Днес сме свикнали, че парите – това са монети и банкноти. А големите пари са направо невидими – те само се преместват виртуално от сметки в сметки, като дори често се говори, че от тях са останали само цифрите, тоест, не са подплатени с никакво злато или други активи.

Но някога в качеството на пари, тоест, на универсално средство, срещу което може да се купи всичко останало, били съвсем необичайни за нас предмети: например, сол, пера, черупки…

1. Метални пръчки

Според официалната версия на историците, първите пари са се появили преди около 4.5 хиляди години. Най-древните от тях, известни на учените, представлявали сребърни пръчки, използвани за обмяна в Месопотамия. Те имали еднаква дължина, диаметър и тегло, за което внимателно следели по време на сделките. Счетоводството в онази епоха се извършвало върху глинени плочки. Една пачка такива плочки била доста тежка, затова тогавашните счетоводители и касиери трябвало да бъдат физически силни.

Подобни пръчки, но железни, били парична единица в Спарта. Използвали 6 пръчки, които възрастен мъж можел да стисне в шепа – на гръцки „драхма“. Съвременната парична единица на Гърция до неотдавна носеше това древно име.

2. Черупки

Китай в продължение на няколко хиляди години от своята история използвал разнообразни предмети като пари. Може би, именно в Поднебесната империя се появили за пръв път монети – китайците обичали такива пари и проявявали значително въображение в производството им. Известни са кръгли, квадратни, многоъгълни монети, някои с дупка в средата за нанизване на връв, под формата на малки ножове и дори звънчета.

Но най-необичайните китайски пари били черупки от мекотелото каури, използвани преди 3,5 хиляди години. По онова време такова решение било идеално – каури не можела да бъде фалшифицирана, а тежала малко. По принцип, черупки от миди и раковини се използвали като средство за парична обмяна сред много народи, живеещи по морски крайбрежия.

Черупки от каури се използвали като пари в Южна Индия до 1900 година.

3. Зърно

Храната в древния свят винаги била търсена – войни, природни бедствия и лоши реколти можели да доведат до там, че дори да сте били затрупани със злато, можело да умрете от глад.

Ето защо древните египтяни подходили към въпроса възможно най-прагматично, като започнали да използват зърното като пари: ръж или пшеница.

В големите градове се появили зърнени банки, където човек можел да остави зърно на съхранение и, ако било необходимо, да си го вземе. Банките давали квитанции върху пергамент и папирус, които можели да се използват като днешните кредитни карти при пазаруване.

4. Сол

Солта винаги е била високо ценена. Този продукт не само придава на храната вкус и може да се използва за консервиране, но се употребявал и за ритуални цели. Затова в някои места на планетата употребявали солта като пари.

В Етиопия солта се ценяла повече от златото и с нея можело да се купи всичко, включително и булка. Дори в Средновековна Европа се разплащали със солни кюлчета.

6. Птичи пера

Неголеми пера от тропически птици се използвали широко като пари от обитателите на Соломоновите острови. За да не излети тази лека валута, я залепвали или връзвали на снопчета. С пера можело да се купи кану или копие, а при необходимост да послужат и като зестра на булка. Богатите туземци ходели на пазар с цели рула от пера, сплетени в здрави плитки.

Такива пари, „тевау“, се използвали на островите Санта Круз до средата на ХХ век.

7. Чаени брикети

Чаени листа, пресовани в „тухлички“ или кръгли брикети, се използвали  в древността като пари в Индия, няколко региона на Китай и в Тибет. За да се изключи фалшифициране, върху повърхността им се нанасяли различни знаци и емблеми.

8. Каменни монети в Океания

Някога в архипелага Микронезия, състоящ се от много малки вулканични острови, имало доста големи пари. Микронезийците изрязвали монети от вулканичен туф под формата на кръгове с различни размери. На островите Яп тези пари могат да се видят и днес – те неизменно привличат туристите, които успяват да стигнат дотам. Най-големите „монети“, наричани тук „раи“, достигат тегло от 5 тона, а най-малките се побират в длан.

Повечето от познанията ни за Средновековието се основават на филми, телевизионни предавания, както и на книги от типа на написаните от Дан Браун. Ето защо някои от фактите, които идват в съзнанието ни при думата „Средновековие“, са само митове, които постепенно станали широко разпространени.

Средновековието – това е много голям исторически период, който започва с падането на Римската империя през 476 г. и продължава до края на XIV век, а според други трактовки – до ХVІІІ век.

1. Религията била забавила технологичния прогрес

Мнозина вярват, че строгите религиозни убеждения заедно с болести като чумата през Средновековието не позволявали развитието на научната мисъл и напредък. Дори част от тази епоха днес наричат „тъмни векове“.

Всъщност, благодарение именно на средновековната Църква се появили учебни програми, които включвали математика и други науки. Библията била тълкувана като ръководство за познаване на света, а пропастта между античното ниво на науката и средновековното намалявала.

През Средновековието изобретили или възприели от Азия книгопечатането, водениците, вятърните мелници, очилата и магнитния компас. В много от тези открития Църквата участвала – например, барутът в Европа бил изобретен от монаха Щварц. Така, че религията не пречела на напредъка, а дори го ускорявала.

2. През Средновековието нямало зъболекари

Мнозина и сега смятат стоматологията като своеобразна форма на изтезание. Не бива да забравяме, че нашите предци не са имали такъв широп достъп до захарта и захарните изделия, затова и зъбите им били много по-здрави от нашите. Учените, които са изследвали челюстите на хора от Средновековието, са установили, че те почиствали и вадели зъби с професионални инструменти.

В началото на ХV век италианският професор Джовани де Арколи написал трактат за стоматологичната помощ, където показва, че основните методи на съвременните стоматолози се използвали и по онова време. Например, пломбите: тогава спасявали кариесни зъби, като ги запълвали със злато.

3. Жените били измъчвани с „пояси на целомъдрието“

Всеки е чувал мита за рицарите, които преди дълъг поход поставяли метални окови като гащи на жените си, за да не им изневерят. Всъщност, изображение на „пояс на целомъдрието“ се появило за пръв път като карикатура през 1405 г. Авторът на рисунката имал предвид древната римска сватбена традиция да се връзва колан върху кръста на булката в знак на целомъдрие.

4. През Средновековието всички смятали, че Земята е плоска

Днес е станало обичайно погрешното схващане, че през т. нар. „Тъмни векове“ европейците смятали Земята за плоска – и едва през Просвещението тези възгледи се променили.

Всъщност, хората започнали да осъзнават, че Земята е кълбо още през VІ век пр. Хр. За разпространението на съвременния мит вина носи писателят Уошингтън Ървинг, който в своята книга „История на живота и пътуванията на Христофор Колумб“ заявил, че хората от предколумбовата ера смятали Земята за плоска. Но напротив, именно понеже тогава вече се смятало за твърдо установено, че Земята е кълбо, самият Колумб тръгнал към Индия на запад, вместо на изток – защото смятал да я достигне откъм „обратната страна“ на земното кълбо.

5. През Средновековието съществувало „право на първата брачна нощ“

Под този термин се смята, че тогава местният владетел имал право да легне с булката на местен селянин в първата й брачна нощ. Това е чест сюжет на филми и книги за Средновековието.

Всъщност, в никоя средновековна хроника или летопис няма споменаване за подобна традиция. А и достатъчно е да си представим колко бунтове и въстания е щяла да предизвика тя, ако наистина е съществувала. Това е просто част от масовият информационен религиозен натиск срещу в Европа – тоест, ето, вижте колко лошо е било през Средновековието, когато Европа била напълно християнска. Всъщност, за подобен обичай се споменава в шумерските легенди за Гилгамеш.

6. Хората са живели само 30 години

Ясно е откъде идва този мит: животът през Средновековието бил доста по-опасен от сегашния – макар напоследък ежедневието в Западна Европа също да носи все повече рискове.

Но има разлика между продължителност и очаквана продължителност на живота. Първата е животът на конкретно лице, а втората е средният статистически показател – който наистина бил равен само на 30 години поради високата детска смъртност. Например, семейство от двама родители и четири деца. Първото дете умира скоро след раждането, второто живее до 70, а родителите умират на 35 и 60 години. Така средната продължителност на живота в това семейство е 41 години. Но това не означава, че след 40-годишна възраст всички умират. Ако човек оцелявал като дете, тогава той можел спокойно да доживее до 70 години.

7. Заради мръсната вода всички пиели вино и бира

Всъщност, средновековните хора пиели не чак толкова алкохол, каквито са легендите. Повечето градове били построени в близост до големи източници на прясна вода. Единствено работилници, които работели с багрила, били опасни – но владетелите забранявали те да изхвърлят отпадъци във водни обекти. Бирата била много харесвана и в Средновековието, но тя била много по-слаба от днешната и я пиели предимно, за да утолят жаждата си по време на упорита работа.

Средиземноморската триада

В основата на древната римска кухня били три съставки: грозде, зърнени култури и  и маслини. Учените ги наричат ​​“средиземноморска триада“.

Гроздето било консумирано и като плод, и като вино с различно качество: от реномирани вина, предназначени за елита, до най-евтиния „ацетум“ – оцет, който се използвал за готвене и… за потушаване на пожари.

Пшеницата била основната храна за всички – от най-богатите до най-бедните. В богатите семейства я смилали ситно, пекли разкошен бял хляб или пък я готвели като каша с различни добавки. Най-бедните жители на Рим имали право на безплатна социална помощ с брашно, което те или давали на хлебарите, за да им изпекат хляб (но тази услуга вече се плащала), или сами варели от него каша в тенджера с вода.

Маслините били неразделна част от ежедневното меню – и във вид на храна, и като зехтин, който се използвал буквално за всичко: от зареждане на осветителни лампи до масаж на тялото след баня.

Без тези три съставки римската кухня просто не би могла да съществува.

Гарум 

Гарум бил популярен рибен сос. В разгара на неговата употреба в І век сл. Хр. той бил изключително разпространен. Често го съчетавали с вино, масло, пипер и дори само с вода за приготвяне на различни сосове или напитки както за самостоятелна консумация, така и за добавяне към други ястия. Дори най-бедният работник можел да си позволи базовият вариант на гарума – но най-сложната му рецепта можела да разори дори средно богат земевладелец. Днес в Европа няма пряк негов аналог, а в Азия се правят подобни рибни сосове – например, много е популярен виетнамският „ньокмам“.

Дори най-простата рецепта за гарум отнемала много време въпреки, че не била сложна. Този сос се правел от вътрешностите на изкормени риби, сол, ароматни билки и подправки. Рибните вътрешности се оставяли да ферментират на слънце няколко месеца, след което ги превръщали в много люта паста. Количеството сол било твърде важно: с малко сол рибата се разлагала, с прекалено много пък се нарушавал процесът на ферментация. След това сместа се прецеждала и се превръщала в сос с кехлибарен цвят, който украсявал римските трапези от Близкия изток до стената на Адриан в Северна Англия. След изстискване останалата паста се продавала и като хранителна добавка въпреки, че не я ценели много.

Технологията изглежда проста, но имало много скъп гарум, който правели от точно определени видове риба с комбинации на билки и подправки, рецептите за които били внимателно пазени в тайна.

Панис квадратус

Брашнената каша била най-простата римска храна, а хлябът – най-често срещаната, особено в последните години на империята, когато безплатното брашно за бедните било заменено с безплатен хляб.

Хлябът се произвеждал в индустриални мащаби в големи пекарни, а стандартната му форма била „panis quadratus“ – кръгла пита с надрези върху кората, които я разделяли на 8 части. Археологическите проучвания в римския град Помпей са открили овъглени образци от „панис квадратус“, както и много стенописи, изобразяващи такъв хляб в пекарни.Съдейки по археологическите доказателства, той бил много популярен, поне в градовете, където много хора, както и днес, купували храна, вместо да я отглеждат и приготвят сами.

Брашното се смилало с камъни, а в него можело да попаднат каменни парченца и да увредят зъбите на тогавашния „потребител“. С цел да се реши проблемът с качеството, хлебарите били задължени да поставят свой личен печат върху хляба, за да бъдат проследени, ако се опитвали да заблудят клиента.

Виното „поска“

Винопроизводството било огромна индустрия в древния Рим и, както във всички индустрии, от неговото производство оставали отпадъци. В този случай основният отпадък бил развалено или прокиснало вино, което се превръщало в оцет. Той се използвал главно за приготовяне на „поска“- напитка, която била предпочитана от по-ниските класи и от войниците поради нейната достъпност и ниска цена. Сред легионерите поската станала толкова обичайна, че дори започнали да гледат отвисоко на обикновените вина, а понякога дори ги забранявали.

На пръв поглед, пиенето на оцет е отвратително, но той можел да бъде доста вкусен, като се добавят няколко съставки. Най-евтината поска представлявала смес от оцет и вода – а във висококачествената добавяли мед и подправки като кориандър, за да се отстрани горчиво-киселият вкус на оцета.

Патина 

Патината била римско ястие, подобно на съвременното суфле. Тя можела да бъде сладка или солена, десерт или основно блюдо в зависимост от съставките.

Била много популярна, поне сред римския елит: в книгата за гурме-рецепти на Марк Габий Aпиций се описват 36 различни рецепти за патина с различни съставки – от круши до риба. Тъй като римската кухня обичала да съчетава сладки и солени компоненти в едно и също ястие, много от тези рецепти изглеждат странни за съвременния вкус.

Идеални за римската кулинария били яйцата, защото могат да бъдат сладки, пикантни или солени, в зависимост от това с какви съставки ги комбинирате. Яйцата били основата на патината и са съчетавали с други компоненти в специално гърне, което обикновено се поставяло направо в жаравата на огъня.

Ако патината се готвела в гърнето със затворен капак, тя ставала по-ефирна и пухкава – но ако махали капака, ястието се получавало по-плътно и хрупкаво. По този начин това било много универсално блюдо, което можело да приеме различни форми.

Една от рецептите за патина с круши използва 9 зрели круши, сладко вино, мед, зехтин, смлян пипер, 6 яйца, кимион и рибен сос. Всичко това се смесва като паста и се варяло в гърнето за около час, докато сместа се втвърди.