Още
    Начало Блог Страница 81

    Почти всички „планети-океани“ трябва да са обитаеми, казват астрономите

    Повечето от „планетите-океани“, почти изцяло съставени от вода, трябва да са обитаеми за много дълго време, около един милиард  години, което по-рано се смяташе за невъзможно. Този извод е направен от учени, които публикуваха статия в Astrophysical Journal.

    Изчисленията показват, че не е необходимо да има пълен „клонинг“ на Земята, с нейните океани и континенти за произхода на живота. „Примерно 10% от световните океани притежават правилно положение и техния климат остава стабилен в продължение на няколко милиарда години”- казва Едвин Кайт от Университета в Чикаго (САЩ).

    Безкрайна вода

    През последните няколко години телескопите „Кеплер“, CoRoT и техните наземни партньори откриха над хиляда екзопланети и няколко хиляди възможни кандидати за тази роля. Нарастващият брой на потенциалните близнаци на Земята все повече принуждава учените да мислят за това колко от тях могат да поддържат живот.

    Много от каменистите планети са сред така наречените „Суперземи“ – тяхната маса, размер и плътност са около средата между Земята и газовите гиганти. Поради тази причина днес планетолозите не са сигурни, че тези светове са подобни на нашата планета – напълно възможно е те да са „океански“ планети, масата на които в по-голямата си част е вода.

    Повечето учени, както отбелязва Кайт, днес вярват, че такива водни светове почти винаги ще бъдат необитаеми и непригодни за живот. За това пречат цяла плеяда от фактори.

    Например, появата на първите микроби ще бъде възпрепятствана от пълната липса на „жизнени тухли“ и критични микроелементи, а в бъдеще животът трябва да изчезне поради факта, че на тази планета преобладава вечен парников климат. Освен това, липсата на цикъл на материята между литосферата, хидросферата и атмосферата ще направят климата и екосистемите на такива планети изключително нестабилни и неподходящи за живот.

    Кайт и неговият колега Ерик Форд от Университета на Пенсилвания (САЩ) провериха дали това наистина е било чрез създаване на компютърен модел на водния свят, чиито свойства могат да бъдат променени в много широк диапазон от стойности. Например, учените биха могли да променят масата на водата, киселинността на океана, количеството въглероден диоксид във водата и въздуха и много други фактори, влияещи върху климата на планетата.

    Братя по разум

    Както показаха изчисленията, страховете на планетарните учени бяха донякъде преувеличени. Повечето океански планети, ако са в „зоната на живот“ на звезда, наподобяваща Слънцето, ще останат потенциално обитаеми за няколко стотин милиона години, което трябва да е достатъчно за произхода и съществуването на живота.

    Повече „щастливи“ планети, чиито океани имат достатъчно голяма дълбочина и съдържат много карбонати, соли на въглена киселина и атмосферата се състои от азот, ще останат обитавани почти неограничено, тъй като концентрацията на CO2 върху тях почти няма да се промени.

    Общо приблизително всеки четвърти свят-океан трябва да остане обитаем най-малко един милиард години, а всяка десета планета от този тип ще бъде подходяща за съществуването на живот за още по-дълго време. Всичко това, според Кайт, подсказва, че броят на потенциално обитаемите планети сега е силно подценен и че „събратя по разум“ трябва да се търсят не на пълните близнаци на Земята, а на океанските планети, чийто брой е с няколко порядъка по-висок.

    Първата афганистанска война

    На 1 октомври 1838 г. британският генерал-губернатор в Индия Джордж Идън прочел манифест, с който обявил война на афганистанския емир Дост Мохамед.

    Англичаните не срещнали особена съпротива и на 7 август следващата година британското протеже шах Шуджа тържествено влязъл в Кабул. Три седмици по-късно тук пристигнал и отрядът сикхи на британския съюзник Теймур-мурза, който по пътя си имал само лека схватка при селището Али Меджид.

    Афганистан бил окупиран толкова лесно, че би трябвало войските да се върнат в Индия. Но самата тази лекота била твърде подозрителна. Затова било решено да се върне само половината от армията, а другите войски да останат в Афганистан под общото командване на генерал Котън.

    Град Газни, 1839 г. Снимка: Уикипедия

    През септември цялата бомбайска дивизия напуснала Кабул и се върнала в Индия, прекосявайки прохода Болан. През октомври си тръгнала и част от Бенгалския отряд, като минала през град Пешавар.

    В Афганистан останали 7 хиляди англо-индийски войници, 13 хиляди бойци на Шах-Шуджи (на издръжка на Източноиндийската компания, която от името на британската корона управлявала Индия) и 5 ​​хиляди британски съюзници сикхи. Основната маса от тези войски останала в Кабул, значителна част изпратили в Джелалабад, а малки отряди били разположени в Кандахар, Газни и Бамиян.

    В началото всичко било наред. В Афганистан дошли, както казват днес, „инвестиции“, оживила се търговско-занаятчийската дейнос. Но след това повишаването на цените на основните стоки, натрапчивата намеса на чужденци във вътрешните работи на страната, систематичните оскърбления на религиозните и семейните чувства на народа и други причини предизвикали всеобщо недоволство.

    Най-напред през есента на 1839 г. се разбунтувало племето хайбери. През пролетта на 1840 г. въстанали и хазарейците в района на Бамиян. Едновременно с това избухнало въстание в провинция Кугистан, също и в земите между Кабул и Кандахар.

    Накрая, на 2 ноември 1841 г. афганистанците извършили жестоко клане на англичани и в самия Кабул. Сред първите жертви бил един от най-способните британски разузнавачи за цялата история на Британската империя – Александър Бърнс, неофициален съветник на шаха Шуджа (между другото, и братовчед на прочутия поет Робърт Бърнс). Двете къщи, в които се намирала британската мисия, били разграбени, охраната и слугите – изклани, 170 хиляди рупии – откарани. И всичко това се случило почти пред очите на 6 хиляди британски войници, затворени в укрепен лагер на половин час от разбунтувания град, които останали безучастни.

    Британско-индийска армия атакува крепостта Газни по време на Първата афганистанска война, с.1839. Снимка: Уикипедия

    Това било фатална психологическа грешка. Слабоволевият и нерешителен генерал Елфинстън, който по това време командвал гарнизона в Кабул, не издал нито една заповед. Британските войници фактически изоставили своите сънародници на произвола на съдбата.

    Тази безнаказаност окуражила бунтовниците, които съвсем правилно я изтълкували като страхливост и слабост от страна на англичаните. Новината за успеха на въстанието се разнесла из цялата страна. Отвсякъде в Кабул нахлули тълпи фанатизирани мюсюлмани.

    Шах Шуджа се заключил в кабулската цитадела Бала Хисар и просто чакал какво ще се случи.

    Начело на въстанието застанали роднини на предишния емир Дост Мохамед, които избрали за емир племенника му Мохамед Земан-хан, бивш управител на региона Джелалабад. Бунтовниците завладели по-голямата част от британските складове с храни и боеприпаси. В Кудара разбунтуваните войници-мюсюлмани от британския Кугистански полк сами изклали своите английски офицери.

    В Чарикар един полк гуркхи – елитни непалски стрелци на британска служба, бил обсаден в казармите си. След известно време бил принуден да ги напусне поради липса на вода, и по пътя към Кабул бил унищожен. В Чейндабад, между Кабул и Газни, бил изклан отрядът на капитан Уудбърн. Отрядът на капитан Фириз бил обсаден в Хайберските планини от няколко хиляди афганистанци и едва успял да се добере до Пешавар.

    Паникьосаният генерал Елфинстон виждал спасение само в отстъплението. Вместо да предприеме енергични действия, той започнал преговори с афганистанците. Междувременно британските войски гладували и постепенно напълно се деморализирали.

    Преговорите се влачели до безкрай. Английският представител Макнактън, поканен на среща с бунтовническия главатар Акбар Хан, бил предателски убит на 23 декември 1841 г. Отсечената му глава, набучена на пика, била разнасяна по улиците на града, а обезобразеното тяло се търкаляло три дни за радост на тълпата на кабулския пазар.

    В първия ден на 1842 г. договорът бил скрепен с печатите на 18 афганистански сердари (главатари). Англичаните предали всичките си пари в размер на 1 400 000 рупии, цялата артилерия с изключение на 9 оръдия, всички снаряди, всички болни и тежко ранени с двама лекари, и накрая 6-има офицери за заложници.

    Но обещаната по договора охрана от афганистански войски не била осигурена. Без да получи този конвой, Елфинстън решил да тръгне на свой риск. На 6 януари 1842 г. британските войски в състав 4.5 хиляди войници с 6 оръдия и 12 хиляди цивилни –обслужващ персонал, жени и деца излезли от Кабул, насочвайки се към клисурата Хурд-Кабул.

    Веднага щом опашката на колоната напуснала лагера, афганистанците започнали да я нападат. Скоро те пленили 5 оръдия и целият отряд бил обхванат от паника. Различните части сновели безцелно насам-натам. Ужким храбрите сикхи се предавали на тълпи. Афганистанските снайперисти обстрелвали колоната от високите планински върхове.

    Единственият оцелял от армията, доктор Били Брайдън пристига в Джелалабад на 13 януари 1842 година. Снимка: Уикипедия.

    Недалеч от Джалалабад, където се намирал генерал Сел с неговите части, афганистанците довършили унищожаването на отряда на Елфинстън. Самият той се предал, за да запази живота си.

    Онези, които се спасили в тази последна битка, измрели по-нататък от студа, глада и лишенията. От 16 хиляди души, напуснали Кабул, оцелял един-единствен човек – доктор Били Брайдън, който, ранен и напълно изтощен от глад, на 14 януари достигнал Джелалабад.

    Скоро приключила тази т. нар. Първа англо-афганистанска война. Тя струвала на Британия над 18 хиляди души, 25  милиона лири-стерлинги и позорно бягство от Афганистан.

    Замъкът Алморол

    Този замък винаги бива включван в класациите за най-красивите средновековни европейски крепости.

    Замъкът Алмурол се намира насред река Тежу (исп. Тахо) в Централна Португалия, община Вила Нова да Баркиня, област Сантарейн. Гранитните му основи се издигат на 18 метра над нивото на реката, върху малък остров с дължина 310 и ширина 75 метра, точно при вливането в Тежу на нейния приток река Зéзере.

    Известен е преди всичко с военните си функции през ХІІ-ти век по време на португалската Реконкиста – в даден момент границата между християните и арабите минавала по Тежу и Алморол бил част от предната християнска защитна линия.

    Замъкът Алморол, Португалия. Снимка: Уикипедия

    Замъкът Алморол е чисто военно укрепление – без украшенията, кокетните кулички и прозорци от по-късната епоха на европейския Ренесанс. Било време на сражения, когато имало нужда от смели воини за безконечните битки, а не от елегантни контета за балове и танци. И замъците съответствали на епохата си.

    Той е един от най-представителните примери за военната архитектура от началото на кралство Португалия (основано през 1141 г.) и разцвета на Ордена на тамплиерите, чиято собственост бил.

    Смята се, че най-напред на това островче било построено римско укрепление през І-ви век пр. Хр. След ІІІ-ти век то бива заето отначало от алани, после от вестготи, докато през VІІІ-ми век го превземат арабите по време на нашествието им на Иберийския полуостров.

    Замъкът Алморол, Португалия. Снимка: Уикипедия

    В 1129 г. Алморол бил превзет от крал дон Афонсу Енрикеш (1112-1185), основателя на Португалия. Кралят го предал на рицарите от Ордена на тамплиерите със задължението да охраняват територията между реките Тежу и Мондего – тази територия днес е красивата португалска област Рибатежу, и да пазят подстъпите към тогавашната столица Коимбра. Именно по това време замъкът бил напълно възстановен под ръководството на магистъра на Ордена на тамплиерите за Португалия – прочутия дон Гуалдин Пайш, и придобил характерните черти на тамплиерската военна архитектура: четириъгълно пространство с високи здрави стени, подсилени от 9 кули. Каменна плоча, поставена до главната порта, съобщава, че новият му строеж е завършен през 1171, две години след окончателното завършване на резиденцията на тамплиерите в Португалия – замъка Томар, който се намира на около 20 км разстояние.  Подобни характеристики носят и замъците, негови съвременници: Иданя и Монсанто (на границата с Испания), Помбал, Тореш Новаш, Томар, Зезере – издигнати все по времето на дон Гуалдин Пайш.

    Тамплиерите го превръщат в здрав опорен пункт на река Тежу за контрол на търговския воден път, по който се превозвали стоки до Лисабон – зехтин, пшеница, месо, плодове и дървен материал.

    С напредването на Реконкистата на юг, отвъд Тежу, и след закриването на португалския клон на Ордена на тамплиерите през 1311 г., замъкът Алморол преминава към неговия наследник – Ордена на Христос (който съществува и до днес), а военното му значение постепенно намалява.

    По време на страшното земетресение от 1755 г., което разрушава изцяло столицата Лисабон, замъкът бил силно повреден.

    Замъкът Алморол, Португалия. Главната порта / вратата (гледана от вътрешността). Снимка: Уикипедия

    Той бил предаден на португалската армия през втората половина на ХІХ-ти век. Днес се намира под разпореждане на Инженерната военна школа в село Танкош. С указ от 16 юни 1910 г. е обявен за паметник от национално значение.

    По време на управлението на Антонио Салазар (1889-1970) за него се полагат големи грижи и тук се провеждат важни официални събития, насочени към укрепване на патриотизма и на уважението към историческото минало на португалската държава.

    Днес това е един от най-известните туристически обекти в Португалия. Може да бъде посетен от селищата Танкош, Арипиадо, Вила Нова да Баркиня; а най-често туристите тръгват към него от близкия град Томар, наричан до ден-днешен „градът на тамплиерите“.

    За замъка Алморол и досега се носят много легенди. Най-разпространената от тях гласи, че в далечното минало тук устройвали срещите си красиви дами, смели рицари и мъдри вълшебници.

    Сега всеки ден в 10.00 ч. войници издигат над замъка знамето на Португалия. Така и трябва да бъде – какъв замък може да е това, ако над него не се развяват знамена?

    Оумуамуа космически кораб на извънземна цивилизация ли е?

    През 2015 г. в желанието си да открият други цивилизации няколко учени, сред които бил и прочутият английски астрофизик Стивън Хокинг, започнали поредицата проекти наречени Breaktrough Initiatives, с Юрий Милнер като спонсор. Така бил открит известният „астероид”.

    „Колкото повече изучавам този обект, толкова по-необикновен изглежда, карайки ме да мисля, че може да е изкуствено създадена сонда, изпратена от извънземна цивилизация.“. Това гласи имейла за Оумуамуа , който изпратил Льоб до руския милиардер Юрий Милнер. Тъй като Милнер се слави като човек, който се интересува от Космоса, било ясно, че ще иска да се включи в проекта.

    В изучаването на Оумуамуа участва и великият Стивън Хокинг. Докато наблюдавал пурообразният  500-метров „астероид“ разбрал, че не зависи от физичните закони и останалите космически тела не му влияят. Така Хокинг открил, че не става въпрос просто за астероид, а за космически кораб. Установено е, че се движи с около 26 километра в секунда по отворена хиперболична траектория. Направен е от метал или неизвестен вид скала и не остава прах след себе си. Освен това след по-внимателни наблюдения над космическият обект, учените установили, че той прави пълно завъртане на всеки седем часа – обикновено подобно действие би накарало други обекти да се самоунищожат. Астероида можел безпроблемно да премине покрай Слънцето. Освен това не бил покрит с лед.

    Оумуамуа се споменава за пръв път в интервю за израелския в. „Хаарец“.

    Ави Льоб, ръководител на харвардската катедра по Астрономия, който в. „Дейли експрес“ цитира, твърди, че Оумуамуа – първият по рода си открит пришълец може да е част от квадрилионите сонди на развитата в технологичен аспект извънземна цивилизация. Оумуамуа  е открит благодарение на телескопа Pan-STARRS 1 на Хаваите през октомври 2017 г. Името означава пратеник. Тъй като обекта има формата на пура и доста прилича на излязъл от „Среща с Рама“ на Артър Кларк извънземен кораб, се правят много предположения по негов адрес – от къде и защо е дошъл.

    Ави Льоб казва: „Няма начин да разберем дали става въпрос за активна технология или космически кораб, който вече не функционира, но продължава да се носи в пространството. Ако обаче Оумуамуа е сътворен заедно с цяла популация от подобни обекти, изстреляни напосоки, фактът, че го открихме говори, че създателите му са изпратили квадрилиони сонди към всяка звезда в Млечния път“.

    Според него ролята на учените е да открият всички извънземни общности, които най-вероятно са много на брой.

    Льоб допълва още, че: „Подходът ни в тази насока трябва да е по-скоро археологически. По същия начин, по който дълбаем земята в търсене на изчезнали култури, трябва да „копаем“ в космоса, за да открием съществуващи цивилизации извън нашата планета“.

    Установено било, че загадъчният обект не излъчва сигнали, които да го определят като „нещо повече от късче материя“. Това станало благодарение на „електронно подслушване“ на Оумуамуа, което се осъществило в края на декември 2017 и продължило 10 часа. Повечето учени са на мнение, че Оумуамуа е просто астероид, изстрелял се в междузвездното пространство преди милиони години. Нищо необичайно. Но дали това е така?

    Автор: Божидара Иванова

    Хипогеят на Малта

    Невероятната строителна конструкция „Хипогей“, която все още предизвиква разгорещени спорове сред историци и археолози, е една от най-загадъчните забележителности на остров Малта.

    Според някои оценки на археолози, почти 6000-годишният подземен малтийски храм на три нива „Хипогей Хал-Сафлиени“ до градчето Паола е по-стар от Стоунхендж в Англия и от египетските пирамиди в Гиза с повече от 1000 години. Открит е в началото на ХХ-ти век.

    „Хипогеум“ на гръцки означава „подземно жилище“. Много експерти твърдят, че малтийският Хипогей е бил построен като огромен подземен храм в чест на смъртта и раждането, като разполагал със сложна система от етажи, ходове, зали и смъртоносни капани. Днес мнозина историци настояват да бъде признат за осмото чудо на света.

    „Хипогей Хал-Сафлиени“

    И наистина, обективно погледнато, Хипогеят на Малта е един от най-необичайните и уникални археологически обекти в света. Издълбан е в скали от твърд варовик. Най-старата, горната, част на залите в него е датирана около 3600 г. пр. Хр.

    Той обхваща площ от около 500 квадратни метра, която включва главната зала с форма на гигантско яйце, тайнствено помещение с ниша, достъпни тунелни проходи, стълбища, множество зали и камери с различни форми и размери, традиционни отвори-врати, гробищни ниши и много други структури.

    Някои подземни камери повтарят формите на архитектурата на надземните храмове в Малта, а характерът на главната зала с извити стени, според историците, ясно показва, че някога на острова е процъфтявал култът към плодородието на Майката-Земя.

    Спящата жена от „Хипогей Хал-Сафлиени“, Национален археологически музей , Валета. Снимка: Уикипедия

    Освен това, по време на разкопките е открита прочута вече каменна статуетка на спяща жена – която сега се съхранява в Националния археологически музей на Малта; също и други важни артефакти, като различни фигурки, статуетки, амулети и вази.

    Един от най-интересните намерени експонати е неолитна статуетка без глава, която била открита до две варовикови глави, като е възможно една от тях да принадлежи на тази фигура.

    Хипогеят бил открит случайно по време на строителство през 1902 г. За съжаление, строителите разрушили по-голямата част от горното ниво, построено от древните им колеги, преди да бъде установено, че откритата структура може да е обект с историческа стойност.

    Вътрешността на Хипогеят. Снимка: Уикипедия

    За голяма радост на археолозите, днешните строители все пак не успели да повредят главната входна врата, направена в типична традиционна форма от два големи камъка, които поддържат горния праг.

    По стените на Хипогея са открити геометрични орнаменти във формата на спирали. В гробните камери са намерени останки от кости на около 7000 души, а също и на животни. Затова повечето учени предполагат, че хипогеумът може би се е използвал за религиозни ритуали или погребални церемонии, след които мъртвите били оставяни тук.

    В нишите на залите са открити следи от използването на охра за ритуални цели. Според учените и изследователите ритуалите, по всяка вероятност, са били свързани с почитането на Богинята Майка Земя.

    Горното ниво на светилището е най-старата част на Хипогея. Очевидно е, че строителите на храма първоначално са разширили естествената пещера, като така са си спестили доста труд в първия етап на строежа.

    Но все още не е напълно ясно за какви точно цели е била предназначена конструкцията, и по въпроса се водят оживени спорове. Някои изследователи смятат, че е била използвана не само за ритуали и церемонии, но и със съвсем прагматично предназначение: за укриване по време на природни бедствия или при нахлувания на вражески племена.

    Средновековни български крепости: Траянови врата

    Намиращият се в Ихтиманска Средна гора, Траянови врата е средновековна крепост. Освен крепостта, с името Траянови врата е наречен проходът намиращ се в близост до нея, както и шосеен тунел, който заедно с крепостта са разположени на територията на община Костенец.

    Първоначално проходът се е наричал Суки (на латински: Succi), а близо до него е издигнато укрепление и пътна станция наречени Соней (на латински: Soneium). След VI век мястото приело гръцкото название Василики пили, означаващо „Царска порта“. Няколко века по-късно (през IX век), проходът станал известен под името Българска порта. През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

    „Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.”

    Руините на Траянови врата в началото на 18 век. Снимка: Уикипедия

     

     

    По време на османското владичество, турците наричат проходът Капъджик дервент (на турски: kapı – капия, врата, и dervent – проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, която се издига на около 18 метра, се запазва до XIX век.

    Съвременното име на крепостта всъщност е плод на една грешка – неправилно приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). Оказва се, че крепостта е построена по-късно. Проф. Петър Мутафчиев има хипотеза, че топонимът „Траянови врата“ се среща за пръв път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на историка Антонио Бонфини. Там е описан кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г, който преминава през прохода с войските си. Доста по-късно от първоначалното схващане, че крепостта е от времето на император Траян. Наименованието „Траянови врата“ започва да добива популярност след Освобождението – това е период, в който започват да се публикуват многобройни исторически извори и изследвания, а наименованието става не само исторически, но и географски и административен термин, с който днес официално се нарича местността и прохода.

    Поглед отвътре на лявата арка на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

    Историята се запознава с прохода през 986 г. – същата година византийският император Василий II тръгва на поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска, водена от бъдещият владетел Самуил пресреща византийците при знаменития сега проход Траянови врата и напълно ги разгромява.

    Но да се върнем на крепостта. Установено е, че тя е разположена върху старо тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. През 1975 г. са проведени разкопки, ръководени от Димитрина Джонова, чрез които крепостта Стенос е подробно проучена. Така е установено, че сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Формата на мястото е удължен правоъгълник. Така и не се разбира кога е започнала да се строи крепостта, но първите писмени сведения за нея са от III век. Другото име на крепостта е Щипон. Реставрираните руини в прохода са останки от крепостния комплекс, изграден през V век., а самата реставрацията е дело на община Костенец със средства по ОП „Регионално развитие“. Въпреки това реставрирането буди доста противоречия заради нарушения при строителните работи – отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция и др.

    Вход към подземие на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

    С името на крепостта се свързва интересна случка. През 1969 г. в близост до нея пада малък самолет. Така местността си печели прозвището българският бермудски триъгълник. След проведеното четиридневно търсене, самолетът все пак не е открит. Остава си пълна мистерия какво е станало, но оттогава насам над мястото не е прелетял друг самолет. А българската авиация продължава да говори с недомлъвки, за да не се зароди паника.

    Автор: Божидара Иванова

    Най-значимите открития на 2018 година (II част)

    Продължаваме с втора част на нашата класация на най-важните и значими научни постижения и открития, случили се през изминалата 2018 година. Ето ги и тях:

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

     

    Изкуствен мозък прояви човешка активност


    В лабораторен мини-мозък бяха регистрирани мозъчни вълни, които си приличат с човешките, при това съвсем спонтанно. Проучването е на учените от Калифорнийския университет в Сан Диего. Те все още не знаят какво е предизвикало подобни вълни в изкуствения мини-мозък. Органоидите, познати като мини-мозъци са триизмерни структури от ембрионални стволови клетки. С помощта на подобни клетки вече са били създавани миниатюрни версии на очи, черен дроб, черва, бъбреци, простата и други органи. Мозъкът обаче е нещо сложно – никой не знае как възниква човешката мисъл, а за ранните периоди на формиране на мозъка у ембрионите и плода в матката не се знае много. По темата възникнаха много въпроси, а екипът от Сан Диего се надява да успее да намери отговор на всеки един от тях.

     

    Първото бебе от еднополова двойка бозайници


    Роди се първият здрав бозайник, „заченат“ от еднополова двойка. Проведеният експеримент е дело на учени от Китайската академия на науките. Полученото здраво поколение мишки има две майки. За модификацията е използвана вече познатата технология CRISPR, редактирала част от ДНК-то на едната майка. Подобен експеримент бил проведен и при поколение мишки с двама бащи. Там обаче било по-трудно. Засега поколенията на мишките с две майки са здрави и без никакви мутации и заболявания. Някои от тях даже си имат собствени здрави поколения.

     

    Свързаха три мозъка в мрежа
    Мозъците на трима доброволци били свързани от учени от университета „Вашингтон“ в Сиатъл. Това им позволило да си разменят мисли и команди. Интерфейсът е познат като BrainNet, но все още не е разработен. Андреа Сток ръководи екипът, който изолирал участниците един от друг. Те са си разменяли мисли, по време на игра на Тетрис. Двама от участниците имали екипировка за EEG. Те изцяло виждали екрана и просто трябвало да изпращат „команди“ за завъртане на фигурките към третия доброволец, който виждал само горната част на екрана, откъдето идват фигурките. Изследователите са на мнение, че технологията лесно може да се мащабира – като се увеличат разстоянието и броя участници.

     

    Пирамидите в Гиза концентрират електромагнитни вълни


    Учените от университета ИТМО в Санкт Петербург и Laser Zentrum в Хановер достигнаха до извода, че египетските пирамиди излъчват електромагнитна енергия в своите кухини. Най-изучавана била Хеопсовата пирамида в Гиза, защото в нея частиците разсейват радио вълните резонантно. Пирамидата има способността да концентрира електромагнитна енергия във вътрешните си камери, както и в помещенията, които съдържат останките на Фараона Хуфу и неговата съпруга. Полина Капитанова от ИТМО казва: „Може би създаването на пирамидални наночастици, изградени от материал с подходящите електромагнитни свойства ще доведе до появата на по-ефективни соларни панели или дори рутери“.

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

    Разпадането на Хигс бозона


    През 2018г., учени от ЦЕРН наблюдаваха разпадане на Хигс бозон на дънни кварки за пръв път. Специалистите от екипите „Атлас“ и „Си ем ес“ най-сетне успяха да наблюдават разпадането на елементарните частици на откритата преди шест години частица. Те са известни под името дънни кварки. Опитите се проведоха на Големия адронен колайдер. Хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса и на дънния кварк, се потвърди. ЦЕРН припомниха на пресслужба, че според Стандартния модел на физиката на частиците, разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото явление (при 60 процента от случаите). Предположението трябваше да се провери заради потвърждаването на Стандартния модел.

     

    Антиматерия в ураганите

    theatlantic.com/infocus/2011/08/hurricane-irene/100138/

    Учени от Калифорнийския университет в Санта Крус успешно идентифицираха поток позитрони, възникнал в центъра на силния ураган Патрисия. Въпросната антиматерия, се е образувала в атмосферата благодарение на гама изригванията на Земята. Мексико беше връхлетян от ураганът Патрисия през октомври 2015 г. Този ураган остана в историята като най-силният в западното полукълбо. Мълниите във вътрешността на силните урагани могат да генерират електрически полета, което води до ускоряването на електроните. След това образуваният поток позитрони, се насочва към земната повърхност. Това продължава няколко милисекунди. На височина от 2,5 километра е регистриран поток от гама изригвания на позитрони. Според тях частиците антиматерия могат да стигнат до височина 1,5 километра. Така ако в планините се инсталират детектори, те ще могат да бъдат засечени.

     

    Паметта вече може да се трансферира


    Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) успели да трансферират паметта на един морски охлюв на друг. Това станало чрез инжекция, която съдържала специфични рибонуклеинови киселини (РНК). Според учените спомените се пазят в ядрата на невроните, където се активират определени гени и се синтезират необходимите рибонуклеинови киселини.

     

    Опитомяването е просто ген
    Експериментът свързан с гените на опитомяването започнал преди 60 години. Генът е известен като SorCS1 и рефлектира на животните като ги прави по-покорни и податливи на контрол. Началото на експеримента се слага в Съветския съюз, но краят е в САЩ, когато учените открили ген, който намалявал агресивността и увеличавал приемането на команди. Учени от Университета на Илинойс разкриват, че повечето опитомени животни притежават SorCS1.

     

    Мозъкът на мишка беше хакнат
    Южнокорейски екип успял да „хакне“ управлението на импулсите на главния мозък на мишките и започнал да им нарежда какво да правят. В определени части на мозъка на мишките били задействани определени импулси чрез имплант и управление с оптични влакна. На гризачите им било наредено да започнат да се интересуват от храна и чифтосване. Също така невробиолозите успели да „отключат“ страха на опитните мишки. Така чрез микрочипове в бъдеще ще могат да бъдат създадени контролируеми животни-киборги. Дали това е добра идея обаче не се знае.

    Автор: Божидара Иванова

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

    5 изключително странни факта от животинския свят

    Природата непрекъснато ни изумява. Ако нямаше научни доказателства за много от нещата, случващи се в животинското царство, трудно бихме им повярвали. Колко невероятно ви звучи, че сърцето на скаридата се намира в главата? А, че малкият градински охлюв има 14 000 зъба, докато при други видове броят може да достигне 20 000? Наистина. Животните правят много шантави неща, които не можем да си представим. Ето няколко факта, които ще ви го докажат.

    Камшикоопашатите гущери Aspidoscelis neomexicana са само женски и яйцата им се развиват без оплождане. Въпреки това, те се ухажват.

    A New Mexico whiptail lizard, Aspidoscelis neomexicana, at Omaha’s Henry Doorly Zoo.

    Чрез процес, наречен „партогенеза“, гущерът от вида Aspidoscelis neomexicana се възпроизвежда асексуално. Учените обаче са наблюдавали как женските се ухажват една друга. Причината за това е, че тези действия стимулират овулацията. Видът е кръстоска между Aspidoscelis inornata, който обитават поляните и Aspidoscelis tigris, живеещ в пустините. Хибридът от тези два вида не ражда здрави мъжки и това е причината всички да са женски.

    Скорпионната муха е насекомо, което впечатлява партньора си като му носи плячка. Но някои мъжки не са толкова добри в лова, затова се преструват на женски и чакат други мъжки да им дадат плячка. След това отлитат с подаръка и го дават на истинска женска.

    Начинът, по който скорпионните мухи се кръстосват е доста уникален. Мъжкият търси насекомо, което да улови, след което го опитва. Ако плячката е достатъчно добра, той я провисва на листо, канейки женска муха да я изяде. Докато прави това, мъжкият изпуска миризма, която женските улавят от 15м. Когато женската я надуши, тя каца на листото, снижава криле и изяжда плячката като знак на одобрение. Ако женската не хареса подаръка, тя отлива. Ако остане, се чифтосва с мъжката.

    Но има някои мъжки, които са майстори на измамата. Те имитират поведението на женската, за да открадната плячката и след това я дават на истинска женска. Учените са установили, че при тази имитация успехът за чифтосване е около 22%, докато при мъжките, които ловуват сами – 14%.

    Двупръстите ленивци, известни със своята мързеливост, се чифтосват само за пет секунди.

    Наричани „най-бавните твари на света“, ленивците прекарват повечето от живота си мързелувайки и висейки с надолу главата от клоните на дърветата. Ако се движат, те не изминават повече от 40м на ден. Но когато стане въпрос за чифтосване, целият процес отнема пет секунди. Започва се, когато женската издаде писък, с който изразява готовността си. Ако наоколо има повече от един ухажор, те се бият, като провисват от клоните и замахват един към друг.

    Ленивците се чифтосват между септември и ноември и също като повечето им дейности, това също се случва висейки надолу с главата. Дори раждането на малкото след около 10 месеца става докато майката виси.

    Най-близкият жив роднина на слона е скалистият даман – дребен, пухкав бозайник.

    Едва ли бихте се сетили за това, когато гледате един слон. Действително обаче най-близкият му роднина е животинче, наречено скалист даман. То обитава Субсахарска Африка, Мадагаскар и басейна на река Конго. Тежи едва 4 килограма.

    Тревопасният даман и слонът принадлежат към древния клас животни Tethytheria. В праисторически времена, слонът и скалистият даман са тръгнали по два много различни пътя на еволюцията, поради което днес изобщо не си приличат. Все още между тях има някои прилики, като бивните и някои сходности в репродуктивните органи, както и плоските нокти на пръстите.

    Изпражненията на вомбатите са на кубчета. Те произвеждат 80 до 100 кубчета за една нощ.

    Учените все още не са разгадали мистерията зад този факт. Вомбатите оставят след себе си кубчета изпражнения върху камари пръст и по камъни като форма на комуникация с други себеподобни. Според някои теории, това е начин за маркиране на територия или играе роля при чифтосването.

    За да откриват защо е такава формата на изпражненията им, учените са изучавали храносмилателния им тракт. Открили са, че кубчетата се образуват в червата, преди изхождането и са дълги около 2см. Вомбатите храносмилат около две седмици и стените на червата им се разтягат неравномерно – някои части са по-стегнати от други – което позволява образуването на необичайната форма. Това е уникална черта в животинското царство.

    10 известни забележителности с не толкова известни тайни

    Всички знаем основните факти за известните, исторически места. Чували сте ги хиляди пъти, нали? Затова ние изровихме някои странни, неочаквани и никак скучни факти за места, с които всички сме запознати.

    • Големият сфинкс в Гиза е бил погребан в пясък до рамената поне от 1400г.пр.Хр. и е напълно разкопан чак през 1936г.
    • През 2017г. учените използват нова сканираща технология, с която откриват огромна, 30-метрова тайна камера в Хеопсовата пирамида. Планират скоро да изпратят вътре миниатюрни роботи, за да научат повече за тайните, които крие.

    • Фонтанът на падналия ангел в Мадрид, който изобразява статуя на Луцифер, изгонен от Рая, по случайност стои на 666 метра надморска височина.

    • През 60-те години целият храмов комплекс Абу Симбел е демонтиран и преместен. Първоначално разположен на западния бряг на река Нил, през 1964 – 1968 година при строителството на язовира „Насър“ той е разглобен и преместен на плато, 60 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.

    ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ: Абу Симбел – храма на Рамзес II

    • Прелестната Слънчева сфера в Ноксвил, символ на Световния панаир от 1982г, не е просто евтин капан за туристи. Стъклените панели на сферата дължат цвета си на слой 24-каратово злато. Цената им по времето, когато са направени е била $1000 на парче.

    • Местните редовно задигат тухли от Великата китайска стена. Те строят с тях или ги продават на пазара за по няколко долара.
    AFP PHOTO/Frederic J. BROWN (Photo credit should read FREDERIC J. BROWN/AFP/Getty Images)
    • Базиликата Св. Петър в Рим е построена основно благодарение на продажбата на опрощения, с които свещениците са опрощавали греховете на хората в замяна на малко дарение.

    • След успешна, продължила 10 години реставрация, която да я спаси от срутване, Наклонената кула в Пиза отново е в същата позиция от 1838г и се очаква да остане така поне още 200 години.

    • Точността на часовника на Биг Бен зависи от купчина британски пенита. За да се коригира времето, върху махалото се поставят пенита, които влияят на дължината на арката му и скоростта на люлеенето му. Със слагането или махането на едно пени се коригира часовника с 0.4 секунди в рамките на деня.

    • Айфеловата кула се боядисва в три нюанса. За да се противодейства на ефекта от атмосферната перспектива на парижкото небе, кулата се боядисва в по-светло на върха и по-тъмно в основата.

    10 невероятни факта, които ще ви направят по-умни

    Да имаш добра обща култура никога не може да ти навреди. Едно е да знаеш много по няколко специфични теми, друго е да знаеш най-различни неща по всякакви теми. Обогатете малко общата си култура с тези 10 факта, които ще ви направят малко по-умни и ще ви дадат шанса да блеснете с познанията си. 🙂

    • Божият болт е много интересен термин, отнасящ се до единствения компонент, който държи ротора към хеликоптера. Ако божият болт се извади или счупи по време на полет, витлата на хеликоптера ще се откачат от него и на екипажа ще му остава само „да се моли на Бог“.

    • Бялото в изпражненията на птиците всъщност е урина. Кафявото и зеленото е смляната храна. Те изкарват и двете заедно.

    • Населението на градчето Беладжо в Италия, което е вдъхновило хотел Беладжио в Лас Вегас, е по-малко от броя на стаите в хотела.

    • Земните пчели и пчелите отшелници опрашват картофите.

    • Плацебото действа дори човек да знае, че е плацебо.

    • Когато изобретателят на фризбито умира, той е кремиран и превърнат във фризби.
    • Изобретателят на тоалетната хартия е печатал името си на всеки къс.

    • Охлювите имат 14 000 зъба и са почти напълно слепи.

    • Номерата на картите American Express започват с „3“, на Visa – с „4“, на Mastercard – с „5“, а на Discovery – с „6“.

    • Един облак тежи средно около 500 000кг.

    Новият невъзможен бургер е толкова вкусен, че тялото не може да го различи от истинския

    Чували ли сте за „невъзможния бургер“? Широко считан е за най-добрият вегетариански хамбургер за хора, които искат най-близкото до истинското, но без месо.

    Той е огромен хит в Америка и се предлага в ресторанти из цялата страна. Създателите му скоро разкриха пред света новата версия на бургера на годишното международно изложение за потребителска електроника в Лас Вегас. Всъщност това е първият хранителен продукт, който се показва на изложението и е „оставил тълпата потресена от миризмата, текстурата, вкуса и цвета – всичките като на истински бургер“.

    Невъзможният бургер 2.0 е толкова близък до истинския, че буквално е разболял една от жените критици на вегетарианска храна, тъй като първичният ум е казвал на тялото, че яде месо, макар съзнателно да е знаела, че храната е растителна.

    „Имам доста здрав стомах. Обичам стръмните влакчета. От виртуалната реалност никога не ми прилошава.“ – разказва Джоан Солсман, отбелязвайки факта, че е вегетарианка от 10 години.

    Солсман е изпробвала бургера под формата на псевдо татарски бифтек и разкрива, че дори местният главен готвач не е могъл да направи разлика с животинския стек, освен че във вкусът му се усеща по-малко желязо. Дотук добре. Тогава Солсман прави първата си хапка от невъзможния бургер 2.0.

    „Стомахът ми започна да се противи на това, което влиза в устата ми. Измърморих, че не съм вкусвала телешко от над 10 години, надявайки се да прикрия отвращението си. Най-доброто обаче беше истинският хамбургер – с мека питка, сос, резен лук, свежа маруля и домат. Вкусът беше невероятен, защото беше като на истински хамбургер с месо.“

    Също като развиващата се индустрия на отглежданото в лаборатория месо, серията продукти Impossible (невъзможни) предлага все по-добра алтернатива, която е много повече от просто вкусен вариант за онези, които вече са избрали вегетарианството.

    Все пак, намаляването на консумацията ни на месо – и евентуално елиминирането на нуждата от ферми за добитък – е чудесно за природата, ограничава разпространението на вируси, а не на последно място – добра новина за животните, които не убиваме.

    Ако можем да направим това, докато се наслаждаваме на бургер, който е толкова вкусен, че обърква съзнанието, още по-добре.

    И ако си мислите, че това е нещо специално, само почакайте. Основателят на Impossible, Пат Браун, обяви че следващата голяма премиера на компанията ще бъде веганска пържола.

    5 престъпни гения, използвали уменията си за добро

    Лесно е да бъдеш мошеник. Трябва ти само покварен ум, липса на съвест и готовност да ходиш в същата тоалетна, в която си правиш вино, в случай че престъпната кариера не ти се получи. Но какво става, когато имаш склонност към пакости и в същото време си изпълнен с морал? Е, някои престъпни гении са открили начини да впрегнат уменията си за всеобщото добро. Говорим за хора като тези:

    1. Фалшификаторът, спасил хиляди евреи

    Не очаквате временната ви работа в тийнейджърските години да промени света. Надявате се поне да ви плащат. Когато младият Адолфо Камински започва работа в химическо чистене, за да припечели допълнително, той не осъзнава, че познанията му по премахване на петна ще го превърнат в герой.

    Когато нацистка Германия нахлува във Франция, 17-годишният Камински вижда как майка му е убита от войници, а останалите му роднини са изпратени в концлагер. По време на окупацията, пред очите му са депортирани хиляди, само защото нямали нужната документация. Камински се включва във Френската съпротива, където един от сподвижниците му открива, че има опит с почистващи химикали. Кара го да премахне нещо, което е лошо за здравето на хората: думата „евреин“ от паспортите.

    Камински знае какво да направи.  С млечна киселина той успява да изтрие мастилото от документите, без да оставя следа, след което може да напише каквото си иска. На 18 години той става най-младият фалшификатор на съпротивата, а скоро след това и най-добрият такъв. С помощта на експерти илюстратори като Сузи Шидлов, той подправя по 30 документа на час, помагайки на 500 души всяка седмица да получат нова самоличност.

    С такива умения, Камински е можел да направи състояние на черния пазар. Но той отказва да му плащат за героизма. Отказва също и да спи през повечето дни, изяждан от вина, че не работи.

    Когато нацистите са прогонени от Париж, Камински вече е спасил живота на поне 14 000 еврейски мъже, жени и деца. За заслугите си получава медал (за който не обича да говори), а уменията му са станали толкова добри, че френските тайни служби го наемат да прави фалшификати за техните шпиони. Тогава, през 60-те, той изоставя хубавия си живот във Франция, за да обикаля света и да подправя документи за хора, бягащи от диктатури – безплатно, разбира се.

    1. Джебчията, който обира само за забавление (и наука!)

    В света на развлекателния бизнес има определена йерархия. Илюзионистите са над вентрилоквистите, вентрилоквистите са над номерата с кучета, а всички са над комиците. Но има една ниша, толкова забутана, че повечето хора забравят, че съществува: театралното джебчийство. Поне така е било преди някой си Аполо Робинс да се появи отнякъде, да свие на всички часовниците и да направи света по-добро място.

    Робинс израства в семейство на крадци, но поради болест в детството нарушава двигателните му способности, затова е можел само да гледа как братята му свиват часовници в зоопарка. Но с това внимателно наблюдаване открива истинската тайна на майсторското джебчийство: Ако можеш да отгатнеш как мисли човек, тогава можеш да го разсееш с такава прецизност, че никой Ролекс да не е в безопасност, независимо от физическите ограничения.

    Оттогава Робинс е ошушкал всички пари на Чарлз Бъркли, задига годежния пръстен на Дженифър Гарнър от пръста й и обира агентите от тайните служби на президента Джими Картър. Толкова е добър, че дори успява да открадне от известните илюзионисти Пен и Телър, като изважда пълнителя от химикалката на Пен… докато той пише с нея. Робинс Успява да превърне уменията си в бизнес за милиони. Шоуто му във Вегас се разпродава за секунди и е голяма работа в Холивуд, където му плащат много пари, за да консултира във филми, учейки звезди като Уил Смит и Марго Роби на изкуството да задигаш разни неща незабелязано.

    Преподава също така уроци на полицаи как да забелязват и спират джебчии.

    1. Анализаторът, който може да спечели лотарията когато си поиска

    Канадецът Мохан Сривастава е геоложки анализатор, което вероятно е най-отегчителната комбинация от думи, изписвана някога. Но не заспивайте още, че ще пропуснете историята за това как е изиграл държавната лотария. Съдбовният момент за Сривастава идва, когато един приятел му дава лотариен билет с изтъркване като шега. Една от игрите е морски шах, която му носи цели три канадски долара. Това го кара да се замисли.

    Сривастава знае, че лотарията трябва да контролира броят на печелившите билети, за да е на печалба, която означава, че алгоритъмът, отговарящ за играта морски шах не може да е на произволен принцип, а работи по модел. С тази идея, той използва информацията от неизтъркани билети, за да открие дали печелят. Постига зашеметяващия успех от 90%. След това кара приятели да му пращат билети от цяла Северна Америка и открива, че може да разбие всяка игра на морски шах от билетчетата. Разбира също, че повечето търговци нямат нищо против да купува билети на едро и след това да ги връща неизтъркани. В общи линии открива начин да печели пари до безкрай.

    Но Сривастава се оказва един от онези анализатори с душа. Задигайки печалбите, означава че ще понижи шансовете на всички останали. Вместо да се превърне в милионер, той решава да информира организаторите на лотарията за пропуска в системата им, за да не може никой друг да се възползва. Първоначално те го игнорират, но не и след като им изпраща 20 неизтъркани билета, сортирани на печеливши и непечеливши и им казва да ги проверят.

    1. Измамникът, който ще ви научи как да разпознавате схемите

    Пол Уилсън научава мошеничеството още от ранна детска възраст, когато дядо му го учи да мами на джин. Дядката явно е бил доста готин… но е нямал представа какво е отприщил. През по-голямата част от 90-те години, Уилсън удря казина – брои карти, след цепенията и всички други легални методи, които могат да изгонят и от най-престижното казино. Само че никога не е заловен. Затова през 2000г той решава да обърне ролите и започва да учи казината как да не бъдат обирани от хора като него.

    Уилсън дава лекции за избягване на мошенически схеми, не само на обикновените хора, но и на големи корпорации, банкови групи и дори институции като MasterCard. Но най-големият му удар идва през 2002г, когато прави шоуто The Real Hustle по BBRC TV. В него, той и негови колеги деконструират схеми и разкриват как мошениците действат.

    1. Пичовете, които ще хакнат колата ви, за да я направят по-безопасна

    В дигиталната ера всичко може да бъде хакнато. Компютри, телефони, телевизори… дори малкият дисплей на микровълновата не е в безопасност. Но е трудно да навредиш кой знае колко, ако хакнеш нечий смарт тостер. Ако минем на смарт автомобили обаче, нещата стават различни. Там хакерите могат да поемат управлението и да ви изпратят в някоя пропаст с 200км/ч. Но ако колата ви е хакната от Крис Валасек и Чарли Милър, те само ще надуят радиото, ще ви отбият и ще ви изнесат лекция за това колко ненадеждна е индустрията.

    С впечатляващите си умения, те работят като експерти по киберсигурност за големи играчи като Twitter, Uber и дори американската агенция по национална сигурност. Но двамата бивши колеги обичат да се срещат понякога в свободното си време и да се занимават с благотворителност.

    През 2015г, пускат видео, в което показват как поемат контрола на джип Cherokee като хакват системата му през мобилната мрежа. За щастие инцидентът не свършва с жертви. Задоволяват се с това да си поиграят с климатика, да забавят скоростта и да пуснат песен от 90-те.

    Когато от Fiat Chrysler научават за този огромен пропуск в сигурността, правят това, която всяка автомобилна компания би направила: преструват се, че не е голяма работа. Но някой от правителството убеждава компанията да изтегли 1.4 милиона возила и да закърпи дупката в сигурността. Щастлив край, нали? Не съвсем. Само година по-късно двамата хакери отново се развихрят и доказват, че същата система пак не е сигурна. И за да се уверят, че компаниите ще се задействат, пускат в интернет напълно безплатно инструменти за хакване на автомобили за милиони долари.