Някой някога е нарекъл гласа „второ лице“ и наистина гласът може да разкаже за човека толкова много, колкото и лицето. Той е в състояние да разкрие чувствата ви, здравословното състояние, дали сте напрегнати или спокойни, откъде сте, какво образование имате, колко се влияете от натиска на другите хора. Като цяло, гласът е в състояние да разкрие цялата психологическа история на индивида.

• В някогашна Италия тембърът на гласа бил посочен в паспорта сред другите отличителни белези на човека. Смята се, че той е естествено свойство на всеки индивид и не може да бъде променен.
• Американски учени решили да разберат зависимостта между сексуалността на човека и тембъра му. Те записали гласовете на мъже и жени и поискали жури да оцени тяхната привлекателност. Оказало се, че най-красивите гласове принадлежат на хора, които са започнали сексуалния си живот по-рано от другите.
• Гласът е визитна картичка на човека, затова много сейфове в големите банки са програмирани да се отварят от гласа на собственика. Техниката е толкова чувствителна, че реагира на най-малката промяна в тембъра и съответно по този начин се елиминира отварянето от друг.

• Колкото по-нисък е гласът на един мъж, толкова по-силен и по-надежден изглежда той в очите на жена. Статистическите данни потвърждават влиянието на гласа върху възприемането на противоположния пол. Вероятно сте забелязали, че има жени, които си представят романтични преживявания докато говорят по телефона с непознат мъж, който има приятен тембър.
• В САЩ, Англия и Италия звукозаписът се счита за неоспорим правен документ, който не може да бъде фалшифициран.
• Жените, работещи в мъжки колектив, започват да говорят с по-нисък глас и правят това несъзнателно.
• Смята се, че гласът често не съвпада с представата за самия човек. Но в днешно време експертите почти правилно определят по него какъв е пола, ръста, теглото и възрастта на невидимия събеседник.
• Оказва се, че жените се вълнуват от звука на собствения си глас. В резултат на това е много по-лесно за тях да изразяват своите емоции вербално, отколкото за мъжете. Жените говорят почти 2 пъти повече от представителите на т.нар. силен пол. Всеки ден една жена изрича средно по 20 хиляди думи, а един мъж около 7 хиляди.
• Човешкият глас е абсолютно уникален, като пръстовите отпечатъци. Експерти твърдят, че той има повече сила, отколкото музикален инструмент.

• Изследвания на американски учени са показали, че пеенето не само развива белите дробове, гръдните мускули, но също така укрепва и сърцето. Не е изненадващо, че продължителността на живота на мнозинството професионални певци е много по-висока от средната.
• Психолозите са идентифицирали основните човешки реакции при различни височини и тембър на гласа. Високият и звънлив глас се свързва с младостта, енергичността и с неопитността. Според статистиката жените, и особено мъжете с такъв глас, имат много по-малка вероятност да бъдат назначени на престижни длъжности. Било направено интересно наблюдение: колкото по-висок е гласът, толкова по-ниска е служебната позиция. Притежателите на ниски гласове са много по-щастливи: това е свързано с усещането за самодостатъчност и увереност, както и с интелигентността. Човек с такъв глас се възприема от другите като опитен и следователно по-авторитетен.

• Напоследък японски учени са успели да пресъздадат гласа на Мона Лиза. За да симулират гласа й, учените трябвало да проучат структурата на костите на лицето й според световноизвестния й портрет. Тези данни били цифровизирани и вкарани в компютър. Оказало се, че Джокондата е имала нисък и спокоен глас.
• Котката реагира по-добре на жените, отколкото на мъжете, защото женският глас е по-висок в тоналността си от мъжкия.
• Ниският глас възниква поради повишеното съдържание на мъжки полови хормони в кръвта, поради което притежателят на такъв глас е по-темпераментен. Ето защо една жена с нисък глас изглежда по-сексапилна в очите на мъжете.
• Златният глас на Русия Николай Басков стана първият представител на руския шоубизнес, който застрахова своя глас. Ако той изгуби своя глас, то застрахователната компания ще му плати 2 милиона долара. Между другото, легендарната актриса и певица Марлене Дитрих първа в света е застраховала гласа си.

• В специална лаборатория бил проведен тест. Слушателите трябвало по гласа, който произнасял една и съща фраза, но с различна интонация, да определят възрастта на говорещия. Било установено, че заради емоциите на гнева и страха възрастта се отчитала като максимална, а емоциите на радостта я намалявали. Разликата в оценката на един и същ глас понякога достигала 10 години. Изводът е, че хората, които искат да изглеждат по-млади, трябва да говорят весело и любезно.
• Тина Търнър, кралицата на рокендрола, застраховала гласа си за 3 милиона и 200 хиляди долара.
• Професионално заболяване на музикантите е увреждането на гласните струни. Факт е, че докато свирят на инструмент, те инстинктивно изпяват беззвучно мелодията.
• Съвет за тези, които искат да подобрят своя глас: Разнообразете речта си интонационно. Няколко пъти прочете на глас малък сегмент от текст (най-добре е това да бъде стихотворение), като всяко ново прочитане правете с различни интонации.

Време е да се въведе Нобеловата награда за постижения в областта на технологиите.

Въпреки, че в света вниманието е съсредоточено върху лауреатите на Нобелова награда, новинарското онлайн издание „Quartz“ е загрижено, че най-престижната награда в света подминава сферата на технологиите. Затова те съставиха списък от учени, които трябва да я получат за безценния си принос за развитието на човечеството.

Шведският изобретател Алфред Нобел създаде наградата преди повече от сто години. „Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонда, който ежегодно да ги разпределя под формата на премии на онези, които през изминалата година са донесли най-голяма полза за човечеството“, пише Нобел в своето завещание. Там ученият посочва категориите, според които наградата трябва да се присъжда: физика, химия, литература, физиология или медицина, както и награда за мир. През 1968 г. икономиката е добавена към този списък.

За всичките изминали досега години след след смъртта на Нобел, светът се е променил много. Промишлената епоха завърши успешно и сега живеем в ерата на технологиите. Половината от човечеството се премести в градовете, парниковият ефект достигна безпрецедентно високо ниво и мобилните телефони станаха най-популярната технология в света. Четири милиарда души имат достъп до интернет, а потоците от данни оказват влияние върху растежа на икономиката, а не върху производствените стоки.

Всички тези промени са настъпили изключително благодарение на технологиите, но все още за тях не се дава Нобелова награда. Нито за автомобили, нито за електрически крушки, нито за мобилни телефони, нито за интернет. Не се дава награда на изобретателите на съвременния  комбайн и на учени, които първо са секвенирали човешкия геном. Да не говорим за Никола Тесла и Томас Едисън – гении, които завинаги промениха вектора на човешкото развитие.

Ако изведнъж изобретателите успеят да станат носители на Нобелова награда, тогава само в категорията на физиката ще попаднат Гулиелмо Маркони за изобретяването на радиопредавател (1909), както и създателите на транзистори (1956 г.), лазери (1964 г.), полупроводници (2000 г.) и светлинни диоди (2014 г.). От 881 лауреата на Нобелова награда, само 28 са инженери или технолози.

Незаслужено наградата подминава и математиците и те не се уморяват да се оплакват от десетилетия. Но математиката е най-универсалният език, основата на всички точни науки, най-важната теоретична дисциплина. Има легенда, че Алфред Нобел просто не харесвал финландския математик Ролф Невенлен и знаейки, че той е първият носител на наградата, решил да изключи математиката от списъка. Според друга версия, съпругата на Нобел имала любовник – шведски математик. Вярно е, че тази версия не издържа на никаква критика, тъй като Нобел не е бил женен.

Вероятно ученият просто не е считал математиката за независима дисциплина, като я е възприемал като приложна наука. Но този аргумент се опровергава от най-големите открития на ХХ век, като се започне с теорията на относителността на Айнщайн и се завърши с бозона на Хигс, които произтичат пряко от основните постижения в математическата теория.

Но въпреки очевидната несправедливост на това, което се случва, Нобеловият комитет реши да спре до икономиката и вече да не прибавя дисциплини към наличния списък. Да, инженери, технолози, математици и специалисти по информационни технологии имат свои собствени, не по-малко престижни награди. Но те не привличат вниманието към себе си, както Нобеловата награда.

В чест на хората, които са направили живота по-добър с откритията си, „Quartz“ състави списък от инженери и изобретатели, които не са носители на Нобеловата награда, но напълно отговарят на критериите й:

1. Уилис Кариър – климатик, 1902 г.
2. Орвил и Невил Райт – самолет, 1903 г.
3. Алва Дж. Фишер – пералня, 1908 г.
4. Хенри Форд – конвейр, 1909 г.
5. Томас Е. Мюрей – електроцентрала, 1910 г.
6. Фред Волф – хладилник, 1913 г.
7. Джон Луи Бърд – телевизор, 1928 г.
8. Томас Карол – самоходен комбайн, 1937 г.
9. Катрин Блоджет – неотразяващо стъкло, 1938 г.
10. Грейс Хопер – програмен език COBOL, 1950 г.
11. Дарил Чаплин, Калвин Фулър и Джералд Пиерсън – слънчеви фотоволтаични панели, 1954 г.
12. Франк Розенблат – изкуствени невронни мрежи, 1958 г.
13. Робърт Годар – ракета, 1961 г.
14. Малкълм Маклайн – корабно-контейнерна система, 1964 г.
15. Стефани Куулек – кевлар, 1965 г.
16. Рей Томлинсън – електронна поща, 1972 г.
17. Марти Купър – мобилен телефон, 1973 г.
18. Роджър Истън, Иван Гьотинг и Брадфорд Паркинсон – GPS, 1974 г.
19. Реймонд Дамадян – магнитно резонансно изображение, 1977 г.
20. Стенли Уитингам и Джон Гуденаф – литиево-йонни батерии, 1980 г.

Магьосническият култ Вуду и днес се практикува на Карибските острови. Именно с него се свързва терминът „зомбита“, което на езика банту означава „душа на мъртъв човек“. Смята се, че магията Вуду може да възкреси мъртвите, превръщайки ги в роби на живите. За пръв път през 1929 г. се появява терминът „зомбита“ в литературни произведения в Европа. Уилям Сеабрук, репортер на „Ню Йорк Таймс“ в „Островът на магията“, описва живота на хаитските аборигени, спирайки се подробно на култа Вуду.

Киното не пропуснало интересната тема и в 1932 г. на екраните излиза филм на ужасите „Бялото зомби“. 1968-а година може да се нарече революция в този жанр: пуска се пълнометражната кинолента на Джордж Ромеро „Нощта на живите мъртъвци“, който се превръща и в повратна точка. Не случайно режисьорът е признат за „баща“ на филмите за зомбита. Въпреки, че лентата е заснета в черно-бяло, сцените на насилие и канибализъм са толкова реалистични, че критиците искат да се забрани този филм на ужасите. Днес филмите за зомбитата са много популярни сред зрителите.

Официално бил регистриран един случай на зомбиране – на Клервиус Нарцис. През 1962 г. през април избухнал голям скандал между Клервиус и брат му, малко след това той влиза в болница с висока температура. Лечението не помогнало и той умира. Един ден по-късно К. Нарцис бил погребан близо до родния му град, на погребението присъствали много хора. Минали 16 години и Клервиус … се върнал у дома. Той казал, че през всичките тези дълги години бил роб на магьосник, но на практика нищо не си спомнял.

В САЩ има план CONOP 8888, който дава подробен инструктаж за стратегическото командване в случай на зомби апокалипсис. Този документ очертава поетапно стъпките за елиминиране на заплахата и унищожаването на зомбита, както и за защита на гражданите.

В някои отношения за пионер в литературата по тази тема можем да считаме английската писателка Мери Шели с романа й „Франкенщайн“ (1818 г.). Създаден от тела на мъртъвци, героят е и мъртъв, и жив, т.е. зомби.

Когато електричеството е било открито, някои учени смятали, че е възможно да се съживи мъртвец чрез електрически ток. Прототипът на Франкенщайн Джовани Алдини провежда експерименти, по време на които преминава електрически ток през трупове. В Лондон на 18 януари 1803 г. настъпила шокираща публична демонстрация. С тялото на убиеца Дж.Фостър били свързани полюси на батерия с напрежение от 120 волта. Очевидец на това пише, че под влияние на тока трупът започнал да диша, отворил очи и устните му започнали да се движат. Зловещата гримаса на трупа шокирала публиката, асистентът на теста дори изгубил съзнание и след това бил на прага на лудостта няколко дни.

Разработен е много реален пътеводител как да се оцелее в епидемия от зомби вирус. Той е написан през 2003 г. от американският писател Макс Брукс. Човек може уверено да каже, че това явление се наблюдава в действителност: след като се установят в тялото на гостоприемника, някои паразити започват да го контролират. Например, паразитът кордицепс управлява господаря си – мравките.  След непосредствена смърт на мравките кордицепсът се забива в тялото им, като го използва като инкубатор.

Изследователите са сериозно загрижени за появата на епидемия от зомби вируси, която може да се появи и да избухне по време на мутацията на грипния вирус с бяс, предизвикващ канибализъм. Разбира се, хората, засегнати от този вирус, няма да станат безсмъртни мъртви, но да атакуват и да хапят своите себеподобни, като ги заразяват, са способни.

За първи път парад на зомбита се състоял в Калифорния, в Сакраменто на 10 август 2001 година.

1. В Рейкявик има музей на пенисите. В колекцията му са включени пениси от над 200 различни бозайници, включително и човешки пенис.

2. Бебетата в Исландия се оставят на открито за следобедната си дрямка, дори когато температурите навън са много под нулата. Никак не е обичайно да видите бебешка количка (с бебе в нея) пред някое кафене докато родителите стоят вътре и пият кафето си. Или пък можете да видите бебешка количка (отново с бебе в нея) пред дома на някого, поне веднъж на ден, независимо от атмосферните условия и сезона.

3. В Исландия книгите и четенето са на особена почит. В тази страна има термин „jólabókaflóð”, който в превод приблизително означава „коледното наводнение от книги”. Той се отнася до огромния брой книги, които се публикуват точно преди Коледа, тъй като книгите са едни от най-често купуваните и предпочитани коледни подаръци.

4. В Исландия бирата е била нелегална до 1989 година.

5. Alþingi, исландският парламент, е бил основан през много, много далечната 930-та година и е един от най-старите парламенти на планетата.

6. В Исландия хората просто обожават да ядат сладолед, като дори минусовите температури не са в състояние да им попречат да го правят.

7. Исландците са не по-малко запалени по басейните и топлите джакузита на открито (дори и в изключително студеното време). Тъй като са пълни с геотермална вода, те са топли и са прекрасен начин човек да си почине и да релаксира.

8. На всеки няколко години в Исландия има вулканични изригвания. Повечето от тях са малки и невероятни красиви да наблюдавате от далеч.

9. Почти цялата нужда от отопление и електричество в Исландия е обезпечена от водноелектрически централи и от резервите от геотермални води.

10. В Исландия няма комари. Всъщност, в тази страна има много малко насекоми. Толкова малко, че по никакъв начин не могат да притеснят местното население.

11. Комедийният актьор Йон Гнарр е бил избран за кмет на Рейкявик през 2010-та и е останал на този пост в продължение на четири години. Едно от обещанията в предизборната му кампания е било да не спази нито едно от останалите обещания в същата тази кампания.

12. Полярната лисица е единственият бозайник, за когото Исландия е естествена среда.

13. Столицата на Исландия – Рейкявик, е градът, който се намира най на север в сравнение с всички останали градове по света, които са част от суверенна държава. Там обаче не става чак толкова студено. Средните температури през януари там са абсолютно същите каквито са и тези в Ню Йорк.

14. При исландците не съществуват презимена в традиционния смисъл на тази дума. По-голямата част от исландските презимена просто индикират, че вие сте син или дъщеря на баща си (или на майка си) – както е и при нас. Собствените имена почти винаги се използват когато се обръщат към някого, без значение колко официален е дадения повод за това обръщение. Дори и в телефонния указател абонатите са вписани със собствените си (първи) имена.

15. И още малко за имената. Има стриктни закони относно това какви имена са разрешени в Исландия, като целта им е да съхранят исландския език. Всички имена, които не са били приети преди, трябва да преминат одобрението на т.нар. Комисия за имената, която или ги одобрява ако са в унисон с исландските закони за имената, или ги отхвърля, принуждавайки родителите да изберат други име за детето си.

16. Полицаите в Исландия не носят пистолети със себе си. В историята на Исландия полицай е застрелвал човек само един-единствен път – през 2013-та година. Случаят е напълно безпрецедентен за страната.

17. Думата „гейзер” произлиза от името на великия гейзер – Гейсир в долината Хаукадалур в Южна Исландия.

18. В цялата си история Исландия е обявявала война само веднъж и дори е трудно тя да бъде наречена точно „война”. Нарича се Þorskastríðið – Рибарската война – и е представлявала спор между Исландия и Обединеното кралство относно територии за риболов през 60-те и 70-те години на 20-ти век.

19. Исландия, подобно на много други държави в Европа, е горила вещици на кладата през 17-ти век. Вещиците в Исландия обаче, за разлика от другите държави, в които е имало такива практики, са били предимно от мъжки пол.

20. В Исландия няма никакъв, абсолютно никакъв, железопътен транспорт.

Северна Корея е комбинация от бедност, показност, пропаганда и интензивен милитаризъм. И като такава, странните истории за това какво прави тя, за да изглежда като истинска държава, а не като място на покварената диктатура, са навсякъде. Всеки път, когато Северна Корея извърши нещо чудновато, това напомня на света колко крехка всъщност е тя – крепяща се единствено на култа към личността и масовата заблуда.

Странните, налудничави истории за Северна Корея включват всякакви необикновени случки, като се започне от китайски „фенове”, наети да аплодират и да викат за отбора на Северна Корея по време на Световната по футбол, премине се през това колко далеч отиват, за да докажат колко по-велика е Северна Корея от останалите държави в света и се стигне до пропагандата, на която севернокорейците са изложени от най-ранна детска възраст.

По ирония на съдбата, американците са сериозна част от тези пропагандни материали, имат възможността да се възхищават на недовършения хотел в столицата на Северна Корея, могат да сърфират на официалната страница на Северна Корея на чист английски език, както и да посещават музеи, пълни с бруталности, извършени именно от американци.

Ето и някои от най-странните неща в Северна Корея – факти, които показват колко наистина сюрреалистична е тази държава.

1. Нападнаха Южна Корея с балони, пълни с нечистотии

Тестовете на „водородната бомба” от 2016-та от страна на Северна Корея предизвикаха изпращането на множество пропагандни балони над демилитаризираната зона от страна на Южна Корея. На свой ред Северът отговори със своя собствена канонада от балони, но те не бяха пълни просто с пропаганда, но и с боклук. В смисъл – истински боклук, включително фасове и използвана тоалетна хартия.

Когато пристигнаха в Южна Корея, съдържанието им, пълно с човешки нечистотии, достигна земята. Властите в Южна Корея бяха основно притеснени това да не е някакъв вид биологична атака, но се оказа, че е просто глупава пропаганда.

2. Публикуваха писмо от „Ейбрахам Линкълн” до Обама

Съвсем нормално за Северна Корея е да подхвърля театрални обиди по повод военните умения както на Южна Корея, така и на САЩ. През април, 2016-та обаче, те отидоха още по-далеч, като апелираха с, разбира се фалшиво, писмо от починалия 16-ти президент на САЩ, Ебрахам Линкълн, адресирано до Барак Обама. Писмото беше публикувано на управлявания от правителството на Северна Корея уебсайт DPRK Today, и беше наречено „Съвет от Линкълн към Обама”. В него Линкълн обвинява Обама за това, че не помисля да намали ядреното въоръжение на САЩ, а същевременно изисква това от Северна Корея.

3. Построиха фалшив град, за да заплашват Южна Корея

Граничното селище Киджонг-донг може да се похвали с множество нови къщи и офис пространства, училище, масивна радио кула, полета, изобилстващи с посеви, дори болница. Това, което си няма този град обаче, са жители. Той е напълно фалшив и построен като примамка, която да накара южнокорейците да се провалят.

До 2004-та, Северна Корея го използва като масивна база, в която има огромни говорители, които облъчват с пропаганда Южна Корея. В същата година двете държави се споразумяват пропагандните предавания да бъдат прекратени, а градът все още си е там, напълно празен.

4. Училищата са пълни с невероятно жестока пропаганда

Туристите в Северна Корея разказват за вездесъщата пропаганда. От огромните статуи до малките червени значки, носени от жителите на Пхенян, снимките на династията Ким и тяхната слава са навсякъде. Пропагандата е особено натрапчива и жестока в училищата, а основната им задача е да вменят в съзнанието на децата на Северна Корея философията на правителството.

Как постигат това? Чрез стенописи. Някои от тях могат да минат за безобидни, но има и такива с дълбоко покъртително съдържание, изобразяващи военни сцени – включващи всякакви изображения като се започне от симпатични малки севернокорейчета, убиващи американски войници и се стигне до откровено брутални сцени, в които възрастни севернокорейци победоносно стоят над осакатените, обезобразени тела на „вражеските” войници.

5. Някога почти започнаха война заради… дърво

Инцидентът с убийството с брадва от 1796-та е започнал като елементарна военна операция и за малко не се е превърнал в истинска война. Контролно-пропускателният пункт № 3 на ООН е бил място, в което севернокорейците са направили безброй много опити да отвлекат американски войници. Но видимостта към този пункт е била блокирана от дърво и един американски войник се опитал да го отсече. Последвала кървава засада от страна на севернокорейците, които се мотивирали с това, че дървото било лично засадено от Ким Ир Сен. Те атакували леко въоръжените американци с брадви, убивайки двама от тях. В отговор на това САЩ мобилизирали силите си да премахнат дървото – изпращайки стотици войници, въоръжени с картечници и базуки, танкове и военни хеликоптери на позиция, както и уведомили всичко войници вече намиращи се на място да бъдат в бойна готовност. Дървото било отрязано без последващи инциденти, но два севернокорейски наблюдателни поста били напълно разрушени, а дънерът бил оставен на мястото му, за да напомня за силата на ООН.

6. Наели актьори, които да викат за отбора на Северна Корея по време на Световното първенство по футбол

В Северна Корея има драконови мерки относно това кой може да напуска територията на страната – и въпреки това имаше хиляди футболни фенове от Северна Корея по време на Световното по футбол в Южна Африка. Да не би пък от династията Ким изведнъж да са станали благосклонни към пътуванията на севернокорейците в чужбина? Не. Вместо това изпратиха хиляди китайски актьори, които да се представят за футболни фенове от Северна Корея.

Коментаторът на ESPN – Мартин Тайлър – каза: „Беше ни казано, че феновете от Северна Корея не са севернокорейци, че са специално подбрани актьори от Китай, които са изпратени, за да играят ролята на севернокорейски запалянковци. Сред тях не открих нито един, на когото можех да говоря или който може да ми отговори, за да ми каже какъв точно е случаят. А и се съмнявам, че някой от тях щеше да ми каже истината, ако случаят беше такъв.”

7. Отвлякоха режисьор от Южна Корея, който да направи севернокорейската версия на „Годзила”

Шин Санг-ок е голямо име в южнокорейската филмова индустрия, режисирайл е десетки филми. Подмамен е в Хонг Конг през 1976-та и е отвлечен от севернокорейски агенти. През следващите пет години е заложник в относителни добри условия на живот, като през цялото време мозъкът му е промиван. През 1983-та най-накрая е заведен да се срещне с Ким Чен Ир и научава, че бившата му съпруга също е била отвлечена. Двойката се жени повторно, а Шин режисира „социалистическата Годзила”, филм на ужасите, наречен “Pulgasari”. Шин и съпругата му успяват да избягат от Северна Корея през ’86-та и той емигрира в Холивуд. Той е един от безброй многото южнокорейци и японци, отвлечени от династията Ким през последните няколко десетилетия.

8. Посетителите на Северна Корея трябва да попълнят доста зловещи документи, преди да влязат в страната

Въпреки че севернокорейците нямат абсолютно никакво право да напускат страната, то за туристите не е чак толкова невъзможно (макар и да не е лесно) да влязат в нея. Когато кацнете в Пхенян, бъдете готови да попълните злокобна документация, която изисква от вас да впишете дали носите със себе си много неща, започвайки се от „уреди, с които да убиете някого”, преминавайки през печатни трудове и стигайки до наркотици. Всяко електронно устройство, което носите трябва да бъде изключено.

9. Построиха огромен луксозен хотел и никога не го отвориха за посетители

Всичко в Северна Корея се прави с цел показност. Как карате страната си да изглежда далеч по-просперираща, отколкото в действителност е? Строите гигантски супер луксозен хотел в столицата, който е трудно да остане незабелязан. Във формата на грамадна ракета, хотелът Рюгьон разполага със 105 етажа и е 49-тата по височина сграда в света. В него има между 3 и 7 хиляди стаи, както и пет въртящи се ресторанта.
Но в него никога не е отсядал нито един гост, защото така и никога не е довършен. Икономическите проблеми, причинени от разпадането на СССР, в комбинация с пълната липса на средства, оставят сградата незавършена.

10. Ако снимате Ким Ир Сен, то трябва задължително да го хванете в цял ръст

Режимът има налудничаво конкретни и детайлни правила за това как да се снима и запазят образите на Ким Ир Сен, синът му Ким Чен Ир, както и внука му – Ким Чен Ун.

Сред правилата, които са били представени на един турист са:

• ако снимате когото и да е от династията Ким, то снимката трябва да е в цял ръст – от главата до петите. Не се позволява изрязване на снимката.
• печатните материали, изобразяващи членовете на династията Ким не могат да бъдат намачквани, повреждани, изхвърляни или използвани като опаковъчна хартия
• когато посещавате някоя от статуите им (а те са буквално навсякъде), групата, с която се движите, трябва да се подреди един зад друг пред статуята и да се поклони, с ръце встрани от тялото. Ръцете ви не могат да бъдат разположени по абсолютно никакъв друг начин.

11. Северна Корея си има свой собствен официален уебсайт. И той не е на корейски.

За да запазят илюзията, че са свободна, правова държава, севернокорейците са създали официален уебсайт на държавата, в който могат да се видят снимки на множество монументи, прекрасни нови строежи. Има секции за туризъм и бизнес, и никъде няма текстове на корейски. Сайтът е очевидно разработен за чужденците, тъй като, освен всичко останало, в Северна Корея няма Интернет, а само вътрешен за страната интранет.

От време на време на сайта може да се види стандартната пропаганда, включително препратки към славната победа в Корейската война (която завършва с оттегляне), агресивни американски кораби, както и войниците-герои на страната. Естествено, няма препратки към Северна Корея, само към Корея.