В съзнанието на съвременния човек историята се свързва със смели и силни мъже – и, съответно, с нежни и слаби жени. И на много хора им се струва, че тази гледка в миналото се срещала винаги и навсякъде. Но, за добро или лошо, както всяка идеализирана картина, и тази е доста примитивна. В действителност всичко било доста по-различно.

В миналото се срещали жени, които учудвали с лидерските си качества, войнственост и безстрашие. Достатъчно е да си спомним такива исторически фигури като царица Будика, Жана д`Арк, Катерина Медичи, кралица Елизабет І, императрица Екатерина Велика и много други.

В Средновековието представителките на нежния пол от благородни семейства трябвало да служат като „надежден тил“ за съпрузите си – в най-широкия смисъл на думата. Особено когато мъжете по една или друга причина напускали семейния замък за определено време. (Измишльотините за металните „пояси на целомъдрието“ ги оставяме на съвестта на сексуалните фантазьори от ХІХ век). Задълженията на жената през този период включвали грижи за замъка или двореца, слугите и васалите. Събирането на данъци, паричните въпроси, кореспонденцията с държавни чиновници и съдии – всички тези дела често лягали изцяло върху слабите плещи на благородните дами.

Понякога ситуацията съвсем се влошавала. Докато съпругът на такива жени бил далеч по важни дела: в кралския дворец, на кръстоносен поход или поклонение в Светите земи, се случвало селяните да въстанат или съседите да обсадят замъка. Какво трябвало да прави в такъв случай благородната дама? Съвсем логично: да вземе оръжие, да облече броня и със силни думи да изпрати на бой васалите и слугите си. А понякога и лично да ги предвожда – винаги е подходящо да се демонстрира кой командва на съответната територия.

Понякога отсъствието на съпруга било от полза за жените. Например, Матилда де Браоз (1155-1210), представителка на един от най-силните английски родове по уелската граница през XIII век, многократно разширила земите си във войни си с уелсците. Съпругът й, който бил верен рицар на крал Джон Безземни, постоянно бил в двора на краля или го придружавал при пътешествия до Ирландия. По принцип, бароните покрай британско-уелската граница били опитни воини и непрекъснато воювали с цел да откъсват земи от Уелс. Матилда била достойна представителка на този войнствена прослойка дори на външен вид: висока, красива, умна, храбра и енергична жена. Войната наистина не е занимание за жени – но тя редовно се опитвала да опровергае тази стара истина. Докато съпругът й отсъствал, завоювала по-голямата част от Уелс. После започнала вражда с краля, който заповядал да бъде умъртвена чрез гладна смърт заедно със сина й в замъка Корф. Именно всеобщото възмущение на рицарите от това събитие станало конкретният повод кралят да бъде принуден да подпише през 1215 г. прочутата „Магна харта“ – която и до днес ограничава кралската власт. Така Матилда де Браоз останала завинаги в историята.

Независимо, че нежният пол рядко участвал в битки, и тук имало различни случаи. Например, през 1119 г. кралят на Англия Хенри І обсадил френския замък Бретьой (същия, където по-късно Шарл Перо заселил Котарака в чизми). И бързо получил стрела от арбалет от защитничката на замъка – собствената му дъщеря Юлиана. Все пак замъкът бил превзет, а кралят отнел от дъщеря си лъвския дял на имуществото й в Нормандия.

Средновековните войни били бедствие за слабия пол. Екстремните условия често коренно променяли обичайния начин на живот. Например, стотина години по-рано никой нямало да обърне внимание на думите на момичето Жана от бедно селско семейство – когато тя заявила, че ще освободи Орлеан от английската обсада, ще коронова дофина Шарл и ще прогони английските окупатори от Франция. Ако след тези думи малката Жана д’Арк имала късмет, щяла просто да бъде изпратена в най-близкия манастир.

Но в хода на Стогодишната война всичко било възможно. Най-мощната държава на Средновековието била разрушена. Кралят загубил столицата, благородниците късали територии от страната и създавали собствени „кралства“. Бургундският херцог бил безразличен към съдбата на бъдещия френски владетел; няколко години по-рано той сключил споразумение с Англия и сега, потривайки длани, делял Франция с англичаните. Така предстоящата катастрофа принуждавала французите да обърнат внимание дори на думите на едно селско момиче. А и това, че жена предвожда армия от местни земевладелци, не можело да изненада никого през Средновековието.

Все пак, независимо, че Жана д`Арк станала национална героиня, французите не призовавали жени в армията. Затова пък от другата страна на Пиренеите се случвало дамите масово да вземат мечове, за да се бият срещу… французите. През 1284 г. френският крал Филип III получил благословия от Католическата църква за кръстоносен поход срещу кралство Арагон. Основание за това станала активната борба за власт над Сицилия – голям търговски център. Така през 1285 г. една дама от град Пералада (Каталония) с щит и копие в ръце успяла да плени рицар от френската армия.

Хрониките от периода на албигойските кампании също често споменават жени от Лангедок, които се биели срещу кръстоносците. Според легендата, прославеният Симон дьо Монфор бил убит в околностите на Тулуза с изстрел от катапулт, който бил зареждан само от жени. Въобще, често в продължителните и тежки битки участвали почти всички, без да се прави разлика между мъже и жени.

Но, все пак, се знаело, че това е нещо извънредно. Така или иначе, войната не е занимание за жени.

Наскоро в мрежата се появи трейлърът за филма „Едно вдишване“, който ще излезе през март 2020 г. Това е първият руски игрален филм, заснет в открито море на големи дълбочини. Лентата е базирана на историята на Кралицата на фридрайвинга, Наталия Молчанова, която изчезна през 2015 година.

Решихме да си припомним кои други от известните исторически личности изчезват без следа на върха на славата. Може би пък да предложим още няколко интересни теми за сценаристите.

Наталия Молчанова

Тя е известна в целия свят като „Кралицата на фридрайвинга“ („Freediving“ е гмуркане на дълбочина без специално оборудване и кислородна бутилка). Наталия влиза в световната история на спорта, след като започва да се занимава с фридрайвинг на 40-годишна възраст, опитвайки се да намери начин да се справи с депресията след развода.

След година тренировки Наталия печели първото си първенство, а пет години по-късно поставя световен рекорд – тя става първата жена в света, която успява да се гмурне на дълбочина над 100 метра с едно поемане на въздух. Наталия става световна шампионка 22 пъти и поставя 41 световни рекорда, сред които – да задържи дъха си повече от 9 минути!

Тествайки себе си, тя разработва своя собствена методика на обучение, при която се обръщало голямо внимание на психологическото състояние – тя се научава да преодолява ограниченията на мозъка и да увеличава възможностите на човешкото тяло. Това се доказва и от успехите на сина й Алексей, който продължава работата си и в момента ръководи Руската федерация по фридрайвинг. Наталия и Алексей Молчанови са първите руснаци, които се гмуркат през арката на Синята дупка на един дъх, заедно.

Изчезване

На 2 август 2015 г., по време на поредното гмуркане край остров Ибиса, Наталия изчезва. По време на тренировките по фридайвинг Молчанова се откъсва от своите спътници, очевидно изпаднала в силно подводно течение при гмуркане със задържане на дъха на 30-40 метра.

Намиращите се във водата фридрайвъри и хора на спасителния катер видели момента на нейното изплуване на около 60 метра от мястото на гмуркането, след което Наталия бързо изчезнала под водата. Опитите незабавно да я открият с катера или с водолази, били неуспешни.

Следващи претърсвания са извършени в светлата част на деня и в следващите дни, но на 4 август Наталия е обявена за мъртва, а на 7 август търсенето й е прекратено.

Антоан дьо Сент Екзюпери

Както е известно, френският писател е бил и професионален пилот. По-скоро, той е преди всичко пилот, който просто се увлича по литературата, докато се възстановява от черепно- мозъчна травма. Въпреки факта, че е ранен по време на самолетна катастрофа, той все пак се връща в авиацията и става пилот на компанията Aeropostal, която доставя поща до северния бряг на Африка по линиите Тулуза-Казабланка и Казабланка-Дакар. Първата си творба – романът „Южна поща“ – той пише на самата граница на Сахара, докато работи като началник на междинната станция Кап-Джуби. И тогава започва Втората световна война.

Сент-Екзюпери прави няколко бойни полета, предложен е за наградата „Военен кръст“, стига до неокупираната част на страната, а след това в Ню Йорк, където през 1942 г. създава известната книга „Малкият принц“.

През 1943 г. трудно, но отново бива зачислен в бойна част, овладявайки пилотирането на новия високоскоростен самолет P-38 Lightning. За събитията от онези години той ще напише:

„Сегашният ми живот – закуска в шест сутринта в трапезария, палатка или стая, избелена с вар, полети на надморска височина от десет хиляди метра в свят, забранен за хората – предпочитам непоносимото алжирско безделие … Избрах работа на максимални обороти, тъй като винаги трябва да се раздавам докрай, няма да отстъпя. Бих искал само тази гнусна война да приключи, преди да изгоря като свещ от полъха на кислород. Имам какво да правя и след това. “

Изчезване

На 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери тръгва от летището в Борго на остров Корсика за разузнавателен полет и не се завръща. За повече от 50 години този полет е последният известен факт от обстоятелствата около неговото изчезване. До 1998 г. някъде в близост до Марсилия рибар извадил от морето гривна със запазена гравюра: „Антоан“, „Консуело“ (това било името на съпругата на писателя) и „с /о Рейнал и Хичкок, 386, 4-ти авен. Ню Йорк САЩ. „Това бил адресът на издателството, което публикува книгите на Сент Екзюпери.

По-късно в същия район били открити и останките на самолет – те били разпръснати в ивица с дължина километър и ширина 400 метра. Един от фрагментите на пилотската кабина потвърждава, че това е самолетът P-38 Lightning със същата модификация, с която летял Екзюпери.

Появили се много версии – от ветераните на Луфтвафе, които приписвали на себе си свалянето на самолета, до дезертьорство и дори самоубийство на депресирания писател. Но не са открити останки от Сент-Екзюпери, както и следи от стрелба по самолета, така че изследователите са склонни да предполагат, че катастрофата е от неизправност на самолета.

Във всеки случай, останките от самолета вече са в Музея на авиацията и космонавтиката в Льо Бурже, а тайната на изчезването на известния писател все още не е разкрита.

Шон Флин

Шон Флин, бившето въплъщение на холивудската мечта – зноен красавец със страхотна фигура и искрящо бяла усмивка, дълго време живеел в сянката на баща си – известният американски актьор Ерол Флин. Той се опитвал убеди хората, че заслужава признание не само защото е „син на Ерол“. Точно поради тази причина той решава да се пробва в друга област – във фотографията.

Снимките му с охота били отпечатвани от най-популярните вестници и в резултат на това Шон получава работа като фоторепортер на свободна практика в Time.

Изчезване

В началото на април 1970 г. Флин заедно с колегата си журналист Дан Стоун заминават на екскурзия до Камбоджа. Мъжете събрали много интересни материали за пресата, но скоро загубили контакт и за по-нататъшната съдба на Шон  има само догадки.

Според една от версиите, на един от контролните пунктове Шон и Дан са били спрени от червените кхмери и екзекутирани година по-късно. Според друга – той бил видян в Мексико – приличал на клошар и бил в състояние на крайно изтощение. Във всеки случай тялото на Шон така и не било намерено, въпреки всичко, той бил официално обявен за мъртъв.

Още известни личности, които внезапно изчезнаха на върха на славата

Автор: Десислава Михалева