Търсене
Още
    Начало Блог Страница 83

    9 необичайни природни феномена

    Елица Мартинова
    -
    0
    9 необичайни природни феномена

    Представяме ви няколко природни явления, които повечето от нас са виждали само във филми или по Discovery Channel.

    Цветна вода

    Когато условията на океана, въздуха и температурата позволяват, океанският фитопланктон се възпроизвежда сравнително бързо, създавайки дебел видим слой на повърхността на водата. Този феномен, наречен воден цъфтеж, изглежда доста грозно през деня, но в някои части на Калифорния и на други места, където има биолуминесцентно осветление, цъфтежът на водата е наистина вълнуващ спектакъл.

    Този вид фитопланктон свети в синьо, когато е развълнуван, което прави тъмния океан гигантска лампа. Можете да гледате как вълните започват да блестят, когато се ударят една в друга, стигат до пясъка и земята започва да блести под краката ви. Ако се потопите под водата, ще видите невероятната светлина в цялата й красота.

    Биолуминесценция

    Биолуминесценцията се среща не само във водата. В края на лятото свръхестествена светлина може да се види в много гори в света, където биолуминесцентните гъби растат върху влажна, гниеща кора. Биолуминесценцията може да се наблюдава в различни части на света, но най-голямо разнообразие има в тропиците, където влагата в горите стимулира растежа на гъбите. Нова разновидност от светещи гъби в тъмното е открита в Сао Пауло в Бразилия. Ако искате да се възхитите на това явление, планирайте пътуването си до гората по време на най-влажния период и отидете по-далече от източници на светлина, които могат да намалят слабото сияние.

    Огнена дъга

    Друг природен феномен, който се появява през лятото, се нарича огнена дъга и се случва, когато слънчевата светлина попадне на замръзнали ледени кристали в перестите облаци на голяма надморска височина. Тъй като при огнената дъга няма дъжд, учените предпочитат да я нарекат с по-точно име – хоризонтална дъга. Тъй като това явление изисква наличието на перести облаци и слънцето трябва да е много високо в небето, често може да се наблюдава при географски ширини по-близо до екватора. В Лос Анджелис условията позволяват да се наблюдава огнена дъга шест месеца в годината, а в Лондон – около два месеца.

    Перламутрови облаци

    Перламутровите облаци са рядко срещано явление, но най-често се появяват, когато все още е тъмно преди зори или след залез слънце. Поради изключително високата надморска височина, те отразяват слънчевата светлина под хоризонта, с ярко осветяване за онези, които ги гледат отдолу. В долната стратосфера, където се намират перламутровите облаци, е толкова сухо, че често се предотвратява образуването на облаци, но тежкият студ на полярните нощи дава възможност да се види този красив феномен.

    Снежни валяци

    Снежни валяци се образуват, когато дебел слой сняг пада върху лед. При определена температура и скорост на вятъра, парчета сняг могат да „избухнат” и да започнат да се къдрят. Когато те се търкалят по земята като зимни барабани, те събират допълнителен сняг по пътя си. Вътрешните слоеве обикновено са по-крехки, което позволява на вятъра лесно да ги издуха, оставяйки големи естествени снежни понички. Тъй като са необходими определена температура и скорост на вятъра, за да се създаде този ефект, снежните валяци са рядкост, но те могат да се видят в Северна Америка и във Великобритания.

    Базалтови колони

    Природната вулканична формация – базалтовите колони – изглежда така, сякаш е направена от човека. Шестоъгълни колони се формират по естествен начин, когато дебел слой лава се охлажда бързо, свива се и създава пукнатини на повърхността на нови скали. Необичайни геоложки формации могат да се видят във всички краища на света. Най-изявените примери за базалтови колони са „Пътят на гигантите“ в Ирландия и Националния паметник „Девилс Постпайл“ в Калифорния.

    Зелен лъч

    Известният и неуловим зелен лъч е рядък метеорологичен феномен, който се случва по време на изгрев и залез слънце. През тези периоди светлината на слънцето минава през големи слоеве на атмосферата, създавайки ефект на призма. Разбира се, това обяснение не е толкова увлекателно, колкото морските легенди, които се разказват за този феномен. Но може да се смятате за късметлия, ако сте успели да наблюдавате този феномен. За да видите зеления лъч, опитайте да гледате изгрева или залеза на хоризонта в ясен ден. Хоризонтът на океана или прерията е най-подходящ за тази цел. Зеленият лъч продължава само частица от секундата, така че не мигайте.

    Айсберги на ивици

    Айсбергите като правило не са едноцветни. Някои в полярните райони се отличават с цветни ивици, изпъкващи сред арктическото бяло и синьо. Когато водата на айсберга се топи и отново замръзне, мръсотия и други частици могат да попаднат между новите слоеве на лед, което води до образуването на цветни ивици на тяхната повърхност. На айсбергите могат да се появят няколко цветни ленти. Сини ивици се появяват, когато водата попада между слоевете лед и замръзва толкова бързо, че въздушните мехурчета нямат време да се образуват. Когато айсберг се спука и падне в океана, водораслите и другите материали, които се намират във водата, могат да предизвикат зелени и жълти ивици.

    Гравитационна вълна

    Вълните се появяват не само във вода, но и в небето. Когато въздухът е натиснат нагоре от по-стабилен слой от атмосферата, това може да доведе до пулсации, което се случва, когато хвърлите камък в езерото. За да се случи гравитационна вълна, в атмосферата трябва да възникнат смущения, като например възходящ поток от въздух от гръмотевична буря. Според скорошни изследвания, гравитационните вълни могат да концентрират и усилват торнадото, така че, ако имате достатъчно късмет, за да ги видите, първо трябва да се погрижите за своето убежище.

    Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите (II част)

    iskamdaznam
    -
    0
    Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите (II част)

    Продължаваме с разказите за необяснимите феномени в нашата Слънчева система.

    Япет – луната на Сатурн има формата на орех

    Луната на Сатурн има доста интересна форма. Представете си, че най-високите планини на Земята бяха разположени в една непрекъсната линия на Екватора, вместо сегашното си нормално състояние – разпръснати по протежение на цялата Земя. На Япет се случва именно това – с височина повече от два пъти от Еверест (20 километра), е разположен огромен планински хребет. За това отстрани луната на Сатурн има толкова ясно очертана форма на „орех”.

    Никой няма представа какво представлява този хребет и най-вече защо е там. Една от теориите е, че е възможно формата да се дължи на съществували някога пръстени, както при Сатурн. По-късно пръстените се разрушили и останал само хребетът. Тази теория, разбира се, не е доказана. Друга теория е, че е възможно останките да са от бивша луна. Но и това не е доказано. Каквато и да е причината Япет да има формата на „орех”, това я прави една от най-големите феномени в Слънчевата система.

    Снимка: Shutterstock

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите

    Миранда – луната на Уран

    Миранда. Това е луната на Уран. Любопитното при Миранда не е формата, а цялостният вид на луната. Покрита с кратери  и дълбоки каньони, тя изглежда като „мозайка“. Теориите за вида на Миранда са многобройни. Една от тях е, че гравитационната сила на Уран предизвиква вулканични изригвания, които придават на Миранда този вид. Съществува и друга тория. Тя изглежда доста подходяща за ситуацията, а именно, че луната е претърпяла няколко катастрофи, които са предизвикали многото кратери и каньони. Подобна е и ситуацията на Уран – заради няколкото сблъсъка в една точка, които са предизвикали страничната орбита.

    Нептун излъчва повече топлина отколкото получава

    Очаква се, че колкото по-далеч се намира една планета от Слънцето, толкова по-студена е тя. Нека вземем за пример Плутон, където най-топлата точка е с температура от  -223 градуса по Целзий. А има предположения, че преди, е имало цели реки от течен азот, които са пресичали повърхността на Плутон.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Дали всичко, което са ни казвали за произхода на човека и историята, е лъжа?

    Кой е построил подводните пирамиди?

    Тоест според тази теория най-далечната планета, която е Нептун, би трябвало да е изключително студена. Но това не е така. И не, че Нептун има тропически климат – не казваме това. Просто не е толкова студена, колкото би трябвало да е – температурата не става повече от -200 градуса по Целзий. Тази теория се основава на това, че Нептун излъчва два пъти повече енергия, от тази, която приема от Слънцето.

    А според учените това се дължи на така наречените „диамантени дъждове“. Те се предизвикват от атмосферното налягане на Нептун, което кара метана, намиращ се в атмосферата да се компресира и да се превръща в диаманти. След това диамантите падат като дъжд. Така се получава триене и се отделя топлина. Ето така учените си обясняват това явление – как тази студена планета, всъщност въобще не е толкова студена, колкото се очаква да бъде.

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите

    Азотната атмосфера на Плутон не се изчерпва
    Цветна снимка на Плутон, направена от космическия апарат Нови хоризонти на 13 юли 2015 – Уикипедия

    Известната като планета-джудже Плутон е толкова малка, че дори изгуби статута си на планета. Малката планета-джудже едва задържа собствената си атмосфера. При всяко завъртане около Слънцето, леденият свят губи стотици тонове от своята предимно азотна атмосфера.Учените са доста озадачени от това защо Плутон продължава да има азотна атмосфера. Дори има теория, че съществува геоложки процес, който създава резервен азот, за да се запази азотната атмосфера на Плутон. Това, разбира се, няма как да бъде потвърдено.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Възстановяване статута на планета на Плутон

    Съществува ли девета планета?

    Въпреки че, статута на Плутон като планета беше отнет през 2006 година, учените предполагат, че все пак съществува девета планета някъде в Слънчевата система. Астрономите са нарекли явлението – „Планета девет“. Тази теория изниква в съзнанието на астрономите, които са наблюдавали необичайни гравитационни модели на обектите в Кайперовия пояс (голямо поле на астероиди отвъд орбитата на Нептун). Те си обясняват аномалиите със съществуването на голяма планета. Според изчисленията на астрономите се очаква деветата планета да бъде три пъти по-голяма от Земята и потънала в лед. За сега не се знае нищо със сигурност, а ако все пак бъде открита подобна планета ще бъде доста трудно, защото тя ще се намира във външните части на Слънчевата система.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Учени са открили 85 подобни на Земята потенциално обитаеми екзопланети

    Владетелите на древен Египет – извънземни?

    10 невероятни наблюдения на НЛО от по-далечното минало

    Случил ли се е експериментът „Филаделфия“?

    Загадката с двете кристални пирамиди на дъното на Бермудския триъгълник

    Автор: Божидара Иванова

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Слънчевата система – неразгаданата загадка на астрономите

    Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (II част)

    iskamdaznam
    -
    0
    Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (II част)

    Продължаваме с изброяването на научните факти от първата част:

    Теорията за Големият взрив

    Първоизточникът на теорията за Големия взрив се появил в древна Индия още преди 3000 години. Много по-рано от теорията на Стивън Хокинг, който смятат за неин „баща”.

    Според сведенията, написани в хиндуистката Веда, Вселената се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. Цялата материя, пространство и творение са разположени в тази сфера. Всичко, което се вижда се разширява от една точка, „Bindu”, и накрая пак ще се срути в същата точка.

    Няма как да знаем дали по някакъв начин древните трудове са повлияли на съвременната теория за Големия взрив, но идеята за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна със сегашната, където е описано ранното развитие на Вселената.

    Двете части на душата

    Всеки човек си има свое собствено „АЗ”. То го различава от останалите хора, защото всеки човек е самостоятелна и индивидуална личност със собствено самосъзнание. Всеки от нас е отделен  индивид и има самостоятелно „АЗ”.

    Въпреки че, „АЗ”-ът на всеки е различен, ние имаме много „АЗ“ едновременно. За да съществува правилно човекът, той се нуждае от двете си половини – рационалната, която контролира съзнанието и емоционалната, която отговаря за всички физически процеси.

    Според проучванията на Платон, хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. В представата на Платон, душата изглежда като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), който се опитва да задържи юздите.

    При хармония между трите, в нас цари хармония и мир. Когато обаче трите съперничещи си части на душите ни не са в хармония, в нас се води вътрешна война и бедствие. Дори рационалната част от нас да знае, че не трябва да правим нещо, доста често оставяме емоциите да надделеят над нас. Доста често двете части на душите ни (апетит и дух) и (причина) се разминават.

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

    Относителността и софистите

    Софистите са смятани за първите истински релативисти. Според тях не съществува понятие като абсолютна истина или абсолютна реалност. За тях всичко на света е субективно, за това никой не може да повтори нашите действия точно като нас. Всеки човек носи в себе си уникален ген, който го различава от останалите. Въпреки, че често извършваме едни и същи действия като останалите или си приличаме по разпознаването на миризми, цветове и форми, според учените все пак има нещо, което ни различава. Нашите умове и сетивни органи работят заедно и така създават реалността по начина, по който я възприемаме. Може би никога няма да разберем дали някъде там все пак не съществува абсолютна реалност.

    Земята има кръгла форма

    За основател на естествената философия (основоположник на съвременната наука) се смята Талес от Милет, роден в Йония през седми век пр. Хр. За него ни информира Аристотел, който е описал теориите на Талес в трудовете си. Някои от основните идеи, които изследва са принципите на творението, традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената. Талес смятал, че Земята е сферична (а не плоска).

    Според него ако Земята е плоска Слънцето би хвърляло елиптична сянка. Или пък ако Земята наистина е плоска, защо звездите сякаш се движат, когато и ние се движим? Някога Талес се е концентрирал толкова усилено върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец.

    А на 19 юни 240 г. пр. Хр. гръцкият учен Ератостен Киренски пръв пръв измерва радиуса на планетата. Според неговите изчисления, земния радиус е 6287 км., което е впечатляващо, след като знаем, че съвременната наука определя средния радиус на Земята на 6371 км.

    Дори днес има хора, които не вярват, че Земята е кръгла, но все пак е трябвало да изминат повече от 1000 години, за да се докаже истинността на теорията на Талес.

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

    Индетерминизъм

    Идеята за индетерминизма започва от Аристотел още в древността. В неговата теория за четирите причини, той твърди, че някои неща в природата са чисти случайности. В квантовата механика индетерминизмът седи в основата на градивни елементи, съставляващи теорията.

    Според нея няма как да разберем къде е частицата, ако не си взаимодейства с нещо. При свободното си движение във Вселената, частиците се сблъскват и си взаимодействат по непредвидим начин.

    Преди появата на квантовата теория през ХХ век, повечето учени смятаха, че всичко може да бъде точно предсказано. Защото всичко се случва с някаква причина – от работата на боговете до законите на физиката. От съвременна гледна точка Левкип е ученият, който най-точно е успял да обобщи квантовия свят, а именно с това, че според него атомите са обект на „непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато”.

    Автор: Божидара Иванова

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ 1-ва: Древните теории, които съвременната наука е потвърдила (I част)

    Геномното редактиране на живи хора започна да дава резултати

    Елица Мартинова
    -
    0
    Геномното редактиране на живи хора започна да дава резултати

    Лекарите и учените, които започнаха първия експеримент през миналата година в редактирането на генома на жив човек, предпазливо говорят за първоначалните успехи. Пациентите със Синдрома на Хънтър, които бяха лекувани с новия метод, показаха подобрение, но повишаването на нивото на ензима, което и трябваше да създаде този ефект, те не можаха да покажат. Резултатите бяха представени на конференция в Атина, а списанието Science и изданието STAT написаха накратко за това.

    В клетките на черния дроб при Синдрома на Хънтър не се синтезира един от ензимите – идуронат-2-сулфатаза, и следователно се нарушава разграждането на глюкозаминоглюканите – вещества, необходими за прикрепването на клетките в тъканите. Поради липсата на ензим, те не се разграждат във времето и се натрупват в организма, причинявайки страдание на различни органи и системи.

    Хората със Синдрома на Хънтър са склонни да се изкривяват, имат груби черти на лицето и голяма глава. Заболяването засяга нервната система и мисленето и може да бъде свързано с аутизъм, хиперактивност и обсесивно-компулсивно разстройство. Пациентите често имат обструкция на горните дихателни пътища, ринит, ингвинална и пъпна херния и други симптоми. Този синдром е свързан с Х-хромозомата.

    Да се излекува Синдромът на Хънтър в момента е невъзможно. Състоянието на пациентите се опитват да облекчат с ежеседмични вливания на изкуствен аналог на ензима – Elaprase, но той буквално за денонощие изчезва почти изцяло от тялото. Това лечение струва повече от 100 хиляди долара годишно и не подобрява, например, симптоматиката на нервната система.

    shutterstock

    През есента на 2017 г. калифорнийската биотехнологична компания „Sangamo Therapeutics” започна клинични изпитания на ново лечение, което предполага „поправяне” на дефектния ген – т.е. бе направен първият опит за излекуване на генетичното заболяване. В този случай се използва технологията „цинкови пръсти“. Това е един от методите за геномно редактиране, който сега се прилага заедно с по-добре познатата и обща CRISPR технология. В този случай неутрализирани вирусни частици, носещи кодиран инструмент за редактиране на генома, влизат в тялото с помощта на нормално интравенозно капене. След това, с притока на кръв, те се изпращат в чернодробните клетки, където протеинът първо се синтезира от тях и започва да работи. Този протеин е нуклеаза, съдържаща „цинкови пръсти“ (структурни компоненти, стабилизирани с цинкови йони), които могат да са разпознати. В този участък слагат копие на работния ген идуронат-2-сулфатазен, който се вмъква в тази област и ДНК отново се съшива.

    По-рано вече стана дума за първия такъв експеримент с жив човек, участникът беше 44-годишен мъж. Този проект се занимава, наред с други неща, с един и същ пациент, Брайън Мадо, който заедно с друг субект получава ниски дози от лекарството. Нивото на глюкозаминогликаните в тялото им се наблюдава в продължение на четири месеца. Няма съществени промени в техните случаи. Другите двама пациенти получават по-висока доза от лекарството и тук за първи път се наблюдават значителни резултати. След четири месеца нивото на глюкозаминогликани в тялото на един от тях намалява с 39%, а в другия – с 63%.

    Опитите да се демонстрира повишаване на нивото на ензима в кръвта, отговорен за това понижение, не води до нищо. Количеството му е толкова ниско, че не може да бъде открито. Заслужава да се отбележи, че всички пациенти продължават да получават седмично вливане на изкуствен ензим Elaprase, тъй като е необходимо да се поддържа тяхната нормална жизнена активност.

    Обаче измерванията на нивото на ензима в кръвта са извършени по-късно от 24 часа след вливането на Elaprase, тъй като през това време, както бе споменато по-горе, той има време да изчезне напълно; следователно се предполага, че ще бъде възможно да се открият резултатите от влиянието на протеина от нов ген.

    Изследователите смятат, че проблемът може да бъде липсата на чувствителност към метода за откриване на протеини и че най-важното наблюдение сега е забележимо намаляване на нивото на глюкозаминогликани в организма на пациентите. Следващият етап от проекта ще бъде да се работи с още по-високи дози от лекарството (пет пъти по-високи от предходната). В бъдеще учените се надяват да предпишат лечение с този препарат на пациенти от най-ранна възраст, когато необратими промени в тялото им все още не са настъпили.

    Правилата на джентълмените

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Правилата на джентълмените

    През ХІХ-ти век европейските правила за поведение в социалните слоеве над основната маса селяни и работници били строго регламентирани. Особено това се отнасяло за отношенията между дамите и господата.

    Ако един джентълмен посещавал дама, той трябвало да вземе шапката, бастуна или чадъра със себе си в гостната и да ги държи в ръце, когато се срещне с домакинята. Да бъдат оставени в антрето се смятало за нечувана волност и много лош вкус, тъй като само членове на семейството или много близки хора можели да се държат по този начин. Тоест, той демонстрирал сигурност, че дамата непременно ще го приеме – с две думи, чисто и просто се натрапвал. Да се влезе при дама, без джентълменът да държи цилиндъра си в ръце, било все едно да се появи пред нея по долни гащи – защото така подчертавал, че двамата са в интимни отношения.

    Едва, след като й целунел ръка (макар, че в края на века вече и с дамите можело просто да се ръкуваш) той поставял всички тези лични вещи на най-близкото кресло или върху масата; или пък продължавал да ги държи в ръце, ако така се чувствал по-удобно. На излизане джентълменът слагал шапката си в антрето, но в никакъв случай не можел да си позволи да стори това в присъствието на дамата.

    Когато джентълменът отивал на разходка заедно с дама – на кон или пеша, той винаги трябвало да бъде откъм пътя, като нея постави откъм стената; така тя трябвало да бъде защитена от неприятни изненади от страна на минувачите и минаващите файтони и карети.

    Щом срещал на улицата или в парка дама, която слабо познавал, мъжът изчаквал тя първа да му кимне или да го поздрави. Тогава и той леко повдигал шапката си за поздрав. Иначе, ако поздравял пръв, би могъл да компрометира дамата. Джентълменът също не трябвало да я заговаря пръв освен, ако тя сама не започвала да му говори. Причината била същата – за да не бъде компрометирана.

    В случай, че джентълменът срещал на улицата дама, която добре познавал, и тя искала да поприказва с него, той трябвало да измине известно разстояние в нейната посока. Смятало се за неприлично мъж да принуждава дама да стои и да говори на улицата. По този начин тя можела да си спечели слава на жена с леко поведение.

    Когато се изкачвал по стълбище заедно с дама, мъжът трябвало да върви малко напред, а когато слизал – зад нея. По този начин дамските обувки оставали невидими за него и той не изпадал в изкушението да погледне под полите й.

    Когато наемал файтон в компанията на дама, джентълменът винаги сядал с гръб по посока на движението. Не бивало да седи на една и съща седалка с дамата освен, ако бил неин съпруг, брат, син или баща. Когато слизали от файтона, той й помагал да слезе, като стараел да не настъпи роклята й.

    В театър, на концерт или в музикалната зала джентълменът трябвало да влезе пръв, за да намери подходящите места за себе си и за своята дама.

    Един джентълмен винаги трябвало да бъде представен на дамата, а не обратното. Подразбирало се, че в случая честта е за него.

    Джентълменът в никакъв случай не бивало да пуши в присъствието на дама.

    Никой не знае защо статуетката на наградата „Оскар“ е кръстена Оскар

    Елица Мартинова
    -
    0
    Никой не знае защо статуетката на наградата „Оскар“ е кръстена Оскар

    Първоначално наградата на Американската киноакадемия се наричала „Награда на Академията за заслуги“. Наистина е известно, че новото име на златния рицар било официално изречено от устата на Уолт Дисни за първи път на церемонията по награждаването през 1934 г. Но на кой за първи път му е дошло наум да кръсти статуетката Оскар днес никой не може да каже със сигурност.

    Претендентите за ролята на кръстници са повече от дузина. Една от най-популярните легенди е свързана с библиотекарката на Киноакадемията Маргарет Херик. Разказват, че когато видяла статуетката през 1931 г., тя вдигнала ръце и възкликнала: „Да, това е чичо Оскар!“ На тази сцена присъствал журналистът Сидни Сколски, който веднага написал в своята колонка, че сътрудниците на Киноакадемията любовно наричат златния рицар Оскар.

    Наистина, по-късно се оказало, че Маргарет изобщо нямала никакъв чичо, а от всичките й близки роднини такова име носел само братовчед й Оскар Пиърс. Както и да е, жената скоро направила зашеметяваща кариера, превръщайки се от обикновена библиотекарка в изпълнителен секретар на Академията.

    Няма доказателства за това, че Сколски някога е писал или разказвал за горната история. Но първото документирано споменаване на името „Оскар”, свързано с наградата „Оскар”, наистина принадлежи на този журналист. През 1934 г. Сколски пише статия за Катрин Хепбърн, в която цитира добре известна фраза от водевил: „Оскар, искаш ли пура?“

    Друг претендент за ролята на кръстница е актрисата Бет Дейвис, номинирана за „Оскар” десет пъти. Тя твърди, че за пръв път започва да нарича златния рицар „Оскар“ в чест на първия си съпруг Оскар Нелсън. По-късно обаче сравнява датите и признава предимството на Сколски.

    Според друга легенда сред режисьорите наградата започва да се нарича „Оскар” почти от самото начало, но тогава този псевдоним носи пренебрежителна конотация. На церемонията по награждаването през 1934 г. Уолт Дисни използва това име, когато получава награда за „Трите прасета“ и оттогава от чисто професионален жаргон „Оскар” постепенно се превръща в популярно име на престижна награда.

    Предимствата на електронните книги

    Елица Мартинова
    -
    0
    Предимствата на електронните книги

    Електронните книги отдавна са влезли в живота ни. Едва ли има човек, който да не ги сравнява с традиционните книги. А мнението на хората за тях е доста нееднозначно. Някои обръщат внимание на предимствата на електронните книги, докато други отбелязват само техните недостатъци.

    Нека да подчертаем общите предимства на електронните книги в сравнение с обичайните хартиени аналози:

    – Собственикът на електронното устройство може да контролира размера на шрифта и други детайли, в съответствие със собствените си предпочитания. Не можете да направите това с обичайните хартиени книги;

    – В условията на съвременните реалности ще бъде грешка да не се коментира темата за цената. Сега цената на електронните книги е много разнообразна.

    – Вече много книги могат да бъдат свалени безплатно от интернет.

    Дори и платените версии струват много по-евтино от традиционните. Само си представете – за пет хартиени книги можете да закупите едно електронно устройство и да съберете в него цяла библиотека;

    – За електронните книги с достъп до интернет е още по-лесно. По всяко време можете да закупите и изтеглите любимата си книга или цяла поредица от книги. С хартиена версия това няма как да стане;

    – Компактност. По отношение на размера, средната електронна книга е почти същата като средните параметри на книга от хартия;

    – Освен това електронните книги не натрупват прах между страниците. Алергичните хора и астматиците са много чувствителни към този факт;

    – Електронното устройство може да съхрани в паметта си цяла библиотека – няколко хиляди книги. Те винаги ще са ви под ръка. Невъзможно е да се запази такова количество хартиени аналози, а да ги носите със себе си е напълно нереалистично;

    – При по-голямата част от електронните книги може да се търси текст, да се следват хипервръзки, да се водят бележки и да се правят отметки. Можете дори да промените анимацията на страниците. Често съществува възможност за озвучаване на текста;

    – Тук ще бъдат щастливи и природозащитниците, бойци за околната среда. В крайна сметка, за да се създадат електронни версии на книги изобщо не е необходимо да се изсичат гори в голям мащаб, за да се прави хартия.

    Всички посочени достойнства показват предимството на електронните книги пред хартиените.

    И все пак – Според твърденията на съвременните лекари, човешкият мозък все още не е в състояние да възприема изчерпателно данни от цифров носител. Само хартията може да помогне. Харесва ли ви или не – всеки избира сам за себе си.

    www.ReadBg.com - безплатни електронни книги

    Европейската бронзова епоха

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Европейската бронзова епоха

    Когато човечеството открило металите и започва да ги използва, настъпила нова епоха – по-богата и блестяща.

    Но специално на европейската метална култура й липсва оригиналността и уникалността, които са присъщи на европейското изкуство от каменната епоха. Данните показват, че способността за извличане и обработка на метали произхожда от Западна Азия. Оттук бронзът се разпространил главно към Източна и Северна Азия, както и към Средиземноморския регион. Третата посока на разпространението му била към Северна и Централна Европа, вероятно по бреговете на Черно море и Дунав; тя достигнала северната част на Балканския полуостров и Северна Италия. Европейската бронзова епоха продължила, най-общо казано, от 2500 до 700 гг. пр. Хр. – с отклонения в различните европейски региони.

    Бронзът стигнал до северната част на Европа по големите германски реки, вливащи се в Балтийско море. По същия път в обратна посока племената, които получавали бронзови оръжия и съдове, от своя страна изпращали кехлибар.

    Слънчева колесница теглена от кон, от Трундхолм – важна част от митологията на северната бронзова епоха, Дания. Снимка: Уикипедия

    Бронзовата европейска култура в чистия си вид се развива най-пълно в земите на днешна Унгария, Швейцария и на север – на територията на Великобритания, Ирландия, Скандинавия и Северна Германия. Там многобройните артефакти показват, че бронзът първо бил отливан, а едва след това започвала обработката му чрез коване.

    Вносът на блестящия и гъвкав метал причинил истинска революция в общата атмосфера на тогавашния европейски живот. Повечето от инструментите и оръжията, които дотогава се правели от камък, рог и кост, а при по-напредналите народности – от мед, започнали да се изработват от бронз. Кинжалите се превърнали отначало в къси, а после и в дълги мечове. Дамите получили различни аксесоари от бронз – гребени, фибули, принадлежности към облеклото, които вече се превърнали в произведения на изкуството. Много предмети и украшения, за които преди използвали слабообработени или съвсем необработени естествени материали – камък, кости или дървесина, започнали да се изработват от бронз.

    Поради гъвкавостта на бронза се появили декоративни форми, които дотогава не били известни. Настъпило времето на „закръгляването“ – започнали да изливат или коват обръчи-диадеми за глава, огърлици, гривни за ръце и крака, пръстени, вериги и верижки. Дрехите и предметите от бита се украсявали с кръгли бронзови щитчета.

    Въпреки това, основите на другите изкуства не се променили веднага. Къщите и колибите в Северна и Централна Европа продължават да се изграждат на същите принципи, както в каменната ера. В Швейцария се откриват постройки  от бронзовата епоха върху дървени и каменни пилони. Строели ги в езерата, далеч от брега, а мостовете към тях били дълги понякога до 300 метра.

    Микенски бронзови мечове (1300-1100 г. пр. Хр.). Снимка: Уикипедия

     

    Селищата ставали по-обширни и понякога се превръщали в цъфтящи, гъсто населени градчета, разположени над водната повърхност.

    Бронзовата епоха в много части от Европа съвпада с опитомяването на конете и използването на колелото; появяват се талиги и колесници. По всяка вероятност именно тогава в Британия започват да се строят прочутите келтски бойни колесници, за които в по-късни времена споменават римските летописци, описвайки въоръжението на британските келти.

    Немалко са историците, които допускат хипотезата, че когато в „Илиада“ и „Одисея“ Омир говори за „медни“ оръжия – мечове и копия, всъщност има предвид бронзови такива.

    Въобще, именно бронзът отваря вратите на Европа към историческата епоха – когато постепенно започват да се появяват и писмените паметници на европейската история.

    Танковата тактика на нацистка Германия

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Танковата тактика на нацистка Германия

    По време на Втората световна война танковете се превърнали в най-мощното оръжие по бойните полета. Железните чудовища били в състояние да смажат всякаква отбрана, ако противникът не разполагал със специално оръжие, което да ги спре.

    Както е известно, именно танковете били в основата на мълниеносните победи на хитлеровия „блицкриг“ („светкавична война“) срещу Франция, която била разгромена за 40 дни, срещу другите западни страни, Полша и в първия етап на Великата отечествена война на Съветския съюз. В началото на войната, през 1939 г., Германия разполагала с около 3700 танка.

    Някои военни историци смятат, че идеята за кинжалните пробиви през линията на отбраната възникнала по време на Първата световна война – тогава Германия създала щурмови групи елитна пехота, подобни на днешните командоси, които без малко не променили хода на войната. Без малко, но все пак не успели – защото им била присъща слабостта на пехотата като такава. Скоростта на тяхната атака била скоростта на човек, ограничена от тежестта на оръжието и снаряжението, които носел; да не говорим за неговата незащитеност. Така танковете и бронираните коли станали основа на силите за настъпление.

    Генерал Паул Лудвиг Евалд фон Клайст. Снимка: Уикипедия

    Главните сухопътни сили на нацистите били два вида: танкови групи и пехота. Танковете правят пробив, обикновено по фланговете, и обкръжават противника в „котел“ – а пехотата заема територията, където врагът се опитва хаотично да разгърне сили по периметъра на обкръжението. Тя съкрушава последната съпротива на противника с огън, взема пленници, организира тила и, ако е необходимо, строи и укрепва отбранителни линии.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Забравените жертви на първия ядрен опит в историята

    Студената война – какво трябва да знаем

    Ето типичен състав на една танкова група. В случая 1-ва танкова група на генерал фон Клайст: 48-ми танков корпус, 3-ти танков корпус, 14-ти моторизиран корпус. В техния състав влизат 5 танкови дивизии, 2 моторизирани дивизии и 2 моторизирани СС-дивизии (общо 600 танка).

    С тази група би могла, например, да си взаимодейства 6-та армия на генерал Валтер фон Райхенау: 17 пехотни дивизии, 1 танкова дивизия и 1 лека бронирана дивизия.

    Танковете не действали сами. Само на пръв поглед екипажът на един танк бил 3-4 души. Всъщност, за него работели общо около 70 войници – в ремотни работилници, въздушна подкрепа, артилерия, зенитна артилерия, складове и цистерни с гориво-смазочни материали, разузнавачи, сапьори и т. н.

    Между другото, именно заради придадената към танковете артилерия, първите от тях имали оръдия с малък калибър. Артилерията разрушавала сериозните препятствия, а за танковите оръдия оставала битката с пехотата и танковете на противника.

    Немски танкове Панцер III

    Танковото подразделение включвало моторизирана разузнавателна група и въздушно разузнаване. Групата, често леко бронирано подразделение на Waffen-SS, провеждала в движение „разузнаване с бой“. Откривала и обозначавала противниковите батареи и укрепени позиции, като незабавно предавала по радиостанцията данните на артилеристите и авиацията. Подобни били задачите и на въздушното разузнаване.

    Движението на танковете се подсигурявало още от мотоциклети, пехота и леки бронирани коли с картечници, които подсигурявали тежките машини от внезапни нападения на леко въоръжени противникови бойци. Танкът и в наши дни е твърде скъпа техника, за да се позволи на някое камикадзе да се втурне безпрепятствено към него и да го разруши с връзка гранати.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Втората световна война – кратка история

    Плановете на САЩ за ядрена война срещу СССР

    Задачата на танковете била да громят вражеските артилерийски батареи с кинжален огън, да разрушават укрепени пунктове, щабове, да превземат пехотни позиции и да прекъсват снабдителните линии.

    Срещу тях противопоставяли отначало обикновени оръдия, сетне се появили специални противотанкови оръдия, после противотанкови пушки; а в края на войната самите немци създали за пръв път пехотните противотанкови гранатомети, с които се стреляло от рамо – „панцерфауст“, за борба срещу вражеските танкове.

    Танковата тактика на нацистка Германия в началото на Втората световна война се оказала изключително ефикасна и изненадваща за противниците й.

    Трябвало да мине доста време и да се пролее много кръв, за да могат съюзниците от антихитлеристката коалиция, най-вече СССР, да открият и приложат на практика успешни методи за борба срещу нацистките танкове.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Големите танкове на Германия

    Битката за Сталинград, която реши Втората световна

    „Аненербе“ – нацистката загадка №1 /създаването на свръх-човек/

    Поджо Брачолини и откриването на Тацит

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Поджо Брачолини и откриването на Тацит

    Джанфранческо Поджо Брачолини е една от най-колоритните фигури на италианския Ренесанс от ХV-ти век. Неговите поклонници толкова се впечатлявали от него, че дори наричали това време „векът на Брачолини“ – което, разбира се, е силно преувеличение.

    Той е роден през 1380 г. в Тера Нуова, малко градче близо до Флоренция. Поджо направил бърза кариера в папския двор, след което постъпил на служба при епископ Хенри Бофорт, брат на английския крал Хенри IV. През 1422 г. Поджо се завръща в Италия. Папа Мартин V го назначил отново на предишната му длъжност папски секретар.

    Поджо знаел не само латински, но също гръцки и староеврейски. Той изучавал древността с истинска страст. Към края на живота си станал канцлер на Флорентинската република, написал весели „Фацетии“ (1450) и не много достоверна история на Флоренция.

    Historia Florentina, 1478, от Поджо Брачолини. Снимка: Уикипедия

    Една от интересните истории, свързани с него, е откриването на основните произведения на римския историк Публий Корнелий Тацит (56-117).

    Има доказателства, че творбите на Тацит са били познати както на съвременниците на историка, така и били широко разпространени 300 години преди рухването на Античния свят. Император Марк Клавдий Тацит (275-276), който твърдял, че е потомък на известния историк (впрочем, това се отхвърля от днешните изследователи), заповядал неговите творби да се съхраняват във всички обществени библиотеки на империята. Въпреки това, след падането на Западната Римска империя през 476 г. в продължение на 500 години името на Тацит било почти забравено.

    Все пак, през ІХ-ти век във Фулдския манастир „Свети Бонифаций“ в Саксония – един от центровете на Каролингското възраждане, са били известни първите книги на неговите творби „Анали“ и „Германия“. През ХІV-ти век Джовани Бокачо, авторът на „Декамерон“, използвал ръкописи на Тацит в свои научни трудове. Смята се, че притежавал копие от тях. Самият Бокачо разказва, че по пътя към Неапол, в древния бенедиктински манастир в Монте Касино, в стая, която дори нямала врата, открил много ръкописи, оставени без никакъв надзор и покрити с дебел слой прах.

    Поджо Брачолини. Снимка: Уикипедия

    Така в началото на ХV-ти век били останали само една неясна легенда за великия историк и пламенно желание да се открият изгубените му творби.

    Освен всичко друго, откриването им би било и много изгодно начинание в чисто финансов смисъл. Поджо Брачолини, който водел бурен живот (имал 14 извънбрачни деца) и винаги се нуждаел от пари, се заел с това.

    През ноември 1425 г. Поджо съобщава от Рим с писмо на богатия книжар Николо, че се надява да получи от Германия определен брой древни ръкописи, включително „няколко произведения на Тацит“. Ръкописите трябвало да бъдат доставени от монах, помощник на Поджo. Развълнуваният Николо веднага се съгласил да купи ръкописите. Но търпението му било подложено на изпитания.

    Поджо очевидно бавел случая, измисляйки си повече или по-малко правдоподобни предлози. Твърдял, че не притежава самия ръкопис на римския историк, а само каталог от ръкописи на един манастир, където сред други важни ръкописи бил включен и том на Тацит. Манастирът се намирал в град Херсфелд в Хесен, Германия, а Поджо познавал един тамошен монах. Освен това, в писмото се посочва, че монахът се нуждае от пари. Многозначително е обстоятелството, че манастирът в Херсфелд бил съсед на Фулдския манастир.

    По настояване на Николо, Поджо му изпраща каталога от Херсфелд – но за учудване на флорентинския книжар, Тацит в него не се споменава с нито една дума.

    А времето минавало. Накрая, на 26 февруари 1429 г. – три години и половина след първото писмо, Поджо съобщава, че монахът от Херсфелд пристигнал в Рим, но, уви, без скъпоценния ръкопис. Обаче Поджо бил изразил недоволство от монаха и той, страхувайки се да загуби покровителството на такъв влиятелен човек в Рим, бързо се върнал за ръкописа. Тъй като манастирът се нуждаел от благоприятно отношение към него от страна на висшия папски чиновник Поджо, Николо можел да бъде сигурен, че монахът ще се върне скоро, този път с ръкописа.

    Тук кореспонденцията за придобиването на Тацит прекъсва, тъй като през лятото на 1429 г. Поджо и Николо се срещат лично в Тоскана.

    Тацит. Снимка: Уикипедия

    От тази кореспонденция обаче става ясно, че вече разпространената новина за предстоящото откриване на Тацит била посрещната с недоверие от съвременниците. Раздразнен, Поджо написал на Николо: „Зная подигравателните песни, които се пеят за това, и откъде идват. Така че, когато Тацит пристигне, аз нарочно ще го скрия от всички“.

    Разбира се, това било странен начин да се спрат клюкарските „песни“. Ако нещата са били съвсем чисти, тогава би било по-разумно ръкописът да се демонстрира на познавачи и се разкаже подробно как е бил открит.

    Както и да било, но последните 6 от стигналите до нас книги на „Анали“, също и първите 5 книги от „История“ на Тацит, се озовали в ръцете на Поджо, а след това и на Николо.

    Скоро копията се разпространили по библиотеките на монарси и благородници, които събирали произведения на древни писатели. Така Европа открила Тацит.

    Свещената тибетска страна Олмо

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Свещената тибетска страна Олмо

    Тибетската митология днес е доста популярна и от нея се интересуват много хора – най-вече заради нейната необичайност и екзотичност, в които им се струва, че ще намерят извори на мъдрост и на някакви тайни знания, изгубени за останалата част на човечеството.

    В Тибет има две основни религии – „бон“ и будизъм. Религията бон е възникнала преди будизма, сетне изпитала силно негово влияние. Затова днес западните учени са склонни да смятат, че това е всъщност неортодоксално течение в самия будизъм.

    Един от основните митове в религията бон е митът за свещената страна Олмо. Според този мит, тя се появила в западната част на познатия на тибетците свят, сред планини и скали, в държавата Шанг-Шунг, и се наричала Олмо Лунг Ринг – Олмо Дългата долина.

    Столица на тази страна, която обикновено се определя с епитета Висше или Най-добро място, станал град Барпосо-Гял.

    В центъра на страната Олмо се намира свещеното за хиндуистите и тибетците езеро Манасаровар, а в центъра на това езеро се издига още по-свещената планина Кайлас, която тибетците наричат ​​Юнгдрунг Гутсек – Девететажната Планина на Свастиката. Причината е, че върху южния й склон се намира вертикална пукнатина, пресечена с хоризонтална; двете наистина образуват подобие на свастика. Тази планина, според митологията, е космически гръбначен стълб, който свързва небесните, земните и подземните светове.

    Олмо Лунг Ринг. Живопис от 19-ти век, Музей на изкуствата Рубин. Снимка: Уикипедия. Страната Олмо се идентифицира с друга велика митологична страна – Шамбала.

    Четири велики реки се стичат от планината Кайлас и се разливат по четирите посоки на света – Инд, Брахмапутра, Сайтледж и Карнали; макар, погледнато строго географски, единствено Сайтледж да извира от нея. И хиндуистите, и тибетците смятат за свой свещен дълг поне веднъж в живота си да извършат поклонение до свещеното езеро и свещената планина и да пропълзят около тях на колене. Според религията бон най-голямото щастие е човек да срещне смъртта си тук, защото тогава няма да му се налага да претърпи нови прераждания – с всичките техни мъки, скърби и нещастия.

    Разказват се много легенди за хора от Запада, които опитвали да се изкачат на връх Юнгдрунг Гутсек, но никой не успял, защото били невярващи и техните опити за изкачване били проява на най-обикновен туризъм. Тибетците вярват, че такива „богохулници“ след завръщането си веднага умирали от ужасна смърт. Според тях, причина за това са особените, божествени енергийни вибрации на това място.

    Митологичната свещена страна Олмо, разположена около планината Юнгдрунг Гутсек, имала форма на 8-листен лотос, а небето над нея приличало на колело с 8 спици. Вътре на тази страна бил разположен комплекс от дворци, храмове, реки и паркове, които обкръжават свещената планина. Това е най-тайният от тайните, недостъпен за земен поглед, център на свещената страна. Той е обкръжен с верига от недостъпни планини. Зад планините се намира средният район на Олмо, който се състои от дванадесет големи града. А външният район на планината обикновените хора възприемат като земите на Западен Тибет.

    Страната Олмо често се идентифицира с друга велика митологична страна – Шамбала, в която дума „шамбха“ означава мир, добро, а „ала“ – „държа”; тоест, „страната, която държи доброто в света“. Никой не може сам, по своя воля и без да бъде призован, да влезе в тази страна. Възможност да я посетят се предоставя само на духовно издигнати хора, които притежават висше знание и безупречно владеят физическото си тяло. Специално за тях великият бон-учител Шенраб опънал своя лък и изстрелял стрела, която пробила тесен проход в мощен планински масив – този проход оттогава се нарича „Пътят на стрелата“. Този път е толкова труден, колкото и пътят на човешкия живот.

    Легендата гласи, че видната окултистка Елена Рьорих веднъж попитала живеещите в Шамбала мъдреци – махатмите: „Как трябва правилно да се изживее животът?“

    Те й били отговорили: „Трябва да се изживее така, както се преминава по струна над пропаст: красиво, внимателно и стремително“. Такъв е пътят към легендарната страна Олмо-Шамбала.

    Голямата базилика в Плиска

    iskamdaznam
    -
    0
    Голямата базилика в Плиска

    Голямата базилика в Плиска представлява религиозно-дворцов комплекс, който включва архиепископски дворец, базилика и манастир. Базиликата се намира край Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Плиска“ и е първият и най-голям православен храм за времето си не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Тя е не просто обикновен храм – комплексът е от съществено значение за ранно-средновековната българска култура на християните – от втората половина на IX до средата на XI век.

    С изграждането на Базиликата се заел тогавашният владетел – цар Борис I. След завършването на храма около 875 година, в продължение на 250 години, той изпълнявал ролята не само на катедрален храм, но и на княжеска, епископска и манастирска църква, както и на средище на духовно-религиозния живот на тогавашната столица Плиска и оттам на цяла България.

    4 метрова стена със зъбери разделя и защитава базиликата от външни фактори.

    Голямата базилика в Плиска. Снимка: Уикипедия

    Интересното е, че Базиликата е построена върху т. нар кръстовиден мавзолей. Видно е, че това действие има голямо сакрално значение  за българите – все пак са решили да изградят олтарът на Голямата базилика именно там. Мавзолеят е намерен от Тотю Тотев и е познат като една от най-мистериозните постройки от периода на първата българска столица. Една от теориите по адрес на храма е на проф. Станчо Ваклинов, който смята, че мавзолеят е единственото останало от неизвестен вид български езически храм.

    Друга хипотеза гласи, че в началото на това място е имало мартириум, състоящ се от кладенец-аязмо и кръстовиден храм. Павел Георгиев, който участвал в проучването твърди, че мартириумът представлявал гробницата на първия български мъченик св. Боян Енравота, който дал живота си за вярата. Заради предателството към отечествените традиции бил екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. През 865г., по време на несполучливият бунт на езичниците, мартирият бил разрушен. Тогава племенникът на Енравота, цар Борис I станал ктитор на новоизградения храм и така обвързал новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.

    Има и друга теория, която гласи, че мястото било замислено като мавзолей на българските канове. Това е доста убедителното схващане на арх. Бояджиев. Тъй като конструкцията не била достатъчно устойчива, идеята да се превърне в катедрала след покръстването не издържала и така се наложило цялата сграда да бъде разрушена. Въпреки наличието на значителен брой паметници от тази епоха, досега не е бил откриван мавзолей на български кан, нито данни за погребален ритуал на владетелите – това е едно от нещата, които озадачават историците.

    Смята се, че след разрушаването, още в края на IV или началото на V век, са изградени други сгради до базиликата – това станало с помощта на камъните над основите. Няколко века по-късно, през IX-X век, първоначално базиликата е реновирана с тухли, но в края на X век отново е разрушена. Най-вероятно това е така заради присъединяването на цяла източна България към Византия.

    Голямата базилика в Плиска. Снимка: НИМ

    В частите от Голямата базилика, които са изследвани се вижда, че архиепископската резиденция заема територия в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, докато на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата се намира триделна сграда, помещавала дидаскалейон (училище) и скрипторий. Именно дидаскалейонът е доказателство, че зад стените на храма не са се изучавали само богослужебни книги, но и по-сериозни предмети като архитектура, право и строителство. Според легендите на това място царят посрещнал учениците на Кирил и Методий през 886 година, които се смятат за основоположници на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език.

    След щателно изследване на базиликата и територията към нея е открит некропол с гробове на членове на монашеското братство, както и светски некропол с гробове на аристократи, разположен пред аспидите на базиликата. На територията на храма се намират манастирските помещения, кухнята и трапезарията, а в източното крило на двора се разполага двуетажна сграда с 10 идентични помещения-килии, в които пребивавали монасите. В средата на двора се намира големият манастирски кладенец, а до него е втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

    До тук бяхме със сухите факти. Нека ви кажа нещо интересно – преданията разказват, че цар Борис I повикал византийски майстор живописец, който имал за задача да нарисува ловни сцени по стените на царския дворец. Художникът обаче бил монах и затова на стените изобразил второто пришествие – по-точно наказанието на грешниците и награждаването на праведниците. Когато царят видял завършеното произведение, дотолкова се стреснал от възмездието,че веднага се покръстил. Така се стигнало до християнството в България. Голямата базилика в Плиска определено е място, което всеки български християнин трябва да посети.

    Автор: Божидара Иванова

    1...828384...319Страница 83 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto