Още
    Начало Блог Страница 2

    Мостът Акаши Кайкио: достатъчно стоманени въжета, за да обиколят света 7 пъти

    Той е не само едно от инженерните чудеса на света, той е победа на инженерната мисъл и доказателство, че няма невъзможни неща. При неговото завършване, мостът Акаши-Кайкио (Akashi-Kaikyo) в Япония чупи няколко рекорда на Гинес. С обща дължина от  3911 m той става най-дългият висящ мост в света, както и най-високият. Височината на пилоните е близо 283 m. Той се оказва и най-скъпият. Строителството му поглъща 4.3 млрд. долара и продължава близо 10 години, от май 1988 г. до април 1998 г. Първоначалният замисъл е по моста да преминават както автомобили, така и влакове, но по-късно е решено той да включва само магистрала с шест платна, по три във всяка посока.

    Мостът Акаши-Кайкио е част от е един от най-големите проекти в Япония, целта на който е посредством система от мостове, които включват магистрален и железопътен път, да се свържат остров Хоншу (Honshu) и остров Шикоку (Shikoku). Акаши-Кайкио е един от тези мостове. Той се издига над пролива Акаши и свързва гр. Кобе с остров Аважи (Awaji).

     

    Проливът Акаши е силно натоварена пътна артерия. Той е с ширина около 4 km и максимална дълбочина от близо 110 m. През него ежедневно преминават около 1400 кораба. Риболовът около пролива също е силно развит.

    Атмосферните условия в пролива са много неблагоприятни. Тук бушуват много силни бури, цунамита, тайфуни. Именно една много силна буря, която обръща два ферибота, следствие на което загиват 168 души, принуждава властите да вземат решението за изграждане на мост над пролива. Това обаче съвсем не е лека задача. Мостът трябва да е достатъчно устойчив и неподатлив на неблагоприятните условия. Това налага използването на най-добрите архитектурни решения и прилагането на иновативни технологии при неговото строителство. Например за изграждането на пилоните са използвани два огромни стоманени цилиндъра, по един за всеки пилон, които се запълват с бетон. Не обикновен, разбира се. Специално за този проект е разработен нов вид бетон, който се втвърдява бързо във вода. Мостът е и с едни от най-големите опорни основи в света. Изграждането им поглъща близо 232 000 m3 бетон, а на тях били изградени закотвящи блокове с височина 40 m.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Кой е най-дългият път в света?

    Великата зелена африканска стена

    В резултат от приложените технологии, мостът издържа на ветрове със скорост до 286 km/h, силни морски течения и земетресения, с магнитуд до 8.5 по скалата на Рихтер.

    Устойчивостта на моста на земетресения е подложена на изпитание още при неговото строителство. На 17 януари 1995 г. гр Кобе е ударен от земетресение с магнитуд 7.2 по скалата на Рихтер, което нанася огромни щети. Към този момент двата носещи пилона на моста са издигнати. Направените след земетресението проучвания показват, че в средата на пролива има разлом, което измества единият пилон с около метър. След направени анализи е установено, че това не застрашава устойчивостта на моста и строителните работи могат да продължат. Изместването обаче удължава с един метър основната част на моста, която от 1990 m става 1991 m.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Интересен факт е, че стоманените въжета, които удържат теглото не само на пътното платно, но и на трафика, са с дължина 300 000 km стоманена жица; всяко е с диаметър 112 cm и е усукано от 36 830 жици, което е достатъчно с тях да се обиколи Земята 7 пъти. За осигуряване на необходимата здравина към стоманата, използвана за тях, допълнително се слагат силикон и добавки.

    За безпроблемното функциониране на моста значение има не само изграждането, но и поддръжката по време на експлоатация. Тук също са приложени нови технологии, като например система за впръскване на сух въздух. Задачата ѝ е да предпазва основните въжета от корозия. Чрез инжектиране на сух въздух системата поддържа подходяща влажност за въжетата. Така освен безопасност се постига съществено намаляване на разходите за поддръжка.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-старите езици в света и техният произход

    Трите надписа на Омуртаг

    Шифърът на Цезар: Най-старият криптографски метод в историята  

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Франо Селак – най-големият късметлия или нечуван карък?

    Александър Велики: Легендата за непобедимия

     Александър III Македонски, известен като Александър Велики, е една от най-емблематичните личности в историята. Роден през 356 г. пр.н.е. в древна Македония, той успява да изгради една от най-големите империи в света, като завладява територии от Балканите до Индия. Легендата за непобедимия военачалник продължава да вдъхновява и до днес, благодарение на неговите изключителни победи, стратегически умения и способността му да обединява различни култури.

    1. Началото на легендата

    Александър е син на македонския цар Филип II и Олимпиада, която произлиза от епирските царски родове. Още от ранна възраст той показва изключителни способности и интелект. Обучаван е от великия философ Аристотел, който му предава не само познания по философия, но и дълбок интерес към науката, медицината и географията. Освен интелектуалното си развитие, Александър се отличава с изключителни физически способности и военни умения. Още на 16 години той ръководи битка и побеждава враговете на Македония, докато баща му е на военна кампания.

    През 336 г. пр.н.е., след убийството на Филип II, Александър става цар на Македония на едва 20-годишна възраст. Това бележи началото на неговата легендарна кариера като завоевател.

    1. Завоеванията на Александър

    Един от най-запомнящите се аспекти на легендата за Александър Велики е неговата непобедимост на бойното поле. В течение на своите завоевания той не губи нито една битка. Първата му значителна кампания е в Персийската империя, една от най-мощните по това време. През 334 г. пр.н.е. той преминава Хелеспонта (днешния проток Дарданели) с около 35 000 войници и започва поход срещу персите.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

     Октавиан Август – историята на първия римски император

    8 от най-великите военни гении за всички времена

     

    Битката при Граник през 334 г. пр.н.е. е първата голяма победа на Александър срещу персийските войски, командвани от местните сатрапи (персийски наместници). Тази битка отваря пътя на македонските войски към Мала Азия. Следващите му победи при Исос през 333 г. пр.н.е. и Гавгамела през 331 г. пр.н.е. слагат край на господството на Персийската империя. Персийският цар Дарий III е разгромен и избягва, а Александър поема контрола над огромни територии от Мала Азия до Египет и Месопотамия.

    1. Легендата за непобедимия

    Александър е смятан за непобедим не само заради неговите безупречни победи, но и заради уникалните си военни тактики. Той усъвършенства използването на македонската фаланга, която представлява силно дисциплинирана формация с дълги копия (сари), които дават предимство в сраженията на открито. Освен това, Александър е известен с умението си да импровизира на бойното поле и да прилага гъвкави стратегии в зависимост от ситуацията. Той е не само храбър воин, който често се бие на фронтовата линия, но и стратегически гений, който разбира психологията на врага и използва дезинформация и бързина, за да разбие враговете си.

    1. Обединител на културите

    Александър не е само завоевател, но и обединител на култури. След завоюването на Египет, той е провъзгласен за фараон и основава града Александрия, който става един от най-важните културни и научни центрове на древния свят. Във всяка от завоюваните от него територии, Александър се стреми да създаде стабилност, като интегрира местните обичаи и култури със своите. Той насърчава смесването на македонците с персийците чрез бракове и възприема персийски обичаи, включително облеклото и ритуалите, като част от опита си да обедини изтока и запада.

    След победата над Персия, Александър продължава своя поход на изток и навлиза в Индия. Битката при река Хидасп през 326 г. пр.н.е. е една от най-емблематичните в индийската му кампания. Тук той побеждава индийския владетел Пор, въпреки че индийските слонове представляват значително предизвикателство за македонските войски.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Децимация – най-бруталното наказание в римските легиони

    Най-старите езици в света и техният произход

     

    1. Смъртта на Александър и наследството му

    Въпреки че Александър не губи нито една битка, неговата кампания внезапно приключва през 323 г. пр.н.е., когато той умира в град Вавилон на едва 32-годишна възраст. Причината за смъртта му остава загадка, като се предполага, че може да е била резултат от треска, отравяне или друго заболяване.

    След смъртта на Александър, огромната му империя е разделена между неговите генерали (диадохите) и бързо започва да се разпада. Въпреки това, влиянието на Александър върху световната история остава огромно. Той създава културна и икономическа свързаност между Запада и Изтока, известна като елинистическата епоха, която поставя основите на взаимодействието между гръцката, персийската, египетската и индийската култури. Градовете, които основава, и наследството на гръцката култура остават значими за столетия напред.

    Заключение

    Александър Велики остава символ на непобедимия военачалник, чиито кампании и завоевания променят хода на световната история. Той не само разширява границите на Древна Македония, но и създава нов свят, в който културите и идеите се смесват и развиват. Легендата за непобедимия продължава да вдъхновява поколения, като доказателство за неговите изключителни лидерски и военни умения.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Историята и империята на Александър Македонски  

    Сарисата – оръжието на македонската фаланга

    Как умира Александър Велики?

    Историята и животът на Филип Македонски

    Поражението на Александър Велики

    Агрианите – „командосите“ на Александър Велики

    Кои са били най-големите и смели врагове на Древен Рим

    8 невероятни причини за краха на Римската империя

    Море от мечти

     „Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството“. Тези думи на Атанас Буров срещаме в новия български роман „Море от мечти“, който е по книжарниците отскоро.

    Лека и многопластова, забавна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един дъх. Отвежда ни на любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Несебър, Велека, Созопол, селца в Струмската долина. Озоваваме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена. Улавяме дъха на Родопите. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив. От страниците ни трогва българска песен, която напомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и долина от рози. Гледаме звездите в мастилено небе над крепостта Калиакра. И на този красив фон се разказва историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров шофьор Камен – някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието.

    Увлекателно и свежо, романът поставя вечни въпроси: Как да водиш смислен живот? Как да дръзнеш и да осъществиш мечта? И да свържеш мечтата с обичта към родината. Не спестява и сериозни теми – за мъжделеенето на духа, за обезлюдените села, за унищожаването на земята, за грабежа на златните ни залежи… Неусетно научаваме къде са лети камбаните, които възвестяват Освобождението на България. От къде се виждат Родопите, Рила и Пирин едновременно. Кое цвете символизира силата на българския дух и не се среща другаде по света.

    Kнигата е дебютен роман на Мари Робес – автор на две книги за интериорен дизайн и декорация, станали бестселъри в Германия и Китай.

    https://www.ozone.bg/product/more-ot-mechti/

    Цитати от романа

    Пътят бе притихнал в очакване на залеза. Виеше се успоредно на брега между поля и високи треви, хълмове и изоставени складове. Минаваше през Балчик, Каварна и Българево, докато стигнеше удивителната панорама на Калиакра – полуостров, вдаден два километра навътре в морето, с отвесни скали в червеникав оттенък, които се извисяваха седемдесет метра над водата, облени в пурпурни ивици от залязващото слънце.

    В България не е лесно. Но дори само Родопите да имахме, пак бих останал. Такова е сърцето ми. Тук иска да бие.

    Том Бранд се взираше в компютър последен модел Епъл. Светлина от настолна лампа, поставена на стара дъбова маса, падаше върху десктопа, потрепваше на повърхността и се разпиляваше на златни прашинки. Но сиянието ѝ бледнееше пред това на снимките, менящи се на екрана. Седемте рилски езера. Плажът Ропотамо. Пътят на звездите в Странджа. Бекови скали в Родопите.

    Не ми трябват плоскоекранни телевизори. Нито екскурзии до Гърция и изкуствени дубайски острови. Но искам справедливи битки. Хуманност. Свобода. А реалността става все по-несвободна. Не стига за размаха на крилете ми.

    Велека се стигаше по пътя Ахтопол – Синеморец. По отбивка така скрита между дървета, че човек не можеше да не я подмине, ако идва за първи път. Табела липсваше. Том зави вляво по черен път, който криволичеше между брястове и ясени , цъфнали ружи и магарешки бодили. Колата заподскача като ледче в шейкър.

    Не ни трябва консуматорство, а смисъл.

    С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка.

    Не е нужно да вървим до Сантяго. Най-важният път никога не е далеч. Просто не дръзваме.

    Беше тиха лятна вечер в българско село. Песен на щурчета милваше сънливата уличка. Светлина от прашна крайпътна лампа проникваше слабо в съседно дворче. Въпреки тъмнината Стела остана с впечатление за малка градинка с избуяли зеленчуци. Ако беше ден, щеше да види лехи с розови домати пред схлупена къща със стар прозорец, по който се нижеха саксии с нацъфтяла върбинка.

    Отново го усещаше. Разговорите на хората звъняха в нощта. Около нея летяха думи на език богат, многопластов и жив, напоени с магически акорди. Носеха древен духовен код, композиран от небесна филхармония и благословен от Бог като българската земя.

    Стела трудно намираше думи. Прекара пръсти през косата си и отвърна на погледа му.

    • Сякаш се влюбвам в… цяла държава. 

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Трите надписа на Омуртаг

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Най-старите езици в света и техният произход

     Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    10 от най-красивите гръцки острови

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Шифърът на Цезар: Най-старият криптографски метод в историята

    Криптографията – изкуството на кодиране и декодиране на съобщения – има дълга история, която се простира назад до древни времена. Един от най-ранните и известни методи за шифроване е Шифърът на Цезар, наречен на името на римския военачалник и държавник Гай Юлий Цезар. Този прост, но ефективен метод е използван от Цезар за защита на поверителните му съобщения по време на военните му кампании. Въпреки простотата си, шифърът на Цезар играе ключова роля в историята на криптографията и остава популярен метод за кодиране и днес, често използван в образователни цели.

    Какво представлява шифърът на Цезар?

    Шифърът на Цезар е техника за кодиране, която използва проста подмяна на букви в азбуката. При този метод всяка буква в съобщението се заменя с друга буква, разположена на фиксирано разстояние от нея в азбуката. Например, ако ключът за шифроване е 3, буквата „А“ се заменя с „Г“, „Б“ се заменя с „Д“ и така нататък.

    Ето пример за шифроване с ключ 3:

    • Оригинален текст: „Шифърът на Цезар“

    • Шифрован текст: „Ълксхтъм рг Циггв“

    За да бъде дешифрирано съобщението, получателят трябва да знае ключа (в този случай 3) и да извърши обратната операция – да премести всяка буква назад с три позиции в азбуката.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

     Октавиан Август – историята на първия римски император

    8 от най-великите военни гении за всички времена

    Исторически контекст и употреба

    Гай Юлий Цезар е използвал този метод по време на своите военни кампании, за да кодира важни съобщения и да ги защитава от враговете си. Въпреки че шифърът е сравнително прост, той е бил достатъчно ефективен за времето си, когато малцина са разбирали основните принципи на криптографията. Шифърът на Цезар е бил използван най-вече за комуникации между военни командири и за предаване на стратегическа информация по време на битки. Противниците на Цезар са били изправени пред значително затруднение, ако не са имали ключа за шифъра.

    Слабости на шифъра

    Въпреки ефективността си в древността, шифърът на Цезар има една основна слабост – той е лесен за разбиване, особено ако човек разполага с малко повече време или ако познава честотата на използване на буквите в даден език. Шифърът използва фиксиран брой позиции за преместване, което означава, че има само ограничен брой възможни ключове. В латинската азбука например, има 25 възможни замени (ключове от 1 до 25), което позволява на атакуващия да пробва всички възможности, докато не открие правилния ключ.

    Този тип атака се нарича метод на изчерпване или брут форс – пробване на всички възможни комбинации до разкриване на кода. Освен това, анализ на честотата на използване на буквите в един език може да помогне на криптоаналитиците да дешифрират съобщението, дори без да знаят ключа. Например, в много езици, като латинския и българския, някои букви (като „Е“ или „Т“) се срещат много по-често от други, което улеснява разпознаването на модели в шифрирания текст.

    Влияние върху по-късната криптография

    Шифърът на Цезар полага основите на по-сложни криптографски техники, използвани през вековете. Въз основа на неговия принцип на подмяна на букви са създадени по-сложни шифри като Виженеровия шифър, който използва променлив ключ и е бил значително по-труден за разбиване. Въпреки че простотата на шифъра на Цезар го прави неефективен за съвременна криптография, той остава класически пример за въвеждане в криптографските техники.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Децимация – най-бруталното наказание в римските легиони

    Най-старите езици в света и техният произход

    През Ренесанса и по време на Втората световна война криптографията се развива значително, като в основата на много от тези методи стои именно идеята за подмяна на символи, позната от шифъра на Цезар.

    Шифърът на Цезар в съвременността

    Днес шифърът на Цезар се използва основно с образователна цел за запознаване на ученици и студенти с основите на криптографията. Той е популярен в игри и пъзели, както и в различни загадки, които включват тайни съобщения. Също така, той остава символ на ранната криптография и напомняне за това колко важна е била защитата на информацията през цялата история.

    В допълнение, шифърът на Цезар е културно значим и често се споменава в литературата и популярните медии като прост, но символичен метод за кодиране на съобщения. Много модерни криптографски системи, макар и много по-сложни, са изградени върху основни принципи, които са заложени в ранни шифри като този на Цезар.

    Заключение

    Шифърът на Цезар е един от първите известни криптографски методи в историята и продължава да бъде признат заради своята простота и историческо значение. Въпреки че вече не е практичен в съвременния свят на сложни криптографски системи, той остава важна стъпка в развитието на защитата на информацията. Шифърът на Цезар е ярък пример за това как дори най-простите идеи могат да имат дълготраен ефект върху света на комуникациите и сигурността.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Шифрите в средновековна Европа

    Шифърът на Леонардо. 10 мита за Да Винчи

    Шифъра на индианците

     На кого се дава титлата Цезар и какво значи?

     Един от най-великите римски пълководци в историята – Помпей

    Франо Селак – най-големият късметлия или нечуван карък?

    Кои са били най-големите и смели врагове на Древен Рим

    Тайнственото изчезване на цивилизацията на Маите

    Историята на Римската Империя  

    8 невероятни причини за краха на Римската империя

    Тайнственото изчезване на цивилизацията на Маите

    Цивилизацията на маите, която процъфтява в Мезоамерика в продължение на повече от 2 000 години, е една от най-загадъчните и впечатляващи култури в световната история. Известни със своите напреднали познания в астрономията, математиката, архитектурата и писмеността, маите оставят след себе си величествени храмове, сложни йероглифи и точни календарни системи. Въпреки този впечатляващ напредък, около 9-ти век сл. Хр. повечето от техните големи градове мистериозно запустяват, и до днес археолозите и историците продължават да изследват причините за този внезапен и все още необяснен колапс.

    Възходът на маите

    Маите създават своята култура в териториите на днешен Юкатан, Гватемала, Белиз и части от Хондурас и Салвадор. Върхът на тяхната цивилизация, известен като Класическият период (от около 250 до 900 г. сл. Хр.), се характеризира със строежа на великолепни пирамиди, храмове и градове-държави като Тикал, Паленке и Копан. Маите разработват сложна система за писане, известна с йероглифите си, и създават един от най-точните древни календари. Те също така правят значителен напредък в астрономията, прогнозирайки астрономически явления с удивителна точност.

    Тази цивилизация е дълбоко духовна, като техните вярвания и ритуали включват многобожие, жертвоприношения и сложни религиозни церемонии, свързани с циклите на природата.

    Теории за изчезването

    Тайната на маите започва около 9-ти век, когато много от най-големите и важни градове на цивилизацията са внезапно изоставени. Това не е краят на всички маи, тъй като техни потомци все още живеят в някои райони, но изчезването на големите градове и сложните социални структури остава загадка. За да обяснят този колапс, учените предлагат няколко различни теории, всяка от които хвърля светлина върху възможните причини за разпадането на великата цивилизация.

    1. Климатични промени и суша

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Древните цивилизации, забравени от историята

     

    Една от най-разпространените теории е свързана с екологични фактори, най-вече със суша. Археолозите откриват доказателства за дълги периоди на суша в региони, където са били най-големите градове на маите. Липсата на дъжд е можела да доведе до изчерпване на водоизточниците и невъзможност да се поддържат селското стопанство и населението. Зависимостта на маите от царевицата като основен хранителен продукт и тяхната голяма популация е направила сушата катастрофална за тяхната икономика и общество.

    2. Изчерпване на ресурсите и екологична деградация

    Маите са използвали значителни ресурси за строежа на своите масивни градове, храмове и пирамиди, както и за поддържане на своите полета и тераси. В дългосрочен план интензивното земеделие и обезлесяване са могли да причинят ерозия на почвата и намаляване на плодородието. Това изчерпване на природните ресурси е могло да доведе до глад и социални конфликти, което е ускорило упадъка на маите.

    3. Войни и вътрешни конфликти

    Маите често са воювали помежду си, и вътрешни конфликти и съперничества между различни градове-държави са можели да изиграят роля в упадъка на цивилизацията. Честите войни са могли да отслабят икономиката и да доведат до политически нестабилност, което е разпалило социалното напрежение. Археологическите находки показват доказателства за разрушени градове и следи от битки, които подсказват, че насилието е било значителен фактор за краха на определени региони.

    4. Политическа нестабилност и упадък на елита

    Елитната класа на маите играела централна роля в управлението на градовете и ритуалните дейности. С времето, обаче, управлението можело да стане нестабилно поради концентрация на власт, корупция или невъзможност да се справи с нарастващите социални и екологични проблеми. Разрушаването на политическите структури е можело да доведе до разпадането на целите градове.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Изгубен мексикански град имал толкова сгради, колкото сградите в Манхатън

     

    5. Демографски натиск

    Населението на маите е нараствало бързо по време на техния Класически период, което е създало значителен натиск върху наличните ресурси. Големите градове като Тикал и Калакмул са приютявали десетки хиляди жители, което е изисквало огромно количество храна и вода. С нарастването на населението и ресурсите се е стигнало до недостиг, което е допринесло за социален и икономически колапс.

    Заключение

     Изчезването на цивилизацията на маите остава една от най-големите загадки на историята, и вероятно е резултат от множество фактори – климатични промени, изчерпване на ресурсите, вътрешни конфликти и политическа нестабилност. Въпреки техния внезапен упадък, културното и научното наследство на маите продължава да впечатлява и вдъхновява хората и до днес.

    Техните потомци все още живеят в региона, а археологическите находки продължават да разкриват нови детайли за тази изумителна цивилизация. Историята на маите ни напомня за крехкостта на дори най-великите общества и важността на хармонията с природата и устойчивото управление на ресурсите.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-древните цивилизации

    Невероятно откритие изплува от джунглата и смая археолозите (ВИДЕО)

    Цивилизацията на сапотеките

    Цивилизацията на Олмеките

    10-те най-премълчавани и пренебрегнати мистерии от световната история

    Мексиканските пирамиди

    Тайнствата на Чичен Итца и Мачу Пикчу

    Франо Селак – най-големият
    късметлия или нечуван карък?

    Невероятната история на Франо Селак продължава да удивлява обикновените хора, които не са имали щастието да избегнат смъртта цели 7 пъти и да спечелят от лотарията, но не са имали и каръка да попаднат в автомобилни и самолетни катастрофи. Още се спори дали всичко е истина за този странен чудак, с професия на учител по музика, или страховитите му приключения са измислицаили поне достатъчно украсени с фантасмагории. Затова събрахме най-интересните факти за най-големия късметлия и карък на планетата едновременно, чийто живот е като влакче на ужасите, препускащо от една драматична ситуация в друга.

    Роден под щастлива звезда

    Сигурно и самият Селак се чудил, че му се е разминало, докато е висял над пропаст, преплувал е речни бързеи или е падал от самолет. Не веднъж, не два, а седем пъти. Не е нужно да си тесен специалист по платформите за залагания като https://mrbit.bg/bg, за да знаеш, че шансовете за успех след самолетна, автомобилна и влакова катастрофа са нулеви. Но биографията на Селак е доказателството, че невъзможното е възможно. Ето всичко, което знаете за хърватина, който вдъхнови своите сънародници, непознати хора по света и Холивуд.

     

     

    Франо Селак е роден през 1929 г. край Дубровник, по-точно на лодка в морето, докато родителите му били за риба. Това необичайно раждане в седмия месец е предзнаменование, че на бял свят идва едно специално дете. Следват 87 бурни години на възходи и падения, като през последните 15 от тях Селак се радва на солиден джакпот от лотарията. Зевзекът, преживял какво ли не – в това число и 5 развода, решава да раздаде по-голямата част от спечелените 900 000 евро на близки и приятели, а за себе си купува лодка и къща, където да прекарва старините си.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Какво представлява слуховата Парейдолия

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

    Умирай, но друг ден

    Невероятните приключения на Селак започнат през 1962 г. във влак по линията Дубровник – Загреб. Ненадейно вагоните излизат от релсите и падат от дерето в течащата отдолу река. Селак е спасен от неизвестен човек, който успял да го извлече от бързеите. Той се отървава само със счупена ръка, което е сравнително малка цена за спасения му живот. Защото той има да поднесе още много изненади.

     

    На следващата година учителят по музика преживява нова каскада, но във въздуха. Всъщност, това е първото и последното летене на Селак със самолет. Малкият летателен апарат има херметическа неизправност – вратата, до която стои Селак, се отваря, откъсва се и той е засмукан от въздушната струя. Падането, според някои от 800 метра, завършва благополучно върху купа сено. Това е една от най-оспорваните истории на Селак, като някои твърдят, че има 19 жертви, други цитират свидетел – оцеляла стюардеса, а трети се позовават на архивите, в които липсва информация за разбит самолет на същия ден през 1963 г.

     

    Следващата ситуация на косъм от смъртта настъпва 3 години по-късно. Този път в дерето от планинския път пада пътнически автобус, в който, да, правилно познахте, се вози нашият герой. Селак успява да стигне до брега, но четирима души губят живота си. Тук отново се спори за точната година и броят на жертвите. Даже има и спекулации, че Селак и шофьорът, които се познавали отдавна, се били почерпили с малко ракия преди тръгване, което довело до инцидента.

    За малко, но завинаги

     

    Историята продължава с две автомобилни катастрофи. Те се случват през 70-те години. Селак явно не е обръщал достатъчно внимание на изправността на автомобила си, тъй като два от неговите автомобила се запалват по време на движение. При втория случай запаленият двигател води до поражения по лицето и скалпа на хърватина, белязвайки завинаги близките срещи със смъртта.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Следват сравнително спокойни години, но в средата на 90-те Селак е блъснат от автобус в Загреб. И още на следващата година той се забърква в най-тежката си автомобилна катастрофа. Тя отново се случва на планински път, когато камион се изпречва на пътя на галеника на съдбата. За да избегне челен удар, той завива рязко, колата му пробива мантинелата и тръгва да пада в пропастта. Селак, който не е почитател на предпазните колани, се хваща за клон на дърво и така се спасява от сигурна смърт в 300-метровата пропаст.

     

    Джакпот от лотарията – точно в стила на Франо Селак

    До края на дните си Франо Селак живее като лото милионер, но всъщност не прави бомбастични покупки и глупави инвестиции. Той не иска охолство и луксозен живот – стигат му невероятните истории, които да разказва на любимите си хора. Макар да е много известен в Хърватия и да е обект на филм от Холивуд, той живее скромно и се определя като най-големия късметлия на света. Други казват, че е карък, а трети подлагат на съмнение неговата биография, но със сигурност Франо Селак е един от онези хората, които не можеш да забравиш.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Генетични мутации: Суперсили или опасности за здравето?

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Генетични мутации: Суперсили или опасности за здравето?

    Генетичните мутации са изменения в ДНК, които могат да възникнат по време на клетъчното деление или в резултат на външни фактори като радиация или химикали. Те играят ключова роля в еволюцията на видовете, като същевременно са свързани с множество заболявания и състояния. Въпреки това, представата за мутациите често варира – от идеи за „суперсили“ до потенциални опасности за здравето. Тази статия разглежда какво наистина представляват генетичните мутации и какво значение имат те за човешкия организъм.

    Какво представляват генетичните мутации?

    Генетичните мутации са промени в последователността на нуклеотидите в генома на организма. Те могат да бъдат наследствени (предадени от родителите) или придобити (възникнали по време на живота на индивида). Мутациите могат да бъдат различни по вид – от единични промени в базовите двойки до големи структурни промени в хромозомите. Въпреки че повечето мутации са безвредни или имат неутрален ефект, някои могат да доведат до заболявания или да окажат влияние върху функционирането на организма.

    Суперсили или еволюционни предимства?

    Мутациите често се свързват с негативни последици, но те също така са двигателят на еволюцията. В редки случаи, мутациите могат да осигурят предимства, които увеличават шансовете за оцеляване и репродукция. Например, някои хора са носители на мутации, които ги правят по-устойчиви на определени заболявания, като малария или ХИВ. Това може да се разглежда като „суперсила“ в биологичен смисъл.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Какво представлява слуховата Парейдолия

     

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

     

    Други примери включват мутации, които водят до по-добра физическа издръжливост, необичайно остро зрение или дори забавено стареене. Въпреки че подобни мутации са изключително редки, те показват как генетичните промени могат да играят роля в адаптацията на организма към средата.

     

    Опасности за здравето

    За съжаление, много генетични мутации носят и сериозни рискове за здравето. Редица наследствени заболявания, като цистична фиброза, мускулна дистрофия и сърповидно-клетъчна анемия, са резултат от мутации в определени гени. Тези мутации нарушават нормалното функциониране на организма и могат да доведат до значителни здравословни проблеми.

    Освен това, мутациите играят централна роля в развитието на ракови заболявания. Когато ДНК в клетките претърпи промени, които водят до неконтролирано делене и растеж на клетките, това може да доведе до тумори. Тези мутации могат да бъдат предизвикани от външни фактори като тютюнопушене, ултравиолетова радиация или канцерогенни вещества.

    Бъдещи перспективи и генна терапия

    С напредъка в генетичните изследвания и технологии, учените разработват нови методи за коригиране на мутации и лечение на генетични заболявания. Генната терапия предлага възможност за замяна или ремонт на дефектни гени, като по този начин се лекуват или предотвратяват заболявания. Въпреки че тези технологии са все още в ранен етап на развитие, те предлагат надежда за бъдещи лечения, които могат да трансформират медицината.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

     

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    От друга страна, етичните въпроси, свързани с генната модификация, също се изострят. Редактирането на гени в ембриони, например, поражда въпроси за възможните последици и дали тези технологии могат да бъдат използвани за „подобряване“ на хората по неетичен начин.

     

    Заключение

    Генетичните мутации са сложен и многостранен феномен. Те могат да предложат уникални предимства в редки случаи, но в същото време носят значителни рискове за здравето. С развитието на науката и технологиите, разбирането ни за мутациите ще се задълбочи, което ще ни позволи да се справяме по-ефективно с генетичните заболявания и да използваме генетичния потенциал на човечеството по отговорен и етичен начин. В крайна сметка, мутациите са както двигател на еволюцията, така и предизвикателство за медицината, което ние едва започваме да разбираме в дълбочина.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

     

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

     

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Великата зелена африканска стена

     

    10 от най-красивите гръцки острови

    снимки: pixabay.com

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

    С бързото навлизане на изкуствения интелект (ИИ) в различни сфери на живота, въпросът за неговото въздействие върху работните места става все по-актуален. Дебатът се върти около това дали ИИ ще създаде нови възможности за заетост, или ще доведе до масова загуба на работни места. Това е тема, която предизвиква както ентусиазъм, така и страхове. В крайна сметка, изкуственият интелект променя не само начина, по който работим, но и самата същност на работата. Но какви са основните предизвикателства и възможности, свързани с тази трансформация?

    1. Автоматизация и загуба на работни места: Реалност или мит?

    Един от най-големите страхове, свързани с изкуствения интелект, е, че автоматизацията ще замени хората в различни индустрии. Действително, роботите и алгоритмите вече изпълняват задачи, които доскоро изискваха човешка намеса – от производствени линии до клиентско обслужване. Например, в автомобилната индустрия роботите вече поемат много от рутинните производствени процеси. Същото се случва и в сектора на услугите, където автоматизирани системи за самостоятелно плащане заменят касиерите.

    Според някои прогнози, до 2030 година милиони работни места по целия свят могат да бъдат заменени от ИИ и автоматизация. Тези, които са най-застрашени, са нискоквалифицираните работници и служителите, изпълняващи рутинни задачи, които могат лесно да бъдат автоматизирани.

    2. Новите възможности: Изкуственият интелект като катализатор за иновации

    Докато автоматизацията наистина заплашва някои традиционни работни места, тя също така създава нови възможности. Историята показва, че технологичният прогрес не просто унищожава работни места, но и създава нови, често дори по-интересни и високоплатени.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

     

    Секретната мисия до луната – Аполо 20

     

    С развитието на ИИ възникват нови професии, свързани с проектиране, програмиране и управление на тези системи. Специалисти по машинно обучение, инженери по данни, етични консултанти по ИИ и дори психолози, които да помогнат на хората да се адаптират към технологичните промени – това са само част от професиите на бъдещето.

    Освен това, изкуственият интелект може да стимулира креативността и иновациите. Той може да се използва за автоматизиране на рутинни задачи, освобождавайки време за хората да се съсредоточат върху по-сложни и креативни задачи. Например, в медицината, ИИ може да анализира големи обеми от данни, което позволява на лекарите да се съсредоточат върху лечението на пациентите.

     

    3. Преквалификация и адаптация: Ключът към бъдещето

    Един от основните изводи от въздействието на изкуствения интелект върху работните места е, че преквалификацията и адаптацията ще бъдат от решаващо значение. За да се справят с технологичните промени, служителите трябва да бъдат готови да развиват нови умения. Това не означава само обучение в нови технологии, но и способността да се адаптират към новите работни среди и култури.

    Компаниите, правителствата и образователните институции трябва да играят активна роля в процеса на преквалификация. Програми за професионално обучение и подпомагане на заетостта могат да подготвят работниците за новите изисквания на пазара на труда. Важно е да се насърчи и развитието на меки умения, като креативност, критично мислене и емоционална интелигентност, които ще бъдат незаменими в ерата на ИИ.

    4. Етика и регулации: Как да контролираме ИИ?

    Възходът на изкуствения интелект повдига и сериозни етични въпроси. Какви трябва да бъдат границите на автоматизацията? Как да защитим правата на работниците в контекста на все по-автоматизирани работни места?

    Необходимостта от регулации става все по-очевидна. Правителствата трябва да въведат закони и правила, които да гарантират, че ИИ се използва отговорно и че работниците не бъдат оставени на произвола на съдбата. Това включва не само трудовите права, но и въпроси, свързани с конфиденциалността на данните, безопасността и равенството на възможностите.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

     

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

     

    Етичните аспекти на ИИ също трябва да бъдат разгледани. Например, как да гарантираме, че алгоритмите не дискриминират определени групи хора? Как да предотвратим злоупотребите с изкуствения интелект в чувствителни сфери като правосъдието и здравеопазването?

    5. Футуристичен сценарий: Съвместна работа между хора и машини

    Въпреки страховете, свързани с ИИ, много експерти вярват, че бъдещето не е само черно или бяло. Вместо сценарий, в който роботите изцяло заменят хората, по-вероятно е да видим сътрудничество между хора и машини. Хибридни работни места, където ИИ подпомага хората, а не ги заменя, могат да се превърнат в норма.

    Тази синергия може да доведе до значително увеличаване на производителността и качеството на работата. Представете си, че инженери и дизайнери работят рамо до рамо с ИИ, който бързо анализира данни и предлага оптимални решения, докато хората се фокусират върху творческите и стратегическите аспекти.

     

    Заключение

    Изкуственият интелект несъмнено ще промени пейзажа на работните места в идните години. Въпросът обаче не е само дали ИИ е възможност или заплаха, а как ние, като общество, ще се адаптираме към тези промени. Чрез иновации, преквалификация и етични регулации можем да гарантираме, че бъдещето на работата ще бъде не само по-ефективно, но и по-човешко.

     

    Докато ИИ обещава да революционизира света на труда, той също ни дава шанс да преосмислим какво означава да бъдем хора в ерата на машините. Възможността е налице, но успехът ще зависи от това как ще използваме тази нова мощна технология.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Великата зелена африканска стена

     

    10 от най-красивите гръцки острови

    снимки: pixabay.com

    Микропластика: Невидимият враг, който всички пренебрегваме

    В съвременния свят пластмасата е навсякъде около нас – в опаковките на храната, в дрехите, дори в продуктите за лична хигиена. Но докато сме свикнали с удобството и множеството ѝ приложения, едно малко забележимо, но много значимо последствие остава често пренебрегвано: микропластиката. Тези невидими частици от пластмаса се разпространяват навсякъде – във въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната, която консумираме. Но какви са истинските последици от това присъствие и защо трябва да обърнем повече внимание на този проблем?

    1. Какво е микропластика и откъде идва?

    Микропластиката представлява малки частици пластмаса с размер под 5 милиметра. Тя може да бъде разделена на два основни типа: първична и вторична. Първичната микропластика включва частици, произведени директно с този размер, като микрочастиците в козметични продукти, микрофибрите от синтетични дрехи и гранулите, използвани в индустриални процеси. Вторичната микропластика, от друга страна, се получава от разпадането на по-големи пластмасови предмети, като бутилки, торбички и други отпадъци, които с времето се разпадат на по-малки фрагменти.

     

    2. Къде се намира микропластиката?

    Микропластиката е почти навсякъде. Изследвания показват, че тя присъства в океаните, реките, почвите и дори в полярните ледове. Но може би най-притеснителното е, че микропластиката вече е открита в човешкия организъм – в белите дробове, кръвта и червата на хората. Продукти като сол, мед, бира и дори бутилирана вода съдържат микропластика, което означава, че я поглъщаме всеки ден, без дори да го осъзнаваме.

    3. Опасности за здравето и околната среда

    Докато пластмасовите отпадъци видимо замърсяват природата, микропластиката носи по-скрити, но не по-малко сериозни рискове. Пластмасата не се разгражда напълно, а се натрупва в околната среда и в организма на живите същества. Микропластиката привлича и абсорбира токсични химикали, като тежки метали и пестициди, които могат да бъдат погълнати от морски обитатели и в крайна сметка да достигнат до нашите чинии.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

    Великата зелена африканска стена

     

    Научните изследвания все още не са изяснили напълно дългосрочните последици от излагането на микропластика върху човешкото здраве. Въпреки това, вече има притеснителни данни, които показват връзка между микропластиката и различни заболявания, включително възпалителни процеси, хормонални нарушения и дори канцерогенни ефекти. Малките пластмасови частици могат да проникнат в клетките, причинявайки стрес и увреждане на тъканите.

     

    4. Влияние върху екосистемите

    Микропластиката оказва тежко въздействие върху екосистемите, особено върху морските организми. Рибите, мидите, коралите и други морски видове поглъщат микропластика, мислейки я за храна. Това води до запушване на храносмилателната им система, което може да причини глад и смърт. Освен това, когато микропластиката навлиза в хранителната верига, тя не само вреди на животните, но и застрашава здравето на хората, които консумират морски дарове.

    Пластмасовите частици също могат да повлияят на размножаването на морските организми и да нарушат целите екосистеми. Например, изследвания показват, че микропластиката може да повлияе на поведението на някои риби, намалявайки шансовете им за оцеляване.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    5. Какво можем да направим?

    Борбата с микропластиката изисква действия на няколко нива – както индивидуални, така и колективни. На лично ниво, можем да започнем с намаляване на използването на пластмасови продукти за еднократна употреба и да избираме алтернативи като стъкло, метал и биологично разградими материали. Използването на филтри за вода, които улавят микропластиката, също е добър начин да намалим излагането си на тези частици.

    На глобално ниво, е необходимо да се засилят регулациите върху производството и употребата на пластмаса. Например, много държави вече забраниха микрочастиците в козметични продукти, но трябва да се предприемат още мерки за ограничаване на замърсяването от пластмасови отпадъци. Рециклирането и устойчивото управление на отпадъците също играят ключова роля в борбата с микропластиката.

     

    Заключение

    Микропластиката е тихият враг, който постепенно нахлува във всеки аспект на нашия живот. Докато тя остава невидима за очите ни, последиците от нея могат да бъдат дълбоки и трайни. Необходимостта от осъзнаване и действие става все по-спешна, за да защитим не само себе си, но и бъдещите поколения и цялата планета. Отговорността е както на отделния човек, така и на обществото като цяло, да се справим с този невидим враг, който всички пренебрегваме.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

     

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    10 от най-красивите гръцки острови

     

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

     

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     

     

    снимки: pixabay.com

    10 шантави факта за Тексас

    Всичко винаги е по-голямо (и по-щуро) в Тексас. При мисълта за този американски щат повечето от нас се сещат за каубойски ботуши и пустинни пейзажи. Тук ще ви запознаем с някои от най-шантавите факти за Тексас.

    Град в Тексас сменя името си, за да получи безплатна кабелна телевизия.

    Град Диш (Dish) в окръг Дентън се е наричал Кларк. Но един ден през 2005 г. компанията за сателитна телевизия Диш Нетуърк прави предложение, на което не може да се устои. В замяна на преименуването на града на Диш, всеки от неговите 201 жители получава безплатна базова телевизионна услуга за десет години и безплатен цифров видеорекордер.

    Град в Тексас пренасрочва Хелоуин, защото съвпада с футболен мач.

    Тексаският футбол не е шега. През 2014 г. малкото градче Декейтър гласува да пренасрочи Хелоуин за 30 октомври, тъй като датата 31 октомври съвпада с футболния мач в петък вечер на местната гимназия.

    Незаконно е да доиш чужда крава.

    Щатът все още има много странни, остарели закони, които определено ще ви изненадат. Например: незаконно е да продадеш окото си, да бършеш обществена сграда с кърпа за прах, да издоиш нечия чужда крава и да застреляш бивол от втория етаж на хотел. И в никакъв случай не можеш да оставиш камила да тича свободно по плажовете на Галвестън.

    Съществува немски диалект, който се говори единствено в Тексас.

    В Тексас има огромно немско културно влияние заради притока на немски имигранти, дошли в щата в средата на XIX век. „Тексаски немски“ се говори и днес и се среща най-вече в градовете Фредериксбърг, Ню Браунфелс, Бьорн, Шуленбург и Ваймар.

    В света има само едно място, наречено „Земя“ и то се намира в Тексас.

    Тексас е пълен с малки градчета, които се гордеят със страхотни имена. В щата се намират: Париж, Атина, Неапол, Лондон, Дъблин и Флоренция. Има дори град, наречен Земя и това е единственият град на планетата с това име.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

     

     

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Тексас е бил независима държава в продължение на 10 години.

    Между 1836 и 1845 г. Тексас е независима държава. Страната издържа само 10 години преди да се съгласи да се присъедини към Съединените щати. Така Тексас става 28-ият щат на съюза на 19 февруари 1946 г.

    Популярният израз “Don’t mess with Texas” („Не се закачайте с Тексас“) произхожда от кампания срещу отпадъците

    Тази емблематична за щата фраза е измислена от рекламна агенция през 1985 г. за Министерството на транспорта. Целта ѝ е да се намали замърсяването край пътищата. Кампанията продължава и днес, за да образова обществеността и да предотврати изхвърлянето на отпадъци.

    В Остин живее най-голямата градска колония прилепи в света.

    Всяка лятна вечер хората се събират на моста на Конгрес авеню в Остин, за да гледат как около 1,5 млн. бразилски свободноопашати прилепа се издигат в небето.

    Щатът е по-голям от всяка европейска държава.

    С площ от 695 662 км² Тексас е по-голям от много страни по света, включително от всяка една европейска държава (без Русия).

    Виетнамският се нарежда след английския и испанския като най-говорим език в Тексас.

    Близо четвърт милион американци от виетнамски произход живеят в Тексас, което прави езика им най-говорим след английския и испанския.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     Какво представлява слуховата Парейдолия

     Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

     

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Трите надписа на Омуртаг

    Какво представлява слуховата Парейдолия

    Вървите сам през гората, без никой друг наоколо, когато го чувате. Слабо, идващо от фоновото жужене на гората, невероятно, каращо косите ви да настръхнат — идва гласът на някой, който вика името ви.

    Възможно ли е да е призрак? Чудовище? Някаква шега от някое телевизионно шоу? Вероятно не е нито едно от тези неща. Защо тогава хората понякога чуват името си или други думи, когато никой всъщност не казва нищо? И има ли нещо, за което да се тревожите, ако ги чувате?

    Феноменът на чуване на разбираеми гласове или шумове в безсмислен фонов шум е известен като „слухова парейдолия“. Източниците на този шум могат да бъдат различни: електрически вентилатори, течаща вода, самолетни двигатели, перални машини, устройства с бял шум. Според аудиолозите това е подвид на парейдолия, при която хората виждат лица или други смислени модели в неясни изображения.

    Слуховата парейдолия не се счита за вид слухова халюцинация. Последната се появява, когато човек чува звуци, които не съществуват в действителност. Те не се дължат на външен стимул, като например бял шум. Такива халюцинации са често срещани при различни психични състояния, включително шизофрения, посттравматично стресово разстройство и биполярно разстройство. Непсихиатрични халюцинации също са докладвани от хора със загуба на слуха, въпреки че състоянието, известно като синдром на музикалното ухо, е относително рядко и недостатъчно проучено.

    Но хора със и без тези състояния могат да изпитат слухова парейдолия, която е провокирана от фоновия шум.

     

    Какво точно представлява слуховата парейдолия?

    Човешкият мозък работи като голяма база данни от модели. Всички думи, които знаете и някога сте чували, са там. Той избира това, която смята за най-точния модел. В някои случаи обаче може да се окаже, че той изобщо не е правилен.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Звуците, които човек чува, когато изпитва слухова парейдолия, не са напълно измислени от нашия мозък. По-скоро произтичат от погрешно възприемане на реални звуци – например неочакван пик в статичен сигнал или във фоновия шум в гората.

    Моделите в повечето източници на шум се променят през цялото време. Малка промяна във фоновия шум може да се окаже достатъчна, за да разпознае човек нещо.

    Изследователите приписват слуховата парейдолия на постоянните опити на нашия мозък да осмисли и открие модели в света около нас. Това е особено вероятно да се случи, когато донякъде разпознаваеми шумове са маскирани от фоновото бръмчене на шумна среда, като ресторант или бар.

    В тези случаи мозъкът използва процес, наречен контрол на усилването на контраста, регулирайки чувствителността на мозъчните клетки, които реагират на слухови и визуални данни, така че да могат да се адаптират към постоянния шум.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

     

    Въпреки че често се съобщава за подобни случаи, слуховата парейдолия не е толкова добре проучена от невролозите, колкото визуалната ѝ аналогия. Това отчасти е така, защото факторите, които могат да накарат хората да чуят неправилно определени звуци, не са толкова последователни или предсказуеми, колкото тези, които могат да ги накарат да разпознаят фалшив образ, като например човешко лице на повърхността на луната.

    Така че, ако някога чуете някой да вика името ви от тъмните дълбини на безлюдна гора, вероятно не е необходимо да се обръщате и да бягате в другата посока.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-страшните дни в историята на САЩ

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Най-старите езици в света и техният произход

    В наши дни в света има над 7100 езика, като близо 40% от тях са застрашени от изчезване. Тези езици преплитат хилядолетия от човешката история, превръщайки търсенето на най-стария език в завладяващо начинание.

    Много ранни писмени езици, като шумерски, акадски и египетски, са използвали клинописно писмо и датират отпреди най-малко 4600 години. Египетските йероглифи, като тези в гробницата на фараона Перибсен, съдържат най-ранните известни пълни изречения. Историците са съгласни, че това са най-старите езици с ясни писмени записи, въпреки че всички те вече са изчезнали.

    Сред най-древните, все още говорими езици, са иврит и арабски. Техните писмени доказателства датират отпреди около 3000 години и принадлежат към Афроазиатското езиково семейство, което е с корени отпреди 10 000-20 000 години. Това го прави широко прието като най-старото езиково семейство, въпреки споровете относно точните периоди.

    Другите древни езици, като китайски, санскрит и тамилски, предизвикват текущ дебат. Според историците китайският език вероятно се е появил от прото-китайско-тибетския преди около 4500 години. Най-ранните писмени записи датират от около 3300 години, докато тези на санскрит са от 1500-1200 г. пр. н. е. в части от древни индуски текстове. Тамилският, говорен от около 85 млн. души, има документирана писменост от най-малко 2000 години.

    Тези дискусии подчертават предизвикателствата при определянето на най-старите езици в света и ще продължат да се водят, докато не бъдат намерени допълнителни доказателства.

     

    Египетски

    Египет се слави като една от най-старите цивилизации в света, а египетският коптски е нейният най-ранен местен език. Писмените записи датират от 3400 г. пр. н. е., а коптският е бил основният език в Египет до края на XVII век сл. Хр. Днес този език се използва предимно като литургичен език на коптската църква в Египет, а броят говорещи го свободно е малък.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Дунавската цивилизация – най-старата на Земята?

     

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Санскрит

    Според историците най-ранната форма на санскрит се намира в Ригведа свещен индуски текст. Почитан като „езика на боговете“ в индуизма, санскритът играе ключова роля в разбирането на древната индийска история, писания и философия. Този език има също дълбоко влияние върху други езици, особено в Южна Азия. Много съвременни индийски езици, като хинди, бенгалски и маратхи, имат своите корени в санскрит и широко заимстват от неговия речник. Като основен за индуизма, будизма и джайнизма, санскритът служи за съставяне на много основополагащи текстове на тези религии. Това включва Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита.

    Тамилски

    Тамилският, говорен от 78 млн. души и признат за официален език в Шри Ланка и Сингапур, е един от най-старите езици в света. Част от Дравидското езиково семейство, което включва няколко местни езика на Южна и Източна Индия, тамилският език се говори предимно в щата Тамил Наду и има официален статут в Индия. Надписи, датиращи от III век пр.н.е., свидетелстват за древните му корени.

     

    Иврит

    Ивритът престава да се говори широко около 400 г. сл. Хр., но се запазва като литургичен език сред евреите по целия свят. През XIX и XX век възходът на ционизма стимулира възраждането му и довежда до определянето му за официален език на Израел. Въпреки че съвременният иврит се различава от библейската си форма, говорещите го свободно могат да разберат напълно древните текстове. В допълнение, съвременният иврит е повлиян от различни други еврейски езици.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Дълбоко пазена тайна: българите носят гени от готите

     

    Арабски

    Арабският, като език на Корана, има свещено значение. Говори се от приблизително 260 млн. души по света и включва множество диалекти. Служи като основа за езици като урду и малайски. Неговото влияние се простира и върху английския, като думи като: алгебра, алкохол и емир имат арабски произход.

     

    Китайски

    Китайският се говори от приблизително 1,2 млрд. души по света и принадлежи към Китайско-тибетското езиково семейство. Обхваща множество сложни диалекти. Китайските йероглифи датират отпреди около 3000 години, като проследяват произхода си от династията Шан (XVI-XI век пр.н.е.). През 1956 г. писмените знаци претърпяват опростяване, за да станат по-достъпни и да се подобри четливостта.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    Доказано! Траките са с най-древната писменост

     

    Гръцки

    Гръцкият език служи като официален език на Гърция и Кипър. Първоначално се е развил в Древна Гърция и Мала Азия (сега част от Турция). Той има непрекъсната традиция на писмена употреба, обхващаща повече от 3000 години, надминавайки всички други индоевропейски езици, които се използват днес. Тази богата история е категоризирана в древногръцки, средновековен гръцки и новогръцки етапи. Днес гръцки се говори от над 15 млн. души, предимно в Гърция и Кипър. Значителни гръцкоговорящи общности се срещат и в страни като САЩ и Австралия.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България 

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    От Търново до харема на султана: Принцесата, която се жертва, за да спаси Българското царство 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Най-големият български остров – от световна сензация до непростим грях – костите на Йоан Кръстител  

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    Мистерията с Торинската плащаница

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Великата зелена африканска стена