Още
    Начало Блог Страница 3

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    автор: Доц. Данаил Таков – ИБЕИ, БАН

    Растителните храни са основна част от пълноценното, здравословно и устойчиво хранене. Устойчиви са храни, които са от полза за хората и в същото време щадят природата, като запазват околната среда чиста и не я изтощават прекомерно. Експерти прогнозират, че до края на 21 век е възможно да загубим до 30% от биоразнообразието на планетата, ако продължим да използваме същите практики на производство на храните. Огромни площи продължават да се превръщат от гори в полета, а в същото време хората изхвърлят 30% от произведената от хранителната индустрия храна. Природата ни осигурява най-важните екосистемни услуги – опрашване на културите от насекоми, улавяне на въглерода в атмосферата, пречистване на водата и др. Затова става все по съществено с какво и как се храним сега, а и в бъдеще. Зърнените, бобовите, зеленолистните, кореноплодните и др. са ключови за ежедневното ни хранене, особено, когато са отгледани по органичен път. Ето 12 от тях и основните им ефекти като храна:

    Ориз

     

    Най-ранните археологически доказателства за произхода му идват от централен и източен Китай и датират от 7000–5000 г. пр.н.е. Повече от 90% от световния ориз се отглежда в Азия, главно в Китай, Индия, Индонезия и Бангладеш, с по-малки количества, отглеждани в Япония, Пакистан и различни страни от Югоизточна Азия. Макар че белият ориз е най-често срещаният, кафявият може да има повече ползи за здравето. Като добър източник на няколко здравословни минерала и антиоксиданти, кафявият ориз може да помогне за предотвратяване на сърдечни заболявания. Оризът е богат източник на въглехидрати основният източник на гориво за тялото. Въглехидратите могат да ви поддържат енергични и удовлетворени, и са важни за ежедневната активност. Кафявият ориз е отличен източник на много хранителни вещества, включително фибри, манган, селен, магнезий и витамини от група В. От друга страна, белият ориз – особено богатият на нишесте ориз осигурява по-малко хранителни вещества и може да повиши риска от диабет тип 2. Оризовото растение потенциално може да натрупва повече арсен в сравнение с редица други хранителни култури. Това се превръща в проблем, когато почвата или водните източници са замърсени с арсен. 

    Картофи

    Картофът е първият култивиран зеленчук в района на днешно Южно Перу и крайната северозападна Боливия между 8000 и 5000 г. пр.н.е. Култивирането на картофи в Южна Америка може да датира отпреди 10 000 години, но кореноплодните не се запазват добре в археологическите записи, което затруднява идентифицирането. Картофите са с високо съдържание на витамини, минерали, антиоксиданти, фибри и устойчиво нишесте. Пържените картофи обаче могат да имат и някои потенциални отрицателни ефекти, включително наддаване на тегло, особено когато се консумират в големи количества. Освен че са достъпни откъм цена, картофите имат много ползи за здравето. Опитайте се да включите различни сортове картофи в диетата си, за да увеличите максимално хранителните ползи, например сладките картофи. Всъщност в комбинация с други зеленчуци, те се превръщат в много мощна противовъзпалителна храна. Картофите са източник на витамин С и калий, който определят противовъзпалителни им свойства. Картофите също могат да бъдат източник на „устойчиво нишесте“.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    „Нова храна“ – какво значи това за Европа и за нас? Доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)

    Млякото – позната храна или изненадващо загадъчна вселена – доц. Данаил Таков (ИБЕИ–БАН)

     

    Моркови

     

    Смята се, че морковите произхождат като кореноплодна култура в Централна Азия – Афганистан, Иран и Узбекистан – преди около 1100 години, въпреки че има някои доказателства за моркови в Римската империя няколко стотин години по-рано. Морковите съдържат диетични фибри, които насърчават здравето на храносмилането и помагат за предотвратяване на запек. Прекомерната консумация на моркови, които са с високо съдържание на бета-каротин, може да доведе до състояние, наречено каротенемия (това кара кожата да стане жълто-оранжева, но като цяло е безвредно). В екстремни случаи преяждането с бета каротин от моркови може да попречи на витамин А да върши нормално работата си и да поддържа в кондиция вашето зрение, кости, кожа, метаболизъм или имунна система. Твърде много бета каротин също може да причини проблеми на хора, като например хора с хипотиреоидизъм (ниски нива на хормона на щитовидната жлеза). Морковите имат редица ползи – те могат да насърчат доброто зрение, да балансират кръвната захар, да помогнат при регулиране на теглото, да намалят риска от рак, да регулират кръвното налягане, да понижат риска от развитие на сърдечните заболявания, да подобрят имунитета и да подобрят здравето на мозъка. Няма да съжалявате, ако включите повече от този зеленчук в диетата си. 

    Домати

    Видът произхожда от западна Южна Америка, Мексико и Централна Америка. За първи път европейците се докосват до домашния домат в Мезоамерика, където той е неразделна част от диетата и културата на нахуа. Нахуа са коренното население на Мексико, с малцинства също в Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Те съставляват най-голямата местна група в Мексико и са мезоамерикански етнос. Испанските конкистадори пренасят доматите в Европа след превземането на град Теночтитлан от Ернан Кортес през 1521 г. Доматите са питателен плод, но често са определяни като зеленчук и повечето от техните ползи за здравето се дължат на антиоксиданти като ликопен, бета-каротин и витамин С. Въпреки че алергиите към домати са редки, някои хора може да не са в състояние да ги понасят поради чувствителност или киселинен рефлукс. Доматите са сочни и сладки, пълни с антиоксиданти и могат да помогнат в борбата с няколко болести. Те са с особено високо съдържание на ликопен, растително съединение, свързано с подобряване на здравето на сърцето, превенция на рака и защита срещу слънчеви изгаряния. Доматите могат да бъдат ценна част от здравословната диета. Те са „супергерой“ в тялото ви, като помагат за предпазване от свободните радикали, за които е известно, че причиняват оксидативен стрес, който играе роля в развитието на рак, диабет, сърдечни заболявания и други хронични състояния.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг  

     

    Зеле

     

    Най-разпространената теория е, че днешното зеле е одомашнено в Европа преди около 3000 г. от своите диви предшественици, които са имали дебели листа, задържащи вода, което им позволява да оцелеят на по-студени места с по-малко вода. На изток зелето се е използвало от 4000 г. пр. н. е. и е култивирано в Северен Китай. Според Scientific American (американско научно-популярно списание) готвенето на кръстоцветни зеленчуци като броколи, карфиол и зеле води до отделянето на индол, органично съединение, което може да се бори с предраковите клетки. То може да помогне за понижаване на вашия „лош“ (LDL) холестерол и контрол на кръвната захар. Зелето също има хранителни вещества, които поддържат лигавицата на стомаха и червата здрави. Сокът от него също може да помогне за заздравяването на стомашни язви. Въпреки че зелето предлага много витамини и минерали, от които тялото се нуждае, може да има недостатъци при яденето му. Кръстоцветните зеленчуци като зелето могат да причинят подуване на корема, дискомфорт и диария. Най-добре е бавно да въведете тези зеленчуци в диетата си и постепенно да увеличите приема. Странични ефекти на зелето: според проучване от 1966 г., като прекомерната консумация на зеле потенциално може да доведе до прием на някои токсични химикали като гоитрин, тиоцианати и бензил цианид. Зелето засища лесно и елиминира чувството на глад. 

    Царевица

     

    Царевицата е култивирана за първи път от местните народи в южно Мексико преди около 10 000 г. Смята се, че съвременната царевица е получена от Balsas teosinte (Zea mays parviglumis), дива трева. Културата се е разпространила чак на север до Южен Мейн по времето на европейското заселване на Северна Америка и индианците са научили европейските колонизатори да отглеждат местните зърна. След въвеждането й в Европа от Христофор Колумб и други изследователи и колонизатори, царевицата се е разпространила във всички области на света, подходящи за нейното отглеждане. Царевицата е богата на фибри и растителни съединения, които могат да помогнат за здравето на стомашно-чревния тракт и очите. И все пак има високо съдържание на нишесте, което може да повиши кръвната захар и може да повиши теглото, когато се консумира прекомерно. Безопасността на генетично модифицираната царевица също може да бъде проблем. Все пак, в умерени количества царевицата може да бъде част от здравословната диета. Често царевицата се заразява с гъбички, които произвеждат токсини, наречени микотоксини. Яденето на много царевица с тези токсини може да ви изложи на по-висок риск от някои видове рак, проблеми с черния дроб и белите дробове. Освен това може да забави имунната ви система. Царевицата има много фибри, както разтворими, така и неразтворими. Разтворимите фибри в царевицата се разграждат и образуват „гел“ в червата и могат да играят роля в контролирането на холестерола. Разтворимите царевични фибри се използват в производството на преработени храни. Обвивката на всяко вкусно царевично зърно е неразтворима. Едно от основните хранителни предимства на сладката царевица е нейното високо съдържание на фибри. А както знаем, диетичните фибри са важни за нашето здраве: те подпомагат храносмилането, могат да намалят риска от сърдечни заболявания, инсулти, диабет тип 2 и рак на червата. Освен това фибрите ви помагат да останете сити за по-дълго време. Чрез идентифициране и избягване на най-възпаляващите храни като рафинирана захар, растително масло и преработена царевица, и включването на противовъзпалителни храни като куркума, боровинки, тъмни листни зеленчуци и авокадо, можем активно да се борим с възпалението, и да насърчим цялостното благосъстояние на организма.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    WWF: Българските гори ще изчезнат 

     

    Дунавската цивилизация – най-старата на Земята?

    Пшеница

    Историята на пшеницата от около 10 000 г. пр.н.е. е важна част от историята на селското стопанство. Смята се, че пшеницата за първи път е била култивирана в Плодородния полумесец, област в Близкия изток, простираща се от Йордания, Палестина и Ливан до Сирия, Турция, Ирак и Иран. Пшеницата може да влияе укрепващо на имунната система, за подобряване на здравето на сърцето, тя действа като противораков агент, намалява камъните в жлъчката и профилактира диабета. Пшеницата е добър източник на въглехидрати и някои витамини и минерали. По-специално, пълнозърнестите храни са от полза за вашето здраве. В допълнение към това, че е основен източник на нишесте и енергия, пшеницата също така осигурява значителни количества от редица компоненти, които са основни или полезни за здравето, особено протеини, витамини (по-специално витамини от група В), диетични фибри и фитохимикали. Храните с високо съдържание на FODMAP (Fermentable oligosaccharides, disaccharides, monosaccharides and polyols) или ферментиращи късоверижни въглехидрати, включително пшеницата, могат да изострят симптомите на синдрома на раздразнените черва, при което трябва да се ограничи приема на тези храни при някои пациенти. Нежелана последица е диета с ниско съдържание на фибри, която може да повлияе отрицателно на чревните бактерии. В такива случаи, зърнените култури, които трябва да се избягват са: пшеница (лимец, булгур), ръж, ечемик и тритикале. Страничните ефекти на пшеницата могат да включват гадене и повръщане, лошо храносмилане, диария, кихане, запушен или хрема и главоболие.

     

    Фасул

    Фасулът е с произход от Америка, най-разпространено и изобилно в Централна и Южна Америка. Той вирее най-добре при топло време и изисква много слънце, за да расте добре. Фасулът се предлага в различни размери, форми и цветове и се яде от различни култури по света. Фасулът е добър източник на протеини, сложни въглехидрати, фибри, витамини и минерали. Те са с ниско съдържание на мазнини и се считат за здравословна храна. Това е вярно; бобът съдържа както въглехидрати, така и протеини. Тъй като той има както въглехидрати, така и протеини, къде се вписва в плана за хранене при диабет? Не забравяйте, че бобът е с високо съдържание на фибри. Вашето тяло не усвоява фибрите, така че не всички въглехидрати от боба ще се превърнат в кръвна захар. Изследвания по диетология и хранене установиха, че хората, които увеличават дневните порции бял ориз с течение на времето, имат по-високо кръвно налягане и по-високи нива на захар, и вредни мазнини в кръвта си – предупредителни признаци за диабет тип 2. Тези, които ядат повече порции боб, отколкото ориз, значително намаляват риска. Фасулът също съдържа антиоксиданти, борещи се с болестите. Фасулът също се смята за „суперхрана“, защото е една от най-питателните храни, които можете да ядете. В резултат на високото си съдържание на фибри, бобът помага за предпазване от диабет, сърдечно-съдови заболявания и може би дори някои видове рак. Ето основните ползи и недостатъци от консумацията му: 1. Може да поддържате здравословно тегло. 2. Може да подобрите здравето на червата си. 3. Можете да намалите риска от сърдечни заболявания. 4. С него ще консумирате повече хранителни вещества. 5. Те могат да предизвикат метеоризъм. 6. Те отнемат много време за готвене. 7. Те съдържат „противоречиви“ лектини.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Мистерията на Мадарския конник и разкриването на прародината на българите

    Нова теория: Хърватите всъщност са българи

     

    Чушки

    Родината на чушките е Мексико, Централна Америка, Карибите, Северна и Южна Америка. Семената от пипер са внесени в Испания през 1493 г. и след това са се разпространили в Европа и Азия. Сладкият сорт чушки е култивиран през 20-те години на миналия век в Сегед, Унгария. Чушките са с ниско съдържание на калории и са доста добра храна. Всички разновидности са отлични източници на витамини А и С, калий, фолиева киселина и фибри. Освен това пикантните оживяват храната, правейки я по-засищаща. Антиоксидантна активност: Чушките са отличен източник на антиоксиданти, включително флавоноиди, които помагат за предпазване от окислително увреждане в тялото. Чушките съдържат редица различни антиоксиданти: кверцетин, лутеолин, капсаициноиди, витамин С, бета каротин, ликопен. Тези съединения помагат за предотвратяване на окислително увреждане на клетките, което може да помогне за предотвратяване на някои заболявания като: рак, диабет, катаракта, сърдечно-съдови заболявания, Болест на Алцхаймер, Болестта на Паркинсон Флавоноидите в чушките също така помагат за защита на мозъчните клетки, като предотвратяват окисляването на основните мазнини в тези клетки. Здраве на очите: Зеаксантинът и лутеинът са каротеноиди в чушките, които могат да помогнат за защита на здравето на очите. Проучване от 2020 г. установи, че някои видове чушки имат високи нива на зеаксантин. Жълтите чушки съдържат високи нива на лутеин. Възпалителни състояния и артрит: Според Фондация за артрит в САЩ, чушките могат да помогнат за намаляване на риска от развитие на някои видове артрит и други възпалителни състояния. Това се дължи на два фактора: бета-криптоксантин и високо съдържание на витамин С. Бета-криптоксантинът е каротеноид в червените и оранжевите чушки. Консумирането му може да намали риска от развитие на ревматоиден артрит. Чушките могат да помогнат за защита на костните и хрущялните клетки поради високите си нива на витамин С. Консумирането на по-малко от препоръчителния дневен прием от 75 mg витамин С за жени и 90 mg за мъже може да увеличи риска от остеоартрит. Половин чаша зеленчук ще осигури нужното количество за цял ден.

     

    Броколи

    Броколите произхождат от средиземноморския регион, където са били култивирани от римско време. Те са култивирани за първи път от италиански фермери преди повече от две хиляди години; Името му идва от италианската дума broccolo, което означава „цъфтящ гребен на зеле“. Броколите осигуряват ползи, свързани с вашия мозък, сърце, кости и цялостно здраве – въпреки че яденето им може да има странични ефекти като газове и подуване на корема. По какъвто и начин да го включите, яденето на повече от този зеленчук, това ще е интелигентен начин да подобрите приема на хранителни вещества и да защитите здравето си. В повечето случаи суровите броколи са безопасни за консумация с малко или никакви рискове. Въпреки това, като повечето зеленчуци от семейство Кръстоцветни, както суровите, така и варените броколи могат да причинят газове или подуване на корема при някои хора. Броколите могат да причинят храносмилателен дистрес, особено при хора със синдром на раздразнените черва (IBS). По-ранни проучвания за ползите за здравето от броколите са установили, че те намаляват възпалението в дебелото черво и намаляват случаите на рак на дебелото черво, наред с други видове рак. Броколите са една от храните, считани за суперхрана. Това е естествена, богата на хранителни вещества храна, която, ако се яде всеки ден, може да ви помогне да предотвратите появата или прогресирането на някои медицински състояния. Терминът суперхрана описва естествени храни, които са богати на хранителни вещества и са с по-ниско съдържание на калории.

     

    Спанак

    Произходът на спанака е древна Персия или днешен Иран и околните страни. Спанакът е прохладна сезонна култура и принадлежи към едно семейство заедно с цвеклото. Спанакът винаги се отглежда от семена. Спанакът е с високо съдържание на фибри и отнема време, за да се усвои, което може допълнително да доведе до диария, коремна болка и понякога треска. Спанакът е добър източник на желязо, но понякога, поради високото съдържание на фибри и прекомерната му консумация, тялото не може да усвои желязото на растителна основа, което сме поели. да Спанакът е хранителна сила. Той е с ниско съдържание на калории, но с високо съдържание на витамини, хранителни вещества и фибри, което го прави суперхрана. Плюс това, това земно, листно зелено е по-ароматно от марулята, но по-малко горчиво от зеле. Спанакът е отличен източник на много витамини и минерали, включително: Витамин А Спанакът е с високо съдържание на каротеноиди, които тялото ви може да превърне във витамин А. Витамин C Този витамин е мощен антиоксидант, който насърчава здравето на кожата и имунната функция. Витамин К1 Този витамин е от съществено значение за съсирването на кръвта. По-специално, едно листо спанак съдържа повече от половината от дневните ви нужди. Фолиева киселина Известно още като фолиева киселина или витамин В9, това съединение е жизненоважно за бременните жени и от съществено значение за нормалната клетъчна функция и растежа на тъканите. Желязо Спанакът е отличен източник на този основен минерал. Желязото помага за създаването на хемоглобин, който доставя кислород на тъканите на тялото ви. Калций Този минерал е от съществено значение за здравето на костите и решаваща сигнална молекула за вашата нервна система, сърце и мускули. Спанакът съдържа няколко важни растителни съединения, включително: 1. Лутеин – Това съединение е свързано с подобряване на здравето на очите. 2. Кемпферол – Този антиоксидант може да намали риска от рак и хронични заболявания. 3. Нитрати – Спанакът съдържа големи количества нитрати, които могат да подобрят здравето на сърцето. 4. Кверцетин – Този антиоксидант може да предотврати инфекцията и възпалението. Спанакът е един от най-богатите хранителни източници на кверцетин. 5. Зеаксантин – Подобно на лутеина, зеаксантинът също може да подобри здравето на очите.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

     

    Учени алармират: „Застрашителни са темповете с които намалява броя на насекомите в световен мащаб“ доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)

    Червеното месо и рисковете за човешкото здраве – какво ни казват съвременните проучвания? автор: Доц. Данаил Таков – ИБЕИ, БАН  

     

    Цвекло

    Цвеклото е с произход от древния Близък изток и е отглеждано от древните египтяни, гърци и римляни. Всичко започва с морското цвекло, Beta vulgaris subspecies maritima. Морското цвекло е дивият предшественик на нашето култивирано цвекло. Древните средиземноморци са започнали да култивират това растение не заради корена му, а заради листната му маса. Тези зеленчуци, известни като „манголд“, са одомашнени около 2000 г. пр.н.е., за да подправят супите на египтяни, гърци, римляни и други крайбрежни жители. Хората използват цвекло най-често за подобряване на спортни постижения. Употребява се и при чернодробни заболявания, намаляване на мускулната болка след тренировка, при високо кръвно налягане и други състояния, но няма добри научни доказателства в подкрепа на тези употреби. Цвеклото съдържа химикали, които могат да намалят възпалението и холестерола. Освен това цвеклото може да повиши нивата на химикал, наречен азотен оксид в тялото. Азотният оксид може да повлияе на кръвоносните съдове, вероятно намалявайки кръвното налягане и улеснявайки физическата активност. Цвеклото също съдържа антиоксиданти, съединения в храните, които помагат за възстановяването на ДНК и поддържат добро здраве на клетките, и имат противовъзпалителни свойства, намалявайки риска от множество хронични заболявания. Поради това цвеклото набира популярност като хранителен източник при профилактилането на сърдечно-съдови заболявания и рак. За да запазите максималните ползи за здравето, настържете сурово цвекло в салати или на пара/печено цвекло достатъчно дълго, за да омекне. Готвенето на цвекло може леко да намали нивата на някои хранителни вещества поради излагане на топлина. Готвенето обаче може също така да подобри бионаличността на определени хранителни вещества. Готвенето може да доведе до загуба на водоразтворими хранителни вещества, като витамин С и някои витамини от група В, тъй като те са чувствителни към топлина. Антиоксидантите като беталаините също могат да бъдат частично загубени по време на готвене. От положителна страна, готвенето може да освободи по-полезни антиоксиданти, като бетаксантини, които не са толкова забележими в суровото цвекло. Готвенето не засяга значително минерали като калий и фолат (естествената форма на витамин B9). Сурово цвекло: Суровото цвекло съдържа по-голямо количество ензими, които могат да подпомогнат храносмилането и поддържат здравето на червата. Някои хранителни вещества може да се запазят по-добре в суровото цвекло в сравнение с варенето, въпреки че наличността може да варира в зависимост от индивидуалното храносмилане. Основните ползи от този зеленчук са: 1. Много хранителни вещества в малко калории. 2. Може да помогне за поддържане на нормално кръвно налягане, да подобри спортните постижения, да се бори с възпалението, да подобри здравето на храносмилането и мозъка. 3. Притежава някои противоракови свойства. 

    С този списък не се изчерпват полезните растителни храни – има много други с ценни ползи за човешкото здраве. В настоящата статия представяме най-често употребяваните от тях – без които никоя трапеза не може. Важно е обаче, да се отбележи, че растителните храни са доказани във времето, като полезни, питателни и здравословни за човека, и запазващи чиста околната среда, особено, ако са отгледани органично.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Доказано! Траките са с най-древната писменост

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

     

    10 вида със странни способности

    Кой е най-дългият път в света?

     

    10 известни личности, които са били ужасни хора

     

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали  

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Порта Хандара, която през последните години се превърна в желано място за снимки за социалните мрежи, се намира в северната част на Бали, близо до село Панкасари. Тя е станала символ на Бали и представлява интересна балийска архитектура на фона на красив природен пейзаж. Пищни, изумрудени планини се издигат величествено в далечината. Върховете им обгръщат кратерни езера, които блестят като сапфири. Въздухът жужи от шепота на екваториалната тропическа гора, създавайки симфония на спокойствие. Портата е не просто вход. Тя е портал към завладяващо красив свят. По тази причина мястото е познато и под името Пътят към спокойствието.

    Какво представлява порта Хандара

    Емблематичната порта Хандара е символ на индуизма в Индонезия. Нейният сложен дизайн отразява богатото културно наследство на острова. Детайлите по нея са тихо свидетелство за вярванията и традициите, които са оформяли Бали от векове.

     

    Практическата функция на портата в същото време е изненадваща. Тя е вход към голф игрище – Хандара голф ризорт. Посещението на портата е с отделен билет и не включва входа в курорта. Същевременно гостите на голф игрището се допускат безплатно до порта Хандара.

    История на порта Хандара

    За разлика от много исторически храмове или структури в Бали, завладяващата порта Хандара е със сравнително нова история. Построена е през 1974 г. от Ибну Сутово – мечтател, известен като „бащата на голфа в Индонезия“. Визията му не е само за голф игрище, а за създаване на място за отдих и бягство, сгушено сред естествената красота на Бали.

    През 90-те години на миналия век завладяващият дизайн и живописната обстановка на порта Хандара започват да привличат вниманието извън голф общността. Мястото започва да се появява в маршрутите на любопитни пътешественици и проницателни фотографи.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

     

    Възходът на социалните медийни платформи като Инстаграм в началото на 2000-те години допълнително спомага за популяризирането на порта Хандара. Визуално удивителната архитектура и спиращият дъха фон от тучна зеленина и планини се превръщат в магнит за жадните за снимки туристи. Популярността на портата нараства, затвърждавайки позицията си на задължителна дестинация в Бали.

     

    Посещението и снимките

    Снимките пред порта Хадара са силно желани през последните години. Мястото е много посещавано, особено от потребители на Инстаграм. Правенето на селфи на това така желаното място обаче далеч не е толкова лесно, колкото изглежда. Желаещите са много и в силния сезон се образуват опашки, на които понякога се чака над час. За да избегнат навалицата, част от посетителите се опитват да намерят по-слабо натоварени часове (например много рано сутрин при изгрева на слънцето) или избират посещение по време на дъждовния сезон. При втория вариант обаче има опасност условията за снимки да не са добри.

    Най-натоварени откъм посещения са месеците юни, юли, август и декември. Периодите април-май и септември-октомври предлагат баланс между време за чакане и подходящи атмосферни условия.

    Слабият сезон (ноември-март) предлага най-малко чакане и потенциално по-ниски входни такси. Честият дъжд обаче, особено по време на пиковите дъждовни месеци (декември-февруари), също застрашава идеалния кадър.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

     

    Портата няма официално публикувано работно време. Таксата, която се заплаща за посещение е около 3,60 щатски долара. За снимки с професионален фотоапарат или дрон се заплаща допълнително и е необходимо специално разрешително.

    Емблематичната порта Хандара е завладяваща смесица от модернизъм и традиция. Построена сравнително скоро, тя въплъщава вечната елегантност на балийската архитектура и символичното значение на традиционна индуистка порта, представляваща преминаване от външния свят към свещено пространство. Докато първоначално приветства единствено играчи на голф, сега тя посреща разнообразни посетители, търсещи поглед към балийската култура и перфектна снимка сред зашеметяваща природа.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Великата зелена африканска стена

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    Синдбад Мореплавателя е един от най-известните герои на близкоизточната литература. В разказите за седемте му пътешествия той се бори с невероятни чудовища, посещава изумителни земи и се среща със свръхестествени сили, докато плава по легендарните търговски пътища в Индийския океан.

    В западните преводи историите за Синдбад са включени сред тези, които Шехерезада разказва по време на „Хиляда и една нощ“. Действието се развива в Багдад по време на управлението на абасидския халиф Харун ал-Рашид от 786 до 809 г. сл. Хр. В арабските преводи на Арабски нощи, обаче, Синдбад отсъства.

    Това поражда интересни въпроси за историците. Дали образът на Синдбад Мореплавателя е базиран на една историческа личност? Или той е съставен герой, произлизащ от различни смели мореплаватели, които са се носели по мусонните ветрове? Ако някога е съществувал, кой е бил той?

    Произход на името

    Името Синдбад изглежда идва от персийски и означава „Господарят на река Синд“. Синдху е персийският вариант на река Инд, което показва, че той е бил моряк от бреговете на днешен Пакистан. Този лингвистичен анализ също така сочи, че историите са с персийски произход, въпреки че всички съществуващи версии са на арабски.

    От друга страна, има поразителни сходства между много от приключенията на Синдбад и тези на Одисей във великата класика на Омир „Одисея“ и други истории от класическата гръцка литература. Например, чудовището-канибал в „Третото пътешествие на Синдбад Мореплавателя“ е много подобно на Полифем от „Одисея“. Сполетява го и същата съдба – да бъде ослепено с нажежените железни шишове, които е използвало, за да изяде екипажа на кораба. Освен това, по време на своето четвърто пътуване, Синдбад е погребан жив, но следва животно, за да избяга от подземната пещера, подобно на историята на Аристомен от Месения. Тези и други прилики сочат, че Синдбад е фигура от фолклора, а не действителна личност.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

     

    Възможно е, обаче, Синдбад да е бил истинска историческа фигура с ненаситно желание да пътува и дарба да разказва басни. Може да се окаже и, че след смъртта му други традиционни пътеписни истории са били прибавени към неговите приключения, за да се създадат Седемте пътешествия, с които го познаваме.

    Повече от един Синдбад?

    Синдбад може да се основава отчасти на персийски авантюрист и търговец на име Сюлейман ал-Таджир. Той пътува от Персия чак до Южен Китай около 775 г. пр. н.е. Като цяло, през вековете, през които е съществувала търговската мрежа в Индийския океан, търговци и моряци са пътували само по един от трите големи мусонни маршрути. Търгували са помежду си в точките, където тези маршрути са се срещали.

    Смята се, че първият човек от Западна Азия, завършил сам цялото пътуване, е Сираф. Той вероятно е спечелил голяма известност в своето време, особено ако се е прибрал у дома с трюм, пълен с коприна, подправки, бижута и порцелан. Може би той е фактическата основа, върху която са изградени историите за Синдбад.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Мистерията с Торинската плащаница

     

    По същия начин в Оман много хора вярват, че Синдбад се основава на моряк от град Сохар, който отплава от пристанището на Басра в днешен Ирак. Не е ясно как той е получил персийско индийско име.

    Съвременни разкрития

    През 1980 г. съвместен ирландско-омански екип отплава с реплика на дау (ветроход) от IX век, от Оман до Южен Китай. Те използват единствено стари навигационни инструменти, за да докажат, че такова пътуване е възможно. Успешно достигат Южен Китай, демонстрирайки, че моряците дори преди много векове са могли да осъществят подобно пътешествие. Но това не ни доближава до разкриване на личността на Синдбад или от кое пристанище е отплавал.

    По всяка вероятност смели и свободни авантюристи като Синдбад са тръгвали от безброй пристанищни градове по брега на Индийския океан в търсене на нови земи и съкровища. Вероятно никога няма да разберем дали някой от тях е вдъхновил приказките за Синдбад Мореплавателя. Забавно е, обаче, да си представим самия Синдбад, облегнат на стола си в Басра, Сохар или Карачи, да разказва поредната приказна история на очарованата си публика.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    10 известни личности, които са били ужасни хора  

    Трите надписа на Омуртаг  

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността  

    Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 от най-красивите гръцки острови

    Великата зелена африканска стена

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

     

    Ню Ривър Гордж – какво може да се види в най-новия национален парк на САЩ

    Сгушени в Апалачите, в южната част на щата Западна Вирджиния, се намират над 28 300 хектара красива природа. Ню Ривър Гордж е най-новият национален парк в САЩ (от 2020 г.) и предлага безкрайни възможности да се насладите на страхотната природа – от изследване на величествени водопади и рафтинг до планинско колоездене и преходи по живописни туристически пътеки. Ето част от обектите, които могат да се видят:

    Мостът Ню Ривър Гордж

    Мостът Ню Ривър Гордж е завършен 22 октомври 1977 г. Това превръща 40-минутното пътуване с кола по тесни планински пътища в 1-минутно возене.

    Мостът е:

    • Трети по височина в Съединените щати;

    • Третият най-дълъг единичен дъгов мост в света;

    • Най-дългият единичен сводест мост в западното полукълбо;

    • Тринадесети най-висок мост в света;

    За наблюдението на моста Ню Ривър Гордж са изградени две погледни площадки. На посетителите се предлага и разходка по специална тясна платформа под моста, откъдето се разкриват гледки към каньона и реката долу.

    Веднъж годишно – третата събота на октомври, се отбелязва Денят на моста. Това е единственият ден през годината, когато съоръжението се затваря за автомобили и по пътя се допускат пешеходци. На празника се организират и редица екстремни спортни мероприятия: скачане с парапланери от моста, спускане по въжена линия от него и др.

    Търмънд (Thurmond) – автентичен миньорски град

    През първите две десетилетия на 1900 г. Търмънд е класически бързоразвиващ се град. Огромни количества въглища от мините в района биват доставяни в него. Градът е генератор на големи приходи, а банките му са най-богатите в щата. Петнадесет пътнически влака минават през града всеки ден, а гарата му обслужва 75 000 пътници годишно. При толкова много посетители хотелите и пансионите винаги са препълнени. Магазините просперират. Но с преминаването към дизелови локомотиви и затварянето на местните мини, градът започва да запада. Много фирми затварят и повечето жители се преместват.

    Днес Търмънд остава недокоснат от модерното развитие и дава възможност да се види автентично миньорско градче от миналото.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Най-невероятните пещери

     

    Нътълбърг (Nuttallburg)

    Нътълбърг е един от близо петдесетте града, които изникват по поречието на Ню Ривър в отговор на нарастващата нужда от въглища. През 1870 г. Джон Нътъл вижда възможността за забогатяване от добива на въглища по Ню Ривър и започва да купува земя и да изгражда инфраструктура.

    През 20-те години на миналия век автомобилният индустриалец Хенри Форд прави опит да получи контрол над всички аспекти на производството, известен като „вертикална интеграция“. Тогава наема градските мини, за да осигури въглища за стоманодобивните заводи на своята компания. Компанията Fordson Coal прави много подобрения в мината и града по време на осемгодишното си управление. Но планът на Форд за „вертикална интеграция“ се проваля, когато става ясно, че той не може нито да контролира, нито да си позволи да купи железопътната линия, която отговаря за транспортирането на въглищата от неговите мини.

    Мините преминават през трима собственици след Хенри Форд. Добивът е спрян през 1958 г. и Нътълбърг е сполетян от същата съдба като много други крайречни общности, които процъфтяват и западат поради промените в индустрията.

     Грандвю (Grandview)

    Грандвю предлага някои от най-живописните пейзажи в Ню Ривър Гордж и е популярно място за туризъм, пикник и разглеждане на забележителности. В тази част на парка има няколко погледни площадки към река Ню Ривър, посетителски център, пет туристически маршрута, зони за пикник с детски площадки, предлагат се обиколки, водени от рейнджъри и др.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

     

    Водопадите на Ню Ривър Гордж

    В националния парк могат да се видят и много водопади. Парковата дирекция е създала маршрут, включващ посещението на осем от тях.

    Най-големият водопад на Ню Ривър е Сандстоун фолс (Sandstone Falls). Той обхваща реката на място, където е широка около 450 м. Разделена от поредица от островчета, водата пада от височина от 3 до 7,5м. Водопадите отбелязват прехода на Ню Ривър от широка долинна река към тесен планински поток, който бучи през дълбоко, осеяно с камъни V-образно дефиле.

    Тук се намира и Катидрал Фолс (Cathedral Falls), който е над 18м висок и е сред най-високите водопади в щата.

    Списъкът със забележителности в най-новия национален парк на САЩ не свършва дотук. Освен тях Ню Ривър Гордж предлага възможност за различни дейности като: катерене, колоездене, планински преходи, рафтинг, лов, риболов и др., съпроводени от невероятни природни пейзажи.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Мистерията с Торинската плащаница

    10 от най-красивите гръцки острови

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Пещерите Елора

    Най-страшните дни в историята на САЩ

    През своята история Съединените щати са имали своя дял от добри и лоши периоди. Но има няколко дни, които предизвикват в американците страх за бъдещето на нацията и за собствената им сигурност и благополучие. Представяме ви, в хронологичен ред, осем от най-страшните дни в историята на САЩ.

    24 август 1814 г.: Вашингтон, окръг Колумбия, опожарен от британците

    През 1812 г. започва войната между Великобритания и Съединените щати.

    На 24 август 1814 г., след като побеждават американците в битката при Бладенсбърг, британските сили атакуват Вашингтон, окръг Колумбия. Подпалени са много правителствени сгради, включително Белия дом. Президентът Джеймс Мадисън и по-голямата част от администрацията му бягат от града. Прекарват нощта в Бруквил, Мериленд, известен днес като „Столицата на Съединените щати за един ден“.

    Само 31 години след извоюването на своята независимост във Войната за независимост, американците се събуждат на 24 август 1814 г., за да видят как столицата им изгаря до основи и е окупирана от британците. На следващия ден проливни дъждове потушават пожарите.

    Изгарянето на Вашингтон, макар и ужасяващо и смущаващо за американците, подтиква американските военни да отблъснат по-нататъшния британски напредък. Ратифицирането на Договора от Гент на 17 февруари 1815 г. слага край на войната от 1812 г. и се празнува от много американци като край на „втората война за независимост“.

     

    14 април 1865 г.: Президентът Ейбрахам Линкълн е убит

    След петте ужасяващи години на Гражданската война американците разчитат на президента Ейбрахам Линкълн да поддържа мира и да обедини нацията. На 14 април 1865 г., само седмици след началото на втория му мандат, президентът Линкълн е убит от огорчения симпатизант на Конфедерацията Джон Уилкс Буут.

    С един-единствен изстрел с пистолет мирното възстановяване на Америка като обединена нация изглежда приключило. Тъй като жителите на Севера обвиняват южняците, всички американци се страхуват, че Гражданската война може да не е приключила.

    29 октомври 1929 г.: Черен вторник крахът на фондовия пазар

    Краят на Първата световна война през 1918 г. въвежда Съединените щати в безпрецедентен период на икономически просперитет. „Бурните двадесети години са добри времена; твърде добри, всъщност.

    Докато американските градове растат и просперират, фермерите се сблъскват със сериозни финансови затруднения поради свръхпроизводството на култури. В същото време все още нерегулираният фондов пазар, съчетан с прекомерно богатство и разходи, основани на следвоенния оптимизъм, подтиква много банки и физически лица да направят рискови инвестиции.

     

    На 29 октомври 1929 г. добрите времена свършват. В онзи „черен вторник“ сутрин цените на акциите, фалшиво надути от спекулативни инвестиции, се сриват навсякъде. Тъй като паниката се разпространява от Уолстрийт до Мейн Стрийт, почти всеки американец, който притежава акции, отчаяно започва да се опитва да ги продаде. Разбира се, тъй като всички продават, никой не купува и стойностите на акциите продължават свободно да падат.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

     

    В цялата страна банките, които са инвестирали неразумно, фалират, отнасяйки със себе си бизнеси и семейни спестявания. В рамките на дни милиони американци, които са се смятали за заможни преди Черния вторник, се оказват на безкрайни опашки за безработни и хляб.

    Големият срив на фондовия пазар от 1929 г. довежда до Голямата депресия 12-годишен период на бедност и икономически сътресения, който ще бъде прекратен с нови работни места, създадени чрез програмите на Новия курс на президента Франклин Д. Рузвелт и нарастването на промишлеността до Втората световна война.

     

    7 декември 1941 г.: Атаката срещу Пърл Харбър

    През декември 1941 г. американците очакват Коледа уверени, че дългогодишната изолационистка политика на тяхното правителство ще попречи нацията им да бъде въвлечена във войната, разпространяваща се в Европа и Азия. Но, до края на деня на 7 декември 1941 г., те ще разберат, че вярата им е била илюзия.

    Рано сутринта японските сили предприемат изненадваща бомбардировъчна атака срещу Тихоокеанския американски флот, базиран в Пърл Харбър, Хавай. Убити са 2345 американски военни и 57 цивилни, а други 1247 военни и 35 цивилни са ранени. Тихоокеанският флот на САЩ е унищожен.

    Американците разбират, че след тази загубата, японска инвазия на западното крайбрежие на САЩ е станала много реална възможност.

    22 октомври 1962 г.: Кубинската ракетна криза

    Дългогодишният страх на Америка от Студената война ескалира на 22 октомври 1962 г., когато президентът Джон Ф. Кенеди потвърждава по телевизията, че Съветският съюз разполага ядрени ракети в Куба, само на 90 мили от крайбрежието на Флорида. Ракетите са способни да ударят цели навсякъде в континенталната част на Съединените щати.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 известни личности, които са били ужасни хора  

    Трите надписа на Омуртаг  

     

    Кубинската ракетна криза приключва мирно с договореното премахване на съветските ракети.

     

    22 ноември 1963 г.: Джон Ф. Кенеди е убит

    Само 13 месеца след разрешаването на кубинската ракетна криза, президентът Джон Ф. Кенеди е убит, докато преминава в кортеж през центъра на Далас, Тексас.

    Жестоката смърт на популярния и харизматичен млад президент предизвика шок в Америка и по света. По време на първия час на хаос след стрелбата, страховете са засилени от погрешни съобщения. Смята се, че вицепрезидентът Линдън Джонсън, возещ се две коли зад Кенеди в същия кортеж, също е бил застрелян.

    Тъй като напрежението от Студената война все още е силно, много хора се страхуват, че убийството на Кенеди е част от по-голяма вражеска атака срещу Съединените щати. Тези страхове нарастват, когато разследването разкрива, че обвиненият за убийството Лий Харви Осуалд бивш морски пехотинец на САЩ, се е отказал от американското си гражданство и се е опитал да избяга в Съветския съюз през 1959 г.

     

    4 април 1968 г.: Д-р Мартин Лутър Кинг младши е убит

    Точно когато неговите мощни думи и тактики като бойкоти, седящи стачки и протестни маршове движат мирно напред американското движение за граждански права, д-р Мартин Лутър Кинг младши е застрелян от снайперист в Мемфис, Тенеси, на 4 април 1968 г.

    В рамките на дни след убийството на лауреата на Нобеловата награда за мир, движението за граждански права се превръща от ненасилствено в кърваво. Следват бунтове с побои, неоправдани арести и убийства на защитници на гражданските права.

    На 8 юни обвиненият за убийството Джеймс Ърл Рей е арестуван. Подробностите, разкрити по време на разследването, карат много чернокожи американци да се страхуват, че Рей е действал като играч в таен заговор на правителството на САЩ, насочен към лидери на гражданските права.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността  

    Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?

     

    Избликът на скръб и гняв, последвал смъртта на Кинг, насочва Америка към борбата срещу сегрегацията и ускорява приемането на важни закони за гражданските права.

     

    11 септември 2001 г.: Терористичните атаки от 11 септември

    Преди този страшен ден повечето американци гледат на тероризма като на проблем в Близкия Изток. Уверени са, че два океана и мощна армия ще предпазят Съединените щати от атака или инвазия.

     

    Сутринта на 11 септември 2001 г. тази вяра им е отнета завинаги. Членове на радикалната ислямска групировка Ал Кайда отвличат четири търговски самолета и ги използват за извършване на самоубийствени терористични атаки срещу цели в САЩ. Два от самолетите са разбити в двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк и го разрушават. Трети самолет удря Пентагона близо до Вашингтон. А четвъртият самолет се разбива в поле извън Питсбърг. До края на деня 19 терористи убиват близо 3000 души, ранени са над 6000 други и са нанесени материални щети за над 10 милиарда долара.

    Опасявайки се от още подобни атаки, Федералната авиационна администрация на САЩ забранява цялата търговска и частна авиация, докато не бъдат въведени засилени мерки за сигурност на летищата в страната. Въздушното пространство над Северна Америка е затворено за граждански самолети за няколко дни.

    Атаките предизвикват война срещу тероризма, включително действия срещу терористични групи и режими в Афганистан и Ирак.

     

    Повечето от тези събития имат отражение не само върху живота на американците, но и върху останалия свят. Пораждат страх и ни напомнят колко илюзорна е представата ни за сигурност.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя

    10 от най-красивите гръцки острови

    Великата зелена африканска стена

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    Някои от най-известните пещерни рисунки в света са на десетки хиляди години. Въпреки че хората, живели през тези епохи, са смятани за „пещерни хора“, много от техните изображения показват впечатляваща креативност и умения.

    Учените все още не са единодушни за предназначението на тези древни картини. Дали тези праисторически хора са имали желание да се изразяват артистично? Дали са искали да направят исторически запис, който да видят бъдещите поколения? Или просто са се опитвали да общуват с други, които биха могли да използват пещерите за подслон?

     

    Поради защитената подземна среда, много пещерни рисунки са в забележително добро състояние. За съжаление, някои от по-популярните пещери трябваше да бъдат затворени за широката публика, тъй като големият брой посетители са променили условията и са довели до избледняване на картините или образуване на плесен.

    Представяме Ви 10 места с най-забележителните запазени изображения на това праисторическо изкуство.

     

    1. Пещерата Ласко, Франция

    Рисунките в пещерата Ласко в Югозападна Франция не са най-старите образци на изкуството в света, но се смятат за едни от най-зашеметяващите. Картините, рисувани преди около 17 000 години, изобразяват големи животни като бикове и коне, които процъфтяват в тази част на Европа през епохата на палеолита. Изображенията са открити през 1940 г. от група тийнейджъри, а пещерата е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

    За съжаление Ласко вече е затворена за посещения, защото картините са започнали да избледняват и в пещерата е открита плесен. Любопитните пътешественици трябва да се задоволят с реплика на най-големите зали, наречена „Ласко II“, която се намира на около 200 метра от истинската пещера. В момента се полагат големи усилия за консервация на оригиналните картини.

    2. Пещерата на плувците, Египет

    Картините в Пещерата на плувците изобразяват плуващи хора, но местонахождението ѝ е едно от последните места на Земята, които бихте свързали с такава водна дейност: пустинята Сахара в Египет. Някои учени предполагат, че в района в праисторически времена, преди опустиняването му, е имало голямо езеро или река.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Мистериозни съкровища, свързани с името на Людмила Живкова, изчезват от пещери на връх Бабу и Враца

    Българските пещери: Деветашка пещера

     

    Пещерата е известна и от филма „Английския пациент“. Поради отдалеченото ѝ местоположение сравнително малко хора я посещават.

    3. Пещерата Алтамира, Испания

    Рисунки са открити по цялата дължина на тази пещера в Северна Испания. Учените смятат, че картините са създадени в продължение на 20 000 години, като някои изследователи предполагат, че най-старите изображения са направени от неандерталци.

    Пещерата е била запечатана от срутване на скали, така че рисунките са били много добре запазени до откриването им през 1880 г.

     

    4. Скалното изкуство в националния парк Какаду, Австралия

     

    Националният парк Какаду, в слабо населената Северна територия на Австралия, съдържа някои от най-добрите запазени образци на скално изкуство, създадено от местните народи. Картините са разположени под скални надвеси, където тези хора са се подслонявали от стихиите. Смята се, че някои от изображенията са на 20 000 години.

    Тези картини разказват историята на човешкия живот в Австралия от праисторически времена до първия контакт с неместни заселници и изследователи.

    5. Пещера Магура, България

    Пещерата Магура в България съдържа рисунки, които са направени преди 8000 10 000 години. Изображенията показват празници, важни събития и божества. Има и доказателства за слънчев календар един от най-старите, откривани някога.

    Повече за пещерата и рисунките в нея можете да прочетете тук.

     

    6. Куева де лас Манос (Пещерата на ръцете), Аржентина

    Един от най-интересните примери за праисторическо изкуство може да се види в аржентинска Патагония. Куева де лас Манос включва очертанията на редица човешки ръце, изобразени върху скална стена. В пещерата има и други рисунки, повечето от които изобразяват лов и диви животни.

    Отпечатъците от ръце и другите изображения датират отпреди повече от 9000 години. Повечето от отпечатъците са на лява ръка, което предполага, че художниците са правили изображенията сами, използвайки някаква тръба с боя, която са държали с дясната ръка. Боята е била издухвана от това устройство върху и около лявата ръка.

    7. Бимбетка, Индия

    Скалните заслони Бимбетка в Индия съдържат някои от най-старите пещерни рисунки в Южна Азия и са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Изображенията са забележително добре запазени през годините. Учените смятат, че най-старите екземпляри са рисувани преди около 30 000 години.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Пещерите Елора

     

     

    8. Пещерата Петтакере, Индонезия

    Според скорошно въглеродно датиране рисунките в пещерата Петтакере на индонезийския остров Сулавеси са на възраст около 40 000 години. Това ги прави много по-стари от изображенията, открити в Европа. В пещерата Петтакере са открити отпечатъци на ръце, подобни на тези в Аржентина. Има и фигури на животни.

    1. Педра Фурада, Бразилия

    Педра Фурада е археологически комплекс в Североизточна Бразилия, където са открити над 1000 скални рисунки.

    10. Лаас Геел, Сомалия

    Рисунките, останали доста ярки поради сухия климат, се оценяват на възраст между 5000 и 11 000 години. Изобразени са както хора, така и животни.

     

    Открити са и множество други пещерни рисунки, заслужаващи внимание. Сред тях са изображенията в пещерата Калибоая в Румъния, пещерата Шове във Франция, Ел Кастило в Испания и др.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-невероятните пещери

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Трите надписа на Омуртаг  

    Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността  

    Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?

    10 от най-красивите гръцки острови

     

     ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Топ 20 древни китайски изобретения – част I

    Великата зелена африканска стена

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Сред просторния крайбрежен пейзаж се издига висок фар, като излязъл от древните приказки – Кулата на Херкулес. Това е най-старият фар в света, който функционира и днес. Всяка вечер светлината, в миналото захранвана със зехтин, проблясва над водите на Атлантическия океан, насочвайки безопасно корабите към скалистия залив. През вековете фарът се е превърнал в неизменна част от пейзажа на Ла Коруня.


    Кулата на Херкулес

     

    Кулата на Херкулес се намира в Северозападна Испания. Тя служи като фар и ориентир на входа на пристанището Ла Коруня от края на I век сл. Хр. и е построена от древните римляни. Кулата се издига върху скала с височина 57 м. Самият фар е висок още 55 м, от които 34 м съответстват на римската зидария. Останалите 21 м са от XVIII в., когато е извършена реставрацията, ръководена от архитекта Еустакио Джанини. Той надгражда римската основа, издигайки две осмоъгълни форми. 

    Легенди за Кулата на Херкулес

    Както за всяко древно място, и за Кулата на Херкулес се носят легенди. Съществуват две съвсем различни предания, свързани с фара – испанско и ирландско.

    Испанската версия разказва как Херкулес убива тук гиганта Герион със стрела, потопена в кръвта на Хидра. Убийството на този великан се смята за един от дванадесетте митични подвига, извършени от Херкулес. Говори се, че костите на гиганта лежат под фара и до днес. Могат да се видят и изобразени на огромния компас, разположен на брега наблизо.

    Във второто предание се разказва за Бреоган ирландски митичен герой, от предците на келтите. Той отплавал до Иберия и основал град, наречен Бригантия, и построил голяма кула Кулата на Херкулес. Според някои твърдения това може да е и Вавилонската кула от Библията. От върха на кулата синът на Бреоган видял Ирландия и келтите отплавали за острова.

     

    Най-старият фар днес

    В наши дни фарът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Кулата на Херкулес е единственият напълно запазен римски фар, който все още се използва за морска сигнализация. Той свидетелства за сложната система за навигация в древността и дава представа за атлантическия морски път в Западна Европа.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Махабат Макбара – мавзолей като никой друг

     

    Реставрацията на фара, осъществена през XVIII век, е защитила централната част на оригиналния римски паметник, като същевременно е възстановила техническите му функции.

    Посещение на Кулата на Херкулес

    Във фара функционира музей, представящ развитието на съоръжението и на Ла Коруня. Една от интересните истории, с които посетителите могат да се запознаят, е за атаката, организирана от Франсис Дрейк. През 1589 г. флота от 176 кораба и 5 000 мъже нападнали града. Шестима войници защитавали фара и успели да удържат атаката над него в продължение на девет дни, като се прехранвали единствено с птици, уловени, когато са кацали на фара.

     

    Посетителите могат да разгледат римските руини в основата на фара, както и да изкачат 234-те стъпала до върха му. От там се разкрива прекрасна 360-градусова панорамна гледка към Ла Коруня и Атлантическия океан.

    В близост до Кулата на Херкулес се намира и огромен келтски компас, представляващ мозайка с диаметър 25 м. Освен осем стрелки, следващи посоките на света, той съдържа символите, идентифициращи келтските нации: мидаГалисия, черепът и костите на Герион – Тартес, детелина Ирландия, магарешки бодил Шотландия, трискелион – остров Ман, драконУелс, слънцето, залязващо над морето – Корнуол и хералдическият символ на Бретан.

    Фарът на Херкулес днес представлява оживено място, пазещо историята на далечни времена.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Трите надписа на Омуртаг  

    Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността  

    Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?

    10 от най-красивите гръцки острови

     

     ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Топ 20 древни китайски изобретения – част I

    Великата зелена африканска стена

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Кой е най-дългият път в света

    10 известни личности, които са били ужасни хора

    Развитието на часовниците във времето

    Часовниците са инструменти, които измерват и показват времето. В продължение на хилядолетия хората са измервали времето по различни начини. Някои от тях включват проследяване на движението на слънцето със слънчеви часовници, използване на водни часовници, часовници със свещи и пясъчни часовници. Нашата съвременна система за измерване на времето, базирана на 60 минути и 60 секунди, датира от 2000 г. пр.н.е. от древен Шумер.

    Хронология на еволюцията на методите за отчитане на времето

    Първите механични часовници са направени в Европа около началото на XIV век и са стандартно устройство за отчитане на времето до изобретяването на часовника с махало през 1656 г. Много компоненти се събират с течение на времето, за да се стигне до съвременните устройства. Запознайте се с еволюцията на тези компоненти и културите, които са помогнали за тяхното развитие.

     

    Слънчеви часовници и обелиски

    Древните египетски обелиски, построени около 3500 г. пр.н.е., са сред най-ранните уреди за измерване на времето. Най-старият известен слънчев часовник е от Египет и датира от около 1500 г. пр.н.е. Това изобретение води началото си от приспособленията, използващи хвърляната сянка за измерване на частите от деня.

     

    Гръцки водни часовници

    Ранен прототип на будилника е изобретен от гърците около 250 г. пр.н.е. Те са построили воден часовник, наречен клепсидра, при който надигащите се води отчитат времето и в крайна сметка ударят механична птица и задействат свирене.

    Клепсидрите са по-практични от слънчевите часовници, тъй като могат да се използват на закрито, през нощта, а също и когато небето е облачно, но не са толкова точни. По-късно те са адаптирани да имат циферблат с часова стрелка, което прави отчитането на времето по-прецизно и удобно.

    Часовници със свещи

    Най-ранното споменаване на часовници със свещи е в китайска поема, написана през 520 г. сл. Хр. Според текста разграфена свещ с измерена скорост на горене е била средство за определяне на часа през нощта. Подобни свещи са използвани в Япония до началото на X век.

     

    Пясъчни часовници

    Пясъчните часовници са първите надеждни, многократно използвани, сравнително точни и лесни за конструиране устройства за измерване на времето. Те се състоят от две стъклени колби, свързани вертикално с тясно гърло. Това позволява регулирано изтичане на материал, обикновено пясък, от горната към долната част. От XV век нататък пясъчните часовници се използват предимно при пътуване по море.

    Манастирски часовници и часовникови кули

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

     

    Църковният живот и по-специално монасите, призоваващи хората към молитва, правят устройствата за отчитане на времето необходимост в ежедневието. Най-ранните средновековни европейски часовникари са християнски монаси. Първият регистриран часовник е създаден от бъдещия папа Силвестър II около 996 г.

     Много по-сложни часовници и църковни часовникови кули са правени и по-късно от монаси. Питър Лайтфут, монах от XIV век от Гластънбъри, създава един от най-старите часовници, които все още съществуват и продължава да се използва в Музея на науката в Лондон.

    Ръчните часовници

    През 1504 г. в Нюрнберг, Германия, Петер Хенлайн изобретява първия преносим часовник. Той не е много точен.

    Първият регистриран човек, който наистина носи часовник на китката си, е френският математик и философ Блез Паскал (1623-1662). Той прикрепил с връв джобния си часовник към ръката си.

    Минутната стрелка

    През 1577 г. Йост Бурги изобретява минутната стрелка. Изобретението му е част от часовник, направен за Тихо Брахе – астроном, който се нуждае от много точно устройство.

     

    Часовникът с махало

    През 1656 г. Кристиан Хюйгенс изобретява часовника с махало, правейки часовниците по-точни.

    Механичен будилник

    Първият механичен будилник е изобретен от американеца Леви Хътчинс от Конкорд, Ню Хемпшир, през 1787 г. Алармата със звъняща камбана на неговия часовник, обаче, може да звъни само в 4 часа сутринта.

    През 1876 г. механичен будилник с навиване, който може да бъде настроен за всяко време от денонощието, е патентован от Сет Е. Томас.

    Кварцов часовник

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е най-дългият път в света

    10 известни личности, които са били ужасни хора

    През 1927 г. роденият в Канада Уорън Марисън, телекомуникационен инженер, разработва първия кварцов часовник. Това е много точен уред, базиран на регулярните вибрации на кварцовия кристал в електрическа верига.

     

    Часовници на батерии

    Warren Clock Company е основана през 1912 г. и произвежда нов тип часовник, работещ с батерии. Преди това часовниците са били или навивани, или с тежести.

    Самонавиващи се часовници

    Швейцарският изобретател Джон Харууд създава първия самонавиващ се часовник през 1923 г.

    Атомни часовници

     

    Атомните часовници са най-точните устройства в наши дни. Първият такъв часовник е създаден от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ през 1949 г. По-късно, през 1967 г., секундата е дефинирана не чрез движението на небесните тела, а като 9 192 631 770 вибрации на цезиевия атом.

    В наши дни часовниците са станали неизменна част от ежедневието ни, което е структурирано по часове. Присъстват навсякъде под различни форми – механични часовници, цифрови часовници, ръчни, стенни… и продължават да се развиват и усъвършенстват.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Махабат Макбара – мавзолей като никой друг

    Топ 20 древни китайски изобретения – част I

    Великата зелена африканска стена

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг

    10 от най-красивите гръцки острови

    Според митологията много от гръцките острови са създадени от боговете. Тези истории изглеждат почти достоверни предвид изключителната красота и разнообразие на тези късчета земя, заобиколена от вода. Броят на островите и островчетата, разпръснати по дължината на обширната брегова ивица, достига 6000, а 227 от тях са обитаеми. Всеки един притежава своя уникален чар, но тук ще ви ви запознаем с 10 от признатите за най-красиви острови в Гърция.

    Санторини

    Санторини е донякъде очакван избор за начало на списъка, но има множество причини зашеметяващият остров от филмовата снимачна площадка да се смята за един от най-красивите в Гърция. Варосани селца са издълбани в скалите, с къщи като бучки захар, които се спускат към тюркоазената вода. Сградите с лазурни покриви на Оя се разпознават мигновено, а поразителните залези на селото предоставят отлични възможности за снимки. Южната част на острова пък предлага повече спокойствие сред многоцветните пясъчни плажове.

    Наксос

    Наксос е най-големият от Цикладските острови. С близо 100 км пясъчни плажове и кристално чисти води, Наксос е известен и като „Гръцките Хаваи“. Освен с красива природа, островът разполага и с богата история. Наксос е дом на средновековни венециански имения, древногръцки руини, замък от XIII век и много музеи. Тук се намира и планината Зас, където, според гръцката митология, е отраснал Зевс.

    Корфу

     

    Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е 10-grutski-otrovi-06-1024x718.jpg

    Другo очаквано допълнение към списъка е Корфу централна фигура на Йонийските острови. Архитектурата и културата му отразяват годините, прекарани под британско, френско и венецианско управление. Каменисти планини и изобилна зеленина допълват естествения блясък на неговите брегове и уединени заливи.

    Миконос

     

    Миконос има репутацията на най-добрия „парти остров“ на Цикладите през високия сезон. Варосаните му църкви, вятърните мелници от XVI век и дългите бели пясъчни ивици му придават уникален чар.

    Хидра

     

    Въпреки малките си размери Хидра впечатлява с красотата си. На острова няма автомобили. Mулетата и магаретата осигуряват основната форма на транспорт, което само допринася за спокойната атмосфера. Брегът му е осеян с уединени заливчета и уникални скални процепи.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е най-дългият път в света

    10 известни личности, които са били ужасни хора

    Милос

     

    Милос е вулканичен остров от Цикладите, който си е спечелил прозвището „Островът на цветовете“, благодарение на непокътнатите природни пейзажи. Над 70 плажа се простират по бреговете му. Вулканичният му произход пък е причината за наличието на множество естествени горещи извори, в които можете да се потопите.

    Крит

     

    Крит е най-големият и най-населен от гръцките острови. Според гръцката митология той е и родното място на Зевс. Островът е известен с десетките си плажове и сгушените по хълмовете таверни, а дворецът на Кносос – град, който датира от 7000 г. пр. н. е. – привлича любителите на историята.

    Патмос

     

    Патмос е малък, но поразително красив остров в Егейско море. Впечатляващите му пещери са включени в списъка на ЮНЕСКО, а крайбрежната ивица е осеяна с почти напълно уединени плажове.

    Родос

    Родос е най-големият от Додеканезките острови. Средновековните замъци, древните руини, живописните села и пясъчните плажове го правят популярна туристическа дестинация през цялата година. Най-големият и най-стар град на острова, наречен също Родос, е включен в списъка на ЮНЕСКО.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Закинтос

     

    Закинтос притежава някои от най-фотографираните плажове в Гърция. Белите варовикови скали, златните пясъчни ивици и тюркоазените води, които осветяват таваните на морските пещери, правят този остров неземно красив. 

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Махабат Макбара – мавзолей като никой друг

    Топ 20 древни китайски изобретения – част I

    Великата зелена африканска стена

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността

    Топ 20 древни китайски изобретения – част II

    Древните китайци са направили безброй открития, които са помогнали за оформяне на човешката история и са ускорили развитието ни. Продължаваме със списъка на най-интересните и значими от тях.

     ПРОЧЕТИ ЧАСТ ПЪРВА ТУК:

    11. Топене на желязо

    Археологически разкрития свидетелстват, че технологията за топене на желязна руда за добиване на чист метал е разработена в Китай още през V в. пр. н.е. По-късно, по време на династията Хан (202 г. пр.н.е. – 220 г. сл. Хр.), този процес е монополизиран от управляващите и търпи бързо развитие.

    12. Порцеланът

    Порцеланът е едно от най-значимите открития на Древен Китай. Появява се по време на династията Шан (1600-1046 г. пр.н.е.) и се усъвършенства при династията Тан (618-906 г.). По време на династията Сун (960-1279 г.) производството на порцелан достига невиждани висини заради фокуса върху формата и глазурата на изделията. Китайският порцелан е високо ценен и е пренесен на запад по Пътя на коприната.

    13. Детектор на земетресения

    Според записи на династията Хан, най-старият сеизмограф е създаден през 132 г. пр. н.е. от изобретателя Джан Хън. Функцията на уреда е била да определи посоката, от която идва земетресението. През 138 г. пр. н.е. този древен сеизмограф засича сеизмични вълни, възникнали в Лунси, на разстояние 1000 км от него. Това е първият случай на регистрирано земетресение в човешката история. Съвременните сеизмографи започват да се разработват едва през 1848 г. в Европа.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е най-дългият път в света

     

    10 известни личности, които са били ужасни хора

     

    14. Фойерверките

    Китай е родно място и на фойерверките. Древни китайски изобретатели ги създават, използвайки възпламенен барут. Използвани са както за развлекателни дейности, така и за военни цели под формата на огнени стрели, като са заменили прикрепваните към стрелите горящи факли.

    15. Бронзът

    Умението да се произвежда бронз е овладяно от древните китайци около 1700 г. пр.н.е. По-късно, по време на династията Шан (1600–1046 г. пр. н.е.) и династиите Джоу (1046-256 г. пр. н.е.), Китай влиза в бронзовата епоха. Създаването на бронзови изделия достига своя връх в този период. Материалът се използва главно за изработка на оръжия, инструменти и ритуални съдове. Китайските бронзови изделия се открояват със своите надписи и деликатни декоративни елементи.

    16. Хвърчилото

    Хвърчилото е изобретено преди около 3000 години от древните китайци. Най-ранните хвърчила са изработвани от дърво. Използвани са за военни цели като изпращане на съобщения, измерване на разстояния, тестване на вятъра и сигнализиране. С времето пускането на хвърчило се превръща в забавление, което се практикува по цял свят.

    17. Редово отглеждане на реколта

    Древните китайци започват да засаждат културите в редици през VI в. пр. н.е. Те засаждат семената в редове, като по този начин намаляват разхода им и помагат на културите да растат по-бързо и по-силни. Тази техника започва да се използва в западния свят едва 2200 години по-късно.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

     

    18. Редосеялката

    Редосеялката е уред, който засажда семената в почвата на еднаква дълбочина и ги покрива с пръст. Преди него фермерите са садили семената ръчно, което е водело до преразход и неравномерен растеж. Според исторически сведения, китайците са използвали редосеялки още през II в. пр. н.е. Устройството е направило работата на фермерите по-лесна и е подобрило селскостопанската продукция в Китай.

    19. Четката за зъби

     

    Четката за зъби е изобретена от китайци през 1498 г. Те са правили четки с груби конски косми, прикрепени към дръжки от кости или бамбук.

    20. Книжните пари

     

    Книжните пари също са разработени от китайците, които в края на VIII и началото на IX в. започват да използват сгъващи се пари. Първите хартиени банкноти били частни кредитни бележки. Търговците са депозирали парите си в столицата и са получавали в замяна документ, който можел да бъде заменен за монетни пари в други градове.

     ПРОЧЕТИ ЧАСТ ПЪРВА ТУК:

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 вида със странни способности

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг

    Учени алармират: „Застрашителни са темповете с които намалява броя на насекомите в световен мащаб“ доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)

    Червеното месо и рисковете за човешкото здраве – какво ни казват съвременните проучвания? автор: Доц. Данаил Таков – ИБЕИ, БАН  

     

     

    Топ 20 древни китайски изобретения – част I

    Древен Китай заема водещо място в много области, свързани с изучаването на заобикалящия ни свят. Освен четирите велики изобретения: хартията, печата, барута и компаса, оттам произхождат още много други важни за развитието на човечеството открития. Някои от тях ще ви изненадат.

    1. Производството на хартия

    Хартия от коноп се е използвала в Китай още от VIII в. пр. н.е. главно за опаковане и изолация. Но през 105 г. евнух на име Цай Лун прави значителни подобрения в състава ѝ и спомага за по-масовото ѝ приемане. Неговата усъвършенствана технология за производство на хартия се разпространява в Централна Азия, а след това по Пътя на коприната и в останалия свят.

    2. Печатът с подвижни компоненти

     

    През IX в. в Китай е измислен начин за масово печатане на книги чрез резбовани букви и картинки върху големи дървени блокове. Те били намастилявани и отпечатвани на хартия.

    През XI в., отново в Китай, е измислен още по-лесен и евтин начин за печат – чрез подвижни компоненти (отделен компонент за всеки символ). Създаден е от Би Шан, който използвал изпечени глинени плочки. Те се залепвали върху желязна плоча и формирали страница, която да бъде отпечатана.

    3.Барутът

    Барутът е изобретен около 1000 г. от китайски алхимици, които се опитвали да открият отвара за безсмъртие. Смята се, че достига до Европа по време на разрастването на Монголската империя през XII и XIII в.

    Интересен факт е, че китайците са използвали това откритие главно за направата на фойерверки, докато европейците създават оръдия и оръжия.

    4.Компасът

    Компасът е навигационен уред, изобретен от китайците между II в. пр. н.е. и I в. сл. Хр. В началото е бил използван във Фън Шуйза оформлението и ориентацията на обществени сгради, жилища и гробници. Към 1000 г. компаси вече са се използвали повсеместно на китайските кораби. По-късно арабски търговци, плаващи до Китай, са пренесли откритието на запад.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 вида със странни способности

     

    5.Алкохолът

    Дълго време се е считало, че жителите на Арабския полуостров са били първите пивовари. Но през 2013 г. в провинция Хънан е открита керамика на възраст 9000 години, която разкрива наличието на алкохол около 1000 години преди арабския.

    6.Механичният часовник

    Първият в света механичен часовник е изобретен през 725 г. от будисткия монах И Син. Устройството работи с помощта на капеща вода. Тя задвижва колело, което прави едно пълно завъртане за 24 часа.

    7.Чаят

    Според стара китайска легенда чаят е открит около 2737 г. пр. н.е. в Китай. Много по-късно по време на династията Тан (618 – 907 г.) той става популярна напитка, достъпна за всички социални слоеве. По това време е написана и Книга за чая, в която се съдържат начините за отглеждането му, инструкции как да се пие, както и подробна класификация на видовете чай. Най-старото и най-голямо чаено дърво, запазено до днес, също се намира в Китай – в Лин Кан, и е на възраст около 3200 години.

    8.Коприната

    Коприната – едно от най-старите влакна, произхожда от Китай отпреди 6000 години. Историята на бубарството в страната е много дълга. Най-старата коприна, намерена в Китай, е датирана около 3630 г. пр. н.е. от китайския неолит. Открита е в провинция Хенан регион, смятан за люлката на китайската цивилизация.

    Китайският народ овладява и технологията за тъкане на коприна. Тя се превръща в изключително ценна стока, която векове наред е транспортирана на запад, формирайки Пътя на коприната.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е най-дългият път в света?

    10 известни личности, които са били ужасни хора  

     

    По време на династията Хан коприната се използва и като валута. Цената на нещо може да се опише с помощта на дължината копринена нишка като мерна единица, точно както много други общества използват теглото на злато или сребро. Фермерите пък са можели да плащат данъците си в коприна.

    9.Чадърът

    Изобретяването на чадъра може да бъдат проследено до преди 3500 години в Китай. Според легендата Лу Бан – китайски дърводелец и изобретател, създава първия чадър, вдъхновен от деца, които използват листа от лотос, за да се предпазят от дъжда.

    10. Акупунктурата

    Смята се, че акупунктурата е възникнала преди около 2300 години. В най-старата китайска медицинска книга – Нейдзин: Класическа китайска медицина на жълтия император, написана около 300 г. пр. н.е., акупунктурата е описана като широко използвана терапия много преди създаването на книгата. Като допълнение, в гробницата на принц Луи Шен, починал около 200 г. пр. н.е., са открити различни видове акупунктурни игли, доказващи че още тогава този вид лечение се е прилагало.

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ ВТОРА ТУК:  

     

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

     

     

     

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Крепостта Буртанж, построена във формата на звезда, е място, където и днес можете да усетите автентичната атмосфера на селце от XVII в. Намира се в област Гронинген, Холандия.

    История на Буртанж

    Знаете ли, че голяма част от днешна Нидерландия някога е била управлявана от Испания? Осемдесетгодишната война, водена между 1566 и 1648 г. е нидерландско въстание, а северните провинции Фризия, Гронинген и Дренте са особено яростни в съпротивата си срещу испанското управление.

    Испанските владетели в провинция Грьонинген са имали канали за доставки през блатата на изток, през съвременната граница с Германия. През 1580 г. принц Вилхелм Орански, който ръководи Нидерландското въстание, решава да се опита да прекъсне доставките, като построи серия от крепости по границата, върху няколкото парчета пясъчна земя, проходими сред блатата. Това начинание не се увенчава с успех и испанците не признават Републиката на съединените провинции чак до 1648 г. Въпреки това борбата за освобождение остава важна част от нидерландската история.

    Крепостта Буртанж

    Една от тези крепости е звездообразната крепост Буртанж. Тя блокира единствения път в района през земи, които някога са били обширна блатиста местност. Крепостта е разширена през следващите десетилетия, най-вече чрез пренасочване на водата за ровове. 

    Постепенно обаче, тъй като не е необходим след края на войната, фортът се разпада. До 1681 г. всички блата около него са пресъхнали, защото местните фермери са променили водните канали, за да отводнят земята за земеделие.

    В крайна сметка, от 1739-42 г., укрепеният град Буртанж отново става защитена крепост чрез комбинация от изкопани ровове и издигнати глинени стени. Сградите вътре в крепостта също са завършени.

    През следващия век, с промените в транспорта и оръжията, Буртанж отново изчезва като крепост. Съоръженията са съборени през 1850 г. и мястото се превръща в земеделско селище.

    През втората половина на XX век общината решава да възстанови крепостта в нейния вид от 1742 г. в опит да съживи местната икономика. Така се възражда това очарователно укрепено селище, което да служи като туристическа атракция. Дори блатистата зона, първоначално предназначена за защита на крепостта, е преустроена за развлекателни цели.

    Буртанж днес

    Селището, обаче, не е просто музей на открито. Въпреки че приходите му се основават на туризма, то е живо село с около 50 постоянни жители. Входът в него е безплатен, билети се продават за петте музея, разположени на територията му.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг

     

    Освен да се разходят по калдъръмените улички, посетителите могат да се качат на стените и да обиколят селото по тях. Отгоре се виждат сградите вътре, зад защитната стена, но също и обхвата на укрепленията. Това не е просто заграждение във формата на звездатова е поредица от концентрични стени и ровове.

    На стената е разположена и традиционната вятърна мелница, както и прикритите малки дървени постройки, висящи над рова, които войниците са използвали като тоалетни.

    Музеите на Буртанж

    Синагогата

    Синагогата е била използвана от малката еврейска общност в Буртанж до Втората световна война, когато са били депортирани заедно с повечето нидерландски евреи. Само петима от общността в Буртанж оцеляват след войната. Синагогата е добре запазено напомняне за съдбата им: с традиционното обзавеждане и малък музей за евреите от Буртанж. Използва се и за служби.

    Казармите

    Този музей, разположен в една от бившите казарми на войниците, показва предимно археологически находки от района.

    Terra Mora

    Това е модерен музей, който се фокусира върху околните влажни зони и е специално насочен към децата.

    Het Nieuwe Kruithuis

    В някогашната сграда за съхранение на барут сега се помещават временни експозиции. Вътре можете да видите и филм, показващ историята на крепостта.

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кой е най-дългият път в света?

     

    10 известни личности, които са били ужасни хора

     

    Къщата на капитана (Kapiteinswoning)

    Построена през 1661 г., тази уютна малка къща е възстановена до начина, по който би изглеждала по онова време. Това е очарователен поглед към нидерландския живот в провинцията през XVII век.

    Много от къщите предлагат и нощувка, за да се усети напълно автентичната атмосфера на мястото. В Буртанж също организират специални събития като възстановки на битки и занаятчийски пазари.

     В наши дни Буртанж е един от най-очарователните и уникални исторически обекти в Нидерландия, където можете да усетите автентичната атмосфера на отминали времена и буквално да се разходите на върха на звезда.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 вида със странни способности

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов