Знаете ли, че почти всеки пети човек на планетата има психическо разстройство? Самите пациенти не винаги подозират, че нещо не е наред в главата им…

Нека поговорим за най-често срещаните психични разстройства, които се наблюдават при съвременните хора. Проверете, може би ще познаете сред тях ваши приятели, а може би дори и себе си.

Патологическа лъжа

Патологичната лъжа е склонността на човек съзнателно да предоставя невярна информация, да пренаписва факти и да си  измисля истории. Обикновено този симптом се дължи на желанието на човек да привлече вниманието на околните. Любопитното е, че някои пациенти с това разстройство наистина вярват на това, което казват.

През 2005 г. учените успяха да намерят доказателства, че мозъкът на обикновен човек е много различен от мозъка на патологичен лъжец. В последния обемът на сивото вещество в префронталната кора се намалява с 14,2%, а обемът на бялото вещество се увеличава с 22%.

Тайджин Киофушо

Синдромът на Тайджин Киофушо, както може би се досещате по името му, е открит за първи път в Япония. Буквалният му превод  е „страх от междуличностни отношения“.

Хората с този синдром изпитват силен страх неволно да не обидят другите и да не развалят положителното им настроение и комфорт. При този случай пациентите се страхуват да развалят настроението на другите, дори с външния си вид, като например – прекомерно изпотяване, зачервяване на лицето, заекване и т.н.

Пациентите с този синдром обикновено избягват социалната активност и ако трябва да общуват с други хора, усещат сърцебиене, панически атаки, задух и треперене. Разликата между тях и социофобите е, че последните се страхуват да опозорят себе си, докато хората с разстройство на Тайджин Киофушо са притеснени, за да не навредят на другите.

Симптомът на откритите мисли

Симптомът на откритите мисли най-често се наблюдава при пациенти с психични разстройства като шизофрения или синдром на Кандински-Клерамбо. Характеризира се с увереността на пациентите, че техните мисли се предават на други хора или на един конкретен човек.

При леки форми този симптом периодично предизвиква съмненията на пациента, че мислите му са скрити от другите. Ако се проявява непрекъснато, способността на индивида да взаимодейства с обществото намалява и поведението му се променя. Тежките форми на симптома на отворените мисли се приписват на шизофрения.

Именно наличието на този симптом при пациента обикновено помага на лекарите да разграничат шизофренията от други психични заболявания.

Индуцирано делириумно разстройство

Индуцираният делириум или, както се нарича, синдром на двойното безумие, се характеризира с това, че заблудата е разделена между двама или повече хора с близки емоционални връзки. В същото време пациентите „разпределят“ следните роли помежду си: „делириум индуктор“ – истински психично болен, който е източникът на делириума и „получател на заблудата“ – човек, който я възприема обикновено под влияние на авторитета на индуктора.

Лечението на това психично разстройство е доста просто – индукторът и реципиентът се разделят и прекъсват всякакви връзки между тях.

Комплекс Отело

Комплексът Отело е една от разновидностите на сексуалните комплекси, която се проявява в патологична, неоснователна ревност, често достигаща делириум. Обикновено се появява под въздействието на алкохол.

Мъж с комплекса Отело се паникьосва да не загуби любимата си. Но още повече го плаши, че момичето ще му изневери и тогава всички приятели и познати ще го подиграват. Почти невъзможно е да се убеди такъв човек, че партньорът му е верен, защото ревността му се основава само на собствените му измислени подозрения.

Дисморфофобия

Дисморфофобия често води до самоубийство. Обикновено се среща при юноши и се характеризира с отхвърляне на собственото им тяло или на някои от неговите части.

Най-честата локализация на „дефектите“ са кожа (73%), коса (56%), нос (37%), тегло (22%). И, кой би си помислил, от това разстройство страдат не само хора с излишни килограми, но дори и професионални спортисти! Сред тях доста често се среща така наречената мускулна дисморфобия – състояние, при което човек мисли, че тялото му не е достатъчно мускулно.

Пациент с дисморфия постоянно се оглежда в огледалото, търси несъвършенства, много се притеснява от пропусната тренировка. Освен това той е готов да приема различни стероиди и опасни лекарства, за да ускори растежа на мускулите и да направи тялото „перфектно“.

Синдром на чуждестранния акцент

Синдромът на чужд акцент е рядко медицинско състояние, при което пациентите изведнъж започват да говорят с чужд, често непознат акцент. Това разстройство обикновено се появява поради удар или травма на мозъка.

За непрофесионално ухо, хората с този синдром звучат така, сякаш говорят родния си език, но с различен акцент.
Това отклонение практически не е проучено, поради което няма методи за лечение на нарушения на речта. През 2012 г. певецът Джордж Майкъл споделя, че излизайки от кома, известно време имал акцент от Западна Англия. Скоро акцентът изчезнал сам.

И това не са всички регистрирани психични разстройства, които крият риск за здравето на човека. Затова е много важно да се следи не само физическото, но и състоянието на ума.

Прочетете втора част на темата за психични разстройства на съвременните хора.

В културата на човечеството същестуват най-различни митове. Един от тях е митът за джуджетата (гномите). Почти няма национален фолклор, където да не са разпространени легенди, предания и просто детски приказки за тях.

Основавайки се на келтския фолклор, Дж. Р. Р. Толкин ги използва като прототипи за едни от главните герои в своя фентъзи-епос „Властелинът на пръстените“. Доразвивайки творчески тази идея, той създава и хобитите – същества, малко по-високи от джуджетата, но също с нисък ръст; неслучайно на български ироничното обръщение на други герои от сагата към тях е преведено като „полуръстовете“. Разбира се, дълго време се смятало, че всичко това е само плод на авторската фантазия – и това наистина е така. Но тук си имаме работа точно със случая, когато въображението се оказва пророческо.

Това се разбрало, когато през 2003 г. на остров в Югоизточна Азия палеоантрополози открили скелетите на миниатюрни същества, далечни роднини на нас, съвременните хора. Естествено, от само себе си възникнало сравнението с толкиновите „хобити“. И, ако не била датата на откриването им, всички със сигурност биха си помислили, че именно те са вдъхновили Толкин да създаде своите „полуръстове“ – толкова многобройни били неочакваните паралели.

И така: през 2003 г. на индонезийския остров Флорес били намерени няколко останки на хуманоидни същества, живели в различни епохи (отпреди 13 до 95 хиляди години). С две думи: те обитавали острова отдавна и много дълго време. Да не забравяме, че цялата писана история на човечеството, от шумерите и египетските пирамиди насам, е на приблизително 5 хиляди години…

Учените нарекли находката „флорески човек“ и веднага започнали да спорят: дали това е разклонение на някой от известните ни вече видове първобитни хора: австралопитеки, питекантропи, неандерталци или пък са резултат от кръвосмешения на кроманьонци (а кроманьонци сме и самите ние). Нещата обаче се усложняват от факта, че тези „хора” били високи не повече от метър и имали мозък, 3 пъти по-малък от нашия.

Те водели живот, пълен с екзотични приключения – лов на слонове, борба с гигантски гущери, както и с птици, които били няколко пъти по-големи от тях. Накрая в земите на тези „хобити“ нахлули великани, които започнали да ги изтребват – тоест, представители на нашия вид.

Да си припомним хобитите на Толкин: ръстът им е около половината от този на възрастен човек – тоест, приблизително 1 метър. Хората от остров Флорес повтарят точно това правило. Например, останките на тамошния намерен „хобит“ от пещерата „Лянг Буа“ показват, че бил висок само 1,09 м.

В епопеята на Толкин хобитите живеят в относителна изолация от останалия свят, рядко общуват с хората и не ги харесват. В края на трилогията крал Арагорн дори им обещава, че човешки крак няма да стъпи в техните земи без покана.

Какво обаче се случило на остров Флорес? Хуманоидните „хобити“ също живеели в изолация, но тя била природна. Според най-утвърдената версия предците на Нomo floresiensis дошли на острова преди около милион години. Там те за около 200 хиляди години намалили размерите си – и в такъв вид живеели в своя малък тропически рай без връзки с външния свят.

Най-удивителното е, че учените все още не са разбрали със сигурност как точно са стигнали до Флорес – защото поне 26 километра го разделят от най-близкия остров Ява. Морето тук никога не е пресъхвало, така че не биха могли да дойдат на сушата. Може би в онази епоха вече е имало примитивни салове? Но такива плавателни средства от онова време не са открити никъде по планетата.

Малките хора от остров Флорес умеели да правят оръдия на труда от камък, което била доста трудна задача. Били съобразителни, което се доказва от факта, че толкова дълго време оцелели сред диви животни, които били съразмерни или по-големи от тях. От друга страна, мозъкът от 400 куб. см, тоест колкото на средно шимпанзе, сочи, че не са достигнали човешките умствени възможности.

На острова имало огромни щъркели-марабу, високи до 1.80 м. На флореските малки хора те би трябвало да са изглеждали истински чудовища. Интересно е, че местните праисторически слонове-стегодони също рязко намалили размерите си, като се превърнали в същества, високи до метър и половина. Но местните „хобити“ ги унищожили, при това неведнъж: два пъти слоновете попадали на острова и два пъти изтребвани за храна.

На Флорес, също както в света на Толкин, даже имало „дракони“. Тяхната роля тук играели 4-метровите гущери-варани. Ясно, че за малките хора те изглеждали гигантски чудовища.

Сред днешните жители на Флорес – пигмеите „рампаса“, през ХІХ век се разказвала интересна легенда. Тя гласяла, че когато техните предци пристигнали на острова, срещнали малки пухкави горски хора, които говорели странен език, подобен на чуруликането на птици. Отначало пигмеите се сприятелили с тях и ги нарекли „ебу-гого“, което на езика им означавало „лакоми баби“. Но когато ебу-гого започнали да крадат от тях храна и деца, хората ги избили, а последните били вкарани в пещера, затрупани с дървета и изгорени.

Така приключил съществуването си светът на хобитите от остров Фролес.

Продължаваме с описанието на психологическите експерименти с хора.

Стълби във вид на пиано

Според експеримента наричан „Fun Theory“ поведението на хората може да се промени към по-добро, ако рутинни действия се поднесат по забавен начин. В Стокхолмското метро направили стълбите като клавиши на пиано. След това наблюдавали колко хора ще предпочетат забавните стълби, вместо удобния и лесен ескалатор.

Резултатите показали, че още първия ден 66 процента от хората избрали стълбите.

Дим в стая

В една стая били събрани хора, съгласили се да попълнят въпросник. Изведнъж изпод вратата започнал да излиза дим. Естествена реакция при такава ситуация е човек се опита да напусне стаята или поне да уведоми за случващото се. Но как да реагирате, ако не сте сами, но хората, които са в стаята въобще не забелязват дима. За целта на експеримента, другите хора били актьори, които се престрували, че не забелязват дима.

Само 10% от участниците напуснали стаята или докладвали за дим, а 9 от 10 човека продължили да работят по въпросника.

Експериментът доказва, че хората разчитат повече на чуждото поведение, отколкото на инстинктите си. Също така, че в присъствието на пасивни личности, са склонни да реагират по-бавно или изобщо да не реагират на аварийни ситуации.

Експериментът на Карлсберг

Датската пивоварна Карлсберг провела интересен социален експеримент. Двойка, която била в неведение, влязла в киносалон, пълен с рокери и само с две свободни места.

Повечето двойки не седнали на празните места. Тези, които ги заели били възнаградени с аплодисменти и безплатна бира на Карлсберг.  Продуктово позициониране на продукта.
Експериментът показва човешкото поведение във възможност за проява дискриминация.

Анонимен концерт в метрото

На 12 януари 2007 г. във вашингтонското метро, по инициатива на Дж. Уайнгартен от вестник „Washington Post”, се провел следният социален експеримент. На обичайно място, заемано от улични музиканти, застанал известният цигулар Джошуа Бел. В продължение на 45 минути, той изнесъл безплатен концерт, изпълнявайки класически произведения на „Страдивариус” от 1713 г. – цигулка за повече от 3,5 милиона долара.

От преминалите хиляда души, само шестима спрели да послушат, около 20 души пуснали пари, без да спрат. Цигуларят събрал 32 долара. Само един човек познал световноизвестният виртуоз.

Експериментът доказал каква е зависимостта между възприятието и приоритетите, както и дал за оценка на публичния вкус. Няма значение дали звезда, или посредствен музикант свири в банална и скучна среда, в неудобно за всички време – красотата остава незабележима.

Експериментът на Робъртс Кейв

Целта на експеримента бил да покаже как ограничените ресурси пораждат конфронтация и как може да се справят хората с нея.

За експеримента били създадени две групи момчета на възраст между 11 и 12 години. Групите не знаели една за друга. Те били отведени на място, за което мислели, че е летен лагер. През първата седмица връзките в отделните групи се засилили.

След това запознали момчетата от двете групи и между тях се зародил конфликт. Експериментаторите създали ситуации на конкуренция между групите и нивото на враждебност се увеличило.

На третата седмица били създадени проблемни условия за двете групи, при които те трябвало да работят заедно, за да решат общ проблем с питейната вода. Двете групи се обединили, дори станали приятели.

Експериментът доказва, че съвместната работа е сред най-ефективните методи за намаляване на конфронтацията.

==

Тези примери за психологически експерименти не са всички правени някога. Могат да се споменат още десетки, а със сигурност за безброй много никой, никога няма да разбере.

Легитимно или не, учените правят експерименти, водени от любопитство да разберат човешкото тяло и съзнание. Всичко, което знаем днес за себе си, е защото някой се е опитал да го изучи.

Странни психологически експерименти с хора (Част 1)

Човешката психика е изумително нещо, винаги може да ни изненада – било то със следване на стереотипи или пък с внезапно нелогично поведение.

В началото на минали век учените се заели да изучават повтарящи се поведенчески модели, за да изведат основни принципи и така да разгадаят някои закономерности в човешкото поведение. Така било поставено началото на експерименталната психология, занимаваща се с наблюдаване и доказване как работи човешкото подсъзнание, изследване на различни поведенчески реакции, социална динамика, както и по-сложни биологични процеси, протичащи в мозъка. В миналото са се провеждали експерименти с участници без тяхното съгласие, както и прилагането на други не етични подходи, забранени в днешно време.

Ето някои психологически експерименти:

Експеримент Сини-кафяви очи

След убийството на активиста за граждански права Мартин Лутер Кинг през 1968 г. силно се заговорило за расизма.

Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова решила да обсъди със своите ученици проблемите, свързани с дискриминацията и расизма. Децата не разбрали какво има в предвид учителката им, затова тя решила да им покаже нагледно.

За целта на експеримента Елиът разделила учениците в две групи, според цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала, пет минути повече. Също така синеоките ученици  сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да общуват само със себеподобните си – тоест с деца, които имали същия цвят на очите.

Учителката изтъквала недостатъците на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали правилата. На следващия ден разменила правата на групите.

При по-привилегированата се наблюдавали по-високи резултати. Децата подложени на дискриминация допускали повече грешки, дори да били по принцип отличници.

Може би децата донякъде да са разбрали какво е дискриминация, но родителите им се възмутили, че се проявява такова отношение към бели деца. Неочакван ефект за доказване проява на расизъм.

Ефект на дезинформация

През 1974 г. Елизабет Лофтус започнал да изучава ефекта от дезинформацията. За пример взел пътнотранспортни произшествия. На 45 ученици, разделени в групи по 9 души, били показвани видеа с продължителност от 5 до 30 секунди.

След всеки видеоклип  с пътен инцидент, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос винаги бил: „Напишете доклад за инцидента, който току-що видяхте!“. В останалите въпроси се изисквали подробности за инцидента. Основният въпрос засягал скоростта на автомобилите, участвали в произшествието. Девет души били запитани: „Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга?“ На другите участници бил зададен  подобен въпрос, но думата „удари“ била заменена с думите „докосна“, „разбиха“, „сблъска“. Отговорите за скоростта били в зависимост от употребената дума за сблъсъка. Това показва, че въпросът оказва влияние върху отговора.

Експериментът на Милграм

Целта на психолога Стенли Милграм била да разбере доколко хората се подчиняват на авторитета на човек, който има за цел да навреди на други хора.

Експериментът включвал професор, учител и ученик. Професорът бил ръководителя и в ролята на авторитета, ученика се играел от актьор, и само учителя бил действителен участник в експеримента. Учителя трябвало да наказва ученика при грешен отговор. Привидната цел на експеримента било да се установи как наказанието влияе на процеса на запаметяване.

Наказанието представлявало пускане на електрически заряд, който ставал все по-силен с всеки грешен отговор. Учителя, под ръководството на професора, седял в съседна стая и пускал ток на учениците, които се престрували, че го усещат.

От участвалите 40 души в ролята на учител, 26 достигнали до максималната степен от 450 V и само 14 се отказали преди това.

Още подробности за експеримента на Милграм може да прочетете тук.

Тест с маршмелоу

Валтер Мишел е инициатор на експеримента с отложеното удовлетворение. Той се е провел края на 60-те и в него участвали 600 деца на възраст от 4 до 6 години.

Деца влизали в стая, в която имало само маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че ако искат могат да хапнат лакомството веднага, но ако почакат 15 минути, ще получат награда – втори сладкиш.

Мишел наблюдавал, че децата използвали различни подходи за да устоят на изкушението – някои се обръщали с гръб, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството сякаш е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали веднага.

Възрастта се оказала ключов фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.

Последвалите проучвания показали, че децата, изчакали наградата, имат и по-добри резултати в живота, по-високо ниво на образование и нисък индекс на телесна маса.

Ефектът от фалшивия консенсус

В този експеримент учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат около кампуса в продължение на половин час с голяма табела, на който пише „Яжте при Джо!“.

След това участниците трябвало да преценят колко хора биха се съгласили с това.

Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че повечето хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че повечето хора подобно на тях, ще откажат. Повечето участници в експеримента твърдо вярвали, че останалите ще направят като техния избор.

Това човешко поведение е известено в психологията като ефект на фалшивия консенсус.

Вероятно никога няма да се знае напълно, какво става в нашите мозъци. Колкото и експерименти да се правят и да доказват определени модели на поведение, все се намират единици, които не реагират като всички останали. Защо?

Странни психологически експерименти с хора – Част 2