Търсене
Още
    Начало Блог Страница 164

    7 от най-влиятелните извънбрачни деца от световната история

    Ива Великова
    -
    0
    7 от най-влиятелните извънбрачни деца от световната история

    1. Александър Хамилтън

    Александър Хамилтън е баща основател на САЩ, политически философ, икономист и офицер. Роден е 1755 година на остров Невис в Британските Западни Индии и е извънбрачно дете на шотландеца Джеймс Хамилтън и омъжената Рейчъл Лавиен. Бащата на Хамилтън не се интересува особено от своите деца, особено след смъртта на майка им, а когато Александър добива популярност, той започва да краде от него.

    2. Томас Лорънс

    Томас Лорънс или Лорънс Арабски, както е известен, е британски офицер, който е прочут с участието си в Арабското въстание през 1916-1918 година. Но той е незаконно родено дете на Томас Чапмън и неговата любовница Сара Джънър. Лорънс разбира този факт едва след смъртта на баща си, тъй като преди това неговите родители се преструват на семейна двойка.

    3. Ева Перон

    Ева Перон е първа дама на Аржентина и актриса, силно отдадена на хуманитарните дейности. Призната е за най-влиятелната жена в аржентинската история. Перон обаче е родена в бедно семейство на двама души, които нямат брак (баща й имал друго семейство). След като съпругът й Хуан Перон става президент, Ева използва властта си, борейки се в помощ на другите. Тя се бори за правото на жените да гласуват, помага на бедните, създава множество болници и училища.

    4. Леонардо да Винчи

    Една от най-великите личности в историята на човечеството, Леонардо да Винчи, е незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи и селското момиче Катерина. Леонардо не получава особено добро образование като дете, макар че баща му го признава и го осигурява. Той живее с майка си Катерина до 5-годишна възраст, след което заживява с баща си и мащехата си.

    5. Уилям Завоевателя

    Освен Завоевателя, Уилям има и прякора „Копелето“. Той е херцог на Нормандия и крал на Англия, но е незаконното дете на херцог Робер I Великолепни и неговата любовница Арлет. Фактът, че е незаконнороден му създава проблеми при наследяването на трона, а трима от неговите настойници са убити при заговори за свалянето му от престола.

    6. Хуан Австрийски

    Хуан Австрийски е незаконнороденото дете на Карл V (императора на Свещената Римска империя) и Барбара Бломберг. Хуан служи вярно на своя полубрат Филип II като адмирал на Свещената лига и побеждава Османската империя в битката при Лепато през 1571 година.

    7. Хенри Фицрой

    Единственото признато незаконнородено дете на Хенри VIII. Тъй като двете съпруги на краля – Катерина Арагонска и Ан Болейн не успяват да го дарят със син, а раждат само момичета, Фицрой, който е роден от любовницата на краля Беси Блънт, се превръща в изключителна важна личност по отношение на бъдещето на монархията.

    Защо някои съдии чупят писалката, с която подписват смъртни присъди?

    Ива Великова
    -
    0
    Защо някои съдии чупят писалката, с която подписват смъртни присъди?

    Смъртта е най-лошото наказание, което човек може да получи. Смъртна присъда се дава само в „най-редкия от най-редките“ случаи. Едва след като се вземат предвид възрастта, семейния доход, възможността за реабилитация и подобрение, порочността на престъплението и заплахата за обществото, която може да представлява нарушителят, съдията присъжда смъртна присъда.

    Счупването на писалката, с която е издадена смъртната присъда, е традиция, която се спазва в Индия и някои други страни, още от 17 век, когато е утвърдена Британска Индия – британска колония, която просъществува до средата на 20 век. Това действие не е описано в никой закон и се практикува повече от сантименталност, а не защото някой закон го изисква. Стара поговорка гласи, че „Смъртната присъда е тъжна, но понякога необходима мярка, а счупването на писалката, с която е подписана, изразява тази тъга“. Но какви са всички причини тази традиция да продължава и до днес (Макар че днес се използват химикалки, а обичаят се спазва, като се извади пълнителят на химикала. В някои случаи съдиите хвърлят робите си на земята след подписването на присъдата)?

     

    1. За да не се използва никога повече

    Писалката, с която се е подписало решението за отнемане на нечии живот, не бива да бъде използвана отново по същата причина. Вярва се, че писалката е „оцапана“ с кръвта на осъдения и трябва да бъде унищожена.

    2. За да не може присъдата да бъде променена

    Другата причина е, че щом веднъж смъртната присъда е подписана, съдията няма право да отмени решението си или да пренапише документа (преразглеждането не е позволено). С този символичен акт се показва, че смъртната присъда е издадена веднъж и завинаги.

    3. За да не ни преследва чувство за вина

    Счупването на писалката свидетелства за това, че съдията се опитва да се дистанцира от вината за това, че е осъдил човек на смърт. Самото съобщаване на някого, че получава смъртна присъда е тежко бреме, което остава дълго да лежи върху плещите на онзи, който е подписал решението.

    4. Суеверие

    Писалката се чупи, защото се вярва, че след това, съдията не иска да му се налага отново да подписва решение за нечия друга смърт.

    Решението за издаване на смъртна присъда в повечето случай е изключително тежко. Много хора извън съда (семейството на осъдения или други странични наблюдатели, запознати с делото) са против налагането на такава сериозна мярка и често се опитват да му се противопоставят.

    Трагичната история на Вероника Герин – журналистката, убита, за да мълчи

    Ива Великова
    -
    0
    Трагичната история на Вероника Герин – журналистката, убита, за да мълчи

    Ирландската журналистка Вероника Герин (1959-1996) вярва в излагането на истината за наркобосовете и престъпността в Ирландия и продължава да пише статиите си, въпреки заплахите, които получава.

    На 26.06. Герин става 24-тият журналист, загинал по време на работа през 1996 година. Убита е в автомобила си, докато чака зелената светлина на светофара. Герин е относително нова в журналистиката – има само 6-годишен опит, но през 1996 година тя е една от най-ярките звезди. Работата й е оценена в много държави, тъй като тя успява да проследи и публикува информация, която много нейни колеги предпочитат да запазят в тайна. След смъртта си Герин се превръща в национален герой.

    След като завършва счетоводство в Trinity College, Герин се присъединява към фирмата на баща си, но се оттегля след смъртта му през 1983 година, за да сформира собствена компания за връзки с обществеността. 7 години по-късно се насочва към журналистиката, започвайки да пише бизнес материали за „Sunday Business Post”. През 1994 година става разследващ журналист в „Sunday Independent” – един от най-купуваните вестници в Ирландия.

    В „Sunday Independent” тя пише криминални истории. Скоро си създава име в журналистическите кръгове, благодарение на факта, че излага истината за процъфтяващата търговия с наркотици в Дъблин, както и за организираната престъпност. Герин е възмутена от действията на мафията, които документира и е разочарована от невъзможността на полицията да се изправи срещу наркобосовете. Затова започва да работи срещу тях сама. „Тя нямаше журналистическо образование. Имаше обаче проста философия – искаше да получи единствено истината“ – споделят колегите й от „Sunday Business Post”.

    Характерът на Герин е комбинация от упоритост и смелост. Тя често работи от колата си, а не от офис, а понякога спи пред домовете на хората в продължение на дни, докато не се съгласят да разговарят с нея. Тя не разчита на полицейска информация, а сама се свързва с престъпниците, убеждавайки много от тях да опишат подробно дейността си.

    През октомври 1994 година Герин изпитва първите сериозни последици от една от историите си, когато към дома й са изстреляни два куршума, докато тя е вътре с малкия си син. Инцидентът се случва само месец, след като пише статия за живота на ирландски наркобос, известен като „Генералът“, който е намерен убит в автомобила си.

    Само няколко месеца по-късно (през януари 1995) отваряйки вратата на дома си, Герин се изправя лице в лице с мъж, който насочва пистолет към главата й, след което го сваля и я прострелва в бедрото. Той успява да избяга и не е идентифициран. По-късно самата Герин споделя, че тази заплаха вероятно е заради статията, в която описва най-големия грабеж в ирландската история (този за 4.4 милиона долара от предполагаемо секретно депо до летището в Дъблин).

    През септември 1995 година Герин посещава конната ферма на Джон Джилиган – лидер на подземния свят на Дъблин. Тогава той отговаря на въпросите й (след като разкъсва блузата й, за да провери за поставени микрофони), но няколко дни след това в телефонен разговор помежду им, Джилиган заплашва Герин, че ще изнасили сина й, ако си позволи на публикува историята му във вестника.

    На 26.06.1996 година Герин е сама в автомобила си, когато спира на светофар в Дъблин и провежда бърз разговор със своя приятелка. Двама мъже на мотори спират от двете страни на автомобила й и откриват огън, прострелвайки Герин 5 пъти – във врата и гърдите, убивайки я за секунди. Убийците успяват да избягат преди да има време за реакция.

    Полицията започва разследване веднага, но самите те споделят, че ще мине много време, преди да открият убиеца на Герин. Основният заподозрян е Джон Джилиган. Той напуска Ирландия в деня преди убийството и по-късно е екстрадиран от Амстердам, макар че в крайна сметка е оправдан за убийството. Неговите най-близки подчинени обаче, Браян Мийхън и Пол Уард получават доживотни присъди. Въпреки това, много хора се съмняват, че именно тези двама мъже са убийците на Герин.

    Източник: biography.yourdictionary.com

    Колко би бил горещ Адът, ако съществуваше наистина?

    iskamdaznam
    -
    0
    Колко би бил горещ Адът, ако съществуваше наистина?

    Още от малки деца, всички ние сме израснали с концепцията за Рая и Ада. И ако Рая е това, към което всички се стремим, Адът е олицетворение на всички наши кошмари – на страховете, че ако не сме добри хора, ще попаднем на топло и ужасяващо място, където ще бъдем подложени на вечни изтезания.

    Замисляли ли сте се някога, колко горещ би бил Адът, ако съществуваше наистина? Ще ви подскажем – много, много горещ.

    Но първо да се опитаме да разберем – къде точно се намира това кошмарно място?

    Повечето религии го описват като локация, разположена под Земята. Някои теоретици споделят, че Адът трябва да се намира на еднакво разстояние от Лондон, Ню Йорк и Пекин. Според този аргумент, би трябвало мястото да се намира към центъра на Земята – в изключително горещото ядро на планетата.

    Температурата на земното ядро все още не е измервана пряко от страна на учените. Според повечето предположения обаче, тази температура достига между 5000 и 6000 градуса по Целзий. Само за да си представите – това е толкова горещо, че е достатъчно, за да бъде разтопено желязото.

    Може да се каже, че температурата на земното ядро е сравнима дори с тази на повърхността Слънцето или фотосферата – около 5 500 градуса. Но знаехте ли, че на разстояние от около 10 000 км. от повърхността на Слънцето – там, където се намира т.нар. “корона”, която наподобява на ореол, температурата достига невероятните един милион градуса? На учените все още не е ясно, защо съществува тази разлика между повърхността на Слънцето и т.нар. “корона”.

    А сигурно поне веднъж сте си задавали въпроса – защо в самия център на нашата планета е толкова, толкова горещо?

    Може да се каже, че отговорът на този въпрос е комбинация от две различни неща.

    Първо, всеки един радиоактивен материал в ядрото на нашата Земя генерира топлина, докато се разпада.

    И второ, още от самото образуване на нашата планета, там е останала топлина, която съществува и до днес. Можем да наречем тази топлина трансформирана кинетична енергия на материята. Когато тя се събира, по един бавен начин, тази кинетична енергия е създала прото-Земята. Дори и в момента, тази топлина продължава със своето бавно и постепенно излъчване.

    Можем да кажем, че мащабите и количеството на тази топлина са изключителни. Нашата планета излъчва 46 теравата (TW) топлина от радиоактивните материали и първична енергия, които съдържа. Искате ли едно интересно сравнение? Целият наш свят е “употребил” едва 16,5 теравата топлина през 2008 година. Добихте ли вече представа за разликата в мащабите?

    Когато нашата планета “изразходи” своята топлина, което се очаква да се случи в следващите пет или десет милиарда години, тя ще се превърне в “мъртва” такава, по подобие на Луната. Е, тогава поне “жителите” на Ада няма да имат проблеми с горещината повече.

    Ние пък можем да сме сигурни, че до този момент вече ще сме добили достатъчно умения по отношение на космическите пътувания, за да сме намерили своя нов дом. Всъщност това би трябвало да се случи далеч по-рано от рамка като 5-10 милиарда години.

    Глобално усилие

    iskamdaznam
    -
    0
    Глобално усилие

    Нека влезем в международното хранилище за семена

    Винаги сме били омаяни от международното хранилище за семена, което се намира в Шпицберген, Норвегия. В този така наречен „трезор”, погребан дълбоко под замръзналата тундра, се съхраняват безценни съкровищa, свързани с нашето оцеляване в случай на бедствие.

    “Най-важната стая на света”

    Наричат го “Ноевият ковчег на растенията” и въпреки, че това е доста подходящо име,

    служителите на международното семехранилище предпочитат израза “най-важната стая

    на света”. Това е така, защото тази стая, изсечена на 120 метра навътре в планината, може би съдържа последната надежда на човечеството. Ако се случи така, че бедствие заличи жизненоважно растение от лицето на Земята, то ние ще разполагаме с резерви. Ако промяната на климата попречи на определени растения да виреят в дадена зона, то трезорът би могъл да им предостави алтернативи и не на последно място – ако някое растение се окаже неизползваемо по някаква причина, благодарение на работата, която се извършва в трезора, ние ще можем да му намерим подходяща алтернатива.

    Работата, която извършват служителите в трезора не е само съхранението на семена. Те, също така, се стремят да подобрят начина на живот на растенията. Генетичните изследователи в трезора имат възможността да изследват стотици хиляди сортове ечемик, ориз, пшеница и други растения, и да открият генетичният им код, който пък им позволява да растат на местата, където го правят. С тези знания учените могат да се опитат да манипулират тези гени и да подобрят жизнеспособността на растенията в различни климатични обстановки и среди, без тези растения да изгубят хранителните си стойности.

    Глобално усилие

    В момента, международното семехранилище съдържа в себе си повече от 900,000 образци, дарени от всяка една държава по света. Все пак, всички сме заедно в това начинание. В трезора има семена от Русия и Украйна, намиращи се едни до други, въпреки че тези държави може да не са в прекрасни отношения. Дори правителството на Северна Корея се е отказало от тенденциите да се изолира от останалата част от света в името на това да предпази някои видове ценни семена.

    Може би това се дължи на факта, че Шпицберген е изключително далеч от всички конфликти по света.

    Архипелагът е част от Норвегия, но всъщност е доста по-близо до Северния полюс. Освен от гледна точка на дистанцията, местоположението само по себе си предпазва семената от бедствия. Дори и по някаква причина фризерите да спрат да работят, на островите е толкова студено, че това ще предпази семената от разваляне.

    Наличието на трезора е полезно – той вече трябваше да бъде отворен, за да предостави семена за бъдещите поколения. Когато банката за семена в Алепо, Сирия е затворила заради войната, тя е разчитала на международното семехранилище в Шпицберген да я снабди със семена. Сега има празно място в трезора, където са били тези семена, но дори това празно място може да бъде нещо вдъхновяващо – бъдеще, където човечеството ще може да работи заедно за благото на всички хора на света.

    Какви количества от тези популярни храни и вещества могат да ви убият

    iskamdaznam
    -
    0
    Какви количества от тези популярни храни и вещества могат да ви убият

    Както Парацелз, най-известният алхимик казва, „Отровата се съдържа във всичко и няма нещо, в което да няма отрова. Дозата е това, което прави дадено нещо отрова или лек.”

    И за да сме сигурни, че сме в безопасност, ние от ИскамДаЗнам решихме да разберем какви са количествата от популярните храни и вещества, които могат да превърнат същите в смъртоносна отрова. Всички стойности са представени за консумацията на тези вещества наведнъж, от средностатистически човек, тежащ 82 килограма.

    Вода

    Всеки един от нас е чувал, че трябва да се пие по два литра вода на ден. Но ако изпиете три пъти повече от това, бъбреците ви няма да бъдат в състояние да преработят тагова голямо количество течност и да я изведат от организма ви. Резултатът от прекомерния прием на вода би бил появата на оток на вътрешните органи и дихателен арест (спиране на дишането). Така, че – да, можете да се отровите с вода! И това наскоро беше демонстрирано от Дженифър Стрейндж, която изпила седем литра и половина вода по време на състезанието „Hold Your Wee for a Wii“.

    Кафе

    Около 14 грама кафе се считат за смъртоносна доза от тази субстанция. Тя се равнява на приблизително 114 чаши кафе (от по 250 мл). Струва се да се спомене и че в този случай човек би умрял не толкова от предозирането с кофеин, но отново от прекомерния прием на вода: 113 чаши са всъщност почти 30 литра вода. Така, че ако не ядете цели зърна кафе или не се натъпчете със смляно или нес кафе, то определено сте в безопасност. И просто не го смесвайте с газирана вода или енергийни напитки, както направил един тийнейджър от Южна Каролина, САЩ.

    Шоколад

    Шоколадът съдържа малки количества от веществото теобромин. Този алкалоид е силен агент, който стимулира централната ни нервна система. Но ако изядете близо 10 килограма шоколад на един път, това би могло първо да доведе до световъртеж и диария, след това до епилептичен припадък, след това до вътрешни кръвоизливи, инфаркт на сърцето (в интерес на истината, по принцип, не само сърцето може да пострада от инфаркт, а и останалите вътрешни органи) и накрая – до летален изход от ситуацията.

    Алкохол

    За човек в добро здравословно състояние, смъртоносната доза алкохол би била 1,25 литра от 40-процентен алкохол (приблизително 47 шота от по 25 милилитра всеки). Но такъв фатален изход би имало само ако това количество алкохол бъде изпито в рамките на един час и само ако през този час човек не повърне изпитото.

    Цигари

    Вземайки предвид, че всяка една стандартна цигара съдържа приблизително 0,8 милиграма никотин, изпушването на 75 цигари една след друга има пълния потенциал да сложи край на живота ви.

    Марихуана

    Нещата са малко по-различни щом стане дума за марихуаната. Фаталната доза от тази субстанция е около 680 килограма, изпушени в рамките на 15 минути. Другият ви вариант е да изядете близо 22 килограма марихуана наведнъж. И, вероятно, никак няма да се насладите на подобно преживяване. Дори и Снуп Дог не би могъл да постигне подобни висоти…

    Семки от ябълки

    Определено няма да умрете вследствие изяждането на осемнайсет ябълки. Но ако вземете, че извадите семките на тези ябълки, намачкате ги на дребно и ги сдъвчете много добре, най-накрая поглъщайки ги, е, това вече е съвсем друго нещо – тогава има вероятност да умрете, защото семките на ябълките съдържат цианид. Ще си отидете просто ей така!

    Костилки от череши

    Същата съдба очаква не само почитателите на ябълковите семки, но и тези, които обичат да дъвчат счупените костилки от череши, защото те също съдържат цианид (същото се отнася за костилките на кайсиите, прасковите и горчивите бадеми). Например, симпатягата от снимката по-горе е счупил костилката на една череша и си я хапнал. Толкова много му харесала, че решил да хапне още две. Резултатът е видим.

    Банани

    Бананите съдържат калий, като свръхдоза от него може да доведе до смъртта ви. Но за да се случи това, ще трябва да изядете цели четиристотин банана наведнъж…

    Портокали

    За да умрете, така да се каже, от свръхдоза портокали, ще ви се наложи да изядете впечатляващото количество от 11,000 портокала на един път.

    Сол

    Нормалната ежедневна доза сол, необходима на организма е почти 3 грама. Смъртоносната доза сол (изядена наведнъж) е около 266 грама. Така че ако, не дай си Боже, някой човек вземе решението да сложи край на живота си чрез предозиране със сол, то това би било избор, за който наистина ще съжалява, защото смъртта ще е агонизираща (вследствие появата на множество вътрешни отоци) и доста бавна.

    Лют червен пипер

    Ще ви се наложи да погълнете цели 130 чаени лъжички лют червен пипер, за да се озовете в Рая. Но, най-вероятно, тялото ви само ще откаже да ги приеме доста преди нещата да станат фатални поради факта, че лютият червен пипер е… доста лют.

    Захар

    Фаталната доза захароза е около 148 грама на всеки 2 килограма телесно тегло. Това ще значи, че на човек би му се наложило да изяде около 25 килограма захар наведнъж, което пък се равнява на около 500 чаени лъжици.

    Паста за зъби

    На теория, ще трябва да изядете 24 тубички паста за зъби, за да се озовете в задгробния живот. Така че, моля ви, не го правете!

    И не на последно място, приемете този съвет като основно правило в живота си, което да следвате: не прекалявайте с консумацията, на която и да било от любимите ви храни!

    Историите на хора, които изчезват мистериозно преди 1800-те години

    Ива Великова
    -
    0
    Историите на хора, които изчезват мистериозно преди 1800-те години

    1. Хенри Хъдсън

    Хенри Хъдсън е английски мореплавател, който прави опити да открие Северозападния морски път. През 1609 година (вече след няколко пътувания) холандската компания „East India” наема Хъдсън да открие път до Азия, плавайки на север от Русия. Скоро обаче корабът на Хъдсън е блокиран от айсберги и поема на запад, достигайки до източното крайбрежие на Северна Америка.

    През 1610 година Хъдсън предприема още едно пътуване, а през 1611 споделя, че възнамерява да отпътува на запад, но по-голяма част от екипажа му се възмущава на това решение. През юни 1611 година Хъдсън, синът му и още 9 мъже са качени на малка лодка с минимални провизии и са изоставени. Те не са видени никога повече и съдбата им е неизвестна. Само 8 души от екипажа се завръщат у дома, където са съдени за убийство и оправдани. Смята се, че информацията, която оцелелите успяват да предоставят за Северозападния морски път, надделява над всяко желание за справедливост.

    2. Спартак

    Спартак е гладиатор, който предвожда най-голямото робско въстание срещу Рим. Тъй като информацията за живота му идва предимно от древни римски историци, биографията му е неясна и непълна. Смята се, че Спартак е бил пленен през 85 година пр.н.е, след което е обучен в гладиаторска школа. През 73 година пр.н. е. 70 души, сред които и Спартак, решават да избягат и да се освободят. Те откриват няколко товарни коли и военно оборудване и бунтът започва.

    Тъй като голяма част от римските военни участват в чуждестранни експедиции, Спартак лесно надмогва опитите за прекратяване на бунта и скоро хората му наброяват 70 000 души. Отговорността за унищожаването на Спартак е предадена на най-богатия мъж в Рим – Марк Лициний Крас, който предвожда 8 легиона от над 40 000 души. Спартак се насочва към Месинския пролив като има уговорка с няколко пирати да му предоставят кораби, с които да достигне до Сицилия, но те не изпълняват обещанието си. Въпреки че огромна част от хората на Спартак са убити, неговият труп така и не е открит.

    3. Колонията Роаноук

    Опитите да се създаде британска колония на остров Роаноук започват през 1584 година. През 1587 година на острова пристига група от 115 души, водени от Джон Уайт. Местните жители обаче били враждебно настроени и когато един от членовете на колонията е убит от тях, Уайт се връща в Англия, решен да заведе на острова повече мъже, оръжия и ресурси, за да може колонията да оцелее.

    За съжаление плановете му пропадат заради атаката на Испанската армада и всеки английски кораб е необходим, за да й се противопостави. Уайт се завръща на Роаноук на 18.08.1590 година, за да открие, че няма и следа от нито един от членовете на колонията, включително и от 3-годишната му внучка Вирджиния Деър. Всичко, което открива, е думата „CROATON”, издълбана в един стълб. Съдбата на колонизаторите остава загадка. Най-вероятно враждебните местни народи имат нещо общо с изчезването им.

    4. Джон Кабот (Джовани Кабото)

    Джовани Кабото е роден в Генуа през 1450 година. Той прекарва ранните си години във Венеция, участвайки в морската търговия на цялото източно Средиземноморие. Започва да търси поддръжници за планираното си пътуване до Новия свят. За първото му пътешествие не се знае много, но второто пътуване на Джовани Кабото го отвежда до Нюфаундленд, Канада.

    Година след завръщането си в Англия той прави опит за друго пътуване с надеждата да достигне Япония. Отпътува с 200 мъже и 5 кораба през май 1498 година. Съдбите на Кабот, мъжете му и дори пътешествието, остават неясни. Не съществуват никакви записи за смъртта им.

    5. Едуард V и по-малкият му брат Ричард Шрузбъри

    Не е много ясно какво точно се е случило с Едуард V и по-малкият му брат, но по всяка вероятност е нещо изключително неприятно. Двете момчета са синове на Едуард IV, който умира на 9.04.1483 година. Съдбите на Едуард, тогава на 12 години и на брат му Ричард, тогава на 9, са поверени на чичо им Ричард – херцог на Глостър.

    Двете момчета са изпратени в Лондонската кула, за да са в безопасност, но вместо това, херцогът на Глостър обявява момчетата за незаконни синове на Едуард IV и се провъзгласява за крал на 3.07.1483. Момчетата не са видени никога повече. Почти 200 години по-късно няколко работници откриват кутия, съдържаща два малки скелета и Чарлз II заповядва те да бъдат погребани в Уестминстърското абатство, защото вярва, че това са останките на двете момчета. Шекспир увековечава тези събития в пиесата си „Ричард III”.

    10-те страни, които са най-опасни за жените

    Ива Великова
    -
    0
    10-те страни, които са най-опасни за жените

    Дори днес, жените, живеещи в тези 10 страни, не са в безопасност. Тяхната сигурност представлява сериозен проблем, въпреки че светът се движи напред. Всеки ден жените от тези страни биват изнасилвани, претърпяват инциденти на домашно насилие или трафик на хора. Всеки се нуждае от сигурност, която е основно човешко право и все пак има страни, в които правата на жените са потъпквани всеки ден.

    1. Колумбия

    Колумбия влиза в списъка на опасни страни, тъй като там е най-висок процентът на жени, залети с киселина. В повечето случай жертвите не получават справедливост. Само през 2015 година са документирани 45 000 случая на домашно насилие в Колумбия.

    2. Афганистан

    Около 87% от жените в Афганистан са необразовани. 70-80% от момичетата биват принуждавани да сключат брак в ранна възраст – най-често между 15 и 19 години. Случаите на домашно насилие, които завършват със смърт, са между 400 и 100 000 годишно.

    3. Индия

    Жените в Индия често стават жертви на изнасилвания, трафик на хора и домашно насилие. Що се отнася до статистиките – през последните 30 години в Индия са регистрирани 50 милиона аборта.

    4. Демократична република Конго

    В Демократична република Конго основният проблем, застрашаващ жените, е изнасилването. Всеки ден там са сексуално насилени около 1150 жени или 420 000 жени годишно. Освен това здравословните проблеми също са налице, като 57% от бременните са с анемия.

    5. Сомалия

    Сомалия е страна, в която законите почти никога не се спазват, а сексуалните посегателства над жени са нещо нормално. Освен това, прекалено често срещани са браковете с деца, както и женското обрязване.

    6. Тайланд

    Тайланд изглежда като невероятна страна, що се отнася до туризъм, но какви са проблемите на жените? Това е страна, в която те са подложени на сексуални посегателства всеки ден, като основната причина е лесния достъп до алкохол. Хората там са изключително консервативни, така че жените, които си позволяват да се облекат „неподходящо“ и да ходят сами по улиците, много често се превръщат в жертви на изнасилване или грабеж.

    7. Кения

    Жените в Кения получават много малка част от дохода, който изкарват, въпреки че страната има висок процент на селскостопанско производство. Освен това, голяма част от жените са необразовани и тъй като нямат почти никакви права над живота си, често се заразяват с различни болести.

    8. Бразилия

    Проучванията сочат, че в Бразилия на всеки 15 секунди една жена бива сексуално насилена, а на всеки 2 часа бива убивана по една жена.

    9. Египет

    Насилието и изнасилванията са толкова често срещани там, че дори някои туристи си патят, докато са на посещение в страната. Жените нямат право да вземат решение за брака си, не получават попечителство над децата, нямат право да поискат развод или наследство.

    10. Мексико

    За периода 2011-2012 година в Мексико изчезват 4000 жени. В повечето случаи те не получават справедливост, когато са станали жертви на сексуално или домашно насилие.

    12 известни личности, които всъщност водят много скромен начин на живот

    iskamdaznam
    -
    0
    12 известни личности, които всъщност водят много скромен начин на живот

    Много хора са на мнение, че едно голямо финансово състояние винаги, по подразбиране се свързва с наличието на огромни имения, луксозни автомобили и всякакви други придобивки, които свидетелстват за огромното благосъстояние. Парите обаче, оказва се, не винаги променят хората.

    За да докажем това твърдение, ние от ИскамДаЗнам ще ви разкажем за дванайсет известни личности, които имат изключително уравновесен поглед над живота, независимо от милионите, които са в банковите им сметки.

    1. Хали Бери

    „Изключително благодарна съм за отличното си финансово състояние, но един от най-големите ми страхове е, че бих могла да го изгубя с лека ръка и то за нула време”, казва Хали. Като една обикновена домакиня, тя ходи да пазарува с детето си. Една от най-добре платените чернокожи актриси в Холивуд се придвижва с градския транспорт и смята този си навик за нещо съвсем нормално.

    1. Кейт Мидълтън

    Херцогинята на Кеймбридж предпочита да носи семпли, макар и много елегантни рокли – не само в ежедневието си, но и когато посещава различни светски събития. За нея се смята, че една от първите известни личности, която е започнала да се облича с обикновени дрехи, като в същото време винаги се доверява на непретенциозните тоалети (естествено – на по-ниски цени). Кейт дори е нарушила протокола на няколко пъти, като си е позволила да носи една и съща рокля повече от веднъж. Този начин на поведение е добавена стойност към популярността й.

    1. Матю Макконъхи

    Може и да звучи трудно за вярване, но носителят на наградата Оскар – Матю Макконъхи, някога е живял в каравана – дори и след като спечелил първия си милион, участвайки в романтични комедии. Той споделя, че караваната му напомняла за всичко минималистично в живота, което пък е най-доброто оръжие срещу стреса, защото, да речем, една голяма къща изисква много грижи, внимание и най-вече – енергия.

    1. Сара Джесика Паркър

    Дрехите, които Сара Джесика Паркър носи в ежедневието си, нямат абсолютно нищо общо с екстравагантните и изключително скъпи дрехи на героинята й от Секса и града. Актрисата предпочита семпли и удобни дрехи. В отглеждането на детето си, тя също вярва в скромния начин на възпитание. „Той носи единствено подарени му дрехи, защото има много по-големи от него братовчеди. Освен това, майка ми е запазила и всички дрехи от брат ми. Дори не мисля, че някога ми се е налагало да купувам на сина си нови дрехи. Е, може би едно-две зимни якета. Разбира се, обувките, които носи са нови – това е важно, защото краката на всеки един човек са различни и обувките трябва да са съобразени с тази уникалност на ходилата”, казва звездата.

    1. Киану Рийвс

    Един от най-любимите актьори на публиката по света определено не се тревожи за доходите си от кинопродукциите. Киану е дарил повече от 85% от всички свои хонорари от филма Матрицата на хората от екипа, които са отговаряли за специалните ефекти и за костюмите. „Парите са последното нещо, за което мисля. Спокойно бих могъл да живея от това, което вече съм припечелил през следващите няколко века”, споделя той в едно интервю. Актьорът много често може да бъде видян да се вози в градския транспорт, да си купува дрехи на разпродажба или да си почива на пейка в парка, а не в някой луксозен ресторант.

    1. Джулия Робъртс

    „Никога не съм разполагала с достатъчно на брой рокли, за да мога да се нарека „истинска дама””, казва Джулия. Една от най-успешните и популярни актриси в Холивуд се наслаждава на носенето на семпли дрехи, отглежда органично чисти зеленчуци в собствената си градина и плете дрехи за децата си. В интервю, тя веднъж разкрила, че най-любимата й процедура за коса е използването на обикновен шампоан от тези, които получавате в хотелската си стая.

    1. Дженифър Лопез

    Носят се слухове, които твърдят, че тази звезда харчи огромни суми пари за дрехите, които носи на различни светски събития. Джей Ло обаче опровергава тези твърдения, обличайки дантелена рокля на стойност 26 долара в един епизод на Америкън Айдъл. Интересното е, че това не е и единствения случай, в който звездата разкрива вкуса си към по-семплите дрехи. Според сп. Форбс, състониято на Джей Ло възлиза на над 34 милиарда долара…

    1. Хосе Мухика

    Бившият държавен глава на Уругвай често е наричан „най-бедният президент”. Хосе Мухика отказал да живее в официалната президентска резиденция и с жена си се преместил да живее във ферма – там той отглежда цветя, които после продава. Бившият президент дарява повече от 90% от заплатата си, възлизаща на 12,000 долара за различни благотворителни каузи. „Наричат ме „най-бедният президент”, но аз не се чувствам беден. Бедни хора са тези, които работят само и само за да поддържат един скъп, луксозен начин на живот. Тези, които никога не спират да ламтят за още и още”, казва той.

    1. Тори Спелинг

    Звезда през 90-те години, Тори Спелинг продаде голямата си къща преди няколко години и се премести да живее… в бунгало. В градината си Тори отглежда органично чисти плодове и зеленчуци за семейството си. Тя искрено вярва, че това е възможно най-доброто място, на което да отглежда децата си. Тори и семейството й много обичат животните – те имат пиле на име Коко и мини прасенце, което се казва Нътмег.

    1. Ингвар Кампрад

    Основателят на ИКЕА категорично си остава сред най-богатите хора на планетата. Независимо от това, той предпочита ниско тарифните полети, купува си дрехи втора употреба и кара Волво, произведено през 1993-та година. Някои хора го наричат „чичо Скрудж” заради изключително пестеливия му начин на живот. Този милионер обаче, превърнал се в такъв единствено благодарение на собствените си усилия, счита, че нуждата да се купуват скъпи вещи е просто един изключително лош навик.

    1. Дж. К. Роулинг

    През 2012-та година, състоянието на известната писателка е оценено на над 1 милиард долара, но по-късно голяма част от тези средства са дарени за благотворителни каузи. „Много аспекти от живота ми са съвсем обикновени, някои хора могат да ги нарекат дори и „скучни”, но така ми допада да живея”, казва Дж. К. Роулинг в едно интервю. В личния си живот, тя използва фамилията на съпруга си, носи съвсем обикновени дрехи и всячески се старае да разграничи славата си от ежедневието си.

    1.Лейди Гага

    Визията на Лейди гага отдавна се е превърнала в синоним на думата „екстравагантност”, но това се отнася единствено за сценичните изяви на звездата. В ежедневието си, Лейди Гага носи семпли и удобни дрехи, като повечето от си купува на разпродажби. „Защо хората ме гледат все едно съм луда, когато използвам купони за покупките си или когато се опитвам да си издействам отстъпка в някой магазин?”, публикува тя в профила си в Twitter. Певицата обожава и да готви – пица, паста и равиоли са едни от най-любимите й ястия.

    Какво ще се случи, ако никога не се излагаме на слънчева светлина

    iskamdaznam
    -
    0
    Какво ще се случи, ако никога не се излагаме на слънчева светлина

    Свикнали сме да приемаме слънцето за даденост. Дори и когато времето е облачно и вали дъжд, ние си знаем – то се намира някъде над нас и съвсем скоро ще го видим отново. Но даваме ли си наистина сметка до каква степен слънцето е важно за нас?

    Ние от ИскамДаЗнам събрахме осем изключително интересни предсказания за това какво ще се случи, ако не се излагаме на директна слънчева светлина достатъчно често.

    1. Доброто здравословно състояние на сърцето ви ще бъде изложено на риск

    Липсата на слънчева светлина означава, че организма ни няма да бъде в състояние да произвежда витамин D. Този витамин е от жизненоважно значение в защитаването на сърцето ни от редица заболявания. Ултравиолетовите лъчи, също така, регулират и кръвното налягане. Така, че без слънцето, ние сме далеч по-предразположение към развиването на сърдечно-съдови проблеми.

    1. Няма да изпитваме приятни, „слънчеви” емоции

    Без слънцето, нивата на серотонина (т.нар. „хормон на щастието”) в организма ви драстично ще се понижат. И въпреки, че има много начини да се почувствате щастливи и да предизвикате приятни емоции у себе си, редовното излагане на пряка слънчева светлина е сред най-лесните и най-естествени начини да предизвикате подобни усещания, особено ако го комбинирате с добра физическа активност и спорт.

    1. Увреждане на нервите

    Учените считат, че ако децата не се излагат на слънчева светлина достатъчно често, то рискът тези деца впоследствие да заболеят от множествена склероза (заболяване на централната нервна система), е много по-голям.

    1. Всички тези болезнени усещания

    Без наличието на слънчева светлина, подгответе се да чувствате болка навсякъде по тялото си. Светлината спомага за затоплянето на мускулите ни и намалява болката, която се е появила вследствие на различни възпалителни процеси в тялото, като, например, артрита.

    1. Намален шанс за това да имате деца

    Без наличието на слънчева светлина, в тялото на жената ще има по-големи количества мелатонин. Това е хормон, който потиска репродуктивните способности, следователно намалява шансовете на една жена да стане майка. Още повече, че жените, които по-малко се излагат на слънце, навлизат в критическата възраст доста по-рано от нормалното в сравнение с тези, които често се излагат на пряката светлина от слънцето. Липсата на слънчева светлина може да засегне и репродуктивните способности на мъжете – тя води до понижаване на нивата на тестостерона в организма.

    1. Отслабен имунитет

    По-малкото количество слънчева светлина автоматично означава и по-малко на брой червени кръвни клетки. И колкото по-малко червени кръвни клетки имате, толкова по трудно организмът ви ще може да се пребори с различните инфекции.

    1. Повече кариеси

    Дори и зъбите ни ще пострадат от липсата на слънчевата светлина. Учените са открили, че хората, които по-рядко и за по-кратко време се излагат на пряка слънчева светлина са склонни да имат повече проблеми със зъбите, най-често – появяват им се кариеси.

    1.Постоянно ще сте в лошо настроение

    Без слънчевата светлина, постоянно ще сте в състояние на така нареченото сезонно афективно разстройство. То представлява форма на депресия, която е причинена именно от липсата на слънчева светлина. Изкуственото осветление по никакъв начин не може изцяло да замести естествената слънчева светлина.

    И не на последно място, не забравяйте – въпреки многото благотворни ефекти, която слънчевата светлина има над организма ни, тя не винаги е нещо положително когато прекарваме прекалено много време на слънце. Ултравиолетовите лъчи могат да причинят слънчеви изгаряния и различни кожни болести – дори и рак на кожата. Всяко нещо е добро, когато е в границите на нормалното.

    Топ 10 най-малки държави в света, за които никога не сте знаели, че съществуват

    iskamdaznam
    -
    0
    Топ 10 най-малки държави в света, за които никога не сте знаели, че съществуват

    Има повече от 200 държави в света и сме сигурни, че поне веднъж сте чували за всяка една от тях. Но има щати и територии на нашата планета, за които никога не сме знаели, че съществуват. Те заемат изключително малка площ, като някои от тях се обитават само от няколко на брой семейства.

    От ИскамДаЗнам решихме да направим списък от топ 10-те най-малки държави с население, наброяващо по-малко жители от това на град със средна големина или дори на малко село.

    Палау

    Република Палау е островна държава, която се състои от повече от 300 острова с различни размери. Палау е едно от най-невероятните места на Земята: нейните дъждовни гори са пълни с уникални растения и птици, а териториалните й води са населени от над 130 застрашени вида акули. Най-забележителната гледка в страната е реката с над 2 милиона медузи живеещи в нея. Но не се плашете: с течение на времето, те напълно са загубили способността си да жилят.

    Ниуе

    Ниуе е мъничка островна държава в Океания. Въпреки изумителните гледки, които предлага, туризмът не е популярен или силно застъпен там. Поради тази причина, страната зависи много от чуждестранна помощ, особено от страна на Нова Зеландия. Столицата е малко селце с население, наброяващо по-малко от 600 души. Но пък островът си има собствено летище и истински супермаркет – единствен в целия щат.

    Сейнт Китс и Невис

    Държавата се състои от два острова: Сейнт Китс и Невис. Един от основните източници на доходи е икономическата гражданска програма, която позволява на всеки, който разполага с  поне 250,000 долара, за да инвестира в местната захарна индустрия, да се сдобие със статут на гражданин в Сейнт Китс.

    Провинция Хът Ривър

    Провинция Хът Ривър е микронация, намираща се в областта, носеща същото име в Австралия. Основана е от Леонард Касли, който обявил, че неговата ферма е нова и самостоятелна държава. Въпреки, че не е призната от никоя друга страна, тя си има собствена валута, печати и паспорти. В различните части на провинцията туристи могат да видят бюст-паметниците на Негово Царско Височество Принц Леонард I от Хът.

    Тувалу

    Тувалу е една от най-бедните и най-малките държави в света. Икономическата ситуация на малката страна можеше да бъде още по-лоша, в случай, че на Тувалу не й беше даден интернет домейна .tv, който годишно носи милиони долари за държавния бюджет.

    Науру

    Науру се явява най-малката република и най-малката островна държава на нашата планета. Науру няма нито своя столица, нито система за публичен транспорт, като 25 мили от пътищата й се използват от местните, на които се налага да карат личните си превозни средства. Проблеми с околната среда правят републиката доста непопулярна дестинация за туристите. Друг „ рекорд” на страната е броят на хората с наднормено тегло – затлъстяването в Науру е повече от 70% на база общия брой на населението.

    Княжество Себорга

    Тази микронация на територията на Италия е управлявана от Негово Превъзходителство Марчело I. Княжество Себорга е всъщност село, носещо същото име и намиращо се в близост до френската граница. Непризнатата държава има собствена армия, състояща се от трима души: министър на отбраната и двама граничари.

    Република Молосия

    Самопровъзгласилата се Република Молосия е микронация, основана от Кевин Бау, и се намира в Невада, САЩ. Населението се състои от г-н Бау, семейството му, 3 кучета, 1 котка и 1 заек. Молосия си има собствен химн, национална емблема и знаме. Също така, има и смъртно наказание за сериозни престъпления. Издава собствени паспорти и дори си има собствена космическа програма. През май, 2017 година републиката навърши 40 години.

    Държавен военен орден на Малта

    Освен Ватикана, има и друга мъничка страна на територията на Рим, която се нарича Държавният военен орден на Малта. Площта ѝ е 0,012 кв. километра и заема три сгради, две от които се намират в Рим, а третата – на остров Малта. Държавата си има собствена валута, печати, интернет страница, номера на колите и паспорти.

    Княжество Сийланд

    Непризнатата държава Сийланд е морска платформа, намираща се на 6 мили от брега на Великобритания. Сийланд се управлява от самопровъзгласил се Принц Регент, като всеки може да стане граф, барон или дори херцог – ако желаете, можете да си закупите благородническа титла за няколкостотин паунда – директно от сайта на страната.

    Защо повечето самолети са бели на цвят? Причините са свързани и с науката, и с икономиката

    iskamdaznam
    -
    0
    Защо повечето самолети са бели на цвят? Причините са свързани и с науката, и с икономиката

    Прието е самолетите да са бели на цвят. Това не е просто случайност, защото всъщност има няколко причини – от гледна точка и на науката, и на икономиката, поради които повечето самолети не са с друг цвят.

    Рязко става горещо

    Основната причина за снежнобелите самолети? Отговорът е прост – термодинамика. Професорът по аеронавтика и астронавтика в Масачузетският технологичен институт, Р. Джон Хансман споделя пред Бизнес Инсайдър, че белият цвят отразява светлината от слънцето най-добре, което пък запазва вътрешността на самолета хладна (аналогично на факта, че в пустинята е най-добре да носите бели дрехи). Предпазването на пластмасовите части на самолета от слънцето е от изключителна важност. Бялата боя, също така, отблъсква потенциално опасната слънчева радиация. Бялата боя се явява един вид слънцезащитен крем за самолети.

    Според изследване, направено през 2011 година, белият цвят се явява нещо положително и за птиците. Изследването, проведено от учени към университета Пурду и Националния изследователски център за диви животни, разкрива, че белите самолети са се сблъскали с по-малко птици от тези, решени в тъмен или светлосин цвят. Това изследване показва, че нашите пернати приятели различават най-добре белите самолети и съответно успяват навреме да ги избегнат.

    Бялата боя помага и на хората – не против сблъсъци, за щастие. Бялата повърхност ни помага да виждаме дупките и вдлъбнатините по-ясно – все пак, откриването на нередности по повърхността на самолета също е от голямо значениe за безопасността по време на полет.

    Науката се явява само половината от причината за използването на бяла боя, а икономиката е другата част. Даже и на авиокомпаниите се налага да спестяват пари. Когато са необхосими близо 250 литра боя, за да се боядиса един самолет, се налага да се прибегне до трезви разсъждения. Бялото е и стандартен, и евтин цвят. Дори и да искате да сте по-различни и да си боядисате самолета в някакъв друг цвят, боята ще започне да се окислява с времето и в един момент, рано или късно, ще стане бяла. За да се задържи цвета, то ще трябва да се боядисва често, което съответно значи, че ще трябва да инвестирате доста повече средства.

    Ето и една радикална идея: без никаква боя. Нищо освен суров, метален фюзелаж, минаващ през облаците. За съжаление, този вариант вече е бил обмислян. Полирането на един самолет изисква много повече поддръжка и усилия, съответно – повече пари и следователно е доста по-скъпо от боядисването. Представете си само. Също така, според официалните статистически данни, в случай че ви интересува, белите самолети се продават много по-бързо от цветните или от тези, които изобщо не са боядисани.

    1...163164165...319Страница 164 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto