Търсене
Още
    Начало Блог Страница 121

    Легенди за безсмъртните хора

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Легенди за безсмъртните хора

    В много от световните легенди и митове се разказва за хора, които никога не умирали. Според различните предания съществуват и различни видове безсмъртни. Някои са родени такива, а други придобиват този статут, като откриват философския камък, еликсира на безсмъртието или други подобни вещества. Разбира се, повечето изследователи – както професионални, така и любители-историци, също и специалисти от други науки, отричат възможността за безсмъртие. Има дори хипотези, че отричането на съществуването на безсмъртни хора се изказва най-вече от самите безсмъртни, за да скрият съществуването си.

    Урук

    Първият човек, за когото легендите твърдят, че бил безсмъртен, е Урук от Месопотамия. Той бил, на пръв поглед,  обикновен човек, но който имал една особеност: просто не можел да умре. Някои от преданията за него разказват, че живял дори в двореца на Гилгамеш – независимо, че той управлявал 2 хиляди години след първата поява на Урук в митологията. Безсмъртният човек бил учител на шумерския владетел.

    Енкиду

    Самият Гилгамеш бил син на Енкиду и Нинсун. Легендата за Енкиду разказва, че 9 безсмъртни жени дошли при него, когато се родил. Това били мойри (богини на съдбата), които предсказвали живота и съдбата на новородените. След поредица от осем добри предсказания, последната, девета мойра, която била най-млада, но и най-мъдра, орисала Енкиду да има два живота: единият, лично негов, в който той ще действа погрешно и неправилно, и втори, принадлежащ на нея – който щял да бъде праведен.

    Освен това, деветата мойра заявила, че е видяла велик дар във втория живот на Енкиду. И тя се оказала права. В първия си живот, въпреки, че бил смел, силен и мъдър, както предсказали първите осем мойри, Енкиду направил много грешки в царуването и в личния си живот. В крайна сметка, царството му се разпаднало. На смъртното си легло Енкиду помолил прошка от  мъдрата мойра, която му предрекла два живота.

    В този момент деветата богиня на съдбата се явила пред него и върнала времето назад. Във втория си живот Енкиду действал умно и справедливо, оженил се за Нансун и им се родил бъдещия герой Гилгамеш – това бил великия дар, предсказан от богинята на съдбата.

    Шарон

    Шарон е безсмъртен човек в етруската митология. Легендата разказва, че отишъл в ада и се върнал оттам; освен това, бил много нещастен заради своето безсмъртие. Той бил един от малкото безсмъртни, които имали само едно желание – да умрат. В световните митологии героите, които отиват в ада и се връщат, също се считат за безсмъртни, защото напускат света на живите, без да умрат, и се завръщат отново в него.

    Боговете в древните митологии също са безсмъртни – макар да се разказва, че Зевс все пак един ден умрял и днес на туристите показват „гроба“ му в планината Юхтас на остров Крит.

    Понякога древните богове, всъщност, били хора, но безсмъртни. За славянския бог Велес има легенда, в която той признава, че е безсмъртен, но не е истински бог.

    Вампирите също са безсмъртни митологични същества. Има теория, че легендите за тях са съставени от самите безсмъртни хора, за да запазят собственото си съществуване в тайна. С ужасяващия си външен вид вампирите и таласъмите били предназначени да отклоняват хората от идеята за истинското съществуване на безсмъртните.

    В миналото църквата забранявала и се опитвала да унищожи всички книги, в които пишело за безсмъртни хора в тяхната физическа форма. Освен това, алхимиците били преследвани покрай другото и затова, че търсели легендарния философски камък, който можел да се използва за получаване на еликсир на живота с цел безсмъртие. Такъв алхимик е французинът от ХІV век Никола Фламел, за когото казвали, че е открил философския камък и го е използвал, за да получи еликсира на живота и да постигне безсмъртие.

    В една средновековна немска легенда се разказва за млад мъж, който се присъединил към група наемни войници. По време на битка той видял как главатаря на групата загинал. След много години този човек, вече старец, се срещнал с бившия главатар, когото считал за мъртъв. Той изглеждал същият като преди. Старецът попитал бившия си командир дали е безсмъртен. Онзи потвърдил и разказал на своя някогашен войник, че това е съдбата му.

    Друг известен безсмъртен е мистериозният граф Сен-Жермен.

    Граф Сен Жермен

    Той се появява сравнително късно в историята – през ХVІІІ век. Говорел почти всички европейски езици, арабски и староеврейски. Това е една от най-загадъчните фигури в историята на Европа от онази епоха. Липсват сигурни данни за произхода му. Най-разпространеното мнение е, че той е португалски евреин. Занимавал се с пътешествия, алхимия и окултизъм, изпълнявал и дипломатически мисии на крал Людовик ХV. Използвал още имената генерал Салтиков, принц Ракоци, граф Цароги, маркиз де Монферат, граф дьо Беллами, граф дьо Велдон. Официалната година на неговата смърт е 1784 – но има сведения, че са го виждали на масонски събрания и през 1785. Така, че и неговата „смърт“ – независимо с кавички или без, си остава твърде условна и, в най-общ смисъл, непотвърдена.

    Племето Авари и връзката им с българската история

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Племето Авари и връзката им с българската история

    Аварите са тясно свързани с българската история. Отначало в VІ-ти век прабългарите са част от техния каганат, а в началото на ІХ-ти век, вероятно през 805 г., кан Крум ги довършва след разгрома, на който ги подлага от запад Карл Велики. Следва прочутият епизод, известен ни още от училище, когато българският кан разпитва аварските първенци защо е загинала държавата им. Именно след тази информация Крум издава прочутите „крумови закони“ – явно българският владетел си прави извода, че без твърда ръка едно общество е обречено на гибел.

    Аварите успешно се „интегрират“, както бихме казали днес, в българската държава – и през 811 г. техните конни дружини участват активно в разгрома на византийците при Върбишкия проход, когато загива император Никифор І Геник.

    Миграцията на аварите от Северна Азия към днешна Южна Русия ни е известна от византийския историк Теофилакт Симоката. Те владеели земи в днешна Монголия, преди да бъдат победени и изтласкани оттам през 552 г. от тюркски племена.

    Обликът им напомнял на византийците за древните хуни, с тази разлика, че за разлика от хуните, аварите сплитали косите си в две дълги плитки, падащи на гърба им.

    При Юстиниан Велики аварите, действащи като федерали на Византийската империя, защитавали границите й срещу други варварски племена, най-вече против остатъците от хунския племенен съюз. На запад аварите нахлули в земите на днешна Германия и през 562 г. били разгромени от франкския крал Сигеберт, внук на Хлодвиг. Това ги принудило да се оттеглят чак към Черно море.

    През 567 г. един от най-силните аварски владетели – каганът Баян, в съюз с германското племе ломбарди, побеждава друг германски народ – гепидите, и така завладява земите на днешна Унгария. По този начин аварите разширили значително територията си и сега тя се простирала от Волга до Австрия. През 582 г. каган Баян започва война срещу византийците и завладява Сирма (дн. Митровица), крепост на река Сава. В същото време под натиска на аварите част от прабългарите отстъпили към Бесарабия и Влахия.

    Източник – proza.ru

    На запад Баян успял да разбие франкската армията на стария си враг крал Сигиберт през 570 г., а самия Сигиберт държал в плен, докато получил откуп за него. Сетне отново нападнал Византия, превзел Сингидунум (Белград) и разграбил Мизия и Тракия чак до Анхиало (при дн. Поморие).

    Аварите ограбват балканските земи. Източник – Уикипедия

    През 592 г. Баян превзема Анхиало. Но в това време византийците начело с талантливия пълководец Приск минават в тила му, форсират Дунава и започват да унищожават аварските селища в самия център на каганата – днешните унгарски земи. Голямото сражение между Баян и империята се състояло при река Тиса. В него загинали четиримата му синове. Самият Баян не понесъл шока от това събитие и починал следващата 602 година.

    След това аварите използвали големия конфликт между Византия и Персия. Те се обединили с персите и от 31 юли до 4 август 626 г. предприели мощна обсада на Константинопол. Това била най-сериозната опасност пред западната християнска цивилизация за значителен период от време. Не е известно какво би станало с тази цивилизация, ако аварските орди успеели да превземат столицата на християнството. Но силният византийски флот принудил персите и аварите да се откажат от по-нататъшни военни действия. След като претърпял огромни загуби, аварският каган вдигнал обсадата и се върнал в Унгария.

    Този обрат на събитията причинил големи щети на авторитета на аварите. След смъртта на кагана, който позволил такъв ход на събитията, през 630 г. съюзните на аварите българи поискали титлата „каган“ за своя кан Кубрат. Това причинило сблъсък между авари и българи. Аварите били принудени да се приберат в Унгария, където останали до началото на ІХ-ти век. По-нататъшните събития около Черно море довели до създаването на Дунавска България на кан Аспарух и Волжка България на кан Котраг – синове на Кубрат.

    През август 791 г. Карл Велики разгромил Аварския каганат. През 795 г. синът му Пипин, с помощта на херцог Ерик Фриолски, нападнал аварската столица Рин и завладял част от съкровищницата на кагана, която представлявала военна плячка, събирана за 200 години нападения срещу с Византия. През 796 г., в резултат на трети поход, Пепин разрушава Рин и завладява останалата част от съкровищницата.

    През 803 година част от аварите се признали за васали на Карл Велики. През 805 г. българският кан Крум разгромява онези, които все още не били под властта на франките. Аварският каганат приключил съществуването си. Независимо, че разговорът между него и аварските първенци носи силно метафорично нравоучение, очевидно византийския летописен сборник „Свидас“ сполучливо отразява дълбокото върешно разлагане на аварското общество, което и причинило рухването му:

    „Същите българи унищожили аварите. Крум попитал аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“ И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните. После несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите. После от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници. После – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички, като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това“.

    В своето изкуство аварите оставили един от основните изобразителни мотиви в европейското изкуство на Ранното Средновековие: въоръжен конник. Някои историци дори смятат, че именно аварите са научили западните народи да използват стремената при езда.

    Загадъчните съвпадения – Земята има множество необясними следи от миналото, чиито тайни все още очакват своето разкриване

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Загадъчните съвпадения – Земята има множество необясними следи от миналото, чиито тайни все още очакват своето разкриване

    На различни места по Земята има множество необясними следи от миналото, чиито тайни все още очакват своето разкриване.

    Най-изненадващото в такива случаи е, че на хиляди километри разстояние се намират абсолютно еднакви съоръжения или артефакти – и никой не може да обясни приликата им. Ето някои от тях.

    Метални скоби

    Металните скоби, открити в мегалити, храмове и други праисторически паметници, са една от най-големите неразкрити тайни на миналото. По-точно, става дума дори ние не за самите скоби, тъй като почти всички от тях отдавна са разядени от времето – а за техните следи, останали в камъка.

    Археолозите отдавна се озадачават за какво строителите са използват тези малки метални скоби вътре в огромните монолитни каменни блокове. Някои от тях предполагат, че са били употребявани за ритуални цели. Други смятат, че са служили за арматура на  блоковете, които всъщност, според тях, са отлети от някакъв вид древен бетон.

    Но е изненадващо не толкова дори това – а фактът, че една и съща загадъчна технология била използвана преди хиляди години в Египет, Перу, Камбоджа, Италия, Иран и други страни, разделени от хиляди километри.

    Пирамиди

    Когато чуят думата „пирамиди“, повечето хора си представят Египет. Но малцина знаят, че пирамиди са строени в цял свят, дори в Европа. Понякога земни форми, които дълго били смятани за планини с правилна форма, се оказват изкуствено създадени структури. Любопитно е, че ако се вгледаме внимателно в редица рисунки от Средновековието, по онова време на Земята е имало много повече пирамиди, които по-късно били разрушени, най-вече, за да бъдат използвани камъните.

    Независимо къде се намират, всички пирамиди имат нещо общо помежду си: никой не знае за какво са били използвани. Обикновено се смята се, че били гробници – но далеч не във всяка пирамида има погребения. Изненадващо е и това, че почти винаги са ориентирани по посоките на света и звездите.

    Долмени

    Долмените представляват каменни конструкции, състоящи се от два или повече вертикални камъка, поддържащи голям плосък хоризонтален такъв. Вероятно са били използвани за ритуални цели. Древните долмени са друг пример за удивителното сходство на древните цивилизации, защото абсолютно идентични каменни структури се намират в Индия, Испания и Корея. Очевидно е, че в древните култури имало еднакви традиции, въпреки огромните разстояния, които ги разделяли.

    Големият долмен от светилището Бегликташ, Маслен нос, гр.Приморско

    Тайнствени изображения на ръце

    Изображения на ръце се срещат в древната скална живопис на различни страни по света. Те са правени по различни начини – отпечатъци от боядисана ръка върху скала, контур, обграждащ дланта и т. н. Върху скалите има образи на различни ръце – на мъже и жени, старци и деца. В наши дни все още подобни изображения са много популярни сред авангардните художници и при оформяне на интериора.

    Свастиките

    В наше време свастиката се свързва с нацистка Германия и затова е много тежък символ, причиняващ неприятни асоциации. Всъщност това е много древен образ, чийто истински произход е вкоренен в дълбокото минало – свастиката, например, е широко използвана в индуизма.

    Пречупени кръстове са открити по древни руини в цяла Европа. Почти всички древни европейски народи – етруски, гърци, римляни, гали, келти, славяни и т. н., използвали свастиката като символ на щастието, късмета и Слънцето.

    Древните сфинксове

    Сфинксът играел важна роля в древния свят, ако се съди по многобройните скулптури и изображения. Това е загадъчно същество с човешка глава и лъвско тяло –  един от важните символи в историята на човечеството. Той е пазител на знания, реликви и тайни на живота; възприема се още и като символ на загадки и интриги.

    Най-старият известен сфинкс е намерен в Гьобекли-тепе, Турция. Доказано е, че е създаден около 9500 г. пр. Хр. Египетските и вавилонски сфинксове пазят свещени гробници и религиозни храмове. Интересно е, че много изображения на сфинксове са оцелели в Индия и Китай.

    Изплезени божества

    Изображенията на божества, които показват езика си, се намират навсякъде по света. Какво означава този символ? Днес в някои страни това е знак за уважение, а в други части на света – за сплашване на врага, като означава сила и ярост. Не е известно какво е означавал в миналото и защо същият образ е използван в напълно различни култури.

    Символична шишарка

    Най-ранните символични изображения на шишарки се срещат по целия свят. Това е един от най-тайнствените символи, използвани в древното изкуство – сред индонезийци, вавилонци, египтяни, гърци, римляни.

    Знакът на шишарката се използва в езотерични течения като масонството, теософията и гностицизма. Обикновено обозначава духовно просветление. Също така символизира „третото око“ – мистичен човешки орган, може би епифизната жлеза, разположена в мозъка.

    Жреци

    Жреците играели много важна роля в древния свят и съществували от най-ранни времена. Те били покровители на древната мъдрост и власт, изпълнявали различни религиозни ритуали, например, жертвоприношения или умилостивяване на божества. Изненадващото е, че много ритуали в целия свят били подобни, както и жертвите, принасяни на божествата – например, убити животни. Защо хората в различни части на света стигали до едни и същи обреди и ритуали?

    Спирали

    Спирали се намират във всяка древна култура по целия свят. Остава загадка защо старите цивилизации използвали толкова активно този знак. Това е най-старият символ, който и досега се използва в духовните практики, символизирайки растежа и еволюцията. Спиралата често е образ на богиня, на утроба, на плодородието и жизнената енергия.

    Науката е доказала, че развитието на човека, животните, растенията и на много процеси, протичащи на планетата Земя, се движат по спирала. Освен това, нашата галактика има формата на спирала. Възможно ли е хората да са знаели всичко това в древни времена?

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Мерое – град на мистерии и легенди

    Древни руини, за които все още не знаем почти нищо 

    Пирамидата Гунунг Паданг – по-стара от египетските?

    9 неща, които древните цивилизации са правили по-добре от нас

    Най-великият византиец

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Най-великият византиец

    Царуването на Юстиниан Велики (527-565) било ознаменувано с най-забележителните събития в ранната история на Византия.

    Неговите прочути военачалници – Велизарий и Нарзес, покорили на запад кралствата на вандалите и остготите. По-трудно му било на изток, където империята била нападана от българи и перси. Военното изкуство на Велизарий обаче спасило източните провинции да не бъдат завладени от Персия.

    Юстиниан построил покрай Дунава над 80 крепости с гарнизони. В интерес на истината, тези мерки не били особено ефективни: почти всяка година различни орди, предимно остатъци от хунския съюз и славянски племена, пробивали тази укрепителна линия и опустошавали Балканския полуостров, понякога стигайки до самите стени на Константинопол.

    Детайл от базиликата „Сан Витале“ в Равена

    В областта на вътрешната политика империята се тресяла от религиозни спорове. Нещата се задълбочили, когато към една от църковните партии – монофизитите (които признавали само Божествената, но не и човешката природа на Иисус Христос), се присъединили някои групировки от Хиподрума. По време на Юстиниан това били твърде значими общности, които оказвали сериозно влияние и върху политиката. Най-силните партии от Хиподрума били „зелените“ (прасините) и „сините“ (венетите), силно враждебни една спрямо друга.

    Съпруга на Юстиниан била Теодора – жена от народа. Впрочем, в ранна Византия императорите се женели точно както в приказките – обикаляли сред обикновените хора, за да си харесват девойка за съпруга; въобще не се смятало за задължително императрицата да е от аристократичен произход. Между другото, някои литературоведи извеждат именно от този византийски обичай сюжета на „Пепеляшка“, където принцът търси годеница сред обикновените момичета от народа.

    На млади години Теодора водела развратен живот, но била много красива, интелигентна и решителна. Бивша актриса, тя била подпомагана от „сините“, докато „зелените“ се отнасяли с нея доста презрително. След като станала императрица, Теодора, разбира се, започнала да покровителства „сините“ и наклонила симпатиите на Юстиниан към тях – а „зелените“ били преследвани. Тази вражда между „хиподрумните“ партии се съпровождала с чести вълнения, сблъсъци и дори убийства.

    През 532 г. Юстиниан празнувал 5-годишнината от коронацията си с големи циркови игри. „Зелените“, раздразнени от преследванията, на които били подлагани, устроили улични безредици. Този път „сините“ се присъединили към тях, на свой ред недоволни от недостатъчната, според тях, подкрепа на императора за партията им. В продължение на 5 дни метежниците господствали в столицата и даже провъзгласили друг император. Войските се колебаели кого да подкрепят.

    Юстиниан вече смятал да се качи на кораб и да избяга от Константинопол – но Теодора заявила, че е по-добре да умреш с достойнство, отколкото да се спасиш с позорно бягство. Благодарение на нея били предприети решителни мерки. Велизарий събрал свои верни ветерани и внезапно обкръжил Хиподрума, където бунтовниците приветствали новия император Ипатий. Клането било ужасно. Войниците на Велизарий избили безмилостно над 50 хиляди души. Така завършил бунтът „Ника“ („Победа!“ –  това бил бойният вик на метежниците).

    Но най-забележителният принос на Юстиниан за историята е неговата законодателна дейност. По негово време бил издаден прочутият сборник римски закони „Кодекс по гражданско право“ (Corpus juris civilis). Именно Юстиниановият кодекс по-късно послужил като образец и най-важен източник на европейското законодателство. Като цяло той оказал огромно влияние върху развитието на европейската юриспруденция. „Кодексът по гражданско право“ се състои от 4 раздела.

    1. Закони и постановления на римските императори, събрани през 529 г. в 12 книги под названиоето „Кодекс на Юстиниан“ (Codex Justinianeus).
    2. Сборник откъси от съчиненията на най-известните римски юристи, публикувани в 50 книги.
    3. „Институции“ (Institutiones), публикувани в четири книги през 533 г. и предназначени да служат като ръководство в основните юридически школи, организирани в Константинопол, Берит и Рим.
    4. Сборник постановления на самия Юстиниан, публикувани след излизането на неговия кодекс; този сборник се нарича „Конституционни новели“ (Novellae Constitutiones); те излизали най-вече на гръцки език, а в сборника са представени латинските им преводи.

    Юстиниан отбелязал царуването си и с обширно строителство: издигнал много храмове, дворци, приюти, акведукти, гранични крепости. Най-известният му строеж е великолепната катедрала „Света София“ в Константинопол – тук работели 10 хиляди души в продължение на шест години под ръководството на архитекта Анфимий.

    Юстиниан и свитата му, мозайката от Сан Витале, Равена

    С изграждането на пътища и изграждането на мостове Юстиниан значително улеснил търговското и занаятчийско развитие на империята. Именно при него за пръв път в Европа започва производството на коприна – двама византийски монаси донесли от Китай ларви на копринени буби, които били скрили в кухите си бастуни.

    Сред най-големите недостатъци на Юстиниан била податливостта му на ласкателствата на придворните велможи и завистта му към хора, издигнали се самостоятелно чрез собствените си заслуги. Небагодарността му изпитал и самият негов пълководец Велизарий. Последните години от управлението на Юстиний били помрачени от страшното нашествие на българи и славяни под предводителството на българския кан Заберган, които се появили под самите стени на Константинопол. Нямало как – Юстиниан отново потърсил Велизарий, който от години живеел в имението си, забравен от всички. Старият военачалник оглавил константинополския гарнизон и отблъснал нашествието. Народът го поздравил бурно за победата, което отново предизвикало завистта и подозренията на Юстиниан. Скоро Велизарий бил обвинен в заговор и хвърлен в затвора. Няколко месеца по-късно се установило, че е невинен, освободили го и му върнали титлите и имуществото.

    Но разочарованието ускорило края на славния пълководец. Той умрял малко преди смъртта на самия Юстиниан, който починал на 83-годишна възраст, след като царувал 38 години и поставил най-здравите основи на Византийската империя – заради което бил наречен от по-късните летописци „най-великият византиец“.

    Снимки – Уикипедия.

    Защо косата побелява?

    Ива Великова
    -
    0
    Защо косата побелява?

    Повечето от нас откриват първите си бели косми през около 30-те си години. И докато някои хора намират бялата коса са привлекателна, други правят всичко възможно, за да прикрият побелелите си коси.

    „Правилото“ за бялата коса твърди, че до 50-годишна възраст половината от хората са изгубили 50% от истинския цвят на косата си. Когато учените тестват това правило, те откриват, че 74% от хората на възраст между 45 и 65 години имат бяла коса.

    Обикновено мъжете имат повече бели коси, отколкото жените. Азиатците и африканците имат по-малко бели коси, в сравнение с останалите.

    Какво определя цвета на косата?

    Цветът на косата се получава от клетки, познати като меланоцити, които се намират в корените на космите и се образуват още докато фоликулите се развиват в утробата. Меланоцитите произвеждат пигмент, който се съединява с израстващите косми като по този начин се образуват косми в различни естествени нюанси.

    Цветът на косата зависи от наличието и съотношението между две групи меланин: eumelanin (който се грижи за черните и тъмнокафявите нюанси) и pheomelanin (който се грижи за нюансите на червено до жълто).

    Цветът на космите е различен в зависимост от това върху коя част от тялото се намират. Миглите са най-тъмни, тъй като съдържат високи нива на eumelanin. Космите по скалпа на главата обикновено са по-светли от срамното окосмяване, което от своя страна често има червен оттенък поради наличието на pheomelanin.Червеният оттенък е често срещан и при окосмяването под мишниците и при брадите, дори когато даденият човек има кестенява коса.

    Обикновено русите деца имат по-тъмен цвят на косата когато са на възст 7-8 години. Вероятно това е свързвано с хормоните, тъй като потъмняването предхожда пубертета с няколко години. В някои случаи косата на новородените е по-тъмна, отколкото очакваното. Това е така, докато първите косми паднат и израснат нови, което се случва след около 8 до 12 месеца след раждането – едва тогава може да се каже какъв ще бъде цвета на косата на детето.

    Растеж

    Растежът на човешката коса е цикличен процес. По време на така наречената анагенна фаза косата расте непрекъснато с около 1 сантиметър на месец. Фазата може да продължи между 3 и 5 години. В края на анагенната фаза растежът на косата спира и остава така за период от 3 месеца. След това отново започва анагенната фаза и цикълът се рестартира.

    Образуването на пигментация също се „изключва“ и „включва“ с определен ритъм. Когато пигментните клетки се „изключат“ в края на един цикъл, но не се „включат“ отново в началото на другия, тогава косата започва да повелява.

    Побеляване

    Генетичните фактори са изключително важни при определянето на това кога косата ни ще побелее. Еднояйчните близнаци например започват да побеляват почти в една и съща възраст като скоростта и вида на побеляването на косите им е идентично.

    Учените не са открили доказателства за това, че стресът, диетата или начина на живот оказват влияние върху по-бързото побеляване на косата. Някои автоимунни заболявания обаче като витилиго и алопеция ареата могат да повредят пигментните клетки и да предизвикат побеляване. Те обаче не са толкова често срещани и обясняват само малка част от побеляването.

    Ранното побеляване на косата се появява при синдромите на преждевременното стареене, познати като прогерия и Синдром на Вернер, при които всеки аспект от стареенето на организма се проявява.

    Но защо производството на пигментация не се „включва“ отново?

    В края на всеки цикъл някои от пигмент-образуващи меланоцити се повреждат и умират. Ако „резервоарът“ от меланоцитни стволови клетки в горната част на фоликула може да го „снабди“ отново, то производството на пигмент продължава. Но когато „резервоарът“ е изчерпан, образуването на пигмент спира и косата започва да побелява.

    12 изумителни факта за хлебарките

    Ива Великова
    -
    0
    12 изумителни факта за хлебарките

    Гнусни. Грозни. Отвратителни. Обикновено това са думите, които използваме, за да опишем хлебарките. Но колкото и да ни е трудно да признаем, те са наистина интересни същества. Колко интересни? Представяме ви няколко любопитни факта за тях:

    Хлебарките са по-стари от динозаврите

    Ако някога сте имали или имате проблеми с хлебарките, бъдете спокойни, защото определено не сте единствени. Дори първите хора на Земята също са имали неприятности с тях, но за съжаление дори не са имали спрей, с който да се предпазят от тях. Истината е, че тези същества са обитавали нашата планета още преди динозаврите, а скорошни проучвания сочат, че те са били тук дори преди 350 милиона години.

    Съществуват повече от 4000 вида хлебарки

    И за да бъдем малко по-точни – има около 4600 вида хлебарки. Те се срещат навсякъде по света, освен Антарктида. Повечето от тях обитават горите, независимо дали ще са под земята или ще се катерят сред клоните на дърветата. Други живеят в пещери, по полета, блата и ливади. Един вид хлебарки обитава пустинята като абсорбира водните пари при липса на вода.

    Някои от хлебарките могат да достигнат до 7 сантиметра дължина

    Според Рекордите на Гинес най-дългата хлебарка е „Megaloblatta longipennis”, която обитава Централна и Южна Америка. Тя достига до 9.6 сантиметра дължина. „Blaberus giganteus” пък може да достигне до 7-10 сантиметра дължина. Най-тежките хлебарки са от вида „Macropanesthia rhinoceros” и тежат около 35 грама. Освен това, този вид хлебарки имат най-дълга продължителност на живота – 10 години.

    Хлебарките ядат почти всичко

    Освен, че обичат нашата храна, те могат да ядат мъртви насекоми, хартия, плат, сапун, дървесина, лепило, коса и дори изпражнения. Това означава, че те никога не остават гладни, макар че предпочитат да се хранят със сладко, нишестени храни и месо. Хлебарките могат да живеят седмици без храна. Това е така, защото те са студенокръвни, което означава, че могат да запазят нивото на метаболизма си. Без вода те могат да издържат до две седмици и най-интересното е, че повечето мъртви хлебарки, които намираме, най-вероятно са умрели от жажда (освен ако не сме ги отровили с нещо).

    Хлебарките могат да задържат дъха си за около 40 минути

    Дали ще успеем да убием хлебарка ако я хвърлим в тоалетната чиния? Не, защото те са експерти в задържането на дъха си. Подобно на други насекоми хлебарките вдишват въздух чрез дупките в телата им, наречени “spiracles”. Когато са във вода, те могат да затворят тези дупки в продължение на 40 минути, което би им позволило да се промъкнат до безопасно място.

    Хлебарките могат да оцелеят без глава в продължение на седмица

    Тук нещата стават наистина отвратителни. Хлебарките могат да оцелеят, дори когато са без глава в продължение на около седмица. Те имат мозък, но той не контролира всичките им функции. Органите, контролиращи жизнените им функции се намират гръдния кош или с други думи в средата на тялото им. Могат да оцелеят без глави известно време, но не могат да пият вода, така че в крайна сметка умират от жажда.

    Хлебарките могат да оцелеят при ядрена експлозия

    Проучванита показват, че хлебарките могат да останат незасегнати при високи нива на радиация – много повече, отколкото човека. Хлебарки са били открити след пускането на атомните бомби в Нагазаки и Хирошима, както и в Чернобил.

    Хлебарките се движат доста бързо

    Всеки знае това от опит – хлебарките са спринтьори. Някои могат да се движат със скорост 1.3 метра в секунда, което е доста бързо, имайки предвид големината им. Краката им могат да се движат 27 пъти в секунда, когато хлебарката се опитва да избяга от някаква опасност.

    Хлебарките живеят на групи

    Обикновено виждаме по една хлебарка, но те предпочитат да живеят на групи, макар да не са точно като термитите. При движение те оставят след себе си изпражнения, съдържащи химикали, помагащи на други хлебарки да ги открият.

    Някои женски се съвкупяват само веднъж

    Хлебарките не се съвкупяват всеки сезон. Женските могат да „складират“ сперма, която използват няколко пъти – най-често тогава, когато има достатъчно храна. Някои женски дори „складират“ сперма, която да използват до края на живота си – това им помага да се възпроизвеждат в тежки условия и когато не могат да открият мъжки.

    Някои растат изключително бързо

    Различните видове хлебарки имат различна продължителност на живота, което означава, че навлизат в зрелостта с различна скорост. На повечето им отнема около година, докато пораснат. Но не и Германските хлебарки. Те могат да навлязат в зрелостта само за 123 дни.

    Един вид хлебарки може да скача

    Един от сравнително новооткритите видове хлебарки има способността да скача. „Saltoblattella montistabularis” е открита през 2009 година в Южна Африка и е с дължина от 1.5 сантиметра. За щастие обича зеленината, затова не би достигнала до домовете ни.

    Феноменът -„Плачещите икони“

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Феноменът -„Плачещите икони“

    Има ли плачещи икони? Да, има.

    Подобен феномен, наречен „мироточене“ или „мироточение“, неведнъж са виждали църковни служители, миряни, както и дори атеисти, отричащи всичко, които не се вписва в обичайните клишета и стереотипи.

    Но, за да разберем същността на въпроса, трябва да знаем, че иконата не е само изрисуван образ на светец. За вярващите тя е прозорец към божествения свят, който невидимо присъства сред нас. Очите на човека са огледало на душата му, а светото лице е огледало на висшия дух, включващ съвест, нравственост, морал и други важни компоненти, които ни правят хора в най-високия смисъл на тази дума.

    През февруари 1453 г. в прочутата църква „Света София“ в Константинопол заплакала икона на Света Богородица. Всички свързали това с надвисналата заплаха от турското нашествие. И наистина, градът паднал на 29 май същата година.

    През 1705 г. в една от московските катедрали заплакала иконата на Света Богородица. Това бил труден момент за Русия. Реформите на Петър Велики били в разгара си, а Московското царство се превръщало в Руска империя. Новата политика безмилостно разрушавала съдбите на хората. И иконата заплакала. Но царят подходил към този въпрос по съвсем друг начин. Той решил, че духовенството така протестира срещу неговите нововъведения. Затова бил издаден строг указ, който… забранявал на Света Богородица и на други светии да плачат. Какво оставало на духовенството, освен да скрие мироточивите икони в подземията на храмовете и манастирите?

    В наше време атеистите смятат, че мироточенето е обикновено мошеничество без никаква връзка с висшите сили. Според тях, сълзите са обикновено масло, което сипват в специални съдове зад светите ликове. В иконите пък били прорязани фини каналчета, по които маслото било излизало навън. Понякога пък, според атеистичните хипотези, вместо масло се прави смес от железен хлорид и калиев тиоцианат. В този случай капят вече не сълзи, а кръв – по-скоро течност, подобна на кръв. Общо взето, това са версиите на материалистите. Но, така или иначе, че се разминават доста с многобройните свидетелства на очевидци, зафиксирани както в хрониките, така и медиите в наши дни.

    Църквата открай време е предпазлива по отношение на мироточенето на плачещите икони. Обикновено тя следва завета на Христос към Тома Неверни: „Ти повяра, Тома, защото видя. Но блажени са онези, които не видяха, а повярваха“. Смисълът е, че човек трябва да носи вярата в сърцето си, а не да повярва чак, когато получи някакво „доказателство“ за съществуването на екзистенциалните сили.

    Така, например, през 2012 г. най-големите вестници в Италия съобщили невероятната вест, че на 12 април в 16.30 ч. заплакала иконата на Света Богородица в Православната църква „Свети Никола“ в град Милано. Подобно являние вече било наблюдавано тук през април 2010 г. и март 2008 г. Архиепископ Авондиос казал на тълпата журналисти: „Дали това е чудо? Ние се отнасяме твърде предпазливо към тази дума. Ясно е само едно: че се случи нещо неразбираемо, което въобще не е някакъв трик“.

    В заключение, трябва да се отбележи, че мироточене е доста разпространен свръхестествен феномен. Светите ликове наистина плачат, в различни църкви и в различно време. Трудно е да се повярва, че всички тези факти са тривиална измама. Разбира се, зад това има нещо. Но какво? Тук човек трябва да бъде ръководен от сърцето и вярата в Бога.

    И може би всеки от нас трябва да се попита: а дали някоя икона по света не плаче и заради нашите собствени грехове?

    Индийски жени – пропъдени заради менструация

    Ива Великова
    -
    0
    Индийски жени – пропъдени заради менструация

    25-годишната Порнима Джавардан почувствала страх и безпокойство, докато се приготвяла да замине за 5-дневния си престой в „gaokor” – колиба, намираща се извън селото ѝ, където момичетата и жените били пропъждани по време на менструацията им.

    „През дъждовния сезон е още по-трудно да пребиваваш в “gaokor”, защото водата навлиза в колибата, а понякога покривът протича“ – разказва Порнима, която живее в Ситатола – малко село в централната част на индийския щат Махаращра. Всеки месец обичаят налага тя да остане в колибата, намираща се в края на гората. Много често тя е там сама, а ако има късмет – с още една жена.

    Тъй като тези колиби са обществена собственост, никой не поема отговорност за тяхното поддържане. В „gaokor“ няма кухня, тъй като по време на менструация жените нямат право да готвят. Онези от тях, които се намират в колибите през този период, разчитат изцяло на семейството си, което им носи храна и други необходими предмети. Жените обикновено спят на пода – единствено върху тънък матрак, който през деня сгъват и използват като възглавница, на която да седнат или да се облегнат.

    Тъй като колибите се намират в горите, не е необичайно диви животни да се появяват наоколо. Има съобщения за жени, които са умирали докато се намират там, след като са били нападани от змии.

    „Посетихме 223 “gaokor” почти 98% от тях нямат дори легло, да не говорим за електричество и други основни удобства. Повечето от тях имат временни бани, направени от бамбук“ – казва д-р Дилип Барсагейд, основателят на фондацията „Society of People’s Action in Rural Services and Health” (“SPARSH“), която неотдавна насочи вниманието на Националната комисия по правата на човека към този проблем.

    Тази практика жените да се изпращат в „gaokor” е най-разпространена сред етническите групи Гонд и Мадия. По време на престоя си в колибите момичетата пропускат училищни занятия. Изчислено е, че 23% от момичетата в Индия прекратяват обучението си, когато менструацията им започне. „В много от случаите момичетата, които имат менструация, не са в състояние да вземат изпитите си именно поради тази практика да бъдат изпращани в колиби. Това означава, че малка част от зрелите момичета продължават да учат след този момент“ – допълва д-р Дилип Барсагейд.

    „Не ми харесва да стоя в „gaokor”… няма какво да правя и не мога да играя“ – казва 14-годишната Сангита Кумра. „За щастие досега не съм била сама, но се страхувам, че това може да се случи. Веднъж една моя приятелка трябваше да остане сама и дори мисълта за това я разплакваше. Майка ми казва, че това е нашият обичай и ние трябва да го спазваме“.

    23-годишната Сатишела Харидас от Ситатола просто е приела съдбата си: „Чувствам се изключително зле от това, че в продължение на 5 дни не мога дори да докосна съдовете в собствената си кухня. Но какво можем да направим? Трябва да следваме нашите обичаи и традиции. През по-голяма част от времето просто стоим и си говорим, когато сме в колибите, защото няма какво друго да правим“ – разказва Сатишела.

    В близост до селцето Сатитола, което е обитавано от около 20 семейства, има два „gaokar”. Макар че има случаи на тормоз, жените обикновено са оставяни сами, тъй като на тях се гледа като на нечисти хора по време на менструация. През последните години са направени няколко стъпки към подобряване на условията в колибите, но не и към прекратяване на тази практика.

    „Приближихме колибите по-близо до селото и планираме да поставим легла в тях“ – разказва 25-годишният Харидас Кумра, който е член на Gram Panchayat – местен самоуправляващ се орган на селото. На други места администрацията е избрала 100 колиби, в които да предостави някои основни удобства като вода и шкафове с чинии и чаши.

    През септември 2017 година Националната комисия по правата на човека в Индия инструктира правителството да предприеме стъпки по изкореняване на тази практика, която комисията определя като „сериозно нарушение на човешките права на жените“.

    „Имаме училище, в което преподаваме на 350 момичета и се опитваме да ги научим, че менструацията е нещо естествено. Вярваме, че всичко е свързано с образованието“ – казва Джахан Бхау от организацията „Lok Biradari Prakalp”.

    „SPARSH” също се опитва да фокусира вниманието на обществото върху проблема като повиши осведомеността на жените по въпроси като здравето и хигиената. Д-р Барсагейд казва, че организацията е провела 12 семинара в отдалечените села, както и че е работила с центрове за деца, спонсорирани от местните власти. Представители на организацията посещават колибите, за да разговарят с жените относно менструацията. „Тъй като това е чувствителна тема, ние се опитваме да ги образоваме по въпроси, свързани със здравето и хигиената, без да споменаваме думата „gaokor” – разказва д-р Барсагейд.

    Освен всичко това се провеждат и кампании, в които участие вземат и знаменитости. Засега надеждата е, че тези кампании ще помогнат за промяна в нагласите на хората. Арпита Бхагат, основател на проекта „Kachra” казва: „Изключително малка част от съвременните мъже индийци са отворени към разговори, свързани с менструацията в общ разговор – това просто остава стигма и табу“.

    Източник: theguardian.com

    Ужасяващата история на Барбара Макъл, която прекарва повече от 3 дни в кутия, заровена под земята

    Ива Великова
    -
    0
    Ужасяващата история на Барбара Макъл, която прекарва повече от 3 дни в кутия, заровена под земята

    Барбара Джейн Макъл имала щастлив живот. 20-годишната жена била красива и популярна. Тя била дъщеря на Робърт Макъл – милионер от Маями, който заедно с братята си бил собственик на „Deltona Corporation” – една от най-големите компании са строителство в Америка. Но едно почукване на вратата, случило се преди повече от 50 години, довежда до едно от най-шокиращите и ужасяващи престъпления в историята на Америка.

    Всичко започва 8 дни преди Коледата на 1968 година. Барбара, която била студентка в Атланта, се разболяла. Училищните болнични помещения били препълнени, затова майка ѝ Джейн отива до Атланта, за да се грижи за дъщеря си в близкия хотел.

    Късно през нощта някой чука на вратата на хотелската стая. От другата страна мъжки глас твърди, че приятелят (и бъдещ съпруг) на Барбара – Стюарт Удуард е претърпял автомобилна катастрофа. Джейн отваря вратата и вижда мъж, държащ пушка и жена с маска на лицето. Това са 23-годишният Гари Стивън Крист и 26-годишната Рут Айзман Шайър. Двамата упояват Джейн с хлороформ и я завързват, след това вземат Барбара и я натикват в син автомобил.

    Гари и Рут изминават с колата около 30-тина километра и навлизат в малка гора. След това Гари отвежда Барбара до отворен трап, в който имало поставена кутия (2 м. х 1 м.). Гари казал на изплашената Барбара, че ще ѝ дадат храна, вода, одеяло, фенерче, малък вентилатор и помпа, с която да изкара водата, в случай, че завали. Всичко това щяло да ѝ стигне за една седмица, ако съумее да го използва правилно. Гари започвал да заковава капака на кутията, подобна на ковчег, погребвайки крещящата жена жива. Барбара блъска неудържимо по капака, но молбите ѝ за помощ се оказали напразни. Последните думи на Гари към нея са „Не бъди такова бебе“.

    По-късно същата сутрин телефонът в дома на Робърт и Джейн Макъл звъни. Непознат глас им казва, че дъщеря им е погребана в кутия и ще се задуши, ако не платят 500 000 долара откуп. Имало и още 2 допълнителни искания – парите трябвало да бъдат поставени в един куфар и Робърт трябвало да го достави сам. Ако бащата на Барбара се съгласял да изпълни това, той трябвало да публикува обява във вестник „Miami Herald”. Робърт се съгласява. Обявата му гласи: „Любима. Моля те, върни се у дома. Ще платим всичките ти разходи и ще се срещнем с теб навсякъде и по всяко време“. Онези, които прочетат посланието, никога нямало да заподозрат смразяващата истина, която се крие зад него.

    Два дни по-късно семейство Макъл получава още едно телефонно обаждане. На Робърт му е наредено да отиде до отдалечена точка в близост до Бискейн Бей, да остави парите и да се прибере. Той се съгласява и спазва условието, но нещата не вървят по план. Един човек, живеещ в района, където Робърт трябвало да се срещне с двамата похитители, чува шум и вярвайки, че това може да са крадци, предупреждава полицията. Полицаите отиват на мястото на срещата и заварват Гари и Рут. Когато виждат, че не са сами, двамата пускат куфара на земята и побягват.

    Лодка и изоставен син автомобил били открити в близост до мястото. В колата полицаите откриват снимка на Барбара Макъл, която държи в ръцете си бележка, на която пишело: „Отвлечена“.

    Междувременно похитената Барбара се опитвала да оцелее, мислейки си за позитивни неща, тананикайки си коледни песни и припомняйки си щастливи моменти със семейството и приятеля си. Но не можела да се отърве от ужасните мисли. В книгата „83 Hours Till Dawn” Барбара пише: „Казвах си – ето тук е мястото, където ще умра. Три или четири пъти си мислех, че това ще бъде моят ковчег. Когато се чувствах най-зле, се питах кой ли ще ме намери. Кой, кога и как. Може би някой фермер. Или някой, който строи нещо. След 10 години? 20 години? Беше ми студено, бях мокра и изпитвах болка“. В даден момент ситуацията станала дори още по-ужасна – фенерчето угаснало и Барбара била погълната от пълен мрак.

    През това време Робърт Макъл отчаяно се опитвал да върне дъщеря си у дома. Ядосан, заради това, че единственият шанс да я спаси е бил пропилян, той издава съобщение в пресата, адресирано до похитителите, в което ги уверява, че не той е извикал полицията. Тогава получава телефонно обаждане, при което го инструктират да отиде до един черен път в близост до Маями и да остави куфара с пари там. Той прави каквото му е наредено и очаква още едно обаждане, заедно със съпругата си и ФБР.

    В 15:00 ч. похитителите се свързват с него. Гари дава указания за местонахождението на Барбара, но те не са достатъчно подробни. Повече от 100 агенти на ФБР претърсват района. Изведнъж един от разследващите чува слаб удар. Тогава мъжете започват да копаят земята с голи ръце.

    12 минути по-късно Барбара Макъл – слаба, но невредима, е изкарана от ковчега. Докато един от агентите я отвежда на ръце до чакащия автомобил, тя успява да се пошегува: „Ти си най-красивият мъж, който някога съм виждала“.

    Гари е открит до Флорида, след като полицията проследява яхтата, която той си е купил с голяма част от парите от откупа. Рут е открита след 79 дни (Тя има „честта“ да бъде първата жена, включена в списъка на ФБР за „Десетте най-търсени личности“). Гари получава доживотна присъда през 1969, но е освободен под гаранция 10 години по-късно.

    Гари обаче губи и втория си шанс за свобода.  Той учи в медицинските училища в Гренада и Доминика като в крайна сметка си намира работа като общопрактикуващ лекар в Индиана, но през 2003 година лиценза му е отменен. Три години по-късно Гари отново се забърква в неприятности – този път  наема яхта в Южна Америка, за да внася кокаин в САЩ. Арестуван е в Алабама, осъден е на 5 години лишаване от свобода и е освободен през 2010. През 2012 окръжен съдия отменя освобождаването му заради нарушаване на пробацията (след като Гари напуска страната без позволение) и получава още 40 месеца затвор. Рут е депортирана в родината си Хондурас след като излежава 4-годишна присъда за извършеното престъпление.

    Копието на Съдбата

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Копието на Съдбата

    Сред любопитните исторически хипотези за мотивите на Хитлер да извърши първото си териториално завоевание – принудителното присъединяване или „аншлуса“ на Австрия, е и тази за Копието на Съдбата. По-точно – върхът на древното копие, който се смята за една от главните християнски реликви и се съхранява в бившия Хабсбургски дворец – Виенският музей „Хофбург“. Експонатът бил обозначен като „Копието на Отон ІІІ“ – император на Свещената Римска империя. Още през 1909 г. начинаещият художник Адолф Шикългрубер ходел всеки ден в този музей и с часове стоял пред витрината, където върху аленото кадифе чернеело Копието на Съдбата – както било едно от другите му названия.

    Копието на Съдбата

     снимка: tripadvisor.com

    През 1917 г. това почитание преминало в откровена мания. Тогава младият Адолф заедно с по-късния нацистки идеолог Алфред Розенберг и други двама „духовни братя“ провели спиритистически сеанс, „извикали“ духа на някакъв немски принц и той предсказал: който притежава копието, ще създаде нова германска империя…

    През 1935 г. Райхът все още набирал сили. Тогава в замъка Вевелсбург създали организацията „Аненербе“, която трябвало да сътвори новата нацистка идеология, издигайки я до нивото на държавна религия. Една от главните зали на този фашистки пантеон станала известна като „Стая на копията“: централното място в нея заемало… копие на Копието на Съдбата!

    Но дубликатът не можел да задоволи фюрера – и 3 години по-късно той изпратил танковите си дивизии за оригинала. Адолф Хитлер лично се появил в австрийския дворец, който по това време вече бил зает от елитните части на 8-ми армейски корпус на вермахта.

    Половин година по-късно, на 13 октомври 1938 г., Копието на Съдбата с всички възможни почести и предпазни мерки било изпратено със специален брониран влак за Германия  и поставено в Нюрнбергската църква „Света Екатерина“. След като го получил, Хитлер започнал да прекроява картата на Европа и да създава новата Германска империя.

    Според преданието, Копието е изковано със спазване на свещени мистични ритуали по заповед на третия първосвещеник на юдеите – Финеес, известен със своите изключителни способности в областта на магията и кабалистиката. Според плана на Финеес, то трябвало да символизира магическите сили на евреите като богоизбран народ (за този факт, дълбоко обиден за всеки ариец, Хитлер явно предпочитал да не си спомня). Така Копието започнало своето шествие в света, което се съпровождало с победи и жертви, с гибел на цели империи и с раждане на нови държави. Старозаветният военачалник Исус Навин именно с това копие се хвърлил към могъщите стени на Йерихон и те рухнали. Държал го в ръцете си Ирод Велики, когато заповядал да бъдат избити всички младенци в Юдея, за да унищожи бъдещия „цар юдейски“. Сред притежателите на Копието историческите хроники сочат римския император Константин Велики, който провъзгласил християнството за официална религия, Отон III Велики – император на Свещената Римска империя, Хенри I Птицелов – основател на саксонската кралска династия.

    Това копие държал могъщият крал на готите Теодорих, когато заедно с войските на „последния римлянин“ Флавий Аеций разбил ордите на непобедимия дотогава Атила. Византийският император Юстиниан Велики с помощта на Копието възвръщал земите на бившата Римска империя от варварите, а Карл Мартел разгромил през 732 г. арабите при Поатие, предотвратявайки нахлуването им в Западна Европа. Непобедимият Карл Велики – обединител на Западна Европа, който триумфирал в 47 военни похода, постоянно държал Копието при себе си. След векове Наполеон също не се разделял с Копието – но от него го откраднали точно, когато тръгнал към Москва. Резултатът е известен…

    Защо това копие е на особена почит сред християните? Причината е, че според легендата върху него се е запазила кръвта на Иисус Христос, разпнат на кръста. По това време с Копието бил въоръжен Гай Касий, капитан на стражата по време на Разпятието. Когато изглеждало, че Иисус вече бил мъртъв, според утвърдената процедура Касий отишъл при кръста и пробол тялото на Божия син в лявото подребрие. От раната изтекли „кръв и вода“. Това се правело, за да се провери дали осъденият е още жив, както и за да го убие и да прекрати мъките му – затова и този похват се наричал „ударът на милосърдието“. По-късно Гай Касий станал християнин и е познат под новото си име – свети Лонгин…

    Римският стотник Лонгин пробожда Христос на кръста. Снимка – Уикипедия.

    Към края на Втората световна война фюрерът заповядал Копието на Лонгин да бъде скрито при австрийското езеро Цел, недалеч от Залцбург. И тогава станала необяснима, тайнствена и мистична грешка.

    За по голяма секретност в списъка на ценностите Копието на Лонгин било обозначено с едно от другите си, по-слабо известни имена: „Копието на свети Маврикий“. Но войниците го сбъркали с Меча на свети Маврикий, който също се съхранявал в експозицията. Те увили меча в стъклена вата, после го поставили в калъф от чиста мед и скрили именно него. А Копието на Лонгин останало да се търкаля сред незначителните експонати, оставени на милостта на „американските варвари“, както се изразявали нацистите.

    Слава Богу, че прочутият генерал Патън бил любител на историята, митологията и древните мистерии, в които се ориентирал като истински познавач. Той чул за някакъв „връх на копие“ и веднага полетял към Нюрнберг. След няколко месеца, по заповед на Дуайт Айзенхауер, Копието било тържествено връчено на кмета на освободената Виена. То и днес се съхранява в остъклена витрина в двореца „Хофбург“.

      снимка: tripadvisor.com

    Но любителите на конспиративните теории твърдят, че американците отнесли оригинала в САЩ, а на виенчани предали изкусно направен дубликат. Това също е една от загадките, обкръжаващи Копието на Съдбата.

    9 невероятни факта за гълъбите

    Ива Великова
    -
    0
    9 невероятни факта за гълъбите

    1.Скалният гълъб (Columba livia) вероятно е първата птица, която човечеството е опитомило. Скалните гълъби  могат да бъдат открити върху изображения, датиращи от 4500 г.пр.н.е в днешен Ирак. Освен това са били ценен източник на храна в продължение на хиляди години.

    2. Гълъбовъдството било обичайно хоби във Викторианската епоха. Малко любители обаче били по-ентусиазирани от Чарлз Дарвин, който притежавал гълъби и дори членувал в Лондонски клубове, свързани с отглеждането на гълъби. Страстта на Дарвин към птиците повлиява върху книгата му от 1868 година „The Variation of Animals and Plants Under Domestication”, в която има цели две отделни глави, посветени на гълъбите (кучетата и котките са поместени в една обща глава).

    Никола Тесла е друг велик учен, който имал страст към гълъбите. Той се грижел за ранените птици в хотелската си стая в Ню Йорк, а любимият му бил чисто бял женски гълъб.

    3. В проучване от 2017 година, проведено от „Current Biology”, изследователите показват на няколко гълъба серии от дигитални линии на компютърен екран за интервал от 2 или 8 секунди. Някои от линиите били къси – около 5 сантиметра, докато други били двойно по-дълги. Гълъбите били обучени да оценят или дължината на линията или за какъв период от време са били показани на екрана. Учените откриват, че гълъбите преценяват, че колкото по-често е показвана дадена линия, толкова по-дълга изглежда тя за птиците. Чрез резултатите от експеримента учените заключават, че гълъбите имат усет за понятията време и пространство.

    4. Гълъбите могат да открият гнездото си, дори когато са на 2000 километра разстояние от него. Освен това, те могат да го открият дори ако са били транспортирани в покрити клетки и са им липсвали визуални или обонятелни улики. Как птиците извършват това все още не е ясно, но тази им способност е използвана от хората в продължение на хиляди години.

    Техните навигационни умения превръща гълъбите в отлични вестоносци. В древна Гърция птиците са били използвани, за да пренасят резултатите от Древните Олимпийски игри.

    5. Уменията на гълъбите са били използвани не само в древността, но и в 20 век. По време на двете световни войни воюващите армии разполагали с огромни ята от гълъби, които използвали като вестоносци. Благодарение на птиците са спасени хиляди човешки животи. Една от известните птици, наречена Cher Ami, изпълнява успешно мисия, която довежда до спасяването на 194 американски войници на 4.10.1918 година.

    6. Японският психолог Шигеру Уатанабе и двама негови колеги печелят Иг-Нобелови награди (известни като Антинобелови награди) през 1995 година. Учените тренират гълъби в лабораторни условия, за да разпознават картини на Клод Моне и Пабло Пикасо, както и да разграничават произведенията на двамата художници. По-късно Уатанабе учи други гълъби да различават акварелни изображения от пастелни. В експеримент от 2009 година той учи гълъбите да разпознават кои картини са „добри“ и кои „лоши“ сред стотици картини, създадени от ученици в началното училище в Токио. Откритията на Уатанабе показват, че гълъбите могат да категоризират предмети въз основа на цвят, текстура и общия им външен вид.

    7. В проучване, проведено през 2016 година, учени показват, че гълъбите могат да разграничават различни букви и отделни думи. Четири от птиците, участващи в проучването, запомнили между 26 и 58 думи от английския език и макар че не можели да ги прочетат или произнасят, птиците умеели да ги разграничават една от друга.

    8. В животозастрашаваща ситуация оцеляването на гълъба би могло да зависи от неговия цвят. Учените са открили, че соколите рядко нападат гълъби, които имат бели пера, а когато все пак се случи, подобно нападение не е в полза на атакуващите соколи.

    9. Нелетящите птици додо някога обитавали остров Мавриций. Те не били застрашени от хищници, но когато моряците пристигнали с плъхове, кучета, котки и прасета на борда на корабите си, додо малко по малко изчезва. ДНК тестове потвърждават, че гълъбите са тясно свързани с додо, а никобарският гълъб е най-близкия им генетичен роднина. Тази невероятно красива птица обитава малките острови на южния Тихи океан. За разлика от додо обаче, никобарският гълъб може да лети.

     

    9 невероятни събития, наблюдавани от човечеството само веднъж

    Ива Великова
    -
    0
    9 невероятни събития, наблюдавани от човечеството само веднъж

    Кометата Уест

    Кометата Уест, видяна през март 1976 година, е кръстена на астронома Ричард Уест, който първи я наблюдава. Тя е била изключително ярка, но не това е причината, поради която е включена в този списък. Някои комети могат да бъдат наблюдавани веднъж в живота – като известната Халеева комета, която има орбитален период от 75 години.

    Кометата Уест обаче има орбитален период от цели 250 000 години. Разбира се тази цифра в никакъв случай не е сигурна, тъй като загубата на маса или взаимодействието с други тела биха могли да променят орбиталния ѝ период.

    Карингтънско събитие

    Карингтънското събитие е геомагнитна буря, причинена от огромно слънчево изригване в 23:23 ч. на 1.09.1859 година. Изригването е наблюдавано от Ричард Карингтън. Изхвърлената коронарна маса достига до земната магнитосфера на следващата сутрин, осветявайки небето в северното полукълбо толкова ярко, че можело да се види дори от Ямайка. Още по-странното е, че по телеграфните жици по целия свят пламва огън. До онзи момент никой не бил наясно, че съществуват слънчеви изригвания.

    Днес наблюдаваме слънчевите изригвания, но Карингтънското събитие е уникално, тъй като е комбинация от две неща – изхвърлената маса достига до Земята и изригването е масивно – най-голямото, което е достигало до нашата планета през последните 500 години. Ако това се случи днес, то ще доведе до загуби, равняващи се на около 1-2 трилиона долара.

    Пълно унищожаване на болест

    Когато целта да се премахне едрата шарка била поставена през 1967 година, все още имало около 10-15 милиона заболели годишно, което довежда до 2 милиона смъртни случаи и още милиони обезобразявания и хиляди случаи на ослепяване. Отнело повече от десетилетие, но последното заболяване с едра шарка се появява през 1978 година, а болестта е обявена за официално унищожена през 1979. Това е единственото човешко заболяване, което е било напълно унищожено.

    Посещение на Уран и Нептун

    Единственият обект, създаден от човешка ръка, който някога е достигал до Уран и Нептун е космическият кораб Вояджър 2. Разполагайки само с 5 часа, за да проучи Уран, космическият кораб установява, че атмосферата там е съставена от 85% водород и 15% хелий, че има врящ вулкан, намиращ се на 800 километра под облаците на планетата, че магнитното ѝ поле съвпада с геометричния ѝ център, както и че Уран има още 10 спътника, за които до този момент не се е знаело.

    Посещението на Нептун също носи съществена информация – като съществуването на така нареченото Голямо тъмно петно и наличието на активни гейзери на спътника на Нептун Тритон. Тези уникални посещения ни дават огромна част от знанията, с които разполагаме за двете планети.

    Ще е справедливо да споменем, че Вояджър 1 също не изостава. Той е първият и единствен създаден от човешка ръка обект, който достига до междузвездно пространство.

    Пленяване на военни кораби от кавалерия

    Зимата на 1795 година била толкова студена, че холандската флота, пуснала котва в близост до остров Тексел по време на Френската революция, замръзва. Това позволило на французите да нападнат военните кораби на кон. Резултатът – 14 пленени кораба. Съществува обаче известен диспут относно това дали изобщо е имало битка и каква е била тя.

    Падината Нови Хебриди

    Има много места на Земята, които все още не са изучени. Но човечеството отдавна е започнало да изучава океанското дъно. Пример за това е падината Нови Хебриди, която е на дълбочина от малко над 7 километра и се намира на 1600 километра от северния бряг на Нова Зеландия. Падината е посетена от човек само веднъж.

    Отклоняването на водите на Ниагарския водопад

    Макар обикновено да изтичат около 567 700 литра за секунда, водите на Американския водопад и Брайдъл Вейл са отклонени за няколко месеца през 1969 година. Това са два от общо трите водопада, формиращи Ниагарския водопад, като третият е Подковата. Водите са отклонени, за да бъдат взети мерки за запазване на известната природна забележителност. Изненадващото е, че точно през този период туризмът се увеличава рязко. Само за един уикенд там пристигат 89 790 души. Много от хората по-късно споделят, че са смятали, че веднъж пусната, водата ще потече с огромна сила, но пускането ѝ е постепенно и контролирано, докато потокът се върне в нормален ритъм.

    Ураган в Южния Атлантик

    Силните бури са често срещани в Северния Атлантически океан, като на сезон има средно около 12 тропически бури и 6 урагана. От 1974 година насам в Южния Атлантик са се наблюдавали само 9 тропически бури. И все пак при една от тези силни бури в южната част на Атлантическия океан в крайна сметка се образува ураган – Катарина. През март 2004 година той достига до сушата. Скоростта на вятъра е 127 километра в час. Катарина успява да разруши 36 000 домове и убива най-малко 3 души.

    Наводнение от бира

    Пивоварната „Horse Shoe”, намираща се в Лондон разполагала с ферментационен резервоар висок 6.7 метра. На 17.10.1814 година един от железните пръстени, който поддържал цялостта на резервоара се чупи. Час по-късно целият резервоар избухва, освобождавайки повече от 1.2 милиона литра бира. 8 души умират по време на наводнението.

     

    1...120121122...319Страница 121 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto