Часовниците са инструменти, които измерват и показват времето. В продължение на хилядолетия хората са измервали времето по различни начини. Някои от тях включват проследяване на движението на слънцето със слънчеви часовници, използване на водни часовници, часовници със свещи и пясъчни часовници. Нашата съвременна система за измерване на времето, базирана на 60 минути и 60 секунди, датира от 2000 г. пр.н.е. от древен Шумер.
Хронология на еволюцията на методите за отчитане на времето
Първите механични часовници са направени в Европа около началото на XIV век и са стандартно устройство за отчитане на времето до изобретяването на часовника с махало през 1656 г. Много компоненти се събират с течение на времето, за да се стигне до съвременните устройства. Запознайте се с еволюцията на тези компоненти и културите, които са помогнали за тяхното развитие.
Слънчеви часовници и обелиски
Древните египетски обелиски, построени около 3500 г. пр.н.е., са сред най-ранните уреди за измерване на времето. Най-старият известен слънчев часовник е от Египет и датира от около 1500 г. пр.н.е. Това изобретение води началото си от приспособленията, използващи хвърляната сянка за измерване на частите от деня.
Гръцки водни часовници
Ранен прототип на будилника е изобретен от гърците около 250 г. пр.н.е. Те са построили воден часовник, наречен клепсидра, при който надигащите се води отчитат времето и в крайна сметка ударят механична птица и задействат свирене.
Клепсидрите са по-практични от слънчевите часовници, тъй като могат да се използват на закрито, през нощта, а също и когато небето е облачно, но не са толкова точни. По-късно те са адаптирани да имат циферблат с часова стрелка, което прави отчитането на времето по-прецизно и удобно.
Часовници със свещи
Най-ранното споменаване на часовници със свещи е в китайска поема, написана през 520 г. сл. Хр. Според текстаразграфена свещ с измерена скорост на горене е била средство за определяне на часа през нощта. Подобни свещи са използвани в Япония до началото на X век.
Пясъчни часовници
Пясъчните часовници са първите надеждни, многократно използвани, сравнително точни и лесни за конструиране устройства за измерване на времето. Те се състоят от две стъклени колби, свързани вертикално с тясно гърло. Това позволява регулирано изтичане на материал, обикновено пясък, от горната към долната част. От XV век нататък пясъчните часовници се използват предимно при пътуване по море.
Църковният живот и по-специално монасите, призоваващи хората към молитва, правят устройствата за отчитане на времето необходимост в ежедневието. Най-ранните средновековни европейски часовникари са християнски монаси. Първият регистриран часовник е създаден от бъдещия папа Силвестър II около 996 г.
Много по-сложни часовници и църковни часовникови кули са правени и по-късно от монаси. Питър Лайтфут, монах от XIV век от Гластънбъри, създава един от най-старите часовници, които все още съществуват и продължава да се използва в Музея на науката в Лондон.
Ръчните часовници
През 1504 г. в Нюрнберг, Германия, Петер Хенлайн изобретява първия преносим часовник. Той не е много точен.
Първият регистриран човек, който наистина носи часовник на китката си, е френският математик и философ Блез Паскал (1623-1662). Той прикрепил с връв джобния си часовник към ръката си.
Минутната стрелка
През 1577 г. Йост Бурги изобретява минутната стрелка. Изобретението муе част от часовник, направен за Тихо Брахе – астроном, който се нуждае от много точноустройство.
Часовникът с махало
През 1656 г. Кристиан Хюйгенс изобретява часовника с махало, правейки часовниците по-точни.
Механичен будилник
Първият механичен будилник е изобретен от американеца Леви Хътчинс от Конкорд, Ню Хемпшир, през 1787 г. Алармата със звъняща камбана на неговия часовник, обаче, може да звъни само в 4 часа сутринта.
През 1876 г. механичен будилник с навиване, който може да бъде настроен за всяко време от денонощието, е патентован от Сет Е. Томас.
През 1927 г. роденият в Канада Уорън Марисън, телекомуникационен инженер, разработва първия кварцов часовник. Това е много точен уред, базиран на регулярните вибрации на кварцовия кристал в електрическа верига.
Часовници на батерии
Warren Clock Company е основана през 1912 г. и произвежда нов тип часовник, работещ с батерии. Преди това часовниците са били или навивани, или с тежести.
Самонавиващи се часовници
Швейцарският изобретател Джон Харууд създава първия самонавиващ се часовник през 1923 г.
Атомни часовници
Атомните часовници са най-точните устройства в наши дни. Първият такъв часовник е създаден от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ през 1949 г. По-късно, през 1967 г., секундата е дефинирана не чрез движението на небесните тела, а като 9 192 631 770 вибрации на цезиевия атом.
В наши дни часовниците са станали неизменна част от ежедневието ни, което е структурирано по часове. Присъстват навсякъде под различни форми – механични часовници, цифрови часовници, ръчни, стенни… и продължават да се развиват и усъвършенстват.
Според митологията много от гръцките острови са създадени от боговете. Тези истории изглеждат почти достоверни предвид изключителната красота и разнообразие на тези късчета земя, заобиколена от вода.Броят на островите и островчетата, разпръснати по дължината на обширната брегова ивица, достига 6000, а 227 от тях са обитаеми. Всеки един притежава своя уникален чар, но тук ще ви ви запознаем с 10 от признатите за най-красиви острови в Гърция.
Санторини
Санторини е донякъде очакван избор за начало на списъка, но има множество причини зашеметяващият остров от филмовата снимачна площадка да се смята за един от най-красивите в Гърция. Варосани селца са издълбани в скалите, с къщи като бучки захар, които се спускат към тюркоазената вода. Сградите с лазурни покриви на Оя се разпознават мигновено, а поразителните залези на селото предоставят отлични възможности за снимки. Южната част на острова пък предлага повече спокойствие сред многоцветните пясъчни плажове.
Наксос
Наксос е най-големият от Цикладските острови. С близо 100 км пясъчни плажове и кристално чисти води, Наксос е известен и като „Гръцките Хаваи“. Освен с красива природа,островът разполага и с богата история. Наксос е дом на средновековни венециански имения, древногръцки руини, замък от XIII век и много музеи. Тук се намира и планината Зас, където, според гръцката митология, е отраснал Зевс.
Корфу
Другo очаквано допълнение към списъка е Корфу – централна фигура на Йонийските острови. Архитектурата и културата му отразяват годините, прекарани под британско, френско и венецианско управление. Каменисти планини и изобилна зеленина допълват естествения блясък на неговите брегове и уединени заливи.
Миконос
Миконос има репутацията на най-добрия „парти остров“ на Цикладите през високия сезон. Варосаните му църкви, вятърните мелници от XVI век и дългите бели пясъчни ивици му придават уникален чар.
Хидра
Въпреки малките си размери Хидра впечатлява с красотата си. На острова няма автомобили. Mулетата и магаретата осигуряват основната форма на транспорт, което само допринася за спокойната атмосфера. Брегът му е осеян с уединени заливчета и уникални скални процепи.
Милос е вулканичен остров от Цикладите, който си е спечелил прозвището „Островът на цветовете“, благодарение на непокътнатите природни пейзажи. Над 70 плажа се простират по бреговете му. Вулканичният му произход пък е причината за наличието на множество естествени горещи извори, в които можете да се потопите.
Крит
Крит е най-големият и най-населен от гръцките острови. Според гръцката митология той е и родното място на Зевс. Островът е известен с десетките си плажове и сгушените по хълмовете таверни, а дворецът на Кносос – град, който датира от 7000 г. пр. н. е. – привлича любителите на историята.
Патмос
Патмос е малък, но поразително красив остров в Егейско море. Впечатляващите му пещери са включени в списъка на ЮНЕСКО, акрайбрежната ивица е осеяна с почти напълно уединени плажове.
Родос
Родос е най-големият от Додеканезките острови. Средновековните замъци, древните руини, живописните села и пясъчните плажове го правят популярна туристическа дестинация през цялата година. Най-големият и най-стар град на острова, наречен също Родос, е включен в списъка на ЮНЕСКО.
Закинтос притежава някои от най-фотографираните плажове в Гърция. Белите варовикови скали, златните пясъчни ивици и тюркоазените води, които осветяват таваните на морските пещери, правят този остров неземно красив.
Древните китайци са направили безброй открития, които са помогнали за оформяне на човешката история и са ускорили развитието ни. Продължаваме със списъка на най-интересните и значими от тях.
Археологически разкрития свидетелстват, че технологията за топене на желязна руда за добиване на чист метал е разработена в Китай още през V в. пр. н.е. По-късно, по време на династията Хан (202 г. пр.н.е. – 220 г. сл. Хр.), този процес е монополизиран от управляващите и търпи бързо развитие.
12. Порцеланът
Порцеланът е едно от най-значимите открития на Древен Китай. Появява се по време на династията Шан (1600-1046 г. пр.н.е.) и се усъвършенства при династията Тан (618-906 г.). По време на династията Сун (960-1279 г.) производството на порцелан достига невиждани висини заради фокуса върху формата и глазурата на изделията. Китайският порцелан е високо ценен и е пренесен на запад по Пътя на коприната.
13. Детектор на земетресения
Според записи на династията Хан, най-старият сеизмограф е създаден през 132 г. пр. н.е. от изобретателя Джан Хън. Функцията на уреда е била да определи посоката, от която идва земетресението. През 138 г. пр. н.е. този древен сеизмограф засича сеизмични вълни, възникнали в Лунси, на разстояние 1000 км от него. Това е първият случай на регистрирано земетресение в човешката история. Съвременните сеизмографи започват да се разработват едва през 1848 г. в Европа.
Китай е родно място и на фойерверките. Древни китайски изобретатели ги създават, използвайки възпламенен барут. Използвани са както за развлекателни дейности, така и за военни цели под формата на огнени стрели, като са заменили прикрепваните към стрелите горящи факли.
15. Бронзът
Умението да се произвежда бронз е овладяно от древните китайци около 1700 г. пр.н.е. По-късно, по време на династията Шан (1600–1046 г. пр. н.е.) и династиите Джоу (1046-256 г. пр. н.е.), Китай влиза в бронзовата епоха. Създаването на бронзови изделия достига своя връх в този период. Материалът се използва главно за изработка на оръжия, инструменти и ритуални съдове. Китайските бронзови изделия се открояват със своите надписи и деликатни декоративни елементи.
16. Хвърчилото
Хвърчилото е изобретено преди около 3000 години от древните китайци. Най-ранните хвърчила са изработвани от дърво. Използвани са за военни цели като изпращане на съобщения, измерване на разстояния, тестване на вятъра и сигнализиране. С времето пускането на хвърчило се превръща в забавление, което се практикува по цял свят.
17. Редово отглеждане на реколта
Древните китайци започват да засаждат културите в редици през VI в. пр. н.е. Те засаждат семената в редове, като по този начин намаляват разхода им и помагат на културите да растат по-бързо и по-силни. Тази техника започва да се използва в западния свят едва 2200 години по-късно.
Редосеялката е уред, който засажда семената в почвата на еднаква дълбочина и ги покрива с пръст. Преди него фермерите са садили семената ръчно, което е водело до преразход и неравномерен растеж. Според исторически сведения, китайците са използвали редосеялки още през II в. пр. н.е. Устройството е направило работата на фермерите по-лесна и е подобрило селскостопанската продукция в Китай.
19. Четката за зъби
Четката за зъби е изобретена от китайци през 1498 г. Те са правили четки с груби конски косми, прикрепени към дръжки от кости или бамбук.
20. Книжните пари
Книжните пари също са разработени от китайците, които в края на VIII и началото на IX в. започват да използват сгъващи се пари. Първите хартиени банкноти били частни кредитни бележки. Търговците са депозирали парите си в столицата и са получавали в замяна документ, който можел да бъде заменен за монетни пари в други градове.
Древен Китай заема водещо място в много области, свързани с изучаването на заобикалящия ни свят. Освен четирите велики изобретения: хартията, печата, барута и компаса, оттам произхождат още много други важни за развитието на човечеството открития. Някои от тях ще ви изненадат.
Производството на хартия
Хартия от коноп се е използвала в Китай още от VIII в. пр. н.е. главно за опаковане и изолация. Но през 105 г. евнух на име Цай Лун прави значителни подобрения в състава ѝ и спомага за по-масовото ѝ приемане. Неговата усъвършенствана технология за производство на хартия се разпространява в Централна Азия, а след това по Пътя на коприната и в останалия свят.
2. Печатът с подвижни компоненти
През IX в. в Китай е измислен начин за масово печатане на книги чрез резбовани букви и картинки върху големи дървени блокове. Те били намастилявани и отпечатвани на хартия.
През XI в., отново в Китай, е измислен още по-лесен и евтин начин за печат – чрез подвижни компоненти (отделен компонент за всеки символ). Създаден е от Би Шан, който използвал изпечени глинени плочки. Те се залепвали върху желязна плоча и формирали страница, която да бъде отпечатана.
3.Барутът
Барутът е изобретен около 1000 г. от китайски алхимици, които се опитвали да открият отвара за безсмъртие. Смята се, че достига до Европа по време на разрастването на Монголската империя през XII и XIII в.
Интересен факт е, че китайците са използвали това откритие главно за направата на фойерверки, докато европейците създават оръдия и оръжия.
4.Компасът
Компасът е навигационен уред, изобретен от китайците между II в. пр. н.е. и I в. сл. Хр. В началото е бил използван във Фън Шуй – за оформлението и ориентацията на обществени сгради, жилища и гробници. Към 1000 г. компаси вече са се използвали повсеместно на китайските кораби. По-късно арабски търговци, плаващи до Китай, са пренесли откритието на запад.
Дълго време се е считало, че жителите на Арабския полуостров са били първите пивовари. Но през 2013 г. в провинция Хънан е открита керамика на възраст 9000 години, която разкрива наличието на алкохол около 1000 години преди арабския.
6.Механичният часовник
Първият в света механичен часовник е изобретен през 725 г. от будисткия монах И Син. Устройството работи с помощта на капеща вода. Тя задвижва колело, което прави едно пълно завъртане за 24 часа.
7.Чаят
Според стара китайска легенда чаят е открит около 2737 г. пр. н.е. в Китай. Много по-късно по време на династията Тан (618 – 907 г.) той става популярна напитка, достъпна за всички социални слоеве. По това време е написана и Книга за чая, в която се съдържат начините за отглеждането му, инструкции как да се пие, както и подробна класификация на видовете чай. Най-старото и най-голямо чаено дърво, запазено до днес, също се намира в Китай – в Лин Кан, и е на възраст около 3200 години.
8.Коприната
Коприната – едно от най-старите влакна, произхожда от Китай отпреди 6000 години. Историята на бубарството в страната е много дълга. Най-старата коприна, намерена в Китай, е датирана около 3630 г. пр. н.е. – от китайския неолит. Открита е в провинция Хенан – регион, смятан за люлката на китайската цивилизация.
Китайският народ овладява и технологията за тъкане на коприна. Тя се превръща в изключително ценна стока, която векове наред е транспортирана на запад, формирайки Пътя на коприната.
По време на династията Хан коприната се използва и като валута. Цената на нещо може да се опише с помощта на дължината копринена нишка като мерна единица, точно както много други общества използват теглото на злато или сребро. Фермерите пък са можели да плащат данъците си в коприна.
9.Чадърът
Изобретяването на чадъра може да бъдат проследено до преди 3500 години в Китай. Според легендата Лу Бан – китайски дърводелец и изобретател, създава първия чадър, вдъхновен от деца, които използват листа от лотос, за да се предпазят от дъжда.
10. Акупунктурата
Смята се, че акупунктурата е възникнала преди около 2300 години. В най-старата китайска медицинска книга – Нейдзин: Класическа китайска медицина на жълтия император, написана около 300 г. пр. н.е., акупунктурата е описана като широко използвана терапия много преди създаването на книгата. Като допълнение, в гробницата на принц Луи Шен, починал около 200 г. пр. н.е., са открити различни видове акупунктурни игли, доказващи че още тогава този вид лечение се е прилагало.
Крепостта Буртанж, построена във формата на звезда, е място, където и днес можете да усетите автентичната атмосфера на селце от XVII в. Намира се в област Гронинген, Холандия.
История на Буртанж
Знаете ли, че голяма част от днешна Нидерландия някога е била управлявана от Испания?Осемдесетгодишната война, водена между 1566 и 1648 г. е нидерландско въстание, а северните провинции Фризия, Гронинген и Дренте са особено яростни в съпротивата си срещу испанското управление.
Испанските владетели в провинция Грьонинген са имали канали за доставки през блатата на изток, през съвременната граница с Германия. През 1580 г. принц Вилхелм Орански, който ръководи Нидерландското въстание, решава да се опита да прекъсне доставките, като построи серия от крепости по границата, върху няколкото парчета пясъчна земя, проходими сред блатата. Това начинание не се увенчава с успех и испанците не признават Републиката на съединените провинции чак до 1648 г. Въпреки това борбата за освобождение остава важна част от нидерландската история.
КрепосттаБуртанж
Една от тези крепости е звездообразната крепост Буртанж. Тя блокира единствения път в района през земи, които някога са били обширна блатиста местност. Крепостта е разширена през следващите десетилетия, най-вече чрез пренасочване на водата за ровове.
Постепенно обаче, тъй като не е необходим след края на войната, фортът се разпада. До 1681 г. всички блата около него са пресъхнали, защото местните фермери са променили водните канали, за да отводнят земята за земеделие.
В крайна сметка, от 1739-42 г., укрепеният град Буртанж отново става защитена крепост чрез комбинация от изкопани ровове и издигнати глинени стени. Сградите вътре в крепостта също са завършени.
През следващия век, с промените в транспорта и оръжията, Буртанж отново изчезва като крепост. Съоръженията са съборени през 1850 г. и мястото се превръща в земеделско селище.
През втората половина на XX век общината решава да възстанови крепостта в нейния вид от 1742 г. в опит да съживи местната икономика. Така се възражда това очарователно укрепено селище, което да служи като туристическа атракция. Дори блатистата зона, първоначално предназначена за защита на крепостта, е преустроена за развлекателни цели.
Буртанж днес
Селището, обаче, не е просто музей на открито. Въпреки че приходите му се основават на туризма, то е живо село с около 50 постоянни жители. Входът в него е безплатен, билети се продават за петте музея, разположени на територията му.
Освен да се разходят по калдъръмените улички, посетителите могат да се качат на стените и да обиколят селото по тях. Отгоре се виждат сградите вътре, зад защитната стена, но също и обхвата на укрепленията. Това не е просто заграждение във формата на звезда – това е поредица от концентрични стени и ровове.
На стената е разположена и традиционната вятърна мелница, както и прикритите малки дървени постройки, висящи над рова, които войниците са използвали като тоалетни.
Музеите на Буртанж
Синагогата
Синагогата е била използвана от малката еврейска общност вБуртанж до Втората световна война, когато са били депортирани заедно с повечето нидерландски евреи. Само петима от общността в Буртанж оцеляват след войната. Синагогата е добре запазено напомняне за съдбата им: с традиционното обзавеждане и малък музей за евреите от Буртанж. Използва се и за служби.
Казармите
Този музей, разположен в една от бившитеказарми на войниците, показва предимно археологически находки от района.
Terra Mora
Това е модерен музей, който се фокусира върху околните влажни зони и е специално насочен към децата.
Het Nieuwe Kruithuis
В някогашната сграда за съхранение на барут сега се помещават временни експозиции. Вътре можете да видите и филм, показващ историята на крепостта.
Построена през 1661 г., тази уютна малка къща е възстановена до начина, по който би изглеждала по онова време. Това е очарователен поглед към нидерландския живот в провинцията през XVII век.
Много от къщите предлагат и нощувка, за да се усети напълно автентичната атмосфера на мястото.В Буртанж също организират специални събития като възстановки на битки и занаятчийски пазари.
В наши дни Буртанж е един от най-очарователните и уникални исторически обекти в Нидерландия, където можете да усетите автентичната атмосфера на отминали времена и буквално да се разходите на върха на звезда.
За разлика от Великата китайска стена, Великата зелена стена в Африка е много по-неизвестна. Тя е амбициозен проект, целящ да се бори с опустиняването и да спре разширението на пустинята Сахара.
Засушаването в Северна Африка
Северна Африка е сред най-горещите места на Земята. Температурите там се покачва един път и половина пъти по-бързо отколкото средно в останалия свят. Там се намира и най-голямата пустиня – Сахара, която заема около 8% от сушата на планетата – приблизително с размера на Китай.
Африканският регион Сахел-Сахара обхваща 11 държави в северната част на Африка. Той е сред най-силно засегнатите от изменението на климата, въпреки че има най-малко общо с причините за него. Продължаващото засушаване и опустиняване водят до покачване на температурите, оказвайки негативно въздействие върху местното население, 82% от което разчита за прехрана на селско стопанство, напоявано от дъжд.
Дълги периоди на тежка суша са засегнали района на Сахел през последния век. Това е довело до опустошителен недостиг на храна и вода. Много култури в района са загубени, както и между 50-70% от добитъка. Опустиняването – процес на деградация на земята, при който плодородните райони постепенно се превръщат в сухи, подобни на пустиня пейзажи – опустоши Сахел, а прахът от Сахара се разнася над континента, правейки региона още по-сух.
Какво представлява Великата зелена африканска стена?
За справяне с проблема през 2007 г.е създадена инициативата Великата зелена стена. Идеята е проста — до 2030 г. да се засади гигантскa зеленa преграда от растения и дървета, простираща се на разстояние от 8000 км, от Дакар на запад до Джибути на изток. Тя ще действа като растителен буфер, който да удържа разширяващата се пустиня. Новата гора ще преминава през територията на 11 държави: Мавритания, Сенегал, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Еритрея, Етиопия и Джибути.
Основната цел на инициативата е да възстанови 100 милиона хектара деградирала земя, да улови 250 милиона тона въглерод и да създаде 10 милиона „зелени“ работни места до 2030 г. в подкрепа на общностите в региона.
Колко от инициативата Великата африканска стена е реализирана?
Kакто при повечето амбициозни проекти, реализирането и на този не е никак лесно. Напредъкът на Великата зелена стена е бавен. Предизвикателства като нестабилни политически ситуации, война, липса на вода, затруднена координация, COVID-19 и липса на подкрепа от общността възпрепятстват напредъка. Друг проблем е финансирането. Изчислено е, че реализирането на проекта ще струва около 33 милиарда американски долара. Но необходимите средства все още не са събрани.
Понастоящем, според различни източници, между 4% и 18% от деградиралата земя е възстановена.
В Сенегал усилията на общността за възстановяване на деградирали земи са много успешни. Местните общности изиграват ключова роля в програмата „Обществени гори“, която доведе до създаването на зелени площи, подобрено плодородие на почвата и по-добри водни ресурси, възстановяване на земята и подобряване на поминъка на хората.
В Нигер също са възстановени обширни площи деградирала земя чрез засаждане на храсти, увеличаване на биоразнообразието и възстановяване на екосистемите. Засадени са 20 милиона дървета, които подобряват почвата и благоприятстват земеделието.
Между 2019 г. и 2022 г. в Етиопия са засадени 25 милиарда дървета.
Въпреки бавния прогрес и трудностите, изграждането на Великата зелена африканска стена продължава, давайки надежда, че с общи усилия хората могат да се борят с последиците от глобалното затопляне и да си осигурят по-добро бъдеще.
Според книгата за рекорди на Гинес Панамериканската магистрала е най-дългият път, простиращ се на близо 30 000 км от Аляска до най-южната точка на Аржентина. Въпреки това някои хора може и да възразят срещу това твърдение. Вижте защо.
Панамериканската магистрала
Концепцията за сухоземен път от северния до южния край на Америка се е зародила още през 1884г., когато е предложено да бъде изградена железопътна система през континента. Плановете са обсъдени на Първата Панамериканска конференция през 1889г., но строежът така и не е започнал.
Идеята за Панамериканската автомагистрала е предложена за първи път от САЩ през 1923г. Въпреки че е представена като братско и идеалистично начинание, целящо да свърже отдалечени народи, някои виждат в нея скрити подбуди, свързани с желанието да се увеличат продажбите на американски автомобили и износът на други американски стоки за Латинска Америка.
През 1924г. в САЩ са поканени 37 делегати от Латинска Америка, за да бъдат запознати с идеята и да бъдат убедени в ползите от нея. След години на спорове се стига до споразумение. Конвенцията за Панамериканската магистрала е подписана през 1937г. от Аржентина, Боливия, Гватемала, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу, Салвадор, САЩ, Хондурас и Чили.
Изграждането на магистралата, обаче, не напредва бързо. През 1970г. американският президент Никсън заявява, че пресичащата континента мега магистрала, ще бъде завършена съвсем скоро, но въпреки това остават много липсващи отсечки и недовършени участъци.
В действителност, дори и днес, Панамериканската магистрала не е напълно завършена и не може да се премине по цялата ѝ дължина. Основното прекъсване на пътя е в Дариенския район – тясната 160-километрова ивица земя, която свързва Панама с Колумбия. Тя се характеризира с гъста джунгла и сезонни дъждове и през нея не преминава никакъв път, няма дори и черни пътища.
През 1970г. има натиск за изграждането на този липсващ 100-километров участък от магистралата. САЩ обещават да финансират по-голямата част от него. Но строежът среща гореща съпротива от страна на природозащитниците, които твърдят, че той ще бъде пагубен за биоразнообразието в района, както и за местните общности.
Като допълнение в района намират убежище въоръжени групировки, бандити и наркотрафиканти, което го прави опасен за преминаване.
Въпреки липсващия участък, Панамериканската магистрала все още държи рекорда на Гинес за „Най-дългия автомобилен път“.
Магистрала Азия 1
Достоен конкурент за титлата Най-дълъг път е магистралата Азия 1 (AH1) – най-дългият маршрут на азиатската пътна мрежа, с дължина 20 557км. Простира се от японската столица Токио до турско-българската граница и преминава през Корея, Китай, Югоизточна Азия, Бангладеш, Индия, Пакистан и Иран.
Но сигурно ще забележите, че и тя не е непрекъсната. Над 942км море разделят Япония от Южна Корея, а и повечето цивилни не могат да минат през демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.
Австралийската магистрала 1 вероятно е най-дългият непрекъснат път и най-дългият национален път. Той обикаля целия остров по външния ръб и е с дължина около 14 500км. Към момента Австралийската магистрала държи рекорда на Гинес за „Най-дълъг непрекъснат път“. Група ентусиасти, наречена Highway 1 to Hell (Магистрала 1 към ада), поставя рекорд за най-бързото изминаване на трасето на Австралийската магистрала – за 5 дни, 13 часа и 43 минути.
С други думи, отговорът на въпроса „Кой е най-дългият път в света?“ вероятно зависи от някои допълнителни уточнения, свързани с липсата на цели участъци от един предполагаемо непрекъснат път.
Кан Омуртаг има три известни надписа: Чаталарския, Сюлейманкьойския и Търновския. Той е известен като кана-строител. Управлява България от 814 г. до 831 г. Кан Омуртаг е направил много за България, защото е възстановил разрушената от император Никифор I Генник столица Плиска, изградил е много сгради, мостове, светилища, осигурил е мирен договор с Източната Римска империя, позната като Византия, намалил е различията между народите, влизащи в България и е уредил границите със съседните държави.
Чаталарски надпис:
„Кан юбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу ромеите и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. построяването на двореца и крепостта, по два начина: според прабългарското летоброене, сигор елем, а според византийското летоброене, 15-и индиктион.Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.“ Забележете: в земята, където се е родил. Омуртаг не е побеждавал византийския император, а е сключил мир с него. Въпреки това си пожелава да го тъпче, докато река Тича тече. Има символика: предишните владетели са побеждавали империята много пъти. Чаталарският надпис се датира от 822 г.
2. Сюлеманкьойски надпис:
…пратеничества. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да бъде от Девел до Потамокастел и между двете Авролева и до многото мостове между Балдазена и Агатоника и до Левка и до Костанция и до Макри ливада и до Хеброс (Марица) и до планината Хемус (Стара планина). Дотук стана установяването на границата. Втората глава е за славяните, които са под (властта) на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са подчинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците-християни и за заловените…, за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде…за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако…селата. Ако е избягал стратег… Сюлейманкьойският надпис на кан Омуртаг съдържа информация за сключения между България и Византия през 815 г. тридесетгодишен мирен договор. Намерен е близо до село Сюлейманкьой (дн. Сечище, североизточно от Плиска). Днес е изложен в Археологическия музей в София.
Сюлеймакьойският договор е съдържал 11 клаузи, но до нас са достигнали само 4: касаещи границата, положението на подвластните народи, славяните, които трябва да останат там, където са и откупуването на византийските християнски пленници на принципа “душа за душа”, т.е. византиец за българин и по два бивола на онези, които са заловени в крепостите.
3. Търновския надпис:
„Кан ювиги Омуртаг,обитавайки своя стар дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата преславни дома, като измери разстоянието, направи могила и от средата на тази могила до стария му дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омуртаг кан сюбиги. Нека бог го удостои да живее сто години.“
В Търновския надпис се споменава за строителната дейност на кан Омуртаг. Местоположението на указаната могила, където е бил дворецът му не е изяснено. Има различни предположения. Търновският надпис на хан Омуртаг е един от множеството исторически извори,чрез които до нас достигат сведения свързани с конкретната епоха – вътрешна политика на владетеля,обществено – културен живот,отношението на народа към хана, начинът, чрез който се формира народностното самосъзнание.
Според византийската традиция, при сключването на мирни договори са изпращани пратеници в столицата, или близо до границата на една от договарящите се страни. Всяка страна изготвя проектодоговор, съдържащ само задълженията на изготвящата го страна. Когато двете предложения бъдат приети, се изготвят два екземпляра – един на гръцки и един на езика на отсрещната страна, като всяка от тях получава екземпляра на другата. Условията на договора се потвърждават с взаимни клетви, полагани според религията на всяка от страните. Съгласно установената от кан Тервел от 716 г. практика при смяна на владетеля на едната държава новият владетел преподписва договора.
От надписите разбираме за извършеното от кан Омуртаг. Освен това в Чаталарския надпис има засичане на годините по византийското и българското летоброене.
Автор: Иван Попов, гр. Варна, офицер от Военноморските сили, член на Съюза на учените.
Символ на Рода:
Литература:
Бешевлиев, В. 1992: Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. София, 1992 Гагова, 1995: Гагова, Кр. Тракия през Българското средновековие. София, 1995.
Златарски 1 I: Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. I. Първо българско царство. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие.
Blog.bg, блогът на Барин, 05.03.2020 г. “Надписите на кан Омуртаг”.
Българското ханство през първата половина на IX век.
Открийте всяко ТОП ново онлайн казино България 2024 ТУК!
Кое е най-доброто ново онлайн казино България 2024? Как да стартирате, за да имате добро и успешно гейминг преживяване? Научете повече тук!
Новата година постави и нова ера за хазарта у нас. Той придоби страхотна популярност, а заедно с това на пазара се появи и не едноново онлайн казино България 2024.
Тези нови платформи несъмнено успяват да допринесат за доброто клиентско преживяване. Но как да играем в ново онлайн казино България и кои са най-добрите ни опции? За това ще ви разкажем днес!
Основни Стъпки За Навлизане в Новите Казина Онлайн 2024
За да навлезете успешно в дадено ново онлайн казино 2024, то трябва да следвате тези лесни стъпки:
Изберете най-доброто ново онлайн казино България за вас спрямо вашите нужди
Регистрирайте се като кликнете на бутона ‘Регистрация’
Проучете правилата и условията на казиното, игрите и бонусите
Верифицирайте акаунта си
Направете депозит
Възползвайте се от своя начален бонус (всички нови казино сайтове предлагат такива)
Изберете подходящата казино игра и започнете да залагате
Селекция от Игри в Най-новите Казино Сайтове в България
Огромната вълна от нови казино сайтове допринесе до още по-богата селекция от игри, налична за любителите на хазарта. От класическите заглавия до нови такива, всяко ново онлайн казино България предлага страхотен избор.
Избирайки дадена платформа, вие можете да се запознаете с разнообразни слотове от ТОП софтуерни доставчици, да играете редица игри с карти и игри на маса, както и да се забавлявате на живо, заедно с реални крупиета.
Допълнително – повечето нови казина онлайн 2024 гарантират висококачествени графики и завладяващ геймплей. Те въвеждат и опции за виртуална реалност (VR) и разширена реалност (AR) предлагайки дори по-завладяващо преживяване на своите играчи.
Сигурност и Безопасност: Приоритет във Всяко Ново Онлайн Казино България 2024
Когато става въпрос за ново онлайн казино България 2024, безопасността и сигурността са от първостепенно значение. И собствениците на платформите много добре знаят това. Те работят при строго лицензиране от реномирани органи, като например НАП, а това гарантира, че спазват високи стандарти на работа.
Технологиите за криптиране на данни се използват за защита на личната и платежна информация на играчите, като обещават сигурна онлайн среда. А що се отнася до честността на игрите – във всяко ново онлайн казино, тя е гарантирана чрез използването на генератори на случайни числа (RNG) и редовни проверки от независими органи.
Именно тези фактори правят преживяването в нови казино сайтове още по-добро.
Заключение
Ако сте решили да се спрете на ново онлайн казино България 2024, то решението ви определено е добро. Те предлагат богато разнообразие от игри и гарантират най-висока сигурност. Следвайки стъпките, които ви дадохме, можете уверено да стартирате своето хазартно забавление в ново онлайн казино. Успех!
Лаптопите на Acer предлагат всичко необходимо, за да се превърнат в ценен инструмент в ръцете на всеки начинаещ в света на програмирането. Но какво точно прави тези устройства така привлекателни за бъдещите разработчици?
С какво лаптопите Acer превъзхождат конкурентите си?
Съвременните лаптопи Acer се открояват сред конкуренцията с множество предимства, които ги правят перфектния избор за начинаещи програмисти. Техните модели като Aspire се характеризират с висококачествени компоненти, заложени в хардуера, изключителна производителност и надеждност.
Предложенията на Acer се отличават с мощни процесори, високоскоростни SSD дискове и впечатляващи дисплеи, които гарантират бързина и ефективност при работа с различни софтуери за програмиране. Това са фактори, които са от съществено значение за всеки софтуерен разработчик, като осигуряват необходимата производителност за ефективна работа и учене.
Кои са основните характеристики по важност за всеки бъдещ софтуерен разработчик?
За начинаещите програмисти е важно да се съсредоточат върху няколко ключови характеристики при избора на лаптоп. Това са:
Процесорна и графична мощност – изборът на преносим компютър с мощен процесор и видео карта осигурява гладко и бързо изпълнение при работа с различни програми и приложения;
достатъчно RAM и SSD памет – високият капацитет на RAM и SSD гарантират бързодействие при работа с няколко програми едновременно;
качествен дисплей – добрият дисплей с висока резолюция е важен за дългите часове, прекарани пред екрана;
надеждност и издръжливост – за тези, които често пътуват, издръжливостта и надеждността на устройството са от съществено значение.
Лаптопите на Acer са изключително подходящ избор за всеки начинаещ програмист, благодарение на тяхната оптимална комбинация от мощност, адаптивност и ценова достъпност. В онлайн магазините се предлагат и различни аксесоари, които ще ги предпазят при нужда от пренасяне.
Защо животът на батерията не е за подценяване?
Животът на батерията е критичен аспект, особено за програмисти, които работят в динамична среда или на места без постоянен достъп до електричество. Ейсър лаптопите предлагат дълъг живот на батерията, което им позволява да използват устройството продължителни часове без нужда от постоянно презареждане.
Това осигурява гъвкавост и мобилност, които са особено ценни в съвременния свят на технологиите, който се развива с толкова бързи темпове.
Преносимите компютри Acer не само осигуряват необходимата техническа поддръжка за развитието на желаните умения, но и предлагат удобства и мощни параметри, които подпомагат продуктивността и работния процес.
Покерът и икономиката може да изглеждат като два напълно различни свята, но всъщност двете дисциплини се припокриват в удивително голяма степен. И играчите на покер, и икономистите непрекъснато анализират несигурни и рискови ситуации, опитват се да предвидят какво ще направят техните опоненти или клиенти и вземат решения въз основа на тези прогнози.
Връзката между тези на пръв поглед коренно различни области се корени в теорията на игрите. Този поведенчески инструмент, който до голяма степен се използва в бизнеса и икономиката, всъщност е повлиян от играта на карти. Принципите на покера, като стратегическото вземане на решения, блъфирането и взаимодействието с непълна информация, се превърнаха в атрактивен реален пример за илюстриране на принципите на теорията на игрите.
Основи на теорията на игрите
Теорията на игрите, клон на математиката, изследва взаимодействията между лицата, вземащи стратегически решения в ситуации, в които две или повече страни имат противоречиви цели. Това е сложна област с много различни приложения, които се простират от биологията до компютърните науки, но най-дълбокото ѝ въздействие е в икономиката и, съвсем неочаквано, в покера.
Връзката с теорията на игрите
В основата на теорията на игрите стои принципът на стратегическото мислене. Както в покера, така и в икономиката, играчите трябва да предвидят действията и реакциите на другите въз основа на собствените си решения.
За играча на покер това може да означава предвиждане на стратегията на противника въз основа на неговите предишни модели на залагане и езика на тялото. По подобен начин един икономист би прогнозирал поведението на пазара въз основа на набор от предположения и модели.
Предположението за рационалност
Една от съществените основи на теорията на игрите е концепцията за рационалност. Тя предполага, че всички играчи действат рационално, за да максимизират собствените си печалби. Икономистите използват това допускане, за да прогнозират действията при различни икономически сценарии. В покера играчите използват тази рационалност, за да определят възможните комбинации на противника въз основа на неговите залози.
Въпреки това и играчите на покер, и икономистите са наясно, че рационалността в реалния свят невинаги съответства на теоретичната рационалност. Човешките емоции, несъвършената информация и когнитивните пристрастия често оцветяват решенията, правейки резултата непредсказуем.
Оценката на риска
Оценката на риска е друго припокриване между покера и икономиката. В покера играчите изчисляват очакваната стойност на своите ръце – математическа оценка на потенциалната печалба от определена игра. Те трябва да претеглят риска от загуба на залога си спрямо потенциалната печалба.
По подобен начин икономистите изчисляват очакваните резултати, когато разглеждат политически решения, инвестиции или други икономически ходове. Те отчитат различни фактори, като например инфлация, волатилност на пазара и геополитически събития. Подобно на играчите на покер, те трябва да решат дали потенциалната икономическа полза си заслужава риска.
Равновесие на Наш и оптимална стратегия
Джон Наш, видна фигура в теорията на игрите, разработва концепцията за равновесие на Наш, която твърди, че в конкурентна игра оптималният резултат е този, при който никой играч не може да извлече полза от промяната на стратегията си, докато другите играчи запазват стратегиите си постоянни.
В покера играчите непрекъснато коригират стратегиите си, за да постигнат състояние, подобно на равновесието на Наш, когато са оптимизирали играта си, като се имат предвид стратегиите на опонентите им. Икономистите използват тази концепция, за да разберат и предвидят как фирмите ще реагират в конкурентна среда – всяка фирма избира стратегия, която максимизира нейната печалба, като се имат предвид стратегиите на другите фирми.
Несъвършена информация и блъфиране
За разлика от шаха, както покерът, така и икономиката включват несъвършена информация – играчите вземат решения, без да знаят всички променливи. В покера играчите не знаят ръцете на своите опоненти. По същия начин икономистите рядко разполагат с пълна информация за икономиките с безброй движещи се части.
Блъфирането, ключов инструмент в покера, е изненадващо подходящо в икономиката. Помислете за две фирми в ценова война, всяка от които се преструва, че има по-ниска разходна база, за да възпре другата от намаляване на цените. Това е икономическият еквивалент на покер блъфа.
В крайна сметка, когато играчът на покер обмисля следващия си ход, той участва в процес, който поразително прилича на този, в който икономистът анализира даден пазар. Теорията на игрите осигурява мост между тези две области, като хвърля светлина върху това как вземането на стратегически решения в условията на несигурност, несъвършена информация и анализът на поведението на опонентите много си приличат в сферата на покера и икономиката. Оценявайки тези паралели, може да се каже, че играчите на покер и икономистите са просто двете страни на една и съща монета на теорията на игрите.
В световен мащаб за 2020г. са били произведенинад 340 милиона тона месо. Това е огромно число. Тое повече от три пъти от количеството месо, произвеждано само преди 50 години. Глобалната месна индустрия се оценява на 838 млрд. щатски долара през 2020 г. Тревожно е, че глобалното потребление на месо се очаква да достигне между 460 млн. и 570 млн. тона годишно до 2050 г., а стойността на индустрията се очаква да надхвърли един трилион щатски долара до 2025 г., тъй като, както популярността на месото, така и световното население растат. Това е изключителнобързо нарастване.Международната агенция за изследване на рака – IARC (подразделение на Световната Здравна Организация) в неотдавнашна своя монография/доклад/ подчертава канцерогенността на червено месо и преработено червено месо свързана с консумацията му.
По дефиниция червеното месо представлява предимно мускулнатъкандобита от бозайници, като говедо, теле, свиня, агне, овца, кон и коза. Терминът „преработено месо“ се отнася до месо, което е обработено допълнително чрез осоляване, консервиране, ферментация, опушване или други процеси. Дългосрочната консумация на червено месо (и още повече преработено месо) се свързва със значително увеличение на смъртността от сърдечно-съдови заболявания(ССЗ), диабет тип 2 и с повишен риск от някои видове аденокарциноми (ракови заболявания с мукозен епителен произход), особено рак на дебелото черво.
Тенденция към увеличение има и при зависимата от възрастта макулна дегенерация,която е свързана с консумацията на червено месо. Като потвърждение на тези факти, изследователски екип, ръководен от д-р Франк Ху от Харвардското училище по обществено здраве, се зае да проучи връзката между приема на червено месо и смъртността (започващо през 1986 г.). Те са изследвали над 37 000 мъже и над 83 000 жени.Проучването е подкрепено от Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта (NHLBI), Националния институт по рака (NCI) и Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания (NIDDK). Беше публикувано в научното списание – Archives of Internal Medicine на 12 март 2012 г. След коригиране на други рискови фактори, изследователите изчисляват, че 1 допълнителна порция на ден непреработено червено месо в хода на проучването повишава риска от обща смъртност с 13%. Допълнителна порция преработено червено месо (като бекон, хот-дог, наденица и салам) повишава риска с 20%.
Ефектите при консумация на червено месо са голям брой. Те включват увреждане на ДНК, образуване на мутагени при обработка на висока температура,наличието на висок прием на сол и наситени мазнини, прооксидантни ефекти на желязото, съдържащо се в добитото месо,образуването на триметиламин-N-оксид (TMAO) от чревния микробиом.
Консумацията на червено месо в човешката еволюция и репродуктивни предимства
Въпреки че въвеждането на животински продукти в диетата на предците на човека е имало много ползи, широкомащабната консумация на червено месо от съвременното общество е допринесла за епидемии от заболявания като зоонозните инфекции (предавани от животни на човек), сърдечно-съдови заболявания(ССЗ) и рак, като също така допринася за значително антропогенно изменение на околната среда, включително глобални измененияв климата. Еволюцията на човешкия вид е била повлияна силно от промените в режима на хранене, особено през последните два милиона години. С усъвършенстването на каменните сечива, способността за бягане, подобрената хигиена и ловуване, предците на съвременните хора и неандерталцитеса получили достъп до повече храни с животински произход през Плиоцена (период, започнал преди 5,5 млн.г и завършил преди 2,6 млн.г).
Различавайки се от други примати и по-ранни хоминини, чиято храна се състои основно от плодове и растения, човешкият род (Homo) е преминал към хранителен режим, богат на животински източници (особено дивеч, т.е. „червено месо“), които са енергийно наситени и лесно смилаеми храни, способни да осигурят всички основни аминокиселини и микроелементи. Някои автори предполагат, че този хранителен преход е подкрепил еволюционната селекция на значителни физиологични и анатомични промени в рода Homo, като увеличаване на размера на мозъка и намаляванедължината на храносмилателния тракт. В допълнение, наличните доказателства сочат, че хранителните навици на хората допринасят за разнообразието на микробиомите и тяхното въздействие върху човешкото здраве.
Повишени рискове от заболявания при консумация на червено месо
Известни са мутагени(вещества, способни да предизвикват мутация в ДНК), открити в червеното месо, като хетероцикличните амини (ХЦА) и полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ), които се образуват при готвене на месо при високи температури, и/или за дълго време. ПАВ се образуват в различни концентрации чрез различни методи на готвене, включително печене и приготвяне на скара. СъществениколичестваПАВ се получават и при печене на пиле или риба на грил, което прави по същество неизбежно избягването на тези съединения от хора, които не са вегетарианци. В допълнение, ПАВ се образуват и по време на опушване на преработени храни.Образуването на ХЦА се подтиква от ендогенната реакция между креатин и аминокиселини или въглехидрати, когато мускулната тъкан се готви при висока температура (>150°C). Въпреки че е доказано, че най-често срещаните ХЦА в човешката храна са канцерогенни при гризачи, епидемиологичните проучвания са довели до противоречиви данни по отношение на връзката на ХЦАс рака при хората. Всъщност, въпреки че много автори са открили и потвърдили връзка между ХЦА и рака на гърдата, простатата, белия дроб и бъбреците, друг скорошен обобщаващ анализ разкри, че приемът на тези мутагени, получени от месо, не е свързан значително с риска от рак на дебелото черво.
Въпреки че, проучванията показват канцерогенни ефекти на ХЦА и ПАВ мутагени в животински моделни видове, тези експерименти обикновено използват дози, по-високи от обичайно характерната доза на прием при хората.Независимо от това, съединения, получени от метаболизма на ароматни амини от храни, са препоръчани като биомаркери за наблюдение на канцерогенните ефекти при хората.Докато ХЦА и ПАВприсъстват в преработената или при готвена на висока температура риба, печеното на скара или пърженото пиле всъщност съдържат по-високи нива на хетероциклични амини, отколкото говеждото месо. Въпреки това, консумацията на птиче месо или риба обикновено не е свързана с риск от рак. Въз основа на всички тези факти се предполага, чемакар тези вещества наистина да са канцерогенни при хората, те не дават достатъчно обяснение за канцерогенните ефекти на преработеното или непреработеното червено месо.
Замърсителите на околната среда и влагане на хормони в храната на животните
Червеното месо съдържа също значими количества неорганични токсини, като арсен (As), кадмий (Cd), живак (Hg), олово (Pb), пестициди и много други. Темогат да бъдат получени при процеса на готвене или от промишлени източници по време на обработката на месо. Тези вещества се намират също в сравними количества в много диетични продукти, включително риба, птици и зеленчуци, и могат да представляват общ риск за човешкото здраве. По тази причина, те не са единствен фактор за повишения риск от заболявания, свързаниконкретно с червеното месо.
От съществено значение е и влагането на хормони в храната на животните. Хормоните на растежа имат основна роля в производството на месо. Те се използват за контролиране на растежа, количеството храна, което животното изисква, производството на мляко, както и производството на мазнини и мускули. Третирането на животните с хормони може да увеличи стойността на месото и да направи животните по-евтини за отглеждане. Консумирането на твърде много месо може да наруши хормоналния баланс, тъй като увеличава производството на нивата на естроген в тялото.
Високо съдържание на наситени мазнини
Съдържанието на мазнини в червеното месо варира в зависимост от вида на животните, възрастта, пола, породата, храната и разфасовката на месото. Някои предполагат, че високият прием на наситени мазнини (за които червените меса могат да бъдат основен източник) допринася за затлъстяване и обща възпалителна реакция на организма, инсулинова резистентност и чревна дисбиоза. В допълнение, окисляването на мазнини, получени от червено месо, води до образуването на оксиестероли и алдехиди, които могат да променят ефекта на сигналната молекула, наречена „трансформиращ растежен фактор бета“ (TGF-β) и клетъчното делене (процесът, при който една клетка расте и се дели, за да произведе две дъщерни клетки). Въпреки че всички тези фактори заедно могат да допринесат за канцерогенните свойства на червеното месо, те не са специфични за него, тъй като високото съдържание на наситени мазнини се среща в други източници като пълномаслено мляко, сирена, яйца и дори някои растителни източници, като кокос и палмови масла.
Високо съдържание на сол в преработените меса.
Прекомерният прием на сол може да допринесе за повишено кръвно налягане и по този начин вторично за развитието на ССЗ и бъбречни заболявания. Високото съдържание на сол е особено забележимо в някои видове преработени меса. Силно солените храни също са свързани с някои видове риск от рак. Има обаче много алтернативни източници на сол в диетата и няма доказателства, че червеното месо представлява основен предразполагащ фактор.
Производство на триметиламин-N-оксид (TMAO) от чревния микробиом
Неотдавнашни проучвания разкриха ролята на микробиома в образуването на съединения, които влияят на човешкото тяло. Доказано е, че TMAO възниква в резултат от бактериалния метаболизъм на холин или L-карнитин чрез междинно съединение, триметиламин TMA и последващо чернодробно окисление до TMAO чрез ензима флавин–монооксигеназа 3 (FMO3). Повишените нива на TMAO в плазмата също са свързани с повишен риск от ССЗ. Вероятният механизъм включва инхибиране на обратния транспорт на холестерол от белите кръвни телца, водейки до образуването на специфични клетки,възникващи при атеросклерозна лезия, както и промяна в количеството жлъчни киселини. Скорошни проучвания също са показали, че TMAO има пряк ефект върху функцията на тромбоцитите in vitro и in vivo – което води до повишен риск от тромбоза, както и че TMAO директно насърчава промени в генната експресия чрез възпаление на артериални ендотелни клетки in vivo.
Наскоро бяха докладвани и преки връзкимежду плазмените нива на TMAO и рака на дебелото черво. Високите плазмени нива на карнитин са свързани значително с рисковете от инфаркт на миокарда, инсулт или смърт от други причинив период на проследяване от 3 години, при лица с високи нива на TMAO.Въпреки че прекурсорът(неактивно вещество, превърнато в биологично активно вещество като ензим, витамин или хормон) на TMAO, L-карнитин, наистина се открива в по-високи количества в червеното месо (около 100 mg в 100 g говеждо месо), отколкото в риба или пиле (около 5 mg в 100 g риба треска или пиле), много по-често срещаният TMAO прекурсор холин е основно хранително вещество, присъстващо в повечето животински и някои растителни продукти; например в яйчен жълтък (250 mg в 100 g), месо и риба (75 mg в 100 g), пълнозърнести храни (70 mg в 100 g), зеленчуци и плодове (25 mg в 100 g). Освен това някои риби са значително богати на TMAO (около 20 до 120 mg TMAO в 100 g). Възрастните хора, хранещи се разнообразно, включвайки червено месо и други животински продукти, приемат около 60–180 mg карнитин на ден и около 300–400 mg холин на ден. В същото време, добавките с карнитин (приблизително 3-6 g/ден) имат потенциални ползи, например се твърди, че намаляват умствената дисфункция при по-възрастни хора с ранна болест на Алцхаймер; подобряват на ходенето при пациенти с болки; облекчават неврологична болка, свързана с диабетна невропатия.
При нормалната бъбречна функция се поддържа концентрация на L-карнитин в кръвообращението от 40–60 μmol/L. Пациентите с хронично бъбречно заболяване, които са на хемодиализа, са изложени на риск от вторичен дефицит на карнитин, тъй като хемодиализата отнема карнитина от кръвта. Като цяло, докато TMAO, получен от ендогенни и екзогенни източници на холин и карнитин, може да допринесе за повишено атеросклеротично съдово заболяване, червеното месо не изглежда да е основен източник на това съединение в сравнение с други храни.
N-нитрозосъединения (ННС) като мутагени
Един от механизмите за възникването на рака от червеното месо е увреждане на ДНК, дължащо се на превръщането на нитрати и нитрити в преработеното месо в ННС, често срещани канцерогени, които могат да образуват ковалентни връзки с ДНК и потенциално допринасят за злокачествени заболявания. In vitro излагането на човешки чревни епителни клетки на ННС може наистина да индуцира алкализиране на ДНК и последваща мутация в гени, участващи в поддръжката на ДНК и в клетъчната пролиферация и диференциация. В допълнение, ендогенното образуване на ННС може да се катализира от желязото в месото и да усили канцерогенезата при плъхове, хранени с бедни на калций храни. По този начин се предполага, че калцият, присъстващ във физиологични концентрации, улавя посоченото желязо и инхибира по-нататък процеса.
Всъщност, хора доброволци, консумиращихрани, богати на червено месо, са показали повишени нива ННС и ННС-специфични ДНК адукти (патологични свързвания на ДНК-молекулата с други молекули) в отделени клеткина дебелото черво във фекални проби в сравнение с доброволци, хранени с вегетарианска храна. Потвърждавайки тези данни, едно скорошно проучване показа, че високият прием на червено месо е свързан с повишени нива на друг мутагенен метаболит (O(6)-Methyl-2′-deoxyguanosine). Стомашно-чревни заболявания, като възпаления на червата, също могат да индуцират производството на ННС и по този начин потенциално да увеличат риска от рак.
Окислителни и химически трансформиращи свойства на органично свързаното желязо (ОСЖ)
Биомолекули пренасят органично свързаното желязо(ОСЖ), което е нековалентно свързано с хемоглобина и миоглобина и придава на червеното месо неговия отличителен цвят. В контекста на цитотоксичните и потенциално увреждащите ДНК окислителни свойства на ОСЖ, различни епидемиологични анализи са изследвали връзката между приема наОСЖ, получено от червено месо, и риска от карцином, и са открили връзки между тези процеси, като най-силната е риска от рак на дебелото черво. Всъщност проучвания при гризачи показват, че диета, богата на ОСЖ, увеличава клетъчния растеж и честотата на тумори на дебелото черво, вероятно поради повишени нива на пероксилни радикали. Показана е и връзка между различните нива на ОСЖ и усилването на онкогенезата в дебелото черво при плъхове. Съвсем наскоро допълнителни in vivo проучвания показаха, че предизвиканият от ОСЖ оксидативен стрес и генерирането на свободни радикали могат да причинят хиперпролиферация и хиперплазия на клетки на дебелото черво при мишките. Трябва да се отбележи, че ОСЖ също е бионаличен във високи нива в дебелото черво – повече от 90% от него достига до дебелото черво, тъй като се абсорбира слабо в тънките черва.
Въпреки това е много вероятно всички ефекти на ОСЖ да са ограничени до стомашно-чревния тракт. Вътрешността на напредналите атероматозни лезии(удебелявания от мастни киселини, колаген и еластин) функционира като прооксидантна среда, в която еритроцитите се разграждат и освобождават ОСЖ, индуцирайки по-нататъшното липидно окисление, като по този начин усилват цитотоксичността в ендотелните клетки. Като цяло, относителният принос на ОСЖ към риска от заболяване чрез директна токсичност вероятно е минимален, освен чрез пряка експозиция в стомашно-чревния тракт.ОСЖ може също да провокира промени в чревната микробиота, които благоприятстват хиперпролиферацията на ентероцитите на дебелото черво и нарушават мукозната бариера в епитела на дебелото черво, усилвайки канцерогенните свойства. Допълнителни проучвания показват, че ОСЖ, получен от червено месо, може да отключи пероксидацията на мазнините и образуване на канцерогенните съединения малондиалдехид, 4-хидроксил-нонеал и ННС, осигурявайки механизми, лежащи в основата на ОСЖкато индуктор рак на дебелото черво от преработено месо. Това е специфичен за червеното месо механизъм за появата на рак, тъй като диетичният прием на „бяло месо“ като пилешко не предизвиква същите канцерогенни съединения.
Един особен проблем е, че излагането на ОСЖ-съдържащи протеини на температури от 90°C води до денатурация и драстично намаляване на техните прооксидативни свойства. Железните йони, освободени от биомолекулата, също се считат за токсични. Знае се, че пациенти с наследствена хемохроматоза или придобито системно претоварване с желязо имат по-висок риск от развитие на колоректален рак и рак на черния дроб, рискът за рак е специално свързан с хронично увреждане на хепатоцитите, прогресиращо до цироза. Имайки предвид всички тези факти, можем да заключим, че докато ОСЖ и желязото от червеното месо могат да допринесат за риска от колоректален (и вероятно езофагеален) карцином, то той играе незначителна роля (ако има такава) при други видове рак.
Видово специфичен инфекциозен агент, открит в червеното месо от млечни говеда
Класическите проучвания на проф. Харалд цур Хаузенвърху човешките папиломавируси в крайна сметка надделяха над широко разпространения скептицизъм относно етиологичната роля на вирусите в развитието на рака при хората, като показаха, че ракът на шийката на маткатасе причинява основно от инфекции с човешки папиломавирус. По-късно бе разработена и въведена ефективна ваксина и цур Хаузен получи Нобелова награда през 2008 г.. Той сега постулира възможна връзка, между консумацията на червено месо, добито от домашнотоговедо Bos taurus, че може най-добре да обясни глобалните модели на риска от рак на дебелото черво. Цур Хаузен катосчита, че значителната разлика в честотата на този рак между страните, които консумират големи количества червено месо, е свързана сконсумацията на месо от различни видове бозайници, заразени с онкогенни вируси. Например, страни като Монголия и Боливия консумират големи количества червено месо, получено от домашен як, Bos grunniens и див якBos mutus и няколко подвида на домашното говедо (Bos taurus turano-mongolicus), но въпреки това показват относително ниски нива на разпространение на колоректален рак.
От друга страна, червеното месо и млечните продукти в регионите с висок риск от рак на дебелото черво се добиват предимно от домашното говедоBos taurus. Видът може да носи и предава инфекциозен фактор, участващ в етиологията на рака на дебелото черво. Предполага се, че едноверижни кръгови ДНК, изолирани от мляко и серум на здрави говеда, показват наличието на такива фактори.
Освен че са обогатени с наситени мазнини и ОСЖ, червените меса също са обогатени (говеждото повече от свинско и агнешко) с гликани, съдържащи специфичен вариант на сиалова киселина, наречена N-гликолилневраминова киселина (Neu5Gc). Тази молекула Neu5Gc не се среща естествено в човешките тъкани.Тя се е появила преди около 2-3 милиона години в зародишната линия на един от нашите предци – хоминини. Засегнатият ген кодира ензим (цитидин монофосфо-N-ацетилневраминова киселинна хидроксилаза – ЦМАХ), който е отговорен за образуването на Neu5Gc от прекурсора сиалова киселина, а псевдогенното състояние сега е фиксирано в геномите на всички хора. Въпреки неспособността на хората да произвеждат вътрешно Neu5Gc, тази изоформа на сиалова киселина може да бъде открита в малки количества в човешки епителни и ендотелни клетки, а също и в човешки карциноми. Мишки, модифицирани да имат подобна на човека мутация в ген, който кодира ензима, синтезиращ Neu5Gc, не показват никакви индикации за възможен алтернативен път за биосинтеза на Neu5Gc.
По този начин метаболитното включване чрез консумация на месо е единственият възможен източник на Neu5Gc, който се открива в човешките тъкани.В съответствие с това заключение, изследванията при доброволци показва, че хората могат метаболитно да включат и експресират Neu5Gc в гликоконюгати на клетъчната повърхност. Досегът на човешки епителни клетки с Neu5Gc води до неговото включване и обогатяване с муцини.
Взети заедно с метаболитното включване на Neu5Gc, Neu5Gc-съдържащите гликани изглежда действат като „ксеноавтоантигени“, които могат да бъдат насочени от естествено циркулиращи анти-Neu5Gc „ксеноавтоантитела“, което води до възпалителен процес, наречен „ксеносиалит“.
Ксеносиалитът може потенциално да повлияе както на възникването, така и на прогресирането на рака.
Взети заедно, тези данни показват, че възпалителният ксеносиалит, предизвикан от получените от червено месо Neu5Gc и Neu5Gc антитела, представлява механизъм, който е уникален за хората и може да участва както в канцерогенезата, така и в прогресията на карцинома. Като цяло, Neu5Gc-индуцираният ксеносиалит, получен от червено месо, може да бъде единственият механизъм, който осигурява последователно обяснение за риска от карцином, свързан с консумацията на червено месо.
Функции и многообразие на човешките анти-Neu5Gc антитела
Въпреки че тяхната функция тогава е била неизвестна, Neu5Gc антителата всъщност са били описани преди почти век, в серум от пациенти, които са получили животински антисеруми по време на лечение.Установено е било, че при тези пациенти се развива индуциран имунен отговор срещу животински еритроцити. Много години по-късно подобни антитела са открити и при пациенти с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, болест на Кавазаки, както и при различни видове рак. Сиаловите киселини като Neu5Gc са крайни монозахариди както на гликолипидите, така и на гликопротеините, обикновено прикрепени към подлежащите гликани.
По този начин използването на (Neu5Gc)GM3 като единствена мишена за откриване на анти-Neu5Gc доведе за дълго време до недостатъчно откриване на присъствието и разнообразието на тези човешки антитела. Използвайки по-прецизен метод, който включва гликани с α2-3 или α2-6-връзка към различни подлежащи структури, става ясно, че човешките Neu5Gc антитела са с широка и променлива специфичност. Всъщност, докато някои индивиди показват високи нива на анти-Neu5Gc IgG, които са реактивни към повечето от тестваните гликанови структури, други не показват такава. Сравненията на наличието на IgG, IgM или IgA подкласове на Neu5Gc антитела разкриват голямо разнообразие между тестваните индивиди. Прецизният серумен анализ за Neu5Gc антитела изисква използването на гликанови семейства с множество алтернативни молекулни структури като улавящи антигени.
Роля на Neu5Gc: Взаимодействие с Neu5Gc антитела при риска от карцином
Епидемиологичните проучвания показват, че високата консумация на червено месо корелира с повишени нива на различни възпалителни маркери, измерени в цялото тяло. Neu5Gc, получен от червено месо, може да бъде включен в гликоконюгатите, присъстващи в различни човешки тъкани, където те биха могли да срещнат циркулиращи Neu5Gc антитела. Включването на Neu5Gc и взаимодействието с Neu5Gc антитела допринася за един от отличителните белези на рака, а именно стимулиращо тумора възпаление.Тези резултати подсказват, че Neu5Gc антителата имат тумор-стимулиращи свойства. Важно е да отбележим, че in vivo експресията на извлечен от диетата Neu5Gc в множество типове епителни клетки може да послужи за обяснение на свързания с червеното месо повишен риск от карциноми в различни епителни тъкани, като простатата, млечните жлези, панкреаса, хранопровода и яйчниците.
Потенциална роля на Neu5Gc/Neu5Gc антитела за атеросклерозата
Атеросклеротичното ССЗ е основната причина за инфаркт на миокарда, исхемична сърдечна недостатъчност, инсулти и периферно съдово заболяване при хора, но очевидно не и при други бозайници. Обратно, повечето човешки сърдечни заболявания са резултат от атеросклероза на коронарните артерии, която блокира кръвоснабдяването. Съответно, човешкият миокарден инфаркт е много рядък при близкородствените маймуни в плен, въпреки факта, че маймуните имат много от основните рискови фактори, включително високи нива на LDL, заседнал живот, стрес, хипертония и т.н.Консумацията на червени меса и преработени червени меса е ясно свързана с повишен риск от ССЗ. Както беше обсъдено по-рано, настоящите обяснения включват въздействието на холестерола и наситените мазнини, превръщането на холин и карнитин в проатерогенен TMAO. Трябва да се отбележи, че някои от тези проучвания на TMAO при мишки използват доза от много по-висока доза L-карнитин – приблизително 1700 mg/kg/ден – от тази, която обикновено се среща при хора, консумиращи червено месо. Освен това, друго проучване с дози от 87 или 352 mg/kg показва, че TMAO всъщност има защитен ефект срещу атеросклероза.
За разлика от тези етиологични хипотези, процесът на ксеносиалит може да помогне както да се обясни връзката на консумацията на червено месо с атеросклерозата, така и човешката специфика на риска. Проучванията дори показват, че диета, ограничена в червеното месо, може да намали честотата на рецидив при пациенти, диагностицирани с ранен стадий на рак на дебелото черво, вероятно чрез минимизиране на по-нататъшното възпаление, което стимулира растежа на микрометастази.
Процентът на Neu5Gc спрямо Neu5Ac варира в червените меса (говеждо > свинско и агнешко), докато по същество липсва в птиче месо и риби от различни видове. Neu5Gc също присъства в значителни количества в козето и овчето мляко (за разлика от кравето мляко), както и в някои продукти като хайвер. Въпреки това, тъй като само малки количества козе сирене и хайвер обикновено се консумират в храната, малко вероятно е те да представляват важни източници на Neu5Gc.
Потенциални подходи за справяне със специфичния за човека риск от червено месо
Най-очевидният подход за намаляване на риска от заболявания, свързани с червеното месо, е да се намали употребата на говеждо, свинско или агнешко.
Въпреки това, особено за млади здрави жени в детеродна възраст, това би представлявало загуба на висококачествен протеин, както и на важни микроелементи като желязо, цинк и витамини. Такива подходи, които са предложени и са предназначени да намалят вредните ефекти от червеното месо включват: Умерено увеличаване на приема на калций, който може да „улови“ органично свързаното желязо и потенциално да намали ендогенната пероксидация,наличие на диета, богата на фибри и/или продукти, получени от фибри, което може да намали индуцираните от ННС в клетките на дебелото черво.
В заключение, теорията на проф. цур Хаузен за вируса, изолиран от говеждо месо, заслужава по-нататъшно изследване, както и теорията за индуцирания от Neu5Gc ксеносиалит. От значение е ипроучването на Neu5Gc по отношение на човешките карциноми, като вече са използвани аналитични методи за откриване и количественото му определяне.Безспорно е, че ракът на дебелото черво има най-силна връзка с консумацията на червено месо, По същия начин, въпреки че, все още не е проучен достатъчно, ксеносиалитът може да представлява липсващата връзка, между консумацията на червено месо и други заболявания като атеросклероза, диабет тип 2, ревматоиден артрит, дегенерация на макулата и вероятно определени форми на безплодие.
(Използвани са данни от статията: Alisson-Silva et al. 2016. Human Risk of Diseases Associated with Red Meat Intake: Analysis of Current Theories and Proposed Role for Metabolic Incorporation of a Non-Human Sialic Acid, Molecular Aspects of Medicine, 51: 16-30.)
