8. Португалците
В средата на петнайстото столетие този иберийски народ тъкмо приключил с изгонването на всичките си араби, евреи и хора с що-годе нормални дрехи.
Португалия се напълнила с прогресивно обедняващи приключенци, наемници и главорези с полублагороден произход, които знаели само как да забогатяват от плячкосване и инвестирали главно в ханджийско вино и цицорести „леки жени“. Страната била изолирана от богатата търговия в Средиземно море, но разполагала със смели рибари, които от векове излизали навътре сред враждебните води на Атлантика.
Пътят към богатствата бил сред вълните. Била създадена първата Мореплавателска школа в света и въпреки, че християнските главорези не успели да се опрат на арабите и берберите на собствената им земя и да намерят достъп до керванджийските маршрути от вътрешността на Африка, се научили да ги заобикалят. Злато, слонова кост, черни роби, животински кожи започнали да се изсипват в Лисабон от трюмовете и колкото повече забогатявало кралското семейство, толкова по-алчно ставало.
Апетитът идва с яденето, както казват – португалските крале решили, че искат да ядат с апетитни подправки. По онова време кимионът, пиперът, индийското орехче и канелата не се продавали в малки симпатични пакетчета в супермаркета. Произвеждали се в Индия и Южните морета и след това предприемали дълъг и обременен с мита път до Европа. Когато накрая стигали кухните на иберийската аристокрация, цената им буквално надминавала теглото им в злато. Португалците дръзнали да мечтаят- „Ако намерим обиколен път до Индия, ще станем неморално богати.“ Решили да играят на сигурно и да заобиколят Африка, вместо да доказват, че земята е кръгла.
С измами и предателства, изтребление на местното население, дипломатически интриги и умишлени грешки в картите и бордовите си дневници, малобройните португалци задържали търговската си хегемони над Изтока почти цял век, въпреки жестоката конкуренция, и всичко благодарение до голяма степен на превъзходните им кораби и способните им навигатори.
Много готино написана статия! 😀 Браво! 🙂
Отлично чувство за хумор:))