Още

    Аргос – най-силният противник на Спарта

    Общоприето е да се смята, че Спарта била военно и политически най-силният град-държава в Древна Гърция. С това е трудно да се спори, като се има предвид резултата от дългогодишната Пелопонеска война (431-404 г. пр. Хр.). Спарта победила и в продължение на 30 години била хегемонът в Древна Гърция.

    Но в Пелопонес имало един град-полис, където не се страхували от спартанците по простата причина, че нерядко ги тупали на бойното поле. Това бил Аргос. Този град-държава възникнал в източната част на Пелопонес много преди Спарта, по времето, когато в Гърция процъфтявала микенската цивилизация. До един момента Аргос бил скромен полис в сянката на своите съседи – могъщите Микена и Тиринт. Но в края на XIII в. пр. Хр. в Пелопонес нахлули диви дорийски племена. Те не оставили камък върху камък от Микена и основали нови градове – Спарта, Месина, а на Аргос вдъхнали нов живот и блестяща история.

    Илюстрация на Аргос от Винченцо Коронели , 1688 г. Снимка: Уикипедия

    Градът бил много благоприятно разположен – на няколко километра от брега на Арголийския залив, върху 300-метровата планина Лариса, царуваща над широки плодородни долини, където се отглеждали жито, грозде и маслини.

    Много полиси през VIII век пр. Хр. поради липса на земя и поминък се впуснали в процес, който днес наричаме емиграция – но не и Аргос. Защо му било да основава колонии в чужди краища, щом имал своя плодородна земя и никого не пускал в нея? Богатствата му се увеличавали от ден на ден. През VII в. пр. Хр. керамиката на Аргос се считала за една от най-добрите в Гърция. Сред победителите в Олимпийските игри гъмжало от аргосци. Поклонници от цяла Гърция се стичали към величествения храм „Херейон“ (в Аргос главен бил култът към Хера, съпругата на Зевс).

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Синовете на Кубрат

    Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

    Но превъзходството на Аргос било не само културно. Именно в този полис за пръв път се появяват прочутите гръцки хоплити: воини, въоръжени с копие и голям кръгъл щит – хоплон. Те съставяли тежко въоръжената пехота, която в по-късни епохи обръщала в бягство перси, картагенци и дори непобедимите македонци.

    В Аргос изобретили и за първи път използвали в битка гръцката фаланга. Преди това гърците – и дорийците, и подчинените от тях ахейци, се биели примитивно и грозно: тълпа срещу тълпа. Без блясък и естетика! В Аргос този въпрос бил решен елегантно и рационално: създали фаланга с дълбочина 6 редици (спартанците по-късно увеличили дълбочината до 8, а тиванците и македонците стигнали дори до 16 редици), измислили как фалангата трябва да действа на бойното поле и решили, че десният фланг ще бъде главен – там поставяли най-добрите, обучени и опитни бойци.

    Въоръжението също се променило: войниците имали кираси (нагръдни брони) от бронз или плътна ленена вата, разкошни шлемове с гребени, и кръгли щитове с две вместо една дръжка – по-късно нарекли тези щитове „хоплони“.

    Два вида на атакуваща позиция при хоплит. Снимка: Уикипедия

    Сблъсъкът между Аргос и Спарта бил само въпрос на време. И през VII в. пр. Хр. той започнал. През 669 г., когато в Аргос управлява могъщият Фидон, се състояла главната битка между спартанците и аргосците при Хисия. Аргос победил категорично, а Спарта за няколко десетилетия забравила за войни срещу него.

    Но малко по малко Спарта се възстановила и до средата на VI век пр. Хр. почти целият Пелопонес бил под неин контрол. С изключение пак на Аргос.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Произходът на името „България“

    Историята на Османската империя

    Въпросът кой да бъде господар на Пелопонес бил решен в битката при Тиреатида през 546 г. пр. Хр. Това не било обикновено сражение – то се провело почти по правилата на спортен двубой. И Аргос, и Спарта изпратили на бой по 300 от най-добрите си хоплити. Тези 600 души самоотвержено се сражавали от зори до здрач. В крайна сметка оцелели само трима – двама аргосци и един спартанец. Първите хукнали към Аргос възможно най-бързо, за да уведомят за победата си (нали двама от тях оцелели!), а спартанецът събрал колкото може повече аргоски брони и оръжия от бойното поле – и когато се завърнал, гордо заявил, че Спарта е победител в грандиозния двубой, като демонстрирал пленените вражески доспехи.

    Така нито Аргос, нито Спарта признали победата на врага и беше решено битката да се „преиграе“. Но в това „преиграване“ Спарта се оказала по-силна и Аргос бил принуден да се подчини.

    В началото на II век пр. Хр. спартанският цар Набис предизвикал самия Рим, а причината за войната бил именно Аргос, който тогава спартанците превзели. Пелопонеските гърци не одобрили тази агресия; те въобще не искали нов възход на Спарта и призовали римляните на помощ. Войната завършила с поражението на Набис – силите били твърде неравностойни, и Аргос отново станал независим. Разбира се, дотолкова, доколкото гърците по това време можели да бъдат независими от Рим. Така настъпил постепенният и окончателен залез на славния град.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Волжка България или Страната на градовете

    Византийската империя – възход и падение

    Племето Авари и връзката им с българската история

    Историята на Римската Империя

    Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?

    История на Руската империя

    Любопитни факти за Персийската империя

    Прабългарите преди основаването на собствена държава

    Още публикации

    Коментари

    1. На много места споменавате „Древна Гърция“. Бихте ли ми посочили от кога е „Древна Гърция, какъв народ са я населявали,кои са границите ѝ , за да може да се квалифицира като държава, още повече и „древна“.

    2. Без да съм специалист, мисля, че първите сведения за древните гърци идват от „Илиада“ на Омир и са от 8-9 век пр. Хр. Античността се води до към 6 век сл. Хр. Като държава, за Древна Гърция аз не знам нейните граници, но единствено ги обединява това, че са гърци по народност. Иначе цяла та е била разделена на много общности – ахейци, данайци, аргосци и много други, които воювали помежду си.
      Надявам се на въпроса на Стефан Костов да съм дал малко яснота.

    3. Древна Гърция като държава, дори и в древния смисъл на това понятие, никога не е имало. Това е едно твърде разпокъсано и разнородно етнокултурно пространство, където са се формирали древногръцките полиси или колонии.

    4. Петър, все пак не е ли била Древна Гърция – Елада, т. е. държава с някакви граници? Просто не е имала император или друг управляващ властта. Елини, които се самоосъзнават с техния единствен по рода си език и се разграничават от римляните и другите народи.

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link