, което иначе е нямало да бъде възможно.

    Просто като си вършат работата, ядейки пръст и изкарвайки я от другия си край, червеите облагородяват почвата от милиони години. Ако не бяха те, първите заселници в Египет, Месопотамия и Индия са щели да градят цивилизациите си върху камък и глина.

    4. Кравите са ни научили да пием мляко

    Нещо, което европейците обичат да правят, но е странно за останалия свят е, че обичаме да пием мляко. Причината е, че повечето от останалите раси – 50% от средиземноморците, 95% от азиатците и почти 100% от индианците – имат непоносимост към лактозата. С други думи, 90% от европейците могат да пият мляко без проблем. Защо е така? Защото европейците са прекарвали повече време с кравите.

    Как животните са спасили човечеството

    Хората, също като другите бозайници, не са създадени да пият мляко след ранното детство. Нормалните хора губят способността си да преработват млякото на около 5-годишна възраст. Тогава тялото спира да произвежда ензима лактаза, който разгражда млечните захари, известни като лактоза. Без тях, лактозата в млякото просто преминава през червата.

    Но след като европейците и културите от Близкия Изток опитомили кравите преди около 7500 години, те започнали да се наливат с млякото им. Малкото от тях, които можели да го толерират, имали предимство, защото открили нов източник на протеини и витамин D. След като пиещите мляко хора станали по-големи и силни, способността им да разграждат млякото се разпространила сред останалите.

    5. Бълхите може да ни спасят от ХИВ

    Заради желанието си да хапят хората и животните, бълхите са много добри в разпространяването на болести. Безброй хора са загинали от двата им най-смъртоносни подаръка – чумата и едрата шарка. Но ето шокиращото – инфектирайки ни с тези ужасяващи болести в класическия период от историята ни, бълхите са помогнали на много от нас да развият имунитет към ХИВ и така може да са ни помогнали да открием лекарство.

    5. Бълхите може да ни спасят от ХИВ

    ХИВ е вирус, който унищожава имунната система като навлиза в имунните клетки. Това може да стане само през много специфичен отвор в клетъчната стена. Щом имунни клетки бъдат унищожени, хващате СПИН, което не е хубаво.

    Какво общо има това с бълхите? Оказва се, че чумата и едрата шарка влизат в клетките ни по точно същия начин. Когато тези болести обхванали цялото кълбо и убили почти всички, имало малцина, които по някаква случайност притежавали генетична мутация. След като повечето неимунизирани измрели, мутацията се разпространила естествено и хората станали резистентни към ХИВ. Затова днес между 10% и 18% от хората с европейски корени са имунизирани или резистентни към ХИВ.

    Откритието на тази мутация е помогнало на учените да създадат антивирусни лекарства и днес те се надяват да открият лек за ХИВ.

    20 изумителни факта за акулите

    Когато говорим за акули, хората обикновено си представят нещо страшно и много опасно. Свързват ги с кръв и смърт. Макар някои акули наистина да са свирепи хищници, това съвсем не е най-отличителното при тях. Вижте какво не знаете за тях.

    1. Големите бели акули край бреговете на остров Сийл в Южна Африка скачат на 3м над водата, за да нападат тюлени.

    2. Акулите засичат пулса на плячката си чрез чувствителни органи на носа си, наречени ампули на Лоренцини.

    3. Шансът да ви убие акула е 1 на 3.7 милиона.

    20 изумителни факта за акулите

    4. С дължина над 6м, голямата бяла акула е най-голямата хищна риба в света.

    5. Голямата бяла акула има повече от 300 зъба в устата си.

    6. Голямата бяла акула може да усети капка кръв в 100 литра вода и малки количества кръв на 5км разстояние.

    7. Китовата акула е най-голямата риба в света с дължина над 12м.

    20 изумителни факта за акулите

    8. През 17-и век във Франция, бременните жени ядели мозък от акула за облекчаване на родилните болки.

    9. Акулите имат люспи с формата на зъбчета, които им позволяват да плуват, без да обират водораслите и ракообразните във водата.

    10. Женската китова акула може да роди до 300 малки.

    11. Сините акули ядат до повръщане и след това продължават да се тъпчат.

    12. Бременността при някои акули продължава 2 години.

    20 изумителни факта за акулите

    13. Акулите могат да долавят звуци на 250м разстояние.

    14. Голямата бяла акула изяжда по 11 тона храна на година. За сравнение, човекът изяжда по около половин тон.

    15. Зрителното поле на акулите е почти 360 градуса. Единствените им слепи петна са пред носа и директно зад тях.

    16. От 350 познати вида акули, само 20 нападат хората.

    20 изумителни факта за акулите

    17. Хората убиват по 100 милиона акули на година – по 11 000 на всеки час.

    18. Гренландската акула е една от най-бавните риби в океана. В стомаха й обаче са откривани елени, полярни мечки и тюлени.

    19. Тигровата акула има толкова силна захапка, че може да пробие черупката на костенурка.

    20. Мегалодонът, живял преди 16 милиона години, е бил дълъг 15м и е имал най-силната захапка от всички живи същества.

    15 животни, които едва ли някога ще видите на живо

    Влиянието на човека върху планетата се усеща все повече и най-потърпевши са животните. Това са 15 вида, които може би никога няма да видите на живо.

    1. Лъв + тигър = лигър

    1. Лъв + тигър = лигър

    Лигърът е кръстоска между тигрица и лъв. Животното е по-едро от родителите си, обича водата (като тигрите) и обича да общува (като лъвовете). Понеже хабитатите на родителите не се пресичат в дивата природата, лигърът съществува само в плен. В миналото, териториите на азиатските лъвове и тигрите са се застъпвали, така че някога може да е имало диви лигри.

    2. Северен косматонос вомбат

    2. Северен косматонос вомбат

    Той е критично застрашен вид. Живее в Национален горски парк Епинг в Куинсланд, Австралия. През 2003г, тези вомбати са били само 113, а през 2010г популацията им е нараснала на 163.

    3. Червеногривест дървесен плъх

    3. Червеногривест дървесен плъх

    Червеногривестият дървесен плъх живее в относително малък горски регион в Колумбия. За съжаление, много от хабитата му е унищожен. В продължение на много години се е смятало, че видът е изчезнал. Показал се е обаче през 2011г.

    4. Мадагаскарска ъглеста костенурка

    4. Мадагаскарска ъглеста костенурка

    Мадагаскарската ъглеста костенурка е най-застрашения вид костенурки в света. Живее в региона на Бали Бей в Мадагаскар. Общата й популация е между 440 и 770 индивида. Понеже е изключително красива, основната опасност за нея е незаконната международна търговия с домашни любимци.

    5. Синя тарантула

    5. Синя тарантула

    Латинското й име е Poecilotheria metallica, понеже има метален син цвят. Естественият й хабитат е гора в Андра Парадеш, южна Индия. Там живее на по-малко от 100кв.м.

    6. Хайнански гибон

    6. Хайнански гибон

    Естественият хабитат на хайнанския гибон е остров Хайнан в Южнокитайско море. Там са останали само 23 на свобода. Това ги прави най-редките примати в света. Поради възможното им скорошно изчезване, много организации се борят да намалят броя на факторите, които допринасят за намаляващата популация на гибоните.

    7. Гвенон ролоуей

    7. Гвенон ролоуей

    Тези гвенони живеят в Гана, Кот д’Ивоар и Мадагаскар. Но според последните данни, само 100-160 са останали в горите на Мадагаскар. Основната заплаха за вида са миньорските дейности, незаконната сеч и изгарянето на гори за земеделие. Гвенонът ролоуей е записан като един от 25-те най-застрашени примати в света.

    8. Голям бамбуков лемур

    8. Голям бамбуков лемур

    Това е най-едрият вид лемур и живее в Мадагаскар. Храни се само с бамбук и предпочита стъблото, но яде и листата. Все още не е известно как се справят с цианида, откриващ се в стъблата.

    9. Вакита

    9. Вакита

    Това е най-малкият делфин в света. Живее в Северния залив на Калифорния и Мексико. Останали са по-малко от 200 на свобода и продължават да намаляват. Основната заплаха за тях е използването на рибарски мрежи.

    10. Мисисипска водна жаба

    10. Мисисипска водна жаба

    Живее само на две места в река Мисисипи. Популацията й е от 60-100 индивида. Причината за изчезването на вида е загубата на хабитат, болести, суша, инвазивни видове.

    11. Риба трион

    11. Риба трион

    Рибата трион живее в крайбрежните тропически и субтропически води на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. В момента обаче, популацията й е ограничена до северна Австралия. Тя се е адаптирала да живее както в соленоводни и сладководни басейни, а носът й служи да открива храна под песъчливото океанско дъно. Основната заплаха за вида са човешкия ефект върху природата и рибарските мрежи.

    12. Сингапурски сладководен рак

    12. Сингапурски сладководен рак

    Сингапурският сладководен рак живее в горски потоци в Сингапур. Той е критично застрашен вид и популацията му се смалява заради загуба на хабитат. През 2012г е включен в списъка със стоте най-застрашени видове.

    13. Хамелеон Тарзан

    13. Хамелеон Тарзан

    Той е открит през 2009г. Живее в малък район от дъждовна гора в Мадагаскар. Има много разпръсната и намаляваща популация. През 2012г е включен в списъка със стоте най-застрашени видове.

    14. Земеровка на Нелсън

    14. Земеровка на Нелсън

    Тази земеровка е кръстена на Едуард Уилям Нелсън, който я е открил през 1894г. Тя живее в източно Мексико и е била смятана за изчезнал вид. Открита е отново обаче през 2004г, но остава неизследвана.

    15. Вонистра на Дърел

    15. Вонистра на Дърел

    Това е бозайник от Мадагаскар, родственик на кафявоопашатата мангуста. Вонистрата е описана като нов вид през 2010г. Застрашена е заради унищожаването на хабитата й в Лак Алоатра.

    10 научни причини да ядете повече пица

    Ако математиката и науката грешат, тогава не искаме да сме прави. Ето 10 забавни причини, които ще ви накарат да се чувствате по-малко виновни, че редовно нагъвате пица.

    1. Хвърлянето на пица може да спаси живота ви.

    Ако щете вярвайте, но физиците използват изкуството на хвърляне на пица, за да правят мотори по-малки от човешки косъм, за мозъчни операции.

    Пицарите са усъвършенствали хвърлянето на тестото, движейки ръцете си в кръг, за да постигнат максимална ефективност. Учените са изучили движенията им, за да направят мотори, имитиращи тези кръгове. Само че, вместо да се въртят веднъж в секунда, те го правят няколко милиона пъти в секунда.

    2. Пицата прави икономиката по-малко скучна.

    Според Принципа на пицата, закон предложен от нюйоркски адвокат през 80-те, парчето пица е определяло цената за билет за метрото още от 60-те години. Дали тази зависимост все още важи е спорен въпрос, но силата на пицата като барометър е неоспорима.

    10 научни причини да ядете повече пица

    3. Пицата е толкова перфектна, че ще е първата храна, принтирана в космоса.

    НАСА финансира 3D принтер за храна, чиято първа задача ще е да принтира пица.

    4. Дебелата пица може да съдържа повече антиоксиданти.

    Чикагската пица може да съдържа повече антиоксиданти от останалите, защото се пече по-дълго и е по-дебела. Химиците са открили, че по-дългото готвене увеличава антиоксидантите до 60%. По-горещата печка пък може да вдигне процента до 82%.

    5. Пицата помага за абсорбирането на ликопен.

    Доматите съдържат ликопен, антиоксидант, който помага срещу сърдечносъдовите заболявания и други болести. Ако ядете храни богати на ликопен с малко мазнини (като например разтопен кашкавал), тялото абсорбира повече от него.

    10 научни причини да ядете повече пица

    6. Съставките на пицата помагат с ходенето до тоалетна…

    Норовирусът, по-известен като стомашен вирус, е основна причина за проблемно изхождане. Учените са открили, че карвакролът, съдържащ се в ригана, може да унищожи вируса.

    Макар никакво количество пица да не е антибиотик, учените се опитват да впрегнат силата на карвакрола като дезинфектант.

    7. …и карат раковите клетки да се самоубиват.

    Карвакролът също така напада клетките на рака на простатата и ги кара да се самоубиват, което може да се използва за лечението на рака.

    10 научни причини да ядете повече пица

    8. Ако пиете бира, парче пица няма да навреди.

    Пицата е тъпкана с богати съставки, особено кашкавал. Затова е хубаво да я прекарате с нещо течно. Газираните напитки се справят особено добре с това.

    9. Пицата ви пести пари.

    При изследване на над 70 000 цени на пици е станало ясно, че винаги е най-изгодно да си поръчвате по-голяма пица. Защо? Спомнете си за часовете по математика в училище. Площта на кръга се увеличава с радиуса, така че 60-сантиметровата пица е 4 пъти по-голяма от 30-сантиметровата.

    10. Консумацията на пица намалява с възрастта.

    Не се отказвайте от любимите неща. От вас зависи да промените тази статистика.

    7 шокиращи факта за растенията

    Тези изумителни факти за растенията ще ви покажат, че в това, което наричаме общо флора, всъщност се крият някои наистина уникални видове, притежаващи неочаквани качества.

    1. Водният морач е отровно растение, което предизвиква лицева парализа при хората и кара мускулите им да застиват в зловеща усмивка след смъртта

    7 шокиращи факта за растенията

    Водният морач се среща край реки и блата, но билката е доста опасна, заради приятния си аромат и сладките корани, които съдържат невротоксин – той предизвиква „сардонична усмивка“ у хората, които влязат в контакт с него.

    Растението е било използвано за ритуалното убиване на възрастни хора в Сардиния преди доста векове.

    2. Йерихонската роза се е приспособила да оцелява в екстремна суша, като са й нужни няколко капки вода, за да възкръсне

    7 шокиращи факта за растенията

    Това уникално растение се среща от Тексас и Аризона на юг до Ел Салвадор и пустинните региони. Най-впечатляващата способност на йерихонската роза е, че оцелява при продължителна суша. Когато почвата е влажна от дъждовете, розата абсорбира вода и бързо се разтваря, увеличавайки многократно размера си.

    Когато почвата изсъхне и водата стане недостатъчна за йерихонската роза, тя се свива в плътна топка и заспива така. Завали ли отново, клетките на растението се рехидратират и „възкръсват“.

    3. Австралийското жилещо дърво причинява такава болка, че хора са се самоубивали заради нея

    7 шокиращи факта за растенията

    Жилещото дърво вирее в дъждовните гори на североизточна Австралия, Мокукските острови и Индонезия. Считано е за едно от най-отровните растения в света. С изключение на корените, всяка една част от него е покрита с миниатюрни жилещи иглички. Ако дори съвсем леко докоснете дървото, игличките пробиват кожата и изпускат болезнен токсин наречен мороидин.

    Първото усещане е за силна болка, последвана от болки в ставите и подуване на подмишниците, което може да също толкова болезнено, колкото първоначалното ужилване. Смазващата болка може да продължи няколко месеца и да повтаря многократно в продължение на години. Животните, докоснали се до жилещото дърво понякога се самоубиват, защото не могат да понесат агонията. При пострадалите хора се наблюдава същия ефект – желанието да се сложи край на болката може да доведе до самоубийство.

    4. Сансевиерата може да парализира гласните ви струни

    7 шокиращи факта за растенията

    Носещо прякора „Езикът на тъщата“, това е популярно стайно растение. Сокът му обаче е толкова отровен, че при поглъщане езикът се подува и парализира гласните струни.

    5. Ауяската лекува зависимости

    7 шокиращи факта за растенията

    Д-р Габор Мате от Ванкувър е използвал амазонския халюциногенен чай, за да лекува пациенти с различни пристрастявания. Помогнал е на около 150 зависими за две години. Ауяската е еуфористична напитка, приготвяща се от гигантска лиана, която расте край Амазонка и въздейства върху центрове в мозъка, отговорни за емоционалната памет.

    Когато бъде изпита от зависим, отварата му помага да си спомни травмиращи събития, довели до самата наркомания. След това пристрастеният може да осмисли събитията с помощта на специалист, като чаят трябва да се приема по време на церемония, провеждана от специално обучен „шаман“.

    През 2011г Канада забранява на д-р Мате да практикува, заплашвайки го със съд за неспазване на закона.

    6. Миризливото зеле е едно от малкото „топлокръвни“ растения

    7 шокиращи факта за растенията

    Symplocarpus foetidus се среща в гористите и блатисти местности в източна Канада и в североизточните части на САЩ. Растението имат невероятната способност да генерира топлина при процес, наречен термогенеза. При този процес, растението използва кислород, за да произвежда топлина. Кислородът си взаимодейства със скорбяла в корените, разбивайки молекулярните връзки, с което се освобождава енергия под формата на топлина.

    Изследвания потвърждават, че миризливото зеле поддържа постоянна температура между 30°C и 36°C, дори когато навън е близо до нулата. Според биолозите, топлината помага за размножаването на растението, тъй като прави аромата му по-летлив и така той се разпространява по-далеч.

    7. Миризмата на прясно окосена трева всъщност е зов за помощ

    7 шокиращи факта за растенията

    Приятната за хората миризма всъщност е отчаян вик за помощ от тревата към близките насекоми. Освобождават се така наречените химикали GLV. Растенията използват същия механизъм, когато биват нападнати от вредители или болести, макар сигналите в тези случаи да не могат да бъдат усетени от хората.

    По света има повече от 50 000 ядивни вида растения, но само три от тях – оризът, царевицата и пшеницата – предоставят 60% от растителните калории, които приемаме.

    Около 50 000 вида растения по света стават за ядене, но по-малко от 150 са в менюто на човека, като оризът, царевицата и пшеницата съставляват 60% от растенията в менюто ни. Това е доста тревожно, тъй като климатичните промени и болестите по растенията налагат намирането на алтернативни „фаворити“.

    Допълнителен интересен факт е, че в Норвегия има бункер, в който строго се пазят семена на хиляди растения в случай, че някой ден се наложи да разчитаме на тях.

    5 животни, показали среден пръст на природата

    Всеки вид на Земята си има своите качества и цел на съществуване. Идеята за антисоциално куче, приятелски паяк, глупава лисица или котка, която няма да се изхожда на двора, на нас ни звучи откачено. Въпреки това, има много животни, които показват среден пръст на стереотипите и обръщат света наопаки. Животни като тези:

    Летящи змии

    Летящи змии

    Знаехте ли, че някои змии могат да летят? Вече никой не е в безопасност. Да, някои змии наистина могат да прелитат от дърво на дърво, а не само от кошмар в кошмар, както е обикновено. Летящата змия chrysopelea първоначално изглежда сякаш пада от наистина високо, но тогава започва да се гърчи във формата S, хващайки вятъра и превръщайки тялото си в ужасяващо крило.

    Не е известно колко точно може да прелети, макар очевидно разстоянието да не е чак толкова голямо. И не си мислете, че падне ли на земята, това ще е й е за последно. Летящата змия всъщност използва мускулестата си опашка, за да омекоти падането си и се приземява безопасно.

    Риба, която ходи по земята

    Риба, която ходи по земята

    Това е ходещият морски вълк и както може би се досещате, не е просто риба, която си подава главата от водата за секунда. Не, това нещо може свободно да се разхожда в среда, която по всички правила би трябвало да го убие.

    Докато кожата на морския вълк остава влажна, рибата може да оживее във всеки климат. Забелязвана е в Азия, Флорида, Калифорния, Джорджия, Масачузетс, Невада, Кънектикът и общо взето всички краища на САЩ. За наше щастие, придържа се към диета от насекоми, растения и малки риби.

    Панди, правещи шумни оргии

    Панди, правещи шумни оргии

    Когато са затворени в малка клетка с група перверзници с бели костюми, които им крещят да свършват вече, пандите страдат от сценична треска при сексуалното представяне. Че кой не би? Но в дивата природа, те са абсолютни секс маниаци. И познайте какво обичат най-много? Оргиите и изнасилването.

    Типичната първа среща при пандите протича така: женската се разгонва, покатерва се на някое дърво и разгласява на света, че иска малко ласки. Намиращите се наблизо мъжки се събират и се сбиват, а който победи, получава честта да си направи бебета с женската.

    Или по-точно, получава честта да бъде първи. Пандите, които са изгубили битката, все още са там и нямат търпение да им дойде реда. Разбира се, спазват стриктния протокол на оргията и след всеки следващ се бият отново, за да изберат кой е наред.

    Разбира се, има и мъжки панди, които изобщо не ги е грижа за правилата. За тях е по-лесно да си открият женска, да я гонят до някое дърво и после да седнат и търпеливо да чакат. Може да отнеме дни, седмици или дори месеци, но е ясно, че тя все някога ще слезе, а пандите явно могат да задържат ерекцията си доста дълго.

    Отровни пойни птички

    Отровни пойни птички

    Макар да са рядкост и да са ограничени до Папуа Нова Гвинея, отровните пойни птици съществуват. Качулатият питоуи и синьоглавият ифрит буквално са накиснати с отрова, до такава степен, че докоснете ли ги, ръцете ви изтръпват.

    Тези птички използват батрахотоксин, една от най-смъртоносните отрови на света – същата, която използва и отровната жаба дърволаз. И също като жабата, птиците се сдобиват с отровата от плячката си: бръмбара melyridae.

    Кръвожадни пингвини

    Кръвожадни пингвини

    Независимо как изглежда, пингвинът на Адели не е нито пухкав, нито очарователен. Освен това не носи смокинга си за сватби, просто ходи на много погребения. Тези пингвини ще ви разкъсат на парчета, ако се доближите прекалено. Жестокостта им обаче не се изчерпва само с чистото насилие. Те се изнасилват, мастурбират, правят секс с мъртвите и проституират.

    Цар Самуил

    За ранния живот на Самуил не е известно много. Не знаем дори кога е роден. Майка му се е казвала Рипсимия, като според някои теории тя е била с арменски произход и дъщеря на арменския цар Ашот II Железни. Баща му пък е бил Никола, комит на Средец по времето на цар Петър. Самуил е имал и трима братя – Давид, Мойсей и Арон.

    Обстановка в България в края на X век

    През 968г България е нападната от 60 000 руски войници, начело с княз Светослав I. Двойно превъзхождана по численост, българската армия е разгромена още в първата битка и в резултат на това русите превземат много градове от двете страни на река Дунав.

    Обстановка в България в края на X век

    Светослав е принуден да се върне, за да защитава столицата си от печенезите, но още на следващата година отново нахлува в България и пак разбива българите, този път край Преславец. Това поражение се оказва пагубно за цар Петър, който от стреса получава инсулт и умира, оставайки в историята като най-дълго управлявалият цар на Първото българско царство.

    Трона наследява Борис II, син на Петър I. Той сключва съюз с византийския владетел Никифор II, имащ интерес да помогне на българите заради новата заплаха в лицето на русите. Планът на Никифор II обаче е осуетен и императорът е убит от придворните си. След него, Йоан I Цимисхий опитва да намери дипломатично решение на проблема, но Светослав отказва да се оттегли.

    През 970г руско-българска войска навлиза в Тракия. Светослав таи надежди да превземе Цариград и дори води със себе си свой претендент за византийския престол – Калокир от Херсонес. Междувременно, комитопулите (синовете на Никола) демонстрират явна антивизантийска позиция и се радват на голяма подкрепа от българите.

    Византийският пълководец Варда Склир обаче разгромява русите при Аркадиопол, макар това да не отказва Светослав и той напада отново през 971г по суша и море. Междувременно сухопътната византийска армия достига свободно до Велики Преслав, който е бранен от руси и българи. Българите преминават на страната на византийците, а византийският император обявява, че е дошъл да ги освободи от руското владичество и признава Борис II за цар на българите.

    След като Йоан Цимисхий побеждава Светослав за пореден път и го принуждава да се затвори в крепостта Дръстър (в днешна Силистра), той нарежда да бъдат ограбени Борисовите съкровища. Стената на града е поправена, а Велики Преслав е прекръстен на Йоанопол.

    Византийският император отвежда Борис и по-малкия му брат Роман в Константинопол, където публично на площада нарежда на Борис да свали символите на властта, а Роман е скопен. С това Йоан Цимисхий счита, че България вече е византийско владение.

    През 978г, братята Борис и Роман успяват да избягат от Цариград, но на границата Борис е убит по погрешка от български граничар, който се подвежда по византийските му дрехи. До този момент комитопулите управляват българските територии – Давид ръководи Тесалия и южна Македония, Мойсей управлява Струмица, Арон остава в Средец, а Самуил се установява във Видин. Именно на Самуил се пада отговорността да подготви освобождаването на изгубените територии на североизток.

    Въстанието на комитопулите

    През 976г Йоан Цимисхий умира при неясни обстоятелства, което дава така чаканата възможност за комитопулите да действат. Възползвайки се от проблемите в управлението на Византия, българите дават начало на всеобщо българско въстание и настъпление в балканските провинции на Византийската империя.

    Въстанието е успешно и византийските управители са изгонени. Народът признава властта на братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които се насочват към Отвъндунавска България и отново освобождават поробените територии, които са слабо пазени от византийците.

    След завръщането на Роман в България, той е отведен при Самуил във Видин, където е провъзгласен от комитопулите за цар. Самуил му служи като първи пълководец, но реално Роман е оставил властта в негови ръце, докато се занимава предимно с църковни дела.

    През 976г или 977г Мойсей напада и обсажда Серес, но загива по нелеп начин, убит от хвърлен от крепостта камък. Някъде по същото време загива и Давид. Най-големият брат е убит от скитащи власи край Преспа. Няма яснота по въпроса дали убийците му са бранили прохода между Костур и Преспа или убийството всъщност е организирано от Византия. Има и теория, че самият Самуил е организирал убийствата на братята си, за да си осигури самостоятелна власт.

    Като по-голям брат, Арон управлява българските територии, намиращи се до Тракия. Византийският император Василий II се насочва към него, макар желанието на Арон да е да спре войната и да управлява самостоятелно, след като отстрани брат си Самуил.

    Арон преговаря с Василий II и приема двамата да се сродят. За своя жена избира сестрата на императора, но вместо това от Цариград севастийският митрополит води със себе си някаква непозната жена. Когато Арон разкрива измамата, той изгаря митрополита жив. Това дава повод на византийския император да изпрати армия към прохода Траянови врата и да обсади Средец.

    След продължилата 20 дни обсада, на 17 август 986г Василий II е принуден да отстъпи, но трябва отново да мине през Траянови врата, където обаче вече го чака Самуил, притекъл се на помощ на брат си. Византийската армия претърпява тотално поражение и всички войници са убити или пленени.

    За нещастие на Арон, още през същия ден Самуил научава за братското предателство и след скандалът между двамата, Арон и целият му род са екзекутирани. Пощаден е единствено синът му Иван Владислав по молба на самуиловия син Гавраил Радомир. Години по-късно, Иван Владислав ще убие спасителя си по време на лов, за да заеме мястото му на царския престол.

    След тези събития, властта в България преминава изцяло в ръцете на Самуил.

    Първо голямо поражение

    През 989г политическата ситуация във Византия най-после се стабилизира и императорът отново насочва цялото си внимание към България. Две години по-късно пламва поредната война, а цар Роман е пленен и отведен в Цариград.

    Внезапно обаче войната приключва през 995г, след като фатимидите нападат Византия. Самуил решава да се възползва от тази възможност и се насочва към Солун, където побеждава солунския дук и го пленява. При щурма на града е разбит и дук Григорий, който загива в битката. Победният поход на Самуил продължава – той превзема Тесалия, нахлува в Атика и стига до Пелопонес.

    Битката при Сперхей

    Византийският император Василий II изпраща пълководеца Никифор Уран, за да се справи с надвисналата опасност в лицето на българите. През 996г Самуил е принуден да се върне, за да защити по-рано превзетите територии. Именно тогава се среща с Уран при река Сперхей, която е придошла и прави битката невъзможна.

    През нощта обаче, войниците на Уран откриват брод през реката и нападат българите докато спят. Последвалото клане е неописуемо, а Самуил и Гавраил Радомир едва успяват да се измъкнат. Уран се завръща в Константинопол с 1000 глави и 12 000 пленени българи, а България остава без налична армия. Останал без друг избор, Самуил обещава на Василий II, че ще му се подчини.

    Цар на България

    По време на преговорите с византийския император, достига вест за смъртта на пленения български владетел Роман, последният от крумовата династия. За цар на България е избран най-близкия родственик на Симеон Велики – Самуил.

    Цар на България

    Първите действия на Самуил като цар са да нападне Сърбия през 998г, опасявайки се от евентуален съюз между сърби и византийци. Сръбският княз Иван Владимир се предава и е заточен в Преспа, а българите превземат Котор и Далмация, не успяват да овладеят Дубровник и преминават към Босна и Рашка. По-късно Иван Владимир се жени за Теодора Косара, дъщеря на Самуил.

    Следват още два династични брака. Мирослава, другата самуилова дъщеря, се омъжва за пленения Ашот, който става управител на Драч – така се укрепват южните български територии. Самуил се съюзява и с Унгария, като жени сина си Гавраил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза.

    Междувременно обаче Василий II подготвя ново нападение на България. През 1001г византийците преминават Стара Планина и превземат Плиска, Преслав и Дръстър, а накрая пада и цяла Североизточна България.

    На следващата година са нападнати и южните части на България, като са превзети крепостите Верея, Колидрон и Сервия. Византийската армия продължава към Македония, където превзема Воден.

    Предателство

    За известно време, след сватбата на Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал Геза, България и Унгария са в приятелски отношения. Когато Геза умира обаче, неговият син Стефан разтрогва брака и унгарската армия навлиза в България от северозапад.

    Византия само това и чака. През 1002г Видин е обсаден за осем месеца и накрая пада след предателството на видинския митрополит. Унгарците пък превземат части от северна България.

    На следващата година Василий II и унгарците се насочват на юг и достигат до Скопие. Там византийският император се среща очи в очи със Самуил, но двете армии са разделени от река Вардар. Българският цар отново допуска същата грешка като в битката при Сперхей. Ромеите намират брод през реката, нападат неочаквано и разгромяват българската армия, а Скопие пада.

    Императорът решава да продължи до Пернишката крепост, бранена от Кракра – един от най-опитните войни и стратези. Византийската армия понася много тежки загуби и Василий II е принуден да отстъпи.

    През 1004г Самуил отново напада Солун, възползвайки се от тежкото поражение на византийците при Перник, но не успява да превземе града. За 4 години българите претърпяват огромни загуби.

    Военните неуспехи на Самуил са причината повечето му военачалници и управители да избягат от България. През 1005г пък Ашот, който е женен за дъщеря му Мирослава, бяга с нея от Драч, отива при Василий II и предава на императора Драчката област.

    Следват години на непрестанни сражения между българи и византийци, като Василий II постепенно притиска все повече българите.

    Беласишката битка

    Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, през 1014г цар Самуил се подготвя за открит сблъсък с византийската армия. Още причини за това са, че пораженията не само са разорили България, но от това страда и авторитета на владетеля.

    Самуил правилно предвижда, че Василий II ще премине през Сяр и Рупелския пролом, а след това ще се насочи на запад до долината на река Струмешница. В местността Куфалница (село Ключ) обаче, византийският император се сблъсква с огромна стена, издигната от Самуил. Василий II многократно се опитва да превземе укреплението, но безуспешно и на цената на големи човешки загуби.

    В същото време Самуил е изпратил армия към Солун с цел да отклони вниманието на Василий II и да го накара да се откаже от стената. Планът обаче се проваля, защото българската армия е разгромена близо до Солун от силите на Теофилакт Вотаниат, които след това се присъединяват към войските на императора край Беласица.

    Въпреки всичко стената на Самуил удържа яростните атаки и Василий II почти се отказва, но тогава стратегът Никифор Ксифий открива таен път около стената. Българските позиции са заобиколени и нападнати в гръб, което ги принуждава да отстъпят. Стената пада.

    Беласишката битка

    Българите търпят тежки загуби, а самият Самуил е спасен геройски от сина си Гаврил Радомир, който успява да го отведе в крепостта Прилеп отатък река Вардар. Пленени са 15 000 българи.

    Въпреки поражението, крепостта Струмица е удържана и Василий II се оттегля. Решава да изпрати солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти укрепленията на Самуил на юг от Струмица. Той обаче е нападнат от силите на Гаврил Радомир и убит.

    За да отмъсти за смъртта на Вотаниат, Василий II заповядва да бъдат ослепени българските пленници, като на всеки сто да остане по един с едно око, след което ги изпраща на Самуил.

    Когато българският цар вижда ослепените си войници, той получава сърдечен удар и умира в Преспа на 6 октомври 1014г.

    Гаврил Радомир и Иван Владислав не успяват да се опрат на Василий II, вече получил прозвището Българоубиец. Повечето областни и местни управители се предават на императора, а България е окончателно покорена и остава под владичеството на Византия близо два века.

    Тленните останки на цар Самуил са открити от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос в базиликата Свети Ахил на остров в Малкото Преспанско езеро. Днес те все още се намират в лабораторията на професора, макар да са предложени на българската държава в замяна на няколко стари византийски ръкописа, намиращи се в България.

    Самуил е бил смятан за почти безсмъртен и ненадминат по сила великан, почти божествен, макар в действителност да е бил дребничък мъж, висок около 160см. Това показва колко способен, уважаван и страховит пълководец е бил и като какъв са го виждали българи и византийци. Дори след смъртта му за него се говори векове наред, а в Константинопол се пишат поеми, сравняващи българския владетел с комета, появила се в небето през 989г.

    Самуил управлява България близо половин век, макар през по-голямата част от този период официално да не е цар. Той се отличава от повечето други владетели по това, че не жадува да бъде владетел на всяка цена и не седи на сигурно в двореца си, единствено раздавайки заповеди от трона си. Напротив, Самуил лично предвожда българските войски в едни от най-тежките сражения с византийците и многократно рискува живота си редом до своите войници. Факт е, че успява да се противопостави на Византийската империя почти 50 години в един от най-трудните периоди от българската история.

    Британецът, награден с Кръст Виктория, задето е хвърлял бирени бутилки по врага

    Войната награждава онези, проявили инициатива и изобретателност, а Бил Спийкман, носител на Кръста Виктория, е притежавал много и от двете. При вида на вълна от китайски войници, втурнали се към позицията ти, човек би сметнал за добра идея да се окопае и защитава до последно. Редник Бил Спийкман обаче вижда в тази ситуация възможност за атака.

    Когато ти свършват мунициите, нормално е да помислиш, че е време да се оттеглиш. Редник Бил Спийкман вижда в това възможност да грабне празните бирени бутилки около него и да ги използва за оръжия. За действията си в Корея през 1951г, хвърлящият шишета Бил е награден като герой с Кръст Виктория.

    Доброволец

    Бил Спийкман се ражда на 27 септември 1927г в Алтринчем, Чешър. Още от тийнейджър той копнее да служи в армията, гледайки как съгражданите му отиват да воюват с Хитлер. Той отива доброволец през 1945г, тъкмо след края на Втората световна война.

    Служи с шотландския полк Черен страж, след което отива в пехотата на британската армия, с която воюва в Корея.

    Британецът, награден с Кръст Виктория, задето е хвърлял бирени бутилки по врага

    Корейската война е динамична и кървава борба, преди да се превърне в играта на нерви, каквато я познаваме днес. Започва на 25 юни 1950г и само след няколко месеца южнокорейците изглежда са на ръба да загубят. Американските подкрепления през септември обаче идват на помощ и севернокорейците са изблъскани обратно до границата с Китай.

    Точно тогава, през октомври, стотици хиляди китайски войници преминават границата. Сеул сменя националността си четири пъти, преди борбата за власт да попадне в патова ситуация край 38-ия паралел.

    На 24 години, Спийкман доброволно отива да служи в Корея, когато войната е все още ожесточен конфликт. Именно там се разиграва сцената на една от най-храбрите постъпки, виждани някога във война, а младежът остава в историята като единственият носител на Кръст Виктория, награден задето е хвърлял бирени бутилки по врага.

    Свирепо нападение

    На 4 ноември 1951г позициите на британците са подложени на тежък артилерийски обстрел, последван от огромна вълна китайски войници. Бомбардировките отслабват защитата, а безкрайната вълна от китайци изглежда ще прегази частта на Спийкман. Именно в този момент редникът поема инициативата и повежда контраатака без да е имал заповеди за такава.

    Заедно с още шестима мъже, доминиращият близо 2-метров Спийкман грабва колкото може повече гранати и се изстрелва в нападение към човешката китайска стена, хвърляйки бомби във всички посоки при всяка възможност. През ноември в Корея земята е твърда и замръзнала, затова гранатите на Спийкман отскачат и се оказват доста ефективни.

    Но китайския щурм е огромен и редникът свършва гранатите, с които да ги замеря. За щастие, британците се наслаждавали често на по бира на фронта и наоколо се търкаляли доста празни шишета.

    Спийкман без да му мисли започва да ги взема от земята и да ги хвърля с все сила към врага. Това може да изглежда като обречена стратегия, но откачената атака на младежа дава на другарите му достатъчно време да се оттеглят до по-добра позиция. Спийкман е ранен в крака, но продължава да се сражава докато не остава нищо, което да хвърля.

    Почести

    За действията си през онзи ден, Спийкман става първият носител на Кръст Виктория от Корейската война. Освен това, макар честта да е оказана от крал Джордж VI, кръста му е връчен от кралица Елизабет II, което също е безпрецедентно.

    Британецът, награден с Кръст Виктория, задето е хвърлял бирени бутилки по врага

    Героят се завръща у дома и се превръща в легенда и национално съкровище. В негова чест е устроен парад, съседи почистват дома му преди пристигането му, а децата в града са освободени от училище, за да го посрещнат.

    Спийкман служи в армията до 1967г, участвайки в много военни конфликти. Закоравелият войник днес е на 89 години, а през 2015г се завръща в Южна Корея заедно с други ветерани от войната. Там той дарява Кръста Виктория на страната.

    Кой и кога е изобретил нещата, които използваме най-често?

    Обикновено приемаме повечето неща около нас за даденост. Но замисляли ли сте се откъде са дошли? Кой ги е изобретил?

    1. Тоалетната хартия

    1. Тоалетната хартия

    Тоалетната хартия води своето начало от 6-ти век. Тя била широко разпространена в Китай и околните провинции по онова време. През Средновековието, по-точно през 14-ти век, в Китай започва масовото производство на тоалетна хартия. Но изобретяването на модерната комерсиална тоалетна хартия се приписва на Доузеф Гайети, американски изобретател. Неговата хартия била изключително популярна от 1860 до 1890г.

    2. Четката за зъби

    2. Четката за зъби

    Хората се тревожат за своята хигиена от незапомнени времена. Птичи пера, клечки и бодили от бодливо прасе били използвани за чистене на зъбите в древното минало. Но четката за зъби, подобна на тази, която използвате днес, е изобретена в Китай по време на династията Танг (7-10 век). През 17-ти век тя била пренесена от Китай в Европа, където я подобрили и започнали да използват конски косъм.

    3. Кабърчето

    3. Кабърчето

    Колко пъти кабърчетата са ви влизали в употреба? Първото такова е изобретено през 1903г от Едуин Мур, който основава компанията Moore Push Pin Company. На следващата година, Йохан Кирстен, часовникар от Германия, разработил дизайна за кабърчето: той го направил с широка плоска шапка, за да е по-удобно.

    4. Химикалката

    4. Химикалката

    Днес е невъзможно да си представим живота без химикалката. Тя е изобретена през 1888г от Джон Лауд. Той бил кожар и имал нужда от нещо, с което да пише върху кожата, защото тогавашните писалки не ставали. Дали си е представял, че след стотина години ще се продават милиони от неговите химикалки всеки ден?

    5. Мобилния телефон

    5. Мобилния телефон

    Мобилният телефон се е превърнал в толкова важна част от живота ни, че сме забравили колко младо изобретение е . Първият мобилен телефон е тежал 1кг и е демонстриран през 1973г от инженерите на Motorolla Джон Ф. Мичъл и д-р Мартин Купър. 10 години по-късно той влиза в масова употреба.

    6. Електрическата кана

    6. Електрическата кана

    Историята на електрическата кана започва от казаните, които са били използвани навсякъде в древността. Тогава хората измислили чайника, а накрая, в последните години на 19-ти век, електрическата кана се появила като еквивалент на чайника. За влизането й в масова употреба обаче трябвало много време. Моделът от неръждаема стомана на Russel Hobbs от 1955г дава началото на ерата на автоматичните електрически кани.

    7. Будилника

    7. Будилника

    Може да ненавиждате звъненето му, но няма как да отречете, че не беше ли будилника, вероятно никога нямаше да ставате навреме. Първите часовници с будилник се появяват през 15-ти век в Европа, но те били много различни от модерните. През 1787г Леви Хъчинс изобретява механичния будилник, а 60 години по-късно е патентован от Антоа Редиел.

    8. USB паметта

    8. USB паметта

    Първата USB флашка е патентована през 1999г и представена през 2000г. Изобретението, което радикално промени света на компютрите е дело на Амир Бан, Дов Моран и Оран Огдон от израелската компания M-Systems. Първата флашка е била едва 8mb и е струвала $50.

    9. Найлоновата торбичка

    9. Найлоновата торбичка

    Найлоновата торбичка е синоним на „удобно“. Патентът за нея е обект на дълги спорове между различни компании като Celloplast и Mobil. Първият опит за създаването на нещо, което прилича на модерната найлонова торбичка са направени в началото на 50-те години, но днешната торбичка е създадена от Стен Густаф Тулин от Швеция през 60-те.

    10. Ръчния часовник

    10. Ръчния часовник

    Прототипи на ръчен часовник се появили през 16-ти век. Това били джобни часовници, адаптирани да се носят като гривни. През 1571г, кралица Елизабет I получила такъв ръчен часовник от Робърт Дъдли, неин близък приятел. Книгата с рекордите на Гинес обаче посочва 1868 като годината, в която Патек Филипе от Швеция е изобретил модерния ръчен часовник.

    11. Фотоапарата

    11. Фотоапарата

    Днес снимаме всичко около нас и то само с едно натискане на копчето, но нещата били различни през 19-ти век. Първият фотоапарат е създаден през 1826г от Жозеф Ниепс, а още същата година е направена и първата снимка. Били направени много промени в технологията на фотоапарата, но през 1839г все още били нужни от 5 до 30 минути за правенето на една снимка.

    12. Маркера

    12. Маркера

    Може да не вярвате, но маркерът датира още от 1910г. Тогава е патентован от Лий Нюман. 20 години по-късно, маркерите станали популярни. В края на 50-те, маркерите били масово използвани в Европа, а през 1962г Юкио Хорие изобретява модерния маркер с поресто връхче.

    13. Телевизията

    13. Телевизията

    Историята на телевизията е дълга и оплетена: хората започнали да мислят как да създадат нещо като днешната телевизия още през 1885г. Но били нужни 40 години и много учени, за да се осъществят тези идеи. Създаването на телевизията обаче се приписва на шотландеца Джон Лоуджи Беърд през 1926г. Телевизорите пък стават комерсиален продукт през 30-те.

    14. Велосипеда

    14. Велосипеда

    Един от най-здравословните начини за придвижване днес е било първото превозно средство с две колела, използвано за транспорт. Създадено е през 1817г от барон Карл фон Драйс, германски изобретател. Разбира се, първите велосипеди били много по-различни от леките и бързи, които караме днес. Благодарение на иновациите в края на 19-ти век, велосипедът станал по-удобен и доста по-популярен.

    15. Картонените чаши

    15. Картонените чаши

    Чаши от хартия се използвали още през 2-ри век пр.н.е. в Китай, но те стават масово разпространени през 20-ти век. Навикът да се споделят чаши в училищата предизвикал загриженост за здравето на децата. През 1908г, чашата Dixie Cup е разработена от Лорънс Луелин, американски адвокат.

    10 археологически находки, оказали се измама

    Непрекъснато се съобщава за археологически находки, някои по-малки, други по-големи. Макар да изглежда логично в земята да има останали много спомени от нашите предшественици, понякога се оказва, че всъщност не са толкова много и има предостатъчно примери за големи археоложки находки, оказали се фалшификати.

    1. Русалката от Фиджи: Маймуна, пришита за половин риба

    В средата на юли 1842г, английски джентълмен на име д-р Джей Грифин, член на Британския лицеум по естествена история, пристига в Ню Йорк Сити. Там, той показва истинска русалка, която уж бил хванал край островите Фиджи в Тихия океан.

    Скоро след това, шоуменът П.Т. Барнъм се опитва да убеди д-р Грифин да изложи русалката в музея му. Д-р Грифин се съгласява да я изложи за седмица в Концертната зала на Бродуей. Барнъм разпечатва 10 000 копия на флаер за уникалната русалка в града. През август 1842г, огромна тълпа се събира, за да я види.

    1. Русалката от Фиджи: Маймуна, пришита за половин риба

    След всичко това, измамата се оказала двойна. Първо, д-р Грифин бил лъжец. Той не само не бил английски джентълмен, но и нямало такова нещо като Британски лицеум по естествена история. Истинското име на Грифин било Леви Лаймън. Той бил съучастник на Барнъм и целта на цялата работа била да се придаде научна правдоподобност на русалката. Второ, самата русалка всъщност  се оказала половин скелет на маймуна, пришит към задната половина на риба, след което покрит с папиемаше.

    2. Пилтдаунската птица: „Липсващото звено“, създадено от скелети на птица и динозавър

    На 15 октомври 1999г, The National Geographic Society организира пресконференция, за да обяви страхотното откритие на фосил отпреди 125 милиона години в североизточен Китай – отдавна търсената връзка между динозаврите и птиците. Въпросният фосил получава името „Archaeoraptor liaoningensis“.

    След време, Чу Чинг, китайски учен, който първоначално помага в идентифицирането на фосила, открива втори фосил, съдържащ точно огледално копие на опашката на археораптора, но този път прикрепена към тялото на различен фосил. В този момент, той осъзнава, че всичко е било измама.

    2. Пилтдаунската птица: „Липсващото звено“, създадено от скелети на птица и динозавър

    След задълбочено изследване, Чинг стига до заключението, че долната част на археораптора е дошла от микрораптор, а горната – от птицата янорнис.

    Археорапторът всъщнос „еволюирал“ в китайска ферма, където с домашно приготвено лепило били слепени двата напълно различни фосила.

    National Geographic публикува признание за грешката през март 2000г и пълен анализ на измамата няколко месеца по-късно.

    3. Пилтдаунския човек: „Липсващото звено“ между маймуните и хората, създадено от човешки череп и маймунска челюст

    В началото на 1912г, Чарлз Доусън, аматьор археолог, и Артър Смир Удуард, уредник на Националния исторически музей по геология, обединяват сили, за да изследват „доказателство за еволюционното липсващо звено между маймуните и хората.“

    Находките при разкопки в Пилтдаун, Англия включвали част от човекоподобен череп, челюст с два зъба и различни животински фосили и примитивни каменни инструменти.

    3. Пилтдаунския човек: „Липсващото звено“ между маймуните и хората, създадено от човешки череп и маймунска челюст

    Вярвайки, че черепа и челюстта са от един и същ човек, Смит Удуард прави реконструкция. Получил се ранен човек с голям мозък, индикация за ниво на интелект, различаващ го от маймуните. Челюстта, приличаща на такава от маймуна, но с човешки зъби, свързала черепа с предшествениците на хората. И така, учените решават, че всички доказателства сочат към ранен човек, живял някъде преди около 500 000 години.

    В рамките на 40 години след оригиналния Пилтдаунски човек от 1912г, голям брой древни човешки фосили са открити, предимно в Африка, Китай и Индонезия, но също в Азия и Европа. Нито една от тези находки обаче не показва голям мозък и маймуноподобна челюст като при Пилтдаунски човек. Вместо това, те сочели, че челюстта и зъбите са станали човекоподобни преди еволюцията на големия мозък.

    Неточностите стават твърде много и се появяват нови технологии, позволяващи изследването на фосилите.

    В Националния исторически музей в края на 40-те години, Кенет Оукли провежда поредица тестове и открива, че фосилите вероятно са на по-малко от 50 000 години, съвсем не достатъчно стари, за да са на вид с подобни маймунски черти.

    Допълнителни изследвания откриват, че черепа и челюстта всъщност са от два различни вида, човек и маймуна, вероятно орангутан. Надрасквания по зъбите, видими под микроскоп, разкриват, че зъбите са били изпилени, за да приличат на човешки.

    4. Древната персийска принцеса: Мумифицирана жертва на убийство, продаваща се на черния пазар за $6 милиона

    Тази мумия е открита след земетресение в Пакистан и е пусната на черния пазар за $6 милиона. На 19 октомври 2000г, пакистанските власти получават сигнал за това. Продавачите са обвинени в нарушаване на закона за антиките на страната, за което се издават максимални присъди до 10 години затвор.

    През ноември 2000г, международната преса пише за невероятна находка: мумия, за която се твърдяло, че е на древна принцеса, живяла преди 2600 години. Мумията била в дървен саркофаг, затворен в каменен ковчег и носела златна корона и маска. Разбира се, персийската принцеса веднага е обявена за супер важно археологическо откритие.

    4. Древната персийска принцеса: Мумифицирана жертва на убийство, продаваща се на черния пазар за $6 милиона

    Принцесата била мумифицирана по египетски стил. Всичките й вътрешни органи били извадени по същия начин, по който древните египтяни са мумифицирали своите мъртви. Обвитото й в бинтове тяло било покрито със златни предмети, а на златна плоча било изписано: „Аз съм дъщерята на великия цар Ксекрс, аз съм Родугун“. Това накарало археолозите да спекулират, че може би е египетска принцеса, омъжила се за персийски принц, или дъщерята на Кир II. Мумифицирането обаче е предимно египетска практика, а мумии преди това не са откривани в Персия.

    Когато уредникът на Националния музей Карачи, д-р Асма Ибрахим, започва да изследва мумията, историята се променя. Имало някои странни неща около тази древна принцеса. Надписите по плочата били изписани с граматически грешки и имало нещо в начина, по който била мумифицирана. Няколко детайлни операции от египетското мумифициране били пропуснати. Започнало да изглежда, че мумията не е принцесата, за която всички я мислели; вероятно е била по-обикновена мумия, облечена като персийска принцеса от фалшификатори, за да се вдигне цената й. И така, специалисти от цял свят изследвали мумията и открили, че всичко е измама.

    За съжаление, тази мумия имала дори по-мрачна история. Компютърната томография и рентгеновите снимки на тялото в мумията разкрили, че това не е древен труп, а жена, която е починала в близкото минало, след като вратът й е бил счупен. Аутопсия потвърждава, че младата жена вероятно е била убита от фалшификаторите, за да използват тялото й за мумията.

    5. Златната тиара на Сайтаферн: „Кралският“ фалшификат, закупен за 200 000 златни франка

    На 1 април 1896г, Лувърът обвява, че са похарчили 200 000 златни франка за златна тиара, принадлежала на скитския цар Сайтаферн. Според експертите на музея, гръцки инкрустации върху тиарата потвърдили събития от края на 3-ти или началото на 2-ри век пр.Хр.

    Висока 18см и изработена от половин килограм солидно злато, тиарата била декорирана с лента, на която са изобразени сцени от ежедневието на скитите; друга лента пък показвала епизоди от Илиада.

    5. Златната тиара на Сайтаферн: „Кралският“ фалшификат, закупен за 200 000 златни франка

    Скоро, след като Лувърът излага тиарата, експерти започват да оспорват автентичността й. Сред тези експерти е немският археолог Адолф Фуртванглер, който забелязва стилистични проблеми с дизайна на тиарата и посочва липсата на белези от състаряване по артефакта. В продължение на няколко години, музеят защитава съкровището си.

    През 1903г, руски бижутер на име Ручомовски признава пред експертите на Лувъра, че той е направил тиарата по поръчка на някой си г-н Хочман, който му дал книги с картинки на гръцко-скитски артефакти, върху които той базирал рисунките си. Подарък за „приятел археолог“, казал Ручомовски.

    Експертите на Лувъра пропуснали признаците, които можели да им спестят много пари и срам. Тиарата била фалшива; по нея имало следи от модерни инструменти и спойките били модерни.

    Лувърът все още притежава тиарата на Сайтаферн, която през 1954г е включена в „Салона на фалшификатите“, заедно с осем картини Мона Лиза.

    6. Баското разпятие от Валея: Най-голямата „свята“ измама в историята на Иберийския полуостров

    Валея е бил римски град в Хиспания, днес намиращ се в Баска автономна област, Испания. В своя апогей, градът е преминал през различни цикли на просперитет и упадък по време на Ранното средновековие, докато накрая не бил обезлюден.

    През 2006г, поредица сензационни находки във Валея са обявени пред пресата от директора на археологическите разкопки, Елисео Гил. Сред находките са най-старите не ономастически текстове в Баската област, представени като първото доказателство за писмен баски език.

    Освен това е обявено, че са открити поредици надписи и рисунки върху фрагменти от глинени съдове, някои от които разказващи за египетска история и дори написани с египетски йероглифи. И накрая, показват най-ранното христово разпятие, откривано към тогавашна дата.

    6. Баското разпятие от Валея: Най-голямата „свята“ измама в историята на Иберийския полуостров

    Баското разпятие е керамичен фрагмент с дължина около 10см, върху който е изобразена сцената с разпъването на Христос в Голгота, заедно с двамата крадци, както и две фигури, които изглежда отговарят на Йоан и Мария. В гравюрата, в горната част на кръста се чете „RIP” (Почивай в мир), когато всъщност трябва да е „INRI” (Исус Назаретски, Цар Юдейски). Разпятието е датирано от трети век от екипа на Елисео Гил, което го прави три века по-старо от онова, открито в катакомбите на Рим. Във Валея обаче са открити и други рисунки на разпъване на езически богове и християнски текстове.

    В крайна сметка, всички тези гравюри се оказват фалшификати – заключение на 26 експерта, анализирали находките почти 10 месеца. Текстовете са описани като недодялана манипулация и несвързани – с текстове и думи, както грешно изписани, така и несъществуващи – и като очевидни фалшификати, почти комични.

    7. Мумията от Мисисипи: Египетска мумия, направена от животински ребра, нокти и папиемаше

    През 1920-те, Архивното и историческо ведомство на Мисисипи поръчва голяма колекция от индиански артефакти от племенника на полковник Бривурт Бътлър след неговата смърт. Сред тези артефакти бил един с очевидно различен произход – египетска мумия. Десетки години, мумията стои изложена в щатския капитолий, където се превръща в обичана атракция и източник на местна гордост.

    През 1969г, Гентри Йетман, студент по медицина с интерес по археология, иска от музея човешките останки, за да ги изучава за следи от болести. Разрешават му и изпращат мумията в Мисисипския университет за аутопсия. Радиоложкото изследване обаче показва няколко животински ребра и нокти, придържащи дървена рамка.

    7. Мумията от Мисисипи: Египетска мумия, направена от животински ребра, нокти и папиемаше

    След по-подробно изследване откриват, че мумията е съставена предимно от папиемаше. Различавали се немски вестник, както и брой от 1898г на Milwaukee Journal. Фалшивата мумия след това става по-известна от всякога и се превръща в ценна придобивка, свързана с историята на Мисисипи.

    8. Артефактите на Шапира: Фалшивите библейски артефакти за $1.6 милиона

    През 1883г, Мойсей Вилхелм Шапира, антиквар от Йерусалим, представя Ивиците на Шапира – фрагменти от древен пергамент, които бил открил близо до Мъртво море.

    Написаното на древен семитски загатвало за различна версия на десетте божи заповеди и Второзаконие. Шапира поискал да ги продаде на Британския музей за $1.6 милиона.

    Той продължил да прави много фалшиви моавски артефакти, включително глинени фигури, големи човешки глави, глинени съдове и еротични предмети с надписи, копирани от истински моавски древен камък. За тази цел му помагал арабския грънчар Салим ал-Кари.

    8. Артефактите на Шапира: Фалшивите библейски артефакти за $1.6 милиона

    През 1873г, берлински музей купува 1700 артефакта за 22 000 талера. Други частни колекционери последват примера.

    Въпреки това, различни хора, включително френският учен и дипломат Шарл Клермон-Гано, имали съмнения. Клермон-Гано заподозрял Салим, разпитал го и открил хора, които го снабдявали с глина. Шапира защитава колекцията си яростно, докато не представят повече доказателства срещу него. Той изкарва Салим ал-Карим виновен и изиграва ролята на невинна жертва, след което продължава да търгува, особено с еврейски ръкописи от Йемен.

    Що се отнася до ивиците на Шапира, след подробно изследване от Клермон-Гано и Крисчън Дейвид Гинсбург, станава ясно, че парчетата са изрязани от истински йеменски свитък, който Шапира също е продал на музея.

    9. Етруските теракотени воини: играчки за $40 000

    Етруските теракотени воини са три статуи на древните етруси, купени от музея на изкуството „Метрополитън” в Ню Йорк между 1915 и 1921г. Създадени са от италианските фалшификатори и братя Пио и Алфонсо Рикарди и трима от шестте им сина.

    Първата голяма творба на Рикарди е голяма бронзова колесница, поръчана от Доменико Фучини, търговец на римско изкуство, през 1908г. Фучини информирал Британския музей, че колесницата е открита в стара етруска крепост до Орвието. Музеят купува колесницата и обявява находката през 1912г.

    9. Етруските теракотени воини: играчки за $40 000

    Семейство Рикарди търсят помощта на скулптора Алфредо Фиораванти и с него правят статуя, по-късно известна като Старият войн. Висока е 202см и изобразява мъж гол от кръста надолу. Липсват му левия палец и дясната ръка. През 1915г, те я продават на музея на изкуството „Метрополитън”, който купува и следващата им творба, Колосалната глава, през 1916г. За нея, експертите определят, че сигурно е била част от 7-метрова статуя.

    Третата фигура от „етруското изкуство“ е дело на най-големия син на Пио, Рикардо. През 1918г, музеят на изкуството „Метрополитън” я купува за $40 000 и я обявява като Големият войн през 1921г.

    Трите статуи са изложени за първи път заедно през 1933г. В следващите години, различни историци изразяват подозренията си, че статуите може да са фалшиви, но няма твърди доказателства в тяхна подкрепа.

    През 1960г, химически тестове на едната статуя показват наличието на манган, какъвто етрусите никога не са използвали. Статуите са били изваяни, боядисани с гланц, след това отъркаляни, преди да бъдат изпечени, за да се поочупят. Всичко това е потвърдено от Алфредо Фиораванти, който на 5 януари 1961г подписва признание. Днес, статуите се държат далеч от хорските погледи, но все още служат като урок за купуването на непроверени антики.

    10. Откритията на Шиничи Фуджимура: Повече от 60 фалшиви артефакта

    През 1972г, Шиничи Фуджимура започва да изучава археология и да търси палеолитни артефакти през почивните си дни. Запознава се с някои аматьори и академични археолози в Сендай и заедно основават неправителствената група Sekki Bunka Kenkyukai през 1975г. Групата открива и изкопава много каменни артефакти от палеолита в префектура Мияги. При изследванията е изчислено, че тези каменни инструменти са на възраст около 50 000 години.

    След този успех, Фуджимура участва в 180 археологически разкопки в северна Япония и почти винаги открива артефакти, чиято възраст става все по-голяма. Въз основа на неговите открития, историята на японския палеолитен период е разширена на около 30 000 години. Повечето археолози не се усъмняват в работата на Фуджимура и за неговите находки се пише в учебниците. По-късно, той получава позиция като заместник-директор на Палеолитния институт Тохоку.

    10. Откритията на Шиничи Фуджимура: Повече от 60 фалшиви артефакта

    Въпреки всичко, някои геолози и антрополози твърдят, че откритията му не съответстват с геоложките анализи на разкопките.

    На 23 октомври 2000г, Фуджимура и екипът му обявяват нова находка от Камитакамори, край град Цукидате. Откритията са датирани отпреди 570 000 години.

    Тогава, на 5 ноември 2000г, вестник публикува снимки на Фуджимура как копае дупки и заравя артефакти, които екипът му по-късно открива. Снимките са направени ден преди да бъдат обявени находките. Фуджимура признава измамата в интервю за вестника.

    Фуджимура признава и се извинява в същия ден на пресконференция. Казва, че е бил „обзет от неконтролируемо желание“. Той заравял предмети от своята колекция в пластове от почвата, индикиращи по-ранни дати. В Камитакамори, той е поставил 61 от откритите 65 артефакта, а по-рано заровил всички каменни предмети в разкопките на Сошин Фудозака в Хокаидо. Фуджимура твърди, че това са единствените случаи, когато е поставял артефакти.

    Японската археоложка асоциация отлъчва Фуджимура. Специален екип следователи разкриват, че почти всички артефакти, които той е открил, са фалшиви.

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Ако сме научили нещо от часовете по наука в училище, то е, че природата постоянно се опитва да ни убие. Без значение колко се опитва обаче, тя никога няма да се отърве от тези животни.

    Дяволски червей

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Оцелява при смазващо налягане, липса на кислород, висока температура.

    Този вид нематод, открит едва през 2011г, живее на 3.5км под повърхността на земята. Надминал е предишният рекордьор сред многоклетъчните организми с километър и половина! Червеят прекарва целия си живот в пълен мрак, пие 12 000-годишна вода и се храни с бактерии.

    Хималайски скачащ паяк

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Оцелява при ниско налягане и смразяващи температури.

    Точната противоположност на дяволския червей, този паяк държи рекорда за живот на най-голяма надморска височина (6.6км!). Може да оцелее дълго време без храна, при сериозни минусови температури и липсата на съществено атмосферно налягане. Единствената храна за хималайския скачащ паяк са някои миниатюри насекоми, който вятърът издухва към върха на планината.

    Безсмъртната медуза

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Неуязвима за процеса на стареене.

    Тази медуза има способността да се връща обратно в началния си стадий на живот, което я прави на практика безсмъртна. Освен това не изглежда да има някакво ограничение в броя на тези цикли. За съжаление, тя става доста уязвима от хищниците и болестите всеки път, когато се „подмладява“.

    Помпейски червей

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Оцелява при екстремна топлина и температурни разлики.

    Този дълбоководен червей живее в тайнствените хидротермални отвори в океанското дъно. Той потапя опашката си в отворите, където температурата стига до 80ºC. Главата му обаче е отвън, за да може червея да се храни. В резултат на това, той изпитва температурна разлика от над 40ºC в двата края на тялото си. Смята се, че устойчивостта си дължи на покритие от специална бактерия по тялото му, която служи като изолация за червея.

    Бавноходка

    5 животни, които биха преживели апокалипсиса

    Оцелява при всякакви условия.

    Това, дълго милиметър, животно може да оцелее навсякъде. Температури близки до абсолютната нула и +150ºC не са проблем. Налягане 1200 атмосфери? Няма проблем. Не го бърка и дехидратирането, тъй като може да оцелее 10 години без вода. 1000 пъти смъртоносна за хората доза радиация също е нищо за него. Докато са изпитвали границите на устойчивостта на бавноходката, учените са стигнали дори до там, че са я изпратили в космоса. И можете ли да познаете? Повечето от животинките, отишли на мисия в космоса, се върнали напълно невредими. Освен това са и доста очарователни.