Още
    Начало Блог Страница 95

    Феноменът кълбовидна мълния

    Кълбовидната мълния е рядък природен феномен, който прилича на светещо и плаващо във въздуха образувание. Това е блестяща топка, която сякаш се появява от нищото и изчезва в разредения въздух. Диаметърът й варира от 5 до 25 см. Обикновено кълбовидната мълния може да се види непосредствено преди, след или по време на гръмотевична буря. Съществуването на този феномен варира от няколко секунди до няколко минути.

    Продължителността на живот на кълбовидната мълния има тенденция да се увеличава с нейните размери и да се намалява с нейната яркост. Смята се, че такава мълния, имаща отчетлив оранжев или син цвят, съществува по-дълго, отколкото обичайната мълния.

    Кълбовидната мълния, като правило, лети успоредно на Земята, но също така може да се движи и вертикално.

    Обикновено такава мълния се спуска от облаците, но може и изведнъж да се материализира на открито или в помещение; тя може да влезе в стаята през затворен или отворен прозорец, през тънки неметални стени или комин.

    Загадката на кълбовидната мълния

    През първата половина на 19-и век френският физик, астроном и учен Франсоа Араго, може би пръв в историята на цивилизацията, систематизира всички известни до този момент свидетелства за появата на кълбовидна мълния. В неговата книга са описани повече от 30 такива случая.

    Предложението, направено от някои учени, че кълбовидната мълния е плазмена топка, било отхвърлено, защото гореща топка от плазма ще трябва да се издигне като аеростат, което кълбовидната мълния не прави.

    Някои физици предположили, че кълбовидната мълния се появява в резултат на електрически заряди. Например, руският физик Питър Леонидович Капица вярва, че кълбовидната мълния е изпускане, което се случва без електроди и се дължи на микровълнови вълни с неизвестен произход, които съществуват между облаците и Земята. Според друга теория, появата на кълбовидна мълния се дължи на атмосферния мазер (квантов микровълнов генератор).

    Двама учени от Нова Зеландия – Джон Абрамсън и Джеймс Дийнс – са уверени, че кълбовидната мълния се състои от топки от горящ силиций, създадени от удара на Земята с обичайна мълния. Според тяхната теория, когато мълния удари Земята, минералите се разпадат на малки частици силиций и неговите компоненти – кислород и въглерод. Тези заредени частици са свързани във вериги, които продължават да образуват вече влакнести мрежи. Те се събират в една блестяща разкъсана топка, която се прихваща от въздушните течения. Там тя се издига като кълбовидна мълния или горяща топка от силиций, излъчваща погълната от нея енергия под формата на топлина и светлина, докато изгори. В научната общност съществуват много хипотези за произхода на кълбовидната мълния, за която няма смисъл да се говори, тъй като всички те са само предположения.

    Кълбовидните мълнии на Никола Тесла

    Първите експерименти върху изучаването на този мистериозен феномен могат да се смятат за дело на Никола Тесла в края на 19-и век. В кратка бележка той съобщава, че при определени условия, при запалване на газ, той, след като е изключил напрежението, наблюдавал сферичен светлинен излив с диаметър от 2 до 6 см. Тесла обаче не предоставил подробности за своя опит, така че е трудно той да се възпроизведе. Очевидци твърдят, че Тесла можел да направи кълбовидни мълнии за няколко минути, да ги държи в ръка, да ги слага в кутия, покривайки ги с капак и да ги изважда отново.

    Исторически доказателства

    Много физици от 19-и век, включително Келвин и Фарадей, са склонни да вярват, че кълбовидната мълния е или оптична илюзия, или съвсем различен, неелектрически феномен. Въпреки това, броят на случаите, описанието на явлението и доверието в доказателствата се увеличило, което привлича вниманието на много учени, включително известни физици. Ето няколко надеждни исторически доказателства за наблюдението на кълбовидната мълния.

    Смъртта на Джордж Ричман

    През 1753 г. Джордж Ричман, пълноправен член на Академията на науките в Санкт Петербург, е убит от кълбовидна мълния. Той измислил устройство за изследване на атмосферното електричество, така че когато на следващото заседание чул, че се приближава буря, незабавно се прибрал у дома с гравьор, за да улови този феномен. По време на експеримента една синьо-оранжева топка излетяла от устройството и ударила учения в челото. Настъпил оглушителен грохот, подобен на изстрел на пушка. Ричман паднал мъртъв.

    Случаят с кораба „Уорън Хейстингс“

    Една британска публикация съобщава, че през 1809 година корабът „Уорън Хейстингс“, по време на буря, е атакуван от три кълбовидни мълнии. Екипът видял една от тях  да се спуска и убива човек на палубата. Този, който решил да вземе тялото, бил ударен от втора такава мълния; бил съборен и получил леки изгаряния по тялото. Третата кълбовидна мълния убила още един човек. Екипажът отбелязал, че след инцидента на палубата имало отвратителна миризма на сяра.

    Шер Ами – гълъбът герой в Първата световна война

    За съжаление, животните участват в човешките войни от древни времена. Най-често срещаният помощник във всяка война е бил конят. Но понякога на първа линия може да се срещнат и бойни слонове, горящи свине, кучета разузнавачи …

    По време на Първата световна война гълъбите били използвани за предаване на съобщения или за разузнаване. Те били изпращани и на фронта. Но птиците, разбира се, били използвани не като помощници в битката, а за доставяне на спешни послания или заповеди, както и за разузнаване. Когато войната започнала командирите на звената трябвало да координират действията си много пъти на ден и именно тук дошли на помощ птиците. Някои от тях, като гълъбът на име Шер Ами, са останали в историята.

    На 3 октомври 1918 г. 500 войници от 77-а пехотна дивизия на САЩ направили пробив дълбоко в територията на врага, където след дълга битка били заобиколени. В резерв бойците имали 4 пощенски гълъба. Командирът решил да изпрати една птица в щаба с искане за осигуряване на артилерийска подкрепа, но поради непознаване на терена, грешни координати на отряда били предадени в щабквартирата. Скоро артилерията започнала да бомбардира съюзниците по погрешка – поради приятелския огън бил загубен половината от личния състав.

    Американците изпратили още два гълъба в централата с коригирани координати. Веднага щом войниците видели птица в небето – всички започнали да стрелят по нея. Така се случило и този път: след като видели две птици, германците открили огън по тях. Обкръжените имали един последният шанс – гълъб с френското име Шер Ами. Птицата вече била извършила няколко десетки спасителни операции и доставяла важната информация навреме, така че войниците смятали, че тя е късметлия.

    Веднага щом Шер Ами се вдигнал във въздуха, врагът открили огън по него: куршуми ударили животното в гърдите. По някакво чудо крилатата птица успяла да остане във въздуха и да прелети през германските позиции. Няколко часа по-късно, артилерията затихнала – гълъбът отново изпълнил задачата си. На помощ на обкръжените дошли съюзниците и те успели да се върнат на своята територия –  194 войници били задължени на Шер Ами, задето е спасил живота им.

    По това време лекарите в болницата се борили за живота на гълъба. За радостта на войниците те успели да го спасят и Шер Ами бързо се превърнал в национален герой. Вземайки предвид постигнатото и многото успешни полети (12 предадени послания по време на т. нар. „Вердюнска касапница“ – една от най-кървавите битки през Първата световна война), гълъбът получава Военен кръст – френската държавна военна награда. Година по-късно птицата умира от естествена смърт.

    Американски чудовища

    Човечеството винаги се е впечатлявало  от всевъзможни чудовища. Дори и сега много хора вярват в съществуването на такива зловещи същества – страшни и кошмарни, често със свръхчовешки способности.

    Разбира се, днес най-популярни са „снежният човек“ Йети и подобното на палеоисторически динозавър създание от шотландското езеро Лох Нес. Но, освен тях, има и други – по-малко известни, но не по-малко загадъчни и страховити. Срещат се и на американския континент.

    Чупакабра. Едно от нашумелите чудовища в Новия свят е „чупакабра“. Това е диво същество, което убива домашни животни. Смята се, че любимата му плячка са козите. „Чупакабра“ на испански означава „смучещо коза“, т. е., което пие кръвта на козите. Но чупакабра напада още овце, свине, зайци, кучета, котки и други дребни, до средно големи, домашни животни.

    Описанията на чупакабра се различават значително, но мнозина предполагат, че става дума за същество с височина до метър и половина, с къси силни крака, дълги нокти и страшни, блестящи червени очи.

    Чупакабра станала широко известна през 1995 г. в Пуерто Рико, когато били регистрирани многобройни нападения на домашни животни. Местните жители били убедени, че са дело на чудовището. Никой не знае със сигурност откъде се е появило. Мнозина латиноамериканци вярват, че е страничен резултат от тайни експерименти на военни от Пентагона в джунглите на Пуерто Рико. Оттогава странният звяр, според твърдението на местни жители, бил забелязан в Мексико, Чили, Никарагуа, Салвадор, Аржентина – почти изключително в испаноезични райони.

    Така изглежда Чупакабра според някои очевидци. Уикипедия.

    Разбира се, много хора смятат, че това е мит. Но сведенията за присъствието на чупакабра постепенно разширяват географията си, като се твърди, че напоследък е забелязано и в САЩ, особено в Тексас и Ню Мексико. Медиите периодично разпространяват свидетелства на очевидци от различни региони, които твърдят, че са видели чупакабра. Но в преобладаващия брой случаи се оказва, че става дума за добре познати животни, обикновено лисици и койоти с променен външен вид вследствие на мутации или болести.

    Чамп от езерото Шамплейн. Всички са чували за световноизвестното водно чудовище Неси, живеещо в шотландското езеро Лох Нес. Но то си има свой езерен „роднина“ на хиляди километри от Шотландия – в езерото Шамплейн, на границата между Канада и САЩ. Самото езеро е дълго 175 километра, а максималната широчина е 17 километра. Дълбочината му е около 120 метра: това е достатъчно, за да приюти местното чудовище Чамп.

    Първото споменаване на чудовището от езерото е оставено от пътешественика Самюел дьо Шампле, който изследвал района през 1609 г. В свои бележки от юли същата година той споменава, че е наблюдавал в езерото същество, което описва като змия с тяло, подобно на бъчва, и конска глава.

    От началото на ХІХ-ти век съобщенията за появата на Чамп в езерото започнали да постъпват редовно и не изминавала нито година без списъкът на очевидците да не се попълни с нови имена. Съдейки по описанията на свидетелите, Чамп притежава змиеподобна глава и тъмна кожа. Скептиците обаче настояват, че това вероятно са корени и пънове, които се издигат от дъното на езерото при вълнение, предизвикано от силен вятър. Но има твърде много наблюдения на съществото и при спокойно време.

    Затова изследователите се захванали сериозно със случая. През 1970-те години била сформирана групата LCPI – „Изследване на феномена в езерото Шамплейн“. Групата и нейният основател, Йозеф Зарзински, старателно събрали информация за езерното чудовище. През юли 1977 г. се получила първата снимка на Чамп: водното животно било фотографирано от Сандра Манси, когато показало част от тялото и главата си с дълга шия. Анализът на фотографията в Смитсъновия институт показал, че изображението не отговаря на никое познато живо същество. Освен това мащабите на вълните дали ориентири за големината на животното – от 4.8 до 17 метра. Дълбочината на лагуната, в която е направена снимката, не надвишава 5 метра, което до известна степен позволява да се преценят неговите размери.

    Снимката на Сандра Манси от 1977 г. на езерото Champlain

    През лятото на 2005 г. рибарят Дик Афолтер заснел голям обект, плаващ близо до лодката му в езерото. Анализатори от ФБР потвърдили автентичността на записа и липсата на манипулации на изображението.

    Досега учените не могат със сигурност да кажат към коя група животни принадлежи Чамп – китообразни бозайници или влечуги. Така, че загадъчното същество все още си остава криптид (животно или растение, чието съществуване се смята за недоказано от класическата наука). Което не му пречи да привлича стотици туристи към езерото Шамплейн.

    13 популярни твърдения: истина или заблуда?

    Често се случва журналисти да определят списък с най-популярните митове и заблуди, като предлагат на учените да ги коментират. Нерядко се оказва, че повечето са пълни заблуди.

    1. В Космоса няма гравитация – заблуда.

    За тази заблуда явно са виновни популярните изрази „нулева гравитация“ и „безтегловност“. Всъщност, гравитация има навсякъде. Космонавтите в орбита се носят, сякаш нямат тегло само, защото постоянно падат с кораба си към Земята. Но те правят това не във вертикална, а в хоризонтална плоскост. Гравитацията намалява с разстоянието, но никога не изчезва напълно. Притеглянето между Земята и различни космически тела, отдалечени на милиарди светлинни години, също е налице – но просто е безкрайно малко.

    1. Кокошката може да живее без глава – истина.

    Действително, две-три минути след като главата е отрязана, кокошката е все още жива. Тя може да тича и дори се опитва да хвръкне. Това се обяснява с факта, че запазва гръбначната част на мозъка, която е отговорна за повечето рефлекси. Твърди се като потвърден факт (без да е лабораторно и документално фиксирано), че кокошка живяла без глава година и половина.

    ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА – Безглавият Майк е бил петел, който е живял 18 месеца без глава

    1. Човешкият мозък работи само с 10% от капацитета си – заблуда.

    Този мит е вече на почти един век. За щастие, а може би за съжаление, не е така. Данни от магнитно-резонансни изследвания на мозъка ясно показват, че по-голямата част от мозъчната кора се включва активно в човешкия живот. Мозъкът ни работи дори, когато спим.

    1. „Водна фуния“ в Южното полукълбо на Земята се върти в посока, противоположна на тази в Северното – заблуда.

    Скоростта на въртене на Земята не е достатъчна, за да повлияе на посоката на воден поток дори в обикновена мивка. Движението и формата на „водната фуния“ зависи само от характеристиките на конкретния релеф, без връзка с глобалните влияния.

    1. Яденето на кифличка с маково семе е почти равносилно на пушене на опиум – почти истина.

    Странно е, но в това твърдение има зърно истина. Макар, че кифличката с мак няма да ви осигури еуфорията, която получават опиумните пушачи, може да си имате проблеми с полицията. Ако се вземе кръвна проба няколко минути, след като сте хапнали две кифлички с маково семе, тестът за опиати вероятно ще бъде положителен.

    1. Монета, хвърлена от небостъргач, може да убие човек – заблуда.

    Обикновената монета не е най-съвършеното оръжие по отношение на аеродинамиката. Поради вятъра и съпротивлението на въздуха, което при такава неудачна форма ще бъде много голямо, една монета, дори хвърлена от „Емпайър стейтс билдинг“, висок 380 метра, не може да причини съществена вреда на човека, върху когото ще падне. Затова, ако искате по този начин да попречите на някой злодей да извърши своето пъклено дело, по-добре си купете тухла.

    1. Растежът на мозъчните клетки при възрастните хора спира – заблуда.

    Въпреки, че човешкият мозък най-активно расте и преминава през основните етапи на формиране именно в ранна възраст, клетъчното деление не спира и при възрастните. Изследванията показват, че невроните растат и се променят успешно до самата смърт.

    1. Пилешка супа може да излекува простуда – почти вярно.

    Съвсем да се излекува простуда само с пилешки бульон, разбира се, не може. Но проучванията показват, че в него се съдържат вещества с противовъзпалителни свойства, които помагат да се спре разпространението на болестта.

    1. Прозяването е „заразно“ – по-скоро вярно.

    От опит е известно, че когато един човек започне да се прозява, той „заразява“ всички наоколо. Трудно е да се каже доколко е вярно това от научна гледна точка. Привържениците на хипотезата на Дарвин, че хората са бивши маймуни, твърдят, че това ни е останало от шимпанзетата – които се дразнят взаимно, като разтварят уста едно срещу друго. Тоест, прозявайки се, ние просто като маймуни дразним съседите си.

    1. Светкавицата никога не пада на едно и също място – опасна заблуда.

    Всъщност, вярно е точно обратното. Светкавицата има свои „предпочитания“. Всеки знае, че мълнията често пада по хълмове и върху самотни дървета. Затова да се криете под дърво, току-що ударено от мълния, е рисковано. Например, най-високите нюйоркски небостъргачи биват удряни от мълния средно 25 пъти годишно.

    1. Мъжете мислят за секс на всеки 7 секунди – по-скоро заблуда.

    Разбира се, мисълта за размножаване е инстинкт, присъщ на човешката природа. Обаче, да се провери научно колко често мъжът е посещаван от такива мисли, е просто невъзможно. Но съдейки по социологически изследвания, това, че го прави на всеки 7 секунди е все пак преувеличение. Има много дейности, когато отклоняването на вниманието по този начин е не само неуместно, но и просто опасно за живота – например, при пилотиране на боен самолет или боравене с електрически ток.

    1. Косата и ноктите продължават да растат след смъртта – заблуда.

    След смъртта всички процеси в човешкото тяло спират почти веднага. Включително растежа на косата и ноктите. Това погрешно схващане се дължи на обикновена оптична илюзия. След смъртта човешкото тяло губи много течност, кожата се свива и така ноктите са оголват, а косата изглежда по-дълга.

    1. Животните могат да предвиждат природни бедствия – по-скоро заблуда.

    Няма сигурни доказателства, че животните имат „шесто чувство“. Но отличното обоняние, слух и зрение, както и вродените им инстинкти, развити повече от човешките, им позволяват по-бързо да определят опасността. Освен това, те никога няма просто от любопитство да останат да зяпат идващия ураган или връхлитащото цунами – както правят някои хора. Но, все пак, много от тях загиват по време на природни бедствия. Така че, дори животните да имат „шесто чувство“, то не им е особено полезно.

    Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (1)

    Известно е, че за Средновековието са написани много митове и откровени лъжи, които нямат нищо общо с реалността. Те не се подкрепят от факти – тоест, нито историците, нито археолозите могат да намерят потвърждение за тях. Напротив, всичко, което откриват в средновековните хроники и разкопки, опровергава измислиците – което, обаче, не пречи на медиите, а също и на Холивуд, да ги публикуват и излъчват постоянно в продължение на десетилетия.

    Проблемът е, че почти всички такива митове и фалшификации са обусловени идеологически – по същия начин, по който преди 1989 г. разпространителите на марксистката идеология, превърната едва ли не в религия, публикуваха постоянно и редовно своите митове. За да разберем защо и днес се прилагат подобни похвати, може би трябва да видим каква идеология изповядват собствениците на медиите и на Холивуд…

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

    Но сега ще разгледаме само един от многобройните митове за християнска Европа през Средновековието. Накратко, той се състои в твърдението, че европейските християни преднамерено не спазвали елементарни хигиенни процедури, дори ги презирали и едва ли не забранявали.

    Но дали това е наистина така – или е измислено в нечия идеологическа лаборатория, за да представи християните като мръсни и вонящи същества – напълно в съответствие с разпространяваната още от времето на социализма теза за християнска Европа като за „1500 години варварство“?

    Най-напред установяваме, че изображенията на хигиенните процедури в средновековното изкуство са твърде многобройни. Каквото виждали тогавашните художници и илюстратори на книги – това и запечатвали в картини, в книжни миниатюри и т. н.

    На подобни картини и рисунки са изобразени не само обществени бани, но и процедурата на къпане в домашна обстановка. Освен това, любопитно е, че в християнска Европа къпането в баните се извършвало съвместно – мъжете и жените не се колебаели да вземат вани заедно, дори да се хранят в тях. Това било норма в градския живот за доста дълго време. Например, Едуард Фукс в своята „История на нравите“ пише, че разграничаването на половете по време на хигиенни процедури се появило едва през XIV-ти век – доста късно, почти в края на Средновековието и прехода към Ренесанса.

    Постановления на градските управи фиксирали и уреждали правилата за съществуването на бани в цяла Европа. Това означава, че тези градски обекти били широко разпространени. Фукс пише, че къпането в общественото съзнание се схващало преди всичко като полезна процедура за тялото, а по-късно банята станала важно обществено място, където младите хора можели да се отпуснат и запознаят – без да става дума непременно за разврат или оргии. Разбира се, на такива изкушения е трудно да се устоява и доста бани по всяка вероятност се израждали в публични домове – затова и в следващите векове се появили разделните, мъжки и женски.

    Що се отнася до къпането вкъщи, самото то технологично слабо се различавало от обществена баня – голямо корито или направо бъчва с топла вода, в която човекът стоял наполовина седнал в нея, а слугите около нея го обслужвали.

    Предвид доста примитивната технология, която не изисква специални разходи, в градовете сред благородниците и богатите граждани такива бани били съвсем обичайни.

    Популярността на хигиенните процедури в бани и домашни вани личи и от тогавашното схващане, че те били способни да лекуват. Освен това, се смятало, че помагат срещу безплодие, което за консервативното средновековно общество било твърде важно.

    Една от най-популярните медицински школи през Средновековието била школата в Салерно. Ето какво пише в средновековния трактат „Салернски здравен кодекс“ за нещо, което се смятало като полезна и задължителна процедура:

    „След събуждане измий ръцете и очите си със студена вода. Повърви насам-натам, без да бързаш, но не и бавно, разкърши се, като изпъваш ръцете и краката си. Срещи се и измий зъбите си. Всичко това укрепва ума и влива сила в тялото ти. Вземи вана, наяж се и след това се разходи с почивки. Пази се от простуда. Погледай трева или езеро – това успокоява очите. Сутрин е добре да се гледат планини, а вечер – вода“.

    Обикновено Средновековието се представя като епоха на строги нрави. И това е вярно, що се отнася до семейната вярност. Но в онези времена, за да се създаде семейство, не се започвало със секс, както днес – а се окуражавал процесът на ухажване, разговори и общи развлечения, когато мъжете и жените се опознавали, без да „сторят плътски грях“. А сексът идвал след сватбата.

    Какво било положението сред селяните? За тях нещата били дори по-лесни, отколкото за гражданите – живеейки близо до природата, селянинът винаги можел бързо и свободно да се потопи в река, езеро или море.

    Но най-интересното е, че реалностите на Новото време били прехвърлени в Средновековието, което днес е обвинявано за тях. Много от явленията, настъпили в Европа доста по-късно, по времето на зараждането на капитализма, се приписват на християнското Средновековие – с цел то да бъде представено като епоха на мракобесие и мръсотия.

    Както в случая с преследването на „вещици“, което се развихрило най-много в края на Средновековието и настъпването на Ренесанса, така и в случая с хигиената, разпространението на нехигиенични условия на живот и труд поради разширяването на масовите производства и увеличаването на фабричната работническа прослойка, се прехвърля от определени „заинтересовани“ (във финансов или идеологически смисъл) историци от Новото време към Средновековието.

    Използването на баните намаляло именно в началото на Новото време (приблизително след 1650 г.) – но не от желание на хората да ходят мръсни, а просто заради увеличаването на цените на дървата за огрев.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

    Древен Египет – 5 неразкрити мистерии на една древна цивилизация

    Древeн Египет – една от най-интересните цивилизации съществували някога. Обект на нечуван интерес от историци и археолози, Египет си остава древна загадка, която не може да бъде напълно разкрита. Под златните пясъци на тази древна цивилизация се крият какви ли не тайни, които стоят и чакат да бъдат разкрити. Древни предмети, гробници, писмени извори и какви ли не още чудеса, за които учените дават мило и драго да открият. Но каква е тайната на Египет?

    Тук може да прочетете за пет от най-големи загадки на древен Египет, които все още не са разрешени:

    Голямата пирамида има повече от три стаи

    Най масивната пирамида била построена в чест на египетският фараон Хуфу преди 4,500 години. Представлява огромна конструкция, която е изградена от 2,3 милиона каменни блока и е висока 150 метра. Доскоро за пирамидата се знаеше, че има три стаи. Представете си тогава изненадата на учените, когато през 2017 година сканират пирамидата и откриват доказателства, че е възможно да има и друго помещение, което да е също толкова голямо както най-голямото известно досега. Толкова добре скрита стая, говори за умисъл, която стои зад нея. Защото по-късно стаята била запечатана.

    Единствената възможност да сложат предмети вътре в стаята е докато я строят. Към нея не водят никакви коридори. Каква била идеята? Какво са сложили вътре преди да запечатат помещението? Защо Хуфу не искал никой да разбере какво има вътре?

    Изгубен лабиринт

    Според легендите преди 2,500 години в Египет е съществувал огромен лабиринт. Говори се, че представлявал двуетажна сграда  с покрив от един единствен гигантски камък, която надминавала величието дори на пирамидите. Състоял се от 3000 отделни стаи. Всички стаи били свързани помежду си, чрез проходи, които нямало как да преминеш без някой, който да те напътства. Царската гробница се е намирала в подземието. Лабиринтът е бил обект на огромен интерес по онова време – много писатели са посетили и описали лабиринта в свои произведения, но с времето писанията се изгубили и вече никой не знае къде се намира той.

    Археолози са открили 300-метрово плато, за което смятат, че най-вероятно е гигантската основа на лабиринта. Направеното сканиране през 2008 година дава поглед към намиращото се под платото, а именно подземен лабиринт, който доста точно съответства на описанията. Неизвестно е дали това е същия лабиринт, тъй като въпреки предположенията на учените все още никой не е стъпил в него.

    ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Още 5 неразкритите мистерии на една древна цивилизация – Египет

    Сфинкс открит в Израел

    Доста далеч от Египет. През 2013 година в Тел Хазор, Израел е открит 4000-годишен сфинкс или по точно останките от него. Открити са лапите на статуята, която е тежала половин тон и е била висока 1 метър, а за останалото се вярва, че е унищожено. Да открият сфинкс толкова далеч от Египет било голяма изненада за всички. Какво прави статуята толкова далеч от Египет?

    Основата дава отговор на този въпрос – в нея е написано името на цар Микеринус, който е управлявал Египет около 2500 г. пр. Хр. По негово време Тел Хазор бил важен икономически център – център на търговията между Египет и Вавилон. Тоест не е много вероятно градът да е паднал под властта на египтяните. Затова и най-вероятната хипотеза е, че сфинксът е подарък, но причината за него е също толкова неизвестна.

    Възниква и въпросът защо ти е да подариш статуя, която после е била разрушена? Единственото, което може да се твърди със сигурност е, че на 1000 километра от Великия сфинкс в Гиза е била построена друга статуя на сфинкс.

    Неизвестна кралица на Египет

    През 2015 година археолози са открили неизвестна досега гробница. Надписите, които открили сочат, че жената погребана там е била важна личност в Египет. Надписите я наричат „майката на царя” и „съпругата на царя”. Учените нямат представа коя е била тази тогава известна жена, но знаят едно – преди 4500 години тази жена е била една от най-важните личности на планетата. Властта и е била необятна. Историците я нарекли Кентакауес III (Khentakawess III). Хипотезата е, че тази жена е била дъщеря на кралица Кентакауес II, съпруга на Неферефре и майка на Мекахур. Въпреки могъществото си, днес тази жена е пълна загадка за всички и по неин адрес могат да се правят само предположения.

    Нефертити

    Носят се легенди за нейната красота и могъщество. За нея се смята, че е управлявала цял Египет сама. Учените смятат, че Нефертити била майка на прочутия Тутанкамон и жена на Аменхотеп. Гробницата на Нефертити все още не е открита. Това е една от най-големите загадки на Египет. До скоро се смяташе, че тялото на Нефертити се намира някъде в гробницата на синът й. След щателна проверка тази теория беше отхвърлена. Тъй като няма никаква информация за нейната смърт има теория, че след смъртта на Аменхотеп тя самата станала фараон, но под различно име. Единственото, което се знае е, че след 12 година от управлението на Аменхотеп за нея липсва всякаква информация. Някои учени отхвърлят теорията за жена фараон. Например д-р Джойс Тидсли. Той смята, че на Нефертити просто се дават по-големи заслуги заради красотата. В същината си той твърди, че никой не знае толкова за нея, защото просто не е била важна.

    ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Още 5 неразкритите мистерии на една древна цивилизация – Египет

    Автор: Божидара Иванова

    Десет факта, които не знаете за хората от Каменната ера

    Какво знаем за хората от Каменната ера? Освен общоизвестното мнение, че те са били вечно биещи се диваци, живеели в пещери и използвали камъни като оръдия на труда. Съвременните учени обаче са открили доказателства в опровержение на това мнение. Все пак Каменната ера е исторически период, който няма как да се пренебрегне – започнал преди около 3.3 милиона години и продължил до към 3300 година преди Христос.

    В тази статия ще ви запознаем с 10 от съвременните открития, които доказват, че тези диваци са били нещо много повече.

    1. Каменните сечива

    Северозападно от Тел Авив са намерени стотици каменни инструменти на дълбочина от около 5 метра при разкопките през 2017г. Смята се, че инструментите са на около 500 000 години. Тук се появяват ранните хора или още известни като Homo erectus – създатели на сечивата. Инструментите са изключително запазени, а тази находка ни дава възможност да разберем много за Homo erectus.

    Мястото на откритието също е доста интересно. Според учените точно този район в днешен Израел се е считал за рай на земята от хората през Каменната ера. Имали са си всичко – река с чиста вода до изобилна храна.

    Най-интересната находка обаче била импровизираната им „фабрика“ за производство на инструменти. Каменоделците са слагали кремък в крушовидни ръчни брадви, с които са копаели корени за храна или са колели животни.

    1. Виното е тяхно откритие

    Една от най-известните съвременни напитки води началото си още от края на Каменната ера. През 2016-2017 г. археолозите са направили революционно откритие – открили са делви с произход от 5400 г. преди Христос на територията на Грузия.

    Резултати на киселиността на делвите открити в село Гадахрили Гора в Грузия, говорят за това, че в тях се е съхранявало вино. Обяснението е че топлия климат е подпомагал естествената ферментация. Хипотезата на археолозите е, че древните хора са произвеждали вино от около осем хиляди години, като подкрепят своята теория с многобройните открити съдове с голям обем. Какво вино според вас са предпочитали древните хора – бяло или червено? При изследване на останалото съдържание от напитката, учените са установили, че то е с жълтеникав цвят, което подсказва, че виното е било бяло.

    1. Съществували са зъболекари

    Можете ли да повярвате, че преди 13 000 години в днешна Тоскана е практикувал зъболекар?

    Доказателствата обаче говорят сами по себе си – открити са два зъба с наличие на пломби.

    Разбира се не са съществували съвременните медицински пособия нито пък упойки, но следите по зъбите говорят за ползването на остър инструмент с неизвестен произход – може би камък. А като пълнеж зъболекарят е използвал смес от вид битум (естествен катран, използван при направата на керамика, кошници, за да им придава водоустойчивост ), в комбинация с растителни влакна и косми. Тук става любопитно. Как битумът е бил използван при лечението на зъбите? Или защо космите и влакната се превръщат в съставки за зъбни пломби? Все още няма отговор на тези въпроси, но не са открити и други примери за сравнение.

    1. Домовете на каменните хора

    Не знаем много за хората от Каменната ера, но това че са живели в пещери е общоизвестен факт. Но дали това е така? Малко известно е, че някои от тях са живели в землянки или поне нещо подобно на тях. Пример за това са находките в Норвегия. Там са открити многобройни селища на древни хора с произход от преди около 11 000 години. Жилищата представлявали вкопана в земята основа от камъни, а отгоре пръстен от камъни, а над тях стени и покрив от кожи.

    Строежите са започнали след Ледената епоха, когато начинът на живот на хората е станал по-улегнал и не е зависел от миграцията на животните. Поколения наред са използвали едни и същи къщи някой с големина от около 40 м2. Установено е, че някой от къщите са употребявани стотици години.

    1. Нямало е кръвосмешения

    Кръвосмешенията водят до болести в рода. Още в древността ранните хората са били предпазливи в това отношение.Това е допринесло за да съществуваме ние като вид. Кости на праисторически хора открити през 2017 г. на територията на Сингур, източно от Москва са били изследвани и анализът сочел, че въпреки древните норми, хората тогава не са се различавали от нас в избора си на партньор. Между откритите скелети е нямало почти никаква роднинска връзка. Това доказва , че порядките отпреди 34 000 години не са били по-различни от сегашните. Това е разликата между Homo Sapiens и неандерталците – при тях е имало кръвосмешения.

    Скелетите намерени в Сингур ни информират за още един важен аспект от живота на ранните хора – наличието на погребални и сватбени церемонии.

    1. Жената е била на почит

    Става въпрос за древно селище край Лехтал, Германия. То датира отпреди 4 000 години. Интересното е, че през 2017 година, учените открили, че повечето семейства имали начало поставено от жена, която изоставила родното си място и се е заселила в Лехтал.

    Това станало в края на Каменната ера и продължило през Бронзовата. Доказателствата сочат за това как преди 4 000 години, в продължение на поне 800 години, жени от Бохемия и от централна Германия сключвали съюзи с мъже от Лехтал. Това било индивидуално решение, а не масово преселване. Така културите се обогатявали, появявали се нови обичаи и се усъвършенствали нови технологии.

    1. Съществуването на писменост в Каменната ера

    В няколко пещери във Франция и Испания са намерени писмени знаци от Каменната ера. Знаците са по-скоро абстрактни. Дълго пренебрегвани, най-сетне и на писмените знаци се дава подходящото внимание. Преди няколко години, скрити между рисунки на бизони, коне и лъвове, учените забелязват малките знаци.

    В над 200 пещери са открити 26 постоянно повтарящи се знака с произход над 30 000 години. Съществува доста интересна връзка обаче – въпреки, че тези знаци датират от 30 000 години, някои от тях се срещат и в древното африканско изкуство и датират отпреди 75 000 години. Може би са още по-стари.

    1. Войните водят началото си от Каменната ера

    Каменните хора не са били особено мирен народ. Въпреки спокойното ежедневие, което е протичало в рисуване на знаци и животни по пещерните стени, осигуряване на храна, е имало и по-различни времена.

    Учените са открили мястото на масов гроб край Натарук, Кения през 2012 година. По това време Натарук е бил място, подходящо за живеене, с вода и плодородна почва. Всички скелети са били със счупени крака в коленете. Открит е и скелет на убита бременна жена преди около 10 000 години. Тялото и било изхвърлено в близка лагуна заедно с телата на още шест деца и няколко жени, както и на много мъже. Какво ли е станало? По телата са открити многобройни белези, които навеждат на мисълта за нечовешка жестокост. Смята се, че е било война за ресурси, но причината е неясна. Каквото и да е станало, събитията случили се край Натарук говорят за това, че и ранните хора са воювали помежду си. Находката в Натарук е най-старото доказателство, че хората са воювали.

    1. Чумата е по-стара, отколкото сме подозирали

    Знаем за последствията, които чумата, причинена от бактерията Yersinia pestis е нанесла на Европа през 14 век. Тя е донесла гибелта на 30 до 60% от населението в много европейски райони.

    Но очевидно чумата е по-стара. Доказателства за това са откритите през 2017 г. скелети от Каменната ера, които носят белезите на тази прокълната болест. Телата са намерени на доста отдалечени места едно от друго. Останките с открити в днешните земи на Германия, Естония, Литва, Русия и Хърватия.

    Теорията на учените е, че бактерията Yersinia pestis се озовава в Европа преди около 5000 години благодарение на степните хора идващи от изток.

    1. Хората от Каменната ера са се развивали

    Скорошните хипотези бяха, че развитието на хората от Каменната ера е дошло заедно с развитието на езика. Нови открития обаче опровергават тази хипотеза с нова – технологичният скок се е случил преди 1.75 милиона години и развитието на инструментите не е било в резултат от развитието на езиковата комуникация на праисторическите хора.

    През 2017 г. се провежда експеримент – учени показват на доброволци как да правят прости и по-сложни инструменти като каменни брадви и ножове. На една група се пускат видеоклипове, които ги учат как да се направят инструментите. Втора група гледа същите видеоклипове, но без звук. Учените следят мозъчната дейност на участниците в реално време. Скокът в уменията не е свързан с езика са открили учените. Оказва се, че за да направят по-трудните инструменти в мозъка на доброволците се активирал същия регион, който използват съвременните пианисти. Тази мрежа включва визуална памет, сложно планиране на действие, звук и сензомоторна информация.

    Само при доброволците, които са гледали клиповете със звук се е активизирал и езиковия център на мозъка. Обаче и двете групи успешно са се справили с по-сложните инструменти.

    Тоест човешкото развитие е започнало още преди 1,75 милиона години, когато първата „музикална мрежа“ се е развила, а с нея и човешкият интелект.

    Автор: Божидара Иванова

    Хора спасени от животни

    Всички твърдят, че най-добрият приятел на човека е кучето. Но кучето не е единственият приятел на човека. Има и други животни, за които хората не са си и помисляли, че могат да спасят живот, но това е факт.

    Ето няколко интересни истории за някои от най-изумителните животни-спасители.

    Куче

    Ще започнем нашите истории с кучето. Чували ли сте историята за бездомното куче, което спасило живота на новородено бебе в столицата на Кения – Найроби?

    Майката на новороденото го изоставила в гората до краен жилищен квартал на Найроби. Именно там, завито в найлонов плик, го открил неговият спасител. Инстинктът на кучето да защити новороденото е бил толкова силен, че е успяло да го пренесе през цялата гора, пресичайки заедно с него оживена улица. После го занесло при своите малки кученца.

    Това не е единственият случай, в който куче е спасило живота на дете.

    Домашния любимец Роско спасил 4-годишният си собственик от пожар.

    Ако не бил Роско, детето е щяло да изгори живо в съня си. Когато пожарът започнал, кучето на семейството, лаейки се втурнало в къщата за да го събуди.

    Без никакъв страх Роско се втурнал в пламъците и започнал яростно да лае, за да предупреди детето. Всички били смаяни. А кучето-герой получило повече от 30 процента изгаряния. Загадка е как въобще е успяло да се измъкне от този огнен ад. Това се нарича отдаденост.

    Друг случай е спасяването на едногодишния Букър.

    Виновникът за паниката била змия. Представете си нищо неподозиращия Букър, който си играел в надуваемия воден басейн на дядо си в Колорадо. Тогава се появила змията, която щяла да ухапе детето ако не било малкото чихуахуа на семейството. То скочило между змията и детето поемайки върху себе си ухапването на змията.

    Котка

    Запознайте се с удивителната история на Питър Чоис, който има гръбначно увреждане. Той се придвижва с помощта на инвалидна количка. Един от неговите навици бил да излиза на слънце в двора на къщата си и вземал със себе си и своя лаптоп.

    В един съдбоносен ден обаче той почти бил ограбен от двама мъже. Все пак мъж в инвалидна количка е лесна мишена. Крадците паркирали пред къщата му и взели лаптопа от ръцете му. Точно тогава се появила котката Уншкинс.

    Черно-бялото коте нападнало крадеца, скочило върху него и започнало да го дере с ноктите си. За да се предпази крадецът захвърлил лаптопа и хукнал да бяга към колата.

    Горила

    Как една горила може да спаси дете? Бинти, женската горила от зоопарка в Илиноис, може да „отговори” на този въпрос. Нейната съобразителност е спасила дете в беда.

    Когато 3-годишно дете се покатерило по стената на клетката на маймуните, загубило равновесие и паднало на циментовия под от 6 метра височина само бързата реакция на Бинти го е спасила. Горилата понесла момченцето на ръце до вратата на клетката. Там тя го предала на уплашените служители на парка.

    Прасе


    По време на престоя си на остров Преск, Пенсилвания, Джо Ан Алтсмън получила инфаркт. Тъй като била сама, положението на Джо Ан изглеждало доста тежко.

    Тогава прасето Лулу успяло да избута вратата, излязло от двора на пътя и започнало да застава пред преминаващите коли за да привлече нечие внимание. Всички го подминавали, освен преминаващ млад мотоциклетист, който последвал прасето Лулу и така успял да помогне на Джо Ан Алтсмън.

    Така благодарение на силната привързаност на това прасе и неговата готовност да изгуби живота си за да живее Джо Ан, тя била спасена.

    Делфин

    Историята на Рони Дабал звучи почти като приказка. Докато Рони ловял риба тон в залива Пуерто принцеса, неговата лодка се преобърнала от силния вятър. Рибарят нямал друг вариант за спасение освен парче стиропор, а нощта наближавала. Тогава се случило чудо.

    Тогава Рони видял стадо от 30 делфина, които се приближавали към него. Делфините се наредили около рибаря и започнали да го бутат към брега. Така с общи усилия успели да го изкарат на брега.

    По време на пътуването, Рони изгубил съзнание. Когато се свестил, делфините ги нямало и той никога повече не видял спасителите си.

    Автор: Божидара Иванова

    Нов суперкомпютър с 1 милион процесора е най-бързата машина на света, която имитира функциите на човешкия мозък

    Учените току-що включиха най-големия „мозък” на света: суперкомпютър с един милион процесорни ядра и 1 200 взаимосвързани платки, които в тяхната цялост функционират точно като човешки мозък.

    След десет години труд по създаването му, днес той е най-големият невроморфен компютър – вид компютър, който имитира дейността на невроните, съобщиха учените на 2-ри ноември.

    Името на компютъра е Dubbed Spiking Neural Network Architecture, или SpiNNaker, и се се намира и захранва в Университета в Манчестър, Великобритания. Той „преосмисля начина, по който работят компютърните мрежи”, казва Стив Фърбър, част от екипа, който стои зад амбициозния проект. Той е и професор по компютърно инженерство в Университета в Манчестър.

    Но SpiNNaker не само може да „мисли” като истински мозък. Той създава модели на невроните в човешките мозъци и също така стимулира повече неврони в реално време от който и да било друг компютър на Земята, се казва в официалното изявление на екипа от учени.

    „Основната му цел е да поддържа частични мозъчни модели: например, модели на кортекса, на базалните ганглии или на множество дялове, които типично са изразени като мрежи от неврони”, казва Стив Фърбър в свой имейл към екипа на сайта Live Science.

    Два пъти повече процесори

    От април, 2016 насам, SpiNNaker е симулирал невронна активност, използвайки 500 000-ядрен процесор, но ъпгрейднатата машина има двойно по-голям капацитет – 1 милион ядра, обяснява Фърбър. С помощта на проекта на Европейския съюз на име Human Brain Project – усилие да се конструира виртуален човешки мозък, SpiNNaker ще продължи да дава възможност на учените да създават детайлни модели на мозъчна активност. В момента SpiNNaker има капацитета да извършва 200 квадрилиона действия едновременно (бел. авт. един квадрилион е равен на един милион милиарда).

    Докато някои други компютри могат да си съперничат със SpiNNaker по броя процесори, които съдържат, това, което го отличава от тях е инфраструктурата, която свързва тези процесори. В човешкия мозък 100 милиарда неврона светват едновременно и изпращат сигнали до хиляди различни дестинации. Архитектурата на SpiNNaker поддържа изключително високото ниво на комуникация между процесорите му, като поведението й много силно наподобява това на невронната система на мозъка, обяснява Фърбър.

    „Стандартните суперкомпютри имат механизми на свързване, които са доста по-малко подходящи за създаване модели на мозъчната дейност в реално време”, казва той. „SpiNNaker е, вярвам, способен да създава модели на значително по-големи невронни мрежи в биологично реално време от която и да било друга машина на планетата.”

    Съзнанието над материята

    Преди, когато SpiNNaker е оперирал само с 500 000 процесора, той е моделирал 80 000 неврона в кортекса – дялът от мозъка, който транслира информацията, получена от сетивата. Друг модел на SpiNNaker от базалните ганглии, дялът от мозъка, който бива засяган от Паркинсон, подсказва за способностите на SpiNNaker да служи като средство за изучаване на подобни заболявания, се казва в изявлението.

    SpiNNaker може да контролира и дистанционен робот на име SpOmnibot, който използва компютъра, за да интерпретира данни, събрани чрез визуалните сензори на робота, както и да прави избор накъде да се движи в реално време.

     

    С цялата си изчислителна мощ и аналогични на човешкия мозък способности, доколко е близо SpiNNaker до това да се държи досущ като истински човешки мозък? За момента, напълно точната симулация на активността на човешки мозък просто не е възможна, казва Фърбър. Една толкова сложна и иновативна машина като SpiNNaker все още може да симулира само една малка част от сложните процеси на комуникация между отделните неврони, които протичат в човешкия мозък и суперкомпютрите имат все още дълъг път пред себе си преди да могат да мислят самостоятелно, пише Фърбър в имейла си.

    „Дори и с един милион процесори, можем да се доближим до само 1% от капацитета и обхвата на човешкия мозък и това е ако предположим, че нещата се развиват на 100% в наша полза”, казва той.

    Въпреки това, SpiNNaker би могъл да имитира функцията на миши мозък, който е и 1 000 пъти по-малък от човешкия, добавя Фърбър.

    „Ако една мишка разсъждава с мисли, които са еквивалентни на размера й и ако всичко, което се изисква е достатъчно неврони да бъдат свързани заедно в подходящата структура (което само по себе си е въпрос, който подлежи на много дебатиране), то тогава може би в момента ние ще можем да достигнем това ниво на мисловен процес с помощта на SpiNNaker”, казва той.

    15 любопитни факта за това как функционира мъжкото тяло

    Учени от целия свят все още продължават да изучават разликите между мъжете и жените, и активно откриват нови и важни тайни за това как функционират тялото и ума на мъжката половина от човечеството.

    Ние от ИскамДаЗнам съставихме списък от любопитни факти за мъжете. Възможно е някои от тях да Ви изненадат и да Ви научат на нещо ново.

    • Когато мъжете слушат, то те използват само едното полукълбо на мозъка си; другото полукълбо може да мисли за нещо коренно различно. Нещата стоят по съвсем различен начин при жените. Когато те слушат, целият им мозък е ангажиран с този процес. Ето защо, когато разговаряте с мъж, важно е да сте по-кратки и конкретни в това, което казвате.
    • Слуха, обонянието и усещането за вкус са по-слабо развити при мъжа отколкото при жената. Това е продукт на еволюцията: мъжете, както знаете, били ловци и трябвало да забелязват движението, докато жените събирали храната – затова при тях усещането за вкус е по-добре развито.
    • Жените могат да виждат в повече детайли в тъмното – но само тези, които са близо до тях. Зрението на мъжете в тъмнината е малко по-лошо, но пък могат да виждат повече детайли на всякакво разстояние.

    • Левичарите при мъжете са три пъти повече отколкото при жените. Научното обяснение за този феномен все още не е установено. Учени от Австралийския университет са открили, че левичарите могат да обработват по-големи количества информация от хората, за които дясната ръка е водещата.
    • Мъжете се справят по-добре с физическата активност. Средностатистически погледнато, един мъж има около 4-5 литра кръв в тялото си. Жени със средностатистическо телосложение имат около 3-3,5 литра кръв. Още повече – кръвта на мъжете е по-богата на хемоглобин и червени кръвни клетки, което означава, че циркулацията на кислород в кръвообращението им е значително по-добра.

    • Мъжете не страдат от целулит. Това е така, защото мъжете и жените имат различни индекси на мускулната маса, мазнините и съединителната тъкан в организма си. Мъжете имат повече мускулна маса и количеството колаген в кожата им е по-голямо отколкото при жените.
    • Качеството на съня при мъжете е по-добро. Електрическата активност на мъжкия мозък спада с до 70%, а тази на жените – едва с до 10% по време на сън. Причината за това отново може да бъде проследена назад във времето, до примитивните общества. Както казахме – мъжете са били ловците и когато са били у дома е трябвало да си почиват. От друга страна, жените са отговаряли за дома и децата, затова се е налагало да бъдат по-активни у дома.

     

    • За мъжете е по-лесно да отслабнат. Тялото на мъжа изгаря повече калории, за да снабди мускулите и органите с повече енергия. В същото време, нивата на тестостерон в мъжкото тяло са седем пъти по-високи от тези в женското, а това подобрява и ускорява метаболизма (въпреки факта, че мускулната маса на мъжете е значително повече от тази на жените).
    • Мъжете виждат по-добре движещите се обекти отколкото неподвижните такива. Ето защо един мъж винаги ще обърне повече внимание на танцуващо момиче в някой клуб, отколкото на онова, което стои на едно място.

     

    • Мъжете са по-предразположени към това да пуснат коремче. Причината затова е, че мъжете не трупат мазнини под кожата си (както е при жените), а вътре в коремната кухина, между вътрешните органи.
    • Имунната система на мъжете е по-слаба и те са по-силно засегнати от инфекциозни болести отколкото жените. Причината е в по-високите им нива на тестостерон, който има и по-силен противовъзпалителен ефект. Този хормон подсилва гените, които намаляват възпалението, вследствие на което тялото произвежда по-малко антитела.

     

    • Пикочният мехур на мъжете е по-голям, което означава, че имат нужда да уринират по-рядко от жените. Жените имат повече на брой органи в таза си и по този начин за пикочния мехур остава по-малко място. Средния обем на пикочния мехур при жените е около 190-470 мл, докато обема на пикочния мехур при мъжете е около 700 мл.

     

    • Тялото на мъжа съдържа около един път и половина повече мастни и потни жлези от това на жената. Ето защо кожата на мъжете изглежда и по-мазна.

    • Мъжете по-трудно издържат на високи температури. От друга страна, мъжкото тяло е естествен „радиатор”, защото температурата му е с около 0,2 градуса по Целзий по-висока отколкото тази на женското тяло. Това е пряко свързано с по-бързия метаболизъм на мъжете.
    • От генетична гледна точка мъжете са по-елементарни. Активните X хромозоми са комбинация от майчината и бащината клетка. Мъжете получават X хромозомите си от майките си. Y хромозомата съдържа по-малко от 100 гена, докато X хромозомата носи повече от 1 500 гена.

    Накратко, мъжете и жените са различни с всяка клетка на тялото си, защото носят различни генетични комбинации. Но вследствие различията помежду си, ставаме по-привлекателни и интересни едни на други, нали?

    Как живеели мускетарите?

    Официалното название на прочутите френски мускетари било „Мускетари на военния дом на краля на Франция“. Те съществували от 1622 до 1775 г.

    В разцвета си това подразделение имало 2 роти. Първа рота била на сиви коне, затова наричали нейните членове „сивите мускетари“. Втора рота яздела черни коне – наричали бойците й „черните мускетари“.

    Всеки мускетар трябвало да се яви на война задължително с личен слуга. Екипировката, включително коня, си купували сами – държавата им давала само тяхното основно оръжие, мускета. Впрочем, те продавали фитилните мускети и си купували по-сигурните ударно-кремъчни. Всички мускетари носели черни ботуши-ботфорти (до над коленете) и черна шапка с бяло перо.

    Отначало мускетарите били 120 души, но когато през 1665 г. техен капитан станал д`Артанян, успял да издейства да се увеличат на 250.

    Прославените мускетари във френския двор били набирани главно от бедни провинции като Гаскония – или, по-скоро, самите те прииждали оттам в търсене на държавни длъжности и заплати. В Париж, като столица, винаги можело да се намерят занимания, пари и, разбира се – слава. Също имало и мускетари-чужденци, обикновено високопоставени аристократи, изпратени на учение в Париж.

    Противно на общоприетото мнение, мускетарите воювали малко. Били използвани предимно както сегашната Национална гвардия, тоест – в качеството на вътрешни войски. Преди това били най-обикновен ескорт на краля при пътуванията му – точно както днешните мотоциклетисти от парадната охрана на различните президенти. Малко по-късно станали нещо като национална служба за охрана – пазейки непосредствено краля и… кардинала.

    Впрочем, за разлика от описанията във великия роман на Дюма, те служели главно на кардинал Ришельо – който се гърчел между опитите си да проваля политическите заговори на кралицата и да накара краля да обърне внимание повече на държавата, вместо да се оглежда в многобройните огледала в двореца

    Какъв бил битът на обикновения мускетар? Немного добър. През зимата мръзнели от студ, дървата били скъпи. Посещавали хлебаря, за да сварят нещо в неговите фурни и печки – което консумирали вече студено след завръщане от служба. Основното им ястие била супа от зеле или леща. Картофите все още били слабо разпространени, а пък и докато във Франция разбрали, че се ядат не отровните стъбла и цветове, а грудките, доста селяни измрели.

    Средният мускетар се хранел със скромни ястия от гасконската кухня, която била популярна сред бедните слоеве в Париж – парче хляб, сирене, може би яйце и много-много бургундско вино. По принцип в тенджерите влизало всичко, което горе-долу ставало за ядене – охлюви, всякакви морски животинки, жаби.

    Как живеели обаче аристократите и богатите мускетари – защото потомци на богати благородници имало и във втора мускетарска рота, която по едно време се смятала дори за по-престижна от първа?

    На масата сервирали всичко наведнъж и накуп – често месо от дивеч. Рядко използвали вилици, защото някои по-строги монаси заявявали, че им приличат на „рогата на дявола“. Пастетите ядели с лъжици. Чак след 1815 г. руснаците донесли в Париж обичая да се яде от индивидуални чинии – и дълго време французите наричали това „руско сервиране“.

    Забавленията били игри, подобни на тенис, театър и война. Разбира се, и дуели. Независимо, че по времето на мускетарите дуелите вече били забранени, единствената защита против дуела бил високият произход – херцог, принц или крал не можело да бъдат извикани на дуел. А иначе, когато някого го налегнела скука, можел да обяви дуел по всякакъв повод, включително и заради силно кихане.

    Нерядко дуелът бил опасно и мръсно събитие, което се появило във Франция след войните с Италия – а оттам се разпространил из цяла Европа.

    Той можел да се използва като предлог, за да бъде примамен опонентът и убит с помощта на наемници. Можело да се наеме професионален бретьор (фехтовчик) и той просто замествал титуляра. Правилата допускали и двамата противници да наемат бретьори, вместо сами да се бият. Първоначално бретьорството преследвало банална цел – след дуела вземали ботушите и оръжието на победения, а при повечко късмет – и коня.

    Освен това, човек никога не можел да бъде сигурен, че докато върти шпагата, няма да стрелят в гърба му. По принцип, за това имало и нужда от секунданти; често те не стоели със скръстени ръце, а сами се биели със секундантите на противника или пък отстрелвали и пробождали евентуалните убийци.

    Огнестрелните оръжия все още не били съвсем точни – виконт дьо Тюрен и граф дьо Гиш си уговорили дуел с аркебузи, застреляли два коня и един зрител, след което отишли да се напият.

    На дуелите до ХІХ-ти век убивали или ранявали тежко – да се остави противника жив или леко ранен било проява на лошо възпитание. Отказът пък от дуел означавал страхливост и такъв мъж падал силно в очите на обществото.

    През ХVІІ-ти век, когато се развива действието в „Тримата мускетари“, мускетарите нямали униформи. Едва в средата на века се появили прочутите светлосини казакини с кръстове на гърдите и гърба, украсени с лилии – емблемата на династията на Бурбоните.

    При пенсиониране мускетарят можел да получи пенсия, да се прибере вкъщи и да заеме някаква длъжност, например кмет или губернатор, както постъпил, например, командирът на д`Артанян – капитан дьо Тревил.

    Много от мускетарите направили добри кариери, станали маршали на Франция – както д`Артанян, известни политически дейци, дори крале – както полският крал Ян Собески.

    Но най-голяма слава във вековете френските мускетари си спечелили със своите верни шпаги и несравнимата си доблест.

    д`Артанян и тримата мускетари. Арамис, Атос, д’Артанян и Портос (от ляво на дясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г. Уикипедия

    ВИЖ ОЩЕ: “Истинските” мемоари на д`Артанян

    Шанхайският инцидент

    На 29 януари 1932 г. започнала една от „мини-войните“, които станали увертюра към Втората световна война.

    Тя влязла в историята като „Шанхайският инцидент“ или „Първата битка за Шанхай“. Този конфликт е интересен с това, че за пръв път именно в него изиграло важна роля нов тип оръжие – самолетоносачи и палубна авиация.

    Всичко започнало с това, че жителите на Шанхай набили петима японски просещи монаси и изгорили фабрика, собственост на японски търговци. Това била реакция на неотдавнашната окупация на Манчжурия от японската армия.

    Местната полиция успяла да разпръсне тълпата, като загинал един китайски полицай. Японците обаче предявили ултиматум на Китай, с който изисквали китайските войски да се изтеглят от Шанхай и да предадат контрола му на японската армия. Китайците отказали и тогава Япония, без да обяви война, започнала нахлуване.

    Рано сутринта на 29 януари,хидроплани E1Y и E41Y от самолетоносача „Ноторо“ бомбардирали предградията на Шанхай, убивайки много цивилни граждани. Същия ден 7 хиляди японски морски пехотинци направили десант при Шанхай и започнали настъпление, но били спрени от частите на 19-та китайска армия.

    Войници от 19-та армия на позиция.

    Няколко дни по-късно японските самолетоносачи „Кага“ и „Хиошо“ се приближили до китайското крайбрежие, като имали на борда си палубни бомбардировачи „Мицубиши B1M“ и изтребители „Накаджима A1N2“ (лицензионно копие на английския изтребител „Глостър Геймкок“). Те веднага нападнали града и позициите на китайските войски.

    Китайците имали само два изтребителя „Блекбърн Линкок“. На 5 февруари те се опитали да прехванат нова вълна от бомбардировачи, но ескортиращите изтребители отблъснали атаката, като свалили единия китайски самолет и повредили другия. Това били първите победи на японската палубна авиация. Китайците заявили, че техните пилоти успели да свалят един бомбардировач, но японците отрекли.

    На 19 февруари на шанхайското летище Хунцяо кацнал  изтребител „Боинг-218“, пилотиран от американския пилот Ричард Шорт. Самолетът бил купен от китайците за преглед и оценка, а Шорт подписал договор за демонстрационни полети. Но когато японците започнали да бомбардират Шанхай, той предложил услугите си като боен пилот, макар да нямал необходимите умения и никога да не бил обучаван във въздушна стрелба. Не е известно дали го сторил поради желание да защити цивилното население, жажда за опасни приключения или просто за да спечели повече пари.

    Самолетът на Ричард Шорт „Боинг-218“

    Още в деня на пристигането си Шорт излетял, за да прехване и атакува група японски бомбардировачи, но, поради неумението си да стреля, не улучил никой. Все пак успял да избяга от три японски изтребителя и благополучно да се върне на летището. Вероятно роля изиграл фактът, че максималната скорост на „боинг“-а била 300 км в час, а на японските самолети – 250. Те просто не успели да го настигнат.

    На 22 февруари се състоял вторият и последен въздушен бой на Ричард Шорт. Над железопътната гара Сучоу той атакувал звено бомбардировачи В1M, приближавайки се отдолу и отзад, като открил огън по челния самолет от разстояние само около 100 метра. Този път улучил. Щурманът на бомбардировача – лейтенант Сацумо Котани, бил убит, а стрелец-радистът ранен. Но самолетът не бил свален и оцелелият пилот успял да го откара до самолетоносача.

    В това време тройка японски ескортиращи изтребители се възползвали от факта, че при атаката Шорт намалил скоростта и го хванали „в клещи“ от три страни, а водещият звеното лейтенант Нокиджи Икута успял да даде точен откос. Вероятно Шорт бил сериозно ранен, тъй като боингът се наклонил встрани, бягайки от огъня, а след няколко секунди започнал да се премята и рухнал в плитък канал.

    Японците описали няколко обиколки над мястото на катастрофата с цел да проверят дали пилотът ще излезе от останките, за да го довършат. Китайците, които наблюдавали въздушния бой, решили, че така японците отдавали почит на загиналия пилот.

    Японски пилоти – участници в битката с Ричард Шорт. В центъра е лейтенант Нокидзи Икута.

    Шорт посмъртно получил звание полковник от китайските военновъздушни сили“, а неговият подвиг бил ярко описан от всички водещи китайски вестници, които преувеличили резултата от битката – според тях той свалил бомбардировач и един вражески изтребител.

    На 23 февруари японците, които вече не срещали съпротива, отново бомбардирали Сучоу и атакували летище Хунцяо, като довършили повредения „линкок“, който стоял там.

    На 25 февруари китайското командване заповядало да бъдат прехвърлени всички боеспособни самолети от централните региони в Шанхай, за да се организира нападение срещу японските самолетоносачи. Тъй като Хунцаяо вече било демаскирано, избрали друго летище – Цзянтао, което също се намирало в близост до града. На следващия ден там кацнали 8 изтребител-бомбардировачи „Юнкерс K-47“ и няколко леки бомбардировача „Воут V-92C – Corsair.“ Обаче буквално няколко часа след приземяването им японците бомбардирали летището. Най-вероятно имали агент-информатор в китайския щаб.

    В резултат от авиоудара на земята са били унищожени шест самолета. Един „юнкерс“ и един „корсар“ японските изтребители „срязали“, докато те набирали височина.

    След това за никакво нападение срещу самолетоносачите не можело да става и дума. Японците загубили един самолет, свален от зенитчците, и това била единствената им невъзстановима самолетна загуба по време на конфликта. До началото на март, като увеличили десантната си група до 100 хил. души, с поддръжка от въздуха те напълно прогонили от Шанхай китайските войски и полиция.

    На 5 март било сключено примирие, според което китайските въоръжени сили били отдалечени на 20 километра от града, който преминал под контрола на международни мироопазващи сили.

    Японците тогава не успели да установят властта си над Шанхай, тъй като Лигата на нациите рязко и единодушно се обявила против това – а тогава в Токио все още се съобразявали с нейното мнение.

    Пет години по-късно японската императорска армия завладяла Шанхай за втори път и го задържала до 1945 г.