Още
    Начало Блог Страница 60

    Византийският дромон

    Римските военни кораби с 2 и 3 реда весла – либурни и триреми, доминирали в Средиземно море чак до последните векове на Римската империя (IV-V в. сл. Хр.).

    През 323 г. император Константин Велики с помощта на 200 либурни разгромил  флота на метежника Лициний, състоящ се от 350 триреми. Поражението на този грандиозен флот може да бъде признато като финал на блестящата кариера на триремата по морските бойни полета. Оттогава вече никой никога не построил гребни кораби с 3 реда весла. Така историята на морската мощ в Средиземноморието, описвайки пълен кръг през хилядолетията, се върнала отново към малките маневрени едноредови кораби.

    Два века по-късно, през VI в. император Юстиниан Велики поставил модифицирания триаконтор (кораб с 30 весла в един ред) в основата на военноморския флот на Византия. Този кораб бил наречен „дромон“ (гр. „бегач“).

    Византийския флот от дромони, отблъскващ нападението на Русия върху Константинопол през 941 г. Снимка: Уикипедия

    Завръщането на ромеите към такива скромни кораби било заради малките разходи и лесната поддръжка – по онова време те нямали достойни противници в Средиземно море. Византия през VI век водела главно сухопътни войни с опасния си източен съперник – Персия, управлявана от династията на Сасанидите.

    Първоначално дромонът бил открит кораб – тоест, без палуба, гребен кораб с един ред гребла и подвижно платно (което можело да се сваля).

    След известно време обаче ситуацията се променила. Византия станала по-силна и във военно, и в икономическо отношение, а от юг се появила нова заплаха – арабите. Те бързо окупирали източното средиземноморско крайбрежие и получили достъп до огромните флотове на крайбрежните градове. Поради тази причина византийският флот претърпял същата еволюция, както гръцкият през VIII-VII век пр. Хр. Корабите с един ред весла не гарантирали надеждна защита на Егейско море и Константинопол от морска заплаха. Затова византийците разширили дромона и го направи двуредов, а едноредовите кораби останали известни като „монери“ или „галери“.

    Дромоните се превърнали в безпалубни двуредови 100-гребни кораби (по 25 гребла на всяко ниво от двете страни, получили 1-2 мачти с коси „латински“ платна и станали главните кораби на византийския флот. Вместо плътна палуба, те имали три пътеки, издигнати над гребците: от всяка страна и една централно, минаваща по оста на кораба.

    Реконструкция (отгоре) в мащаб 1:10 на корпуса на дромон, в Музея за древно мореплаване , Майнц. Снимка: Уикипедия

    По-късно, през VII-XV в., дромоните били многократно модифицирани и променяни, като се разделили на 3 разновидности – „усиако“, „памфилос“ и собствено дромон. Имало още и кораб „хеландия“, за което название се предполага, че е другото име на дромона.

    Името „усиако“ идва от гръцката дума „усия“ – отряд от 100 души. На долното ниво се намирали 50 професионални гребци, които гребели постоянно. Другите 50 били войници, заемали горното ниво и гребели само по време на поход. По време на битката те прибирали греблата и изпълнявали функции на морски пехотинци – обстрелвали врага и влизали в ръкопашен бой.

    Памфилосът бил подобен на усиако, но имал екипаж до 160 души.

    Най-големият кораб, самият дромон, имал на борда си 200 души. От тях 150 били гребци, разпределени по следния начин: 50 на долното ниво – по един човек на гребло и 100 на горния слой, по 2 гребци на всяко гребло. Другите 50 били морски пехотинци.

    И трите модификации на дромоните имали като цяло сходна конструкция. Страничните палубни проходи и пейките на гребците били защитени от подвижни щитове. Греблата излизали навън през отвори в бордовете. Дромоните били оборудвани с носови тарани, но византийците залагали главно на мощните метателни машини и „гръцкия огън“.

    Предполага се, че когато арабите през 717 г. нападнали Константинопол и корабите им били изгорени с „гръцки огън“, главна роля за това изиграли именно дромоните.

    Няма много достоверна информация за тяхното бойно използване, но някои интересни подробности могат да бъдат събрани от споменавания в различни хроники:

    „На единадесети юли при Константинопол пристигнаха с десет хиляди кораба росите, наричани още дромити, те произхождат от франките. Срещу тях тръгна патриций с всички дромони и триреми, които бяха в града. Когато росите се приближиха до Фарос, патрицият внезапно ги нападна. Той беше начело със своя дромон, разпръсна редиците на корабите на росите, изгори много от тях с огън, а останалите обърна в бягство. Дромоните и триремите, които го последваха, довършиха разгрома, потопиха много кораби заедно с екипажите им, мнозина бяха убити, още повече плениха“.

    „Когато хеландиите бяха подготвени, морето стана спокойно – в противен случай на гърците би било неудобно да стрелят с огън. И така, като се разположиха сред руския флот, те започнали да хвърлят огън около себе си. Виждайки това, русите започнаха да скачат от корабите в морето, като предпочитаха  да се удавят във вълните, отколкото да изгорят в пламъка. Други, обременени с брони и шлемове, потъваха в морето, трети се държаха над водата, но горяха дори насред морските вълни. Руските кораби обаче се спасиха в плитчините, защото бяха малки, а гръцките хеландии не можеха да навлязат там поради дълбокото си газене“.

    Дромонът вярно служил на Източната римска империя – Византия, чак до падането й през 1453 г.

    Правила, които ще спасят живота ви – част 2

    Продължаваме с нашите съвети, които ще ви помогнат да се справите, ако изпаднете в кризисни ситуации. И не си помисляйте „На мен това няма да ми се случи“, защото точно такива хора изпадат в подобни ситуации.

    Ако сте ранени от остър предмет, не го изваждайте от раната.

    Ако извадите остър предмет, заседнал в тялото, това ще ускори загубата на кръв, пише Томас Мей. Вместо това се опитайте да покриете раната и направете всичко възможно, за да спрете кървенето, докато получите квалифицирана медицинска помощ.

    Повечето въздушни катастрофи се случват през първите три минути след излитане и в рамките на осем минути преди кацане на самолета.

    Санет Шах пише, че авиационната сигурност се придържа към правилото „+ 3 / -8“, което призовава хората да бъдат най-бдителни веднага след излитането и непосредствено преди кацането – 80% от въздушните катастрофи се случват тогава. По-добре е да използвате това време, за да се концентрирате и да запомните къде се намират аварийните изходи, вместо да се насочите към филм или аудиокнига.

    Повечето смъртни случаи при битовите пожари се дължат на отравяне с дим, а не от изгаряния.

    Харш Шарма съветва в този случай да се наведете по-близо до пода, за да вдишвате възможно най-малко дим.

    Ако сте ранени на обществено място, изберете един човек и потърсете конкретна помощ от него, за да избегнете ефекта на външни наблюдатели.

    Шарма обяснява добре проучения психологически феномен, поради който тълпите от хора не могат да помогнат на някого, защото всички мислят, че някой друг ще дойде на помощ. Ако не сте твърде ранени и можете да се обадите за помощ, изберете някой от тълпата и се свържете директно с човека. Така е по-вероятно да получите помощ.

    Ярък фенер може да бъде най-доброто оръжие срещу нападател.

    Вместо да носите газов спрей или оръжие, достатъчно е да вземете със себе си много ярък фенер, който ще неутрализира агресора не по-малко ефективно, смята Санет Шах. Ако някой, изглеждащ заплашително, се приближава към вас, светлината с мощност от 300 или повече лумена, насочена в очите (особено през нощта), ще ви даде възможност да се скриете. И ако сте преценили неправилно ситуацията, никой няма да пострада и ще избегнете неприятности.

    Ако се изгубите, докато се разхождате сред природата, опитайте се да намерите път, заграждение или поток.

    Потокът от вода винаги тече надолу по склона и неизбежно се влива в по-голям поток или водизточник, съветва Джон Миксън. Заграждението би ви отвело до път, а той до сгради или населено място.

    Използвайте презервативите като резервоар за вода.

    Презервативите са изненадващо гъвкави. Както отбелязва Джанис Батевикс, можете да се възползвате от това, ако изведнъж спешно се нуждаете от голям резервоар за вода. Те могат да поемат около галон вода. Презервативите могат да се използват и за защита от вода – като еластичен калъф за кибрит или уоки-токи. Имат и много други приложения, като например лупа, за фокусиране на слънчевата светлина и запалване на огън.

    Ако разучите пътя за излизане, няма да се объркате в случай на екстремни обстоятелства.

    Когато местните власти изпращат сигнали за бедствия до обществеността, много от тях остават на място, дори когато са призовани да се евакуират. Потребителят Джон Юинг обяснява, че психолозите наричат ​​това явление „отклонение от нормалността“. Това се отнася за склонността на хората да вярват, че всичко ще се получи, дори ако те наистина са застрашени. Юинг казва, че човек може да излезе от цикъла на отклонение от нормалността чрез предварително локализиране на спешни изходи на обществени места, като кина или ресторанти. Ако психически се подготвите за действия в опасна ситуация, тогава няма да се объркате.

    Правила, които ще спасят живота ви – част 1

    „Дойдох, видях, победих!“

    Лятото на 47 г. пр. Хр. в Рим било тревожно. Започвала нова сериозна война. Цар Фарнак, владетел на Боспорското царство и син на големия враг на Рим, Митридат Евпатор, стоварил с кораби армия в Мала Азия и разбил войската на римския управител Домиций Калвин при малоазиатския град Никопол.

    Междувременно Гай Юлий Цезар, за втори път назначен за диктатор и, следователно, отговорен за сигурността на държавата, бил в Египет, където се разхождал с Клеопатра на кораби по Нил.

    Но той вече разбирал много добре, че трябва да се върне в Италия. Нещата не можели да чакат. Обаче едно семпло завръщане от Египет щяло да предизвика неудобни въпроси и доста упреци – неговите лаври на победител вече увяхвали. Нужен му бил успех – бърз, впечатляващ, който да накара римляните да забравят любовната му авантюра в Египет. Тогава на хоризонта се появил Фарнак.

    И в края на август 47 г. пр. Хр. в Рим гръмнала радостна вест: боспорския цар Фарнак бил разгромен. Победата на Цезар при град Зела била лесна и бърза, спечелена сякаш без много усилия.  Той използвал максимално успеха си. В писмо до един от приятелите си – Матий, написал: „Дойдох, видях, победих“. Тази фраза веднага станала крилата и я изписали върху щита, който Цезар носел по време на триумфалното си завръщане.

    Най-подробният и надежден източник за войната с Фарнак – „Александрийската война“, е написана от един от висшите офицери на Цезар. Нейният автор, като професионален военен, се стреми да представи събитията с пълна точност.

    На първо място, той веднага изтъква, че заплахата от Фарнак била сериозна. Неговата армия, наброяваща най-малко 30 хиляди души, имала силно ядро ​ветерани, които вече били спечелили 22 битки. Самият цар Фарнак се оказал способен пълководец и дипломат. Отначало той избягвал битка, страхувайки се от трите римски легиона, с които управителят на Азия Домиций Калвин разполагал. Но при Никопол в Мала Азия Фарнак победил Домиций в ожесточена битка. Един римски легион бил унищожен почти напълно.

    Такава била ситуацията в средата на юли, когато пристигнал Цезар. От Египет той водел само VI-ти легион, в който останали по-малко от хиляда души. Трябвало да разчита на изненада, маневреност, на опита на легионерите и, разбира се, на късмет. Цезар просто нямал друг избор. Постепенно той успял да събере общо 5 разнебитени легиона с 15-16 хиляди пехотинци и известен брой конници. Ала всички тези части, с изключение на хиляда ветерани, се състоели от новобранци и били деморализирани от неотдавнашното поражение при Никопол. Армията на Фарнак била по-многобройна поне с около 10 хиляди войници. Но Цезар бързал, затова решил да влезе в битка.

    За негово щастие Фарнак бил в подобно положение – трябвало да бърза. Неговият заместник Асандр вдигнал бунт в тила му, като се надявал, че римляните ще оценят това и ще го поставят на трона.

    Настъпило утрото на 2 август 47 г. пр. Хр. Римските войски започнали да строят лагер на стръмен хълм при град Зела, като извели напред само един ред легионери за охрана на строителите. Хроникьорът пише: „Междувременно бойците на Фарнак със същата стъпка, с която слизали от своя хълм, започнали да се изкачват по стръмната височина срещу римляните“. Това било против всички правила и Цезар бил изумен – когато войската се изкачва нагоре, нейният устрем отслабва наполовина.  Не очаквайки подобна атака, той се оказал силно изненадан. Бързо трябвало да изведе легионите и да ги построи за сражение. Но за това просто нямало време, битката започнала, сред римляните настанала паника – и Цезар разбрал, че прекалено рано се е присмял на „варварина“.

    Сметките на Фарнак излезли верни и врагът му бил на ръба на поражението. Военната и политическа кариера на Цезар сякаш приключвала.

    Но на десния фланг ветераните от VI-ти легион започнали да отблъскват враговете надолу по стръмния склон. След това същото станало в центъра и на левия фланг. Тъпчейки се едни други, войниците на Фарнак хвърляли оръжията и се втурнали обратно към долината. Армията на Цезар започнала контраатака. Резервът, който се намирал в боспорския лагер, успял за известно време да задържи римляните, което позволило на самия Фарнак и част от конницата да избягат.  Цялата останала боспорска армия била избита или пленена.

    И така, победата, макар и непълна, все пак била спечелена. Сега Цезар можел да напише прочутото си писмо до Матий и да празнува понтийски триумф. Победителите не ги съдят.

    Обаче съдбата дала урок на Цезар, който той не научил. Фарнак се завърнал от бойното поле, но бил убит заради предателството на човек, комуто вярвал. Цезар не се вслушал в това предупреждение. До март 44 г. пр. Хр. и ножа на Брут оставали две години и половина. Вероятно след битката при Зела Цезар още повече повярвал в щастливата си звезда си, която го спасила дори при толкова трудни обстоятелства.

    Всъщност заслугата на Цезар в победата над Фарнак е по-малка от тази на неговите ветерани. Именно те победили избраните войски на Фарнак. Предимството, което царят на Боспор успя да си осигури в навечерието и по време на битката, било сведено до нула от изключително високия професионализъм и смелост на войниците от VI-ти легион, които успели да изтръгнат победата. В това отношение може да се позовем на мнението на такъв специалист по военните дела като Наполеон, който оценил победата над Фарнак като успех на „шепа храбреци“, направили почти невъзможното в ситуация, която изглеждала безнадеждна.

    А фразата на Цезар от писмото му до Матий останала във вековете: „Дойдох, видях, победих!“

    Рицарите: Ланселот Езерни

    Истинските, реални рицари се ръководели в своите действия, отношения, в поведението си по време на битки и сражения от определени идеали. Тези идеали се разпространявали сред европейските благородници освен чрез християнството, също и от рицарската литература. Създадените от нея герои били модели и образци за поведение. А сред тези образци най-прочут бил Ланселот.

    Сър Ланселот Езерни

    Ланселот е най-силният и прославен сред рицарите на Кръглата маса в замъка на крал Артур – Камелот. Най-добре историите за Камелот и рицарите на Кръглата маса са събрани и обобщени през ХV век от англичанина Томас Малори в неговия роман „Смъртта на Артур“ (издаден е на български).

    Според романа родителите на Ланселот са крал Бан и кралица Илейн, владетели на кралство Бенуик. При кръщението му дали името Галахад; впоследствие той кръстил така своя син.

    Кралят умрял, защото не понесъл предателството на свой роднина. Докато кралицата скърбяла по него, Галахад бил отвлечен от феята Вивиан, която живеела в близкото езеро. Кралицата помислила, че Ланселот е мъртъв и скоро отишла в манастир.

    Феята Вивиан нарекла момчето Ланселот и го отвела в подводния си замък, за да го отгледа като син. Затова го нарекли Ланселот Езерни.

    Когато пораснал, той попаднал в замъка Камелот, където се влюбил в кралица Гуинивер – съпругата на крал Артур, и тя му отговорила с взаимност. В името на своята Прекрасна дама той извършил много подвизи.

    Веднъж Ланселот бил на гости на крал Пелес, владетел на кралство Корбеник и пазител на Светия граал. Дъщерята на краля Илейн се опитала да съблазни Ланселот, но той, като гост на баща й, отказал такава „чест“. Но придворната дама Брузена омагьосала девойката, тя заприличала на Гуинивер и Ланселот се поддал на чувствата си.

    След известно време Илейн пристигнала в Камелот, което предизвикало ревността на кралица Гуинивер. Поради магиите на Брузена Ланселот отново прекарал нощта с Илейн. Гуинивер се ядосала на своя рицар и го прогонила.

    Земният рай (сър Ланселот в параклиса на Светия Граал) от Едуард Бърн-Джоунс (1890). Снимка: Уикипедия

     

    Ланселот полудял от мъка и се скитал одрипан в продължение на две цели години, като никой не можел да го познае. Другарите му от Кръгла маса напразно го търсели. Веднъж Ланселот попаднал в Корбеник. Макар да бил в шутовски дрехи, Илейн го познала и го излекувала със силата на Светия граал. Той останал при нея в замъка Блиант. А когато синът им станал на 14 години, Ланселот, по молба на приятелите си, се завърнал в Камелот и връзката му с кралицата се възобновила.

    Според друга версия на легендата, Ланселот само веднъж имал интимни отношения с Илейн, дъщеря на Пелеас, и никога повече не изневерил на Гуинивер.

    Ланселот беше идеалният влюбен – fin amant, тоест рицар, който е длъжен да обича само една дама, да жертва всичко за нея, дори живота и честта си.

    Томас Малори пише:

    „Защото вие сте най-учтивият от всички рицари на света, на всички дами и девици смирен слуга. Но има едно нещо, сър рицарю, което според мен ви липсва: вие не сте женен рицар, а не искате да се влюбите в някоя девица или благородна дама. Казват, че обичате кралица Гуинивер и, че тя ви е омагьосала така, че никога да не обичате друга жена, освен нея. Много хора в тази страна, и благородници, и простолюдие, тъгуват заради това“.

    Сюжетът за Ланселот се появява в Артуровия цикъл романи сравнително късно. В келтските източници, например, той отсъства.

    Разработва се в поемата „Рицарят на каруцата“ на Кретиен де Троа и романа „Ланселот“ на Улрих фон Цацикхофен (края на XII в.). Ланселот също играе повече или по-малко важна роля в редица по-малко значими романи.

    В прозаичен френски роман от ХІІІ век сюжетът за Ланселот е в центъра на историята; към него се адаптират историческите цикли с вълшебника Мерлин, търсенето на Светия Граал и смъртта на крал Артур.

    Така около 1215 г. бива създаден голям роман в проза за Ланселот, който стои в основата на многобройни варианти и редакции на почти всички европейски езици – немски (Улрих Фюетерер и неговите продължители), холандски, италиански, английски (където е и „Смъртта на Артур“ на Томас Малори), испански, португалски. Той за цели векове определя тематиката на европейския рицарски роман въобще.

    Всички обработки на сюжета за Ланселот в основната си част се съдържат в „Рицаря на каруцата“ на Кретиен дьо Троа. Така сюжетът на Ланселот в основната му част – възхваляването на изневярата спрямо църковния брак и на обетите за любовна вярност от страна на васал към кралица, се оформя при Кретиен де Троа, основателя и най-големия майстор на рицарската литература във Франция. „Рицарят на каруцата“ е написан, по намека на самия автор, с цел пропаганда на новия „куртоазен“ възглед за любовта.

    Ланселот убива дракон в илюстрацията на Артър Ракъм за приказките за крал Артур и рицарите от кръглата маса , съкратена от Льо Морт д’Артър от Алфред У. Полард (1917 г.). Снимка: Уикипедия

    Традиционните елементи на сюжета – ако изобщо има такива, губят своето значение в сравнение с новата тема за „романтичната“ изневяра.

    Във всеки случай индивидуалистичната и анти-християнска заостреност на сюжета личи доста ясно. Това се доказва от огромната популярност на сюжета в епохата на началото на краха на феодализма. Самият Данте Алигиери чрез Франческа да Римини прави препратка към Ланселот („Божествена комедия“, „Ад“, песен V, терцини 43–46).

    Елементът на протест срещу традиционните форми на християнската идеология и ежедневие в сюжета за Ланселот не се изплъзва на великия английски поет Алфред Тенисън (1809-1892): поетът на проспериращата викторианска буржоазия възприема и тълкува епизодите с Ланселот и Гуинивер като „срамни“, „греховни“и подкопаващи основите на обществото.

    Но, независимо от различните тълкувания, легендата за най-доблестния и храбър от рицарите на Кръглата маса и неговата велика любов продължават да ни вълнуват през вековете до ден-днешен.

    Невероятни технологии, които можем да очакваме скоро – част 1

    Човечеството непрекъснато се усъвършенства, подобрява живота си с помощта на нови технологии. Учените и изобретателите правят невероятни открития всеки ден. Много от тях са толкова полезни и оригинални, че може да станат реалност в обозримото бъдеще.

    Предлагаме две дузини технологии на бъдещето, които коренно ще променят живота ни през следващите десетилетия.

    Биохладилник

    Руският дизайнер Юрий Дмитриев предложи неочаквана, уникална концепция за хладилник. Изобретението му беше наречено „Bio Robot Refrigerator“. Устройството не прилича много на познатия ни хладилник. Той напълно е лишен от рафтове, отделения и врати. Контейнерът е напълнен с не залепващ биополимерен гел, който нежно държи продуктите.

    Биохладилникът е много икономичен, тъй като цялата консумирана електроенергия се ползва само за захранване на контролния панел. Биополимерният гел охлажда продуктите чрез енергията на светлината, която генерира. Гелът е без мирис, напълно безопасен. Основното предимство на биохладилника е неговата компактност. Устройството може да бъде окачено на стена или фиксирано към тавана.

    Дронове за ултра бърз 5G интернет


    Докато в някои страни мобилните оператори работят само в 4G мрежи, Google реши да разработи ултра бърз 5G интернет. Амбициозният проект е наречен Project Skybender. Основната характеристика на проекта е, че 5G Интернет ще се предава с помощта на дронове, захранвани със слънчева енергия. Очакваната скорост на трансфер е един гигабайт в секунда.

    Услугата ще работи на милиметрови вълни, тъй като настоящият обхват на мобилните комуникации е препълнен с оператори. Google трябва да реши проблема със съвместимостта на по-къси вълни с мобилен сигнал. Ако инженерите успешно се справят със задачата, в скоро време ще се появи невероятно бърза интернет връзка.

    Вечно съхранение на данни на 5D дискове


    Британски учени от Саутхемптън създадоха експериментален 5D диск за запис и съхраняване на информация. Дискът съхранява данни в пет измерения и може да съхранява информация за милиарди години. Малкият диск побира 360 терабайта данни. Не се демагнетизира, не се топи при нагряване до 1000 градуса. Очаква се в близко бъдеще 5D дискът да се превърне в познат начин за съхранение на данни.

    По време на запис, информацията се трансформира в три слоя нанодоти. 5D съответства на местоположението и размера на точките. Нано точки реагират на светлина и променят полярността та диска. За да го прочетете, е необходим поляризатор или микроскоп, който може да открие промяна в полярността на светлинния лъч. Британските учени записаха на 5D диск Библията, Всеобщата декларация за правата на човека, научните трудове на Нютон и множество друга информация.

    Инжектиране на кислород


    Американски учени от Бостънската детска болница са измислили микрочастици, които могат да доставят кислород в кръвта на пациента. Инжекциите на уникалните микрочастици ще спасяват живота на човек, който не е в състояние да диша. Използвайки този метод, учените успяха да наситят човешката кръв със 70 процента кислород.

    Въздушният мехур е затворен в капсула от липиди. Размерът на капсулите с кислород е 2-4 микрометра. Микрочастиците с капсули се суспендират в течност. Веднъж попаднали в кръвта на пациента, капсулите пренасят кислород към червените кръвни клетки.

    Подводни транспортни тунели


    Уникалната разработка принадлежи на норвежките учени. Необичайни подводни магистрали, разположени в плаващи тръби с голям диаметър, скоро ще се появят в Норвегия. Дълбочината на подводните тунели е 30 метра. Тръбите ще се прикрепят към огромни плаващи обекти. Очаква се плаващите мостове да решат транспортния проблем. Инвеститорите вложиха 25 милиарда долара в проекта. Планираната дата на пускане е 2035. Инженерите трябва да се справят с влиянието на външни фактори под формата на морски течения, силни ветрове и вълни.

    Биолуминесцентни дървета


    Група учени работят върху специална порода биолуминесцентни дървета, които ще светят в тъмното. Ако сухоземната растителност притежаваше ензима от светулки или медузи, тогава нощите биха били много по-ярки. Учените вече са създали малко растение, което свети през нощта. Сега е ред на дърветата.

    Телевизори на руло


    LG представи експериментален прототип на телевизор с гъвкав екран, който се навива на руло. Прототипът е базиран на полимерна LED технология. Други производители на електроника също работят в тази посока. Очаква се електрониката на бъдещето да стане невероятно преносима и гъвкава.

    Лещи за свръхчовешко зрение

    Лекар от Канада е готов да започне клинични изпитвания на бионични лещи, които могат да подобрят нормалното зрение три пъти. Новата леща е предназначена да подобри лещата на човешкото око. За инсталирането е необходима 8-минутна операция. Лещата се инжектира в окото със спринцовка. След 10 секунди лещата се изправя и заема позиция над естествената леща, като трайно подобрява зрението на пациента.

    Спрей за дрехи


    Дизайнерът Манел Торесот от Испания е разработил необичаен спрей за създаване на дрехи. Спреят се прилага върху всяка част на тялото. След изсушаване, тя може да бъде отлепена, измита и облечена отново, като обикновените дрехи. Спреят се състои от специални влакна и полимери, които правят тъканта еластична и издръжлива. С тази технология можете да създадете оригинални дрехи с уникален дизайн.

    Портрет по ДНК


    Американската студентка Хедър Хагбог е разработила технология, която ви позволява да създадете 3D портрет на човек, използвайки неговата ДНК. Прави впечатление, че американката е използвала в работата си ДНК проби, получени от дъвки и фасове. Тя въвела ДНК последователността в компютърна програма за 3D принтер. Резултатът е версия на външния вид на 25-годишен мъж в пълен размер.

    Мнозина от нас ползват чудесата на съвременните технологии без да съзнават, че живеят в мечтаното бъдеще. Обикновените удобства на които се радваме днес, само преди няколко десетилетия са били чиста фантастика. Днес вече не мечтаем, просто не много търпеливо чакаме следващите изобретения от фантастичните филми, да навлязат в живота ни.

    Невероятни технологии, които можем да очакваме скоро – част 2

    Светлата и тъмната сила на ефекта „плацебо“

    Един от най-интересните феномени в медицината е ефектът „плацебо“. За него вече са написани безброй статии, монографии, правени са най-различни изследвания – но и до ден-днешен не е напълно разкрит механизмът, по който действа.

    Най-общо казано, плацебо – това е лечебният ефект, който се получава, след като болният приеме таблетка или разтвор, или претърпи процедура, които сами по себе си не съдържат и не представляват никаква лекарствена и въобще медицинска ценност, но дават реален оздравителен ефект. Невинаги, разбира се – но в голяма част от случаите. Особено, ако лекарите кажат на пациентите, че им дават най-новото лекарство. И обясняват как то „действа“.

    Този чудодеен ефект бил открит за първи път през 1955 г. По това време Хенри Бийчър, анестезиолог от Бостън, с изненада отбелязал, че безполезните захарни хапчета или чаша чиста вода имат благоприятен ефект върху 35 процента от пациентите.

    Според медиците, тук няма никаква мистика: илюзията провокира напълно конкретни промени в мозъка. Учените дават на доброволци хапчета от обикновено нишесте, като ги уверяват, че това е мощно обезболяващо. И болката наистина се прекратява.

    Сканирането на мозъка показва, че невроните – нервните клетки, започват да произвеждат ендорфини в отговор на уверенията за ефективността на лекарството. Тези естествени наркотични вещества погасяват болката, като блокират нервните окончания. Но такова просто обяснение едва ли разкрива механизма на излекуването от реални болести. Ето две реални истории.

    „Лекарите диагностицираха леля ми със смъртоносна диагноза: „рак на щитовидната жлеза“ и дори определиха крайния срок: максимум още 3 месеца живот. И веселата 60-годишна жена за седмица рухна. Един съсед ме посъветва да отидем при лечител. Той прочете над нея някакви заклинания и каза, че е напълно здрава. Три месеца по-късно леля ми се яви на преглед: туморите ги нямаше! Оттогава са изминали шест години“.

    „Веднъж посетих сеанси на известен лечител във Филипините, който извършваше операции без скалпел, премахвайки тумори от тялото с ръце. Операцията, разбира се, изглеждаше като трик: ръцете на „хирурга“, масажирайки пациента, внезапно се оцветиха в кръв и след секунда в тях се появи някаква лигавица, която той бързо хвърли в кофата за боклук. „Извадих болестта от тялото ви“, обяви лечителят. По-късно в частно разследване обаче се оказа, че този лечител всъщност правил фокуси: неусетно изпод масата, на която лежи пациентът, изважда карантии от пуйки, пилета или крави. Но ето парадоксът: от 10 безнадеждно болни хора, с които пътувах до Филипините – с рак на стомаха, гърлото, мозъка, и които лекарите бяха осъдили на скорошна смърт, шестима все още живеят нормално“.

    Изследователите смятат, че хората с отслабена, възбудима нервна система са особено податливи на самохипноза. В историята на медицината е известен случаят с италианския лекар Фераус. Той излекувал болни от треска с обикновен лист хартия, върху който били написани само две думи: „Против треска“. Пациентът трябвало да откъсва по една буква от този лист хартия всеки ден. Когато всички букви били откъснати, човекът оздравявал.

    Самовнушението, обаче, е страшна сила и в обратен смисъл.

    Известна е историята за престъпник, осъден на смърт, на когото завързали очите и казали, че вените му са отворени и той кърви – и наистина чувствал как „кръвта“ му се стича по ръцете. Няколко минути по-късно той умрял, въпреки че по ръцете му разливали само топла вода.

    Едно племе от остров Тонга (югозападно от Тихия океан) имало вярване: този, който яде от закуската на вожда, се обрича на бърза смърт. И веднъж един от вождовете оставил част от храната си върху масата. Наблизо минавал туземец от друго племе, който не знаел поверието и изял храната. Когато му казали, че това е закуската на вожда и какво означава това, той започнал да се гърчи от болки в стомаха. Скоро умрял.

    В клиника по дерматология раздали крем на пациенти, които се оплаквали от акне. Казали им, че това е най-новото откритие на учените. След месец при онези, които твърдо повярвали в действието на чудодейното лекарство, броят на пъпките по лицата им намалели, а кожата им станала по-мека и гладка.

    Същия крем раздали на други пациенти. Но преди това те вече били опитали много мехлеми, които се оказали неефикасни. И вече не вярвали, че има лек против акнето. На тях новият „чудо-крем“ не помогнал – пъпките не само не намалели, а дори се увеличили.

    Това означава, че ако хората не искат да бъдат „програмирани“, никой нищо не може да им внуши. Тайните на самохипнозата не са напълно изяснени. Всеки човек има потенциал да се самолекува или унищожи, както физически, така и психически. Но не всеки може да го осъзнае. Ние съвсем погрешно вярваме, че не животът ни зависи от нас, а самите ние сме изцяло зависими от обстоятелствата.

    Разбира се, някои смятат всички знахари, които лекуват с плацебо, за шарлатани.

    Но щом резултатът е истински и реален, не е ли по-добре човек да бъде излекуван, пък макар и със самовнушение – вместо да остане болен или дори да умре?

    Пактът Молотов-Рибентроп

    Много изследователи смятат, че Пактът Молотов-Рибентроп е стратегическа грешка на Сталин. Тоест, като спазвал този договор, СССР укрепвал армията на своя враг. Според други, Пактът Молотов-Рибентроп и Тайният протокол към него са престъпна конспирация на двама диктатори. Но никой досега не е намерил нито една норма на международното право, която самият Пакт или поне Протоколът към него да са „нарушили“ – впрочем, също както и Мюнхенският сговор от 1938 г.

    Вячеслав Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Йоахим фон Рибентроп и Йосиф Сталин. Снимка: Уикипедия

    Едно от обвиненията е, че: „договорът бил от полза за А. Хитлер и му позволил да разгърне Втората световна война при благоприятни за него условия“.

    Обаче, първо: какво е престъпното в това, че Пактът за ненападение е бил полезен и за Хитлер? Международен договор, освен ако не е договор за капитулация, винаги е от полза и за двете договарящи се страни – така е по дефиниция.

    Второ, всеки договор сам по себе си не е нищо повече от лист хартия с подписи и печати, което не гарантира нищо на никого. Не е трудно да се подпише споразумение, трудно е да се намери баланс на интересите, особено между заклети врагове, каквито били комунистите и нацистите. Пактът Молотов-Рибентроп гарантирал такъв баланс на интересите на Съветския съюз и Германия цяла година и половина.

    Британският план за война предвиждал да бъде предизвикана война между Германия и СССР с последващо доубиване на победителя чрез силите на Франция. Този план бил смъртоносен и за Хитлер, и за Сталин. С Пакта Молотов-Рибентроп той бил провален. Така има основания да се твърди, че Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г. е най-голямото поражение на английската стратегия през целия XX век.

    Планирани завоевания и сфери на влияние в Централна Европа и постигнати териториални промени за периода 1939 – 1940 в съответствие с тайния пакт Рибентроп-Молотов. Снимка: Уикипедия

    Някои упрекват Сталин, че не разбирал ролята на буферните държави. Като заел територията на балтийските държави благодарение на Пакта и позволил на Хитлер да елиминира Полша, Сталин не бил укрепил, а отслабил защитата на Съветския съюз – бил елиминирал „буфера“, който правел германската агресия невъзможна.

    Но ето какво си спомня немският генерал-полковник Херман Гот, чиито танкове през есента на 1941 г. напредвали към Москва: „На 31 юли 1940 г., на среща с висши генерали, Хитлер изложи своя план за кампания срещу СССР, според който операциите трябваше да се развиват в две посоки: първата – към Киев (флангът допираше Днепър) и втората – през балтийските държави към Москва. След това войските, напредващи от север и юг, трябваше да се обединят“.

    Стария воин генерал Гот добавя в мемоарите си, че именно присъединяването на Прибалтика към СССР принудило Хитлер да изостави тази идея.

    Полша също не можела да бъде „буфер“ между Съветския съюз и Германия. Първоначално Хитлер планирал, че именно поляците ще му осигурят надежден тил откъм Изток, необходим за установяване на контрол над Западна Европа, след което те ще участват в съвместен поход срещу СССР – както и се били договорили на 25 март 1939 г. с полския външен министър Бек.

    Дори ако Хитлер не бил нападнал Полша на 1 септември 1939 г., Великобритания щяла да направи всичко възможно двете страни да влязат във война, като самата Полша нападне Германия. Това го потвърждава полският главнокомандващ маршал Едуард Ридз-Смигли, който казва през лятото на 1939 г.: „Полша иска война с Германия и Германия не може да я избегне, даже да иска“.

    Оригиналът на Допълнителния протокол на пактът Молотов-Рибентроп на немски език. Снимка: Уикипедия

    През 1939 г. Англия се нуждаела от война между Германия и Съветския съюз, и то възможно най-скоро. Но за целта Полша трябвало да изчезне от картата на Европа – така щял да отпадне всякакъв буфер между Германия и СССР.

    Затова и Сталин разбирал много добре: или съветско-германската граница, от която Вермахтът щял да нанесе удар, ще премине по старата съветско-полска граница, или ще бъде прокарана на стотици километри по-далеч от Москва.

    След като сключили Пакта за ненападане на 23 август 1939 г., който от гледна точка на английския здрав разум бил „неестествен“ (по израза на Чърчил), Сталин и Хитлер прекъснали веригата от събития, замислени от Великобритания.

    Когато Хитлер научил за подписването на Пакта, изпаднал във възторг. Благодарение на това той се измъкнал от британския капан. Поел контрола над континентална Европа и от инструмент на британската политика (обречен на унищожение след изпълнение на мисията, възложена му от Лондон) се превърнал в независим играч.

    Но именно Пактът Молотов-Рибентроп създал условията за краха на „блицкрига“ през 1941-та и разгрома на германците и техните съюзници под Сталинград. Точно той заложил основите за победата над нацизма.

    Преди началото на Смоленската битка на 10 юли 1941 г. германските войски напредвали  със средно темпо по 34 км на ден и навлезли в територията на СССР на 680 км. На 10 септември – към края на сражението, те навлезли още на 250 км с темпо по 3,7 км на ден. Оставащите до Москва 250 километра немците преодолявали с огромни загуби със средно темпо по 2,9 км на ден. Ако не били изтръгнатите от Хитлер пространства на вече несъществуващата на 17 септември Полша (когато съветските войски навлезли на полска територия), Смоленското сражение щяло да бъде всъщност битка за Москва с всички произтичащи от това последствия.

    Оттук и заключението: още преди началото на военните действия срещу СССР, Хитлер изгубил двете най-важни стратегически операции срещу Сталин – битката за Пространството и битката за Времето. Затова и Сталин се подписал на картата към Пакта с подпис, дълъг половин метър.

    А фюрерът се радвал доста преждевременно. Пактът Молотов-Рибентроп го обрекъл на поражение, преди още да започне войната. Просто той не знаел това.

    Как да правим уникални снимки на професионално ниво?

    Невероятните възможности на графичните програми ни изкушават да обработваме снимките си. С тях можем да преоразмеряваме, да подобрим или сменим цветовете, да премахнем нежелани обекти или да добавим нови. Можем да използваме и безбройните филтри и ефекти. Този процес е увличащ и накрая от снимката не остава много и тя се превръща в колаж. От хубава снимка може да се направи всичко, но от лоша – почти нищо.

    Тази игра на „Фотошоп”  е забавна, може да се видим на различно място, с различни дрехи и прически.

    Най-вълнуващо е обаче когато без обработка се получи сполучлив кадър. Вярно, че професионалистите във фотографията имат подходяща техника и опит, за да правят невероятни снимки, но с възможностите на съвременните камери, с малко усет, късмет и информация, наистина всеки може да направи уникална снимка.

    Нека видим как:

    За добрата снимка си има някои основни положения, които е добре да се знаят. Когато ги научите и малко се упражнявате, ще ги усвоите и след това ще правите по-добри снимки.

    За онези невероятни снимки, в които всичко сякаш си е на точното място, макар да са динамични и спонтанни, има причина. Те имат балансирана композиция. Никой не е подреждал елементите в нея, но с усет фотографа е уловил композицията в кадър.

    За добрата композиция е нужно да има съотношения между обектите в снимката.

    Златното сечение или правилото на третините се постига, като кадъра мислено се разделя на 9 равни части, от двойка успоредни вертикални и хоризонтални линии. Важните за композицията елементи е добре да се разположат върху тези линии или в точките, където те се пресичат. Другия вид златно сечение се образува, когато композицията следва спиралата на Фибоначи.

    Има още триъгълна, диагонална и S-образна композиции. Диагоналната  композиция създава усещане за нарастваща динамика, като десния диагонал по-добре е да бъде горен. S-образното композиране създава плавно движение.

    Снимките имат два типа кадриране – хоризонтално и вертикално. По-въздействащите снимки са с хоризонтално кадриране, вертикалното се използва предимно за портрети и за изобразяване на вертикални обекти.

    Въздействащите снимки имат дълбочина. Тя се създава, като се поставят обекти на преден план. Колкото повече пластове има, толкова по-голяма дълбочина има снимката. Когато някои слоеве са фокусирани, други разфокусирани, също се добива усещане за дълбочина и три измерност. Трябва  ритмично да се редува по намаляващ размер обектите, както и по-тяхната осветеност и яркост, от светло към тъмно. За баланс и хармония, оптически долната част на кадъра трябва да бъде по-тежка и по-тъмна.

    Добре е да се уловят естествените линии в кадъра, които да водят, насочват към главния обект. За да получите този ефект, потърсете подходящ ракурс. Последвайте посоката на движението или погледа на човек или животно

    Играта с контраста, между фона и главния обект, го кара да изпъква.

    В интересния и сполучлив кадър трябва да има някаква симетрия или хармонична асиметрия – централна, огледална. Нека погледът ви търси ритмично разположени обекти, ритъм в цветовете, в светлосенките, в нарастване или намаляване на обектите.

    Естествен ефект може да получите, използвайки обекти за рамка. За рамка могат да послужат: архитектурни елементи, като врати, прозорци; природни обекти, например клони, цветни храсти, скали и други. Рамкиращият обект трябва да подчертава и допълва основния обект, а не да привлича вниманието върху себе си.

    За триизменост на снимката, използвайте перспектива. При линейната перспектива, с отдалечаването в пространството обектите зрително намаляват по размер, а успоредните линии се събират в една точка на хоризонта. Има и въздушна перспектива, при която с отдалечаването на обектите, те губят яркостта си. Този ефект добре се забелязва при мъгла и множество от обекти, като дървета и планини.

    Златният час е любимото време на фотографите. Това е времето преди изгрев и малко преди залез слънце. Тогава светливата е мека и златиста. А най-неподходящото време за снимки е по обед.

    Можете да започнете, като първоначално си композирате снимки, правите си фотосесии, с прозорче от пръстите си търсите да „оградите”  нещата от живота около себе си. С времето усета ви ще се усили, ще добиете опит и все по-често ще правите невероятни снимки, с които да се гордеете. И не напразно: Фотографията е изкуство. И всеки, без значение с каква техника и опит снима, получи ли уникален кадър, е вече творец. А е и толкова вълнуващо хоби!

    Опитайте в отделните видове фотография, за да усетите разликата в използваните техники.

    При архитектурната фотография се работи със статични обекти и изненадващите моменти са по-малко. При нея са важни светлината, ракурса, водещите линии на композицията, ритъмът и перспективата. Принципно архитектурна фотография се снима с широкоъгълен обектив.

    Търсят се атрактивни детайли, акценти, водещи линии и рамки.

    Ако искаме да покажем мащаба на една сграда, тя се снима от разстояние, а на преден план се избира обект, подчертаващ големината й – камък, дърво, пейка, растение, ограда, човек и т.н.. За да я представим величествено, трябва да я заснемем от ниско. Интересни ефекти се получават при наличие на воден източник и отражението в него.

    Използвайки перспективата, може да предадем динамика на статичен обект. Важно е по кое време се снима обекта. През различните части на денонощието и през различните сезони сградите изглеждат различно.

    Същите принципи важат и за пейзажната фотография.

    При портретите е важно общуването с човека, когото снимате. Трябва малко време за да се отпуснете и синхронизирате. Добри портрети се получават, когато  едната страна на лицето е осветено от мека, разсеяна светлина. Такъв ефект се получава, когато човек е обърнат към прозорец, в подходящ момент от деня.

    За други типове фотография се изисква повече опит и технически познания. Например за нощни снимки, за движещи се обекти, за заснемане на водопади, за стрийт фотография и т.н. Но почне ли веднъж човек, следва въображението и упоритостта си и накъдето и докъдето го доведат.

    Колкото повече се занимавате, толкова повече ще ви увлича, ще попадате на находки, ще имате идеи и замисъл, ще развиете въображението си, снимките ви ще стават въздействащи и изразителни.

    Бомбените котки и други оригинални оръжия

    През 214 г. пр. н. Хр. римляните обсадили сицилийския град Сиракуза в опит да получат стратегически контрол върху острова. Пълководецът Марк Клавдий Марцел повел флот от 60 квинкиреми – римски военни кораби с 3 реда гребла (всяко гребло се задвижвало от 5 гребци, оттук и названието на кораба „quinquiremis“, от quinque „пет“ + remus „гребло“» ), през Месинския проток и атакувал фронтално, докато втората част от армията напредвала по суша. Но когато примката около града се затегнала, могъщата римска армия се изправила пред неочакван противник: Архимед.

    Художественото тълкуване на огледалото на Архимед използвало за изгарянето на корабите. Живопис от Джулио Париги, 1599

    Балистите, измислени от Архимед, громели настъпващата конница. В морето специално съоръжение „нокътят на Архимед“ вдигал цели кораби от водата и ги разбивал на парчета сред крещящите от ужас роби-гребци. Елипсовидни вдлъбнати медни огледала концентрирали слънчевите лъчи и подпалвали корабите от разстояние. Така обсадата продължила цели 2 години, като се превърнала в епична битка между грубата военна сила и научната изобретателност.

    Оръдие с чаша вода

    По време на тази обсада Архимед създал разрушително оръдие, което било в състояние да запалва кораби на разстояние от 150 метра. За целта трябвало само… медна тръба, гърне и канче с вода!

    Устройството било измамно просто: медна тръба се нагрявала върху огън и жарава, вътре в нея се поставял кух керамичен снаряд, по-просто казано – гърне. Когато тръбата се нажежавала достатъчно, в нея зад снаряда сипвали малко вода. Тя мигновено се изпарявала и изстрелвала гърнето към настъпващите кораби. При удара керамичният снаряд се разтрошавал и рапръсквал запалителни вещества върху дървения кораб.

    И до днес парното оръдие на Архимед е обект на разгорещени спорове. Но екип от Масачузетския технологичен институт успя да построи работещ и изключително ефективен модел, използвайки оригиналното описание на оръдието. След успешното изпитание там изчислиха, че техният метален снаряд с тегло 450 грама е изстрелян с кинетична енергия, два пъти по-голяма от силата на картечница М2 от 50-ти калибър. Снарядът бил насочен директно в кална стена – но можел да прелети на разстояние 1200 метра.

    И всичко това само с половин чаша вода.

    Вихреният катапулт

    Катапултите са доста стари бойни машини.

    Подобно на съвременните оръжия, имало много видове катапулти за различни цели. Въпреки, че по филмите показват обикновено балисти и мощни катапулти, използвани от гръцките и римските войски, в Китай направили малък катапулт, който можел да поразява целта с изключителна точност: „сюанг-фенг“ или „вихрен катапулт“. Описан е в трактат на пълководеца Ли Цзин от епохата на династията Тан (618-907 г.).

    Подобно на снайперна пушка, вихреният катапулт действал в стил „един изстрел – една смърт“. Бил на колела и достатъчно малък, за да може бързо, като вихър да се придвижва с коне около бойното поле (оттук и названието му), докато се определи целта. Това давало на вихрения катапулт стратегическо предимство пред по-тежките катапулти и требушети, които макар да нанасяли големи щети с един изстрел, изисквали много време и усилия за маневриране и зареждане.

    Бомбените котки

    През 1530 г. майсторът-оръжейник Франц Хелм от Кьолн написал военно ръководство за провеждане на обсади. Барутът тъкмо започвал да влияе върху бойните действия и благодарение на това книгата станала популярна. Ръководството на Хелм включвало описания на всевъзможни видове бомби.

    Сред другите методи той съветва обсаждащите армии да намерят котка от обсадения град. Към нея било необходимо да привържат бомба. Теоретично погледнато, котката трябвало да се върне в дома си, там да се взриви и да изгори целия град. За същата цел били подходящи и гълъби.

    Няма исторически доказателства някой поне веднъж да се е опитал да приложи на практика тази оригинална идея на Хелм. Но ако това станело, най-вероятният резултат щял да бъде изгорелият лагер на самите обсадители.

    Тройната аркобалиста

    Аркобалиста със стоманен лък. Снимка: Уикипедия

    Изобретена и усъвършенствана по времето на антична Гърция и Древен Рим, балистата по същество представлява гигантски арбалет, монтиран на каруца. Но дъгата й не се огъвала както при обикновения арбалет. Вместо това, между усукани въжета се пъхали дървени лостове. Лостовете се завъртали и намотавали въжета, които опъвали краищата на дъгата.

    Това било много мощно оръжие, но на китайците не им стигал само един лък. Те искали три наведнъж. Еволюцията на многолъковата аркобалиста била постепенна – тя започнала от династията Тан с арбалет, който използвал два лъка за допълнителна мощност. Хроники от този период показват, че този лък можел да изстреля къса желязна стрела (наричана по-късно „болт“) на 1100 метра, което е три пъти по-далеч от другите обсадни арбалети.

    Така се стигнало до идеята за три лъка в аркобалистата – която идея била осъществена по времето на монголската окупация на Китай.

    Още 5 смъртни гряха на съвременното общество

    Ние живеем в потребителско общество и независимо дали го искаме или не, играем по неговите правила, често без да го осъзнаваме. Разбира се, си мислим, че животът е под контрол и всичко е наред, но наистина ли е така?

    Бъдете честни със себе си, признайте кой от греховете е станал част от живота ви …

    Бирен контур


    Митко Митев периодично се оглежда в огледалото и смята, че най-накрая трябва да се запише във фитнеса: премахване на биреното коремче, плочки и бицепси. Но продължава рутинния си живот – работи пет дни в седмицата и след работа пие халба или две, или друг алкохол. Той изобщо не е алкохолик: Митко вярва, че алкохолът в малки дози, ако не е полезен, то поне не е особено вреден. Въпреки това работата и алкохолът заемат времето му и няма сили да ходи във фитнес залата и да се труди над спортни подвизи.

    Няма какво да го накара да промени ритъма на живота си. Митко изглежда с петнайсет години по-възрастен и се чувства зле… Но като цяло всичко е наред. Матрицата го държи със стоманен капан.

    Лоши зъби


    Кирчо Илчев изобщо не страда от зъбобол. Той знае, че има дълбоки кариеси на четиринадесет зъба… Но в момента нищо не го боли и посещението при зъболекаря, може да бъде отложено засега. Кирчо знае, че кариесът не е хрема и няма да изчезне сам и, че не трябва да отлага посещение при зъболекаря. Но преценява, че поставянето на протези е едновременно дълго, болезнено и скъпо, а има толкова много по-спешни разходи сега. Е, ако излекува един зъб сега, какво ще се промени? Матрицата рядко оставя на робите си сили да се грижат за здравето. Тя изисква първо да плащат сметките си.

    Сватби и рождени дни

    Ана Ангелова се омъжва. Тя работи като помощник мениджър, избраникът й е младши инженер по техническата поддръжка. Бюджетът на прясно младото семейство е 2 хиляди на месец. Бюджетът на сватбата е 20 хиляди. Защо влюбените не подпишат тихо и да отидат да празнуват с най-близките си? Защо имат нужда да направят пищно тържество, което не могат да си позволят? Защо затъват в дългове, съсипват родителите си и всичко за един единствен ден? Ана жадува от малка за приказната сватба, също така вижда, че и другите правят разточителни тържества, и мисли, че ще падне в очите да другите, ако не направи голяма сватба.

    За цената на сватбата могат да си обзаведат жилището. Но Ана е впримчена в матрицата, скрита зад лицето на традициите. Да, вярно е, че сватбата е веднъж в живота, но дали ще бъде приказна, не зависи от вложените пари, а от самата любов между двамата.

    Същото се отнася за рождени дни, абитуриентски вечери и други семейни тържества.

    Дребни разходи


    Васко Ненов работи като водопроводчик на повикване. Изкарва от 20 до 50 лв., като цяло трябва да се получи добър доход. Въпреки това, влезли в портфейла на Васко обикновено се харчат и накрая нищо не остава. Защото както ги печели, така и ги пропилява, без да брои и да си прави сметка.

    Ако Васко вземе една тетрадка и започне да записва всички приходи и разходи там, ще разбере колко всъщност печели и за какво харчи парите. Но ежедневието се завърта и всичко се повтаря отново и отново.

    Рекламата

    Вяня Милева пие кола, пуши Марлборо, дъвче орбит и хапва бургери в Макдоналдс. Тя винаги силно мирише на Долче и Габана, носи своя айфон в чанта от Луисвил. В същото време Ваня твърди, че рекламите не и действат по никакъв начин, а свиващия стомах и празното портмоне са неин собствен избор. Усмихнати физиономии от телевизионни екрани, лукаво припяват и подкрепят наивната й заблуда: „Ти си свободна, умна и красива жена. Винаги абсолютно доброволно и независимо избираш коя от нас послушно да последваш със следващата си заплата.“

    Всяка прилика със споменатите лица е случайна, но проблемите са истински, засягащи мнозина от нас. Защо тези социални проблеми наричаме грехове ли? Защото са страсти, пристрастености към неща, които по принцип не са нещо лошо, но в големи количества водят до големи проблеми. Стават порочен начин на живот и в крайна сметка ни отдалечават от мечтите и от онова, което наистина имаме нужда.

    5 смъртни гряха на съвременното общество

    Животът на фараоните

    Фараонът играел особена роля в живота на египтяните. Тази дума не може да бъде преведена като цар или император. Той бил върховен владетел и в същото време главен жрец. Представлявал божество на земята и божество след смъртта си. Затова и се отнасяли към него като към бог.

    Името му никога не се произнасяло без особена причина. Самата дума „фараон“ е комбинация от две египетски думи „фер“ и „аон“, които означават „велик дом“. Така говорели за него алегорично, за да не го наричат ​​по име.

    Рамзес II

    Според вярванията на египтяните първият фараон бил самият бог Ра. След него управлявали други богове. По-късно на трона седнал синът на Озирис и Изида, бог Хор. Хор се считал за първообраз на всички египетски фараони, а самите те – за негово земно превъплъщение. Всеки фараон се смятал за потомък на Ра и Хор.

    Пълното име на фараона се състояло от 5 части – т. нар. „титулатура“. Първата част от титулатурата било името на фараона като въплъщение на бога Хор. Втората част било името му като олицетворение на две владетелки – богините на Горен Египет Нехбет (изобразявала се като ястреб) и на Долен Египет Уаджет (в образа на кобра). Третата част представлявала името на фараона като „Златният Хор“. Четвъртата част включвала личното име на царя на Горния и Долен Египет. Например, личното име на фараона Тутмос ІІІ било Мен-Хепер-Ра. И накрая, петата част от името била нещо, което грубо може да се преведе като „бащино име“. То било предшествано от думите „син на Ра“ и следвало второто име на фараона, например Тутмос-Нефер-Хепер. Именно то служело обикновено като негово официално име.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Наистина ли Троя пада при Китен?  

    Първият фараон

    Смятало се е също, че фараоните се раждат от брака на царицата с някакво божество. Роднинството в династията на фараоните се осъществявало по майчина линия. Не само мъже-фараони управлявали. Известна е царица Хатшепсут. Вярно, че тя трябвало да си слага ритуална брада, за да се отнасят с нея като към фараон.

    Глава на Хатшепсут (намерена в Луксор), експонат на националния музей в Александрия

    Във всички египетски храмове живият фараон бил възхваляван като бог, молели се за неговото здраве и благополучие. Самият той пък отправял молитви към боговете.

    Така в представите на египтяните фараонът бил богочовек. Смятало се е, че имал договор с боговете, според който те давали дълголетие, лично благополучие и просперитет на държавата му – а той от своя страна осигурявал поклонение към тях, строеж на храмове и изпълнение на религиозните ритуали. Единствен от смъртните само той имал достъп до боговете.

    Понякога фараонът лично участвал в началото на селскостопанските работи, което имало ритуален характер. Той хвърлял в Нил свитък със „заповед“ да започне разливането на реката, започвал оранта, отрязвал първия сноп на празника на жътвата и принасял благодарствена жертва на богинята на реколтата Рененут.

    В Египет непрекъснато се водела борба за престола на Горен и Долен Египет. Важна роля в нея играели жреците. Понякога те основавали нова династия на фараоните, които често били марионетки в техните ръце. Много важно било тази борба да си остане само по върховете и да не плъзне надолу към армията и обикновените хора – защото с отслабването на държавата сепаратистките настроения в различни области на Египет веднага надигали глава.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Белите фараони

    Фараонът също назначавал управители на номите (номархи), главните чиновници, главният (след него) жрец на Амон. По време на война ръководел армията. По традиция фараоните носели непознати за египтяните дървета и храсти от далечните си походи.

    Те също обръщали голямо внимание на изграждането на напоителни системи и лично наблюдавали строежа на каналите. Награждавали и насърчавали пълководците и чиновниците, които били основните стълбове на тяхната сила и власт. След всеки поход на всеки отличил се раздавали награди. В чест на победата се провеждали големи тържества. На трапезите в двореца се слагали подаръци, а на тържеството се допускали само висшите аристократи.

    Коронацията на фараоните била подчинена на установени правила. Например, тази на Рамзес III се състояла на празника на бога Мин – господар на пустинята и плодородието. Самият фараон водел тържественото шествие. Той се появил на стол, носен от царските синове и висши служители, които смятали това за голяма чест. Сетне излязла царицата. Редом с нея вървял бял бик със слънчев диск между рогата – символично олицетворение на божество. Шествието пеело химни. Жреците носели дървени статуи на различни предишни фараони. Само един от тях нямал такава статуя – вероотстъпникът Ехнатон, който на времето се отказал от старите египетски богове.

    Самият Ехнатон бил с една съпруга, но Рамзес II – един от най-забележителните фараони, имал 5 и всичките носели титлата „велика царска съпруга“. Е, като се има предвид, че той управлявал 67 години, това не било чак толкова много. Освен официалните съпруги имал и много наложници. Общо му се събрали 162 деца.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Загадъчната смърт на българските владетели  

    Плочката от Градешница – най-древното писмо?

    Саркофагът на Тутанкамон

    Колкото и важни да били държавните проблеми, фараонът трябвало да помисли предварително каква ще бъде неговата обитeл през вечността. Изграждането дори на малка пирамида не било лесна задача. Подходящи за това гранитни или алабастрови блокове имало само на две места – на платото Гиза и в областта Сакара. По-късно започнали да изсичат цели зали в планините на град Тива (да не се бърка с гръцката Тива), които се свързвали с тунели.

    Саркофагът се смятал за основен атрибут в погребалната церемония. Фараонът лично наблюдавал изработването на своя саркофаг. Богатството и разнообразието от вещи, които оставяли наоколо му след неговата смърт, било невероятно. Археолозите открили непокътнатата гробница на Тутанкамон, който бил съвсем незначителен владетел в историята на Египет – но разкошът и богатството, с което бил погребан, поразяват и до ден-днешен.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Рамзес II: най-великият фараон от епохата на Новото Царство

    Преди фараоните в Египет е имало друга древна цивилизация

    Абу Симбел – храма на Рамзес II

    Защо египетските фараони носели изкуствени бради?

    Произход на българите – теории и хипотези

    Историята на Котраг и създаването на Волжка България

    Сексът в Древен Египет

    Династията на Птолемеите последните владетели на Древен Египет

    Дунавската цивилизация – най-старата на Земята?

    Учените с пробив: канабисът облекчава болката 30 пъти по-успешно от аспирина

    Хората от край време използват болко успокояващия ефект на канабиса. Класифицирайки това растение, като опасно и нареждайки го до другите опиуми, дали е ефективна мярка? Началото на официалната „война” срещу марихуаната и другите опасни вещества е започната от ООН, през 1961 г., с „Единната конвенция по упойващите вещества“. В България тя е в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и е наказуемо не само производството и разпространението й, но и притежанието на малки дози за лична употреба.

    Източник: pixabay.com

    Общественото мнение обаче е противоречиво и постепенно в някои страни канабиса се легализира или разрешава за медицинска употреба. В Нидерландия, Уругвай и Канада, марихуаната е напълно декриминализирана. В САЩ медицинската марихуана е законна в 33 щата. Ето до какво доведе неотдавнашното легализиране на канабиса в Канада.

    Изследователите от Университета в Гуелф най-накрая разбраха, как точно растението канабис произвежда съединенията, способстващи за успокояване на болка. Екипът, провел изследването има надежди, че откритието им би могло да доведе до създаването на нови обезболяващи медикаменти, които обаче нямат неприятни странични ефекти.

    Изследователите съчетали геномика и биохимия, за разберат как канабисното растение произвежда канфлавин А и канфлавин Б, съединенията, които са 30 пъти по-добри противовъзпалителни от аспирина.

    Молекулите са известни като флавоноиди и за тях се знае от 1985 г. Но заради строгия контрол над изследванията на канабиса, работата върху тези материята е ограничена. Благодарение на легализация на канабиса в Канада, учените вече нямат пречки да изследват тези съединения. Използвайки биохимични техники, екипът наблюдава кои гени са необходими, за да се синтезират двете молекули и кои ензими участват в производствения процес.

    Ако разберат как да синтезират канфлавините А и Б, това може да помогне за справяне с опиоидната криза. Тези молекули не са психоактивни, те не въздействат на ума, като опиоидите или ТНС в канабиса,  а директно се насочват към болката. Така може да се използват, за създаване на нов клас болкоуспокояващи, които нямат пристрастяващ ефект.

    След като изследователите знаят как се синтезират болкоуспокояващите молекули, те ще се насочат към разработване на биологична система, която е в състояние да ги произвежда в големи количества. Въпросните флавоноиди в растението канабис се произвеждат в твърде малки количества, и дори при генетично модифициране на растенията, те не биха могли да произвеждат достатъчно голямо количество. В сътрудничество с канадска компания Anahit International Corp, изследователите са лицензирали патент за синтетично производство на двата канафлавини, без растението канабис.

    Има много причини канабисът масово да се легализира.

    Учените смятат, че това може да  доведе до разработването на медикаменти, на базата канабис. Вече съществува лекарство, което помага на децата да се справят с рядка и нелечима преди това, форма на епилепсия, която причинява гърчове. Първоначалните проучвания показват големия потенциала на канабиса в медицината.

    Легализацията на растението, ще даде възможност на правителствата да регулират отглеждането му и така ще се гарантира неговото качеството. Декриминализирането му ще намали напрежението в съдебната система, освобождавайки полицията за борба с друга престъпна дейност.

    Експертите дори прогнозират, че с освобождаването на канабиса може да помогне за справяне с опиоидната криза, чрез облекчаване на симптомите на абстиненция, на зависимости от лекарства, наркотици, алкохол.

    Могат да се посочат и ред други причини. Но времето ще покаже как ще се развият нещата в тази деликатна област.