Търсене
Още
    Начало Блог Страница 86

    Интересни факти за библиотеките

    Елица Мартинова
    -
    0
    Интересни факти за библиотеките

    Най-голямата библиотека в света е Библиотеката на Конгреса в САЩ, която има повече от 150 милиона екземпляра в своята колекция. Тя е основана през 1800 г. от американският президент Джон Адамс, който е отпуснал 5000 долара за закупуването на книги, от които Конгресът може да се нуждае. Понастоящем около 1 700 000 читатели посещават библиотеката годишно.

    Американският библиофил Стивън Блумберг става известен в целия свят заради странната си „любов“ към книгите. През живота си Блумберг откраднал повече от 20 000 ценни книги на стойност милиони долари от библиотеките. Той е бил зад решетките повече от веднъж, но след освобождаването си отново започвал да краде книги. Интересното е, че не е продал или развалил нито една от книгите. Той дори обяснявал действията си с благородни цели – да лиши държавата от правото на изключителна собственост върху редки книги. Блумберг твърди, че е прочел всички откраднати книги и е можел да разказва на хората съдържанието им.

    Непознат връща стара книга в библиотеката на малкия град Вантаа във Финландия. Съдейки по записите на задната корица, тя е издадена преди повече от сто години. Може би този запис може да бъде бъде вписан в Книгата на рекордите на Гинес.

    Между другото, Библията и тази книга на Гинес са най-често крадените от библиотеките.

    Малка библиотека дори беше събрана на борда на орбиталния комплекс „Мир“. В нея нямало много книги – около сто, но по разнообразни теми – от произведения по космонавтика до романи на известните съветски сатирици И. Илф и Е. Петров.

    Много известни личности са посветили живота си на библиотечното дело. Например: Иван Андреевич Крилов, Николай Иванович Лобачевски, Имануел Кант и др.

    Дори известният авантюрист Джовани Джакомо Казанова прекарва последните години от живота си в библиотеката на граф Вальдщайн, която е в Бохемия. Там Казанова написал автобиографията  си „Историята на моя живот“.

    Норвегия може да се счита за рай за писателите. Ако някой от тях публикува книга в тази страна, тогава норвежкото правителство незабавно купува 1000 копия и ги разпространява в библиотеките. Така писателите се подкрепят от държавата.

    Библиотеката Haskell се намира в две държави едновременно – САЩ и Канада. Половината от сградата се намира в американския град Дерби-Лайн, а другата в канадския Стенстед. Било е възможно да влезете в библиотеката само от САЩ. Вярно е, че канадците също са свободни да използват библиотеката.

    След атентата на 11 септември мерките за сигурност бяха подсилени и служителите на националната сигурност на САЩ непрекъснато дежурят в близост до сградата.

    През 1857 г. британският търговец и филантроп Джордж Мур открил първата мобилна библиотека в света. Така той решава да разпространява полезни познания сред селското население. Каруцата с книгите се местела от едно село в друго, всеки можел да вземе книга и да я върне по време на следващото посещение на мобилната библиотека.

    Понастоящем най-старата функционираща библиотека се намира в Египет в манастира „Света Елена“, който се намира на полуостров Синай. Библиотеката е открита през 6-ти век. Вярно е, че всеки, който пожелае, не може да я посети. Това е позволено само на монаси и студенти, които имат специално разрешение.

    Интересните факти за китайците

    Елица Мартинова
    -
    0
    Интересните факти за китайците

    Тази страна е толкова многообразна, че в една статия е невъзможно да се обхванат всички шокиращи факти, известни за историята, културата, традициите и живота на китайците.

    Едни причисляват към китайците 56 етнически групи, официално признати от властите на тази страна за местно население на Поднебесната империя. Други прибавят и тайванците, и членовете на многобройните диаспори, които са в чужбина дълго време. Основният проблем в Китай, както е известно, е пренаселеността. Според демографи китайският народ в момента е 1 милиард и 357 милиона души. Това означава, че те са една пета от всички жители на нашата планета. От 1980 до 2015 основният етнос хан имал право да има само едно дете.

    На представители на националните малцинства било разрешено да отглеждат три деца във всяко семейство. Тъй като раждането на момче се превърнало в приоритет за китайците, защото само мъжете се считат за последователи на клана, много брачни двойки са решили да правят аборт, като са научили от лекарите, че ще имат момиче. Това доведе до безпрецедентен брой изкуствено прекъснати бременности. Експертите смятат, че в продължение на 35 години тежки демографски ограничения китайските жени са направили около 400 милиона аборти.

    На лекарите в Поднебесната империя със закон им било забранено да информират родителите за пола на бъдещото  бебе, за да намалят по такъв начин тази шокираща статистика.

    Portrait Of Multi-Generation Chinese Family Relaxing In Park Together

    Има много градове призраци в Китай. Те са построени съвсем наскоро и продължават да се строят нови. Огромни комплекси от жилищни и административни сгради, търговски центрове и стадиони обаче стоят празни. Според експерти в Поднебесната империя има приблизително 64 милиона жилищни сгради, където няма хора. И това е в пренаселена страна.

    Най-големият призрачен град е Ордос, където работи кметството, а общинските служители редовно почистват улиците. Други хора няма. Тази ситуация изглежда фантастична. Всяка година китайците строят около 20 призрачни града. Например, това са Ченгун, Цяндучен, Дунгуан, Циншуйха, Синьян, Сучжоу и много други. Но това не е всичко. По споразумение с правителството на африканска Ангола китайците са построили град Нова Сидад де Киламба близо до столицата. Той е предназначен за 500 000 жители, но все още остава празен. Целта на изграждането на всички тези комплекси не е ясна. Има различни предположения: от подготовката за глобален катаклизъм към желанието на властите да стимулират икономическия растеж и да предприемат нещо работещо.

    От 2004 г. насам смъртното наказание в КНР може да се извърши и в … специални автобуси. Те са необходими за ускоряване на процеса на налагане на смъртно наказание, автоматизиране и оптимизиране на разходите. И самото появяване на такива „автобуси на смъртта“, както е замислено от властите, трябва да спре хората да вършат престъпления. Мобилните бригади на екзекуторите използват в своята работа инжекции с отровно вещество, наречено „Пекински коктейл. Автобусите са оборудвани със специални столове с електрическо задвижване – за удобство. Те обикалят по пътищата, заплашват гражданите и решават основната си задача. Все пак в Китай има много затворници, които чакат изпълнението на присъдата.

    Въпреки факта, че територията на Китай се намира в пет часови зони, официално има само едно време в страната – Пекинското. Това е удобно за столичните служители, защото техните регионални колеги са винаги на работното място в точното време. Но на жителите в отделните райони им е трудно. Например, в западната част на Китай – в автономен регион Синьцзян-Уйгур – слънцето изгрява в 10 часа сутринта. А през зимата дневната светлина преминава отвъд хоризонта още след обяд в официалното време. Жителите на много региони от Поднебесната империя са недоволни от тази ситуация, отказват да работят в Пекин, незаконно придържайки се към по-удобен график.

    Зедно с кучетата в китайската полиция служат … гъски. Те се използват за защита на стратегическите съоръжения. Виждайки непознат, домашните птици веднага започват силно да издават звуци, привличайки вниманието на полицейските служители към евентуален извършител на престъпление. И ако кучетата могат да бъдат отровени чрез смесване на отрова в храната, то гъските не се хващат на тази уловка. Те никога не приемат храна от ръцете на другите. Китайците възприемат опита на древните римляни, които според легендата са спасени от атаката на галите през 390 г. пр. Хр. от птици. Също така е известно, че през 80-те години на ХХ век американската армия е използвала гъски, за да защити своите съоръжения, разположени в Германия.

    За цялото хилядолетие – от X век до ХХ-ти век – обичайно е в аристократичните семейства в Китай изкуствено да деформират ходилата на момичетата, така че да са възможно най-малки.

    Такива стъпала били сравнявани с листата на лотос, понякога собствениците им не можели да ходят сами, т.е. те станали инвалиди. И били носени от слуги. Било смятано за красиво и изключително престижно да имаш малки крака. Такива булки са много ценени, тъй като „лотосовите крака“ са знак на аристократичен произход. И само селските жени се нуждаят от здрави крака за тежка физическа работа.

    Деформации на стъпалата на момичетата се постигали по различни начини. Краката били плътно бинтовани, чупени и с отрязани палци. Кастрацията заради работа по време на династията Мин (1368-1644), наброявала повече от 100 000 евнуси в Китай. Те работели в многобройните хареми на владетелите. За един беден човек перспективата да бъдеш в двореца на благородника или дори при самия император изглеждала като красива мечта. Искайки да получат такава работа, самите мъже кастрирали синовете си. Конкурсът обаче бил много строг, до двеста потенциални евнуси понякога кандидатствали за едно свободно място.

    Плътската любов – табу през епохата на Възраждането

    iskamdaznam
    -
    0
    Плътската любов – табу през епохата на Възраждането

    Как плътската любов, която преди била табу се превърнала в една от най-широко разпространените теми?

    Обсъждането на плътската любов било истинско табу през епохата на Възраждането. Хората не обсъждали сексуалността си, колкото и нормално да е това. В книгите пишело единствено за духовната страна на любовта. Имало обаче хора, в чиито библиотеки се намирали книги с доста интересно съдържание – това били книги, които можели да разпалят сексуалното въображение на всеки, който ги прочете. На тях обаче можели да се насладят само хората с пари. Доста често подобни книги разпалвали скандали заради своята откровеност.

    Историята на „Любовни пози“ е доста интересна. Всичко започнало заради отмъщение. Джулио Романо, един от учениците на Рафаело, който зографисал стените на Ватикана имал сделка за изрисуването им с римския папа Климент VII. Папата обаче отказал да плати за труда на Рафаело. Затова в някои скрити кътчета на папския дворец, Джулио направил 20 рисунки на жени и мъже в предизвикателни пози. По негова молба, Пиетро Аретино (друг ученик на Рафаело) направил гравюри по рисунките. Накрая от всичко това произлязла книга дело на трети ученик на Рафаело – Бавиер.

    „Любовните пози“ на Пиетро Аретино

    Резултатът можел лесно да се предвиди. Усещайки какво ще стане, когато книгата види бял свят, Романо напуснал Ватикана. Останалите обаче не извадили такъв късмет. По заповед на папата, авторите на богохулството ги очаквал затвор. Най-тежко пострадал издателят на книгата – Маркантонио Раймонди. Всички гравюри и рисунки, както и типографическите дъски били иззети от ателието на издателя. По-късно били унищожени.

    Това обаче не предотвратило разпространението на нелегалните копия в Европа. Към някои от гравюрите героите имали имена – най-често това били имената на гръцки богове и богини. Към някои рисунки били добавени и сонети, които да поясняват гравюрите.

    Използвани били и несъмнено цинични изрази от типа на „Давай като Бакхус с Ариана!“

    Нека да вземем за пример разказът „Любовникът“ (ориг. „Двамата влюбени“). Всъщност е доста банален – разказва се за мъж, който почти хванал жена си в изневяра. Но любовникът навреме се скрил в един сандък. Тогава, продиктуван от своя страх, той дал обет – никога повече да не прелюбодейства. Излизайки от сандъка обаче, той бързо забравил за обещанието си в прегръдките на своята любима – описанието на плътските им ласки надминавало дори най-смелите въображения.

    Смятаният за автор на „Двамата влюбени“ Енеа Пиколомини, портрет от неизвестен художник

    Разказът станал сензация под различни заглавия. Заради небивалия успех на произведението, папа Пий II всячески се опитал да предотврати разпространението му, но без успех. Тази книжка се превърнала в първия световен бестселър – била най-продаваната книга през15-и век.

    Разказът се смятал за много по-провокиращ дори от класическият „Декамерон“ на Бокачо – смятан за художествено произведение. Идеите в „Декамерон“ са взети от произведенията на антични автори, от арабски приказки и от класическия индийски сборник „Панчатантра“. Затова и той е смятан за следовник на традиции, вместо като сексуален сборник. Интересно, нали?

    Така произведението на Бокачо станало твърде скучно за епохата на Възраждането. Последователите му искали по-голяма свобода – естествено благодарение на тази свобода, на пазара се появили много нискокачествени творби, наподобяващи „Декамерон”. Например разказ, в който главната героиня – източна принцеса, съгрешавала не с един, а с цели девет мъже.

    В друг разказ ставало въпрос за селянин, който се правeл на ням, за да стане градинар в женски манастир.Досещате се какво следва – още с влизането си в манастира, селянинът започнал да се чуди коя монахиня да прелъсти първа.

    Илюстрация на Уотърхаус към „Декамерон“

    Авторите на романите ставали все по-смели в своите писания – понякога в произведенията си пишели за хора със здрав морал, на които приписвали точно обратното. Главните герои най-често били монахини, кралици,  бавачки, учителки, похотливи женени барони, свещеници, папи. Църквата била превърната в лоно на покварата, където се извършвали развратни оргии.

    Погледнато от художествена гледна точка, тези романи превърнали жанра в комерсиално четиво. От друга страна обаче именно те поставили началото на жанра любовен роман.

    Но като всичко охулвано и тези книги предизвиквали интерес в хората.

    Автор: Божидара Иванова

    Какъв алкохол пиели през ХІХ-ти век в Англия?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Какъв алкохол пиели през ХІХ-ти век в Англия?

    Силните алкохолни напитки не били непознати за англичаните от викторианската епоха. Особено много се пиело в многолюдните места, в бедните части на градовете, където във всяка стая живеели по няколко души и дори семейства.

    Пияните жени и деца не изненадвали никого. Джинът бил най-достъпната напитка и най-лесният начин да се забравят житейските неприятности.

    Кръчми имало на всяка крачка. Излизайки от една, след две къщи можело да се пийне в друга. Колкото по-беден бил районът, толкова повече кръчми имало. Любимото занимание в тях били пиянските сбивания. Демонстрацията на сила била много важна. Днешните приятели на чашка утре заставали на опашка за работа. Работодателите предпочитали здрави мъже, които били победили във вчерашното сбиване.

    Освен джин, любимите алкохолни напитки сред обикновените граждани били бренди, ром и бира. Дори малките деца пиели бира – водата от помпите-колонки по улиците била толкова мръсна, че причинявала често чревни заболявания и епидемии. Алкохолът или варените напитки, като кафе, чай или сиропи, били единствените безопасни за здравето.

    В много от произведенията на Дикенс, Елиът и Харди се описват сцени, в които членове на клубове, посетители на таверни, работници след тежък ден пият джин, портвайн, вино или бира. По-силните напитки дори се доставяли по домовете. Обикновено алкохолът се разнасял за редовни клиенти, но всеки можел да отвори прозореца и да повика разносвача.

    Около пъбовете често спирали певци на балади. Виждайки любопитния блясък в очите на слушателите си, те спирали насред песента, а  след това продавали всяка своя дума за половин пени. Това обикновено развеселявало пийналата публика. Дори най-тъжните балади предизвикали смях, когато всяка дума постепенно била изтръгвана от певците с помощта на монета.

    Чаят бил скъп поради огромните вносни мита въпреки, че Източна Индия, откъдето го внасяли, била британска колония. Затова пък всичко необходимо за производството на бира го имало в самата Англия. Английското земеделие се основавало на отглеждането на царевица, овес, пшеница и ечемик, който се използвал за приготвяне на малц и ел.

    Производството на алкохол било огромен и много печеливш бизнес в страната, като от него живеели многобройни големи и малки ферми. Собствениците на кръчми били уважавани хора. Мнозина от тях в началото купували малки пивоварни, след това увеличавали обема на производството и пристроявали към тях помещение, където можело да се влезе, пийне и разговаря – и така правели състояние.

    По-голямата част от мъжете в Англия предпочитали да прекарват вечерите не у дома със семейството си, а в задимената и шумна атмосфера на кръчмата. Те се криели там от семейните проблеми, от мърморенето или изискванията на жената, от грижата за децата, а често се опитвали да избягат от реалността, от трудния живот и от себе си.

    Богатите мъже излизали от къщи по клубовете си, където атмосферата била много по-благородна и аристократична, разговорите, езикът и маниерите били по-достойни, но целта оставала все същата – да се избяга от реалността.

    Питейните заведения се делели на таверни – където най-често се отбивали за ежедневното пийване, пъбове – които служели за същата цел, и странноприемници, най-често по главните пътища и кръстопътищата. Те били необходими за пътниците, уморени от дългото друсане по селските пътища. Уморените, премръзнали и гладни пътници с удоволствие се измъквали от дилижансите и отсядали през нощта в странноприемниците, където получавали вечеря и чаша-две от някакво питие. Или просто изчакали ковачът да поправи подковите на конете, за да продължат пътуването. Кочияшът също влизал заедно с всички и никому не хрумвало,че той не бива да пие по време на работа.

    Бирариите станали много популярни едва след 1830 г., когато тази напитка станала много евтина. Имало опция за „абонамент“: всеки можел да плати годишно на собственика предварително две златни монети – гвинеи, и след това всеки ден да идва за едно питие. Тогава започнали да се появяват и „джиновите дворци“, както се наричали първоначално, подчертавайки новата мода. За разпространението на джина допринесло обстоятелството, че дълго време за неговия внос нямало данък и той станал по-евтин от бирата.

    Класовата принадлежност се определяла, покрай всичко останало, и от факта какво пиел човек. Таверните били разделени на две части: бар или кухня вдясно от входа, където сядали по-обикновените посетители, и предна част вляво, запазена за по-заможните и аристократични клиенти. Тя била обзаведена с най-добрите мебели и украсена с картини по стените. До камината също оставяли места за най-важните посетители – там не можело да седне друг, дори да били свободни. Клиентите били обслужвани от барманка и момче-“портбой“, които разнасяли напитките на масите.

    В началото на XIX-ти век баровете в таверните били много малки. Именно тогава се появила традицията клиентите да пият прави, заимствана от „кръчмите-барабани“, както ги наричали, където пиели набързо, без да сядат.

    Тезгяхът-бар представлявал маса до входа, където собственикът наливал на набързо минаващите, след което придружавал до камината онези, които решавали да влязат и да останат.

    Богатите пиели вино и уиски, а португалското уханно сладко вино – портвайн (от името на град Порто), предпочитали да пият след хранене.

    В средата на ХІХ-ти век в Англия се продавали най-разнообразни вина за обяд и вечеря в благородна компания. Черешовият ликьор се сервирал със супа и риба, виното кларет – с печено месо, пуншът – с ястия от костенурки, портвайнът – с еленово месо. Бургундското – с дивеч, шампанското – между основното ястие и десерта, мадейрата – със сладко, друг вид портвайн – със сирене и десерт, както и токайското.

    Останалите напитки се консумирали по желание.

    Най-скъпите фотографии в света

    iskamdaznam
    -
    0
    Най-скъпите фотографии в света

    Какво значи труда ти да струва милиони? На този въпрос могат да дадат отговори  няколко автори , чиито снимки са оценени на безумни цени. До къде ще стигне човечеството, ако продължава да харчи парите си за подобни абсурди, докато никой не се интересува за по-важните неща, ако те не изглеждат естетически издържани? Никой не може да обясни защо някой може да дава подобни суми за една фотография. Или защо самата фотография може да струва толкова. Богатите обаче сами решават за какво да харчат парите си, а авторите на тези снимки могат единствено да бъдат  доволни от този факт.

    Ето ги и най-скъпо струващите фотографии в света:

    „Вечната роза“

    Авторът на „Вечната роза“ е Кевин Абош. Снимката е продадена през 2018 г. за 1 млн. долара и представлява форма на виртуално художествено произведение. „Forever Rose“ е най-скъпо продадената снимка на виртуален пазар. Това се дължи на факта, че крипто-артът е смятан за рядък и има колекционерска стойност. Закупена е чрез цифров пазар, който следи транзакции чрез биткойни или друга форма на криптовалути.

     

    „Рейн II“ от Андреас Гурски

    „Rhine II“ е заснета на извиращата от швейцарските Алпи река Рейн в близост до град Дюселдорф. Годината на заснемането е 1999, а продажбата на фотографията се осъществява през 2011 година. Снимката е закупена за 4 338 500 долара.

     

    „Призрак“

    „Призрак“ е заснета от австралийския фотограф Питър Лик. Продадена е на частен колекционер на рекордната сума от 6,5 млн. долара през декември 2011 г.

     

    „Безименна №96“

    Продадената  през май 2011 фотография е дело на Синди Шърман. Направена е през 1982г. и представлява автопортрет на Синди, който е продала на нюйоркски дилър. Фотографията на американската фотографка е продадена за 3 890 500 долара и е част от авторската серия „Centerfolds“.

     

    „Говорят мъртвите войници” Джеф Уол

    При първоначален оглед на снимката виждате тежка военна сцена. Това обаче е заблуда – за снимката са използвани актьори и всичко е една добра постановка. Фотографията е заснета през 1986г. от Джеф Уол (Jeff Wall Sale). 3 666 500 долара – това е сумата, на която е закупена през 2012г.

     

    „Черно и бяло“

    На снимката се вижда Кики де Монпарнас с африканска племенна маска. Дело е на американския фотограф Ман Рей. Въпреки, че е заснета през далечната 1926 г., фотографията, която някога е красяла страниците на парижкото издание на „Vogue“, е продадена чак през 2017 г. за 2 688 750 долара.

     

    „Чикагската фондова борса“

    Снимката е дело на по-горе споменатият  Андреас Гурски, който е автор и на „Рейн II“. Заснетата през 2000г. фотография е продадена през юни 2013 г. за 3 298 755 долара.

     

    „Каубой” от Ричард Принс

    Снимката е от 2000 г. Ричард Принс взима идеята си за нея от реклама на цигарите „Marlboro“. Когато видял рекламата, поместена в списанието „Time Life“, Ричард Принс дотолкова се впечатлил от нея, че я използвал и за снимката наречена“Каубой”. Продал я през 2014 г. за сумата от 3 077 000 долара.

     

    „Без име № 153“

    Снимката е взаимствана от класиката „Богата жена“ и е автопортрет на авторката. Дело е на Синди Шърман и е продадена  за 2 770 500 долара през ноември 2010г.

     

    „Картоф № 345“

    Авторът на снимката е и автор на“Вечната роза“. Да, това е Кевин Абош. Има още едно съвпадение – и тази негова фотография е купена за 1 млн. долара през 2016 г. Доста добра работа. Фотографът твърди, че всеки картоф притежава индивидуално „лице и характер“.

     

    „Филм без заглавие №48“

    Синди Шърман, която е и автор на „Безименна №96“ и „Без име № 153“ бележи и друго скъпо попадение. Това е заснетата през 1979 г. „Филм без заглавие №48“. Снимката е продадена през май 2015 г. за 2 965 000 долара. Повечето фотографии на Синди са част от номерирани серии. Конкретно тази серия е имала за цел да наподоби старите филми с характерните женски персонажи.

     

    „Лос Анджелис“

    Андреас Гурски е авторът и на тази снимка. Кадърът е на градът на ангелите Лос Анджелисе през нощта и е заснет през 1998г. Снимката е продадена през февруари 2008 г. за 2 900 000 долара.

     

    „Езеро в лунна светлина“ от Едуард Стайхен

    Снимката е заснета от фотографа Едуард Стайхен през 1904 г. През 2014 г. се провежда аукцион, на който е продадена за 2 928 000 долара. Едуард Стайхен има доста творби, които се пазят в различни музеи.

     

    „За Нейно Величество“ на Прич от Сан Марино и Джордж Пасмор

    Снимката е заснета от колектива на англичанина Джордж Пасмор и Гилбърт Прич от Сан Марино. Двамата са неразделни и работят под логото Gilbert & George. Фотографията, която заснели през 1973 г. е продадена през юни 2008г. за 3 765 276 долара.

    Автор: Божидара Иванова

    Външният вид лъже: сладки, но опасни животни

    iskamdaznam
    -
    0
    Външният вид лъже: сладки, но опасни животни

    Често ние хората сме способни да преценяваме единствено външния вид. И когато нещо изглежда сладко – за нас то наистина е такова. Обаче има ситуации, в които това не е правилният подход. Така е при животните – външността лъже.

    В тази статия ще ви запознаем с няколко от най-невинно изглеждащите, но все пак опасни животни.

    Ето ги и тях:

    Бавно Лори

    Нека миловидният му вид не ви подвежда. Да, бавното Лори е надарено със сладка муцунка, големи очи и малки ръчички, но това е само заблуда. Този подвид на лориевите е надарен с доста интересна дарба – бавното Лори произвежда отровни токсини от вътрешната страна на лактите си. С получената отрова, то намазва малките си, за да ги защити от смъртоносните набези на хищниците. Въпреки че токсинът не е толкова фатален, при ухапване се получават болезнени оттоци.

    Сибирска катерица

    Тя е изключително малка – само около 15 см опашката до носа си. Противно на не особено големия си размер обаче е много опасна. Ако например открадне нещо малко от вас, това би я направило сладка. Тя обаче е способна да пренася болести и затова е обявена за извънредно опасна поради способността си да пренася кърлежи и бяс. Да, възможно е лечение, но ако забележите проблема навреме. Ако се забавите или не отидете на лекар, може да настъпят неврологични проблеми и дори по-лошо.

    Мравояд

    Мравоядът е надарен със силни и остри лапи. Те обаче му помагат не само при разкопаването на термитници – това смешно на вид животно може да убие и човек, ако поиска.

    Леопардов тюлен

    Единственият враг на леопардовия тюлен е косатката. Тези два вида са доминиращи хищници в южния полярен район. Леопардовият тюлен притежава голяма физическа сила, лови пингвини дженту и млади тюлени и се храни с топлокръвни гръбначни.

    Той може да бъде опасен и за хората – често изскача от водата и напада преминаващите лодки, за да хваща хората за краката. Това обикновено са сътрудници на изследователски станции – например в миналото леопардов тюлен е нападнал гмуркащата се британска морска биоложка, Кристи Браун. За жалост събитията имали злополучен край – след продължилото 6 минути държане под водата на около 70 метра дълбочина, биоложката се удавила. Това е единственият документиран смъртен случай причинен от леопардов тюлен.

    Панда

    Всички знаят, че пандите са мили животни. Символ на доброто. Сякаш са създадени, за да ги гушкаме. Много малко хора, обаче знаят, че пандите могат да бъдат и силно агресивни, ако нахлуете в територията им. Въпреки че най-често са агресивни към себеподобните си, е доказано, че могат да нападат и хора, ако се почувстват застрашени или усетят опасност. През 2016 година облечен като панда работник, който имал задачата да запознае пандите с външният свят пострадал тежко от агресията на уж сладките животни. Една от пандите го нападнала и не само отхапала част от едната му ръка, но и счупила костите и на двете му ръце.

    Лебед

    Те не са просто красиви и елегантни, както си мислим. Лебедите са едни от най-териториално настроените животни и при нахлуване в тяхното владение стават агресивни и започват да пляскат с криле. А твърдият им клюн е способен да строши кост.

    Слон

    Слоновете са едни от най-големите животни на Земята. Колкото и мили да изглеждат, не трябва да бъдат подценявани. Освен с големината си, слоновете се славят и със своята интелигентност – не знаете какво може да измисли някой представител на слоновете, докато не го ядосате.

    Отровна жаба стрела

    Поради слабата си отрова и малкия си размер с дължина от 1,2 до 6, най-много 7-8 см, жабите са смятани за безобидни. Но те се разделят в две групи: нощни, които са по-тъмни, и дневни, които притежават токсични кожни секрети и са с ярки краски, които предупреждават хищниците, че и те самите са опасни. Подобен вид жаба е способна да убие 10 човека.

    Тъпонос делфин

    Едни от най-умните животни на планетата. Твърди се, че делфините могат да лекуват – затова и плаването с тях има терапевтично действие. Делфините са изключително социални, имат способността да учат, да правят номера и използват перките сякаш имат ръце. Не трябва да ги ядосвате обаче – колкото и мили и сладки да са тези бозайници, ако изпаднат в беда или тяхното семейство е застрашено, могат да станат опасни и да убият дори акула, за да се спасят.

    Казуари

    Най-добре не ги безпокойте. Обичат самотата и знаят как да претендират за нея с острите си нокти  и твърдия си клюн. През 1926 г., 16-годишно момче е убито от казуари. Най-често до атаки водят опитите на хората да нахранят птицата.

    Автор: Божидара Иванова

    Коко – най-умната горила в света

    Елица Мартинова
    -
    0
    Коко – най-умната горила в света

    Това уникално животно е родено през 1971 г. в зоопарка в Сан Франциско. Психологът Франсин Патерсън решила да подслони Коко за изследвания в Станфордския университет в САЩ. Първоначалната задача била да се направи лингвистичен опит. Психологът трябвало да преподава американски жестомимичен език на Коко. Мнозина твърдят, че сме потомци на маймуните: имаме общ предшественик и имаме късмета да стигнем до върха на хранителната верига, но много видове примати са невероятни.

    Коко вероятно е една от най-умните маймуни, които светът познава. Франсин и Коко успели да създадат добър екип, защото горилата могла да научи около 1000 различни знака. Тя не била първата маймуна, която успяла да овладее езика на жестовете, но Коко научила повече от 2000 думи на английски, разбирала значението им и ги употребявала. На 19 години тя успяла да премине теста с огледало, за да разпознае своето отражение – тест, с който повечето горили не се справяли.

    Най-интересните аспекти на използването на езика от Коко били тези, че тя се научила да се шегува и да лъже. Маймуната се появява за първи път на корицата на списание National Geographic през 1978 година. Когато тя била само на седем години направила самостоятелно селфи в огледалото и тази снимка украсила обложката на списанието. Така целият свят научил за нея като най-умната маймуна в света. Коко, както и Франсин, имала много звездни приятели. Робин Уилямс се срещнал с Коко през 2001 г., а през 2014 г., когато той умрял, горилата изразила своята тъга.

    И басистът на рок-групата „Ред Хот Чили Пепърс“ Фли бил приятел с Коко и дори й е дал китарата си, на която горилата свирила няколко пъти. Един от най-интригуващите характеристики на Коко е, че тя е едно от малкото животни, които са имали домашни любимци. Д-р Патерсън ежедневно четяла на Коко приказки. Любимата история за най-умната маймуна в света бил  „Котаракът в чизми“.

    През 1983 г., на Коледа, горилата поискала котка като подарък и когато получила плюшена играчка, Коко показала разочарованието и тъгата си. През юли 1984 г., на нейния рожден ден, за подарък тя получила живо коте, което нарекла „All Ball“. Котето умряло през зимата на същата година и когато Коко била информирана за смъртта му, тя започна да плаче и да се ядосва.

    Още по-интересно станало когато експерт говорил с Коко по темата за изменението на климата на планетата. Тя била много заинтересована и изненадана от тази тема, а след края на разговора чрез жестомимичен език горилата изпратила съобщение до хората, които били близо до нея.

    „Коко ни помоли да се грижим за нашата планета“. „Не бъдете глупави. И внимание: „Природата ни наблюдава.“ Това съобщение било записано на видеоклип. Опитът с Коко демонстрирал не само, че външният й вид е надарен с голяма интелигентност, но и че има много богат емоционален свят, и че животните са в състояние да демонстрират рационални и морални преценки. Твърди се, че инкорпорирането на Коко е в диапазона от 70 до 90. Това съответства на нивото на развитие на 12-13- годишен тийнейджър. За съжаление, на 19 юни 2018 г. най-умната горила в света умира на 46-годишна възраст.

    Едни от най-интересните дървета на света

    Елица Мартинова
    -
    0
    Едни от най-интересните дървета на света

    Дърветата са част от нашия живот и ни доставят кислород, храна, топлина и строителни материали. Съществуват около 100 000 различни вида дървета, сред тях има някои, които са наистина уникални.

    Баобаб

    Мадагаскар се смята за родното място на баобаба. Той също така е често срещан в Африка и Австралия. Баобабите са най-древните форми на живот на континенталната част на Африка и много от тях растат още от римско време.

    Удивителният баобаб или „Маймунско хлебно дърво“ може да стигне до 30 м височина и 11 м ширина. През по-голямата част от годината остава без листа. Характерна особеност на баобаба е големият ствол, който служи за съхранение на вода. Баобабът може да побере до 120 000 литра вода, за да оцелее в условия на суша. Някои стволове са толкова големи, че вътре в дървото живеят хора. Има баобаби под формата на бутилка, череп и дори чайник.

    Драконово дърво

    Драконовото дърво в Икод-де-лос-Винос на Тенерифе, един от Канарските острови, е уникално. Смята се, че то е на възраст между 650 и 1500 години, но експертите казват, че е трудно да се направят точни заключения, тъй като то няма един ствол. По-скоро се състои от много стволове, които се държат едни за други, докато растат.

    Дървото има плътно листно покритие и получава своето име от смолата, която се отделя, когато кората и листата са нарязани. Жителите на Тенерифе смятат, че това е суха драконова кръв и от древни времена е била използвана за лечение на различни заболявания.

    Гигантска секвоя „Генерал Шърман“

    Гигантските секвои, които растат в Сиера Невада в Калифорния, се считат за най-големите дървета по отношение на обема. Най-голямото дърво е „Генерал Шърман“ в Националния парк „Секвоя”, чиято височина достига 83 метра, обемът му е около 1,486 куб. м, а теглото повече от 6000 тона. Секвоята, е с обиколка на ствола над 24 метра, а обиколката на короната й е цели 33 метра. Най-ниският клон на прочутото дърво се намира на 40 метра от повърхността на земята.Предполага се, че дървото е някъде между 2700 и 3000 години. Гигантската секвоя е истински естествен шедьовър и най-големият жив организъм на Земята.  Дървото носи името на героя от Гражданската война генерал Уилям Шърман (William Sherman).

    Ел Арбол дел Туле или „Дървото на Туле“

    Ел Арбол дел Туле или „Дървото на Туле“ е огромен кипарис Монтесума в центъра на град Санта Мария дел Туле в мексиканския щат  Оаксака. То е с най-голяма обиколка  58 м., диаметър на ствола 11,5 м. и височина 40 метра. Смята се, че е на около 2000 години. За известно време недоброжелатели твърдяха, че всъщност три дървета са били маскирани тук, но внимателен анализ на ДНК потвърждава, че всъщност е едно красиво дърво. През 1994 г. листата станали болезнено жълти на цвят и навсякъде имало мъртви клони. Дървото умирало. Когато извикали лечители на дървета, се оказало че проблемът, който е причинил страданието на дървото, е обикновена жажда. След задълбочени водни процедури то оживяло.

    Дървото на живота

    Дървото на живота в Бахрейн е най-самотното дърво в света. То се намира на най-високата точка на безплодната пустиня на Бахрейн, на стотици километри от други дървета. Смята се, че неговите корени се простират на дълбочина няколко десетки метра и стигат до водоносните слоеве. Точната възраст на дървото не е известна, но се предполага, че е на над 400 години.

    Тайната на Дървото на живота обаче не е в неговия размер, възраст или форма, макар че то е доста голямо и много красиво. Най-удивителното е, че то стои само в безплодна пустиня в най-високата точка на Бахрейн, в район, където няма абсолютно никаква вода. На място, където изглеждало, че нищо не може да оцелее, това дърво излъчва самия живот.

    Волемия

    Независимо от неговата уникалност и красота, интересните качества на Волемия са скрити не във външен вид, а в историята. Волемия, растяща в Австралия, е истински жив динозавър. Най-старата вкаменелост от дървото на Волемия е отпреди 200 милиона години. Когато през 1994 г. учени открили живо дърво Волемия, те просто били зашеметени.

    Точното местоположение на тези иглолистни дървета е било внимателно скрито, за да се защитят останалите дървета, от които има по-малко от 100. За да ги спасят от изчезване, през 2006 г. започнала една програма, която позволила на широката общественост да купи разсад и сега дърво от този вид може да се види в различни ботанически градини.

    Дърво Пиранжи

    Дървото Пиранжи се намира близо до град Натал в Бразилия и е най-голямото кашу дърво в света. Това изключително дърво е на 177 години и обхваща почти 90 000 кв. м. земя. То било засадено през 1888 г. от рибар, който не знаел, че дървото има генетична мутация, която му позволява да заеме толкова много място. За разлика от обикновеното дърво, когато клоните на Пиранжи докосват земята, то пуска корени и продължава да расте.

    Днес това дърво служи като туристическа атракция. Ако се доближите до това най-голямо дърво в света, ще се почувствате като да влезете в гора. Всъщност всичко това е едно дърво, чийто размер достига 8400 квадратни метра. То е 80 пъти по-голямо от средното дърво кашу и обхваща площ по-голяма от футболно игрище. Дава около 80 000 плода годишно.

    Дърво Махабодхи

    Дървото е кръстено на баньяните или индуски търговци, които продават стоката си, седейки под дървото. Формата на това гигантско дърво не може да бъде объркана с нищо: величествен купол с въздушни корени, които се спускат от клоните до земята.

    Един от най-известните видове на това дърво, наречено свещен фикус или дърво Бо, се явява дървото Махабодхи в Анурадхапура, Шри Ланка. Твърди се, че то е израснало от стеблото на едно истинско дърво, под което Буда достига просветление през 6 век пр. Хр. Засадено е от човек през 288 г. пр. Хр. и в този случай се смята за  най-древното дърво в света.

    Бъдеще – камери за видеонаблюдение с изкуствен интелект и технологията за разпознаване на лица

    Елица Мартинова
    -
    2
    Бъдеще – камери за видеонаблюдение с изкуствен интелект и технологията за разпознаване на лица

    В продължение на много години сме обект на камери за видеонаблюдение, които следят всяка стъпка, която предприемаме. Въпреки това знаем, че един човек не може да изгледа толкова много записи. И затова личният ни живот бе в относителна безопасност. Но с появата на изкуствения интелект ще трябва да забравим за това. В близко бъдеще абсолютно всеки видеоклип ще бъде анализиран от компютър.

    Във Вашингтонския университет в Сиатъл алгоритмите, използвани в проекта Megaface, успяват в 75% от случаите да разпознаят лицето на човека още при първия опит. Базата данни, на която е обучена невронната мрежа, е взета от Flickr (общо 5 милиона изображения от 672 хиляди души).

    Baidu, китайският гигант за търсене, обяви в края на август 2017, че е спечелил конкурса ActivityNet, като правилно идентифицирал действията на хората в 300 000 видеоклипа с точност до 87,6%: почистване на прозорци, рязане на дърва, разходка с кучето и т.н. Facebook също прояви интерес към тази технология, за да създаде персонализирани видео емисии за своите потребители. Изкуственият интелект анализира видеоклипа и разбира кой е заснетият в него и какво прави.

    Отделът по транспорта в Ню Йорк съобщи, че е извършил повече от 4000 арести, използвайки технология за разпознаване на лица. Вместо сканиране на полицейски служители, алгоритъмът сравнява снимките на шофьорска книжка с изображения от бази данни. Полицията скоро ще има достъп до изображения на половината американски възрастни хора чрез бази данни като DMV.

    Компанията Axon, най-големият доставчик на камери за американската полиция, също планира да въведе изкуствения интелект, по-специално, за автоматизиране на полицейските доклади. А Motorola, друг основен доставчик на видеокамери, предлага изкуствен интелект да идентифицира личности при търсене на изчезнали деца. Камери за сигурност също се разработват с изкуствен интелект. Intel обяви, че е създала камери, способни да „наблюдават плътността на тълпата, да имат стереоскопично виждане, да разпознават лица, да броят хора и да анализират поведението им“.

    Още една камера на основа на изкуствен интелект, наречена DNNCam, може да работи в отдалечени райони и практически не е възможно да бъде елиминирана.Тя може да се използва там, където няма интернет, или на касите, за да се идентифицират клиентите. И така, какво може да направи един човек, който е загрижен за нарушаване на поверителността на личния си живот? Почти нищо.

    Скоро ще бъде възможно да забравите за пароли, ПИН кодове, пръстови отпечатъци, кредитни карти и в крайна сметка дори метални ключове от дома и колата. Технологията за разпознаване на лица ще промени радикално нашето възприятие за безопасност.

    Английските стрелци

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Английските стрелци

    По време на Стогодишната война (1337-1453) английският крал Хенри V воювал във Франция с малка армия от около 7 хиляди души – главно стрелци с лък и около 1500 бронирани конници: рицари и бойци от по-низши съсловия. Французите събрали 36-хилядна армия, като в нея имало около 10 000 тежко въоръжени конни рицари!

    Повече от месец англичаните избягвали решителна битка – докато французите най-после ги принудили да приемат генерално сражение при селцето Азенкур на 25 октомври 1415 г.

    Английската армия пристигнала на бойното поле едва през нощта след дълъг, изморителен преход. Почти половината от войниците били или болни, или ранени в предишни сражения.

    На какво се надявал кралят на Англия с армия, 5 пъти по-малобройна от френската? Той виждал, че французите са събрали срещу него цвета на своето рицарство. Натруфените френски благородници се заканвали да разпилеят англичаните само с един удар. Но Хенри вярвал в своите стрелци с лък – и за тази си вяра имал всички основания…

    Крал Хенри V в битката при Азенкур, 1415, от сър Джон Гилбърт през 19 век. Уикипедия

    В средновековна Англия подготовката на един стрелец продължавала 10-15 години. Момчетата започвали да се учат да стрелят с лък от 10-годишна възраст. Обучавали ги бащите или учители, които събирали деца от околните села.

    Тренировките продължавали по няколко часа дневно. Първоначално на момчетата дори не давали лъкове, а те просто стоели с часове и държали в изпънатата си ръка камък, чието тегло постепенно се увеличавало. Целта била да се формира „желязно рамо“ – способност да се държи лък с часове в протегната ръка без никакви признаци на треперене.

    След 10–15 години ежедневни тренировки средният английски стрелец успявал за 1 минута да изстреля 12 стрели, като всяка от тях улучвала малка мишена на разстояние 200 метра. Стрелци, които изстрелвали по-малко от 10 стрели в минута, не били допускани до сражение.

    От разстояние 100-150 метра почти всеки английски стрелец можел да улучи забралото на рицарски шлем. На по-малки разстояния дори нямало смисъл да се прицелва в главата на рицаря – силата на английския дълъг лък (longbow) била достатъчна, за да пробие рицарската броня в което и да било място.

    Освен в прицелната стрелба „с право мерене“, английският стрелец се обучавал и в навесна стрелба. Той можел, стреляйки над короната на високо дърво, да улучи кръг с диаметър 1 метър зад дървото.

    Дългият лък бил основната гордост на английските бойци. Обикновено го изработвали от тис. Бил дълъг 1.7–1.9 метра (това зависело от височината на стрелеца) и имал така нареченото D-образно сечение. Силата, която била необходима, за да се изпъне тетивата, била в диапазона 35-70 кг. Обхватът на този лък достигал 300 метра (при навесна стрелба).  Началната скорост на стрелата била 45-55 метра в секунда.

    Всеки стрелец носел със себе си връзка с 24-30 стрели. Другите се превозвали в обоза. Английските стрелци никога не носели колчани със стрели зад гърба си. Подобни кадри във филмите показват или желание за зрелищност, или некомпетентност на консултанта. Стрелите се носели или в специални торби, или затъкнати в колана. По време на битка стрелците най-често ги забивали в земята пред себе си, което ускорявало и улеснявало стрелбата. Допълнителен ефект от това било заразяването на раната с пръстта от върха на стрелата – затова англичаните нерядко били обвинявани, че използват отровни стрели.

    Английската средновековна армия опитвала да заеме най-изгодната позиция за отбрана. Всички природни бариери били използвани, за да забавят настъпващия враг и да изключат флангови атаки от негова страна; употребявали още колове, фашини (снопове пръчки), фрагменти от огради, вълчи ями.

    При подобни условия била необходима желязна дисципплина. Никакво преследване на врага не било разрешено, докато не бъдел напълно разгромен. Войник, който изкрещявал: „Havoc!“ (сигнал за плячкосване и вземане на пленници за откуп), рискувал да бъде обесен.

    Така английските стрелци, обучени, добре екипирани, стегнати със строга дисциплина, при умело ръководство били страховита сила по бойните полета.

    А на 25 октомври 1415 г. при Айзенкур френската рицарска тежка кавалерия нападнала англичаните без команда. Всеки от френските рицари се опитвал преди останалите да проникне в лагера на врага, което смятал за чест. В резултат към англичаните се понесла огромна неорганизирана тълпа.

    Противниците били разделени от 500 метра поле – равно, но кално! Англичаните се построили в тънка линия по фронта и зачакали врага да влезе в обхвата на лъковете. Всеки стрелец получи няколкостотин стрели преди битката…

    На французите им трябвало само да преминат тези 500 метра – и след това стоманената лавина от 10 000 рицари за няколко минути просто щяла да размаже уморените и леко въоръжени пехотинци без доспехи. Половин километър – това са 2 минути галоп! Но под стрелите на най-добрите лъкове в Европа се оказало невъзможно.

    Сутринта на битката при Аженкур, 25 октомври 1415 , рисувана от сър Джон Гилбърт през 19 век. Уикипедия

    Пет пъти френската конна лавина от хиляди рицари се засилвала срещу англичаните, опитвайки да преодолее тези проклети 500 метра – и 5 пъти отстъпвала в паника, като мачкала собствената си пехота. След всяка атака англичаните излизали в полето, изваждали стрелите от труповете на убитите и се завръщали на позициите си.

    Французите загубили в битката при Азенкур между 7 и 10 хиляди души, а 1200 рицари били пленени. Английските загуби били 112 души, сред тях 13 рицари. Потвърдила се старата истина: малка група „професионалисти“ винаги побеждава многобройна, но неорганизирана и самоуверена тълпа.

    Битката при Азенкур е една от най-блестящите военни победи на Англия. Но само едно сражение, колкото и славно да е то, не решава съдбата на цяла война. Само 14 години по-късно, през 1429 г., Жана д`Арк разгромила англичаните при Орлеан, което обозначило и началото на окончателната победа на французите в Стогодишната война.

    Госпожиците от миналото

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Госпожиците от миналото

    През ХІХ-ти век, след като достигали 8-годишна възраст, момчетата от аристократични семейства отивали да живеят в училищните пансиони. А какво правели техните сестри?

    Те се учели да смятат и пишат – първо с бавачки, след това с гувернантки. Прекарвали по няколко часа на ден, прозявайки се отегчено и гледайки през прозореца хубавото време, подходящо за езда. В стаята имало маса или чин за ученичката и гувернантката, шкаф с книги, понякога черна дъска. Входът в учебната стая често бил директно от детската.

    Бавачките били обожавани, но гувернантките рядко се ползвали с любовта на семейството.  Може би защото бавачките избирали своята съдба доброволно и оставали при семейството до края на живота си – а гувернантката се залавяла с тази професия по неволя. Най-често гувернантки ставали образовани момичета от средната класа, дъщерите на професори и чиновници без особени доходи. Те били принудени да работят, за да помогнат на разореното си семейство и да спечелят пари за някаква зестра. Понякога дори дъщери на аристократи, които били загубили състоянието си, се принуждавали да станат гувернантки. За такива момичета унижението на тази позиция било пречка да получат поне малко удоволствие от работата си. Те били много самотни и слугите се стараели всякак да изразят презрение към тях.

    Гувернантката, от Ричард Редгрейв. Уикипедия

    Колкото по-аристократично било семейството на бедната гувернантка, толкова по-лошо се отнасяли към нея. Слугите смятали, че щом една жена е принудена да работи, тя е равна с тях и не искали да я обслужват, за да й демонстрират своето пренебрежение. Ако бедното момиче започвало работа в семейство без аристократични корени, тогава домакините, подозирайки, че тя ги гледа отвисоко и ги презира заради липсата на аристократични маниери, не я харесвали и я търпели само, за да научи дъщерите им как да се държат в обществото.

    Освен преподаването на езици на дъщерите си, свирене на пиано и рисуване на акварели, родителите слабо се интересували от по-задълбочени техни знания. Момичетата четели много, но не нравоучителни книги – а френски любовни романи, тогавашните аналози на днешното „порно“, които тайно измъквали от домашната библиотека. Слизали до залата за хранене само за закуска и обяд, където седели на отделна маса заедно с гувернантката. В 17 ч. в учебната стая се сервирал чай със сладкиши. След това децата не получавали храна до сутринта.

    Често за учене на френски и немски канели за гувернантки французойки и немкини. Освен такива уроци, момичетата учели танци, музика, ръкоделие и умение да се държат в обществото. В много училища като приемен изпит давали за задача да се зашие копче или да се бродира петлица върху дрехата.

    Но подобна картина се наблюдавала само в Англия. Руските и немските девойки били много по-образовани и владеели 3-4 езика, а във Франция момичетата били и по-изискани в поведението си. Именно това поведение определяло съдбата на девойката.

    На момичета от добри семейства никога не им се разрешавало да останат насаме с мъж, дори за няколко минути в гостната на собствения си дом. В обществото царяло твърдо убеждение, че ако мъж остане насаме с момиче, той непременно ще се домогва сексуално към нея.

    Всъщност, дори днес в някои елитни университети на Британия и САЩ е разпоредено професорите да изпитват студентки само в зали с големи прозорци или при отворени врати. Както виждаме от скандалите със сексуални домогвания в Холивуд, може би такива обичаи не са толкова безоснователни…

    Момичетата и младите жени били под постоянно наблюдение на слугите. Навсякъде ги придружавали роднини, гувернантки или лакеи.

    Полтавската битка – преломът в Северната война

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Полтавската битка – преломът в Северната война

    През 1700 г. Карл ХІІ разгромил руската армия при град Нарва.  Така започнала Северната война, в която главните противници били Швеция и Русия. Тя продължила 21 години.

    Карл ХІІ решил да приключи веднъж завинаги с този противник и да превземе Москва. През 1708 г. той започнал голям поход срещу Русия. По онова време шведската армия била най-силната в Европа.

    Руските селяни водели партизанска война и шведите гладували. Когато армията на Карл наближила Полтава, тя вече била загубила в отделни схватки, заради глад и болести 1/3 от състава си и включвала около 35 хиляди души. На 28 април 1709 г. самият крал дошъл в лагера при града. Носели го на носилка, защото бил ранен в крака.

    Полтавският гарнизон се състоял от 4200 войници. От април до юни шведите предприели 20 неуспешни щурма на Полтава и загубили повече от 6 хиляди войници.

    В края на юни Карл XII оставил срещу Полтава 2 полка с малък отряд кавалерия. Сега под пряко негово разпореждане имало 26 пехотни батальона и 22 кавалерийски полка – общо 25 хиляди души, с които заел позиции на около 6 километра от града.

    Битката при Полтава; фрагмент от мозайка на Михаил Ломоносов, Академия на науките, Санкт Петербург, 1762 – 1764. Уикипедия.

    Руската армия се състояла общо от около 60 хиляди войници. В сражението участвали 25 хиляди пехотинци – но част от тях дори не влезли в боя. Руската кавалерия наброявала около 21 хиляди души, повечето драгуни (конници, въоръжени с карабини).

    Карл XII разполагал с 41 оръдия. По принцип, шведската армия по онова време подценявала артилерията. Целият акцент се слагал върху мощната атака на шведската пехота – каролинерите, в плътен строй.

    Петър I, напротив: обръщал голямо внимание на артилерията, която традиция водела началото си още от Иван Грозни. Затова в битката при Полтава превъзходството на руснаците в оръдия било смазващо. Различни историци посочват различни данни за броя им в руската армия – от 102 до 302.

    Около 23.00 ч. на 26 юни 1709 г. спящите шведи били събудени и им заповядали да се построят в бойни колони. Призори те излезли на полето пред руските редути. Успели бързо да превземат първите два недовършени редута. Третият редут обаче не могъл да бъде превзет в движение. Междувременно руските драгуни под командването на княз Меншиков тръгнали срещу шведите.

    В първата фаза на битката от руска страна участвали 17 драгунски полка – общо 10 хиляди кавалеристи, с 13 оръдия. Руската кавалерия няколко пъти отблъснала атаките на шведската.

    Около 4 ч. сутринта Петър I й наредил да се оттегли, за да се избягнат повече загуби. Шведите решили, че руската кавалерия бяга и сред тях се възцарило приповдигнато настроение. Офицерите поздравявали краля с победата. Всички смятали, че оставало само да бъде довършена руската армия.

    Преминаването през линията на руските редути обаче объркало бойния строй на шведската пехота, най-вече колоната на генерал-майор К. Г. Роос. Лошо подготвения щурм на третия редут се провалил. Това довело до големи загуби, особено при офицерите. От 2600 души в началото на битката в отряда на Роос останали около 1500. Той се отказал от по-нататъшно щурмуване на редута и заповядал отстъпление към Яковецката гора.

    Петър I видял откъсването на тази част на шведската пехота от главните сили и изпратил там 5 пехотни батальона под командването на генерал-лейтенант Самуил фон Ренцел.

    Петър I

    Към отряда на Роос се присъединила кавалерията на генерал-майор Шлипенбах. Той тръгнал да търси главните сили, но се натъкнал на руската кавалерия и попаднал в плен. Това бил първият пленен шведски генерал в битката при Полтава.

    Скоро Роос видял, че руснаците го обкръжават. След кратка, но ожесточена схватка, останките от отряда му (вече само 300-400 души) избягали на юг през гората към шведските укрепления край Полтава. Там се предали на генерал-лейтенант фон Ренцел.

    В 9 ч. сутринта основните линии на шведските пехотинци атакували руската пехота. Въодушевени от присъствието на краля си, дясното крило на шведската пехота яростно нападнало левия фланг на руската армия. Шведите с щикова атака отблъснали 1-ви батальон от Новгородския полк и пленили десетина руски оръдия.

    Цар Петър I забелязал навреме това, взел 2-ри батальон от Новгородския полк и начело на него се втурнал към опасното място. Пристигането на царя сложило край на успеха на шведите и редът на левия фланг бил възстановен. В това време на десния фланг руската пехота на генерал-лейтенант Голицин, която се състояла от най-елитните полкове, атакувала шведската пехота и я обърнала в бягство. Два шведски батальона в центъра на Упландския полк били обкръжени и напълно унищожени (от 700 души оцелели само 14). Загинали полковник Густав Шернхьок и подполковник Аренд фон Пост. Шведите объркали бойния строй и започнали безредно отстъпление, което към 11 ч. се превърнало в истинско бягство.

    Виждайки разгрома, шведският крал напуснал бойното поле. Докато минавали обратно през линията на редутите, които руснаците отново заели, кралската охрана понесла тежки загуби. Тук загинал историкът на краля – Густав Адлерфелт.

    На бойното поле били пленени фелдмаршал Реншилд, генерал-майор Стакелберг, принцът на Вюртемберг полковник Густав Хорн, полковник Андерс Апелгрен, полковник Нилс Юленщерн. Руснаците пленили 137 знамена и щандарти.

    Все още ехтели гърмежите на битката, а Петър I отново построил армията си и започнал да празнува победата. Пленените шведски генерали били поканени в празничната шатра. Там върнали шпагите на фелмаршал Реншилд и на принца на Вюртемберг.

    Разгромът на шведската армия при Полтава довел до прелом в Северната война в полза на Русия. Той сложил завинаги край на експанзията на Швеция към Европа.

    В наше време 10 юли (27 юни по стария календар) се празнува в Русия като Ден на воинската слава – в памет на Полтавската битка.

    1...858687...319Страница 86 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto