Както е известно, Израел е една от най-малките държави в Близкия Изток – но в същото време израелската армия е общопризната от военните специалисти като една от най-боеспособните в цял свят. Освен чисто военните технологии, таланта на израелските военачалници и уменията на техните войници, определено принос за това има и строгата дисциплина, която е въведена в ЦАХАЛ – въоръжените сили на Израел.

Преди всичко, трябва да се знае, че всички граждани в тази държава след 18-годишна възраст подлежат на военна служба – мъжете по 32 месеца, а жените по 24. Освободени са само арабите и бедуините, които могат да служат в армията като доброволци. Също така, учащите в религиозни училища (йешиви) може да бъдат освободени от военна служба по време на учението си, което понякога продължава, впрочем, цял живот. Девойките по религиозни съобръжения също може да бъдат освободени от служба или да я изкарат чрез алтернативни форми – в болници, образователни учреждения, доброволчески организации. По този начин повечето ултрарелигиозни граждани са фактически освободени от военна служба – а това, естествено, е източник на социално недоволство и напрежение в израелското общество.

В тази ситуация строгата дисциплина в армията, както и спазването на някои категорични ограничения, са сериозни условия за поддържане на висока боеспособност в израелската армия. Ето осем от най-разпространените забрани, касаещи военослужащите.

1. Снимките

Една от най-разбираемите забрани касае снимките. Всеки войник има право да фотографира всяко място по време на службата си – но е категорично забранено снимките да се публикуват в социалните мрежи или в интернет-сайтове с открит достъп. Причините са съвсем понятни – по най-различни косвени детайли враговете на израелската държава (а, както е известно, те са доста по цял свят) може да получат ценна информация от военен характер.

2. Кипите

Религиозната шапчица на мъжете „кипа“ може да се носи в армията, защото евреите са много религиозни. Но кипите са най-различни. Близко до ума е, че в армията едва ли са най-подходящи кипи с ярки цветове – те може да демаскират войника в неподходящ момент. Неуместни биха били също и прекалено скъпи, които пък акцентират върху социалните различия. Разрешено е да се носят само обикновени кипи с монохромни цветове, без логотипове, надписи и знаци.

3. Аполитичност

Армията не е политическа структура. Дори по правило всяка армия трябва да бъде аполитична. На войниците и офицерите в ЦАХАЛ е забранено открито да изразяват и демонстрират своите политически възгледи. Включително в социалните мрежи – военослужащите не може да харесват и да оставят коментари в политически интернет-общности.

4. Автостоп

Забранено е да се използва автостоп. До някои отдалечени места е трудно да се стигне с обществен транспорт, но пътуването на автостоп под какъвто и да било предлог е строго забранено. Това е за доброто на самите войници – враг може да изникне отвсякъде и боецът да попадне в ръцете на терористи.

5. Хазартни игри

Също така, в армията е забранено да се играят карти и други хазартни игри (например, зарове). Но шах, табла, шашки, играта „го“ не се считат за хазартни – те са разрешени.

6. Горното копче

Най-горното копче на куртката трябва винаги да се оставя разкопчано. Първо, това вероятно е известен род военно суеверие, каквито съществуват в армиите по цял свят. Тук то е породено от факта, че всички копчета се закопчават само в униформата на загинали войници. Друга, по-прагматична причина е, че по този начин е възможно в опасни и рискови моменти да изпратите без думи сигнал до колегите, че нещо се е случило – ако копчето е закопчано, това означава, че боецът се намира в ситуация на риск, може да е взет в момента за заложник и пр.

7. Цивилни дрехи

Забранено е войниците от ЦАХАЛ да носят цивилни дрехи, дори отделни такива елементи в облеклото. Освен това, не е позволено дори да ги държат или носят в ръце – само в чанта или раница.

8. Само една слушалка

Забранено е войникът да слуша музика или радио с две слушалки едновременно. Причината е проста – бдителност. Всеки боец ​​е длъжен да държи поне едното си ухо свободно за случай на аларма или екстрени ситуации, за да не бъде изненадан от непредвиден развой на събитията.

Както е известно, модата е много странна изява на човешката дейност, особено в областта на облеклото. Понякога някои дрехи не се променят с векове. В други случаи, обратно – сменят се през няколко години.

За едни от най-странните предмети в европейския гардероб може да се смятат бухналите дантелени яки, които били носени от заможните хора през Ренесанса. Те са особено интересни с оглед на факта, че чисто и просто не изглежда да са били нещо кой знае колко практично или поне донякъде удобно.

Навярно всеки що-годе грамотен човек е виждал старинни картини, на които са изобразени знатни особи с огромни дантелени яки. Но малцина знаят как се нарича това произведение на шивашкото изкуство от епохата на Ренесанса. Такава яка носела названието „раф“. В историята на модата е прието и друго, неофициално име – „воденичен камък“.

Рафът се появил някъде около началото на ХVІ век в Испания. Популярна легенда гласи, че тази яка е била измислена от една от видните испански благороднички с много грозна шия. Но, все пак, това е само легенда – при това явно с привкус на жълта клюка от онази епоха. Нищо чудно дори тогава от ухо на ухо да се е носело и името на въпросната аристократка, и то, както често се случва, в средите на най-добрите й приятелки или евентуално съпернички за мъжко внимение.

Всъщност рафът претърпял дълга еволюция от малка дантелена яка до огромно натрупване на купчина нагънат плат. Това ясно се вижда върху портретите от онази епоха.

Отначало „воденичният камък“ имал скромни размери. Прави впечатление, че от самото начало го носели и мъже, и жени. Към 1560-те години обаче рафът значително се увеличил на диаметър, а след още десет години сериозно нараснал и на дебелина. Ако се вгледате в портретите, може да останете с впечатлението, че благородниците постоянно се упражнявали да увеличават своите рафове. Интересно е и обстоятелството, че след като „воденичният камък“ станал наистина твърде голям, започнали активно да го пудрят и колосват. Това далеч не било лесна дейност и така в градовете се появили цели работилници, които се грижели за дантелените яки.

Много по-странни версии и, съответно, спорове предизвиква чисто практическата функционалност на рафа. Твърдят, че той бил служел като защита срещу бълхи и въшки, укриване на сифилис, мръсна шия. Някои дори заявяват, че рафът действал като вентилатор, за да скрие миризмата на пот. Всички тези версии са просто изсмукани от пръстите, като се има предвид, че много преди XVI век в европейските градове били вече построени огромен брой бани и бръснарници.

Чистотата винаги е била отличителен белег на богатите хора, особено на аристокрацията. Шаблонният антихристиянски стереотип за „немитата Европа“ може частично да се отнася в най-добрия случай за съвсем Ранното Средновековие с неговите варварски племена – но то е около 1000 години преди създаването на рафа. Версият за прикриване на белези от сифилис дори няма защо да се обсъжда. Да не би целият испански кралски двор да е бил сифилистичен?

Все пак: дали „воденичният камък“ имал чисто приложна функция? Най-вероятно не. Подобни елементи от облеклото, без никаква утилитарна роля, познаваме и днес: например, мъжката вратовръзка. А в онази епоха много често модата била диктувана от видни придворни личности, както и от фаворитите (фаворитките) на различни владетели. Напълно е възможно рафът да се е появил поради каприз на някоя от тогавашните „звезди“ на испанския кралски двор.

Определено своеобразната яка имала само декоративна функция. Тази версия се подкрепя и от факта, че рафът изчезнал от гардероба на благородниците в Испания също така внезапно, както се бил появил. Странните яки били забранени още през ХVІІ век от испанския крал Филип IV, а скоро изчезнали и от цяла Европа.

Не всички знаят, че зад логата на известни компании и корпорации са скрити реални забележителности. Днес ще ви представим 13 марки, които използват в своите символи сгради или природни забележителности.

Замъкът Нойшванщайн

Един от най-красивите замъци в Европа – германският Нойшванщайн – сега е включен в списъка с най-сниманите забележителности в света: опашката от туристи тук понякога се простира на километър. Нойшванщайн получава допълнителна популярност от факта, че именно той става първообраз на замъка на Спящата красавица в парижкия Дисниленд. В същото време попаднах на най-разпознаваемата сред всички деца емблема на планетата – логото на корпорацията Уолт Дисни. Обгърнат в много легенди, Нойшванщайн всъщност се превръща във вдъхновение за главния холивудски разказвач Уолт Дисни.

Връх Матерхорн

Планинският връх от логото на швейцарския шоколад Toblerone не може да бъде объркан с нищо: приличащият на четириъгълна пирамида Матерхорн, се счита за един от най-разпознаваемите върхове в Алпите. Този връх (височината му е 4478 метра), издигащ се над село Цермат, омайва всички уважаващи себе си алпинисти. Има повече от 30 маршрута за изкачване до върха, но те са достъпни само за опитни професионалисти. Забавното е, че живописната планина е не само върху опаковката на шоколада, но се е „промъкнала“ и вътре: смята се, че необичайната назъбена форма на шоколада е многократна мини-реплика на формата на самия Матерхорн. Между другото, ако погледнете отблизо, можете да намерите плюшено мече в центъра на логото. То символизира швейцарската столица и родината на „Toblerone” – град Берн, който според една етимологична версия се превежда като „град на мечките”.

Спаска кула на Кремъл

Основната емблема на Съветските олимпийски игри е измислена от ученика от Строгановската школа Владимир Арсентиев. Подобно на тестените изделия, успоредните линии, символизиращи бягащите пътеки, са изтеглени в пирамида, която е увенчана с петолъчка. В минималистичен дизайн силуетът на Спаската кула лесно се разпознава, въпреки че теоретично всяка друга кула на Кремъл може да се превърне в „герой“ на емблемата. Дори има теория, че Московският държавен университет се превръща в прототип на логото на Олимпиада-80 е сградата на МГУ. Тази версия обаче не издържа на критиката, защото емблемата е създадена за най-важните спортове на планетата, а не за Универсиадата. Освен това Кремъл, за разлика от Московския държавен университет, винаги е бил добре познат в световен мащаб.

Хотел „Москва“

Водка „Столичная“ – най-известната марка от тези, които са „рожба на СССР.“ В света я познават от първа ръка: например в Щатите Водка Столичная се продава от 70-те години. Върху етикета на руската водка №1 стои важен символ на столицата – сградата на хотел Москва (първият, истинският, чийто дизайн, според легендата, е съгласуван със самия Сталин). До пускането на продукта съседът на Кремъл вече празнувал своята 5-та годишнина. Заемайки цял квартал, „Москва“ е открит през 1935 г., превръщайки се в един от първите хотели в съветската столица. Дизайнът на етикета остава почти непроменен оттогава: шрифтът варира, детайлите на картината били затъмнени, но фасадата на сградата все още е ясно различима. Сталинистката „Москва“ не съществува от няколко години. На мястото на разрушения хотел се издига неговият близнак.

Долината Шамони

Френската минерална вода „Евиан” е кръстена на град Евиан-ле-Бен, в близост до който има няколко водоизточника. Именно тук, на брега на Женевското езеро, с невероятна гледка към Алпите, се бутилира световноизвестната вода. Не е чудно, че в логото на Евиан има точно планини. И то най-фотогеничните – три снежни върха, които са отлично видими от долината Шамони, разположена близо до Евиан. В центъра на композицията е връх Мон Блан, висок 4807 метра, а един от съседите му е връх Еги дьо Миди, известен не само с изключително острата си форма, но и с най-високата въжена линия в света.

Дворецът в Ликани

Основните дизайнерски елементи в етикета на минералната вода „Боржоми“ са измислени още през 30-те години. Със сигурност на всеки е познат овала, в който са затворени образите на върховете на Кавказките планини, фонтана и крилото на царския дворец Романови. Последният е построен през XVIII век и се намира в село Ликани в дефилето Боржоми, известно със своите пансиони и минерални извори. В съветско време Йосиф Сталин почивал в двореца, сега помпозната сграда е лятна резиденция на президента на Грузия. В непосредствена близост до Ликани е курортът Боржоми, където се добива добре познатата лековита минерална вода. На три часа път с кола от селото се плискат водите на Черно море.

Скалистите планини

Баскетболният клуб „Юта Джаз е базиран в Солт Лейк Сити. Столицата на щата Юта е разположена в долина, заобиколена от впечатляващите планински масиви Уасач и Окуир – същите, които са разклонение на прочутите Скалисти планини. Става ясно защо логото на „Юта“ направо забожда заснежените върхове – това са същите върхове, към които гледката от  Солт Лейк Сити е направо умопомрачителна. Между другото, значителна част от зимните олимпийски игри през 2002 г. се проведе на местните писти.

Имението на семейство Кайсиеви

Върху логото на сладкарския концерн „Бабаевски“ е нарисувано огромно двуетажно имение. Това е бившата къща на бонбонената династия Кайсиеви, която се намира в Москва на ул. „Малая Красноселская“, 7. Къщата в модернистичен стил е построена от архитект Шнауберт през 1905 г. Пристигайки в имението Кайсиеви (смята се, че предприемачите специално си избрали „сладка“ фамилия) преместили там голямата си фамилна фабрика. Няколкостотин души работели за сладкарите, компанията произвеждала около четири хиляди тона карамел и шоколад годишно. Когато отшумяла революцията, фабриката получава ново име – в чест на секретаря на окръжния комитет Пьотр Бабаев. През последните десетилетия собствениците на компанията се сменили няколко пъти, но в географски план концернът остава на предишното си място – в имението Кайсиеви.

Мост над река Тайн

Богато червеникавото пиво ейл се пие в кръчмите по целия свят – от Щатите до Финландия. Родина на марката „Newcastle Brown Ale“ винаги ще си остане Нюкасъл, въпреки факта, че пивоварната наскоро се е преместила в град Тадкастър. Именно там, на североизточния бряг на Великобритания, „Newcastle Brown Ale“ спечели армията първи фенове през 20-те години. И тогавашната основна атракция на града попада на етикета на бутилката като завинаги остава там – мостът над река Тайн, на чието откриване през 1928 г дошъл самия крал Джордж V. Изображението на моста е затворен в синя петолъчка: той символизира петте пивоварни, работещи в Нюкасъл. Една от тях, наречена Джон Барас, по-късно се превръща в мрежа от известни кръчми. Мостът на Тайн все още украсява етикета на английския ейл, въпреки че един ден се появил конкурент: пробно дизайнерите поставили друг мост на Нюкасъл на логото – новият мост „Гейтсхед Милениум“, който поради забавната си форма носи прякора „Мигащото око“.

Връх Артесонраху

Историята на логото на най-старата филмова компания в Съединените щати, и единствената, останала в Холивуд, е обвита от облак на загадъчност. Върхът на планината, заобиколен от ореол от звезди, е променян няколко пъти. Според легендата, първият автор на логото на Paramount бил Уилям Ходкинсън, един от „основателите” на холивудското кино. Той скицира планина върху лист хартия по време на среща със собственика на Paramount Адолф Зукор. Може би това бил един от върховете в Юта, където минало детството на Ходкинсън. Най-известното, „живо“, фирмено лого обикновено се появява преди филмите и има съвсем различна, шиповидна форма. Някои смятат, че връх в Андите, наречен Артесонраху в Перу, е послужил като „модел” за скрийнсейвъра, докато други виждат алпийския връх Монвисо в него.

Пивоварна „Pilsner Urquell“

Пилзенска пивоварна е родното място на легендарната марка Pilsner. Именно тук е измислена специална технология за приготвяне на лека, суха бира с характерна горчивина и хмелов аромат. Тази технология сега се прилага по целия свят. Оригиналната бира, произведена по тази технология, се нарича Pilsner Urquell и днес е най-популярната марка бира в Чехия. Момчетата от Pilsner не се наложило да търсят далеч вдъхновение за логото си: на входа на територията на пивоварната има огромни сводести порти, изображението на които сега е на всяка бутилка Pilsner Urquell. Във фабриката можете да разгледате всички компоненти на Prazdroj, така се нарича тази бира на чешки език: ечемик, бохемски хмел, вода Pilsen и бирена мая. Приятен завършек на обиколката е дегустация на Pilsner Urquell директно от дъбова бъчва.

Планината Арарат

Планината Арарат, чиято височина е около пет хиляди метра, се издига над полетата на долината Арарат, където расте грозде, от което се произвежда известната арменска ракия. Според Библията, Ноевият ковчег се спира от световния потоп на върха на планината Арарат, а Ной, оставяйки ковчега, построил първия олтар след Потопа и принесъл жертва, благодарейки на Бог за спасението. Там Ной засадил лоза и направил младо вино от събраното грозде вместо обичайния гроздов сок, той се напил за първи път от ферментиралия гроздов сок, като по този начин започнало винопроизводството. Легендарният Арарат се вижда от всяка точка на Ереван и е националният символ на Армения и марката коняк ArArAt, украсявайки етикета на бутилката.

Кулата на принц Рупърт

Незабележителна ниска кула всъщност е един от основните символи на Ливърпул. Или по-скоро, онази част от Ливърпул, която подкрепя футболния клуб Евертън. През 30-те години на миналия век, „карамелите“ (това е прякорът на отбора) решили, че в логото им липсва нещо. И добавили образа на древната кула на принц Рупърт, построена през XVIII век, върху клубните символи. Кулата имала сурово минало: тя била и изтрезвително, и дори затвор. По-късно селяните и работниците просто съхранявали в нея своите инструменти. И ако не бил клубът Евертън, благодарение на който кулата се сдобила с бърза слава, само Бог знае какво би станало с този древен паметник. Сега всички обичат кулата, а наскоро символът на „карамелите” претърпя глобална реконструкция.

Автор: Десислава Михалева