Още
    Начало Блог Страница 2

    Тайнственото изчезване на цивилизацията на Маите

    Цивилизацията на маите, която процъфтява в Мезоамерика в продължение на повече от 2 000 години, е една от най-загадъчните и впечатляващи култури в световната история. Известни със своите напреднали познания в астрономията, математиката, архитектурата и писмеността, маите оставят след себе си величествени храмове, сложни йероглифи и точни календарни системи. Въпреки този впечатляващ напредък, около 9-ти век сл. Хр. повечето от техните големи градове мистериозно запустяват, и до днес археолозите и историците продължават да изследват причините за този внезапен и все още необяснен колапс.

    Възходът на маите

    Маите създават своята култура в териториите на днешен Юкатан, Гватемала, Белиз и части от Хондурас и Салвадор. Върхът на тяхната цивилизация, известен като Класическият период (от около 250 до 900 г. сл. Хр.), се характеризира със строежа на великолепни пирамиди, храмове и градове-държави като Тикал, Паленке и Копан. Маите разработват сложна система за писане, известна с йероглифите си, и създават един от най-точните древни календари. Те също така правят значителен напредък в астрономията, прогнозирайки астрономически явления с удивителна точност.

    Тази цивилизация е дълбоко духовна, като техните вярвания и ритуали включват многобожие, жертвоприношения и сложни религиозни церемонии, свързани с циклите на природата.

    Теории за изчезването

    Тайната на маите започва около 9-ти век, когато много от най-големите и важни градове на цивилизацията са внезапно изоставени. Това не е краят на всички маи, тъй като техни потомци все още живеят в някои райони, но изчезването на големите градове и сложните социални структури остава загадка. За да обяснят този колапс, учените предлагат няколко различни теории, всяка от които хвърля светлина върху възможните причини за разпадането на великата цивилизация.

    1. Климатични промени и суша

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Древните цивилизации, забравени от историята

     

    Една от най-разпространените теории е свързана с екологични фактори, най-вече със суша. Археолозите откриват доказателства за дълги периоди на суша в региони, където са били най-големите градове на маите. Липсата на дъжд е можела да доведе до изчерпване на водоизточниците и невъзможност да се поддържат селското стопанство и населението. Зависимостта на маите от царевицата като основен хранителен продукт и тяхната голяма популация е направила сушата катастрофална за тяхната икономика и общество.

    2. Изчерпване на ресурсите и екологична деградация

    Маите са използвали значителни ресурси за строежа на своите масивни градове, храмове и пирамиди, както и за поддържане на своите полета и тераси. В дългосрочен план интензивното земеделие и обезлесяване са могли да причинят ерозия на почвата и намаляване на плодородието. Това изчерпване на природните ресурси е могло да доведе до глад и социални конфликти, което е ускорило упадъка на маите.

    3. Войни и вътрешни конфликти

    Маите често са воювали помежду си, и вътрешни конфликти и съперничества между различни градове-държави са можели да изиграят роля в упадъка на цивилизацията. Честите войни са могли да отслабят икономиката и да доведат до политически нестабилност, което е разпалило социалното напрежение. Археологическите находки показват доказателства за разрушени градове и следи от битки, които подсказват, че насилието е било значителен фактор за краха на определени региони.

    4. Политическа нестабилност и упадък на елита

    Елитната класа на маите играела централна роля в управлението на градовете и ритуалните дейности. С времето, обаче, управлението можело да стане нестабилно поради концентрация на власт, корупция или невъзможност да се справи с нарастващите социални и екологични проблеми. Разрушаването на политическите структури е можело да доведе до разпадането на целите градове.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Изгубен мексикански град имал толкова сгради, колкото сградите в Манхатън

     

    5. Демографски натиск

    Населението на маите е нараствало бързо по време на техния Класически период, което е създало значителен натиск върху наличните ресурси. Големите градове като Тикал и Калакмул са приютявали десетки хиляди жители, което е изисквало огромно количество храна и вода. С нарастването на населението и ресурсите се е стигнало до недостиг, което е допринесло за социален и икономически колапс.

    Заключение

     Изчезването на цивилизацията на маите остава една от най-големите загадки на историята, и вероятно е резултат от множество фактори – климатични промени, изчерпване на ресурсите, вътрешни конфликти и политическа нестабилност. Въпреки техния внезапен упадък, културното и научното наследство на маите продължава да впечатлява и вдъхновява хората и до днес.

    Техните потомци все още живеят в региона, а археологическите находки продължават да разкриват нови детайли за тази изумителна цивилизация. Историята на маите ни напомня за крехкостта на дори най-великите общества и важността на хармонията с природата и устойчивото управление на ресурсите.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-древните цивилизации

    Невероятно откритие изплува от джунглата и смая археолозите (ВИДЕО)

    Цивилизацията на сапотеките

    Цивилизацията на Олмеките

    10-те най-премълчавани и пренебрегнати мистерии от световната история

    Мексиканските пирамиди

    Тайнствата на Чичен Итца и Мачу Пикчу

    Франо Селак – най-големият
    късметлия или нечуван карък?

    Невероятната история на Франо Селак продължава да удивлява обикновените хора, които не са имали щастието да избегнат смъртта цели 7 пъти и да спечелят от лотарията, но не са имали и каръка да попаднат в автомобилни и самолетни катастрофи. Още се спори дали всичко е истина за този странен чудак, с професия на учител по музика, или страховитите му приключения са измислицаили поне достатъчно украсени с фантасмагории. Затова събрахме най-интересните факти за най-големия късметлия и карък на планетата едновременно, чийто живот е като влакче на ужасите, препускащо от една драматична ситуация в друга.

    Роден под щастлива звезда

    Сигурно и самият Селак се чудил, че му се е разминало, докато е висял над пропаст, преплувал е речни бързеи или е падал от самолет. Не веднъж, не два, а седем пъти. Не е нужно да си тесен специалист по платформите за залагания като https://mrbit.bg/bg, за да знаеш, че шансовете за успех след самолетна, автомобилна и влакова катастрофа са нулеви. Но биографията на Селак е доказателството, че невъзможното е възможно. Ето всичко, което знаете за хърватина, който вдъхнови своите сънародници, непознати хора по света и Холивуд.

     

     

    Франо Селак е роден през 1929 г. край Дубровник, по-точно на лодка в морето, докато родителите му били за риба. Това необичайно раждане в седмия месец е предзнаменование, че на бял свят идва едно специално дете. Следват 87 бурни години на възходи и падения, като през последните 15 от тях Селак се радва на солиден джакпот от лотарията. Зевзекът, преживял какво ли не – в това число и 5 развода, решава да раздаде по-голямата част от спечелените 900 000 евро на близки и приятели, а за себе си купува лодка и къща, където да прекарва старините си.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Какво представлява слуховата Парейдолия

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

    Умирай, но друг ден

    Невероятните приключения на Селак започнат през 1962 г. във влак по линията Дубровник – Загреб. Ненадейно вагоните излизат от релсите и падат от дерето в течащата отдолу река. Селак е спасен от неизвестен човек, който успял да го извлече от бързеите. Той се отървава само със счупена ръка, което е сравнително малка цена за спасения му живот. Защото той има да поднесе още много изненади.

     

    На следващата година учителят по музика преживява нова каскада, но във въздуха. Всъщност, това е първото и последното летене на Селак със самолет. Малкият летателен апарат има херметическа неизправност – вратата, до която стои Селак, се отваря, откъсва се и той е засмукан от въздушната струя. Падането, според някои от 800 метра, завършва благополучно върху купа сено. Това е една от най-оспорваните истории на Селак, като някои твърдят, че има 19 жертви, други цитират свидетел – оцеляла стюардеса, а трети се позовават на архивите, в които липсва информация за разбит самолет на същия ден през 1963 г.

     

    Следващата ситуация на косъм от смъртта настъпва 3 години по-късно. Този път в дерето от планинския път пада пътнически автобус, в който, да, правилно познахте, се вози нашият герой. Селак успява да стигне до брега, но четирима души губят живота си. Тук отново се спори за точната година и броят на жертвите. Даже има и спекулации, че Селак и шофьорът, които се познавали отдавна, се били почерпили с малко ракия преди тръгване, което довело до инцидента.

    За малко, но завинаги

     

    Историята продължава с две автомобилни катастрофи. Те се случват през 70-те години. Селак явно не е обръщал достатъчно внимание на изправността на автомобила си, тъй като два от неговите автомобила се запалват по време на движение. При втория случай запаленият двигател води до поражения по лицето и скалпа на хърватина, белязвайки завинаги близките срещи със смъртта.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Следват сравнително спокойни години, но в средата на 90-те Селак е блъснат от автобус в Загреб. И още на следващата година той се забърква в най-тежката си автомобилна катастрофа. Тя отново се случва на планински път, когато камион се изпречва на пътя на галеника на съдбата. За да избегне челен удар, той завива рязко, колата му пробива мантинелата и тръгва да пада в пропастта. Селак, който не е почитател на предпазните колани, се хваща за клон на дърво и така се спасява от сигурна смърт в 300-метровата пропаст.

     

    Джакпот от лотарията – точно в стила на Франо Селак

    До края на дните си Франо Селак живее като лото милионер, но всъщност не прави бомбастични покупки и глупави инвестиции. Той не иска охолство и луксозен живот – стигат му невероятните истории, които да разказва на любимите си хора. Макар да е много известен в Хърватия и да е обект на филм от Холивуд, той живее скромно и се определя като най-големия късметлия на света. Други казват, че е карък, а трети подлагат на съмнение неговата биография, но със сигурност Франо Селак е един от онези хората, които не можеш да забравиш.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Генетични мутации: Суперсили или опасности за здравето?

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Генетични мутации: Суперсили или опасности за здравето?

    Генетичните мутации са изменения в ДНК, които могат да възникнат по време на клетъчното деление или в резултат на външни фактори като радиация или химикали. Те играят ключова роля в еволюцията на видовете, като същевременно са свързани с множество заболявания и състояния. Въпреки това, представата за мутациите често варира – от идеи за „суперсили“ до потенциални опасности за здравето. Тази статия разглежда какво наистина представляват генетичните мутации и какво значение имат те за човешкия организъм.

    Какво представляват генетичните мутации?

    Генетичните мутации са промени в последователността на нуклеотидите в генома на организма. Те могат да бъдат наследствени (предадени от родителите) или придобити (възникнали по време на живота на индивида). Мутациите могат да бъдат различни по вид – от единични промени в базовите двойки до големи структурни промени в хромозомите. Въпреки че повечето мутации са безвредни или имат неутрален ефект, някои могат да доведат до заболявания или да окажат влияние върху функционирането на организма.

    Суперсили или еволюционни предимства?

    Мутациите често се свързват с негативни последици, но те също така са двигателят на еволюцията. В редки случаи, мутациите могат да осигурят предимства, които увеличават шансовете за оцеляване и репродукция. Например, някои хора са носители на мутации, които ги правят по-устойчиви на определени заболявания, като малария или ХИВ. Това може да се разглежда като „суперсила“ в биологичен смисъл.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Какво представлява слуховата Парейдолия

     

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

     

    Други примери включват мутации, които водят до по-добра физическа издръжливост, необичайно остро зрение или дори забавено стареене. Въпреки че подобни мутации са изключително редки, те показват как генетичните промени могат да играят роля в адаптацията на организма към средата.

     

    Опасности за здравето

    За съжаление, много генетични мутации носят и сериозни рискове за здравето. Редица наследствени заболявания, като цистична фиброза, мускулна дистрофия и сърповидно-клетъчна анемия, са резултат от мутации в определени гени. Тези мутации нарушават нормалното функциониране на организма и могат да доведат до значителни здравословни проблеми.

    Освен това, мутациите играят централна роля в развитието на ракови заболявания. Когато ДНК в клетките претърпи промени, които водят до неконтролирано делене и растеж на клетките, това може да доведе до тумори. Тези мутации могат да бъдат предизвикани от външни фактори като тютюнопушене, ултравиолетова радиация или канцерогенни вещества.

    Бъдещи перспективи и генна терапия

    С напредъка в генетичните изследвания и технологии, учените разработват нови методи за коригиране на мутации и лечение на генетични заболявания. Генната терапия предлага възможност за замяна или ремонт на дефектни гени, като по този начин се лекуват или предотвратяват заболявания. Въпреки че тези технологии са все още в ранен етап на развитие, те предлагат надежда за бъдещи лечения, които могат да трансформират медицината.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

     

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    От друга страна, етичните въпроси, свързани с генната модификация, също се изострят. Редактирането на гени в ембриони, например, поражда въпроси за възможните последици и дали тези технологии могат да бъдат използвани за „подобряване“ на хората по неетичен начин.

     

    Заключение

    Генетичните мутации са сложен и многостранен феномен. Те могат да предложат уникални предимства в редки случаи, но в същото време носят значителни рискове за здравето. С развитието на науката и технологиите, разбирането ни за мутациите ще се задълбочи, което ще ни позволи да се справяме по-ефективно с генетичните заболявания и да използваме генетичния потенциал на човечеството по отговорен и етичен начин. В крайна сметка, мутациите са както двигател на еволюцията, така и предизвикателство за медицината, което ние едва започваме да разбираме в дълбочина.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

     

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

     

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Великата зелена африканска стена

     

    10 от най-красивите гръцки острови

    снимки: pixabay.com

    Изкуствен интелект и бъдещето на работните места: Възможност или заплаха?

    С бързото навлизане на изкуствения интелект (ИИ) в различни сфери на живота, въпросът за неговото въздействие върху работните места става все по-актуален. Дебатът се върти около това дали ИИ ще създаде нови възможности за заетост, или ще доведе до масова загуба на работни места. Това е тема, която предизвиква както ентусиазъм, така и страхове. В крайна сметка, изкуственият интелект променя не само начина, по който работим, но и самата същност на работата. Но какви са основните предизвикателства и възможности, свързани с тази трансформация?

    1. Автоматизация и загуба на работни места: Реалност или мит?

    Един от най-големите страхове, свързани с изкуствения интелект, е, че автоматизацията ще замени хората в различни индустрии. Действително, роботите и алгоритмите вече изпълняват задачи, които доскоро изискваха човешка намеса – от производствени линии до клиентско обслужване. Например, в автомобилната индустрия роботите вече поемат много от рутинните производствени процеси. Същото се случва и в сектора на услугите, където автоматизирани системи за самостоятелно плащане заменят касиерите.

    Според някои прогнози, до 2030 година милиони работни места по целия свят могат да бъдат заменени от ИИ и автоматизация. Тези, които са най-застрашени, са нискоквалифицираните работници и служителите, изпълняващи рутинни задачи, които могат лесно да бъдат автоматизирани.

    2. Новите възможности: Изкуственият интелект като катализатор за иновации

    Докато автоматизацията наистина заплашва някои традиционни работни места, тя също така създава нови възможности. Историята показва, че технологичният прогрес не просто унищожава работни места, но и създава нови, често дори по-интересни и високоплатени.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

     

    Секретната мисия до луната – Аполо 20

     

    С развитието на ИИ възникват нови професии, свързани с проектиране, програмиране и управление на тези системи. Специалисти по машинно обучение, инженери по данни, етични консултанти по ИИ и дори психолози, които да помогнат на хората да се адаптират към технологичните промени – това са само част от професиите на бъдещето.

    Освен това, изкуственият интелект може да стимулира креативността и иновациите. Той може да се използва за автоматизиране на рутинни задачи, освобождавайки време за хората да се съсредоточат върху по-сложни и креативни задачи. Например, в медицината, ИИ може да анализира големи обеми от данни, което позволява на лекарите да се съсредоточат върху лечението на пациентите.

     

    3. Преквалификация и адаптация: Ключът към бъдещето

    Един от основните изводи от въздействието на изкуствения интелект върху работните места е, че преквалификацията и адаптацията ще бъдат от решаващо значение. За да се справят с технологичните промени, служителите трябва да бъдат готови да развиват нови умения. Това не означава само обучение в нови технологии, но и способността да се адаптират към новите работни среди и култури.

    Компаниите, правителствата и образователните институции трябва да играят активна роля в процеса на преквалификация. Програми за професионално обучение и подпомагане на заетостта могат да подготвят работниците за новите изисквания на пазара на труда. Важно е да се насърчи и развитието на меки умения, като креативност, критично мислене и емоционална интелигентност, които ще бъдат незаменими в ерата на ИИ.

    4. Етика и регулации: Как да контролираме ИИ?

    Възходът на изкуствения интелект повдига и сериозни етични въпроси. Какви трябва да бъдат границите на автоматизацията? Как да защитим правата на работниците в контекста на все по-автоматизирани работни места?

    Необходимостта от регулации става все по-очевидна. Правителствата трябва да въведат закони и правила, които да гарантират, че ИИ се използва отговорно и че работниците не бъдат оставени на произвола на съдбата. Това включва не само трудовите права, но и въпроси, свързани с конфиденциалността на данните, безопасността и равенството на възможностите.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

     

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

     

    Етичните аспекти на ИИ също трябва да бъдат разгледани. Например, как да гарантираме, че алгоритмите не дискриминират определени групи хора? Как да предотвратим злоупотребите с изкуствения интелект в чувствителни сфери като правосъдието и здравеопазването?

    5. Футуристичен сценарий: Съвместна работа между хора и машини

    Въпреки страховете, свързани с ИИ, много експерти вярват, че бъдещето не е само черно или бяло. Вместо сценарий, в който роботите изцяло заменят хората, по-вероятно е да видим сътрудничество между хора и машини. Хибридни работни места, където ИИ подпомага хората, а не ги заменя, могат да се превърнат в норма.

    Тази синергия може да доведе до значително увеличаване на производителността и качеството на работата. Представете си, че инженери и дизайнери работят рамо до рамо с ИИ, който бързо анализира данни и предлага оптимални решения, докато хората се фокусират върху творческите и стратегическите аспекти.

     

    Заключение

    Изкуственият интелект несъмнено ще промени пейзажа на работните места в идните години. Въпросът обаче не е само дали ИИ е възможност или заплаха, а как ние, като общество, ще се адаптираме към тези промени. Чрез иновации, преквалификация и етични регулации можем да гарантираме, че бъдещето на работата ще бъде не само по-ефективно, но и по-човешко.

     

    Докато ИИ обещава да революционизира света на труда, той също ни дава шанс да преосмислим какво означава да бъдем хора в ерата на машините. Възможността е налице, но успехът ще зависи от това как ще използваме тази нова мощна технология.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    Великата зелена африканска стена

     

    10 от най-красивите гръцки острови

    снимки: pixabay.com

    Микропластика: Невидимият враг, който всички пренебрегваме

    В съвременния свят пластмасата е навсякъде около нас – в опаковките на храната, в дрехите, дори в продуктите за лична хигиена. Но докато сме свикнали с удобството и множеството ѝ приложения, едно малко забележимо, но много значимо последствие остава често пренебрегвано: микропластиката. Тези невидими частици от пластмаса се разпространяват навсякъде – във въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната, която консумираме. Но какви са истинските последици от това присъствие и защо трябва да обърнем повече внимание на този проблем?

    1. Какво е микропластика и откъде идва?

    Микропластиката представлява малки частици пластмаса с размер под 5 милиметра. Тя може да бъде разделена на два основни типа: първична и вторична. Първичната микропластика включва частици, произведени директно с този размер, като микрочастиците в козметични продукти, микрофибрите от синтетични дрехи и гранулите, използвани в индустриални процеси. Вторичната микропластика, от друга страна, се получава от разпадането на по-големи пластмасови предмети, като бутилки, торбички и други отпадъци, които с времето се разпадат на по-малки фрагменти.

     

    2. Къде се намира микропластиката?

    Микропластиката е почти навсякъде. Изследвания показват, че тя присъства в океаните, реките, почвите и дори в полярните ледове. Но може би най-притеснителното е, че микропластиката вече е открита в човешкия организъм – в белите дробове, кръвта и червата на хората. Продукти като сол, мед, бира и дори бутилирана вода съдържат микропластика, което означава, че я поглъщаме всеки ден, без дори да го осъзнаваме.

    3. Опасности за здравето и околната среда

    Докато пластмасовите отпадъци видимо замърсяват природата, микропластиката носи по-скрити, но не по-малко сериозни рискове. Пластмасата не се разгражда напълно, а се натрупва в околната среда и в организма на живите същества. Микропластиката привлича и абсорбира токсични химикали, като тежки метали и пестициди, които могат да бъдат погълнати от морски обитатели и в крайна сметка да достигнат до нашите чинии.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Как изкуственият интелект вижда света ни след 100 години: Как ще изглеждат нашите градове и общности в бъдеще?

    Великата зелена африканска стена

     

    Научните изследвания все още не са изяснили напълно дългосрочните последици от излагането на микропластика върху човешкото здраве. Въпреки това, вече има притеснителни данни, които показват връзка между микропластиката и различни заболявания, включително възпалителни процеси, хормонални нарушения и дори канцерогенни ефекти. Малките пластмасови частици могат да проникнат в клетките, причинявайки стрес и увреждане на тъканите.

     

    4. Влияние върху екосистемите

    Микропластиката оказва тежко въздействие върху екосистемите, особено върху морските организми. Рибите, мидите, коралите и други морски видове поглъщат микропластика, мислейки я за храна. Това води до запушване на храносмилателната им система, което може да причини глад и смърт. Освен това, когато микропластиката навлиза в хранителната верига, тя не само вреди на животните, но и застрашава здравето на хората, които консумират морски дарове.

    Пластмасовите частици също могат да повлияят на размножаването на морските организми и да нарушат целите екосистеми. Например, изследвания показват, че микропластиката може да повлияе на поведението на някои риби, намалявайки шансовете им за оцеляване.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Най-приказният град – там се ходи с фенерчета и токчетата са забранени

    5. Какво можем да направим?

    Борбата с микропластиката изисква действия на няколко нива – както индивидуални, така и колективни. На лично ниво, можем да започнем с намаляване на използването на пластмасови продукти за еднократна употреба и да избираме алтернативи като стъкло, метал и биологично разградими материали. Използването на филтри за вода, които улавят микропластиката, също е добър начин да намалим излагането си на тези частици.

    На глобално ниво, е необходимо да се засилят регулациите върху производството и употребата на пластмаса. Например, много държави вече забраниха микрочастиците в козметични продукти, но трябва да се предприемат още мерки за ограничаване на замърсяването от пластмасови отпадъци. Рециклирането и устойчивото управление на отпадъците също играят ключова роля в борбата с микропластиката.

     

    Заключение

    Микропластиката е тихият враг, който постепенно нахлува във всеки аспект на нашия живот. Докато тя остава невидима за очите ни, последиците от нея могат да бъдат дълбоки и трайни. Необходимостта от осъзнаване и действие става все по-спешна, за да защитим не само себе си, но и бъдещите поколения и цялата планета. Отговорността е както на отделния човек, така и на обществото като цяло, да се справим с този невидим враг, който всички пренебрегваме.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

     

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    10 от най-красивите гръцки острови

     

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

     

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     

     

    снимки: pixabay.com

    10 шантави факта за Тексас

    Всичко винаги е по-голямо (и по-щуро) в Тексас. При мисълта за този американски щат повечето от нас се сещат за каубойски ботуши и пустинни пейзажи. Тук ще ви запознаем с някои от най-шантавите факти за Тексас.

    Град в Тексас сменя името си, за да получи безплатна кабелна телевизия.

    Град Диш (Dish) в окръг Дентън се е наричал Кларк. Но един ден през 2005 г. компанията за сателитна телевизия Диш Нетуърк прави предложение, на което не може да се устои. В замяна на преименуването на града на Диш, всеки от неговите 201 жители получава безплатна базова телевизионна услуга за десет години и безплатен цифров видеорекордер.

    Град в Тексас пренасрочва Хелоуин, защото съвпада с футболен мач.

    Тексаският футбол не е шега. През 2014 г. малкото градче Декейтър гласува да пренасрочи Хелоуин за 30 октомври, тъй като датата 31 октомври съвпада с футболния мач в петък вечер на местната гимназия.

    Незаконно е да доиш чужда крава.

    Щатът все още има много странни, остарели закони, които определено ще ви изненадат. Например: незаконно е да продадеш окото си, да бършеш обществена сграда с кърпа за прах, да издоиш нечия чужда крава и да застреляш бивол от втория етаж на хотел. И в никакъв случай не можеш да оставиш камила да тича свободно по плажовете на Галвестън.

    Съществува немски диалект, който се говори единствено в Тексас.

    В Тексас има огромно немско културно влияние заради притока на немски имигранти, дошли в щата в средата на XIX век. „Тексаски немски“ се говори и днес и се среща най-вече в градовете Фредериксбърг, Ню Браунфелс, Бьорн, Шуленбург и Ваймар.

    В света има само едно място, наречено „Земя“ и то се намира в Тексас.

    Тексас е пълен с малки градчета, които се гордеят със страхотни имена. В щата се намират: Париж, Атина, Неапол, Лондон, Дъблин и Флоренция. Има дори град, наречен Земя и това е единственият град на планетата с това име.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

     

     

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Тексас е бил независима държава в продължение на 10 години.

    Между 1836 и 1845 г. Тексас е независима държава. Страната издържа само 10 години преди да се съгласи да се присъедини към Съединените щати. Така Тексас става 28-ият щат на съюза на 19 февруари 1946 г.

    Популярният израз “Don’t mess with Texas” („Не се закачайте с Тексас“) произхожда от кампания срещу отпадъците

    Тази емблематична за щата фраза е измислена от рекламна агенция през 1985 г. за Министерството на транспорта. Целта ѝ е да се намали замърсяването край пътищата. Кампанията продължава и днес, за да образова обществеността и да предотврати изхвърлянето на отпадъци.

    В Остин живее най-голямата градска колония прилепи в света.

    Всяка лятна вечер хората се събират на моста на Конгрес авеню в Остин, за да гледат как около 1,5 млн. бразилски свободноопашати прилепа се издигат в небето.

    Щатът е по-голям от всяка европейска държава.

    С площ от 695 662 км² Тексас е по-голям от много страни по света, включително от всяка една европейска държава (без Русия).

    Виетнамският се нарежда след английския и испанския като най-говорим език в Тексас.

    Близо четвърт милион американци от виетнамски произход живеят в Тексас, което прави езика им най-говорим след английския и испанския.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     Какво представлява слуховата Парейдолия

     Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

     

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Трите надписа на Омуртаг

    Какво представлява слуховата Парейдолия

    Вървите сам през гората, без никой друг наоколо, когато го чувате. Слабо, идващо от фоновото жужене на гората, невероятно, каращо косите ви да настръхнат — идва гласът на някой, който вика името ви.

    Възможно ли е да е призрак? Чудовище? Някаква шега от някое телевизионно шоу? Вероятно не е нито едно от тези неща. Защо тогава хората понякога чуват името си или други думи, когато никой всъщност не казва нищо? И има ли нещо, за което да се тревожите, ако ги чувате?

    Феноменът на чуване на разбираеми гласове или шумове в безсмислен фонов шум е известен като „слухова парейдолия“. Източниците на този шум могат да бъдат различни: електрически вентилатори, течаща вода, самолетни двигатели, перални машини, устройства с бял шум. Според аудиолозите това е подвид на парейдолия, при която хората виждат лица или други смислени модели в неясни изображения.

    Слуховата парейдолия не се счита за вид слухова халюцинация. Последната се появява, когато човек чува звуци, които не съществуват в действителност. Те не се дължат на външен стимул, като например бял шум. Такива халюцинации са често срещани при различни психични състояния, включително шизофрения, посттравматично стресово разстройство и биполярно разстройство. Непсихиатрични халюцинации също са докладвани от хора със загуба на слуха, въпреки че състоянието, известно като синдром на музикалното ухо, е относително рядко и недостатъчно проучено.

    Но хора със и без тези състояния могат да изпитат слухова парейдолия, която е провокирана от фоновия шум.

     

    Какво точно представлява слуховата парейдолия?

    Човешкият мозък работи като голяма база данни от модели. Всички думи, които знаете и някога сте чували, са там. Той избира това, която смята за най-точния модел. В някои случаи обаче може да се окаже, че той изобщо не е правилен.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Звуците, които човек чува, когато изпитва слухова парейдолия, не са напълно измислени от нашия мозък. По-скоро произтичат от погрешно възприемане на реални звуци – например неочакван пик в статичен сигнал или във фоновия шум в гората.

    Моделите в повечето източници на шум се променят през цялото време. Малка промяна във фоновия шум може да се окаже достатъчна, за да разпознае човек нещо.

    Изследователите приписват слуховата парейдолия на постоянните опити на нашия мозък да осмисли и открие модели в света около нас. Това е особено вероятно да се случи, когато донякъде разпознаваеми шумове са маскирани от фоновото бръмчене на шумна среда, като ресторант или бар.

    В тези случаи мозъкът използва процес, наречен контрол на усилването на контраста, регулирайки чувствителността на мозъчните клетки, които реагират на слухови и визуални данни, така че да могат да се адаптират към постоянния шум.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

     

    Въпреки че често се съобщава за подобни случаи, слуховата парейдолия не е толкова добре проучена от невролозите, колкото визуалната ѝ аналогия. Това отчасти е така, защото факторите, които могат да накарат хората да чуят неправилно определени звуци, не са толкова последователни или предсказуеми, колкото тези, които могат да ги накарат да разпознаят фалшив образ, като например човешко лице на повърхността на луната.

    Така че, ако някога чуете някой да вика името ви от тъмните дълбини на безлюдна гора, вероятно не е необходимо да се обръщате и да бягате в другата посока.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-страшните дни в историята на САЩ

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    Най-старите езици в света и техният произход

    Най-старите езици в света и техният произход

    В наши дни в света има над 7100 езика, като близо 40% от тях са застрашени от изчезване. Тези езици преплитат хилядолетия от човешката история, превръщайки търсенето на най-стария език в завладяващо начинание.

    Много ранни писмени езици, като шумерски, акадски и египетски, са използвали клинописно писмо и датират отпреди най-малко 4600 години. Египетските йероглифи, като тези в гробницата на фараона Перибсен, съдържат най-ранните известни пълни изречения. Историците са съгласни, че това са най-старите езици с ясни писмени записи, въпреки че всички те вече са изчезнали.

    Сред най-древните, все още говорими езици, са иврит и арабски. Техните писмени доказателства датират отпреди около 3000 години и принадлежат към Афроазиатското езиково семейство, което е с корени отпреди 10 000-20 000 години. Това го прави широко прието като най-старото езиково семейство, въпреки споровете относно точните периоди.

    Другите древни езици, като китайски, санскрит и тамилски, предизвикват текущ дебат. Според историците китайският език вероятно се е появил от прото-китайско-тибетския преди около 4500 години. Най-ранните писмени записи датират от около 3300 години, докато тези на санскрит са от 1500-1200 г. пр. н. е. в части от древни индуски текстове. Тамилският, говорен от около 85 млн. души, има документирана писменост от най-малко 2000 години.

    Тези дискусии подчертават предизвикателствата при определянето на най-старите езици в света и ще продължат да се водят, докато не бъдат намерени допълнителни доказателства.

     

    Египетски

    Египет се слави като една от най-старите цивилизации в света, а египетският коптски е нейният най-ранен местен език. Писмените записи датират от 3400 г. пр. н. е., а коптският е бил основният език в Египет до края на XVII век сл. Хр. Днес този език се използва предимно като литургичен език на коптската църква в Египет, а броят говорещи го свободно е малък.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Дунавската цивилизация – най-старата на Земята?

     

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

    Санскрит

    Според историците най-ранната форма на санскрит се намира в Ригведа свещен индуски текст. Почитан като „езика на боговете“ в индуизма, санскритът играе ключова роля в разбирането на древната индийска история, писания и философия. Този език има също дълбоко влияние върху други езици, особено в Южна Азия. Много съвременни индийски езици, като хинди, бенгалски и маратхи, имат своите корени в санскрит и широко заимстват от неговия речник. Като основен за индуизма, будизма и джайнизма, санскритът служи за съставяне на много основополагащи текстове на тези религии. Това включва Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита.

    Тамилски

    Тамилският, говорен от 78 млн. души и признат за официален език в Шри Ланка и Сингапур, е един от най-старите езици в света. Част от Дравидското езиково семейство, което включва няколко местни езика на Южна и Източна Индия, тамилският език се говори предимно в щата Тамил Наду и има официален статут в Индия. Надписи, датиращи от III век пр.н.е., свидетелстват за древните му корени.

     

    Иврит

    Ивритът престава да се говори широко около 400 г. сл. Хр., но се запазва като литургичен език сред евреите по целия свят. През XIX и XX век възходът на ционизма стимулира възраждането му и довежда до определянето му за официален език на Израел. Въпреки че съвременният иврит се различава от библейската си форма, говорещите го свободно могат да разберат напълно древните текстове. В допълнение, съвременният иврит е повлиян от различни други еврейски езици.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Дълбоко пазена тайна: българите носят гени от готите

     

    Арабски

    Арабският, като език на Корана, има свещено значение. Говори се от приблизително 260 млн. души по света и включва множество диалекти. Служи като основа за езици като урду и малайски. Неговото влияние се простира и върху английския, като думи като: алгебра, алкохол и емир имат арабски произход.

     

    Китайски

    Китайският се говори от приблизително 1,2 млрд. души по света и принадлежи към Китайско-тибетското езиково семейство. Обхваща множество сложни диалекти. Китайските йероглифи датират отпреди около 3000 години, като проследяват произхода си от династията Шан (XVI-XI век пр.н.е.). През 1956 г. писмените знаци претърпяват опростяване, за да станат по-достъпни и да се подобри четливостта.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    Доказано! Траките са с най-древната писменост

     

    Гръцки

    Гръцкият език служи като официален език на Гърция и Кипър. Първоначално се е развил в Древна Гърция и Мала Азия (сега част от Турция). Той има непрекъсната традиция на писмена употреба, обхващаща повече от 3000 години, надминавайки всички други индоевропейски езици, които се използват днес. Тази богата история е категоризирана в древногръцки, средновековен гръцки и новогръцки етапи. Днес гръцки се говори от над 15 млн. души, предимно в Гърция и Кипър. Значителни гръцкоговорящи общности се срещат и в страни като САЩ и Австралия.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България 

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    От Търново до харема на султана: Принцесата, която се жертва, за да спаси Българското царство 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Най-големият български остров – от световна сензация до непростим грях – костите на Йоан Кръстител  

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    Мистерията с Торинската плащаница

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Великата зелена африканска стена

    Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата

    автор: Доц. Данаил Таков – ИБЕИ, БАН

    Растителните храни са основна част от пълноценното, здравословно и устойчиво хранене. Устойчиви са храни, които са от полза за хората и в същото време щадят природата, като запазват околната среда чиста и не я изтощават прекомерно. Експерти прогнозират, че до края на 21 век е възможно да загубим до 30% от биоразнообразието на планетата, ако продължим да използваме същите практики на производство на храните. Огромни площи продължават да се превръщат от гори в полета, а в същото време хората изхвърлят 30% от произведената от хранителната индустрия храна. Природата ни осигурява най-важните екосистемни услуги – опрашване на културите от насекоми, улавяне на въглерода в атмосферата, пречистване на водата и др. Затова става все по съществено с какво и как се храним сега, а и в бъдеще. Зърнените, бобовите, зеленолистните, кореноплодните и др. са ключови за ежедневното ни хранене, особено, когато са отгледани по органичен път. Ето 12 от тях и основните им ефекти като храна:

    Ориз

     

    Най-ранните археологически доказателства за произхода му идват от централен и източен Китай и датират от 7000–5000 г. пр.н.е. Повече от 90% от световния ориз се отглежда в Азия, главно в Китай, Индия, Индонезия и Бангладеш, с по-малки количества, отглеждани в Япония, Пакистан и различни страни от Югоизточна Азия. Макар че белият ориз е най-често срещаният, кафявият може да има повече ползи за здравето. Като добър източник на няколко здравословни минерала и антиоксиданти, кафявият ориз може да помогне за предотвратяване на сърдечни заболявания. Оризът е богат източник на въглехидрати основният източник на гориво за тялото. Въглехидратите могат да ви поддържат енергични и удовлетворени, и са важни за ежедневната активност. Кафявият ориз е отличен източник на много хранителни вещества, включително фибри, манган, селен, магнезий и витамини от група В. От друга страна, белият ориз – особено богатият на нишесте ориз осигурява по-малко хранителни вещества и може да повиши риска от диабет тип 2. Оризовото растение потенциално може да натрупва повече арсен в сравнение с редица други хранителни култури. Това се превръща в проблем, когато почвата или водните източници са замърсени с арсен. 

    Картофи

    Картофът е първият култивиран зеленчук в района на днешно Южно Перу и крайната северозападна Боливия между 8000 и 5000 г. пр.н.е. Култивирането на картофи в Южна Америка може да датира отпреди 10 000 години, но кореноплодните не се запазват добре в археологическите записи, което затруднява идентифицирането. Картофите са с високо съдържание на витамини, минерали, антиоксиданти, фибри и устойчиво нишесте. Пържените картофи обаче могат да имат и някои потенциални отрицателни ефекти, включително наддаване на тегло, особено когато се консумират в големи количества. Освен че са достъпни откъм цена, картофите имат много ползи за здравето. Опитайте се да включите различни сортове картофи в диетата си, за да увеличите максимално хранителните ползи, например сладките картофи. Всъщност в комбинация с други зеленчуци, те се превръщат в много мощна противовъзпалителна храна. Картофите са източник на витамин С и калий, който определят противовъзпалителни им свойства. Картофите също могат да бъдат източник на „устойчиво нишесте“.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    „Нова храна“ – какво значи това за Европа и за нас? Доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)

    Млякото – позната храна или изненадващо загадъчна вселена – доц. Данаил Таков (ИБЕИ–БАН)

     

    Моркови

     

    Смята се, че морковите произхождат като кореноплодна култура в Централна Азия – Афганистан, Иран и Узбекистан – преди около 1100 години, въпреки че има някои доказателства за моркови в Римската империя няколко стотин години по-рано. Морковите съдържат диетични фибри, които насърчават здравето на храносмилането и помагат за предотвратяване на запек. Прекомерната консумация на моркови, които са с високо съдържание на бета-каротин, може да доведе до състояние, наречено каротенемия (това кара кожата да стане жълто-оранжева, но като цяло е безвредно). В екстремни случаи преяждането с бета каротин от моркови може да попречи на витамин А да върши нормално работата си и да поддържа в кондиция вашето зрение, кости, кожа, метаболизъм или имунна система. Твърде много бета каротин също може да причини проблеми на хора, като например хора с хипотиреоидизъм (ниски нива на хормона на щитовидната жлеза). Морковите имат редица ползи – те могат да насърчат доброто зрение, да балансират кръвната захар, да помогнат при регулиране на теглото, да намалят риска от рак, да регулират кръвното налягане, да понижат риска от развитие на сърдечните заболявания, да подобрят имунитета и да подобрят здравето на мозъка. Няма да съжалявате, ако включите повече от този зеленчук в диетата си. 

    Домати

    Видът произхожда от западна Южна Америка, Мексико и Централна Америка. За първи път европейците се докосват до домашния домат в Мезоамерика, където той е неразделна част от диетата и културата на нахуа. Нахуа са коренното население на Мексико, с малцинства също в Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Те съставляват най-голямата местна група в Мексико и са мезоамерикански етнос. Испанските конкистадори пренасят доматите в Европа след превземането на град Теночтитлан от Ернан Кортес през 1521 г. Доматите са питателен плод, но често са определяни като зеленчук и повечето от техните ползи за здравето се дължат на антиоксиданти като ликопен, бета-каротин и витамин С. Въпреки че алергиите към домати са редки, някои хора може да не са в състояние да ги понасят поради чувствителност или киселинен рефлукс. Доматите са сочни и сладки, пълни с антиоксиданти и могат да помогнат в борбата с няколко болести. Те са с особено високо съдържание на ликопен, растително съединение, свързано с подобряване на здравето на сърцето, превенция на рака и защита срещу слънчеви изгаряния. Доматите могат да бъдат ценна част от здравословната диета. Те са „супергерой“ в тялото ви, като помагат за предпазване от свободните радикали, за които е известно, че причиняват оксидативен стрес, който играе роля в развитието на рак, диабет, сърдечни заболявания и други хронични състояния.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Трите надписа на Омуртаг  

     

    Зеле

     

    Най-разпространената теория е, че днешното зеле е одомашнено в Европа преди около 3000 г. от своите диви предшественици, които са имали дебели листа, задържащи вода, което им позволява да оцелеят на по-студени места с по-малко вода. На изток зелето се е използвало от 4000 г. пр. н. е. и е култивирано в Северен Китай. Според Scientific American (американско научно-популярно списание) готвенето на кръстоцветни зеленчуци като броколи, карфиол и зеле води до отделянето на индол, органично съединение, което може да се бори с предраковите клетки. То може да помогне за понижаване на вашия „лош“ (LDL) холестерол и контрол на кръвната захар. Зелето също има хранителни вещества, които поддържат лигавицата на стомаха и червата здрави. Сокът от него също може да помогне за заздравяването на стомашни язви. Въпреки че зелето предлага много витамини и минерали, от които тялото се нуждае, може да има недостатъци при яденето му. Кръстоцветните зеленчуци като зелето могат да причинят подуване на корема, дискомфорт и диария. Най-добре е бавно да въведете тези зеленчуци в диетата си и постепенно да увеличите приема. Странични ефекти на зелето: според проучване от 1966 г., като прекомерната консумация на зеле потенциално може да доведе до прием на някои токсични химикали като гоитрин, тиоцианати и бензил цианид. Зелето засища лесно и елиминира чувството на глад. 

    Царевица

     

    Царевицата е култивирана за първи път от местните народи в южно Мексико преди около 10 000 г. Смята се, че съвременната царевица е получена от Balsas teosinte (Zea mays parviglumis), дива трева. Културата се е разпространила чак на север до Южен Мейн по времето на европейското заселване на Северна Америка и индианците са научили европейските колонизатори да отглеждат местните зърна. След въвеждането й в Европа от Христофор Колумб и други изследователи и колонизатори, царевицата се е разпространила във всички области на света, подходящи за нейното отглеждане. Царевицата е богата на фибри и растителни съединения, които могат да помогнат за здравето на стомашно-чревния тракт и очите. И все пак има високо съдържание на нишесте, което може да повиши кръвната захар и може да повиши теглото, когато се консумира прекомерно. Безопасността на генетично модифицираната царевица също може да бъде проблем. Все пак, в умерени количества царевицата може да бъде част от здравословната диета. Често царевицата се заразява с гъбички, които произвеждат токсини, наречени микотоксини. Яденето на много царевица с тези токсини може да ви изложи на по-висок риск от някои видове рак, проблеми с черния дроб и белите дробове. Освен това може да забави имунната ви система. Царевицата има много фибри, както разтворими, така и неразтворими. Разтворимите фибри в царевицата се разграждат и образуват „гел“ в червата и могат да играят роля в контролирането на холестерола. Разтворимите царевични фибри се използват в производството на преработени храни. Обвивката на всяко вкусно царевично зърно е неразтворима. Едно от основните хранителни предимства на сладката царевица е нейното високо съдържание на фибри. А както знаем, диетичните фибри са важни за нашето здраве: те подпомагат храносмилането, могат да намалят риска от сърдечни заболявания, инсулти, диабет тип 2 и рак на червата. Освен това фибрите ви помагат да останете сити за по-дълго време. Чрез идентифициране и избягване на най-възпаляващите храни като рафинирана захар, растително масло и преработена царевица, и включването на противовъзпалителни храни като куркума, боровинки, тъмни листни зеленчуци и авокадо, можем активно да се борим с възпалението, и да насърчим цялостното благосъстояние на организма.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    WWF: Българските гори ще изчезнат 

     

    Дунавската цивилизация – най-старата на Земята?

    Пшеница

    Историята на пшеницата от около 10 000 г. пр.н.е. е важна част от историята на селското стопанство. Смята се, че пшеницата за първи път е била култивирана в Плодородния полумесец, област в Близкия изток, простираща се от Йордания, Палестина и Ливан до Сирия, Турция, Ирак и Иран. Пшеницата може да влияе укрепващо на имунната система, за подобряване на здравето на сърцето, тя действа като противораков агент, намалява камъните в жлъчката и профилактира диабета. Пшеницата е добър източник на въглехидрати и някои витамини и минерали. По-специално, пълнозърнестите храни са от полза за вашето здраве. В допълнение към това, че е основен източник на нишесте и енергия, пшеницата също така осигурява значителни количества от редица компоненти, които са основни или полезни за здравето, особено протеини, витамини (по-специално витамини от група В), диетични фибри и фитохимикали. Храните с високо съдържание на FODMAP (Fermentable oligosaccharides, disaccharides, monosaccharides and polyols) или ферментиращи късоверижни въглехидрати, включително пшеницата, могат да изострят симптомите на синдрома на раздразнените черва, при което трябва да се ограничи приема на тези храни при някои пациенти. Нежелана последица е диета с ниско съдържание на фибри, която може да повлияе отрицателно на чревните бактерии. В такива случаи, зърнените култури, които трябва да се избягват са: пшеница (лимец, булгур), ръж, ечемик и тритикале. Страничните ефекти на пшеницата могат да включват гадене и повръщане, лошо храносмилане, диария, кихане, запушен или хрема и главоболие.

     

    Фасул

    Фасулът е с произход от Америка, най-разпространено и изобилно в Централна и Южна Америка. Той вирее най-добре при топло време и изисква много слънце, за да расте добре. Фасулът се предлага в различни размери, форми и цветове и се яде от различни култури по света. Фасулът е добър източник на протеини, сложни въглехидрати, фибри, витамини и минерали. Те са с ниско съдържание на мазнини и се считат за здравословна храна. Това е вярно; бобът съдържа както въглехидрати, така и протеини. Тъй като той има както въглехидрати, така и протеини, къде се вписва в плана за хранене при диабет? Не забравяйте, че бобът е с високо съдържание на фибри. Вашето тяло не усвоява фибрите, така че не всички въглехидрати от боба ще се превърнат в кръвна захар. Изследвания по диетология и хранене установиха, че хората, които увеличават дневните порции бял ориз с течение на времето, имат по-високо кръвно налягане и по-високи нива на захар, и вредни мазнини в кръвта си – предупредителни признаци за диабет тип 2. Тези, които ядат повече порции боб, отколкото ориз, значително намаляват риска. Фасулът също съдържа антиоксиданти, борещи се с болестите. Фасулът също се смята за „суперхрана“, защото е една от най-питателните храни, които можете да ядете. В резултат на високото си съдържание на фибри, бобът помага за предпазване от диабет, сърдечно-съдови заболявания и може би дори някои видове рак. Ето основните ползи и недостатъци от консумацията му: 1. Може да поддържате здравословно тегло. 2. Може да подобрите здравето на червата си. 3. Можете да намалите риска от сърдечни заболявания. 4. С него ще консумирате повече хранителни вещества. 5. Те могат да предизвикат метеоризъм. 6. Те отнемат много време за готвене. 7. Те съдържат „противоречиви“ лектини.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Мистерията на Мадарския конник и разкриването на прародината на българите

    Нова теория: Хърватите всъщност са българи

     

    Чушки

    Родината на чушките е Мексико, Централна Америка, Карибите, Северна и Южна Америка. Семената от пипер са внесени в Испания през 1493 г. и след това са се разпространили в Европа и Азия. Сладкият сорт чушки е култивиран през 20-те години на миналия век в Сегед, Унгария. Чушките са с ниско съдържание на калории и са доста добра храна. Всички разновидности са отлични източници на витамини А и С, калий, фолиева киселина и фибри. Освен това пикантните оживяват храната, правейки я по-засищаща. Антиоксидантна активност: Чушките са отличен източник на антиоксиданти, включително флавоноиди, които помагат за предпазване от окислително увреждане в тялото. Чушките съдържат редица различни антиоксиданти: кверцетин, лутеолин, капсаициноиди, витамин С, бета каротин, ликопен. Тези съединения помагат за предотвратяване на окислително увреждане на клетките, което може да помогне за предотвратяване на някои заболявания като: рак, диабет, катаракта, сърдечно-съдови заболявания, Болест на Алцхаймер, Болестта на Паркинсон Флавоноидите в чушките също така помагат за защита на мозъчните клетки, като предотвратяват окисляването на основните мазнини в тези клетки. Здраве на очите: Зеаксантинът и лутеинът са каротеноиди в чушките, които могат да помогнат за защита на здравето на очите. Проучване от 2020 г. установи, че някои видове чушки имат високи нива на зеаксантин. Жълтите чушки съдържат високи нива на лутеин. Възпалителни състояния и артрит: Според Фондация за артрит в САЩ, чушките могат да помогнат за намаляване на риска от развитие на някои видове артрит и други възпалителни състояния. Това се дължи на два фактора: бета-криптоксантин и високо съдържание на витамин С. Бета-криптоксантинът е каротеноид в червените и оранжевите чушки. Консумирането му може да намали риска от развитие на ревматоиден артрит. Чушките могат да помогнат за защита на костните и хрущялните клетки поради високите си нива на витамин С. Консумирането на по-малко от препоръчителния дневен прием от 75 mg витамин С за жени и 90 mg за мъже може да увеличи риска от остеоартрит. Половин чаша зеленчук ще осигури нужното количество за цял ден.

     

    Броколи

    Броколите произхождат от средиземноморския регион, където са били култивирани от римско време. Те са култивирани за първи път от италиански фермери преди повече от две хиляди години; Името му идва от италианската дума broccolo, което означава „цъфтящ гребен на зеле“. Броколите осигуряват ползи, свързани с вашия мозък, сърце, кости и цялостно здраве – въпреки че яденето им може да има странични ефекти като газове и подуване на корема. По какъвто и начин да го включите, яденето на повече от този зеленчук, това ще е интелигентен начин да подобрите приема на хранителни вещества и да защитите здравето си. В повечето случаи суровите броколи са безопасни за консумация с малко или никакви рискове. Въпреки това, като повечето зеленчуци от семейство Кръстоцветни, както суровите, така и варените броколи могат да причинят газове или подуване на корема при някои хора. Броколите могат да причинят храносмилателен дистрес, особено при хора със синдром на раздразнените черва (IBS). По-ранни проучвания за ползите за здравето от броколите са установили, че те намаляват възпалението в дебелото черво и намаляват случаите на рак на дебелото черво, наред с други видове рак. Броколите са една от храните, считани за суперхрана. Това е естествена, богата на хранителни вещества храна, която, ако се яде всеки ден, може да ви помогне да предотвратите появата или прогресирането на някои медицински състояния. Терминът суперхрана описва естествени храни, които са богати на хранителни вещества и са с по-ниско съдържание на калории.

     

    Спанак

    Произходът на спанака е древна Персия или днешен Иран и околните страни. Спанакът е прохладна сезонна култура и принадлежи към едно семейство заедно с цвеклото. Спанакът винаги се отглежда от семена. Спанакът е с високо съдържание на фибри и отнема време, за да се усвои, което може допълнително да доведе до диария, коремна болка и понякога треска. Спанакът е добър източник на желязо, но понякога, поради високото съдържание на фибри и прекомерната му консумация, тялото не може да усвои желязото на растителна основа, което сме поели. да Спанакът е хранителна сила. Той е с ниско съдържание на калории, но с високо съдържание на витамини, хранителни вещества и фибри, което го прави суперхрана. Плюс това, това земно, листно зелено е по-ароматно от марулята, но по-малко горчиво от зеле. Спанакът е отличен източник на много витамини и минерали, включително: Витамин А Спанакът е с високо съдържание на каротеноиди, които тялото ви може да превърне във витамин А. Витамин C Този витамин е мощен антиоксидант, който насърчава здравето на кожата и имунната функция. Витамин К1 Този витамин е от съществено значение за съсирването на кръвта. По-специално, едно листо спанак съдържа повече от половината от дневните ви нужди. Фолиева киселина Известно още като фолиева киселина или витамин В9, това съединение е жизненоважно за бременните жени и от съществено значение за нормалната клетъчна функция и растежа на тъканите. Желязо Спанакът е отличен източник на този основен минерал. Желязото помага за създаването на хемоглобин, който доставя кислород на тъканите на тялото ви. Калций Този минерал е от съществено значение за здравето на костите и решаваща сигнална молекула за вашата нервна система, сърце и мускули. Спанакът съдържа няколко важни растителни съединения, включително: 1. Лутеин – Това съединение е свързано с подобряване на здравето на очите. 2. Кемпферол – Този антиоксидант може да намали риска от рак и хронични заболявания. 3. Нитрати – Спанакът съдържа големи количества нитрати, които могат да подобрят здравето на сърцето. 4. Кверцетин – Този антиоксидант може да предотврати инфекцията и възпалението. Спанакът е един от най-богатите хранителни източници на кверцетин. 5. Зеаксантин – Подобно на лутеина, зеаксантинът също може да подобри здравето на очите.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

     

    Учени алармират: „Застрашителни са темповете с които намалява броя на насекомите в световен мащаб“ доц. д-р Данаил Таков (ИБЕИ – БАН)

    Червеното месо и рисковете за човешкото здраве – какво ни казват съвременните проучвания? автор: Доц. Данаил Таков – ИБЕИ, БАН  

     

    Цвекло

    Цвеклото е с произход от древния Близък изток и е отглеждано от древните египтяни, гърци и римляни. Всичко започва с морското цвекло, Beta vulgaris subspecies maritima. Морското цвекло е дивият предшественик на нашето култивирано цвекло. Древните средиземноморци са започнали да култивират това растение не заради корена му, а заради листната му маса. Тези зеленчуци, известни като „манголд“, са одомашнени около 2000 г. пр.н.е., за да подправят супите на египтяни, гърци, римляни и други крайбрежни жители. Хората използват цвекло най-често за подобряване на спортни постижения. Употребява се и при чернодробни заболявания, намаляване на мускулната болка след тренировка, при високо кръвно налягане и други състояния, но няма добри научни доказателства в подкрепа на тези употреби. Цвеклото съдържа химикали, които могат да намалят възпалението и холестерола. Освен това цвеклото може да повиши нивата на химикал, наречен азотен оксид в тялото. Азотният оксид може да повлияе на кръвоносните съдове, вероятно намалявайки кръвното налягане и улеснявайки физическата активност. Цвеклото също съдържа антиоксиданти, съединения в храните, които помагат за възстановяването на ДНК и поддържат добро здраве на клетките, и имат противовъзпалителни свойства, намалявайки риска от множество хронични заболявания. Поради това цвеклото набира популярност като хранителен източник при профилактилането на сърдечно-съдови заболявания и рак. За да запазите максималните ползи за здравето, настържете сурово цвекло в салати или на пара/печено цвекло достатъчно дълго, за да омекне. Готвенето на цвекло може леко да намали нивата на някои хранителни вещества поради излагане на топлина. Готвенето обаче може също така да подобри бионаличността на определени хранителни вещества. Готвенето може да доведе до загуба на водоразтворими хранителни вещества, като витамин С и някои витамини от група В, тъй като те са чувствителни към топлина. Антиоксидантите като беталаините също могат да бъдат частично загубени по време на готвене. От положителна страна, готвенето може да освободи по-полезни антиоксиданти, като бетаксантини, които не са толкова забележими в суровото цвекло. Готвенето не засяга значително минерали като калий и фолат (естествената форма на витамин B9). Сурово цвекло: Суровото цвекло съдържа по-голямо количество ензими, които могат да подпомогнат храносмилането и поддържат здравето на червата. Някои хранителни вещества може да се запазят по-добре в суровото цвекло в сравнение с варенето, въпреки че наличността може да варира в зависимост от индивидуалното храносмилане. Основните ползи от този зеленчук са: 1. Много хранителни вещества в малко калории. 2. Може да помогне за поддържане на нормално кръвно налягане, да подобри спортните постижения, да се бори с възпалението, да подобри здравето на храносмилането и мозъка. 3. Притежава някои противоракови свойства. 

    С този списък не се изчерпват полезните растителни храни – има много други с ценни ползи за човешкото здраве. В настоящата статия представяме най-често употребяваните от тях – без които никоя трапеза не може. Важно е обаче, да се отбележи, че растителните храни са доказани във времето, като полезни, питателни и здравословни за човека, и запазващи чиста околната среда, особено, ако са отгледани органично.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Доказано! Траките са с най-древната писменост

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

     

    10 вида със странни способности

    Кой е най-дългият път в света?

     

    10 известни личности, които са били ужасни хора

     

    Най-страшните дни в историята на САЩ

     

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали  

    История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали

    Порта Хандара, която през последните години се превърна в желано място за снимки за социалните мрежи, се намира в северната част на Бали, близо до село Панкасари. Тя е станала символ на Бали и представлява интересна балийска архитектура на фона на красив природен пейзаж. Пищни, изумрудени планини се издигат величествено в далечината. Върховете им обгръщат кратерни езера, които блестят като сапфири. Въздухът жужи от шепота на екваториалната тропическа гора, създавайки симфония на спокойствие. Портата е не просто вход. Тя е портал към завладяващо красив свят. По тази причина мястото е познато и под името Пътят към спокойствието.

    Какво представлява порта Хандара

    Емблематичната порта Хандара е символ на индуизма в Индонезия. Нейният сложен дизайн отразява богатото културно наследство на острова. Детайлите по нея са тихо свидетелство за вярванията и традициите, които са оформяли Бали от векове.

     

    Практическата функция на портата в същото време е изненадваща. Тя е вход към голф игрище – Хандара голф ризорт. Посещението на портата е с отделен билет и не включва входа в курорта. Същевременно гостите на голф игрището се допускат безплатно до порта Хандара.

    История на порта Хандара

    За разлика от много исторически храмове или структури в Бали, завладяващата порта Хандара е със сравнително нова история. Построена е през 1974 г. от Ибну Сутово – мечтател, известен като „бащата на голфа в Индонезия“. Визията му не е само за голф игрище, а за създаване на място за отдих и бягство, сгушено сред естествената красота на Бали.

    През 90-те години на миналия век завладяващият дизайн и живописната обстановка на порта Хандара започват да привличат вниманието извън голф общността. Мястото започва да се появява в маршрутите на любопитни пътешественици и проницателни фотографи.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

     

    Възходът на социалните медийни платформи като Инстаграм в началото на 2000-те години допълнително спомага за популяризирането на порта Хандара. Визуално удивителната архитектура и спиращият дъха фон от тучна зеленина и планини се превръщат в магнит за жадните за снимки туристи. Популярността на портата нараства, затвърждавайки позицията си на задължителна дестинация в Бали.

     

    Посещението и снимките

    Снимките пред порта Хадара са силно желани през последните години. Мястото е много посещавано, особено от потребители на Инстаграм. Правенето на селфи на това така желаното място обаче далеч не е толкова лесно, колкото изглежда. Желаещите са много и в силния сезон се образуват опашки, на които понякога се чака над час. За да избегнат навалицата, част от посетителите се опитват да намерят по-слабо натоварени часове (например много рано сутрин при изгрева на слънцето) или избират посещение по време на дъждовния сезон. При втория вариант обаче има опасност условията за снимки да не са добри.

    Най-натоварени откъм посещения са месеците юни, юли, август и декември. Периодите април-май и септември-октомври предлагат баланс между време за чакане и подходящи атмосферни условия.

    Слабият сезон (ноември-март) предлага най-малко чакане и потенциално по-ниски входни такси. Честият дъжд обаче, особено по време на пиковите дъждовни месеци (декември-февруари), също застрашава идеалния кадър.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

     

     

    Портата няма официално публикувано работно време. Таксата, която се заплаща за посещение е около 3,60 щатски долара. За снимки с професионален фотоапарат или дрон се заплаща допълнително и е необходимо специално разрешително.

    Емблематичната порта Хандара е завладяваща смесица от модернизъм и традиция. Построена сравнително скоро, тя въплъщава вечната елегантност на балийската архитектура и символичното значение на традиционна индуистка порта, представляваща преминаване от външния свят към свещено пространство. Докато първоначално приветства единствено играчи на голф, сега тя посреща разнообразни посетители, търсещи поглед към балийската култура и перфектна снимка сред зашеметяваща природа.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    10 от най-красивите гръцки острови

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

     

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Великата зелена африканска стена

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

    Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?

    Синдбад Мореплавателя е един от най-известните герои на близкоизточната литература. В разказите за седемте му пътешествия той се бори с невероятни чудовища, посещава изумителни земи и се среща със свръхестествени сили, докато плава по легендарните търговски пътища в Индийския океан.

    В западните преводи историите за Синдбад са включени сред тези, които Шехерезада разказва по време на „Хиляда и една нощ“. Действието се развива в Багдад по време на управлението на абасидския халиф Харун ал-Рашид от 786 до 809 г. сл. Хр. В арабските преводи на Арабски нощи, обаче, Синдбад отсъства.

    Това поражда интересни въпроси за историците. Дали образът на Синдбад Мореплавателя е базиран на една историческа личност? Или той е съставен герой, произлизащ от различни смели мореплаватели, които са се носели по мусонните ветрове? Ако някога е съществувал, кой е бил той?

    Произход на името

    Името Синдбад изглежда идва от персийски и означава „Господарят на река Синд“. Синдху е персийският вариант на река Инд, което показва, че той е бил моряк от бреговете на днешен Пакистан. Този лингвистичен анализ също така сочи, че историите са с персийски произход, въпреки че всички съществуващи версии са на арабски.

    От друга страна, има поразителни сходства между много от приключенията на Синдбад и тези на Одисей във великата класика на Омир „Одисея“ и други истории от класическата гръцка литература. Например, чудовището-канибал в „Третото пътешествие на Синдбад Мореплавателя“ е много подобно на Полифем от „Одисея“. Сполетява го и същата съдба – да бъде ослепено с нажежените железни шишове, които е използвало, за да изяде екипажа на кораба. Освен това, по време на своето четвърто пътуване, Синдбад е погребан жив, но следва животно, за да избяга от подземната пещера, подобно на историята на Аристомен от Месения. Тези и други прилики сочат, че Синдбад е фигура от фолклора, а не действителна личност.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

     

    Възможно е, обаче, Синдбад да е бил истинска историческа фигура с ненаситно желание да пътува и дарба да разказва басни. Може да се окаже и, че след смъртта му други традиционни пътеписни истории са били прибавени към неговите приключения, за да се създадат Седемте пътешествия, с които го познаваме.

    Повече от един Синдбад?

    Синдбад може да се основава отчасти на персийски авантюрист и търговец на име Сюлейман ал-Таджир. Той пътува от Персия чак до Южен Китай около 775 г. пр. н.е. Като цяло, през вековете, през които е съществувала търговската мрежа в Индийския океан, търговци и моряци са пътували само по един от трите големи мусонни маршрути. Търгували са помежду си в точките, където тези маршрути са се срещали.

    Смята се, че първият човек от Западна Азия, завършил сам цялото пътуване, е Сираф. Той вероятно е спечелил голяма известност в своето време, особено ако се е прибрал у дома с трюм, пълен с коприна, подправки, бижута и порцелан. Може би той е фактическата основа, върху която са изградени историите за Синдбад.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Мистерията с Торинската плащаница

     

    По същия начин в Оман много хора вярват, че Синдбад се основава на моряк от град Сохар, който отплава от пристанището на Басра в днешен Ирак. Не е ясно как той е получил персийско индийско име.

    Съвременни разкрития

    През 1980 г. съвместен ирландско-омански екип отплава с реплика на дау (ветроход) от IX век, от Оман до Южен Китай. Те използват единствено стари навигационни инструменти, за да докажат, че такова пътуване е възможно. Успешно достигат Южен Китай, демонстрирайки, че моряците дори преди много векове са могли да осъществят подобно пътешествие. Но това не ни доближава до разкриване на личността на Синдбад или от кое пристанище е отплавал.

    По всяка вероятност смели и свободни авантюристи като Синдбад са тръгвали от безброй пристанищни градове по брега на Индийския океан в търсене на нови земи и съкровища. Вероятно никога няма да разберем дали някой от тях е вдъхновил приказките за Синдбад Мореплавателя. Забавно е, обаче, да си представим самия Синдбад, облегнат на стола си в Басра, Сохар или Карачи, да разказва поредната приказна история на очарованата си публика.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

    10 известни личности, които са били ужасни хора  

    Трите надписа на Омуртаг  

     

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Битката при Мобей – една от най-мащабните през Античността  

    Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    10 от най-красивите гръцки острови

    Великата зелена африканска стена

    10 изключителни праисторически пещерни рисунки

     

    Ню Ривър Гордж – какво може да се види в най-новия национален парк на САЩ

    Сгушени в Апалачите, в южната част на щата Западна Вирджиния, се намират над 28 300 хектара красива природа. Ню Ривър Гордж е най-новият национален парк в САЩ (от 2020 г.) и предлага безкрайни възможности да се насладите на страхотната природа – от изследване на величествени водопади и рафтинг до планинско колоездене и преходи по живописни туристически пътеки. Ето част от обектите, които могат да се видят:

    Мостът Ню Ривър Гордж

    Мостът Ню Ривър Гордж е завършен 22 октомври 1977 г. Това превръща 40-минутното пътуване с кола по тесни планински пътища в 1-минутно возене.

    Мостът е:

    • Трети по височина в Съединените щати;

    • Третият най-дълъг единичен дъгов мост в света;

    • Най-дългият единичен сводест мост в западното полукълбо;

    • Тринадесети най-висок мост в света;

    За наблюдението на моста Ню Ривър Гордж са изградени две погледни площадки. На посетителите се предлага и разходка по специална тясна платформа под моста, откъдето се разкриват гледки към каньона и реката долу.

    Веднъж годишно – третата събота на октомври, се отбелязва Денят на моста. Това е единственият ден през годината, когато съоръжението се затваря за автомобили и по пътя се допускат пешеходци. На празника се организират и редица екстремни спортни мероприятия: скачане с парапланери от моста, спускане по въжена линия от него и др.

    Търмънд (Thurmond) – автентичен миньорски град

    През първите две десетилетия на 1900 г. Търмънд е класически бързоразвиващ се град. Огромни количества въглища от мините в района биват доставяни в него. Градът е генератор на големи приходи, а банките му са най-богатите в щата. Петнадесет пътнически влака минават през града всеки ден, а гарата му обслужва 75 000 пътници годишно. При толкова много посетители хотелите и пансионите винаги са препълнени. Магазините просперират. Но с преминаването към дизелови локомотиви и затварянето на местните мини, градът започва да запада. Много фирми затварят и повечето жители се преместват.

    Днес Търмънд остава недокоснат от модерното развитие и дава възможност да се види автентично миньорско градче от миналото.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце

    Най-невероятните пещери

     

    Нътълбърг (Nuttallburg)

    Нътълбърг е един от близо петдесетте града, които изникват по поречието на Ню Ривър в отговор на нарастващата нужда от въглища. През 1870 г. Джон Нътъл вижда възможността за забогатяване от добива на въглища по Ню Ривър и започва да купува земя и да изгражда инфраструктура.

    През 20-те години на миналия век автомобилният индустриалец Хенри Форд прави опит да получи контрол над всички аспекти на производството, известен като „вертикална интеграция“. Тогава наема градските мини, за да осигури въглища за стоманодобивните заводи на своята компания. Компанията Fordson Coal прави много подобрения в мината и града по време на осемгодишното си управление. Но планът на Форд за „вертикална интеграция“ се проваля, когато става ясно, че той не може нито да контролира, нито да си позволи да купи железопътната линия, която отговаря за транспортирането на въглищата от неговите мини.

    Мините преминават през трима собственици след Хенри Форд. Добивът е спрян през 1958 г. и Нътълбърг е сполетян от същата съдба като много други крайречни общности, които процъфтяват и западат поради промените в индустрията.

     Грандвю (Grandview)

    Грандвю предлага някои от най-живописните пейзажи в Ню Ривър Гордж и е популярно място за туризъм, пикник и разглеждане на забележителности. В тази част на парка има няколко погледни площадки към река Ню Ривър, посетителски център, пет туристически маршрута, зони за пикник с детски площадки, предлагат се обиколки, водени от рейнджъри и др.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Великата зелена африканска стена

    Пещерите Лонгю – една от най-големите загадки на древния свят

     

    Водопадите на Ню Ривър Гордж

    В националния парк могат да се видят и много водопади. Парковата дирекция е създала маршрут, включващ посещението на осем от тях.

    Най-големият водопад на Ню Ривър е Сандстоун фолс (Sandstone Falls). Той обхваща реката на място, където е широка около 450 м. Разделена от поредица от островчета, водата пада от височина от 3 до 7,5м. Водопадите отбелязват прехода на Ню Ривър от широка долинна река към тесен планински поток, който бучи през дълбоко, осеяно с камъни V-образно дефиле.

    Тук се намира и Катидрал Фолс (Cathedral Falls), който е над 18м висок и е сред най-високите водопади в щата.

    Списъкът със забележителности в най-новия национален парк на САЩ не свършва дотук. Освен тях Ню Ривър Гордж предлага възможност за различни дейности като: катерене, колоездене, планински преходи, рафтинг, лов, риболов и др., съпроводени от невероятни природни пейзажи.

    За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-ценната и уникална находка в целия свят е открита в България

    Мистерията с Торинската плащаница

    10 от най-красивите гръцки острови

    Любопитно: 8 очарователни животни, за които не сте чували

    Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света

    Инж. Чавдар Каменаров: Енергията на бъдещето вече е в ръцете на България

    Как съветският съюз уби един от най-гениалните си учени – Историята на Николай Вавилов

    Кой е бил мъжът с желязната маска?

    Пещерите Елора