Известно е, че за Средновековието са написани много митове и откровени лъжи, които нямат нищо общо с реалността. Те не се подкрепят от факти – тоест, нито историците, нито археолозите могат да намерят потвърждение за тях. Напротив, всичко, което откриват в средновековните хроники и разкопки, опровергава измислиците – което, обаче, не пречи на медиите, а също и на Холивуд, да ги публикуват и излъчват постоянно в продължение на десетилетия.

Проблемът е, че почти всички такива митове и фалшификации са обусловени идеологически – по същия начин, по който преди 1989 г. разпространителите на марксистката идеология, превърната едва ли не в религия, публикуваха постоянно и редовно своите митове. За да разберем защо и днес се прилагат подобни похвати, може би трябва да видим каква идеология изповядват собствениците на медиите и на Холивуд…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

Но сега ще разгледаме само един от многобройните митове за християнска Европа през Средновековието. Накратко, той се състои в твърдението, че европейските християни преднамерено не спазвали елементарни хигиенни процедури, дори ги презирали и едва ли не забранявали.

Но дали това е наистина така – или е измислено в нечия идеологическа лаборатория, за да представи християните като мръсни и вонящи същества – напълно в съответствие с разпространяваната още от времето на социализма теза за християнска Европа като за „1500 години варварство“?

Най-напред установяваме, че изображенията на хигиенните процедури в средновековното изкуство са твърде многобройни. Каквото виждали тогавашните художници и илюстратори на книги – това и запечатвали в картини, в книжни миниатюри и т. н.

На подобни картини и рисунки са изобразени не само обществени бани, но и процедурата на къпане в домашна обстановка. Освен това, любопитно е, че в християнска Европа къпането в баните се извършвало съвместно – мъжете и жените не се колебаели да вземат вани заедно, дори да се хранят в тях. Това било норма в градския живот за доста дълго време. Например, Едуард Фукс в своята „История на нравите“ пише, че разграничаването на половете по време на хигиенни процедури се появило едва през XIV-ти век – доста късно, почти в края на Средновековието и прехода към Ренесанса.

Постановления на градските управи фиксирали и уреждали правилата за съществуването на бани в цяла Европа. Това означава, че тези градски обекти били широко разпространени. Фукс пише, че къпането в общественото съзнание се схващало преди всичко като полезна процедура за тялото, а по-късно банята станала важно обществено място, където младите хора можели да се отпуснат и запознаят – без да става дума непременно за разврат или оргии. Разбира се, на такива изкушения е трудно да се устоява и доста бани по всяка вероятност се израждали в публични домове – затова и в следващите векове се появили разделните, мъжки и женски.

Що се отнася до къпането вкъщи, самото то технологично слабо се различавало от обществена баня – голямо корито или направо бъчва с топла вода, в която човекът стоял наполовина седнал в нея, а слугите около нея го обслужвали.

Предвид доста примитивната технология, която не изисква специални разходи, в градовете сред благородниците и богатите граждани такива бани били съвсем обичайни.

Популярността на хигиенните процедури в бани и домашни вани личи и от тогавашното схващане, че те били способни да лекуват. Освен това, се смятало, че помагат срещу безплодие, което за консервативното средновековно общество било твърде важно.

Една от най-популярните медицински школи през Средновековието била школата в Салерно. Ето какво пише в средновековния трактат „Салернски здравен кодекс“ за нещо, което се смятало като полезна и задължителна процедура:

„След събуждане измий ръцете и очите си със студена вода. Повърви насам-натам, без да бързаш, но не и бавно, разкърши се, като изпъваш ръцете и краката си. Срещи се и измий зъбите си. Всичко това укрепва ума и влива сила в тялото ти. Вземи вана, наяж се и след това се разходи с почивки. Пази се от простуда. Погледай трева или езеро – това успокоява очите. Сутрин е добре да се гледат планини, а вечер – вода“.

Обикновено Средновековието се представя като епоха на строги нрави. И това е вярно, що се отнася до семейната вярност. Но в онези времена, за да се създаде семейство, не се започвало със секс, както днес – а се окуражавал процесът на ухажване, разговори и общи развлечения, когато мъжете и жените се опознавали, без да „сторят плътски грях“. А сексът идвал след сватбата.

Какво било положението сред селяните? За тях нещата били дори по-лесни, отколкото за гражданите – живеейки близо до природата, селянинът винаги можел бързо и свободно да се потопи в река, езеро или море.

Но най-интересното е, че реалностите на Новото време били прехвърлени в Средновековието, което днес е обвинявано за тях. Много от явленията, настъпили в Европа доста по-късно, по времето на зараждането на капитализма, се приписват на християнското Средновековие – с цел то да бъде представено като епоха на мракобесие и мръсотия.

Както в случая с преследването на „вещици“, което се развихрило най-много в края на Средновековието и настъпването на Ренесанса, така и в случая с хигиената, разпространението на нехигиенични условия на живот и труд поради разширяването на масовите производства и увеличаването на фабричната работническа прослойка, се прехвърля от определени „заинтересовани“ (във финансов или идеологически смисъл) историци от Новото време към Средновековието.

Използването на баните намаляло именно в началото на Новото време (приблизително след 1650 г.) – но не от желание на хората да ходят мръсни, а просто заради увеличаването на цените на дървата за огрев.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

Какво знаем за хората от Каменната ера? Освен общоизвестното мнение, че те са били вечно биещи се диваци, живеели в пещери и използвали камъни като оръдия на труда. Съвременните учени обаче са открили доказателства в опровержение на това мнение. Все пак Каменната ера е исторически период, който няма как да се пренебрегне – започнал преди около 3.3 милиона години и продължил до към 3300 година преди Христос.

В тази статия ще ви запознаем с 10 от съвременните открития, които доказват, че тези диваци са били нещо много повече.

1. Каменните сечива

Северозападно от Тел Авив са намерени стотици каменни инструменти на дълбочина от около 5 метра при разкопките през 2017г. Смята се, че инструментите са на около 500 000 години. Тук се появяват ранните хора или още известни като Homo erectus – създатели на сечивата. Инструментите са изключително запазени, а тази находка ни дава възможност да разберем много за Homo erectus.

Мястото на откритието също е доста интересно. Според учените точно този район в днешен Израел се е считал за рай на земята от хората през Каменната ера. Имали са си всичко – река с чиста вода до изобилна храна.

Най-интересната находка обаче била импровизираната им „фабрика“ за производство на инструменти. Каменоделците са слагали кремък в крушовидни ръчни брадви, с които са копаели корени за храна или са колели животни.

2. Виното е тяхно откритие

Една от най-известните съвременни напитки води началото си още от края на Каменната ера. През 2016-2017 г. археолозите са направили революционно откритие – открили са делви с произход от 5400 г. преди Христос на територията на Грузия.

Резултати на киселиността на делвите открити в село Гадахрили Гора в Грузия, говорят за това, че в тях се е съхранявало вино. Обяснението е че топлия климат е подпомагал естествената ферментация. Хипотезата на археолозите е, че древните хора са произвеждали вино от около осем хиляди години, като подкрепят своята теория с многобройните открити съдове с голям обем. Какво вино според вас са предпочитали древните хора – бяло или червено? При изследване на останалото съдържание от напитката, учените са установили, че то е с жълтеникав цвят, което подсказва, че виното е било бяло.

3. Съществували са зъболекари

Можете ли да повярвате, че преди 13 000 години в днешна Тоскана е практикувал зъболекар?

Доказателствата обаче говорят сами по себе си – открити са два зъба с наличие на пломби.

Разбира се не са съществували съвременните медицински пособия нито пък упойки, но следите по зъбите говорят за ползването на остър инструмент с неизвестен произход – може би камък. А като пълнеж зъболекарят е използвал смес от вид битум (естествен катран, използван при направата на керамика, кошници, за да им придава водоустойчивост ), в комбинация с растителни влакна и косми. Тук става любопитно. Как битумът е бил използван при лечението на зъбите? Или защо космите и влакната се превръщат в съставки за зъбни пломби? Все още няма отговор на тези въпроси, но не са открити и други примери за сравнение.

4. Домовете на каменните хора

Не знаем много за хората от Каменната ера, но това че са живели в пещери е общоизвестен факт. Но дали това е така? Малко известно е, че някои от тях са живели в землянки или поне нещо подобно на тях. Пример за това са находките в Норвегия. Там са открити многобройни селища на древни хора с произход от преди около 11 000 години. Жилищата представлявали вкопана в земята основа от камъни, а отгоре пръстен от камъни, а над тях стени и покрив от кожи.

Строежите са започнали след Ледената епоха, когато начинът на живот на хората е станал по-улегнал и не е зависел от миграцията на животните. Поколения наред са използвали едни и същи къщи някой с големина от около 40 м2. Установено е, че някой от къщите са употребявани стотици години.

5. Нямало е кръвосмешения

Кръвосмешенията водят до болести в рода. Още в древността ранните хората са били предпазливи в това отношение.Това е допринесло за да съществуваме ние като вид. Кости на праисторически хора открити през 2017 г. на територията на Сингур, източно от Москва са били изследвани и анализът сочел, че въпреки древните норми, хората тогава не са се различавали от нас в избора си на партньор. Между откритите скелети е нямало почти никаква роднинска връзка. Това доказва , че порядките отпреди 34 000 години не са били по-различни от сегашните. Това е разликата между Homo Sapiens и неандерталците – при тях е имало кръвосмешения.

Скелетите намерени в Сингур ни информират за още един важен аспект от живота на ранните хора – наличието на погребални и сватбени церемонии.

6. Жената е била на почит

Става въпрос за древно селище край Лехтал, Германия. То датира отпреди 4 000 години. Интересното е, че през 2017 година, учените открили, че повечето семейства имали начало поставено от жена, която изоставила родното си място и се е заселила в Лехтал.

Това станало в края на Каменната ера и продължило през Бронзовата. Доказателствата сочат за това как преди 4 000 години, в продължение на поне 800 години, жени от Бохемия и от централна Германия сключвали съюзи с мъже от Лехтал. Това било индивидуално решение, а не масово преселване. Така културите се обогатявали, появявали се нови обичаи и се усъвършенствали нови технологии.

7. Съществуването на писменост в Каменната ера

В няколко пещери във Франция и Испания са намерени писмени знаци от Каменната ера. Знаците са по-скоро абстрактни. Дълго пренебрегвани, най-сетне и на писмените знаци се дава подходящото внимание. Преди няколко години, скрити между рисунки на бизони, коне и лъвове, учените забелязват малките знаци.

В над 200 пещери са открити 26 постоянно повтарящи се знака с произход над 30 000 години. Съществува доста интересна връзка обаче – въпреки, че тези знаци датират от 30 000 години, някои от тях се срещат и в древното африканско изкуство и датират отпреди 75 000 години. Може би са още по-стари.

8. Войните водят началото си от Каменната ера

Каменните хора не са били особено мирен народ. Въпреки спокойното ежедневие, което е протичало в рисуване на знаци и животни по пещерните стени, осигуряване на храна, е имало и по-различни времена.

Учените са открили мястото на масов гроб край Натарук, Кения през 2012 година. По това време Натарук е бил място, подходящо за живеене, с вода и плодородна почва. Всички скелети са били със счупени крака в коленете. Открит е и скелет на убита бременна жена преди около 10 000 години. Тялото и било изхвърлено в близка лагуна заедно с телата на още шест деца и няколко жени, както и на много мъже. Какво ли е станало? По телата са открити многобройни белези, които навеждат на мисълта за нечовешка жестокост. Смята се, че е било война за ресурси, но причината е неясна. Каквото и да е станало, събитията случили се край Натарук говорят за това, че и ранните хора са воювали помежду си. Находката в Натарук е най-старото доказателство, че хората са воювали.

9. Чумата е по-стара, отколкото сме подозирали

Знаем за последствията, които чумата, причинена от бактерията Yersinia pestis е нанесла на Европа през 14 век. Тя е донесла гибелта на 30 до 60% от населението в много европейски райони.

Но очевидно чумата е по-стара. Доказателства за това са откритите през 2017 г. скелети от Каменната ера, които носят белезите на тази прокълната болест. Телата са намерени на доста отдалечени места едно от друго. Останките с открити в днешните земи на Германия, Естония, Литва, Русия и Хърватия.

Теорията на учените е, че бактерията Yersinia pestis се озовава в Европа преди около 5000 години благодарение на степните хора идващи от изток.

10. Хората от Каменната ера са се развивали

Скорошните хипотези бяха, че развитието на хората от Каменната ера е дошло заедно с развитието на езика. Нови открития обаче опровергават тази хипотеза с нова – технологичният скок се е случил преди 1.75 милиона години и развитието на инструментите не е било в резултат от развитието на езиковата комуникация на праисторическите хора.

През 2017 г. се провежда експеримент – учени показват на доброволци как да правят прости и по-сложни инструменти като каменни брадви и ножове. На една група се пускат видеоклипове, които ги учат как да се направят инструментите. Втора група гледа същите видеоклипове, но без звук. Учените следят мозъчната дейност на участниците в реално време. Скокът в уменията не е свързан с езика са открили учените. Оказва се, че за да направят по-трудните инструменти в мозъка на доброволците се активирал същия регион, който използват съвременните пианисти. Тази мрежа включва визуална памет, сложно планиране на действие, звук и сензомоторна информация.

Само при доброволците, които са гледали клиповете със звук се е активизирал и езиковия център на мозъка. Обаче и двете групи успешно са се справили с по-сложните инструменти.

Тоест човешкото развитие е започнало още преди 1,75 милиона години, когато първата „музикална мрежа“ се е развила, а с нея и човешкият интелект.

Автор: Божидара Иванова

Всички твърдят, че най-добрият приятел на човека е кучето. Но кучето не е единственият приятел на човека. Има и други животни, за които хората не са си и помисляли, че могат да спасят живот, но това е факт.

Ето няколко интересни истории за някои от най-изумителните животни-спасители.

Куче

Ще започнем нашите истории с кучето. Чували ли сте историята за бездомното куче, което спасило живота на новородено бебе в столицата на Кения – Найроби?

Майката на новороденото го изоставила в гората до краен жилищен квартал на Найроби. Именно там, завито в найлонов плик, го открил неговият спасител. Инстинктът на кучето да защити новороденото е бил толкова силен, че е успяло да го пренесе през цялата гора, пресичайки заедно с него оживена улица. После го занесло при своите малки кученца.

Това не е единственият случай, в който куче е спасило живота на дете.

Домашния любимец Роско спасил 4-годишният си собственик от пожар.

Ако не бил Роско, детето е щяло да изгори живо в съня си. Когато пожарът започнал, кучето на семейството, лаейки се втурнало в къщата за да го събуди.

Без никакъв страх Роско се втурнал в пламъците и започнал яростно да лае, за да предупреди детето. Всички били смаяни. А кучето-герой получило повече от 30 процента изгаряния. Загадка е как въобще е успяло да се измъкне от този огнен ад. Това се нарича отдаденост.

Друг случай е спасяването на едногодишния Букър.

Виновникът за паниката била змия. Представете си нищо неподозиращия Букър, който си играел в надуваемия воден басейн на дядо си в Колорадо. Тогава се появила змията, която щяла да ухапе детето ако не било малкото чихуахуа на семейството. То скочило между змията и детето поемайки върху себе си ухапването на змията.

Котка

Запознайте се с удивителната история на Питър Чоис, който има гръбначно увреждане. Той се придвижва с помощта на инвалидна количка. Един от неговите навици бил да излиза на слънце в двора на къщата си и вземал със себе си и своя лаптоп.

В един съдбоносен ден обаче той почти бил ограбен от двама мъже. Все пак мъж в инвалидна количка е лесна мишена. Крадците паркирали пред къщата му и взели лаптопа от ръцете му. Точно тогава се появила котката Уншкинс.

Черно-бялото коте нападнало крадеца, скочило върху него и започнало да го дере с ноктите си. За да се предпази крадецът захвърлил лаптопа и хукнал да бяга към колата.

Горила

Как една горила може да спаси дете? Бинти, женската горила от зоопарка в Илиноис, може да „отговори” на този въпрос. Нейната съобразителност е спасила дете в беда.

Когато 3-годишно дете се покатерило по стената на клетката на маймуните, загубило равновесие и паднало на циментовия под от 6 метра височина само бързата реакция на Бинти го е спасила. Горилата понесла момченцето на ръце до вратата на клетката. Там тя го предала на уплашените служители на парка.

Прасе

По време на престоя си на остров Преск, Пенсилвания, Джо Ан Алтсмън получила инфаркт. Тъй като била сама, положението на Джо Ан изглеждало доста тежко.

Тогава прасето Лулу успяло да избута вратата, излязло от двора на пътя и започнало да застава пред преминаващите коли за да привлече нечие внимание. Всички го подминавали, освен преминаващ млад мотоциклетист, който последвал прасето Лулу и така успял да помогне на Джо Ан Алтсмън.

Така благодарение на силната привързаност на това прасе и неговата готовност да изгуби живота си за да живее Джо Ан, тя била спасена.

Делфин

Историята на Рони Дабал звучи почти като приказка. Докато Рони ловял риба тон в залива Пуерто принцеса, неговата лодка се преобърнала от силния вятър. Рибарят нямал друг вариант за спасение освен парче стиропор, а нощта наближавала. Тогава се случило чудо.

Тогава Рони видял стадо от 30 делфина, които се приближавали към него. Делфините се наредили около рибаря и започнали да го бутат към брега. Така с общи усилия успели да го изкарат на брега.

По време на пътуването, Рони изгубил съзнание. Когато се свестил, делфините ги нямало и той никога повече не видял спасителите си.

Автор: Божидара Иванова

Колкото и странно да изглежда, космонавтите са суеверни хора, които в работата си спазват много ритуали. Амулети, филми, песни и обръщение към Гагарин – всеки космонавт отделя внимание на всичко това с надеждата полетът му да премине без произшествия.

Изглежда трудно да се намери връзка между сложните научни разработки и откровените суеверия, но има някои психологически обяснения.

Космонавтиката е пряко свързана с висок риск за живота. От 483 космонавти, които официално са излетели в Космоса, са загинали 18. Процентът на смъртност прави тази дейност една от най-опасните. Ето защо не е изненадващо, че космонавтите се нуждаят от допълнителна психологическа защита, за което служат всевъзможни вярвания и ритуали.

Друго обяснение за суеверните увлечения е т. нар. „корпоративен дух“. Космонавтите представляват елитна изолирана професионална група. Тя с основателно самочувствие използва знаци, които ги отличават от другите и обединяват в голям общ екип.

„Суеверните“ традиции получили своето начало от известния съветски конструктор Сергей Корольов. Той, например, не позволявал да се изпълняват ракетни стартове в понеделник. Защо – и до ден-днешен никой не знае. Дори в такъв ден да бъдел насрочен старт, правел всичко възможно, за да го отмени – и успявал. И досега понеделникът в руската космическа програма неофициално се смята неподходящ за стартове.

Друг ден, който се избягва както за стартове, така и дори за всякакви работи на стартовите площадки на космодрума Байконур, е 24 октомври. Причината е, че на тази дата през 1960 г. десетки хора загинали поради експлозия на ракета, докато била на стартовата площадка. Също на 24 октомври три години по-късно, през 1963 г., експлозия на ракетата Р-9A убила още осем души.

Друга незаменима традиция на легендарния конструктор Корольов била именно един „щастлив“ оператор – капитан Смирницки, да натиска бутона “Старт“. По настояване на Корольов Смирницки натискал бутона дори, когато вече страдал от екзема, защото конструкторът разчитал само на неговата „лека ръка“ и на ничия друга.

Някои от традициите на руската космонавтика били пренесени от флота. Причината е, че доста често за космонавти вземали пилоти от военно-морската авиация – оттам и „морският“ характер на някои риуали. Например, както във флота присъствието на жена на борда е лошо знамение, така смятали и дълго време в космонавтиката. Именно поради това се страхували да изпратят в космоса първата жена-космонавт Валентина Терешкова. Но понеже в Съветския съюз суеверията енергично се отричали, пък и било навечерието на Международната женска конференция в Москва през 1963 г., Терешкова все пак излетяла. Слава Богу, всичко протекло благополучно.

Мъжете „взели реванш“ през 2008 г., по време на трудното и рисковано приземяване на капсулата на кораба „Союз ТМА-11“. Нейният екипаж се състоял от две жени и мъж. Тогава ръководителят на „Роскосмос“ Анатолий Перминов отбелязал, че все пак за в бъдеще не бива на борда на космическите апарати броят на жените да надвишава този на мъжете.

Серията ритуали преди полет в космоса започва още в Звездното градче. Бъдещият екипаж отива при паметника на Юрий Гагарин и другите загинали космонавти. След това се посещава кабинета на легендарния космонавт, който е запазен в оригиналния му вид. В Байконур екипажът задължително се настанява в легендарния хотел „Космонавт“, около който през годините са създадени много легенди.  Пред хотела се простира дълга алея с дървета, посадени от благополучно кацналите комонавти. Членовете на екипажа се разхождат по нея, за да почувстват невидимата подкрепа на своите предшественици.

В хотела космонавтите непременно гледат филма „Бялото слънце на пустинята“. Тази традиция е свързана с трагичния полет на екипажа на Союз-11. След този нещастен епизод в историята на космонавтиката, всички наблюдавали с опасения и напрежение следващия полет. За щастие той се оказал успешен и всички манипулации на екипажа били оценени като отлични. Тогава се оказало, че космонавтите преди полета гледали „Бялото слънце на пустинята“. Така неговата прожекция преди полет се превърнала в нова традиция за гарантиране безопасността на полета. Ако екипажът включва чужденци, специално заради тях се прожектира копие със субтитри.

В деня на полета в закуската на космонавтите е включено шампанско. Освен това, те оставят автографите си върху вратата на хотелската стая. След пристигането си на космодрума командирът на екипажа получава команда да се качат на борда и всеки космонавт маха с ръка, повтаряйки легендарния жест на Гагарин. Изпращачите обаче в никакъв случай не махат с ръце в отговор, защото това се смята за лош знак.

По време на излитането идва ред на последния ритуал – в командното отделение, в зоната на обхват на наблюдателните камери, върху връвчица се провисва малък предмет, най-често играчка.

Това е не само талисман, но носи и практическа полза при наблюдението от страна на наземните контролни екипи. Когато действието на гравитацията изчезне, талисманът започва да се носи свободно из въздуха – което показва, че корабът благополучно е излязъл на достатъчна височина.

На 25 юли 1918 г. войските на адмирал Александър Василиевич Колчак освободили Екатеринбург от болшевиките.

Те закъснели съвсем малко – царското семейство, което било преместено от Москва в този град, вече било разстреляно в подземието на т. нар. „Ипатиев дом“: императорът Николай ІІ, императрицата, техните деца, лекарят, камердинерът и готвачът им.

На 30 юли започнало разследването на убийството на императорското семейство. Следствието се водело от Николай Соколов.

Огледът на къщата, където бил извършен  разстрелът, открил върху една от стените пречупен кръст и неразбираем надпис. Сметнали загадъчните букви за кабалистично заклинание. Между другото, надписът не е разчетен и до днес. А къщата била разрушена през септември 1977 г.

Соколов предположил, че рисунката и надписът са направени от ръката на последната руска императрица. Затова наредил: „Да се снима и приложи към делото!“

Въпреки трудностите, които срещнал, Соколов се отнесъл добросъвестно към работата си. Той бързо установил, че свастиката е санскритски знак, символизиращ Слънцето – а след 1910 г. в Германия се използвала като антисемитски символ.

Тук започнали загадките около пречупения кръст, нарисуван в зловещото помещение на разстрела. В хода на следствието Соколов разбрал, че императрицата Александра Фьодоровна, която се увличала по тогава модните спиритизъм и окултизъм и се занимавала сериозно с тези явления, била започнала да рисува знака на свастиката по стените на всяка стая, където живеела.

И тук в историята се появява характерен детайл. След революцията започнали да изработват символиката на новата власт. Но първите скици на съветски символи по-късно във времето били строго засекретени, преработени и набързо унищожени. Причината била невероятна: в средата на червената петолъчка най-напред имало не прословутите сърп и чук, а … пречупен кръст. Свастика! Мистичният източен знак, по-древен от християнския кръст. А петолъчката или, както е по-известна – пентаграмата, наричана още „звездата на Соломон“, се среща в католически църкви, строени от рицарите-тамплиери, още през ХІІ-ти век.

През 1920 г. свастиката за пръв път излязла на широката политическа арена: пречупеният кръст се появява върху стоманените каски на немските екстремисти от т. нар. „Бригада на Ерхард“ – а през 1923 г. в навечерието на прословутия „бирен пуч“ в Мюнхен, свастиката става официална емблема на Национал-социалистическата работническа партия на Германия, която тогава вече ръководел Адолф Хитлер. Той внесъл свой принос в рисунъка й – по негово нареждане променили посоката на „въртене“. Така, случайно или не, избрал така наречената „обратна“ или „дясно усукана“ свастика – именно на този символ се покланяли членовете на тайното общество на черната магия от Тибет, знаменитите „черни Бонпо“. В същото време били образувани ударните отряди на национал-социалистическата партия – които отначало носели съвсем не свастика на ръкавите и петлиците си, а… петолъчки. Но по-късно Хитлер отхвърлил решително всякакви звезди, които му напомняли за масоните и комунистите.

Един от първите, които опитали да разгадаят тайната на вече политическата свастика, бил бившият руски белогвардейски генерал Александър Кутепов, ръководител на емигрантския Руски военен съюз. По някакви странни пътища у него попаднали снимките на свастиката и кабалистичния надпис, направен от последната руска императрица в Дома на Ипатиев.

Но това, което представлява още по-голяма мистерия, е, че снимките, с които разполагал генерал Кутепов, били направени на… 24 юли 1918 г., т. е. един ден преди влизането на армията на Колчак в Екатеринбург. Може би снимките били подхвърлени на генерала по някаква причина от съветските специални служби? На всичко отгоре, генералът бил ликвидиран по-късно от същите тези служби – които, странно защо, избрали точно него за мишена сред толкова много други генерали и офицери от бялата емиграция.

Според официалната версия, генералът внезапно изчезнал в Париж през 1930 г. при „неясни обстоятелства“. Но френски изследователи смятат, че генерал Кутепов започнал самостоятелно разследване на смъртта на царското семейство, както и на тайната на надписа с пречупения кръст, нарисуван от последната руска императрица.

Френският писател Теди Легран (псевдоним на полицейски информатор, чието истинско име не е известно и който използвал още няколко псевдонима) веднъж се изпуснал пред журналистите, че Кутепов бил отвлечен и убит на тримачтовата яхта на немския барон Ото фон  Баутенас, която носела името „Асгард“. Странно съвпадение, но „Асгард“ е  второто название на мистичното общество „Туле“, в което по едно време ръководна роля играел…  Адолф Хитлер!

Трудно е да се прецени истинската роля на специалните служби от различни държави в тази мистериозна история – но и Теди Легран, и барон Баутенас скоро загинали „при неизяснени обстоятелства“. Легран бил отровен, а Баутенас паднал от борда на яхтата си.

Така се раждал мистериозният и страшен свят на политическата свастика, където нямало случайни инциденти – но нещата носели своя таен смисъл, неизвестен и скрит за непосветените.

Още преди хиляди години хората са използвали животните като оръжия.

Всички знаем как Ханибал напада Рим с военни слонове, но малко хора знаят, че римляните отвръщат с горящи прасета, чиято цел е да объркат и подпалят слоновете.

Това е чудесен пример как в далечното минало животните са били използвани за различни цели от хората. И сега е така. Помагат в земеделието, осигуряват ни храна, ползват се като опитни зайчета в експерименти и научни изследвания, като човешки оръжия.

По време на Втората световна война британските спецслужби решават, че да напълнят с експлозив мъртви плъхове и да ги разпръснат из Германия е отличен начин да поведат във войната.

Смисълът е в това, германците да се опитат да ги изгорят заедно и така да предизвикат огромна експлозия, която ще има огромни последствия.

Този план обаче пропада още в началото, когато корабът им с мъртвите плъхове е заловен от нацистите през 1941 г.

Разбира се, има и други примери за безскрупулната експлоатация на животни като оръжия. Ето някои от тях:

Съветски кучета камикадзе

През 30 те години на миналия век в СССР стартират програма за обучение на кучета, които трябва да взривяват противниковите танкове.

Първоначално те били обучавани просто да оставят бомбата под танка и да се завръщат при своите хора. Това естествено се оказало невъзможно, защото те се завръщали с бомбата. И така те изменят ролята на добрият домашен любимец, превръщайки го в куче-камикадзе.

Все пак проектът е бил с животни – как те могат да направят разлика между почти еднаквите немски и съветски танкове. Затова доста често те са взривявали грешната мишена. А понякога дори не са можели да изпълнят задачата си – намесвал се е външен фактор, например изстрел от оръжие и кучетата твърде уплашени да продължат, се завръщали с неизпълнена мисия.

Според докладите, това се е оказал доста добър начин врагът да бъде унищожен – по този начин 300 немски танка са разрушени. Извън призмата на пропагандата, обаче проектът е пълен провал.

Американски прилепи бомби

През 1942 г. зъболекарят Литъл Адамс, разгневен от нападението над Пърл Харбър дава идеята прилепите да бъдат използвани като бомби. Дори президента Рузвелт се съгласява.

Взривните устройства са създадени от известният химик Луис Физер. Хиляди прилепи биват събрани във специално изработено съоръжение с формата на бомба.

Равносметката е тази – десет самолета могат да пренесат по 100 от големите бомби и така да пуснат на свобода хиляди прилепи с експлозиви едновременно. Когато прилепите бъдат пуснати на свобода над Япония ще започнат поредица от пожари и инфраструктурата на най-развитата държава в света е можело да бъде разрушена.

За задачата са избрани определен вид прилепи –  Бразилски свободноопашати прилепи.

Те са многобройни, могат да носят тежко и нямат нужда да се хранят по време на хибернация. По-късно, през 1943 г. проектът попада в ръцете на Военноморските сили, след като избягали прилепи с експлозиви подпалват база на армията и колата на генерала. По-късно проектът е напълно прекратен.

Ядрени оръжия и пилета

Звучи като шега, нали? Да, но всъщност е самата истина. Това било идея на британците по време на Студената война. Знаем за него повече благодарение на това, че на 1 април 2004 г проектът е разсекретен.

Той стартира през 1957 година и носи наименованието „Син паун“.

Планът бил да бъдат заровени няколко ядрени оръжия в Северна Германия и в случай, че СССР реши да нападне да бъдат задействани. Основният проблем се оказала твърде студената зима. Няма как техниката да работи при толкова ниски температури.

Най-добрите учени трябвало да разрешат този проблем – как електрониката да бъде защитена от студа. Ето го и отговорът – пилета. Ако в бомбата има пилета с осигурена храна и вода, те ще могат да произведат нужната топлина, която да държи електрониката в изправност.

Планът е доста добър, но така и не влиза в действие. Главната причина е вероятността заради ядреният взрив да пострада техен съюзник.

Повечето подобни проекти се провалят. Но има и няколко изключения. Пример е програмата на Военноморските сили на САЩ за морските бозайници, която действа от 1960 г.

Служейки повече от 40 години, делфините са доказали, че са най-добрите военни животни. През годините се разбра колко полезни са те в намирането и маркирането на мини и пазенето на гранични територии.

Котки шпиони

Опитът на ЦРУ да обучат котки за шпиони бил напълно неуспешен. Името на проекта било „Звукова котка”. Стартирал през 60-те години на миналия век. Проектът, който струвал на ЦРУ 20 млн. долара имал за цел превръщането на котки в подслушващи устройства. Идеята на проекта била да се използват група от специално обучени котки, в чиито опашки да се имплантират микрофони, с вградени антени и батерии. После незабелязано трябвало да пуснат котките до руското посолство за да могат да подслушват чрез тях комунистически длъжностни лица. Възможно е този план да е можело да просъществува, но станало нещо непредвидено – още първата изпратена котка била прегазена от такси и така проектът бил спрян още преди да е започнал.

Делфините

Делфините също са обект на интерес от военните още от периода на Студената война. Най-често те са използвани като шпиони за търсене на подводници и за спасяване на давещи се моряци. Любопитното е, че някои от тях са обучавани да нападат и убиват вражески водолази. Има и други случаи  –  използват се като преносими бомби и в момента, в който делфинът е близо до целта си бомбата се активира. На този етап от развитието, военните не могат да се лишат от толкова важен съюзник и затова са ограничили ползването на делфините в този аспект. Делфините не се влияят от налягането до 350 м., трудно се изморяват, понасят ниските морски температури. Но най-важното е, че не могат да бъдат засечени от който и да е радар. Тяхната интелигентност ги прави по-лесни за обучение, а биолокаторът им позволява да засичат големи плавателни съдове.

Тюлени и морски лъвове

Тюлените и морските лъвове също са интелигентни. Едно нещо обаче ги различава от делфините – по-агресивни са. В операция „Пустинна буря“ в Персийския залив (една от най-важните операции с участието на морски лъвове) , морски лъвове атакували иракски бойни плувци, които залагали мини под водата. Убили четирима иракски водолази, принудили петима да изплуват. В други случаи морските лъвове са обучавани да снимат и откриват чужди обекти или да търсят различни предмети по морското дъно. Използват ги и като охрана.

Автор: Божидара Иванова