Още
    Начало Блог Страница 183

    Как действа плацебо ефектът?

    Ефектът плацебо е един от най-слабо разбраните феномени, познати на човечеството. В някои случаи този чисто психологически ефект има силата да излекува човек напълно. Но как работи плацебо ефектът?

    Думата „плацебо“ идва от латински и буквално преведено означава „ще задоволя“, „трябва да задоволя/угодя“. Съществуват множество проучвания, доказващи че плацебо ефектът действа. При някои клинични тестове той напълно замества лечението с истински медикаменти.

    Когато се разболеем или се нараним по някакъв начин, тялото ни изгражда защити, действащи срещу проблема. Например, когато сме болни от грип, вдигаме температура. Но това не е причинено от вируса, а нашето тяло само повишава температурата си, защото знае, че бактерията не може да съществува в гореща обстановка. Плацебо ефектът унищожава нашите защити. Тъй като тялото ни създава всички тези симптоми, то също има силата да ги премахне. Така че, когато ни бъде дадено някакво безобидно хапче и ни бъде съобщено, че то ще ни излекува, този човек, на когото ние вярваме, в този случай докторът, който ни го предписва, дава разрешение на мозъка ни да прекрати защитните функции на тялото.

    Освен това, когато получим хапче, което би трябвало да ни излекува, мозъкът ни започва да произвежда ендорфин, защото това, че ще оздравеем е добра новина. И тъй като ендорфинът е естествено успокоително, се чувстваме по-добре. Въпреки това, плацебо ефектът не ни помага да преборим самия вирус, той само ни помага да преминем по-лесно през болестта –без да усещаме неприятните симптоми.

    При някои клинични изследвания плацебо ефектът показва наистина добри резултати – да премахне брадавиците по кожата на един или да предизвика растеж на косата при някой, който страда от оплешивяване и който смята, че му е даден серум за растеж на косата – всичко това само чрез силата на мисълта.

    Но плацебо ефектът има зъл брат близнак, наречен ноцебо ефект. Той се получава, когато на човек му е даден безобиден медикамент, но той вярва, не че ще се излекува, а че ще пострада от страничните ефекти. При едно клинично проучване на участниците им било дадено захарно хапче, но те не знаели това и били предупредени за страничните ефекти от него. 25% от участниците в проучването усетили тези ефекти, въпреки факта, че действително не са приели медикамент, който би могъл да им навреди или няма такива странични ефекти.

    Друго, доста по-смущаващо проучване, показало, че при група пациенти, на които им предстои операция, онези от тях, които гледали песимистично на нея и които смятали, че ще загинат, наистина умирали, а тези, които имали по-оптимистичен поглед към операцията, я преминавали успешно. Съществува феномен, свързан с ноцебо ефекта, наречен „вуду смърт“. Той се получава, когато даден човек е бил прокълнат или някой му е казал, че ще умре – повечето от хората, които вярват на тези думи, наистина умират. Звучи невероятно, но има документирани случаи, в които на пациенти в болница, които били неизлечимо болни, им било погрешно дадено определено време живот, което им остава. Те умирали точно в предречените от докторите време, защото действително повярвали, че имат толкова живот. При аутопсията обаче, не били открити никакви физически причини за смъртта.

    Много истински медикаменти разчитат на плацебо ефекта, за да предоставят пълните си ползи. Това най-често се случва при антидепресантите. Множество проучвания са доказали, че плацебо ефектът води до същите резултати, до каквито води и употребата на истински антидепресанти, без страничните ефекти разбира се. Това е добра новина за болните, но не и за компаниите, които произвеждат тези лекарства, защото биха загубили милиони ако спрат продажбите на антидепресанти.

    Проучванията показват, че жълтите плацебо хапчета са най-ефективни при лечение на депресия, червените карат пациента да се чувства по-бодър и фокусиран, зелените хапчета помагат при безпокойство, а белите успокояват стомаха. Освен това, те показват, че колкото повече плацебо хапчета приема пациентът, толкова по-голям ефект има от тях. Друг интересен факт е, че хапчетата, които имат изписано нещо върху тях, били много по-добре приети от онези, които били гладки и без надписи.

    Доказано е, че едно и също лекарство, като например парацетамолът, би имало много по-добър ефект върху пациента, ако той си го закупи да кажем за 3 лева и почти никакъв ефект, ако го купи за 0.40 лева, независимо, че лекарството и активните съставки са абсолютно еднакви. Това показва, че плацебо ефектът е много по-силен, ако цената на лекарството е по-висока.

    Но досега, най-голямата загадка около плацебо ефекта е, че той действа, дори когато знаем, че приемаме плацебо медикамент. Ако на група хора им бъде дадено лекарство, за което сме им казали, че е плацебо, но ще им помогне, при голяма част от тях ще има положителен ефект, въпреки че те са знаели, че лекарството не е истинско.

    Плацебо ефектът наистина е могъщ и нищо не сочи, че човечеството ще спре да го изпитва. Всъщност истината е, че той дори се усилва. Плацебо ефектът е открит през 1700-те години. Оказва се, че колкото повече изследвания правят медиците, толкова по-силен става ефектът през годините. Някои вярват, че това е така, заради по-силната ни вяра в медицината.

    Някои от най-любопитните факти за света, на които ни е трудно да повярваме

    Светът около нас е пълен с изненади, а за някои от тях дори не подозираме. Представяме ви няколко любопитни факта, които наистина ще ви учудят.

    1. Ако сте в Япония и се чувствате самотни, можете да наемете мъж на средна възраст, който да ви прави компания, срещу 10 долара на час.

    2. Богатството на четвъртият най-богат мъж в света – Уорън Бъфет, се оценява на 58.3 милиарда долара, но той живее в къщата, която купува през 1958 година за 31 500 долара.

    3. Почеркът на лекарите убива повече от 7000 души годишно.

    4. Маратонките „Air Jordan” били забранени от NBA. Въпреки това, Майкъл Джордан ги носел, защото „Nike” плащали глобите преди всеки мач.

    5. Всеки епизод на „Game of Thrones” струва 6 милиона долара на продуцентите.

    6. Русия е голяма колкото Плутон.

    7. Рекордът за най-дълъг Фейсбук разговор принадлежи на Давар Кази, който заедно с приятелите си, пише 584 444 коментара под един-единствен статус.

    8. Счита се, че хелият на Земята ще свърши през 2030 година и тогава балоните с хелий, които сега използваме за партита, ще струват по 90 долара.

    9. Основателят на сайта за запознанства match.com – Гари Кремен се разделя с приятелката си, след като тя се влюбва в мъж, с когото се запознала в match.com.

    10. Доказано е, че жените купуват 80% от всичко, което е намалено, което означава, че 8 от всеки 10 поръчки в онлайн магазини по света, са направени от жени.

    11. Първоначално египетските пирамиди са били бели на цвят, но с годините са променили цвета си.

    12. През целия си живот, човек изяжда средно по 70 насекоми, докато спи.

    12. Човек може да оцелее без храна около месец, а без вода – около седмица. Ако водата в тялото ни намалее само с 1%, ние чувстваме жажда. Ако тя намалее с 10% можем да умрем.

    13. Слоновете могат да умрат от разбито сърце.

    14. Над 50% от световното население никога не е разговаряло по телефон.

    15. Вторият мъж, който се спуска по Ниагарския водопад във варел, оцелява, но по-късно умира, след като се плъзва на обелка от портокал.

    16. До 1913 година в Америка било законно хората да изпращат някъде децата си като колетни пратки по пощата.

    17. Златото на нашата планета е изключително рядко. Цялото количество, което някога сме изкопавали, може да се събере в два олимпийски плувни басейна.

    18. В древна Гърция думата за „идиот“ се отнасяла за всички, които не са политици.

    19. В света средно 12 новородени се дават на погрешни родители всеки ден.

    20. Като наказание за лошо поведение, полицаите от Тайланд трябва да носят розови емблеми с образа на „Hello Kitty” на ръкавите си.

    21. Вдишването на въздуха в Мумбай, Индия само за един ден, се равнява на това да изпушите 2.5 кутии цигари.

    8-те най-смъртоносни увеселителни парка

    Всяко от тези събития се е случило заради повреда в люлките и не е било по вина на пострадалия. На места историите могат да бъдат прекалено смущаващи за някои читатели.

    1. Влакчето „Fujin Raijin II” в Осака, Япония

    Увеселителният парк, в който се намира влакчето, е отворен през 1970 година. В него има над 40 люлки и атракции и над 19 магазина и ресторанта. Нещата обаче се променят на 5.05.2007 година. Влакчето дерайлира и изхвърча от релсите. 19-годишен студент умира, а други 19 са ранени. Изследването показва, че една счупена ос причинява инцидента и че нито една от осите не е сменяна за 15 години. Увеселителният парк е отворен за кратко след трагичния случай, но затваря врати завинаги през декември 2007 година заради „липса на посетители“.

    2. Водната пързалка в „Waterworld” – Калифорния, САЩ

    През 1997 година 33 гимназисти скачат на водната пързалка в увеселителния парк по едно и също време, искайки да се спуснат заедно. Пързалката обаче рухва под тежестта им. 17-годишно момче умира, а останалите 32 са отнесени в болница. По-късно същия месец, на церемонията по случай дипломирането им, 17 от гимназистите приемат дипломите си в инвалидни колички.

    3. Влакчето „Derby Racer” в Масачузетс, САЩ

    Едно от първите дървени влакчета е „Derby Racer”, построено през 1911 година. Можем да си представим колко добри са били мерките за сигурност по онова време. Малко след пускането му в употреба на 8.06.1911 година, млад мъж изхвърча от влакчето и умира. Шест години по-късно умира още един човек. През 1929 година още един човек изхвърча от влакчето и намира смъртта си. След последния смъртен случай е заведено дело срещу управителя на влакчето, което води до забрана за експлоатацията му.

    4. Басейнът в „Action Park” Ню Джъри, САЩ

    Action Park” е познат като един от най-опасните и смъртоносни увеселителни паркове строени някога. Отворен е през 1978 година, а през 1996 е затворен заради честите инциденти с посетителите. Шест души умират на това място, като причините са напълно различни – удавяне, електрошок, сърдечен удар или разбиване в скала. Басейнът в „Action Park” е наричан от местните „гробният басейн“. През 1982 година 15-годишно момче се удавя в него. Две години по-късно се удавя 20-годишен човек, а през 1987 година същата съдба сполетява и 18-годишно момиче.

    5. „King’s Island” – Охайо, САЩ

    Местните вярват, че паркът е прокълнат, след като няколко трагични събития се случват на 9.06.1991 година. През този ден смъртта върлува навсякъде в парка. Първо един мъж пада в малко езерце. Невинен инцидент, разбира се. Но след като приятелят му, 20-годишният Уилям Хейткоут и 20-годишния Дарел Робъртсън, работник в парка, скачат в езерцето, за да окажат помощ на пострадалия, ги удря ток и двамата мъже загиват. Човекът, когото се опитали да спасят, бил единственият оцелял. Час по-късно 32-годишният Кенди Тейлър пада от една от люлките и умира. Въпреки всичко това, паркът все още е отворен за посетители.

    6. „Увеселителният парк Galaxyland” – Канада

    Mindbender” е най-голямото влакче на закрито. Немските му производители го наричат „най-безопасното в света“, но на 14.06.1986 се оказва, че не е точно така. През този ден се случва неописуем кошмар – липсващи болтове карат последните 4 вагона да излязат от релсите, след което да се ударят в предните вагони и в крайна сметка да се ударят неколкократно в бетонния стълб. Трима души умират, а един е много тежко ранен. Паркът отваря 7 месеца по-късно с нови предпазни мерки и от тогава няма документирани инциденти.

    7. „Battersea Fun Fair” – Лондон, Великобритания

    Една от най-ужасните трагедии се случва през май 1972 година в Лондон. Старото дървено влакче на ужасите било основната атракция в парка. Въжето, което държало вагоните обаче, се изплъзнало, след което целият механизъм се развалил. Вагоните се удрят в стената, при което загиват 5 деца, а 13 са сериозно наранени. Паркът затваря 2 години по-късно заради този трагичен инцидент.

    8. „Haunted Castle” в Ню Джърси, САЩ

    Зловещият инцидент се случва на 11.05.1984 година, когато този „обладан замък“ се възпламенява. Вятърът подхранва огъня, който разтапя металните стени и превръща цялото място в истински ад. Повечето хора успяват да избягат, преди да е станало твърде късно, но 8 младежи попадат в огнен капан и загиват. Срещу собствениците на парка са повдигнати дела, заради липсата на предпазни мерки за безопасност като пръскачки или детектори за дим, но собствениците успяват да избягат от отговорност, защото замъкът бил „временна конструкция“.

    Шумерите – създателите на бъдещето

    Представете си нещо, което никога не е било измисляно досега? Ако ви кажем, че някой в момента държи в ръце книга, някои биха си представили хартиена книга, а други електронна и ще се сетим за всички видове книги. Но как човек може да си представи книга в свят, в който дори самата концепция за нея не съществува?

    Представете си ден без време. Ние живеем във времето и то диктува начина, по който протичат дните ни. Събуждаме се в определен час, в друг час отиваме на работа, ядем в определено време и спим в определен час. Има обаче един период, в който времето било различно понятие. Как тогава хората са си представяли нещо, което все още не съществува?

    Времето, писмеността и много други аспекти от нашия живот са създадени от шумерите в древна Месопотамия преди 5000 години. Преди шумерите, денят е започвал с изгрева на Слънцето и е приключвал по залез. Хората започвали да работят, когато Слънцето се позиционира на определено място в небето и се прибирали у дома, когато се скривало. Шумерите са хората, които разделили деня и нощта, те създали времето като понятието, което разбираме днес за него – 60-секундни минути и 60-минутни часове, 12 часа през нощта и 12 часа през деня.

    Шумер е регион в южна Месопотамия – в днешен Иран и Кувейт. Земята била обитавана преди 4500 година от хора с неизвестен произход, които археолозите наричат Убейд. Те са считани за първата цивилизация в региона, имали са елементарни технологични познания, за които знаем, благодарение на инструментите и глинените артефакти, които са оставили след себе си. Те обаче не притежавали същите умения и изобретателност като шумерите, които ги наследили.

    Шумерите са отговорни за изобретяването на много неща от нашия живот, които ние толкова често приемаме за даденост. В своята творба „Историята започва от Шумер“ Самуел Креймър изброява 39 „първи“ неща в човешката цивилизация и култура, произхождащи от шумерите. В списъка си той включва:

    „Първите училища, първите лица, определяни за непълнолетни, първият двукамарен конгрес, първият историк, първият случай на данъчно облекчение, първият правен прецедент, първата фармакопея, първите алманаси, първите морални идеали, първите притчи, първите литературни дебати, първите истории за възкресение, първата любовна песен, първият библиотечен каталог, първата златна епоха, първите литургии, първите месеци, първият секс символизъм, първите елегии, първият аквариум…“ и още много други.

    В допълнение към тези неща спадат разбира се и универсалната представа за времето, системата от числа, 360-градусовият кръг, геометрията, първото колело, детските играчки, писмеността, овладяването на вятъра, опитомяването на животните, селскостопанското напояване, стоматологията и урбанизацията. Това означава, че всеки ден ние използваме неща, изобретени от шумерите и запазили се и до днес. Часовникът, който ни подсказва кога да станем от леглото, автобусът или колата, с която ходим на работа, четенето на вестник или книга, дори идеята за края на трудовия ден – произхожда в голяма или малка степен от шумерите.

    Креймър отбелязва още, че:

    „Забележително е, че само преди век не се знаеше нищо за съществуването на шумерската цивилизация. Археолозите и учените, които преди години са започнали да изучават Месопотамия не са търсили следи от шумери, а от асирийци и вавилонци. За тях те имали сведения от гръцки източници, но за шумерите не било открито нищо писмено. В цялата литература, описваща древния свят, нямало следа от тях. Самото им име било заличено от умовете и спомените на хората за период от 2000 години. И въпреки това, днес шумерите са една от най-познатите култури на древния свят. Ние знаем как са изглеждали от техните собствени статуи, знаем с какво са се занимавали и какви познания и управление са имали благодарение на откритите глинени плочи, на които са изписвали своите документи.“

    Откриването на шумерската цивилизация станало малко или много инцидентно. Археолозите били привлечени от Месопотамия в търсене на библейски сведения. Градове като Вавилон и Ниневия са широко известни на учените от 19 век. Те започват своите разкопки именно там, в опит да потвърдят истинността на библейските истории като тази за „Големия потоп“ или „Вавилонската кула“. Асириологът Жул Опърт (1825-1905) определя региона, известен като Шумер и го свързва с шумерската цивилизация, но преди това всички смятали, че така се е наричала земята около Вавилон. Никой не знаел, че Шумер някога е съществувал.

    Разбира се Опърт не е единственият, който се интересува от шумерите. Жан Шарден (1643-1713) изследва региона и пише за откритията си в книгата „Пътувания в Персия“, публикувана през 1686 година. Той е първият европеец, който твърди, че странните изображения, открити върху глинени плочи, не са архитектурни орнаменти, не са декорация, а всъщност представляват усъвършенствана писмена система. Едва в средата на 19 век обаче, учени и археолози като Уилям Лофтъс, Джордж Смит, Робърт Колдевей и Хенри Роулинсън насочват вниманието на всички към шумерите и многобройните им постижения.

    Преди откритието на шумерската писменост, хората имали по-различни разбирания за живота. Считало се, че писмеността произхожда от Финикия, концепцията за времето от Китай, а училищата от Гърция.

    Шумерската цивилизация не е била развита единствено в религиозно отношение. Те променят начина, по който ние гледаме на света в настоящето. Чрез множеството си изобретения и нововъведения, те полагат основите на напредъка в ежедневието ни, а днес е невъзможно да си представим живота без техните открития. По някакъв начин шумерите са можели да си представят нещата, които все още не били създадени и използвайки познанията и въображението си, да предначертаят бъдещето.

    Изумително – вижте истински запис как се дели клетката

    Вероятно щяхте да внимавате повече в часовете по биология, ако бяхте гледали това видео от Франсис Чи. То показва клетъчно делене на яйце от rana temporaria (обикновена жаба) в толкова забележителен детайл, че човек трудно би повярвал, че не гледа компютърна анимация. Първоначално едва 4 клетки, те стават милиони в рамките на 33 часа – време, събрано в 23 секунди в клипа на Чи.

    Екипът обаче не е ползвал стандартно оборудване. „Постигнахме го със специално създаден микроскоп, който не се предлага от никой производител.“ – пише към описанието на клипа. Чи е направил и светлините и оптиката, използвани за заснемането на филма, като всичко е бил разположил на противовибрационна маса.

    Крайният резултат е толкова изумителен, че изглежда нереален. И понеже много хора в интернет настояват, че клипът е компютърна анимация, въпреки факта, че Франсис Че прави подобни записи от 2009г насам, той е пуснал още едно видео, при което е използвал същата техника. На него се вижда как яйцето се трансформира в попова лъжичка.

    Как изглеждат съпругите на най-богатите мъже на планетата

    Хората често си мислят, че съпругите на световноизвестните милиардери са разглезени супермодели, които прекарват времето си единствено в посещения на салоните за красота, на път към следващото бляскаво парти.

    Но наистина ли това е така и валидно ли е то за всички?

    Ние от ИскамДаЗнам решихме да разбием този стереотип веднъж и завинаги.

    Марк Зукърбърг и Присила Чан

    Към месец ноември 2016 година, състоянието на Марк Зукърбърг е оценено на над 50 милиарда щатски долара. Той срещнал бъдещата си съпруга докато все още е бил студент в Харвард. Присила абсолютно винаги е подкрепяла всяко негово начинание и е вярвала в успехите на Марк. Те сключват брак на 19-ти май 2012 година на скромна церемония в дома си. На 2-ри декември 2015 година Марк и Присила стават родители на момиченце.

    Уорън Бъфет и Астрид Менкс

    Уорън Бъфет е един от най-известните инвеститори в света. Към месец ноември 2016 година, състоянието му е оценено на над 70 милиарда щатски долара. Той среща Астрид през 70-те години, по времето, по което тя е работила като сервитьорка. Разликата във възрастта им е 16 години, което доказва, че в крайна сметка, любовта е по-силна от всичко.

    Бил и Мелинда Гейтс

    Към месец ноември 2016 година, състоянието на Бил Гейтс е оценено на над 80 милиарда щатски долара. Бил среща бъдещата си партньорка в края на 80-те години по време на провеждането на конференция, организирана от Microsoft (тя е била служител на компанията). Двамата сключват брак през 1984 година и им се раждат три деца. Заедно, Бил и Мелинда основават най-големият благотворителен фонд в света.

    Лари Пейдж и Лусинда Саутуърт

    Лари Пейдж е един от основателите на компанията Google. Към месец ноември 2016 година, състоянието му е оценено на над 30 милиарда щатски долара. Малко се знае за неговата партньорка в живота – Лусинда Саутуърт, която е със седем години по-млада от него. По разбираеми причини, тя се опитва да избегне това да бъде обект на твърде много публично внимание. Знае се, че те са сключили брак само няколко месеца след като са започнали взаимоотношенията си.

    Джеф и Маккензи Безос

    Джеф Безос е съдателя на Amazon. Към месец ноември 2016 година, състоянието му се оценява на над 60 милиарда щатски долара. Той среща бъдещата си партньорка в живота през 1992 година. По късно, в интервю пред сп. Vogue, Маккензи споделя: „Офисите, в които двамата работехме, бяха разположени непосредствено един до друг и дни наред чувах смеха му. Как можех, при това положение, да не се влюбя в него?“ Година по-късно те сключват брак и в момента имат четири деца.

    Ричард и Джоан Брансън

    Към месец ноември 2016 година, състоянието на създателя на Virgin Group се оценява на 5 милиарда щатски долара. Ричард среща бъдещата си партньорка в живота в магазин за антични вещи. Независимо от факта, че към момента, в който се срещат, тя е била омъжена, той я ухажвал в продължение на цяла година. В крайна сметка, тя решила да се раздели със съпруга си, за да бъде със своя така пламенен обожател. В момента Ричард и Джоан имат две деца.

    Амансио Ортега и Флора Перез Маркоте

    Състоянието на човека, който притежава Inditex – най-голямата мултинационална модна компания в света, която е собственик на Zara, Massimo Dutti, Pull & Bear, Stradivarius, Bershka, Oysho, Uterque и Lefties, към месец ноември 2016 година, се оценява на над 70 милиарда щатски долара. В продължение на дълго време Флора е работила като секретарка на Амансио, а през 2001 година двамата сключват брак.

    Стефан и Каролин Персон

    Състоянието на Стефан Персон, председател на борда на директорите на световноизвестния бранд H&M, се оценява на над 20 милиарда щатски долара. Съпругата му Каролин, определено не е типична за висшето общество личност. Самият Стефан също се опитва да избягва да попада в заглавията в медиите. Знае се, че двойката има три деца, както и че се старае да води нормален начин на живот, без излишен лукс и разхищения.

    Бернар Арно и Хелене Мерсие

    Състоянието на собственика на модните къщи Dior, Givenchy, Selin, Lacroix, Kenzo, Guerlain, Sephora, Hennessy, Moёt & Chandon, Dom Perignon, Pommery, Veuve Clicquot и Krug се оценява на над 30 милиарда щатски долара към месец ноември 2016 година. Музиката е това, което първоначално е свързало Бернар със съпругата му. Той обожава класическата музика, а Хелене е професионална пианистка. Двойката сключва брак през 1991 година и двамата са родители на общо 5 деца – две от тях са от първия брак на Бернар, а останалите три са от брака му с Хелене.

    Майкъл и Сюзън Дел

    Състоянието на Майкъл се оценява на над 20 милиарда щатски долара. Той среща бъдещата си съпруга на среща „на сляпо“. Сюзън е била професионална спортистка, която е участвала в интернационални първенства по триатлон. Тази привлекателна спортистка, която умеела да плува, да кара колело и да бяга, покорила сърцето на Дел. В момента двамата имат четири деца.

    Майкъл Блумбърг и Даяна Тейлър

    Майкъл Блумбърг е политик, предприемач и бивш кмет на Ню Йорк. Състоянието му се оценява на над 40 милиарда щатски долара. Той се развежда с първата си съпруга през 2000-та година и от тогава живее на семейни начала с Даяна. Неколкократно двамата са правили официални изявления, че не виждат причина да сключват брак.

    Дейвид и Джулия Кох

    Дейвид е начело на корпорация, специализирана в областта на търговията, инвестициите, производството на химически препрати, изкуствени фибри и пластмаса. Състоянието на Дейвид към месец ноември 2016 година, се оценява на 40 милиарда щатски долара. Той се жени за съпругата си преди 20 години и двамата имат три деца. Джулия рядко се появява в публичното пространство, предпочитайки да посвещава по-голямата част от времето си на семейството си и на благотворителния фонд на Кох.

    Гигантската машина за пречистване на океана, създадена от Боян Слат – момчето-гений

    Системата, проектирана да събира боклук и да бъде пусната в експлоатация през 2018 година, а нейният 22-годишен създател е твърдо убеден, че тя ще успее да събере поне половината от пластмасовите отпадъци, намиращи се в  Голямото тихоокеанско сметище и то само в рамките на 5 години.

    Когато през 1997г. океанографът Чарлз Мур за първи път открива Голямото тихоокеанско сметище – част от океана, където теченията събират изхвърлената от нас пластмасата, той е шокиран от неговите размери и от факта, че то постоянно увеличава размерите си.  “Може и да ви прозвучи невероятно, но не успях да намеря чисто място,” казва той в интервю за списание Natural History. “Независимо в коя част на деня поглеждах, пластмасови отломки плуваха навсякъде: бутилки, капачки от бутилки, опаковки, фрагменти.” С течение на времето състоянието на пластмасовото натрупване само се е влошавало. В скорошна статия в New York Times Мур е съобщил, че сметището, вследствие на постоянното натрупване на пластмасови отпадъци, вече се простира на  “солидни площи, по които човек може дори да ходи.”

    Следователно, предсрочното осъществяване на мащабен проект за изчистването на това сметище е една много добра новина.

    Боян Слат, който първоначално разказа за проекта си “Океанска машина за чистене” в TED talk преди 6 години, докато е бил само на 17, обяви, че ще започне да събира отпадъци от сметището през 2018 година. Тези новини са доказателство за реализацията на проекта, който е бил обект на редица рекламни кампании и е получил солидна подкрепа, но също така е бил и критикуван от активисти, заставащи зад мнението си, че Боян просто е похабил множество ресурси и е повишил очакванията до нива, които няма как да бъдат постигнати.

    Благодарение на така наречения от Слат – “технологичен пробив,” той искрено се надява проектът да се окаже далеч по-икономичен от финансова гледна точка, както и по-ефективен от предварителните очаквания. Вместо да премахне 42% от боклука за 10 години, което би струвало 320 милиона долара, в момента той предвижда, че ще успее да събере 50% от отпадъците само за 5 години и то за “доста по-малко” от тези 320 милиона долара.

    Дизайнът на Слат включва масивни платформи, които събират отпадъци с помощта на океанските течения. Тези платформи играят ролята на “изкуствена брегова линия”, бавно събиращи боклука в центъра, където той бива периодично натоварван в лодка и извозван (предвидено е това да се случва веднъж в месеца).

    Есенцията на този “пробив” е именно в това, че Слат не счита за необходимо тези платформи да бъдат захванати за дъното на океана. Това, което той реално планира, е да прибави към платформите големи котви, които да стоят в по-дълбоки води. По този начин платформите ще се движат през водите на океана, но далеч по-бавно от движението на боклука по океанската повърхност.

    Изследвания са показали, че приливните скорости са повече от 4 пъти по-бавни на дълбочини от няколко стотин фута и също така сочат, че тази разлика е достатъчна, за да се постигнат същите ефекти, желани от Слат.

    Котвите ще бъдат поставени в линии от по 4 сегмента, всеки 40 фута висок и 13 фута широк. Те ще бъдат с обща площ от 328 квадратни фута, достатъчно да упражнят такова влияние, че движението на платформите ще се забави, докато в същото пластмасовите отпадъци циркулират около една “спирала” – водовъртеж, който ще е пълен с боклук от сметището.

    Използването на плаваща система има добри страни от гледна точка на средствата, които ще трябва да се вложат, както и на времето, което ще е необходимо за осъществяването на проекта, казва Слат.

    Вече няма нужда екипът да копае на повече от 2.8 мили дълбочина за основи и спокойно може да си позволи да пропусне създаването на прототип.

    “Казахме си: чакайте малко, вместо да го застопорим за дъното, можем просто да го оставим в дълбоки води,” казва Слат в интервю от базата си в гр. Делфт, Холандия. “Масивната котва забавя системата, така че тя да може плува по-бавно отколкото на повърхността и пластмасата отново се събира в центъра на тази система.”

    Фондацията Пречистване на океана, чийто членове са вече 65 души, ще започне да тества прототип по-късно тази година, преди реалните платформи напълно да стартират през 2018 година.

    От фондацията наскоро обявиха, че са събрали повече от 30 милиона долара за каузата, от които 21.7 милиона само от месец ноември насам. По-голямата част от тази сума идва от Силиконовата долина; включително своя принос са дали Марк и Лин Бениоф от Salesforce, както и един от основателите на PayPal – Питър Тийл (който е известен и скандален по редица причини). Други дарения са дошли и от фондацията Юлиус Баер, Dutch multinational Royal DSM, както и от анонимен дарител.

    Докато е разработвал дизайни за устройствата, Слат си е представял едно масивно устройство – с дължина от повече от 60 мили. В момента той предвижда около 50 устройства, като всяко ще е с дължина от по 0.6 мили.

    „Това е по-безопасно“, казва той. „Ако, да речем, едно устройство се счупи, ще има други 49, работещи по всяко време. Плюс това, те ще могат да бъдат произвеждани едно по едно, изчаквайки финансирането, вместо да се налага едновременната им изработка.

    Предишен прототип е бил пуснат  от суровата холандска брегова линия в Северно море и е показал колко бързо една завързана за дъното платформа може да бъде разрушена (в крайна сметка прототипът, наречен с насмешка “Boomy McBoomface”, е бил завлечен навътре във водата). Новата платформа плува по вълните, вместо да се опитва да устои на силата им. Твърда и плътна е, а не куха, и е напълнена с въздух.

    Изчисленията на Слат за скоростта на изчистване са доста относителни. Неговата фондация, с помощта на няколко експедиции с лодка и със самолет, е направила обширна карта на местоположението на отпадъците в сметището. Също така, той твърди, че е направил подробно математическо моделиране с цел да разбере как точно устройствата и отпадъците ще си взаимодействат в открити води.

    Слат, който е още едва на 22 години, очаква ежегодно да събира хиляди тонове от отпадъците, а всяко устройство ще се нуждае от изпразване (от “боклукчийския камион на океана”) всеки месец. Не е известно колко точно боклук има в сметището, но по всяка вероятност е поне около няколкостотин хиляди тона. Учени смятат, че има 5 трилиона парчета пластмаса в океаните по света, с общо тегло от над 250 хиляди тона.

     

    В разговор по Skype, Слат, държейки слънчеви очила, направени от пластмаса, взета от океана, казва, че дългосрочният план е да се рециклира всичката пластмаса, а от нея да бъдат произведени коли, амортисьори, столове и очила.

    В проекта на Слат е предвидено и компании да могат да спонсорират всяка една платформа, а логото на тези компании ще бъде поставено на самата платформа. Това определено ще помогне да се намали цената, казва той. Теоретично погледнато, това е безпогрешна схема. Остава ни само да се надяваме, че тя ще се окаже издръжлива и ефективна точно толкова, колкото Слат си представя.

    Легендата за Кумари Кандам и свързването й с изгубения континент Лемурия

    Повечето хора са запознати с историята за Атлантида, но има и друга, макар и по-слабо известна, която доста я наподобява – тази за изгубения континент Лемурия, често свързван с легендата за Кумари Кандам.

    Името „Лемурия“ идва от 19 век. Английският геолог Филип Склатър бил озадачен от наличието на вкаменелости от лемури в Мадагаскар и Индия, но такива не били открити в Африка и Близкия Изток. В статията си от 1864 година, наречена „Бозайниците на Мадагаскар“, Склатер предполага, че Мадагаскар и Индия някога са били част от много по-голям континент, който той нарича Лемурия. Теорията му е приета от научната общност, защото тя отчасти обяснява мигрирането на лемурите от Мадагаскар в Индия (или обраното) в древни времена. С възникването на съвременните разбирания за тектонските плочи и движенията им, теорията на Склатер била отхвърлена, но идеята за изгубен континент остава, а някои все още вярват, че Лемурия действително е бил континент съществувал в миналото.

    Предполагаемото разположение на Кумари Кандам

    Една такава група хора са тамилските националисти. Терминът „Кумари Кандам“ се появява за първи път през 15 век в Канда Пуранам“ – тамилската версия на „Сканда Пуранам“. Според историите, някога имало земя, която била погълната от морето. Когато разказите за Лемурия достигнали до Индия, страната преминала през период, в който фолклорът станал част от историята и се приемал като факт. В резултат на това, хората започнали да вярват, че Лемурия е Кумари Кандам – митичен изгубен континент на древната тамилска цивилизация, който се намирал в Индийския океан.

    Някои твърдят, че царете, управлявали Кумари Кандам, били управници на целия индийски континент и че тамилската цивилизация е най-древната в света. Когато Кумари Кандам потънал, хората, които го обитавали, се разпръснали и основали различни цивилизации. От тук тръгва и вярването, че изгубеният континент е люлката на човешката цивилизация.

    Но колко истина има в историята за Кумари Кандам? Според изследователите в Националния институт по океанография в Индия, нивото на морското равнище е било по-ниско с около 100 метра преди около 14 500 години и с 60 метра преди около 10 000 години. Следователно е напълно възможно да е имало връзка между Шри Ланка и континентална Идния. Тъй като глобалното затопляне се увеличило преди около 12 000 години, нарастващите нива на морските води довели до периодични наводнения. Възможно е тези наводнения да са потопили цели селища, разположени по крайбрежните зони на Индия и Шри Ланка.

    Едно доказателство, използвано в подкрепа на съществуването на Кумари Кандам, е Адамовият мост, който е съставен от пясък, малки камъчета и корали, и който свързва континенталната част на Индия с Шри Ланка. Това се подкрепя и от друга древна легенда – санскритският епос „Рамаяна“ разказва историята за Сита, съпругата на Рама, която била пленена на остров Ланка. Рама изгражда мост, по който да премине с армията си и да достигне до Ланка.

    Адамовият мост

    Както при повечето митове, изглежда, че има известна доза истина в легендите за Кумари Кандам, но колко – все още предстои да бъде разгадано.

    Как учените измерват големината на вселената?

    Вселената е огромна. Всички знаем това, но колко точно е голяма и как я измерваме?

    Общоприето е да измерваме астрономическите разстояния в светлинни години. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година и се равнява на около 9 трилиона километра (9 000 000 000 000 километра). Имайки това предвид, нека разгледаме някои наистина интересни факти.

    Диаметърът на Слънчевата система е около 8 светлинни часа или 9 милиарда километра. Млечният път се равнява на 100 000 светлинни години от едната до другата страна или приблизително 1 квинтилион километра. Най-близката до нас галактика – Андромеда, се намира на 2.5 милиона светлинни години, което е доста близо в сравнение с огромните разстояния в космоса.

    А сега, нека поговорим за цялата вселена. Ние не можем да видим всички части от нея. Някои обекти са толкова далеч от нас, че светлината от тях още не ни е достигнала. Затова ще се съсредоточим върху видимата (за нас) част от вселената. И така, колко голяма е тя? Тя представлява сфера с радиус от около 46 милиарда светлинни години или казано по-просто около 90 милиарда светлинни години от край до край. Това е интересно число, но по-интересното е как учените са успели да измерят това разстояние.

    Първо трябва да започнем с възрастта на вселената. Счита се, че тя е на около 13.8 милиарда години. Това е максималното време, през което светлината е пътувала към нас. След това трябва да разберем колко далеч е тази светлина в момента. Така се изчислява радиусът на видимата част от вселената.

    За да ни стане по-ясно, е важно да разберем, че самата вселена се разширява. Една популярна аналогия с това разширение, е тази за хляба със стафиди в него. Поставяме хляба във фурната. Всяка стафида представлява галактиките, намиращи се в космоса. И така – стафидите стоят неподвижно в хляба, но докато го печем, той се уголемява, а разстоянието между стафидите се удължава, защото самото тесто се разширява. Всяка стафида запазва размера си, както галактиките не се разширяват сами по себе си. Променя се само пространството между тях. Освен че тестото се разширява, то може да се уголеми в различни граници и през различен период от печенето. Тези два факта – разширяването на вселената и фактът, че може да го прави в различни граници, ни помагат да разберем какъв е размерът на видимата вселена.

    Истината е, че вселената може да се разширява по което време пожелае, понякога дори по-бързо и от скоростта на светлината. Така че през целият й живот, източникът на даден лъч светлина, може да се премести на изумително далечно разстояние заради разширяващата се вселена. За да разберем обаче точно на какво разстояние и за да пресметнем размерите на вселената, трябва да знаем колко бързо се е разширявала тя във всеки един момент от историята.

    Но как можем да знаем какво се е случило през цялата история на вселената? Чрез така наречения космологичен червен преход, което представлява отпечатъкът, който разширеното космическо пространство оставя. Светлината има цвят, който се определя от дължината на вълните й. Цветът на по-дългите светлинни вълни е по-червен, а на по-късите е по-син цвят. Ако вселената не се разширяваше, тогава светлината от отдалечените галактики щеше да бъде същия цвят на Земята, както този, с който е напуснала източника си. Но тъй като вселената се разширява, дължината на вълната се уголемява докато пътува към нас, превръщайки се от синя в червена светлина. Светлината от по-отдалечените галактики трябва да измине по-голямо разстояние, затова се удължава повече. Но по какъв начин червеният преход и разстоянието са свързани? Това е въпрос за милион долара, защото ако знаехме отговора в детайли, можехме да разберем историята на разширяването на вселената, както и да определим размерите й.

    Ето как го правят учените – откриват галактики, които са на по-голямо разстояние от колкото е Андромеда от нас, измерват разстоянията между тях, както и космологичния червен преход. Поставят тези данни в графа и разбират връзката между разстоянието и червения преход като това отговаря на въпроса колко бързо се е разширявала вселената във всеки един момент.

    Щом веднъж разполагаме с тази история, как действително определяме размера на вселената? Както казахме по-рано, първо трябва да използваме възрастта й. Затова нека се върнем към хляба със стафидите. Ако върнем хляба отново във фурната, но този път той не се разширява, а смалява с честотата, дадена ни от историята на разширяването на вселената, в крайна сметка стафидите ще се разположат една върху друга. Това всъщност е Големият взрив. А времето, необходимо, за да се стигне пак до обратната точка, е възрастта на вселената.

    Втората стъпка е свързана с математика, затова нека го визуализираме. Представете си секундите след Големия взрив. В това време всяка стафида от хляба излъчва светлина, която може да пътува без никакви пречки по пътя си. Когато хлябът започне да се разширява с честотата, дадена ни от историята на разширяването на вселената, тези въображаеми стафиди ще пътуват в разширяващото се пространство и ще ни достигнат по различно време. Една от тези светлини ще ни достигне, когато изминат 13.8 милиарда години. Тогава трябва да видим къде се намира тази стафида, която е източникът на светлината. Отговорът е – на 46 милиарда светлинни години от нас.

    Ето как разбираме, че видимата вселена е около 90 милиарда светлинни години в диаметър.

    Най-необикновеният затвор в света, в който хората са изградили функциониращо общество

    Разположен в сърцето на планинския град Ла Пас в западна Боливия и намиращ се на около 3000 метра височина високо в Андите, затворът „Сан Педро“ е един от най-необикновените в света.

    „Сан Педро“ е най-големият затвор в Боливия, като в него живеят повече от 2400 души, но не това го прави толкова необичаен. „Сан Педро“ е охраняван само и единствено отвън, което означава, че затворниците са оставени сами да се грижат за себе си.

    Те плащат входна такса, след което трябва да си купят килия или от затворническия „кмет“ или от агентите за недвижими имоти, които също са затворници и живеят зад решетките.

    Затворниците са си създали напълно функциониращо общество с правителствена система и избират 8 представители – за всяко от отделенията в затвора. Всяко от тези отделения освен с 8-те мъже, се представлява и от малък съвет, който взема решенията.

    Много от затворените живеят в „Сан Педро“ заедно със съпругите си и децата си. В затвора има около 200 деца, живеещи с бащите си. Те обаче са под постоянна заплаха заради различните затворници, но насилниците над деца и изнасилвачите, които са зад решетките на „Сан Педро“, не са толерирани и много често биват удавяни в малкия плувен басейн, намиращ се на територията на затвора.

    Условията са различни във всяко отделение. В най-бедните части те са ужасни, като в някои единични килии живеят по 3-4 души. От друга страна, в по-луксозното отделение, наречено „Ла Поста“, живеят политици и наркобосове. Те разполагат със собствени бани, кухни и кабелна телевизия. Да живееш в „Ла Поста“ струва между 1000 и 1500 долара, а повечето хора не могат да си позволят да дадат толкова пари.

    „Сан Педро“ развива своя собствена икономика. Затворниците работят като търговци на дребно, продавачи на хранителни стоки, производители на килими, бръснари, дърводелци, обущари, а някои дори управляват лаборатории за кокаин, който продават зад решетките.

    Някои от осъдените печелят парите си продавайки алкохол, други от хазарт, като понякога залозите достигат до 20 000 долара – най-често за футболни мачове.

    От 1990-те години на туристите им е позволено да посетят „Сан Педро“ срещу определена сума. Въпреки че затворническите обиколки са незаконни, охранителите приемат подкупи и хиляди посетители са влизали в затвора за туристически обиколки. Посещенията са незаконни от 2009 година, но въпреки това всеки може да влезе, ако е готов да даде поисканата сума.

    Праисторически животни, които живеят и до днес

    Много същества обитават Земята още преди появата на първите хора. Някои от тях, като динозаврите, са изчезнали, но други все още съществуват и са около нас.

    1. Акула гоблин

    Акулата гоблин все още обитава океаните ни. Тези зловещо изглеждащи същества могат да достигнат до 4 метра дължина, когато са възрастни. Въпреки че изглеждат ужасяващи, те всъщност са напълно безобидни. Видът им вероятно се дължи на техния праисторически произход, тъй като акулите гоблин са живели на Земята от преди около 125 милиона години. За съжаление те рядко могат да бъдат видени, тъй като живеят дълбоко в океанската вода.

    2. Мантиева акула

    Мантиевите акули са най-старите видове акули в света, които все още съществуват, но рядко могат да бъдат забелязани. Тя не е много развита, което обяснява и вида й – тя прилича повече на голяма змиорка. Точно както акулата гоблин, мантиевата акула обитава дълбоките и мрачни участъци на океана, което кара някои скептици да вярват, че съществуването им е просто мит.

    3. Adrias davidianus или така нареченият Китайски саламандър

    Той е най-голямото земноводно животно в света, достигайки до 180 см. дължина. Китайският саламандър е от семейство Cryptobranchidea, което населява Земята от 170 милиона години. Той е критично застрашен от изчезване вид, тъй като замърсяването на водите и глобалното затопляне унищожават хабитата му. А освен това, това земноводно се счита за деликатес в Китай.

    4. Алигаторова костенурка

    Не бихте искали да се доближите до нея, тъй като ухапването може да бъде доста болезнено. Алиаторовата костенурка обитава Америка и е от семейство Chelydridae, което населява планетата ни от 72 милиона години. Някои костенурки достигат до 180 килограма, което ги прави най-тежките сладководни в света.

    5. Медузи

    Медузите са най-старите живи същества на тази планета. Учените предполагат, че са обитавали океаните през последните 700 милиона години. Те могат да бъдат открити на различни дълбочини в океана, грациозно движейки се във водата.

    6. Птицечовка

    Птицечовката е странно изглеждащо животно, което има вид едновременно на патица, бобър и видра. Счита се, че обитават Земята от повече от 170 милиона години.

    Джонбенет Рамзи – най-популярното неразрешено убийство на 90-те години

    Джонбенет Рамзи е родена на 6.08.1990 година в Атланта, Джорджия. Като дъщеря на богат бизнесмен, 6-годишната Джонбенет участва в множество конкурси за красота, преди да бъде открита мъртва в дома си в Колорадо на 26.12.1996 година. Все още неразрешено, нейното убийство е едно от най-популярните полицейски разследвания на 90-те години. До ден-днешен никой не е обвинен за убийството на Джонбенет, а случаят остава отворен за разследване десетилетия след смъртта на малката красавица.

    Джонбенет Рамзи

    Кръстена както на баща си Джон Бенет, така и на майка си Патриша, Джонбенет Патриша Рамзи е по-малкото от двете деца в семейството. Тя е красиво момиченце, което обожава да бъде под светлините на прожекторите – само на 6-годишна възраст тя е печелила няколко титли от конкурси за красота. Нейната очарователна усмивка, блестяща руса коса и безброй невероятни костюми я превръщат в центъра на вниманието, където и да отиде. Бащата на Джонбенет е изключително успешен и богат бизнесмен, а майка й също е била кралица на красотата – през 1977 година Патриша Рамзи става Мис Западна Вирджиния. В луксозната къща на семейството има всичко, което да осигури на Джонбенет и по-големия й брат един щастлив живот.

    На 26.12.1996 година сутринта, малко преди 6 часа сутринта, Патриша Рамзи се обажда в полицията от дома си. Тя твърди, че дъщеричката й е била отвлечена през нощта. Освен това, тя споделя, че на стълбите открива писмо от 3 страници, на което пише, че от тях се иска да предадат точно 118 000 долара, за да спасят дъщеря си. Полицията пристига в дома на Рамзи, заедно с много от семейните им приятели, които необезпокоявано се движели в имота. След като престъпниците не се обадили в часа, в който обещали да звъннат за подкупа, полицаите предложили на Джон да огледа големия си дом за някакви следи от момиченцето. Бащата се отправя към мазето заедно със свой приятел и там открива тялото на дъщеря си. Черепът на момиченцето е разбит, тя е била сексуално насилена и удушена с ръчно направена гарота. Според доклада на съдебния лекар, официалната причина за смъртта на Джонбенет е задушаване, а смъртта й е класифицирана като убийство.

    Родителите на Джонбенет – Джон и Патси Рамзи

    В къщата на Рамзи няма следи от влизане с взлом, а и освен това, домът им е толкова голям, че човекът, който е убил малкото момиче трябва добре да е познавал всички врати в къщата, за да може лесно и тихо да открие спалнята на Джонбенет в толкова късен час и да я отнесе в мазето, без да събуди останалите членове на семейството.

    Според някои, след откриването на тялото на Джонбенет, следват множество грешки от страна на полицията. Мазето, в което било открито тялото на момиченцето не било изследвано обстойно още същия ден, а родителите не били разпитани веднага и поотделно.

    През следващите 4 години единствените заподозрени били родителите на Джонбенет. От момента на откриването на тялото й, има две основни теории за случилото се – или Джонбенет е била убита от родителите си или е била убита от брат си Бърк (9-годишен по това време) и Джон и Патси организират фалшиво отвличане, за да прикрият извършеното, карайки всички да вярват, че външен човек е убил детето им.

    Бърк, Патси и Джонбенет Рамзи

    Доказателствата карали обществото и полицията да смятат, че Рамзи действително са виновни. На първо място, бележката, която Патси открила, била прекалено дълга за бележка, в която се иска откуп. Тя била твърде загадъчна и специфична, написана на лист хартия, който принадлежал на семейството. Почеркът от бележката имал доста сходства с почерка на Патси Рамзи. Върху тиксото, с което била обвита Джонбенет били открити фибри, които съвпадали с дрехите на майка й. Освен това, имало множество несъответствия в историите на двамата родители и за обществото те наистина били виновни за убийството на дъщеря им.

    През декември 1999 година съдебните заседатели в Болдуър гласуват и обвиняват Джон и Патси Рамзи за предполагаемата им роля в убийството на дъщеря им. Въпреки това, щатският съдия решава да не повдига обвинения срещу двамата родители. Семейството се премества обратно в Атланта и публикува мемоар, наречен „Смъртта на невинността“ през 2001 година, чрез който искат да се противопоставят на медиите, за които твърдят, че са съсипали живота им.

    Патси Рамзи умира няколко години по-късно от рак – на 49-годишна възраст. Джон изгубва цялото си богатство, а през 2016 година братът на Джонбенет – Бърк изненадващо за всички се появява в „Шоуто на д-р Фил“, прекъсвайки 20-годишното си мълчание по случая с Джонбенет, но не изнася никакви нови доказателства за смъртта й.

    Безброй много книги, документални филми и криминални епизоди са представяли своите теории за убийството на Джонбенет. Майката, бащата, братът, местният сексуален насилник (Гари Олива), електроинженерът (Майкъл Хелгот), учителят (Джон Кар), домашната помощница (Линда Хофман) и дори градският Дядо Коледа (Бил Макрейнълдс) – всички те са били заподозрени в един или друг период от разследването. Никой обаче не е обвинен.