През 1900 г. интелектуалката Чармиан Китредж написала рецензия за първата книга на Джек Лондон „Синът на вълка“. И докато налагала младия писател на литературния пазар, между тях избухнала страстна любов. Рецензентката Чармиан била очарован от бившия скитник и авантюрист-златотърсач, който дори бил лежал в затвора – което, впрочем, само увеличавало романтичния му ореол. Главното обаче било, че той бил приключил с предишната си любов (описана по-късно в романа „Мартин Идън“), което означавало, че младият красавец бил свободен.
Но докато тя си правела романтични планове, Джек Лондон внезапно се оженил. Негова избраница станала Елизабет Мадърн, учителка по математика. Писателят признавал, че не изпитва любов към нея, но се надявал тя да му роди цял отбор здрави и красиви синове. Той не се канел да пази съпружеска вярност и накарал съпругата си да обещае, че не ще му устройва сцени на ревност.
Всичко това Джек наричал „брак на разумна основа“, който трябвало да направи самия него „по-чист и по-здрав“. Така нямало да вече да скита, а щял да пише всеки ден по хиляда думи и да завладее света.
Горе-долу така и станало – с тази разлика, че вместо отбор синове в семейството се появили две момиченца. Но Джек отбелязвал успехи: през 1902 г. излязъл романът му „Дъщеря на снеговете“, последвал и бестселърът „Дивото зове“. Сега неговият дом бил пълен с приятели и почитатели – до 100 гости всяка седмица. А навсякъде се мяркала веселата и оживена мис Китредж. На Джак вече му плащали за все още ненаписани романи. Той забогатял, купил си яхта и пътешествал с жена си и дъщерите.
Но след плаванията, които били възторжено следени от американската жълта преса, „разумната основа“ на брака рухнала. През лятото на 1903 г. Джак наел къщичка с покрив от платно сред лозаро-винарски масиви в Лунната долина на щата Калифорния. Сутрин, седнал върху дъбов дънер, той пишел своите ежедневни хиляда думи. Денем учел децата да плуват и ги возел с файтон, а вечер пекъл шишчета. Съседите-виладжии (а сред тях, разбира се, и мис Китредж), увити в одеяла, се събирали до огъня да слушат поредната глава на неговия „Морски вълк“.
И ето, че един горещ ден съпрузите седнали до прохладен поток. Ето как съпругата му Беси описва тази съдбовна сцена: „Той каза, че мисли за закупуване на ранчо в пустинята на Южна Калифорния и ме попита дали възразявам да се заселим там. Отговорих, че нямам нищо против, стига да има удобства за децата. Мис Китредж отдавна чакаше наблизо; двамата с Джек отидоха на хамака и започнаха да говорят. Разговаряха четири часа. В шест часа Джек влезе при нас в къщичката и каза: „Беси, аз си отивам от теб. Развеждам се“. Оглушена, аз седнах на края на леглото и дълго го гледах, докато накрая едва проговорих: „Господи, татенце, какво е това? Ти току-що говореше за Южна Калифорния…“
Не е известно със сигурност какво точно мис Китредж е говорила на възлюбления си цели 4 часа. Но е запазена кореспонденцията на любовниците. Чармиан пише: „Ах, ти си чуден – най-прекрасен от всички! Видях как само от моето докосване лицето ти се подмладява!“ Отговорът на Джак: „Целувам те по устните, откритите, честни устни, които познавам и обичам. Ако решиш да се държиш срамежливо и плахо, да изобразяваш дори само миг престорена срамежливост, ще се отвратя от тебе!“.
Беси не подозирала, че именно Чармиан е истинската причина за развода. Нали никога не била блестяла с красота, а и била 5-6 години по-възрастна от Джек. Напуснатата съпруга подозирала съратницата на Джак от Социалистическата трудова партия, емигрантката от Русия Анна Струнска. Но „руската следа“ била грешка на простодушната Беси и тя скоро преживяла истински шок от бързата женитба на Джек не за красивата Анна, а за мис Китредж с тънките устни, която играела карти, боксирала се и яздела кон като истински каубой! Младоженците се качили на яхтата и отплавали далеч от скандала, който избухнал.
Чармиан свирела и пеела за Джек на роял в една от каютите. След завръщането новата съпруга обявила, че е бременна и Джек решил да построи Къща на Вълка в Калифорния. Той отново очаквал син, но пак се родило момиченце, което живяло само 3 дни. А писателят твърдял наляво и надясно разказвал как иска момче от която и да било здрава майка.
Затова Чармиън нито за миг не оставяла мъжа си сам, дори с възрастната прислужница. Нощем не спяла, за да го наблюдава. Другарите му по партия го упреквали за неговата „буржоазност“, вестниците тръбял, че е предал идеалите за равенство. Бившата му жена не позволявала да вижда дъщерите си.
В ранчото му нищо не вървяло: свинете измрели от настинка, бикът-рекордьор счупил врата си в яслите, ангорските овце умрели от епидемия, някой застрелял любимия му кон.
И накрая, вече готовият Дом на Вълка изгорял в пожар – според основната версия го запалил небрежен работник, уволнен от Джак. Той намразил писането и сядал на бюрото само, за да покрие дълговете си. Пиел неразредено уиски, измъчвали го болки от старите му златотърсачески приключения, инжектирал си морфин.
Джек Лондон умрял на 40-годишна възраст от свръхдоза морфин (Чармиън отрекла всички други версии за смъртта му. След погребението спала 36 часа, като така наваксала безсънието заради страховете си да не го отнеме друга жена.
Тя наследила лъвския дял от имуществото на Джек Лондон и построила голяма вила, която днес е музей на големия американски писател. Надживяла го с 39 години.
