6. Атиняните (Vв. пр.н.е.)
Този път няма да става въпрос за театъра, демокрацията, сградите от мрамор, педофилията и други древногръцки изобретения. Защо атиняните, ще попита някой? Всеки, който е успял да се пребори с вонята на двеста запотени мъже след цял ден гребане, и то над 2400 години преди изобретяването на аерозола, заслужава да е в поне една класация в интернет.
Въпреки, че тристата културисти на Леонид направиха добро шоу, решителната битка с персите била по вода. Обединени от Атина срещу общия враг, гръцките полиси победили. Когато войната приключила, съюзът бавно се превърнал в империя, където атиняните най-нагло си присвоили приходите и използвали мощта си да смажат отцепниците (да, нещо като НАТО).
Успехът си по море дължали на своите триреми, или кораби с три реда гребла. Въпреки че не смеели да плават с тях далеч от брега или през нощта, тези кораби представлявали най-съвършената техника на древността. И до днес не се знае как точно са изглеждали. С тяхна помощ Атина се превърнала в първата сила, която утвърдила властта си по-скоро по море, отколкото по суша. До такава степен зависели от поддръжката на флота си, че изсичали умопомрачителни количества дървета. Благодарение на тях гръцкия пейзаж и досега си прилича на мексиканска пустиня.
Въпреки, че не разрешавали свобода на подчинените градове, атиняните се радвали на равенство помежду си. На греблата редом сядали богаташи и бедняци, съюзени в името на общото благо. За съжаление този тип демокрация „всички сме равни, но някои сме по-равни“ не се харесвал на останалите егейци след дълга война със съперниците си и една особено неприятна тифна епидемия, атиняните се превърнали в лесна плячка за таткото на Александър Македонски.
