Търсене
Още
    Начало Блог Страница 82

    Хипогеят на Малта

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Хипогеят на Малта

    Невероятната строителна конструкция „Хипогей“, която все още предизвиква разгорещени спорове сред историци и археолози, е една от най-загадъчните забележителности на остров Малта.

    Според някои оценки на археолози, почти 6000-годишният подземен малтийски храм на три нива „Хипогей Хал-Сафлиени“ до градчето Паола е по-стар от Стоунхендж в Англия и от египетските пирамиди в Гиза с повече от 1000 години. Открит е в началото на ХХ-ти век.

    „Хипогеум“ на гръцки означава „подземно жилище“. Много експерти твърдят, че малтийският Хипогей е бил построен като огромен подземен храм в чест на смъртта и раждането, като разполагал със сложна система от етажи, ходове, зали и смъртоносни капани. Днес мнозина историци настояват да бъде признат за осмото чудо на света.

    „Хипогей Хал-Сафлиени“

    И наистина, обективно погледнато, Хипогеят на Малта е един от най-необичайните и уникални археологически обекти в света. Издълбан е в скали от твърд варовик. Най-старата, горната, част на залите в него е датирана около 3600 г. пр. Хр.

    Той обхваща площ от около 500 квадратни метра, която включва главната зала с форма на гигантско яйце, тайнствено помещение с ниша, достъпни тунелни проходи, стълбища, множество зали и камери с различни форми и размери, традиционни отвори-врати, гробищни ниши и много други структури.

    Някои подземни камери повтарят формите на архитектурата на надземните храмове в Малта, а характерът на главната зала с извити стени, според историците, ясно показва, че някога на острова е процъфтявал култът към плодородието на Майката-Земя.

    Спящата жена от „Хипогей Хал-Сафлиени“, Национален археологически музей , Валета. Снимка: Уикипедия

    Освен това, по време на разкопките е открита прочута вече каменна статуетка на спяща жена – която сега се съхранява в Националния археологически музей на Малта; също и други важни артефакти, като различни фигурки, статуетки, амулети и вази.

    Един от най-интересните намерени експонати е неолитна статуетка без глава, която била открита до две варовикови глави, като е възможно една от тях да принадлежи на тази фигура.

    Хипогеят бил открит случайно по време на строителство през 1902 г. За съжаление, строителите разрушили по-голямата част от горното ниво, построено от древните им колеги, преди да бъде установено, че откритата структура може да е обект с историческа стойност.

    Вътрешността на Хипогеят. Снимка: Уикипедия

    За голяма радост на археолозите, днешните строители все пак не успели да повредят главната входна врата, направена в типична традиционна форма от два големи камъка, които поддържат горния праг.

    По стените на Хипогея са открити геометрични орнаменти във формата на спирали. В гробните камери са намерени останки от кости на около 7000 души, а също и на животни. Затова повечето учени предполагат, че хипогеумът може би се е използвал за религиозни ритуали или погребални церемонии, след които мъртвите били оставяни тук.

    В нишите на залите са открити следи от използването на охра за ритуални цели. Според учените и изследователите ритуалите, по всяка вероятност, са били свързани с почитането на Богинята Майка Земя.

    Горното ниво на светилището е най-старата част на Хипогея. Очевидно е, че строителите на храма първоначално са разширили естествената пещера, като така са си спестили доста труд в първия етап на строежа.

    Но все още не е напълно ясно за какви точно цели е била предназначена конструкцията, и по въпроса се водят оживени спорове. Някои изследователи смятат, че е била използвана не само за ритуали и церемонии, но и със съвсем прагматично предназначение: за укриване по време на природни бедствия или при нахлувания на вражески племена.

    Средновековни български крепости: Траянови врата

    iskamdaznam
    -
    0
    Средновековни български крепости: Траянови врата

    Намиращият се в Ихтиманска Средна гора, Траянови врата е средновековна крепост. Освен крепостта, с името Траянови врата е наречен проходът намиращ се в близост до нея, както и шосеен тунел, който заедно с крепостта са разположени на територията на община Костенец.

    Първоначално проходът се е наричал Суки (на латински: Succi), а близо до него е издигнато укрепление и пътна станция наречени Соней (на латински: Soneium). След VI век мястото приело гръцкото название Василики пили, означаващо „Царска порта“. Няколко века по-късно (през IX век), проходът станал известен под името Българска порта. През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

    „Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.”

    Руините на Траянови врата в началото на 18 век. Снимка: Уикипедия

     

     

    По време на османското владичество, турците наричат проходът Капъджик дервент (на турски: kapı – капия, врата, и dervent – проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, която се издига на около 18 метра, се запазва до XIX век.

    Съвременното име на крепостта всъщност е плод на една грешка – неправилно приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). Оказва се, че крепостта е построена по-късно. Проф. Петър Мутафчиев има хипотеза, че топонимът „Траянови врата“ се среща за пръв път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на историка Антонио Бонфини. Там е описан кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г, който преминава през прохода с войските си. Доста по-късно от първоначалното схващане, че крепостта е от времето на император Траян. Наименованието „Траянови врата“ започва да добива популярност след Освобождението – това е период, в който започват да се публикуват многобройни исторически извори и изследвания, а наименованието става не само исторически, но и географски и административен термин, с който днес официално се нарича местността и прохода.

    Поглед отвътре на лявата арка на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

    Историята се запознава с прохода през 986 г. – същата година византийският император Василий II тръгва на поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска, водена от бъдещият владетел Самуил пресреща византийците при знаменития сега проход Траянови врата и напълно ги разгромява.

    Но да се върнем на крепостта. Установено е, че тя е разположена върху старо тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. През 1975 г. са проведени разкопки, ръководени от Димитрина Джонова, чрез които крепостта Стенос е подробно проучена. Така е установено, че сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Формата на мястото е удължен правоъгълник. Така и не се разбира кога е започнала да се строи крепостта, но първите писмени сведения за нея са от III век. Другото име на крепостта е Щипон. Реставрираните руини в прохода са останки от крепостния комплекс, изграден през V век., а самата реставрацията е дело на община Костенец със средства по ОП „Регионално развитие“. Въпреки това реставрирането буди доста противоречия заради нарушения при строителните работи – отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция и др.

    Вход към подземие на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

    С името на крепостта се свързва интересна случка. През 1969 г. в близост до нея пада малък самолет. Така местността си печели прозвището българският бермудски триъгълник. След проведеното четиридневно търсене, самолетът все пак не е открит. Остава си пълна мистерия какво е станало, но оттогава насам над мястото не е прелетял друг самолет. А българската авиация продължава да говори с недомлъвки, за да не се зароди паника.

    Автор: Божидара Иванова

    Най-значимите открития на 2018 година (II част)

    iskamdaznam
    -
    0
    Най-значимите открития на 2018 година (II част)

    Продължаваме с втора част на нашата класация на най-важните и значими научни постижения и открития, случили се през изминалата 2018 година. Ето ги и тях:

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

     

    Изкуствен мозък прояви човешка активност


    В лабораторен мини-мозък бяха регистрирани мозъчни вълни, които си приличат с човешките, при това съвсем спонтанно. Проучването е на учените от Калифорнийския университет в Сан Диего. Те все още не знаят какво е предизвикало подобни вълни в изкуствения мини-мозък. Органоидите, познати като мини-мозъци са триизмерни структури от ембрионални стволови клетки. С помощта на подобни клетки вече са били създавани миниатюрни версии на очи, черен дроб, черва, бъбреци, простата и други органи. Мозъкът обаче е нещо сложно – никой не знае как възниква човешката мисъл, а за ранните периоди на формиране на мозъка у ембрионите и плода в матката не се знае много. По темата възникнаха много въпроси, а екипът от Сан Диего се надява да успее да намери отговор на всеки един от тях.

     

    Първото бебе от еднополова двойка бозайници


    Роди се първият здрав бозайник, „заченат“ от еднополова двойка. Проведеният експеримент е дело на учени от Китайската академия на науките. Полученото здраво поколение мишки има две майки. За модификацията е използвана вече познатата технология CRISPR, редактирала част от ДНК-то на едната майка. Подобен експеримент бил проведен и при поколение мишки с двама бащи. Там обаче било по-трудно. Засега поколенията на мишките с две майки са здрави и без никакви мутации и заболявания. Някои от тях даже си имат собствени здрави поколения.

     

    Свързаха три мозъка в мрежа
    Мозъците на трима доброволци били свързани от учени от университета „Вашингтон“ в Сиатъл. Това им позволило да си разменят мисли и команди. Интерфейсът е познат като BrainNet, но все още не е разработен. Андреа Сток ръководи екипът, който изолирал участниците един от друг. Те са си разменяли мисли, по време на игра на Тетрис. Двама от участниците имали екипировка за EEG. Те изцяло виждали екрана и просто трябвало да изпращат „команди“ за завъртане на фигурките към третия доброволец, който виждал само горната част на екрана, откъдето идват фигурките. Изследователите са на мнение, че технологията лесно може да се мащабира – като се увеличат разстоянието и броя участници.

     

    Пирамидите в Гиза концентрират електромагнитни вълни


    Учените от университета ИТМО в Санкт Петербург и Laser Zentrum в Хановер достигнаха до извода, че египетските пирамиди излъчват електромагнитна енергия в своите кухини. Най-изучавана била Хеопсовата пирамида в Гиза, защото в нея частиците разсейват радио вълните резонантно. Пирамидата има способността да концентрира електромагнитна енергия във вътрешните си камери, както и в помещенията, които съдържат останките на Фараона Хуфу и неговата съпруга. Полина Капитанова от ИТМО казва: „Може би създаването на пирамидални наночастици, изградени от материал с подходящите електромагнитни свойства ще доведе до появата на по-ефективни соларни панели или дори рутери“.

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

    Разпадането на Хигс бозона


    През 2018г., учени от ЦЕРН наблюдаваха разпадане на Хигс бозон на дънни кварки за пръв път. Специалистите от екипите „Атлас“ и „Си ем ес“ най-сетне успяха да наблюдават разпадането на елементарните частици на откритата преди шест години частица. Те са известни под името дънни кварки. Опитите се проведоха на Големия адронен колайдер. Хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса и на дънния кварк, се потвърди. ЦЕРН припомниха на пресслужба, че според Стандартния модел на физиката на частиците, разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото явление (при 60 процента от случаите). Предположението трябваше да се провери заради потвърждаването на Стандартния модел.

     

    Антиматерия в ураганите

    theatlantic.com/infocus/2011/08/hurricane-irene/100138/

    Учени от Калифорнийския университет в Санта Крус успешно идентифицираха поток позитрони, възникнал в центъра на силния ураган Патрисия. Въпросната антиматерия, се е образувала в атмосферата благодарение на гама изригванията на Земята. Мексико беше връхлетян от ураганът Патрисия през октомври 2015 г. Този ураган остана в историята като най-силният в западното полукълбо. Мълниите във вътрешността на силните урагани могат да генерират електрически полета, което води до ускоряването на електроните. След това образуваният поток позитрони, се насочва към земната повърхност. Това продължава няколко милисекунди. На височина от 2,5 километра е регистриран поток от гама изригвания на позитрони. Според тях частиците антиматерия могат да стигнат до височина 1,5 километра. Така ако в планините се инсталират детектори, те ще могат да бъдат засечени.

     

    Паметта вече може да се трансферира


    Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) успели да трансферират паметта на един морски охлюв на друг. Това станало чрез инжекция, която съдържала специфични рибонуклеинови киселини (РНК). Според учените спомените се пазят в ядрата на невроните, където се активират определени гени и се синтезират необходимите рибонуклеинови киселини.

     

    Опитомяването е просто ген
    Експериментът свързан с гените на опитомяването започнал преди 60 години. Генът е известен като SorCS1 и рефлектира на животните като ги прави по-покорни и податливи на контрол. Началото на експеримента се слага в Съветския съюз, но краят е в САЩ, когато учените открили ген, който намалявал агресивността и увеличавал приемането на команди. Учени от Университета на Илинойс разкриват, че повечето опитомени животни притежават SorCS1.

     

    Мозъкът на мишка беше хакнат
    Южнокорейски екип успял да „хакне“ управлението на импулсите на главния мозък на мишките и започнал да им нарежда какво да правят. В определени части на мозъка на мишките били задействани определени импулси чрез имплант и управление с оптични влакна. На гризачите им било наредено да започнат да се интересуват от храна и чифтосване. Също така невробиолозите успели да „отключат“ страха на опитните мишки. Така чрез микрочипове в бъдеще ще могат да бъдат създадени контролируеми животни-киборги. Дали това е добра идея обаче не се знае.

    Автор: Божидара Иванова

    ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година

    5 изключително странни факта от животинския свят

    iskamdaznam
    -
    1
    5 изключително странни факта от животинския свят

    Природата непрекъснато ни изумява. Ако нямаше научни доказателства за много от нещата, случващи се в животинското царство, трудно бихме им повярвали. Колко невероятно ви звучи, че сърцето на скаридата се намира в главата? А, че малкият градински охлюв има 14 000 зъба, докато при други видове броят може да достигне 20 000? Наистина. Животните правят много шантави неща, които не можем да си представим. Ето няколко факта, които ще ви го докажат.

    Камшикоопашатите гущери Aspidoscelis neomexicana са само женски и яйцата им се развиват без оплождане. Въпреки това, те се ухажват.

    A New Mexico whiptail lizard, Aspidoscelis neomexicana, at Omaha’s Henry Doorly Zoo.

    Чрез процес, наречен „партогенеза“, гущерът от вида Aspidoscelis neomexicana се възпроизвежда асексуално. Учените обаче са наблюдавали как женските се ухажват една друга. Причината за това е, че тези действия стимулират овулацията. Видът е кръстоска между Aspidoscelis inornata, който обитават поляните и Aspidoscelis tigris, живеещ в пустините. Хибридът от тези два вида не ражда здрави мъжки и това е причината всички да са женски.

    Скорпионната муха е насекомо, което впечатлява партньора си като му носи плячка. Но някои мъжки не са толкова добри в лова, затова се преструват на женски и чакат други мъжки да им дадат плячка. След това отлитат с подаръка и го дават на истинска женска.

    Начинът, по който скорпионните мухи се кръстосват е доста уникален. Мъжкият търси насекомо, което да улови, след което го опитва. Ако плячката е достатъчно добра, той я провисва на листо, канейки женска муха да я изяде. Докато прави това, мъжкият изпуска миризма, която женските улавят от 15м. Когато женската я надуши, тя каца на листото, снижава криле и изяжда плячката като знак на одобрение. Ако женската не хареса подаръка, тя отлива. Ако остане, се чифтосва с мъжката.

    Но има някои мъжки, които са майстори на измамата. Те имитират поведението на женската, за да открадната плячката и след това я дават на истинска женска. Учените са установили, че при тази имитация успехът за чифтосване е около 22%, докато при мъжките, които ловуват сами – 14%.

    Двупръстите ленивци, известни със своята мързеливост, се чифтосват само за пет секунди.

    Наричани „най-бавните твари на света“, ленивците прекарват повечето от живота си мързелувайки и висейки с надолу главата от клоните на дърветата. Ако се движат, те не изминават повече от 40м на ден. Но когато стане въпрос за чифтосване, целият процес отнема пет секунди. Започва се, когато женската издаде писък, с който изразява готовността си. Ако наоколо има повече от един ухажор, те се бият, като провисват от клоните и замахват един към друг.

    Ленивците се чифтосват между септември и ноември и също като повечето им дейности, това също се случва висейки надолу с главата. Дори раждането на малкото след около 10 месеца става докато майката виси.

    Най-близкият жив роднина на слона е скалистият даман – дребен, пухкав бозайник.

    Едва ли бихте се сетили за това, когато гледате един слон. Действително обаче най-близкият му роднина е животинче, наречено скалист даман. То обитава Субсахарска Африка, Мадагаскар и басейна на река Конго. Тежи едва 4 килограма.

    Тревопасният даман и слонът принадлежат към древния клас животни Tethytheria. В праисторически времена, слонът и скалистият даман са тръгнали по два много различни пътя на еволюцията, поради което днес изобщо не си приличат. Все още между тях има някои прилики, като бивните и някои сходности в репродуктивните органи, както и плоските нокти на пръстите.

    Изпражненията на вомбатите са на кубчета. Те произвеждат 80 до 100 кубчета за една нощ.

    Учените все още не са разгадали мистерията зад този факт. Вомбатите оставят след себе си кубчета изпражнения върху камари пръст и по камъни като форма на комуникация с други себеподобни. Според някои теории, това е начин за маркиране на територия или играе роля при чифтосването.

    За да откриват защо е такава формата на изпражненията им, учените са изучавали храносмилателния им тракт. Открили са, че кубчетата се образуват в червата, преди изхождането и са дълги около 2см. Вомбатите храносмилат около две седмици и стените на червата им се разтягат неравномерно – някои части са по-стегнати от други – което позволява образуването на необичайната форма. Това е уникална черта в животинското царство.

    10 известни забележителности с не толкова известни тайни

    iskamdaznam
    -
    0
    10 известни забележителности с не толкова известни тайни

    Всички знаем основните факти за известните, исторически места. Чували сте ги хиляди пъти, нали? Затова ние изровихме някои странни, неочаквани и никак скучни факти за места, с които всички сме запознати.

    • Големият сфинкс в Гиза е бил погребан в пясък до рамената поне от 1400г.пр.Хр. и е напълно разкопан чак през 1936г.
    • През 2017г. учените използват нова сканираща технология, с която откриват огромна, 30-метрова тайна камера в Хеопсовата пирамида. Планират скоро да изпратят вътре миниатюрни роботи, за да научат повече за тайните, които крие.

    • Фонтанът на падналия ангел в Мадрид, който изобразява статуя на Луцифер, изгонен от Рая, по случайност стои на 666 метра надморска височина.

    • През 60-те години целият храмов комплекс Абу Симбел е демонтиран и преместен. Първоначално разположен на западния бряг на река Нил, през 1964 – 1968 година при строителството на язовира „Насър“ той е разглобен и преместен на плато, 60 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.

    ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ: Абу Симбел – храма на Рамзес II

    • Прелестната Слънчева сфера в Ноксвил, символ на Световния панаир от 1982г, не е просто евтин капан за туристи. Стъклените панели на сферата дължат цвета си на слой 24-каратово злато. Цената им по времето, когато са направени е била $1000 на парче.

    • Местните редовно задигат тухли от Великата китайска стена. Те строят с тях или ги продават на пазара за по няколко долара.
    AFP PHOTO/Frederic J. BROWN (Photo credit should read FREDERIC J. BROWN/AFP/Getty Images)
    • Базиликата Св. Петър в Рим е построена основно благодарение на продажбата на опрощения, с които свещениците са опрощавали греховете на хората в замяна на малко дарение.

    • След успешна, продължила 10 години реставрация, която да я спаси от срутване, Наклонената кула в Пиза отново е в същата позиция от 1838г и се очаква да остане така поне още 200 години.

    • Точността на часовника на Биг Бен зависи от купчина британски пенита. За да се коригира времето, върху махалото се поставят пенита, които влияят на дължината на арката му и скоростта на люлеенето му. Със слагането или махането на едно пени се коригира часовника с 0.4 секунди в рамките на деня.

    • Айфеловата кула се боядисва в три нюанса. За да се противодейства на ефекта от атмосферната перспектива на парижкото небе, кулата се боядисва в по-светло на върха и по-тъмно в основата.

    10 невероятни факта, които ще ви направят по-умни

    iskamdaznam
    -
    0
    10 невероятни факта, които ще ви направят по-умни

    Да имаш добра обща култура никога не може да ти навреди. Едно е да знаеш много по няколко специфични теми, друго е да знаеш най-различни неща по всякакви теми. Обогатете малко общата си култура с тези 10 факта, които ще ви направят малко по-умни и ще ви дадат шанса да блеснете с познанията си. 🙂

    • Божият болт е много интересен термин, отнасящ се до единствения компонент, който държи ротора към хеликоптера. Ако божият болт се извади или счупи по време на полет, витлата на хеликоптера ще се откачат от него и на екипажа ще му остава само „да се моли на Бог“.

    • Бялото в изпражненията на птиците всъщност е урина. Кафявото и зеленото е смляната храна. Те изкарват и двете заедно.

    • Населението на градчето Беладжо в Италия, което е вдъхновило хотел Беладжио в Лас Вегас, е по-малко от броя на стаите в хотела.

    • Земните пчели и пчелите отшелници опрашват картофите.

    • Плацебото действа дори човек да знае, че е плацебо.

    • Когато изобретателят на фризбито умира, той е кремиран и превърнат във фризби.
    • Изобретателят на тоалетната хартия е печатал името си на всеки къс.

    • Охлювите имат 14 000 зъба и са почти напълно слепи.

    • Номерата на картите American Express започват с „3“, на Visa – с „4“, на Mastercard – с „5“, а на Discovery – с „6“.

    • Един облак тежи средно около 500 000кг.

    Новият невъзможен бургер е толкова вкусен, че тялото не може да го различи от истинския

    iskamdaznam
    -
    0
    Новият невъзможен бургер е толкова вкусен, че тялото не може да го различи от истинския

    Чували ли сте за „невъзможния бургер“? Широко считан е за най-добрият вегетариански хамбургер за хора, които искат най-близкото до истинското, но без месо.

    Той е огромен хит в Америка и се предлага в ресторанти из цялата страна. Създателите му скоро разкриха пред света новата версия на бургера на годишното международно изложение за потребителска електроника в Лас Вегас. Всъщност това е първият хранителен продукт, който се показва на изложението и е „оставил тълпата потресена от миризмата, текстурата, вкуса и цвета – всичките като на истински бургер“.

    Невъзможният бургер 2.0 е толкова близък до истинския, че буквално е разболял една от жените критици на вегетарианска храна, тъй като първичният ум е казвал на тялото, че яде месо, макар съзнателно да е знаела, че храната е растителна.

    „Имам доста здрав стомах. Обичам стръмните влакчета. От виртуалната реалност никога не ми прилошава.“ – разказва Джоан Солсман, отбелязвайки факта, че е вегетарианка от 10 години.

    Солсман е изпробвала бургера под формата на псевдо татарски бифтек и разкрива, че дори местният главен готвач не е могъл да направи разлика с животинския стек, освен че във вкусът му се усеща по-малко желязо. Дотук добре. Тогава Солсман прави първата си хапка от невъзможния бургер 2.0.

    „Стомахът ми започна да се противи на това, което влиза в устата ми. Измърморих, че не съм вкусвала телешко от над 10 години, надявайки се да прикрия отвращението си. Най-доброто обаче беше истинският хамбургер – с мека питка, сос, резен лук, свежа маруля и домат. Вкусът беше невероятен, защото беше като на истински хамбургер с месо.“

    Също като развиващата се индустрия на отглежданото в лаборатория месо, серията продукти Impossible (невъзможни) предлага все по-добра алтернатива, която е много повече от просто вкусен вариант за онези, които вече са избрали вегетарианството.

    Все пак, намаляването на консумацията ни на месо – и евентуално елиминирането на нуждата от ферми за добитък – е чудесно за природата, ограничава разпространението на вируси, а не на последно място – добра новина за животните, които не убиваме.

    Ако можем да направим това, докато се наслаждаваме на бургер, който е толкова вкусен, че обърква съзнанието, още по-добре.

    И ако си мислите, че това е нещо специално, само почакайте. Основателят на Impossible, Пат Браун, обяви че следващата голяма премиера на компанията ще бъде веганска пържола.

    5 престъпни гения, използвали уменията си за добро

    iskamdaznam
    -
    0
    5 престъпни гения, използвали уменията си за добро

    Лесно е да бъдеш мошеник. Трябва ти само покварен ум, липса на съвест и готовност да ходиш в същата тоалетна, в която си правиш вино, в случай че престъпната кариера не ти се получи. Но какво става, когато имаш склонност към пакости и в същото време си изпълнен с морал? Е, някои престъпни гении са открили начини да впрегнат уменията си за всеобщото добро. Говорим за хора като тези:

    1. Фалшификаторът, спасил хиляди евреи

    Не очаквате временната ви работа в тийнейджърските години да промени света. Надявате се поне да ви плащат. Когато младият Адолфо Камински започва работа в химическо чистене, за да припечели допълнително, той не осъзнава, че познанията му по премахване на петна ще го превърнат в герой.

    Когато нацистка Германия нахлува във Франция, 17-годишният Камински вижда как майка му е убита от войници, а останалите му роднини са изпратени в концлагер. По време на окупацията, пред очите му са депортирани хиляди, само защото нямали нужната документация. Камински се включва във Френската съпротива, където един от сподвижниците му открива, че има опит с почистващи химикали. Кара го да премахне нещо, което е лошо за здравето на хората: думата „евреин“ от паспортите.

    Камински знае какво да направи.  С млечна киселина той успява да изтрие мастилото от документите, без да оставя следа, след което може да напише каквото си иска. На 18 години той става най-младият фалшификатор на съпротивата, а скоро след това и най-добрият такъв. С помощта на експерти илюстратори като Сузи Шидлов, той подправя по 30 документа на час, помагайки на 500 души всяка седмица да получат нова самоличност.

    С такива умения, Камински е можел да направи състояние на черния пазар. Но той отказва да му плащат за героизма. Отказва също и да спи през повечето дни, изяждан от вина, че не работи.

    Когато нацистите са прогонени от Париж, Камински вече е спасил живота на поне 14 000 еврейски мъже, жени и деца. За заслугите си получава медал (за който не обича да говори), а уменията му са станали толкова добри, че френските тайни служби го наемат да прави фалшификати за техните шпиони. Тогава, през 60-те, той изоставя хубавия си живот във Франция, за да обикаля света и да подправя документи за хора, бягащи от диктатури – безплатно, разбира се.

    1. Джебчията, който обира само за забавление (и наука!)

    В света на развлекателния бизнес има определена йерархия. Илюзионистите са над вентрилоквистите, вентрилоквистите са над номерата с кучета, а всички са над комиците. Но има една ниша, толкова забутана, че повечето хора забравят, че съществува: театралното джебчийство. Поне така е било преди някой си Аполо Робинс да се появи отнякъде, да свие на всички часовниците и да направи света по-добро място.

    Робинс израства в семейство на крадци, но поради болест в детството нарушава двигателните му способности, затова е можел само да гледа как братята му свиват часовници в зоопарка. Но с това внимателно наблюдаване открива истинската тайна на майсторското джебчийство: Ако можеш да отгатнеш как мисли човек, тогава можеш да го разсееш с такава прецизност, че никой Ролекс да не е в безопасност, независимо от физическите ограничения.

    Оттогава Робинс е ошушкал всички пари на Чарлз Бъркли, задига годежния пръстен на Дженифър Гарнър от пръста й и обира агентите от тайните служби на президента Джими Картър. Толкова е добър, че дори успява да открадне от известните илюзионисти Пен и Телър, като изважда пълнителя от химикалката на Пен… докато той пише с нея. Робинс Успява да превърне уменията си в бизнес за милиони. Шоуто му във Вегас се разпродава за секунди и е голяма работа в Холивуд, където му плащат много пари, за да консултира във филми, учейки звезди като Уил Смит и Марго Роби на изкуството да задигаш разни неща незабелязано.

    Преподава също така уроци на полицаи как да забелязват и спират джебчии.

    1. Анализаторът, който може да спечели лотарията когато си поиска

    Канадецът Мохан Сривастава е геоложки анализатор, което вероятно е най-отегчителната комбинация от думи, изписвана някога. Но не заспивайте още, че ще пропуснете историята за това как е изиграл държавната лотария. Съдбовният момент за Сривастава идва, когато един приятел му дава лотариен билет с изтъркване като шега. Една от игрите е морски шах, която му носи цели три канадски долара. Това го кара да се замисли.

    Сривастава знае, че лотарията трябва да контролира броят на печелившите билети, за да е на печалба, която означава, че алгоритъмът, отговарящ за играта морски шах не може да е на произволен принцип, а работи по модел. С тази идея, той използва информацията от неизтъркани билети, за да открие дали печелят. Постига зашеметяващия успех от 90%. След това кара приятели да му пращат билети от цяла Северна Америка и открива, че може да разбие всяка игра на морски шах от билетчетата. Разбира също, че повечето търговци нямат нищо против да купува билети на едро и след това да ги връща неизтъркани. В общи линии открива начин да печели пари до безкрай.

    Но Сривастава се оказва един от онези анализатори с душа. Задигайки печалбите, означава че ще понижи шансовете на всички останали. Вместо да се превърне в милионер, той решава да информира организаторите на лотарията за пропуска в системата им, за да не може никой друг да се възползва. Първоначално те го игнорират, но не и след като им изпраща 20 неизтъркани билета, сортирани на печеливши и непечеливши и им казва да ги проверят.

    1. Измамникът, който ще ви научи как да разпознавате схемите

    Пол Уилсън научава мошеничеството още от ранна детска възраст, когато дядо му го учи да мами на джин. Дядката явно е бил доста готин… но е нямал представа какво е отприщил. През по-голямата част от 90-те години, Уилсън удря казина – брои карти, след цепенията и всички други легални методи, които могат да изгонят и от най-престижното казино. Само че никога не е заловен. Затова през 2000г той решава да обърне ролите и започва да учи казината как да не бъдат обирани от хора като него.

    Уилсън дава лекции за избягване на мошенически схеми, не само на обикновените хора, но и на големи корпорации, банкови групи и дори институции като MasterCard. Но най-големият му удар идва през 2002г, когато прави шоуто The Real Hustle по BBRC TV. В него, той и негови колеги деконструират схеми и разкриват как мошениците действат.

    1. Пичовете, които ще хакнат колата ви, за да я направят по-безопасна

    В дигиталната ера всичко може да бъде хакнато. Компютри, телефони, телевизори… дори малкият дисплей на микровълновата не е в безопасност. Но е трудно да навредиш кой знае колко, ако хакнеш нечий смарт тостер. Ако минем на смарт автомобили обаче, нещата стават различни. Там хакерите могат да поемат управлението и да ви изпратят в някоя пропаст с 200км/ч. Но ако колата ви е хакната от Крис Валасек и Чарли Милър, те само ще надуят радиото, ще ви отбият и ще ви изнесат лекция за това колко ненадеждна е индустрията.

    С впечатляващите си умения, те работят като експерти по киберсигурност за големи играчи като Twitter, Uber и дори американската агенция по национална сигурност. Но двамата бивши колеги обичат да се срещат понякога в свободното си време и да се занимават с благотворителност.

    През 2015г, пускат видео, в което показват как поемат контрола на джип Cherokee като хакват системата му през мобилната мрежа. За щастие инцидентът не свършва с жертви. Задоволяват се с това да си поиграят с климатика, да забавят скоростта и да пуснат песен от 90-те.

    Когато от Fiat Chrysler научават за този огромен пропуск в сигурността, правят това, която всяка автомобилна компания би направила: преструват се, че не е голяма работа. Но някой от правителството убеждава компанията да изтегли 1.4 милиона возила и да закърпи дупката в сигурността. Щастлив край, нали? Не съвсем. Само година по-късно двамата хакери отново се развихрят и доказват, че същата система пак не е сигурна. И за да се уверят, че компаниите ще се задействат, пускат в интернет напълно безплатно инструменти за хакване на автомобили за милиони долари.

    5 откачени неща от историята, които не се учат в училище

    iskamdaznam
    -
    0
    5 откачени неща от историята, които не се учат в училище

    Представяме ви, няколко странни инциденти от историята, които са твърде откачени дори за холивудски филм.

    1. Пилот от ВСВ взривява танкове с шест базуки, вързани за самолета му

    Чарлз Карпентър навлиза във Втората световна война като наблюдаващ пилот. Без радио оборудване на борда, работата му е да оглежда германските артилерийски позиции и да докладва. По-трудно е, отколкото звучи. Но след няколко просто соло мисии, на Карпентър му хрумва идея. Вместо всеки път да умира от скука, разкарвайки се напред-назад, защо да не вземе нещата в свои ръце и да победи нацистите сам? Но как да го направи само с един лек разузнавателен самолет, шест базуки, въже и най-големите топки във военновъздушните сили?

    Познахте: Карпентър завързва базуките под крилата на самолета си, след което прави система, с чиято помощ да стреля от кокпита, като дърпа въженца, закачени за тях. Смелчагата няма разрешение да стреля по време на наблюденията си, така че действа на своя глава. Прелита над Германия и започва да взривява танкове наляво и надясно като наследника на Макгайвър, Рамбо и Червения барон.

    Но лудият пилот не воюва само във въздуха. Един ден, докато поправя самолета си, германците нападат, затова Карпентър яхва един танк Шърман и започва да сипе куршуми с картечницата. Малко поувлякъл се, той тръгва да гони германците и случайно стреля по съюзнически танк. Едва не го осъждат и екзекутират за това, но го спасява самият генерал Патън.

    До края на войната Карпентър и шантавият му самолет имат потвърдени шест унищожени германски танка, което е достатъчно, за да го квалифицира като танков „ас“. За смелостта си получава всеки медал, за който можете да се сетите.

    1. Кралският секс е бил зрелищен спорт

    В стари дни, да имаш няколко деца е било най-важното нещо, което се е очаквало от една кралица. Освен това не е нещо, което кралските особи са оставяли на случайността. Когато крале и кралици са правели секс, те рядко са го правили усамотени. На първата брачна нощ са присъствали няколко зрители, които да се уверят, че всичко протича по план. 9-месечен план, за да бъдем по-точни, тъй като те наблюдавали и раждането. Когато Мария Антоанета забременяла, тя нямала никакво лично пространство за девет месеца. А по време на раждането, в стаята й се натъпкали толкова много зяпачи, че тя припаднала от жегата.

    Онези, които не можели да присъстват на кралския секс, чували за него. Креватните умения на кралете и кралиците са били тема на внимателно изучаване и подробно записване. Да се върнем към Мария Антоанета и фригидният й брак с Луи XVI. Сексуалните им проблеми са обсъждани често на срещите в кралския двор, в официална кореспонденция и дори на дипломатически преговори. Император Йосиф II пише в детайли колко нелепо ужасен е бил Луи в леглото – очевидно само „изваждал члена си, стоял две минути без да мърда в леглото, прекъсвал без да свършва и след това пожелава на съпругата си лека нощ“.

    Менструацията на кралските дами също била следена от десетки хора. Катерина Медичи имала цяла мрежа от хора, които да следят цикъла на дъщеря й.

    1. Хората са чистили всичко с урина

    Макар да можете що годе да почистите всичко с малко вода и доста търкане, най-лесният начин при упорити петна е амоняк. Преди появата на белината обаче, единствената налична течност с добро количество амоняк в нея е била урината. Това означава, че чистенето с урина е било честа практика.

    Добър пример за това е Древен Рим, където навсякъде са търкали с урина. Жълтата течност е била толкова ценна, че собствениците на перални са първите, които откриват обществени тоалетни и пълнят улиците с кофи, в които минаващите да се облекчават. Практиката продължава дори след изобретяването на сапуна, тъй като много европейци предпочитали естествената ефикасност на пикочната вода.

    Но смърдящите на урина дрехи не са били най-лошото. Преди пастата за зъби, 9 от 10 римляни се жабурели с урина, за да мият зъбите си. И не са били луди, тъй като амонякът е както стерилен, така и избелващ агент.

    1. Шести екип измерва трупа на Бин Ладен като ляга до него

    След като военноморските тюлени нахлуват в базата на Бин Ладен и го убиват, те решават да потвърдят самоличността му – за да се уверят, че не са убили неговия двойник. Но понеже не е практично да разнасят лаборатория за ДНК изследвания със себе си на стелт мисия, първото най-лесно, което могат да направят е да проверят отличителните му белези, сред които височината му от 198см. Има само един проблем: винаги подготвените тюлени не са си взели ролетка.

    Но като едни от най-големите професионалисти, войниците бързо импровизират. Един от тях се оказва висок около 182см, затова го избират да легне до Бин Ладен на пода. След това експертно заключават, че трупът е „няколко сантиметра по-висок“ и решават, че нямат нужда от повече доказателства. След мисията, президентът Обама казва: „Дадохме $60 милиона за хеликоптер за операцията. Не можахме ли да си позволим да купим ролетка?“.

    1. Моряците през ВСВ ядели сладолед на поразия

    След като идва Сухият режим в САЩ, американските алкохолни производители се оказват в търсене на нова работа. Те вече разполагали с много бутилки и хладилни камиони, така че най-лесната врътка се оказва да преминат към безалкохолни и сладолед. Народът, лишен от пиячка, с която да запълва дупките в душата си, търси утеха в сладките десерти, които заливат пазара.

    След края на Сухия режим, сладоледът остава популярен. Дори когато избухва Втората световна война и светът страда от сериозен недостиг на захар, американците консумират милиони литри сладолед всеки ден. Оказва се, че са готови да изгубят битката с диабета, преди да спечелят тази с Хитлер.

    Войниците не са изключение. Дажбите сладолед през войната са по-ценни от цигарите и чистите чорапи. Само погледнете Битката в Коралово море през 1942г. При сблъсък с японските сили, корабът Лексингтън е тежко ударен и в крайна сметка потопен. Но преди екипажът да слезе от борда, моряците се заемат с една много важна задача: Изяждат всичкия сладолед. Мъжете нахлуват във фризера на кораба и изгребват сладоледа с каските си, като ги облизват до блясък, преди да се евакуират в последния момент.

    Жените на д`Артанян

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Жените на д`Артанян

    Ежедневието на храбрите мускетари било запълнено не само с героични подвизи. В интервалите между опасните поръчения, които изпълнявали, смелчагите се радвали на вниманието на красиви дами. Именно перипетиите около тях съставляват най-четивната и развлекателна част на т. нар. „Мемоари на господин д`Артанян“ на Куртил де Сандра (1644-1712), където авторът развихря фантазията си, впрочем, като избягва да споменава конкретни имена.

    Освен „съпругата на посланика“, „богатата вдовица”, „светската дама” или „камериерката“, там се срещат женски образи, които по-късно послужили за прототипи във великия роман на Александър Дюма. На първо място, това е хазяйката на д’Артанян на улица „Старият гълъбарник“, която в „Тримата мускетари“ се превръща в очарователната Констанс Бонасио, довереница на кралицата. Куртил, който, за разлика от Дюма, не умее да слее политическата интрига и галантната хроника в красив, романтичен сюжет, я описва като „доста хубавичка жена, достойна за вниманието, което проявявали към нея“. Нейният съпруг, бивш пехотен лейтенант, предлагал, така да се каже, „удобни случаи“, понеже често пътувал и дълго отсъствал от семейното огнище. Но, вместо този сюжет да се превърне в драма и накрая дори в трагедия, както прави Дюма, когато Констанс умира, отровена от жестоката миледи, при Куртил това приключение става комедия: една вечер усъмнилият се ханджия, въоръжен с пистолет и кама, заварва двете гълъбчета в леглото. На безстрашния мускетар не му остава друго, освен да скочи от прозореца. Само по нощница, той се приземява в двора върху главите на дузина чираци, които „се възползваха от прекрасната лунна светлина, за да крадат месо“.

    Статуята на д’Артанян в Маастрихт Уикипедия

    Куртил също описва и лошата „миледи“, която мрази самоуверения гасконец, понеже той една нощ използвал тъмнината и се представил за нейния любовник граф дьо Вард. В „Мемоарите“ на Куртил миледи е дъщеря на французойка и английски лорд, избягала в Париж след английската революция от 1642 г. Тя няма клеймо на рамото си във форма на лилия. Тази мелодраматична подробност Дюма заимствал от „Мемоарите на граф Рошфор“, написани, впрочем, също от Куртил.

    Някои изследователи смятат, че миледи не е напълно измислена. Някои виждат в нея дъщеря на английския граф Хенри Нортъмбърленд. Тази млада дама идвала във Франция много пъти след смъртта на съпруга си лорд Хей, граф Карлайл, и подготвяла брака на Уелския принц с Хенриета Френска. Според мемоарите на Ларошфуко, откъдето Дюма също взел това-онова, тя била първо любовница на херцог Бъкингам, а после и на Ришельо. Участвала в прочутата аферата с брилянтеното колие на кралицата. Проблемът е, че в нейния архив не е запазено нито едно любовно писмо и не се споменава името на д`Артанян. Галантната хроника, която по онова време изобилствала с всякакви клюки, също мълчи по този въпрос. Това, впрочем, не е изненадващо, защото тогава младият д`Артанян е все още незначителна фигура.

    Но има споменаване в „Хроники от кралското преддверие“, че д’Артанян е екипирал своя полк благодарение на щедростта на някаква тайнствена „много богата вдовица, едва на двадесет и две години“, която той ухажвал. Но тези „Хроники“ не са сигурен източник. Те са ловка компилация от клюки и слухове, събрани от сборниците с галантни истории от онази епоха.

    Но дори ако всички приключения, приписвани на д`Артанян, не са съвсем исторически верни, те много добре отразяват хаотичния личен живот на младите офицери в края на царуването на Луи XIII и при регентството на Анна Австрийска. Мимолетни влюбвания, войнишко флиртуване, кръстосване на шпаги със съпруг-рогоносец или с наемници в засада, копринени стълби, преследвания от полицейските комисари… Историите от онова време са пълни с подобни епизоди, които могат да вдъхновят плодотворното перо на авторите на приключенски романи.

    д`Артанян и тримата мускетари. Арамис, Атос, д’Артанян и Портос (от ляво на дясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г. Уикипедия

    След навършване на 40-годишна възраст, когато, според разбиранията на XVII-ти век, такъв мъж вече бил старец, офицерите, уморени от галантната си свобода, били обземани, според думите на Монтен, „от меланхолично настроение“. Изтрезнелите любители на свободния живот вече търсели не втръсналите приключение, а само уютно семейно гнездо, като се оженят за вдовица с богата зестра.

    Така постъпил и д’Артанян. През ноември 1658 г. кралят и кралицата-майка, придружена от ескорт мускетари, заминава за Лион, където херцогиня Савойска довежда дъщеря си на сгледа, подготвяйки я за кралска годеница.

    Най-вероятно именно по време на това пътуване нашият лейтенант на мускетарите се среща с бъдещата си съпруга Анна. Тя била дъщеря на селски благородник, но с много достоен произход – Шарл Боайе дьо Шанлеси, барон дьо Сен. Така славният мускетар свил своето уютно гнездо.

    Свирепите революционни наказания

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Свирепите революционни наказания

    По време на Руската революция към 1921 г. вече бил преодолян първоначалния „революционен“ хаос и се определили наказанията, които губернският (областен) революционен трибунал имал право да налага.

    Например, смъртно наказание, тоест разстрел, се налагало за следните престъпления: членуване в контрареволюционна организация и участие в заговор срещу съветската власт; предателство, шпионаж, укриване на предатели и шпиони; фалшифициране на пари, подправяне на документи за контрареволюционни цели; бандитизъм, разбойничество и въоръжен грабеж; незаконна търговия с кокаин; участие в палежи и взривявания с контрареволюционни цели. Интересно е в това отношение Руската революция да бъде сравнена с Френската от 1789 г. – която служела като модел за подражание на руските болшевики.

    Съдът над краля в Конвента. Източник: Уикипедия

    И така: за да бъде арестуван човек в революционна Франция в периода 1789-1793 г.г, въобще не било нужно да е извършил някакво престъпление.

    Един от основните документи на френското революционно правосъдие бил „Декретът за подозрителните“. В него черно на бяло пише: „За подозрителни се смятат всички, които със своите действия, отношения, думи, съчинения и каквото и да било друго, предизвикват подозрение“.

    „Подозрителните“ подлежали на незабавен арест и съд от Революционния трибунал.

    Ето какво си спомня един от парижките адвокати за този орган: „Обвинителните актове на революционния трибунал обикновено се формулираха по следния начин: „Разкрит е заговор срещу френския народ, който се опитва да свали революционното правителство и да възстанови монархията. Долупосоченото лице се явява подбудител или съучастник в този заговор“.

    Чрез тази проста и убийствена формула буквално на всяка невинна постъпка можело да бъде приписано престъпно намерение.

    Например, една от многото „улики“ при обвинение в заговор било „намерение да принуди френския народ да гладува, за да го насърчи да се бунтува срещу революционния Конвент“. В това престъпление се смятал за виновен всеки човек, който имал у дома си или на друго място храна или предмети от първа необходимост в количество повече от необходимото за един ден.

    Така, например, един богат фермер, баща на 10 деца, бил осъден на смърт заради това, че негов работник, докато пресявал ръж, разсипал трици по земята. Същото обвинение повдигнали срещу парижанин заради това, че готвачката му била струпала корички хляб в дъното на бюфета, които били открити по време на обиск. Това бил един от обиските, който революционните комитети и комисари извършвали в домовете на лица, заподозрени в липса на граждански чувства (!) – под претекст за търсене на скрити оръжия, боеприпаси, хранителни продукти за повече от един ден, и накрая, в търсене на доказателства за голям „заговор срещу френския народ“.

    Обискиращите рядко си тръгвали с празни ръце. Когато не намирали нищо, което да се смята за подозрително по техните инструкции, те отнасяли бижута, часовници, златни и сребърни съдове, златни и сребърни монети…

    Г. Дюпарк, бивш иконом в двореца „Тюйлери“, бил разпознат от революционен активист на моста „Пон дю Ньоф“ и отведен в кордегардията (караулно помещение). Обвинили го, че бил раздавал входни билети на аристократи, които искали да „убиват народа“. Бил изслушан само един свидетел. Адвокатът настоял той да опише формата на билетите. Свидетелят отговорил, че били кръгли. Обвиняемият го опровергал и казал, че всички билети, издавани при влизане в двореца по време на престоя на краля в Париж, били четириъгълни. Свидетелят бил объркан – но, така или иначе, човекът бил осъден на смърт…

    Адвокатът продължава своя разказ: „Понякога успявах да постигна в съда отхвърляне на обвинението, като използвах друг метод. Принуждавах прокурора Фукие-Тенвил да отсрочи делото под претекст, че очаквам оправдателни документи, удостоверения от властите, от революционните комитети или народните съюзи. Щом споменавах такива „авторитетни“ инстанции, Фукие-Тенвил отлагаше делото. От този момент нататък обвиняемите просто биваха забравяни, тъй като трибуналът издаваше толкова много смъртни присъди, че едва се справяше с новите дела, които възникваха всяка минута”.

    И всичко това ставало не в глухата провиция, където по принцип всичко е възможно – а в столицата на Франция, в централния орган на революционното правосъдие.

    Хохломската живопис

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Хохломската живопис

    Смята се, че хохломските рисунки върху дърво са възникнали през XVII-ти век на левия бряг на Волга. Село Хохлома било важен търговски център, където носели готовите писани изделия – откъдето възникнало и названието им.

    За предметите с хохломска живопис първо се правят груби дървени заготовки. След това на струг или фреза им се придава желаната форма. Получените изделия – купи, черпаци, лъжици, поставки и чаши, на този етап се наричат „белио“. След изсушаване „белиото“ се грундира с почистена глина – „вапа“. После се изсушава в продължение на 7-8 часа и се нанасят ръчно няколко слоя ленено масло. Тази операция е много отговорна. От нея в бъдеще ще зависи качеството на дървените прибори и издръжливостта на рисунката. Изделието се маже с ленено масло 3-4 пъти.

    Съдове изрисувани в стил „Златна хохлома”. Източник: infourok.ru

    Следващ етап е втриване на алуминиев прах в повърхността на предмета. Това се извършва ръчно чрез тампон от овча кожа. Така изделието придобива красив огледално-бял блясък и е готово за рисуване.

    В хохломската живопис се използват маслени бои. Основните цветове, които определят нейната специфика, са червен и черен (цинобър и сажди), но за колорит се допускат и други: кафяв, светлозелен, жълт. Четките се изготвят от опашки на катерици, които позволяват да се прокарва много тънка линия.

    Според начина на рисуване хохломската живопис е „горна“ – когато върху сребрист фон се нанася рисунката, и „под фон“ – отначало се очертава контурът, който после се запълва с черен фон, рисунка на лист или златно цвете. Има различни видове орнаменти:

    „пряник“ – обикновено това е геометрична фигура в дъното на чашата или чинията: квадрат или ромб, украсени с изображения на трева, плодове, цветя;

    „травка“ – плетеница от големи и малки тревички;

    „кудрин“ – листа и цветя под формата на златни къдрици върху червен или черен фон.

    Майсторите използват и опростени орнаменти. Например, „крап“ – той се нанася с щампа, изрязана от гъба, или с парче плат, сгънато по специален начин. Всички изделия се рисуват на ръка, като изображенията никога не се повтарят. Но, колкото и изразителни да са те, докато образецът или фонът остават сребристи, това все още не е истинска „хохлома“,.

    Изрисуваните предмети се покриват със специален лак 4-5 пъти (с междинно сушене след всеки пласт) и накрая се закаляват в продължение на 3-4 часа в пещ при температура 150-160 градуса до образуването на маслено-лаков слой със златист цвят. Така се получава прочутата „златна хохлома“.

    Способът за имитация на позлата върху дърво, подобен на хохломския, бил използван от майсторите от Нижни Новгород в рисуването на дървени съдове още през 1640–1650 г.

    В големите занаятчийски селища Лисково, Мурашкино и Семьоновское (бъдещият град Семьонов), се изработвали дървени купи и други съдове блюда за празничната маса, които били оцветени с „оловянное дело“ – тоест, с използване на калаен прах. Този начин за оцветяване на дървени съдове, който предхождал хохломския, се формирал от опита на иконописците и местните волжки традиции.

    Производството на хохломски съдове и прибори дълго време се задържало от високата цена на калая. Той можело да бъде осигурен само от много богат клиент. Такива клиенти се оказали манастирите около Волга. Така например, селата Хохлома, Скоробогатово и още около 80 по реките Узола и Керженец изпълнявали поръчки на Троице-Сергиевия манастир. Според документите, майсторите от тези села били канени в работилниците на манастира, където да се запознаят с производството на празнични купи и блюда. Неслучайно селата Хохлома и Скоробогатово станали родина на оригиналните рисунки върху дървени съдове.

    Изработване на хохломски съдове. Художник: И. М. Баканов. Източник: Уикипедия

    Изобилието на гори и близостта на Волга – основната търговска артерия на Поволжието, също допринесли за развитието на този занаят. Натоварени с готовите изделия, корабите поемали за Городец, Нижни Новгород, Макариев, които били прочути със своите панаири, а оттам за Саратовска и Астраханска губерния През каспийските степи хохломските съдове се изнасяли за Средна Азия, Персия и Индия.

    Англичани, немци и французи охотно ги купували в пристанището Архангелск, където били доставяни през Сибир.

    Селяните изработвали, рисували и и карали дървените съдове най-вече в голямото търговско селище Хохлома, Нижегородска губерния, където ги продавали. Така се появило названието „хохломская роспись“ или просто “хохлома”.

    В наши дни са се съхранили два основни центъра за хохломска живопис –  град Семьонов, където се намират фабриките „Хохломская роспись“ и „Семеновская роспись“, и село Сьомино с предприятието „Хохломский художник“.

    1...818283...319Страница 82 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto