Древната Римска империя, разпростряла се на обширни пространства, се прочула не само с военните си успехи, но и с голямото си внимание към естетиката, модата и красотата на човешкото тяло. Но за разлика от древните гърци, които наблягали предимно на гимнастиката и физическите упражнения, римляните използвали съвсем различни средства. Сложните бижута и прически, както и разнообразната козметика още в онази епоха били естествена част от ежедневието. С тяхна помощ мъжете и жените от Древен Рим се грижели за себе си, за да се съобразят с модните тенденции на своето време.
На първия етап от развитието на древната римска цивилизация, тоест в епохата на Републиката (509-27 г. пр. Хр.), римляните се отнасяли доста сдържано към украшенията. Строги закони против разкоша не позволявали да се проявява страст към златото и бижутата – но многобройните военни успехи на Рим осигурили приток на богата плячка, което значително повлияло и върху модата. В ерата на империята (от 27 г. пр. Хр. до 476 г. сл. Хр.) златарските занаяти в Рим достигнали своя връх, а мъжете и жените вече можели свободно показват своите украшения.
Асортиментът от мъжки украшения в Древния Рим дълго време се ограничавал до прости метални пръстени с печат, които обикновено се носели на безименния пръст на лявата ръка, както и до брошки или копчета с чисто практически функции. В по-късен период показният разкош излязъл на мода, мъжете започнали да украсяват ръцете си със златни пръстени с полускъпоценни и скъпоценни камъни, върху които били врязани художествени орнаменти и фигури.
Украшенията на римлянките били толкова разнообразни, че и до днес предизвикват завист сред съвременните жени. Всички те показвали социалния статус на жената, нейното положение в обществото. Само аристократките имали възможност да носят златни украшения и скъпоценни камъни, докато обикновените жени се задоволявали със стъклени мъниста, обеци и гривни от евтини метали. За най-скъпи и ценни се смятали изумрудите и перлите, които били наричани „сълзите на нимфите“.
Често жителките на империята слагали по няколко обеци на всяко ухо, за да демонстрират високото си положение и богатство. Е, ако сравним това с положението днес, изглежда римляните били прави, когато казвали: „Времената се менят – нравите не!“
Шиите на римските жени били украсени от най-различни колиета и верижки – със и без висулки. Бижутерите от големите градове на империята постигнали съвършенство в производството на тези аксесоари с най-невъобразими форми. Изящните женски ръце били украсени с пръстени и гривни, които се носели не само на китките, но и на рамото. Гривните за крака също били често срещани.
Достигналите до нас гребени и сега поразяват с изящната си изработка от слонова кост и други материали. Често върху тях били изобразявани чрез резба цели сцени от известни митове и поетични творби. Всичко това било част от грижите за прическата, на която се отделяло голямо внимание.
Прическите, които се носели в древен Рим, са добре известни благодарение на многото запазени скулптурни портрети на известни пълководци, политически фигури и видни матрони от различни епохи. И мъжете, и жените отдавали голямо значение на грижата за косата. Заможните граждани на Рим дори имали специални роби, които трябвало да поддържат прическите им. Тяхната мода им се променяла с времето.
Отначало мъжете носели дълги и сплъстени коси, както и бради, които се считали за признак на мъжественост – също както при древните гърци. Обаче към ІV век. пр. Хр. прическите станали по-къси и опростени. Във всеки град имало бръснарници, а самата брада се превърнала в символ на траур или бедност. Мъжете с богатство и по-високо социално положение обръщали голямо внимание на бръсненето. Първото бръснене се извършвало на 21-годишна възраст и по този случай организирали празнично пиршество.
През ІІ век сл. Хр., благодарение на императорите, дългите вълнисти коси отново станали модни. Но само след около век основната модна тенденция отново били късите прически, създаващи впечатление за плешива глава. Този външен вид бил смятан за строг, мъжествен и достоен. (Как да не се сетим отново за нашето време?).
Модата на женските прически в древен Рим се променяла доста често. Отначало това били обикновени плитки на тила, украсени с панделки, гребени, фиби за коса и други аксесоари.
С течение на времето фризьорството се развило и прическите станали толкова сложни, че направата им изисквала помощта на няколко робини. Една от тези прически била популярната в имперската епоха „тутулус“, която се състояла от много къдрици, закрепени на телена рамка.
За да се запази прическата по-дълго време, често се използвала специална козметика. Популярни в Древния Рим били и боите за коса, получени от естествени материали. Римлянките обичали нюансите в русо, червено и червено, както и светлосиньо. Манията на жените за боядисване на косите достигнала по едно време такива размери, че това направо било забранено. Но матроните редовно пренебрегвали забраната, така постепенно всички я забравили.
Римлянките активно използвали и козметика. Още тогава нейната гама била невероятно разнообразна и включвала продукти за коса, парфюми и ароматни масла, хигиенна и декоративна козметика. Най-високо била ценена тази от Египет: смятало се, че египетските кремове и масла имат магически свойства.
Жените в Древния Рим често правели маски за лице, за да възстановят еластичността на кожата. Използвали и грим: започвали с белила, които покривали лицето, гърдите и раменете, тъй като загорялата кожа не била харесвана. След това се нанасял руж, а веждите се подчертавали със сажди. Такъв грим, разбира се, не би могло да се нарече естествен. В римската литература можем да прочетем много подигравателни забележки за подобни „красавици“, които обикновено били или възрастни жени, или проститутки.
